№ 139
гр. Велико Търново, 05.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. С.ОВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно
гражданско дело № 20224000500233 по описа за 2022 година
Със свое Решение № 108/31.03.2022 год. по гр. д. № 689/2021 год.
Русенският окръжен съд осъдил Р. А. А. от гр. Русе да заплати на Гаранционен
фонд – гр. София сумата 20 000 лв., представляваща изплатено от Гаранционен
фонд обезщетение за неимуществени вреди на пострадало при ПТП на 11.06.2014
г. в гр. Русе лице по щета № 210151/28.04.2017 г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 26.10.2021 г. до окончателното изплащане, както и
сумата 820 лв. разноски съобразно уважената част от иска и 250 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Отхвърлил иска като неоснователен за разликата над 20 000 лв. до 41 000
лв.
Осъдил Гаранционен фонд да заплати на Р. А. А. 850 лв. разноски
съобразно отхвърлената част на иска.
Въззивна жалба против решението в частта, с която искът е отхвърлен за
разликата над 20 000 лв. до 41 000 лв., ведно със съответната законна лихва, е
подадена от Гаранционен фонд – гр. София чрез пълномощника адв. М. П.. Счита
решението за неправилно и необосновано и моли съда да го отмени в обжалваната
част, вместо което да осъди ответника да заплати на Гаранционен фонд разликата
до 41 000 лв. Размерът на обезщетението вече е определен съгласно решение на
СГС по гр. д. № 8442/2017 г. и решение на САС по гр. д. № 578/2019 г., в които
производства ответникът е бил конституиран като трето лице-помагач. В тези
производства той е правил възражения относно съпричиняването на резултата от
пострадалия и относно размера на обезщетението, които са оставени без уважение
1
поради липса на доказателства. Такива нови доказателства не са ангажирани и в
настоящото производство. Позовава се на чл. 223, ал. 2 ГПК. В мотивите на
решенията по водените граждански дела е анализирано заключението на СМЕ, в
което са коментирани получените травматични увреждания, проведените
изследвания, консултации и лечение, както и социално-икономическите условия
на живот в страната. Съобразявайки разпоредбата на чл. 233, ал. 2 ГПК,
получените увреждания и съС.ието на пострадалия в изминалия тригодишен
период от ПТП не е следвало да бъдат разглеждани. В съдебно заседание
пълномощникът адв. П. поддържа жалбата. Прави искане за присъждане на
разноски.
В писмения си отговор въззиваемият-ответник Р. А. А. чрез пълномощника
си адв. Л. П. заема становище за неоснователност на жалбата. Моли съда да я
отхвърли и да потвърди решението в обжалваната част. Съдът правилно е приел,
че претенцията е прекомерно завишена. Предметът на воденото дело е за сумата
109 000 лв., която е извън присъдените 41 000 лв., платени на пострадалия
извънсъдебно от Гаранционен фонд. Съдебните инстанции по това дело не са
изследвали въпроса дали претендираното обезщетение от 41 000 лв. е справедливо
определено. То не съответства на претърпените от пострадалия телесни
увреждания и на съпричиняването на резултата. В съдебно заседание жалбата се
поддържа от адв. П.. Прави искане за присъждане на разноски съгласно
представен списък.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбата
и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема
следното:
Ищецът Гаранционен фонд е предявил против ответника Р. А. А. иск с
правно основание чл. 288, ал. 12 във вр. с ал. 1, т. 2 б.“а“ КЗ (отм.) за заплащане
на сумата 41 000 лв., представляваща изплатено от фонда на увреденото лице
обезщетение за неимуществени вреди по щета № 210151/28.04.2017 г., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.
В исковата молба са изложени обстоятелства относно настъпилото на
11.06.2014 г. ПТП, причинено от ответника Р. А. А. с автомобил, за който не е
имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Вината на ответника е установена с влязла в сила присъда. Пострадал при
произшествието е П. С. Д., който е заявил пред фонда претенция за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди. По образуваната щета № 210151/28.04.2017
г. фондът е определил обезщетение в размер на 41 000 лв., която сума е изплатил
на пострадалия на 21.06.2017 г.
