Присъда по дело №1247/2023 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 11
Дата: 24 април 2024 г. (в сила от 24 април 2024 г.)
Съдия: Веселин Пенгезов
Дело: 20231000601247
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 19 октомври 2023 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 11
гр. София, 24.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Маргаритка Шербанова

Атанаска Китипова
при участието на секретаря Пролетка Асенова
и прокурора М. Б. Д.
като разгледа докладваното от Веселин Пенгезов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20231000601247 по описа за 2023 година
ПРИСЪДИ:
ОТМЕНЯ на основание чл.336, ал.1, т.3 от НПК присъда №31 от 27.09.2023г., постановена
по НОХД № 206/2022г на ОС- Благоевград, в частта, с която подсъдимият Б. К. М. е бил
признат за виновен и осъден по обвинението да е извършил престъпление по чл. 252, ал.2,
пр.2 вр. ал.1, пр.1 от НК, и вместо нея ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА подсъдимият Б. К. М., роден на ******** г. в гр. ***, българин,
български гражданин, осъждан, разведен, със средно образование, управител на ЕТ „Н. М.“,
с ЕГН ********** за НЕВИНОВЕН в извършване на престъпление по чл. 252, ал.2, пр.2 вр.
ал.1, пр.1 от НК, изразяващо се в това, че за периода от 06.02.2006г. до 30.08.2007 г. в гр.
*** без съответно разрешение, изискващо се съгласно: чл.1, ал.4, т.1 от Закона за банките
(ЗБ, отм. с § 5 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за кредитните
институции - ДВ бр.59 от 21 юли 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.), според който: „Сделките
по ал.1, и 2, т.3, 6, 10 и 12, наричани по- нататък „банкова дейност”, може да извършва само
лице, което е получило разрешение (лицензия) за банка от Българската народна банка” и
чл.13, ал.1 от Закона за кредитните институции (ЗКИ, в сила от 01.01.2007 г.), според който:
„За извършването на банкова дейност се изисква лиценз, издаден от БНБ.”, извършвал по
занятие банкови сделки по смисъла на чл.1 ал.1 от ЗБ (отм.), според който: „Банка е
1
акционерно дружество, което извършва публично привличане на влогове и използва
привлечените парични средства за предоставяне на кредити и за инвестиции за своя сметка и
на собствен риск.” и чл.2 ал. 1 от ЗКИ, според който: „Банка е юридическо лице, което
извършва публично привличане на влогове или други възстановими средства и предоставя
кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск.”, за които се изисква
такова разрешение, като е предоставил парични кредити в български лева на четири
различни лица срещу задължението на същите да върнат получените в кредит суми, ведно с
договорената лихва върху тях, както следва:
1. На 06.02.2006 г. предоставил паричен кредит в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева на Н.
А. Б. срещу издаване-на запис на заповед на посочената дата за сумата от 5 000 /пет хиляди/
лева и срещу задължението да върне получената в кредит сума, ведно с договорената върху
нея месечна лихва в размер на 10 %, като в резултат на това получил неправомерен доход в
размер на 9 000 /девет хиляди/ лева;
2. На 27.02.2007 г. предоставил паричен кредит в размер на 1 000 /хиляда/ лева на Ф. М.
Ю. срещу издаване на запис на заповед от същата дата за сумата от 1 500 /хиляда и
петстотин/ лева и срещу задължението да върне получената в кредит сума, ведно с
договорената върху нея месечна лихва в размер на 10 %, като в резултат на това получил
неправомерен доход в размер на 200 /двеста/ лева;
3. На 12.03.2007 г. предоставил паричен кредит в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева на Р.
П. Х. срещу издаване на запис на заповед от същата дата за сумата от 6 000 /шест хиляди/
лева и срещу задължението да върне получената в кредит сума, ведно с договорената върху
нея месечна лихва в размер на 10 %, като в резултат на това получил неправомерен доход в
размер на 3 000 /три хиляди/ лева;
4. На 30.08.2007 г. предоставил паричен кредит в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева
на Р. Г. Б. срещу издаване на запис на заповед от същата дата за сумата от 25 000 /двадесет и
пет хиляди/ лева и срещу задължението да върне получената в кредит сума, ведно с
договорената върху нея месечна лихва в размер на 10 %, като в резултат на това получил
неправомерен доход в размер на 40 000 /четиридесет хиляди/ лева, като от гореописаната
дейност Б. К. М. получил значителни неправомерни доходи в общ размер на 52 200
/петдесет и две хиляди и двеста/ лева, поради което и на основание чл. 304 от НПК го
ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение.
На основание чл. 190, ал.1 от НПК, ПОСТАНОВЯВА направените по делото разноски
да останат за сметка на Държавата.
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционната присъда в останалата й част.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред Върховния
касационен съд.
