№ 8085
гр. ........, 01.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. Л.А
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. Л.А Гражданско дело №
20211110164274 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, уточнена с молба от 09.12.2021 г., подадена от
„EСОр“ ЕАД срещу И. В. Й. и К. С. И..
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдение, че
ответникът И. В. Й., в качеството му на изпълнителен директор на управителния съвет
на „EСОр“ ЕАД /наричано за краткост „ЕСО“ ЕАД/, в нарушение на разпоредбата на
чл. 237, ал. 2 ТЗ, с виновното си и противоправно поведение е причинил на
дружеството имуществени вреди в размер на 2 455,50 лева. Твърди, че в периода от
12.12.2014 г. до 14.02.2018 г. И. В. Й. е бил изпълнителен член на управителния съвет
на „EСОр“ ЕАД. На 28.11.2014 г. между ищцовото дружество и ответника e сключен
Договор за управление и контрол № ЧР- ДУК-УС-ИД-8, като на 12.12.2014 г. И. В. Й. e
вписан в Tърговския регистър като изпълнителен член на управителния съвет на
Дружеството. Изложени са доводи, че в нарушение на чл. 237, ал. 2 ТЗ, ответникът не е
положил грижата на добрия търговец, като в противоречие с вътрешните правила на
дружеството, противоправно се е разпоредил с негови средства в полза на служителя
К. С. И., без правно основание. Твърди се, че ответникът К. И., в качеството си на
ръководител на управление „Правно“, е представил на И. Й. недатиран писмен доклад,
без регистрационен номер, в който бе посочено, че юрисконсултското възнаграждение
по две съдебни дела, присъдено в полза на Дружеството и ефективно събрано, следва
да му бъде изплатено, предвид факта че процесуалното представителство по делата е
изцяло осъществено от него, в качеството му на юрисконсулт. Твърди се, че
ответникът е одобрил изплащането на присъдени в полза на дружеството
юрисконсултски възнаграждения на ръководителя на управление „Правно“ – К. И., с
което към работната заплата на служителя за месец октомври 2016 г. била начислена
сумата от 2455,50 лева, която му била изплатена по банков път на 10.11.2016 г. Ищецът
сочи, че съгласно правилата за определяне на работната заплата в дружеството не е
предвидено към работната заплата на юрисконсултите да се изплаща и
1
юрисконсултско възнаграждение, присъдено в полза на дружеството по съдебни дела,
по които е било страна, поради което ответникът не е имал правно основание да
постанови положителна резолюция по искането на служителя К. И.. Сочи, че в
дружеството е одобрена и приета Система за финансово управление и контрол, като в
чл. 26, ал. 1 от същата е предвидено, че при необходимост от извършване на разходи,
свързани с разходването на финансов ресурс, се изготвял доклад от името на
ръководителя на структурното звено, за чиято дейност се извършва разходът, и същият
се съгласувал за целесъобразност и законосъобразност от длъжностните лица по
компетентност. Съобразно чл. 31, ал. 1 от СФУК изготвените доклади подлежат на
предварителен контрол на законосъобразност, който се осъществявал от юрисконсулт
чрез процедура на съгласуване. Поддържа, че ответникът е допуснал грубо нарушение
на вътрешните правила на дружеството, като не е съгласувал извършването на
разходите със съответните длъжностни лица по компетентност – ръководител на
управление „Главен счетоводител“ и директор на дирекция „Финанси и бюджет“. Не е
извършено и предварително съгласуване с юрисконсулт относно законосъобразността
на представения от К. И. доклад и предложените в него разходи. Сочи, че в хода на
извършена финансова инспекция на дружеството от държавен финансов инспектор към
дирекция „Инспекционна дейност“ на Агенция за държавна финансова инспекция,
приключила с Доклад № ДИД1-СФ-27/21.11.2019 г. е констатирано системното
прилагане от страна на ответника на описаната порочна практика за неправомерно
изплащане на служителите на присъдените в полза на дружеството юрисконсултски
възнаграждения. В обобщение се поддържа, че с неправомерното произнасяне с
резолюция по искането на К. И. ответникът е причинил на дружеството имуществени
вреди на стойност 2455,50 лева, с която сума без правно основание е намалено
имуществото на дружеството. Навежда доводи, че сумата от 2455,50 лева е изплатена
от дружеството в полза на К. И. при начална липса на основание, поради което същата
подлежи на връщане. Акцентира се, че трудовото му възнаграждение на е ясно и
недвусмислено уговорено в сключения между него и дружеството трудов договор, като
в съдържанието му не било предвидено изплащането в негова полза на присъдените
юрисконсултски възнаграждения за осъщественото процесуално представителство по
дела, по които дружеството е страна. Съобразно изложеното, ищецът моли съда да
осъди ответника И. В. Й. да му заплати сума в размер на 2 455,50 лева, представляваща
обезщетение за претърпените от дружеството имуществени вреди – изразяващи се в
платена без основание парична сума на служител, ведно със законната лихва за забава
от датата на исковата молба – 10.11.2021 г. до окончателното погасяване на вземането.