Ответникът Р. А. А. е оспорил иска като неоснователен, при условия на
евентуалност – като частично неоснователен. Изложил е съображения, че
претендираното обезщетение е завишено и не отговаря на получените от
пострадалия увреждания, като не е отчетено и съпричиняването на вредоносния
резултат от него.
Първоинстанционният съд е уважил иска в размер на 20 000 лв., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба - 26.10.2021 г., до окончателното
изплащане и решението в тази част е влязло в сила, тъй като не е било обжалвано
2
от ответника.
Установена по делото е следната фактическа обстановка:
С Присъда по НОХД № 654/2015 г. на РОС ответникът Р. А. А. е признат за
виновен в това, че на 11.06.2014 г. в гр. Русе при управление на л. а. „Сеат-Ибиза“
с рег. № Р 35-**** нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 42, ал. 2, т.
1 НК , като умишлено причинил на П. С. Д. средна телесна повреда, изразяваща се
в увреждания – счупване на черепа, кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка,
контузия на мозъка, подкожна колекция от кръв вляво челнотеменно, довели до
разстройство на здравето, временно опасно за живота – престъпление по чл. 342,
ал. 3, б.“б“ вр. ал. 1 НК.
Не се спори обстоятелството, че ответникът – водач на автомобила, с който
е причинено произшествието, не е имал сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, съответно – отговорен за изплащане на
обезщетение за причинените на увреденото лице вреди е Гаранционен фонд (чл.
288 ал. 1 т. 2 б.“а“ от КЗ (отм.).
Пострадалият П. С. Д. е заявил претенция пред Гаранционен фонд за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, по което е образувана щета
№ 210151/28.04.2017 г. С Протокол от 15.05.2017 г. Управителният съвет на
Гаранционен фонд е одобрил обезщетение за неимуществени вреди на
пострадалия в размер на 41 000 лв., което е изплатено на 21.06.2017 г. по банкова
сметка на пълномощника на пострадалия адв. В. Найденов.
На 27.08.2021 г. Гаранционен фонд е отправил регресна покана до
ответника Р. А. за доброволно плащане на сумата 41 042.20 лв., получена от него
на 08.09.2021 г. Сумата не е платена и този факт не се спори.
От приложеното гр. д. № 8442/2017 г. по описа на СГС се установява, че
пострадалият П. С. Д. е предявил против Гаранционен фонд иск по чл. 288, ал. 1
от КЗ (отм.) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, в резултат нао
ПТП, причинено по вина на ответника А., в размер на 109 000 лв., ведно със
законната лихва от датата на инцидента до окончателното изплащане. В исковата
молба е посочено изрично обстоятелството, че сумата 41 000 лв. е вече изплатена
по предявената пред фонда претенция и не е предмет на исковата претенция.
Предявеният иск за сумата 109 000 лв. е отхвърлен (Решение № 1024/20.05.2020 г.
на САС по в. гр. д. № 578/2019 г., недопуснато до касационно обжалване с
Определение № 260/22.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1671/2020 г.). В това
производство ответникът-делинквент Р. А. А. е бил конституиран като трето-лице
– помагач на страната на Гаранционен фонд.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Решението в обжалваната част, с която претенцията е отхвърлена за
разликата над 20 000 лв. до 41 000 лв., е валидно и допустимо, но неправилно.
Предявеният иск с правно основание чл. 288, ал. 12 във вр. с ал. 1, т. 2 б.“а“
КЗ (отм.) е основателен и доказан в претендирания с исковата молба размер от
41 000 лв.
Безспорно по делото е, че ищецът Гаранционен фонд е изплатил на
3
увреденото лице сума в размер на 41 000 лв. по образуваното пред него
производство по реда на чл. 288, ал. 9 КЗ (отм.). Тази сума не е била предмет на
гр. д. № 8442/2017 г. по описа на СГС, образувано по предявения от пострадалия
иск по чл. 288, ал. 1, т. 2 б.“а“ КЗ (отм.). Видно от исковата молба, претенцията на
пострадалия е за обезщетение в размер на 109 000 лв. над изплатеното
обезщетение от 41 000 лв.