Председател: _______________________
2
Членове:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

С първоинстанционната присъда, ОС- Благоевград, 8-ми наказателен състав е признал за
виновен подсъдимия Б. К. М. /с установена по делото самоличност/ за виновен в извършване
на престъпление по чл.252, ал.2, пр.2, във връзка с ал.1 пр.1 НК, изразяващо се в това, че за
периода от 06.02.2006г. до 30.08.2007 г. в гр. Гоце Делчев без съответно разрешение,
изискващо се съгласно: чл.1, ал.4, т.1 от Закона за банките (ЗБ, отм. с § 5 от преходните и
заключителните разпоредби на Закона за кредитните институции - ДВ бр.59 от 21 юли 2006
г., в сила от 01.01.2007 г.), според който: „Сделките по ал.1, и 2, т.3, 6, 10 и 12, наричани по-
нататък „банкова дейност”, може да извършва само лице, което е получило разрешение
(лицензия) за банка от Българската народна банка” и чл.13, ал.1 от Закона за кредитните
институции (ЗКИ, в сила от 01.01.2007 г.), според който: „За извършването на банкова
дейност се изисква лиценз, издаден от БНБ.”, извършвал по занятие банкови сделки по
смисъла на чл.1 ал.1 от ЗБ (отм.), според който: „Банка е акционерно дружество, което
извършва публично привличане на влогове и използва привлечените парични средства за
предоставяне на кредити и за инвестиции за своя сметка и на собствен риск.” и чл.2 ал. 1 от
ЗКИ, според който: „Банка е юридическо лице, което извършва публично привличане на
влогове или други възстановими средства и предоставя кредити или друго финансиране за
своя сметка и на собствен риск.”, за които се изисква такова разрешение, като е предоставил
парични кредити в български лева на четири различни лица срещу задължението на същите
да върнат получените в кредит суми, ведно с договорената лихва върху тях, както следва:
1. На 06.02.2006 г. предоставил паричен кредит в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева на Н.
А. Б. срещу издаване-на запис на заповед на посочената дата за сумата от 5 000 /пет хиляди/
лева и срещу задължението да върне получената в кредит сума, ведно с договорената върху
нея месечна лихва в размер на 10 %, като в резултат на това получил неправомерен доход в
размер на 9 000 /девет хиляди/ лева;
2. На 27.02.2007 г. предоставил паричен кредит в размер на 1 000 /хиляда/ лева на Ф. М.
Ю. срещу издаване на запис на заповед от същата дата за сумата от 1 500 /хиляда и
петстотин/ лева и срещу задължението да върне получената в кредит сума, ведно с
договорената върху нея месечна лихва в размер на 10 %, като в резултат на това получил
неправомерен доход в размер на 200 /двеста/ лева;
3. На 12.03.2007 г. предоставил паричен кредит в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева на Р.
П. Х. срещу издаване на запис на заповед от същата дата за сумата от 6 000 /шест хиляди/
лева и срещу задължението да върне получената в кредит сума, ведно с договорената върху
нея месечна лихва в размер на 10 %, като в резултат на това получил неправомерен доход в
размер на 3 000 /три хиляди/ лева;
4. На 30.08.2007 г. предоставил паричен кредит в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева
на Р. Г. Б. срещу издаване на запис на заповед от същата дата за сумата от 25 000 /двадесет и
пет хиляди/ лева и срещу задължението да върне получената в кредит сума, ведно с
договорената върху нея месечна лихва в размер на 10 %, като в резултат на това получил
неправомерен доход в размер на 40 000 /четиридесет хиляди/ лева, като от гореописаната
дейност Б. К. М. получил значителни неправомерни доходи в общ размер на 52 200
/петдесет и две хиляди и двеста/ лева, поради което и на основание горецитирания законов
текст и чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложил наказание "лишаване от свобода" за срок от 1 г. и
6 м. (една година и шест месеца), чието изпълнение е отложил на основание чл. 66, ал.1 от
НК за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, както и наказание
„глоба” в размер на 5000 /пет хиляди/ лева.
Със същата присъда, ОС-Благоевград е оправдал подсъдимия М. по обвинението за
предоставени парични кредити и получени неправомерни доходи, договорени под формата
на лихви на С. К. Р., Д. К. Т., С. Б. С., В. К. А. и Ц. А. Ч. и респективно - получен
неправомерен доход над посочената по-горе сума от 52 200 лева.
На основание чл. 53, ал.2, б. „б“ от НК, съдът е отнел в полза на Държавата равностойността
1
на придобитото от подс. М. чрез деянието в размер на 52 200 лв.
Първоинстанционният съд е постановил да бъдат върнати на подсъдимия М. иззетите в хода
на ДП веществени доказателства /подробно описани в диспозитива/.
В законоустановения срок срещу така постановената присъда са постъпили протест от ОП-
Благоевград и въззивна жалба от защитника на подс. М.- адв. М. Х..
С протеста се атакува присъдата, в частта, с която подсъдимият Б. М. е оправдан по
предявеното му обвинение за лицата - Д. К. Т., С. Б. С., В. К. А. и Ц. А. Ч.. Поддържа се, че
събрания доказателствен материал, налага фактически изводи различни от възприетите от
ОС - Благоевград. Така, на първо място обвинението спрямо М. за даване на паричен заем
срещу лихва на свид. Д. Т. се подкрепяло, както от показанията на свид. Т. дадени пред друг
състав на ОС – Благоевград, така и дадените от същия на досъдебното производство, но
последните очевидно не са интерпретирани правилно. Според държавното обвинение
наличната доказателствена маса е достатъчна, за да се приеме, че именно М. е „кредитора“
на свид. Т. и нему се дължи лихвата, заявена от последния и платена в крайна сметка.
Относно свидетеля С. С., съдът бил приел, че е бил кредитиран от подсъдимия М., но не е
приел заявеното от него, включително пред друг състав на съда (протокол за разпит на
свидетеля по НОХД №361/ 2014 г. на БлОС) и по досъдебното производство (протокол за
разпит от 24.02.2010 г. том.4, л. 106), че дадената от него сума в размер на 120,00 лева
допълнително в повече от кредита е лихва, наречена възнаграждение за услугата от свид. С..
