Определение по дело №29/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл ГПК и е образувано по въззивна жалба на “Ч. Е. Б.” със седалище и адрес на управление:гр.С.,район С.ул.”Г.” №. ,подадена чрез упълномощен адвокат от адвокатско съдружие “С. ,Д. и П. регистрирано при САК против решение №49/12.02.2010г. на РС-П. по гр.д.№1190/2008г. .Решението е обжалвано в частта,в която е отхвърлен иска на въззивника за признаване за установено ,че ответникът –едноличен търговец В. Г. Г. с фирма ” Е. Г.” дължи заплащането на сумата от 1666,99лв,представляваща главница по задължение за потребена, но неплатена ел.енергия за периода от 01.12.2005г. до 31.05.2008г. ,сумата 323,57лв-законна лихва за забава за периода от 11.01.2006г. до 16.09.2008г. ,както и сумата 129,81лв –разноски по заповедното производство ведно със законната лихва върху главницата ,считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-20.10.2008г. до окончателното плащане .

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение и се иска отмяната му и постановяване на друго решение,с което предявените искове да се уважат,ведно с разноските по делото.

Въззиваемият е подал отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК ,в който поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли въззивния съд да остави в сила обжалваното решение на РС-П..

Възизвната жалба е процесуално допустима-подадена е в срока по чл.259 ал.1 ГПК от надлежна страна в производство при наличие на правен интерес относно обжалваната му част.В частта,в която РС е оставил без разглеждане предявения от ответника насрещен иск първоинстанционното решение е влязло в сила.

В производството пред въззивната инстанция бе изискано и приложено по делото заповедното производство-чгр.д.№863/2008г. по описа на РС-П..От последното се установява,че дружеството-въззивник е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против ответника като едноличен търговец за парично вземане в размер на 1666,99лв,произтичащо от неизпълнение на задължение за плащане на доставена и разходвана ел.енергия,както и за сумата 323,57лв,представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 01.12.2005г. до 31.05.2008г. ,ведно с разноските по заповедното производство.С разпореждане от 06.11.2008г. РС-П. е уважил заявлението и е издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК В срока по чл.414 ал.2 ГПК длъжникът е подал възражение ,което обстоятелство е съобщено на ищеца на 01.12.2008г. с указание,че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението.Искът е предявен на 29.12.2008г. ,тоест при спазване на преклузивния срок по чл.415 ал.1 ГПК,предвид което е допустим.