Обстоятелството, че в производството по прекия иск ответникът-
делинквент, е бил привлечен като трето лице – помагач на страната на
Гаранционен фонд, е от значение за настоящия спор, предвид действието на
решението по този иск в отношенията между подпомаганата и подпомагащата
страна (между фонда и делинквента). Съгласно чл. 223, ал. 2 ГПК това, което
съдът е установил в мотивите на решението си, е задължително за третото лице в
отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла. В
решението по гр. д. №8442/2017 г. първоинстанционният СГС, въз основа на
заключението на приетата по делото съдебномедицинска експертиза, е приел, че
пострадалият е получил изолирана черепномозъчна травма със следните
компоненти: контузия на главата с подкожен хематом в лявата челно-теменна
област; мозъчна контузия – средно тежка степен; фрактура на черепа; минимален
епидурален хематом между костта и твърдата мозъчна обвивка вляво челно-
слепоочно; фрактура на предна стена на левия горночелюстен синус. Медико-
биологичната характеристика на черепно-мозъчната травма представлява
разстройство на здравето, временно опасно за живота. Непосредствено след
инцидента, в острия период на травмата е проведено 5-дневно болнично лечение,
извършени са необходимите изследвания и консултации. Проведено е комплексно
медикаментозно и инфузионно лечение. Пострадалият е изписан с подобрение, в
стабилизирано соматично и неврологично съС.ие с указания за спазване на
хигиенно-охранителен режим и лечение с ноотропил и тегретол. Същите
фактически обстоятелства относно получените травми и проведеното лечение са
възприети и от въззивната инстанция, видно от решението на САС по в. гр. д. №
578/2019 г. Въз основа на тях и съобразявайки възрастта на пострадалия, вида,
естеството и тежестта на получените травми – изцяло в областта на главата,
търпените болки и страдания, лечебно-възстановителния период, продължил
около 12-18 месеца, вида на проведеното лечение – само медикаментозно,
обстоятелството, че няма данни за усложнения във връзка с получените травми
при ПТП, да се е нуждаел от чужда помощ, въззивният съд е приел, че
определената и изплатена от Гаранционен фонд сума в размер на 41 000 лв.
представлява справедливо обезщетение за доказаните неимуществени вреди,
получени от пострадалия в процесното ПТП, съответно – счел е за недоказан и
неоснователен предявения иск за обезщетение за претърпените болки и страдания
над 41 000 лв., а именно - за сумата 109 000 лв. и го отхвърлил.
Във вътрешните отношения между подпомаганата и подпомагащата страна
мотивите на решението имат задължителна сила. Тя има за предмет всички
становища на съда, в т. ч. фактически констатации, правни изводи, становища
относно преюдициални въпроси, доколкото те обуславят изводите относно
спорното право. Задължителната сила на мотивите съгласно чл. 223, ал. 2 ГПК
обвързва страните и съда, който разглежда делото между подпомаганата и
4
подпомагащата страна, да приемат, че изводите за фактите и преюдициалните
правоотношения са се осъществили така, както се сочи в мотивите. Третото лице-
помагач не може в следващия процес да оспорва фактическите и правни изводи,
обективирани в мотивите на решението по предходното дело, с изключение на
възражението по чл. 223, ал. 2, изр. 2 ГПК за лошо воден процес (Решение №
60167/02.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 2490/2020 г.,I т. о., ТК).
Отнесено към конкретния случай, това означава, че приетото от съда в
мотивите на решението по предявения от увреденото лице срещу Гаранционен
фонд пряк иск по чл. чл. 288, ал. 1, т. 2 б.“а“ КЗ (отм.), има задължителна сила в
отношенията между ищеца и ответника (Гаранционен фонд и делинквента) и това
се отнася до вида, тежестта и интензитета на претърпените неимуществени вреди
и справедливия размер на обезщетението, което следва да ги репарира, равняващо
се на определената от фонда и изплатена на пострадалия сума от 41 000 лв.
Предвид това, ответникът в настоящото производство по чл. 288, ал. 12 от КЗ
(отм.) следва да се счита обвързан от тези констатации и изводи на съда,
съдържащи се в мотивите на решението по прекия иск.