В този смисъл, при извършване на аналитично - оценъчната си дейност по фактите досежно
предявеното обвинение на подсъдимия М. касателно свид. С., решаващият съдебен състав е
допуснал игнориране, изопачено и превратно тълкуване на доказателствени източници,
което е довело и до порок в самата присъда и изводите й - необоснованост и неправилност.
Аналогично, по отношение на свид. В. А. отново не било взето предвид заявеното от
последния в хода на досъдебното производство (т.4, л. 157), приобщено по съответния
процесуален ред в хода на съдебното следствие. Не било обсъдено противоречието между
показанията на този свидетел, дадени пред друг състав на съда и тези на досъдебното
производство, като неясно било защо съдът е кредитирал показанията на свид. А., дадени
толкова години след случая, а не тези които са били в непосредствена близост до процесното
деяние. Не на последно място, по отношение на свид. Ц. Ч., действително били налице
множество от разпити, но единственото противоречие в показанията на Ч. е обяснено
последователно и убедително в последните депозирани пред съда показания. Фактът, че
същите са в противоречие с обясненията на подсъдимия и неговите приятели, не
опровергавало достоверността на показанията на този свидетел. В този смисъл, решаващият
съдебен състав е допуснал игнориране, изопачено и превратно тълкуване на
доказателствените източници, чрез непълно посочване на отделни изявления от показанията
на свид. Т., сив. С., свид. А. и свид. Ч., извадени от контекста и общия смисъл на посоченото
от тях и с придадено им значение, каквото те нямат, както и пренебрегване на техни
показания (необсъждане на същите), дадени пред друг съдебен състав и в хода на
досъдебното производство (приобщени по надлежния процесуален ред). Тази
непълноценност в обсъждане на доказателствата, основно на гласните такива, през призмата
на цялата доказателствена съвкупност и при не спазване на дължимите формални правила за
тяхната индивидуална оценка - от гледна точка последователност, убедителност, логичност
и вътрешна непротиворечивост е довела до порок в аналитичната дейност на решаващия съд
и като цяло до компрометиране разкриването на обективната истина и предпоставяне на
една неправилна присъда. С оглед горното се настоява за отмяна на постановения съдебен
акт в атакуваната част и постановяването на нова присъда, с която подс. М. бъде признат за
виновен по повдигнатото обвинение за лицата Д. К. Т., С. Б. С., В. К. А. и Ц. А. Ч..
В жалбата, подадена от защитата на подс. М. се изразява несъгласие с присъдата в
осъдителната й част, като се релевират доводи за неправилност, незаконосъобразност и
2
необоснованост. Поддържа се наличието на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, свързани с неоснователно отхвърляне на исканията за допускане и
разпит на свидетели, както и назначаването на повторна тройна съдебно-икономическа
експертиза, в която вещите лица да дадат заключение за реализиран приход въз основа на
показанията на свидетелите, дадени пред съда, доколкото според защитата, изслушаната по
делото експертиза дава заключение с отговор на този въпрос само въз основа показанията на
свидетелите пред органа по разследването. От фактическа страна по делото не било
установено по категоричен начин извършването по занятие на банкови сделки и
реализирането на неправомерни доходи от тях, доколкото никой от разпитаните от съда
свидетели не е потвърдил да е бил кредитиран по смисъла на ЗБ, респ. ЗКИ срещу
възнаградителна лихва. Точно обратното, от показанията на свидетелите се установявало, че
отношенията между тях са били лични, базирани на роднинска връзка или приятелство, а
изолираните случаи на предоставяне на пари в заем не са били свързани с договаряне, респ.
заплащане на лихва, т.е. не са били извършвани по занятие, тъй като не са осигурявали
приход за заемодателя. Ето защо се поддържа несъставомерност на деянието, тъй като в
случая се касае за предоставяне от физическо лице и не по занятие на заеми с лични
средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства. Не на последно място се сочи, че абсолютната давност за
наказателно преследване е изтекла към настоящия момент, съобразно датата на която е
довършено последното от деянията, за които подсъдимият е признат за виновен. Предвид
горното се поддържа искане за отмяна на присъдата в осъдителната й част и постановяване
на нова такава, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен по повдигнатото му
обвинение. В условията на алтернативност, се настоява за прекратяване на наказателното
производство поради изтекла давност.
Представителят на апелативна прокуратура, не поддържа протеста на ОП- Благоевград, но
не по съображенията изложени в него, а предвид тълкувателното решение, в което е
застъпено становище за начина на осигуряването на средствата, предоставяни по занятие
като заеми/ кредити и фактите по делото, от които е видно, че същите не са набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. В този смисъл счита, че
деянието е несъставомерно, с оглед което настоява за отмяна на присъдата в частта, в която
подсъдимият М. е признат за виновен и потвърждаване в останалата част.
Подсъдимият Б. М., редовно призован – се явява лично и с упълномощения си защитник-
адв.Х.. Последният настоява за отмяна на присъдата в осъдителната й част, предвид
Тълкувателно решение № 1/2020 г. на ВКС, както и решението на Съда на ЕС по дело №
С427/2022 г.
Подсъдимият М., поддържа доводите на защитата, като набляга на обстоятелството, че
паричните средства, които е давал в заем са негови лични. В предоставената му последна
дума, моли да бъде оправдан.
АПЕЛАТИВЕН СЪД- СОФИЯ, след като взе предвид депозираните протест от ОП-
Благоевград и въззивна жалба от подс. М., съобрази доводите на страните в съдебно
заседание и служебно провери изцяло на основание чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК
законността, обосноваността и справедливостта на присъдата, намери за установено
следното:
След собствен анализ на събраните в хода на производството доказателствени материали,
включително при предходно разглеждане на делото пред първа инстанция, въззивната
инстанция възприе следната относима информация, която в основни линии се припокрива с
установеното от първоинстанционния съд, относно следното:
Подсъдимият Б. М. е на 42 години, със средно образование, живее на съпружески начала,
баща на две малолетни деца, неосъждан към инкриминирания период, работи във фирма
„Биомилк - М“ ЕООД - гр.Гоце Делчев. През 2006 г. и 2007 г. бил управител на фирма
3
„МАР-БО Груп“ ЕООД.
В началото на месец февруари 2006г., свид. Н. Б., който се занимавал с търговия на мебели,
получил поръчка за обзавеждане на хотел, но тъй като не разполагал с оборотни средства,
решил да поиска заем от подс. М., за който знаел, че се занимава с такава дейност. По тази
причина се свързал с последния и му поискал сумата от 5 000 лв. Подсъдимият се съгласил
при условия, че свидетеля подпише в негова полза запис на заповед за исканата сума, както
и срещу задължението да върне получената в кредит сума, ведно с месечна лихва в размер
на 10 %. Свидетелят приел и на 06.02.2006г. подписал запис на заповед в размер на 5 000 лв.
в полза на Б. М. и той му предоставил паричен кредит за същата сума. В продължение на
година и половина свид.Б. изплащал на подсъдимия всеки месец по 500 лева лихва, като
междувременно М. настоявал този свидетел да му прехвърли собствеността върху
управлявания от последния лек автомобил марка и модел „Рено Еспейс“ с peг. № *****. Тъй
като по документи този автомобил се водел на Г. М., свид.Б. се свързал с него и му казал, че
за да си „изчисти сметките“ с подсъдимия, М. следва да прехвърли собствеността върху
автомобила на М., което и станало. Тъй като Б. не успял да изплати главницата от 5000 лева,
подсъдимият се снабдил по съдебен ред с изпълнителен лист срещу този свидетел за
посочената сума.
През м.юли 2007г. на свид. С. се наложило да рефинансира паричен заем, поради което се
обърнал към подсъдимия, с когото били съседи, познавали се много години, дори имали
далечни роднински връзки и за когото знаел, че разполага с парични средства, да му услужи
със сумата от 3000 лева. Последният се съгласил при условие, в негова ( на подсъдимия)
полза С. да издаде запис на заповед, с което да бъде обезпечено връщането на сумата.
Свидетелят се съгласил, като на 23.07.2007г. /т.17, л.69, справка нотариус Б./ издал такава за
сумата от 3000 лева на името на Б. М.. След около две седмици, свид.С. върнал сумата от
3000 лева на подсъдимия, като му дал и 120 лева от благодарност за услугата. В разпита си
пред съда ( както в хода на ДП и пред други съдебни състави) свидетелят сочи, че в нито
един момент от разговорите помежду им не станало въпрос свид.С. да заплати лихва на
подсъдимия върху дадената му в заем сума от 3000 лева.
На неустановена дата през месец януари 2007 г. свид.В. К. А. имал нужда от пари и за целта
се свързал с познатия си Б. М., с който били съграждани. След проведената между двамата
среща, подсъдимият му предоставил 7000 лева, като свид.А. се съгласил да подпише за тази
сума запис на заповед в полза на подсъдимия, което и сторил на 26.01.2007 г. За един кратък
период от време А. върнал сумата от 6300 лева, като останал да дължи на подсъдимия 700
лева. Поради това М. завел ЧГрД № 472/2008г. по описа на РС- гр. Гоце Делчев, в резултат
на което срещу свид. А. била издадена заповед №347 за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ- запис на заповед.
В началото на 2007 г. свид.Ф. М. Ю. имала спешна нужда от пари и познат я насочил към
подс. М.. Последният се съгласил да й отпусне в заем 1000 лв., като същата се задължи да му
върне сумата, ведно с месечна лихва в размер на десет процента, както и да издаде запис на
заповед в размер на 1500 лева. На 27.02.2007 г. Ф. Ю. издала в полза на подсъдимия запис
на заповед за същата сума, но получила 1000 лева. След около 2 месеца свидетелката
върнала получения от нея кредит в размер на 1000 лева, както и лихва в размер на 200 лв.
Въпросните суми Ю. предала на сестрата на подсъдимия.
През 2007 г. свид.Р. Б. бил кандидат за кмет на Община Хаджидимово и имал нужда от
пари, поради което решил да поиска от подсъдимия сумата от 25000 лева. Последният се
съгласил да му предостави исканата сума срещу месечна лихва в размер на 10%, както и
издадена от свидетеля в негова полза запис на заповед. На 30.08.2007 г. свид.Б. подписал
исканата ценна книга за сумата от 25000 лева. Впоследствие, в продължение на две години,
свид.Б. изплащал на подсъдимия ежемесечно по 2000 лева, представляващи уговорената
месечна лихва в размер на десет процента, като по този начин заплатил на М. общо 48000
4
лева (по ОА 40 000 лева). До 2010 г. върнал и главницата от 25000 лева.