Макар петитумът на иска да е непрецизно формулиран ,ясно е ,че се цели установяване на ищцовото вземане против ответника при посочените в исковата молба правопораждащи факти,съобразно което РС правилно е разгледал иска за съществуването на вземането като установителен по чл.422 ал.1 във вр.с чл.415 ГПК В обжалваното решение фактическата страна на спора е правилно установена.По отношение на фактите РС е изложил подробни мотиви ,към които въззивният съд препраща на основание 272 ГПК.Основание за това дава и съдържанието на въззивната жалба,в която се поддържат доводи за неправилно приложение на материалния закон и неправилна преценка на доказателствата ,но не и за невярно установена фактическа страна.Не е спорно ,както е приел и РС,че ищцовото дружество е лицензирано за обществено доставяне на ел.енергия както и че ответникът в качеството си на едноличен търговец е ползвал доставяна от ищеца ел. енергия за нуждите на стопанската си дейност и търговското си предприятие в процесния период .Спори се обаче по количеството на ползваната за процесния период ел.енергия и правилното й отчитане,за установяването на което доказателствената тежест е възложена на въззивника съобразно правилото на чл.154 ал.1 ГПК.Искът по чл.422 ал.1 ГПК е за установяване съществуването на вземането на ищеца,по чието заявление е издадена оспорената с възражение заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.Ищецът трябва при пълно главно доказване да установи релевантните за оспореното си вземане факти и обстоятелства-да установи правоотношението и правопораждащите за вземането си факти.В случая това означава,че ищцовото дружество е следвало да установи не просто факта ,че е единствения доставчик на ел.енергия с лицензия за обществено снабдяване ,но и да установи какво количество ел.енергия е доставил,респ. ответникът е ползвал и по какви цени е определено вземането му в претендирания размер,както и че за ответника е възникнало валидно задължение да плати отчетената ел.енергия ,което виновно не е изпълнил.Заключението по изслушаната в първата инстанция съдебно-икономическа експертиза не дава отговор на посочените спорни обстоятелства , тъй като задачата на тази експертиза е била в друга насока.Проверката на експерта по счетоводните книги на ищеца действително установява съответствие на претендираното вземане с отразеното в партидата на длъжника по счетоводните записвания,извършени въз основа на представените по делото фактури.Фактурите обаче не са подписани от ответника ,предвид което следва да се приемат като частни свидетелстващи документи ,които удостоверяват изгодни за издателя си факти.На основание чл.180 ГПК тези документи не се ползват с обвързваща материална доказателствена сила.Ищецът не е установил чрез пълно главно доказване със съответните доказателствени средства какво количество ел.енергия е усвоено от ответника за процесния период ,как е установено това и по какви цени е формирано вземането му.С гласните доказателства се установява,че в процесния период е извършена подмяна от служители на ищцовото дружество на отчитащите потребената ел.енергия устройства /електромер и ел.табло/ ,достъп до които има само общественият доставчик .От представения констативен протокол за експертиза на средствата за измерване №27/16.11.2005г. се установява ,че отчитащото устройство е било нередовно-електромер с нередовни пломби ,което е довело до нереално отчитане на електроенергията.Със съставената впоследствие справка за начисляване на ел.енергия на ответника са начислени допълнително още 9786 квтч на стойност 285,59лв. .Корекцията в сметката е направена на основание чл.23 ал.3 и 4 от Общите условия на договорите за продажба на ел.енергия на ЕСО .Представените по делото Общи условия са били одобрени от ДКЕВР с решение от 01.09.2005г.,както е отразено в тях,но няма данни кога са публикувани ,съответно от кога са приложими за потребителите.Ищецът не е ангажирал доказателства за обстоятелствата ,отразени в констативния протокол от 10.11.2005г. ,който представлява частен свидетелстващ документ без обвързваща материална доказателствена сила съгласно чл.180 ГПК.Не е поискана и съответна специализирана метрологична експертиза за установяване на обстоятелствата,посочени в констативния протокол от проведената от ищцовото дружество експертиза на средствата за измерване.Съгласно чл.91 ал.2 и 3 от Закона за енергетиката,сделките с ел.енергия са подчинени на правилата за търговия с ел. енергия ,а в случая ищецът не установява представените общи условия на договорите за продажба от кой момент са били приложими и дали са действали за периода,за който се отнасят фактурите за доплащане на ел.енергия от ответника.Въззивният съд съобразява и обстоятелството,че констативният протокол и справката за начисляване на ел.енергия,които ищецът е представил за установяване на твърдяното си вземане ,са съставени при действието на Наредба 06/09.06.2004г. за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители,издадена за приложение на Закона за енергетиката.В тази Наредба не е предвидена регламентираната преди това възможност/ по чл.49 от отменената НППРЕМПП,издадена на основание чл.91 ал.2 от Закона за енергийната ефективност,отменен със ЗЕ/ за едностранно извършване на корекции на количеството на подадената ел.енергия,обуславящо вземането за цената съобразно корекцията.На основание §34 ал.2 ПЗР на ЗЕ наредбата по чл.91 ал.2 ЗЕЕЕ е действала до приемането на визираната по-горе Наредба №6/2004г. за приложение на ЗЕ,а последната не урежда възможност за корекция на вече отчетена ел.енергия.Съгласно чл.23 ал.2 от Общите условия /дори ако се приеме приложимостта им за настоящия казус/ корекция в сметката е допустима само в случай на частично измерване и /или неизмерване на ел.енергия.В процесния случай е била доставена и отчетена ел.енергия за процесните периоди ,съответно потребителят е заплащал отчетената ел.енергия,а корекцията касае “доначисляване” както е посочено в представената справка,което е недопустимо предвид посочените подзаконови актове регламентиращи обществените отношения по доставка на ел.енергия.Не се установява виновно неизпълнение от страна на ответника на договорните му задължения ,тъй като претендираното от ищеца вземане произтича от корекция в сметките,направена едностранно без да е регламентирана такава възможност в нормативната уредба на този вид обществени отношения.

По изложените съображения предявеният иск по чл.422 ал.1 ГПК за установяване вземането на ищеца по издадената заповед за изпълнение правилно е отхвърлен от РС.Постановеното решение следва да се потвърди в обжалваната му част .Въззиваемият не е направил искане за присъждане на разноски във въззивното производство,предвид което въззивният съд не се произнася по този въпрос.

По изложените съображения и на основание чл.271 ал.1 ГПК,Благоевградският Окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №49/12.02.2010г. на РС-П. по гр.д.№1190/2008г. в обжалваната му част,в която е отхвърлен като неоснователен предявения от “Ч. Е. Б.” със седалище и адрес на управление:гр.С.,район С.ул.”Г.” №. иск за признаване за установено ,че ответникът –едноличен търговец В. Г. Г. с фирма ” Е. Г.” дължи заплащането на сумата от 1666,99лв,представляваща главница по задължение за потребена, но неплатена ел.енергия за периода от 01.12.2005г. до 31.05.2008г. ,сумата 323,57лв-законна лихва за забава за периода от 11.01.2006г. до 16.09.2008г. ,както и сумата 129,81лв –разноски по заповедното производство ведно със законната лихва върху главницата ,считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-20.10.2008г. до окончателното плащане .

Решението може да се обжалва с касационна алба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: