№ 1037
гр. Бургас, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Радостина П. Петкова
Йорданка Г. Майска
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно гражданско
дело № 20222100501125 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Р. Л. Л. с ЕГН-********** с постоянен адрес в
с.И., общ. К., заявена чрез пълномощника адв. Теодор Трайков от БАК против Решение №
87/17.05.2022г. по гр.д.№ 562/2022г. по описа на РС-Карнобат.
С обжалваното решение е прието за установено, че въззивната страна дължи на
„Топлофикация Перник“ АД сумата от 353,74лв., представляваща стойността на доставена
и ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до
30.04.2020г.вкл.,по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди до собствения
на въззивника апартамент, находящ се в гр. П., ул.М. С., бл. *, вх. *, ап. **; обезщетение за
забавено плащане на главницата в размер от 67,93лв. за периода от 09.07.2017г. до
16.02.2021г., както и законната лихва върху главницата, считано от 01.03.2021г.-датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК пред РС-Карнобат до окончателното плащане, за
които суми е издадена Заповед № 31/25.03.2021г. за изпълнение за парично задължение по
реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 410/2021г. по описа на РС-Карнобат.
Решението се обжалва като незаконосъобразно и неправилно. Посочва, че считано
от 2014г. до 2018г. въззиваемата страна трикратно е завеждала против въззивника заявления
по чл.410 ГПК, последвани от искови претенции по чл.422 ГПК за дължими суми за
потребена топлинна енергия за процесния апартамент за различни периоди в рамките от
01.10.2003г. до 30.04.2017г., които винаги са били отхвърляни като неоснователни и съдът е
приемал, че търсените от въззивното дружество суми не се дължат. Сега отново е предявена
претенция за задъления за топлинна енергия за апартамента в гр. П., но за друг времеви
период от 01.05.2017г. до 30.04.2021г.вкл.. Счита, че по делото няма доказателства за
основателността на предявената претенция и неправилно и незаконосъобразно съдът в
обжалваното решение е приел, че между страните съществува облигационна връзка. Твърди,
че топломера за ползвана топлинна енергия за процесното жилище е затапен/деактивиран/
на 02.03.2016г., за което е съставен констативен протокол № **********/02.03.2021г. и това
1
обстоятелство освобождава въззивника от задълженията му да заплаща каквито и да е такси,
разноски или други суми за топлинна енергия за имота. Допълва, че освен горното на
въззивника не са надлежно предявявани каквито и да било фактури за потребена топлинна
енергия, поради което приложените такива не биха могли да породят надлежно задължение
за него да заплати посочените в тях суми.
Моли, за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което
претенцията да бъде отхвърлена. Не сочи доказателства. Не са отправени доказателствени
искания. Претендира разноски.
В законния срок въззиваемата „Топлофикация Пернки“ АД, чрез своя
уполномощен процесуален представител юк.Анна Софрониева е депозирала отговор, с който
оспорва въззивната жалба като неоснователна. Твърди, че по делото е безспорно доказано,
че въззивникът има качеството „клиент“ на топлинна енергия по смисъла на ЗЕ по см.на
пар.1, т.42 от ДР на ЗЕ, доколкото „потребител“ на топлинна енергия за битови нужди е
лице – собственик или ползвател с учредено вещно право на ползване на недвижим имот,
който ползва гореща вода или гореща пара за отопление, климатизация и битово горещо
водоснабдяване. Посочва, че съобразно чл.153 ЗЕ всички собственици или титуляри на
вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната
станция или нейно самостоятелно отклонение са клиенти на топлинна енергия. Счита, че
предвид горното, разпоредбата на чл.150 ЗЕ и общите условия на въззиваемото дружество е
безспорно установено наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение
между страните относно услугата пренос, доставка, разпределение и ползване на топлинна
енергия за топлофицирания имот. Досежно ползваната топлинна енергия и претендираните
суми се позовава на заключенията на приетите по делото СТЕ и СИЕ, които са установили
съответните размери.
Моли, обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Не ангажира нови доказателства, няма доказателствени искания.
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в
законовия срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежно упълномощен представител легитимирано
лице, което има правен интерес от обжалване, и съдържа необходимите реквизити по чл.
260, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и 7 ГПК и чл. 261, т. 1 и 4 ГПК, поради което е процесуално
допустима.
Бургаският окръжен съд, при служебна проверка на валидността и допустимостта
на обжалваното решение, извършена на основание чл. 269 ГПК не установи съществуването
на пороци, водещи до нищожност или недопустимост. Обжалваното решение е валидно,
процесуално допустимо и правилно, поради което следва да бъде потвърдено, като въззивният съд
изцяло препраща към мотивите на първоинстанционния съд, като по този начин ги прави свои
мотиви, без да е нужно да ги преповтаря - съгласно процесуалната възможност за това, изрично
установена с разпоредбата на чл.272 ГПК във вр. с чл.235 от ГПК. В допълнение към тях и в
отговор на доводите на жалбоподателя, наведени във въззивната жалба, въззивният съд
намира за необходимо да изложи следното: Районен съд-Карнобат е бил сезиран с искове с
правно основание чл.42 ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр.чл.86 ЗЗД. По заявление на „Топлофикация
-Перник“ АД е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
№ 31/25.03.2021г. по ч. гр.д. № 410/2021г. по описа на КРС против въззивника за сумата от
353,74лв., представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2020г.вкл.,по договор за доставка на топлинна
енергия за битови нужди до собствения на въззивника апартамент, находящ се в гр. П.,
ул.М. С., бл. *, вх. *, ап. **; обезщетение за забавено плащане на главницата в размер от
67,93лв. за периода от 09.07.2017г. до 16.02.2021г., както и законната лихва върху
главницата, считано от 01.03.2021г.-датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК пред
РС-Карнобат до окончателното плащане. Против заповедта е подадено в срок възражение от
длъжника, с което е оспорено вземането и лихвите по него, предмет на настоящото
производство, поради което и в законния срок е подадена настоящата искова молба.
Ищовото дружество е твърдяло, че ответникът като собственик на топлоснабдения имот е
2
потребител на предоставяните от дружеството услуги на основание пар.1, т.2а от ДР на ЗЕ,
от ЗЕ при публично известни общи условия за продажбата на топлинна енергия за битови
нужди, с избрана от етажната собственост на сградата. Безспорно е, че ищцовото дружество
предоставя топлинна енергия в случая на потребител, битов абонат срещу заплащане. По
делото е безспорно установена собствеността върху процесния имот през процесния период
и по-точно правото на собственост върху имота е придобито от ответника по наследяване,
като в тази връзка са представени удостоверение за наследници и договор за продажба на
държавен недвижим имот по реда на НДИ от 29.12.1997г., удостоверяващ правото на
собственост на наследодателя на ответника. В т.см. безспорно е установено по делото, че
между ответника като собственик на топлоснабден имот е клиент на топлинна енергия
съобразно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Правилно е прието в обжалваното решение, че
за възникване на правоотношението по покупко- продажба на топлоенергия не е
необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика
на услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата на закона, т.к.
съобразно чл.150 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно
предприятие на потребители се осъществява при публично известни общи условия/каквито
са надлежно представени по делото/, като в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия влизат
в сила след публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от
потребителите. В т.см.Р № 35/21.02.2014г. по гр.д.№ 3184/13г. IIIг.о. ВКС.
С обжалваното тук решение правилно съдът е приел за установено по отношение
въззивника ответник, че съществува вземането на въззиваемото дружество за посочените
по-горе суми, за чиито размер се е позовал на заключенията по приетите комплексна СТЕ и
СИЕ.