Свидетелят Р. Х. често залагал пари на футболни срещи и тъй като през 2007 г. изгубил
значителна сума пари, се свързал с подсъдимия и му поискал кредит от 5000 лева. М. се
съгласил, но при условие, че Х. издаде в негова полза запис на заповед за сумата от 6000
лева, както и срещу задължението да върне получения кредит, ведно лихва в размер на 10%
месечно. На 12.03.2007 г. свид. Х. подписал запис на заповед за сумата от 6000 лева, след
което подс.М. му предоставил заем от 5000 лева. През следващите 6 месеца свидетелят
плащал на подсъдимия лихва върху главницата от по 500 лева ежемесечно, като по този
начин му заплатил общо 3000 лева лихви.
През 2008 г. свид. Ц. А. Ч. бил началник на пощенска станция с.***, Общ. ***. Същата
година заложил на т.нар „черно тото“ значителна сума пари, поради което и за времето от
м.09.2008г. до 25.11.2008г. злоупотребил с поверените му в това качество пенсии и
обезщетения на жители на селото на обща стойност 51970,72 лв., които присвоил, като за
деянието си бил осъден влязла в сила присъда.
За да се опита да възстанови липсите в пощенската станция, същият имал голяма нужда от
пари. От други хора разбрал, че Б. М. заемал парични суми, поради което и заедно със свой
познат - С. Г., с псевдоним „***“, се срещнали с подсъдимия в гр.Гоце Делчев. При тази
среща свидетелят заявил, че му трябват между 16 000 лв. и 18 000 лв. за период от 3 или 4
месеца, но след това се разбрали за сумата от 20 000 лв. Подсъдимият му обещал, че ще му
помогне, но ще трябвало да заплати и лихви от по 2 000 лв. на месец. За да гарантира
връщането на сумата, на 27.08.2008г. Ц. Ч. продал жилището си, представляващо двуетажна
сграда в с. ***, Община *** на С. Г. /виж справка от Служба по вписванията- гр. Гоце
Делчев, л.141 СФ/. За отпуснатите средства не била издадена разписка или запис на заповед,
като всичко било на устна договорка.
След като взел парите /в пачки, в банкноти по 50 лв., поставени в найлонова торбичка/, Ч.
продължил да поддържа контакт по телефона със С. Г., като след първия месец заплатил
2 000 лв. върху главницата на паричния заем именно на това лице. Тъй като свидетелят не
могъл да се справи с по-нататъшното изплащане на лихвите, Г. му заявил, че с М. му слагат
наказание от по 50 лева на ден, а тъй като отново не последвало плащане - от следващия
месец и по 100 лв. на ден. Поради това, че бил арестуван, както и поради финансови
затруднения, Ч. не върнал сумата от 20000 лв., която взел от М., като останали дължими
цялата главница и лихви.
Свид.Д. Т. имал нужда от пари, поради което на неустановена дата през м.декември 2008 г.
отишъл при Б. М. и му поискал сумата от 2000 лева. Подсъдимият се съгласил при условие,
че свидетелят издаде в негова полза запис на заповед за сумата от 5000 лв., както и му
предостави като допълнителна гаранция големия талон на личния си автомобил, марка и
модел “Фиат Пунто“. На 18.12.2008 г. Т. подписал пред нотариус Б. запис на заповед за
сумата от 5000 лева в полза свид.Т. А., тъй като свидетелят получил сумата от 2000 лева
именно от последния. През м.май 2009 год. свид.Т. изплатил сумата от 2000 лева, но поради
претендирани от подсъдимия и А. още 600 лева за лихви, последният завел срещу свид.Т.
изпълнително дело № 364/2009г., по молба на взискателя.
На 08.05.2008г. бил издаден от свид.С. Р. в полза на подсъдимия запис на заповед за сумата
от 1000 лева /видно от справка-удостоверение от нотариус Б. на л.75, т.17, ДП/. Разпитан в
хода на производството пред съда свидетелят заявил, че не познава Б. М., освен като
съгражданин, не са приятели със същия, както и че не са разговаряли никога лично, с
изключение при среща преди съдебно заседание по настоящото дело.
През 2008 година свидетелят развивал търговия с дрехи, в която връзка имал нужда от пари.
По този повод се обърнал към своя баща К. С. Р., който му помогнал със сумата от 5000 лв.
Свидетелят предполагал, че неговият родител е взел парите назаем от И. М., но не и от Б.
5
((Б.)) М.. За взетата сума подписал гаранция пред нотариус Б., но в кантората дошъл друг
човек, не подсъдимия. По-късно върнал парите на лице, което не познавал лично, а именно
Т. А.. За заетите пари свидетелят в хода на производството посочил, че не е плащал повече
от сумата, която бил взел, но и при положение, че е дал такива суми, то те били от
благодарност (за почерпка).
Съгласно писмо от 25.07.2019 г. от БНБ, подсъдимият М. не е „обект на процедура за
издаване на лиценз за извършване на банкова дейност“.
В хода на ДП са били назначени общо три финансово-икономически експертизи, като видно
от заключението на вещото лице П., общият размер на получената вследствие на
отпуснатите от подсъдимия кредити (вън от която тези на свидетелите Б. и Т.) лихва възлиза
на 46620 лева. След съответните корекции в заключението, изготвено в хода на
производството по НОХД № 361/14 г. и приобщено чрез прочитането му по НОХД №
206/22г., вещото лице е посочило, че отпуснатите от подсъдимия средства на заем възлизат
на 63000 лева, а общият размер на получените от него лихви - на 46070лева.