Същото се отнася и до въведеното в производството по иска с правно
основание чл. 288, ал. 1, т. 2 б.“а“ от КЗ (отм.) възражение по чл. 51 ал. 2 ЗЗД за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Съдилищата са
приели, че възражението е недоказано и този въпрос не може да бъде пререшаван
в настоящото производство.
При преценката за приложението на чл. 223, ал. 2 ГПК в конкретния случай
съдът съобразява и Тълкувателно решение № 1/01.08.2022 г. на ВКС по тълк. дело
№ 1/2021 г., ОСГТК. За да постанови, че при прилагане на разпоредбата на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД преценката на съда за размера на справедливото обезщетение за
неимуществени вреди не е ограничена от заявената претенция, но не може да се
присъди сума, надхвърляща поисканата в петитума на исковата молба,
касационният съд е приел, че: „Основната функция на съда е да осигури
прилагането на закона и тази му дейност не може да бъде обусловена от волята на
страните, когато следва да се осигури приложение на императивен материален
закон, установен в обществен интерес“. Също така, че съгласно чл. 52 ЗЗД съдът
следва да определи справедливия размер на обезщетението като се съобрази със
съдържанието на понятието „справедливост“, дефинирано в Постановление №
4/1968 г. на Пленума на Върховния съд на Република България, без да е ограничен
от оценката на увредения за претърпените от него неимуществени блага, заявена в
петитума на исковата молба. Определянето на размера на дължимото обезщетение
е задължение на съда, което законът му е възложил.
Както е посочено по-горе, плащането на сумата 41 000 лв. от Гаранционен
фонд на увреденото лице, е безспорно установено по делото (дали пострадалият е
получил обезщетението от своя пълномощник е въпрос, който касае вътрешните
им отношения, но не и предмета на настоящия спор, за който релевантен е
единствено факта на изплащане на обезщетението). Налице е хипотезата на чл.
288, ал. 12 от КЗ (отм.), поради което предявената регресна претенция в размер на
платената на пострадалия сума е изцяло основателна и доказана. Решението на
първоинстанционния съд в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над
20 000 лв. до 41 000 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на
5
иска до окончателното изплащане, следва да бъде отменено като постановено в
противоречие с материалния закон и вместо това, на осн. чл. 271, ал. 1 ГПК искът
в размер на тази разлика, а именно – за сумата 21 000 лв. следва да бъде уважен
като се присъди и съответната законна лихва.
Предвид изхода на спора, в полза на жалбоподателя – ищец в
първоинстанционното производство следва да бъдат присъдени разноски в размер
на 1 440 лв., от които: пред първата инстанция - 820 лв. ДТ по предявения иск и
200 лв. юрисконсултско възнаграждение; пред въззивната инстанция – 420 лв. ДТ
по въззивната жалба.
Така мотивиран и на осн. чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 108/31.03.2022 год. на Окръжен съд – Русе по гр. д.
№ 689/2021 год. по описа на същия съд в частта, с която е отхвърлен предявения
от Гаранционен фонд – гр. София против Р. А. А. от гр. Русе иск за разликата над
20 000 лв. до предявения размер от 41 000 лв., представляваща изплатено от
Гаранционен фонд обезщетение за неимуществени вреди на пострадало лице при
ПТП на 11.06.2014 г. в гр. Русе по щета № 210151/28.04.2017 г., ведно със
законната лихва от 26.10.2021 г. до окончателното изплащане, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Р. А. А. от гр. Русе, ***********, с ЕГН ********** да заплати
на осн. чл. 288, ал. 12 във вр. с ал. 1, т. 2 б.“а“ КЗ (отм.) на Гаранционен фонд – гр.
София, *********, сумата 21 000 лв. (двадесет и един хиляди лева),
представляваща разликата над 20 000 лв. до предявения размер от 41 000 лв.,
изплатено от Гаранционен фонд на увреденото лице П. С. Д. обезщетение за
претърпени от него неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП на
11.06.2014 год. гр. Русе, ведно със законната лихва върху сумата от 26.10.2021 г.
до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Р. А. А. от гр. Русе, ***********, с ЕГН ********** да заплати
на Гаранционен фонд – гр. София, ********* сумата 1 440 лв. (хиляда
четиристотин и четиридесет лева) разноски по делото пред двете инстанции.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен
съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6