Невярно е възражението в сложената за разглеждане въззивна жалба, че до момента
по различни дела, образувани по предявени искови молби на въззиваемото дружество по
реда на чл.422 ГПК за различни периоди от време съдилищата са приемали, че не е доказано
да е възникнала и да съществува облигационна връзка между страните. Напротив видно от
представените решения по гр.д.№ 1054/14г. на РС-Карнобат е прието, че от страна на
„Топлофикация-Перник“ АД не са били представени доказателства, че жилището е
топлоснабдено, а гр.д.№ 224/18г. и по гр.д.№ 72/16г., двете на РС-Карнобат, действително
образувани по искови молби на „Топлофикация-Перник“ АД против въззивника за
задължения за доставена топлинна енергия за същия апартамент различни предходни
периоди от време съдебните състаи са приемали за установено и доказано съществуването
на облигационна връзка между страните с предмет доставка на топлинна енергия, но
претенциите са отхвърляни по други съображения.
Неоснователно е възражението на въззивника, че не е доказана доставка на топлинна
енергия и че такава не се дължи. От неоспореното заключение на съдебно- техническата
експертиза, което и настоящата инстанция кредитира като пълно, ясно, изчерпателно и
обосновано, се установява, че абонатната станция е работила през процесния период и е
доставяла топлинна енергия за отопление, като на ищеца е начислена такава, отдадена от
сградната инсталация и такава дължима се по услугата дялово разпределение за щранг –
лира в банята, а експертите от комплексната СТЕ са категорични, че разпределението на
потребената топлинна енергия, респ.начисляването на сумите за последната е осъществено
съгласно действащата нормативна уредба. С оглед липсата в имота на действащ водомер за
топла вода, остъединени отоплителни дела с изключение на отоплителния уред тип щранг-
лира № 30150039 , за койо се посочва, че не е елемент от сградната инсталация, а
представлява отоплително тяло за баните в апартаментите от вертикалата, като за него
енергията ползваната топлинна енергия се получава по изчислителен път, респ. по реда на
методиката за дялово разпределение като отоплително тяло , но без наличие на
измервателен уред, същите вещи лица посочват, че начисленията касаят само топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация / която по своя характер също представлява ТЕ
за отопление/ за процесния период и стойността на топлоенергията от услуга дялово
разпределение. Посочва се от експерите, че определянето на размера на месечното
3
задължение за плащане на цената на потребената топлинна енергия, независимо дали същата
е за отопление в имота , топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване , топлинна
енергия отдадена от сградна инсталация или топлинна енергия за общите части , се отнася
задължително за всеки потребител на топлинна енергия от сградата - етажна собственост,
начинът на разпределяне на топлинната енергия, респективно формирането на месечното
задължение, е регламентиран в Закона за енергетиката и Приложението към чл. 61, ал. 1 от
Наредба № 16334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването - Методика за дялово
разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна собственост. Конкретният размер на
задълженията на абоната се установява от същото заключение , както и от заключението на
съдебно - счетоводната експертиза, поради което съдът намира, че предявените искове са
основателни в претендираните размери са доказани по основание и разбер, поради което
претенцията е правилно уважена.
По отношение претендираното обезщетение за забавено плащане, съдът парвилно е
съобразил разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от Общите условия, съгласно която потребителят е
длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставената топлинна енергия в 30 - дневен
срок, след изтичането на периода, за който се отнасят. Според клаузата на чл. 35, ал. 1 от
Общите условия, при неизпълнение в срок на задълженията по чл. 34, ал. 1, потребителите
на топлинна енергия дължат на ищцовото дружество обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата, то решението и в частта, с която е уважено претендираното
акцесорно задължение е правилно.
Ето защо и като взе предвид, че направените от страна на настоящата инстанция
фактически и правни изводи напълно съвпадат с тези, които е направил районния съд в
атакуваното първоинстанционно решение, Бургаският окръжен съд намира, че то следва да
бъде потвърдено.
При този изход на делото въззиваемата страна има право на разноски, като такива са
поискани за юк.възнаграждение, което съдът определя в размер на 100лв., платими от
въззивника.
На основание чл. 280 ГПК, предвид цената на иска, настоящето решение не подлежи
на касационно обжалване.
Така мотивиран, Бургаски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 87/17.05.2022г., постановено по гр.д. № 562/2021г. по
описа на РС-Карнобат.
ОСЪЖДА Р. Л. П. с ЕГН ********** да заплати на Топлофикация - Перник АД с
ЕИК ********* , сумата от 100лв. – разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4