Според изготвеното от в.л. Вельова заключение общо реализирания от подс. М. доход от
лихви в периода 06.03.2006 г. до м.05.2009 г. е в размер на 56 270 лева.
За да изведе горната фактическа обстановка, съдът е анализирал относимата доказателствена
съвкупност, сред която - показанията на свидетелите С. С., С. Р., Д. Т. /вкл. приобщените по
реда на чл. 281 от НПК показания от ДП и при предходно разглеждане на делото от други
съдебни състави/, Р. П. Х./вкл. приобщените по реда на чл.281 от НПК показания, дадени в
хода на ДП/, Н. А. Б. /вкл. приобщените по реда на чл.281 от НПК показания, дадени в хода
на ДП и по НОХД № 361/14 г. по описа на БлОС/, Ф. М. Ю./вкл. приобщените по реда на
чл.281 от НПК показания, дадени в хода на ДП/, Р. Г. Б., В. А. /вкл. приобщените по реда на
чл.281, ал.1, т.4, пр.1 от НПК показания, депозирани пред друг съдебен състав/, Ц. Ч. и Г.,
писмените доказателства и доказателствени средства - писмо от БНБ, удостоверенията от
служба по вписванията - Гоце Делчев, справки от нотариус Б., копия от записите на заповед
на свидетелите А. и Б.; справка за съдимост на подс. М., както и изготвените заключения на
съдебно - икономическите експертизи.
Относимите към предмета на доказване обстоятелства, инкорпорирани в събраните гласни
доказателствени средства, по-конкретно показанията на свидетелите Н. Б., Ф. Ю., Р. Х. и Р.
Б. са били подложени на задълбочен анализ от първия съд, съотнесени с данните,
съдържащи се в наличната писмена доказателствена съвкупност, и законосъобразно са
послужили като основа за изграждане на фактическите изводи на съда. Тези показания,
съдът е оценил като правдиви, логични, взаимнодопълващи се, а като причина за
необходимостта от приобщаването им чрез прочитане по реда на чл.281 от НПК и липсата
на достатъчно пълен и ясен спомен в съзнанието им относно детайли от тези събития, е
отчетен единствено изтеклия времеви интервал, делящ тези събития от времето на
провеждане на съдебното следствие. Посочените свидетели, въпреки липсата на познанство
помежду си, независимо един от друг последователно и с необходимата степен на
достоверност са изложили една и съща информация за отношенията си с подсъдимия във
връзка с предоставяните кредити, че с него са уточнявали подробностите и са коментирали
сумите по отпусканите заеми, издаването на запис на заповед за суми в размер, по-голям от
отпуснатите заеми, обезпеченията по тях, като подсъдимият е предавал исканите суми и
впоследствие е получавал съответните вноски по заемите, като тези показания сочат на
еднотипност в поведението на подсъдимия при всички сключвани от него сделки.
В отделна група съдът е обсъдил показанията на свидетелите С. Р., С. С. и В. А., видно от
които се установява, че макар подсъдимият да е отпускал парични средства на горните, то за
„услугата“ не е договаряно заплащането на лихва върху главницата.
Не са останали без необходимото внимание и противоречията в показанията на свидетеля Ц.
6
Ч., като след комплексната им оценка и съпоставка с останалите писмени и гласни
доказателства, съдът обосновано е посочил в кои части и относно кои обстоятелства ги
кредитира. По аналогичен начин е процедирано и с обясненията на подсъдимия М., като
контролираният съд аргументирано ги е анализирал, акцентирайки на двуяката им същност,
и в тази връзка настоящата инстанция изцяло се солидаризира с изложените съображенията
да ги цени като средство за защита в частта, в която последният отрича да е искал лихва по
отпуснатите заеми на свидетелите Б., Ю., Б. и Х., предвид наличните гласни и писмени
доказателства в обратната насока.
При така приетите факти, първоинстанционният съд е приел, че поведението на подсъдимия
М. се субсумира от обективна и субективна страна под състава на престъплението по чл.
252, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, тъй като представлява системно заемане на парични средства на
различни лица / Н. А. Б., Ф. М. Ю., Р. П. Х. и Р. Г. Б. /срещу получаване на материална
облага – лихва, осигуряваща доходи.
Настоящият съдебен състав не се съгласява с така изведения правен извод, като счита, че
„лихварството” – предоставянето по занятие на заеми с лихва със средства, които не са
набрани чрез публично влогонабиране или други възстановими средства, не може да се
дефинира като банкова дейност, като следователно инкриминираното на подсъдимия М.
поведение – предоставянето на четири кредита на различни лица – не е съставомерно.
Въпросът за съставомерността на осъществената от подсъдимия деятелност намира
разрешение в ТР №1/2020г. от 15.03.24г., от чието съдържание се изяснява какво
съдържание е вложено в понятието „банкови сделки” и какво следва да се разбира под
„съответно разрешение”.
Текстът на чл. 252, ал. 1 от НК е бланкетен и се тълкува посредством съответните норми от
областта на банковото право. Понятието „банкова сделка” не е дефинирано легално, а се
определя чрез описателно изброяване – например част от изброените в чл. 2, ал. 2 от ЗКИ
дейности са посочени като сделки (по т. 5, т. 6, т. 15). По-широкото по обхват съдържание
на термина „банкова дейност” е изяснено от ЗКИ и се очертава от правните характеристики
на съвкупността от сделки, които се осъществяват от банките. Граматическото тълкуване на
чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от този закон обуславя извод, че терминът „банкова дейност”, макар да не
е определен изрично, обхваща извършването на посочените в тези разпоредби сделки.
Нормата на ал. 4 ограничава обхвата на дейностите, които банката може да извършва до
посочените в ал. 1 и ал. 2, което е аргумент в подкрепа на разбирането, че ЗКИ с достатъчна
точност фиксира кръга на сделките, които банката може да реализира.
В чл. 2, ал. 1 от ЗКИ е посочена основната дейност на всяка банка – да привлича публично
влогове или други възстановими средства и да предоставя кредити или друго финансиране
за своя сметка и на собствен риск. Това разбиране е идентично по съдържание с
разпоредбата на чл. 4, § 1, т. 1 от Регламент (ЕС) 575/2013 г. на Европейския парламент и на
Съвета от 26.06.2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и
инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) 648/2012 г., съгласно която
кредитна институция означава предприятие, чийто предмет на дейност включва
извършването на публично привличане на влогове или други възстановими средства и
предоставянето на кредити за своя сметка.
От изложеното следва извод, че типичната, основна дейност, представляваща изключителен
банков монопол, която не може да бъде извършвана от никое друго физическо или
юридическо лице, е тази по публичното привличане на влогове или други възстановими
средства („приемането на влогове или други възстановими средства от повече от 30 лица,
които не са банки или други институционални инвеститори” – § 1, т. 3 от ДР на ЗКИ) и
кредитирането със средства, набрани чрез публично влогонабиране. Съществен признак в
определението за банка е тъкмо съвместното извършване на влогови и кредитни сделки.
Двата критерия, определящи характерната банкова дейност – 1) публичното привличане на
7
влогове или други възстановими средства и 2) предоставянето на кредити или друго
финансиране за своя сметка и за собствен риск – са предвидени в закона като неразривно
свързани в кумулативно единство. Такова заключение произтича не само от стриктната
формулировка на чл. 2, ал. 1 от ЗКИ (използването на съюза „и”), но и от откроеното в чл. 1,
ал. 1 предназначение на Закона, който урежда условията и реда за лицензирането,
осъществяването на дейността, надзора и прекратяването на кредитните институции „с цел
да се осигури стабилна, надеждна и сигурна банкова система и защита интересите на
вложителите”. Аргумент в същата насока се съдържа и в чл. 3, ал. 1, т. 3, при очертаване
обхвата на дейността на финансовата институция, която може да отпуска кредити, които не
са набрани чрез публично привличане на влогове. Чл. 2, ал. 5 от ЗКИ определя като дейност,
представляваща изключителен банков монопол, публичното привличане на влогове или
други възстановими средства. Именно то, а не кредитирането, се явява конститутивна
характеристика на банката и на нейната дейност, без която тя не би била субект на
лицензионен режим.
Съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗКИ банката може да извършва и други, изброени в 17 пункта
дейности, при условие „ако са включени в нейния лиценз”. С изключение на сделките по т.
3 и т. 4, останалите не съставляват изключителна банкова дейност и могат да се
осъществяват както от банка, така и от лица, които нямат качеството на банка – финансови
институции, доставчици на платежни услуги, инвестиционни посредници, дружества за
електронни пари. В частност кредитирането със средства, които не са набрани чрез
публично влогонабиране, не е включено в изключителната банкова дейност и може да се
осъществява от финансова институция, която не е субект на лицензионен режим.
Така изложените правни съображения, съотнесени към фактологията на разглеждания казус,
обуславят извод за изначална несъставомерност от обективна страна на инкриминираната по
отношение на подсъдимия М. деятелност, незаконосъобразно квалифицирана по чл. 252, ал.
2 вр. ал. 1 от НК. Съгласно обвинителната теза, възприета впоследствие в
първоинстанционната присъда, предоставянето от негова страна на четири парични заема на
различни физически лица е дефинирано като осъществяване по занятие на банкови сделки,
без съответно разрешение по чл. 13, ал. 1 от ЗКИ. В светлината на изложените по-горе
доводи, настоящият съдебен състав приема, че от гледна точка на съставомерността по чл.
252, ал. 1 от НК, отпускането по занятие на заеми срещу лихва със средства, които не са
набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, по
естеството си не може да се квалифицира като банкова сделка, респ. дейност.
Предоставянето на заеми би могло да се определи като такава, само ако се осъществява
наред с публично влогонабиране като елемент от кумулативно свързаните основни
дейности, присъщи на банката, какъвто не е конкретния казус. Обстоятелството, че
разпоредбата на чл. 252 от НК е ситуирана в глава шеста, раздел ІV от НК „Престъпления
срещу паричната и кредитната система”, означава, че предоставената закрила се фокусира
върху обществените отношения, свързани със законосъобразното функциониране на
паричната и кредитната система, в частност стабилността на банковата система с акцент
върху защитата на вложителите. Най-типичните прояви на банковата дейност – публичното
влогонабиране и кредитиране със средства, набрани чрез публично привличане на влогове
или други възстановими средства – съставляват високорискова дейност, поставена под
стриктен лицензионен режим и надзор, защото кумулира паричен ресурс на широк кръг
лица и поставя в сериозен риск техните интереси поради влагането на този паричен ресурс в
кредитиране.
Кредитирането по занятие със средства, които не са набрани чрез публично привличане на
влогове или други възстановими средства може да се окачестви като финансова сделка, тъй
като не представлява изключителна банкова дейност и по силата на чл. 3 от ЗКИ може да се
осъществява и от финансови институции, които не са банки, без за извършването му да се
изисква лиценз/разрешение. Но разпоредбата на чл. 252, ал. 1 от НК е приложима само за
8
дейностите, за които е предвиден разрешителен режим. Отнасянето й към сделки и
дейности, за които е предвиден регистрационен (или общ) режим представлява недопустимо
разширително тълкуване на обхвата на нормата.
Разрешението/лиценз е индивидуален административен акт с конститутивно действие и
издаването му поражда право да се извършва съответна дейност. (В този смисъл и чл. 4, т. 42
от Регламент 575/2013 г.). Условията и редът за издаване на разрешение/лиценз за банкова
дейност, които се прилагат за кредитните институции се съдържат в чл. 13 – 16 от ЗКИ и чл.
5 –10 и 14 от Наредба № 2 от 22 декември 2006 г. за лицензите, одобренията и разрешенията,
издавани от БНБ по Закона за кредитните институции. Разрешение/лиценз се издава и при
извършването по занятие на платежни услуги и издаване на електронни пари,
застрахователни сделки, сделки с предмет финансови инструменти. Тъй като се касае до
особено значима за обществото дейност (банкова, застрахователна и пр.) или до такава с
висока степен на опасност (например търговия с оръжие), при издаването на лиценз
административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, като
извършва контрол не само за законосъобразност, но и за целесъобразност.
Дейностите по чл. 2, ал. 2, т. 6, т. 7, т. 12 и чл. 3, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗКИ, включително
предоставянето по занятие на заеми/кредити със средства, които не са набрани от публично
привличане на влогове или други възстановими средства, се осъществяват при
регистрационен режим – лицето, което извършва по занятие тези дейности се вписва в
публичен регистър на БНБ, ако една или повече от тях са съществени за него. Правната
уредба на условията и реда за вписване в публичния регистър е регламентирана в чл. 3 – чл.
8 от Наредба № 26/2009 г. за финансовите институции. При преценката за вписване
административният орган БНБ действа в условията на обвързана компетентност и не
разполага с правомощия за преценка за целесъобразност.
Следователно, актът на вписването в публичния регистър по чл. 3а от ЗКИ е различен от
лиценза/разрешението за извършване по занятие на банкова дейност по смисъла на чл. 252,
ал. 1 от НК и не следва да бъде разглеждан като негова разновидност. Този извод се
потвърждава при систематическото тълкуване на разпоредбите на банковото право и на
нормата на чл. 252, ал. 1 от НК. Към момента на редакцията на чл. 252, ал. 1 от 1995 г.
(Обн., ДВ, бр. 50) режимът на небанковите финансови институции е бил лицензионен.
Независимо от последователните промени на режима като уведомителен, а впоследствие –
като регистрационен, измененията на изискванията за извършване на дейност като
небанкова финансова институция не са били съответно отразени в разпоредбата на чл. 252,
ал. 1 от НК, която и към настоящия момент отразява единствено изискването за разрешение.
Аналогично в последната редакция на чл. 233 от НК от 2007 г., предхождаща последните
изменения на чл. 252 от НК, са отразени адекватно съответните режими за допускане на
сделки с оръжие или с изделия или технологии с двойна употреба, като са предвидени
изисквания за „лиценз, регистрация или разрешение”. Така посочените обстоятелства
навеждат на извод за избран от законодателя подход, изключващ от обхвата на чл. 252, ал. 1
от НК извършването по занятие на дейности по чл. 2, ал. 2 и чл. 3, ал. 1 от ЗКИ, за които се
изисква вписване във водения от БНБ публичен регистър по чл. 3а от ЗКИ, включително
предоставянето по занятие на заеми/кредити със средства, които не са набрани от публично
привличане на влогове или други възстановими средства.
Изложеното дотук сочи на несъставомерност на инкриминираното на подсъдимия М.
поведение по чл. 252, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. Възможност за осъждане на подсъдимия
съществува единствено при наличие на такова фактическо обвинение, което да покрива
всички признаци на състава на инкриминираното престъпление.
Що се отнася до частта на присъда, с която подс. М. е бил оправдан по обвинението да е
осъществил състава на чл. 252, ал.2, вр. ал.1 от НК касателно деянията по отношение на
свидетелите С. Р., Д. Т., С. С., В. А. и Ц. Ч., настоящият състав принципно споделя мотивите
9
на контролирания съд, с единственото уточнение, че дори и от доказателствата по делото да
се установяваше, че при отпускане на съответните парични заеми на всяко едно от тези лица
М. е уговарял, респ. получил допълнителни средства под формата на месечни лихви, глоби
или др., то и тази му деятелност се явява изначално несъставомерна по чл. 252, ал. 2 вр. ал. 1
от НК, по аргументите изложени по-горе.
Съобразно изхода на делото и на основание чл. 190, ал.1 от НПК, направените в хода на
наказателното производство разноски, следва да останат за сметка на Държавата.
По изложените съображения, съдът постанови своя съдебен акт.
10
Съобщи за изтекли лични данни