Претендира осъждането на И. В. Й. и за заплащането на мораторно обезщетение в
размер на 748,31 лева, начислено върху стойността на главницата за периода
10.11.2018 г. – 10.11.2021 г. В условията на евентуалност, в случай че искането за
осъждане на ответника И. Й. бъде отхвърлено, моли съда да осъди ответника К. С. И.
да заплати в полза на дружеството сумата от 2455,50 лева, с която се е обогатил
неоснователно за сметка на дружеството, ведно със законната лихва за забава от датата
на исковата молба до окончателното изплащане на дълга.
В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК ответникът И.
В. Й. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като
неоснователни. Релевира възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
част от претендираното вземане за лихва. Оспорва наличието на основания за
ангажиране на отговорността му. Потвърждава изложените от ищеца обстоятелства
относно качеството му на изпълнителен директор на „Електроенергиен системен
оператор“ ЕАД, както и нареденото от него плащане на сумата от 2544,50 лева в полза
на К. И.. Твърди, че процесната сума представлявала награда за служителя, изплатена
по негово нареждане съобразно правомощията му като изпълнителен член на
2
дружеството. Посочва, че на основание т. 4.3. от договор за управление и контрол №
ЧР-ДУК-УС-ИД-8/28.11.2014 г., сключен с ищцовото дружество, разполагал с
правомощие да определя целеви награди за решаване на важни и срочни задачи на
дружеството. Оспорва наличието на допуснати от негова страна нарушения на
Системата за финансово управление и контрол в дружеството. Поддържа, че
одобреното от него плащане е извършено правомерно, като отбелязва, че никой от
компетентните лица, които отговарят за счетоводните политики и изплащането на
средства от дружеството не са сигнализирали за евентуален проблем или липса на
правно основание за изплащането на процесната сума. Оспорва да е извършил
противоправно деяние, вследствие на което дружеството да е претърпяло вреди.
В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК ответникът К. С. И. е
депозирал писмен отговор, в който излага доводи за неоснователност на предявения
срещу него при условията на евентуалност осъдителен иск. Потвърждава получаването
на процесната сума във връзка с приключили успешно за дружеството дела, по които е
осъществявал процесуално представителство. Акцентира, че твърдяната от ищеца
липса на правно основание за разпореждане и изплащане на целевите бонуси и награди
за спечелените от дружеството дела не е констатирана в докладите на независимите
одитори при извършване на ежегодните одити на дружеството – ищец. Поддържа, че
добросъвестно е получил процесната сума, поради което оспорва да се е обогатил
неоснователно за сметка на дружеството. Моли съда да отхвърли предявените искове
като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, съгласно
чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Срещу ответника И. В. Й. са предявени са обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 2 от ТЗ вр. с чл. 237, ал. 2 ТЗ за
плащане на обезщетение за имуществени вреди и иск по чл. 86 ЗЗД за заплащане на
обезщетение за забава.
При условията на евентуалност, в случай че предявеният главен иск бъде
отхвърлен, срещу ответника К. С. И. е предявен осъдителен иск с правно основание чл.
55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за връщане на сума, която се твърди да е получена от него при
начална липса на основание.
По предявените главни искове с правно основание чл. 240, ал. 2 от ТЗ вр. с чл.
237, ал. 2 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу И. В. Й.:
Изложените в исковата молба фактически твърдения обуславят извода за
претенция, основана на разпоредбата на чл. 240, ал. 2 вр. с чл. 237, ал. 2 ТЗ, която
регламентира специалната имуществена отговорност на членовете на съветите на
акционерно дружество, произтичаща от т. нар. „управленски деликт", която
отговорност е договорна, а не деликтна и съставлява обезщетение за неизпълнението
на договор за възлагане на управление.
Съгласно приетото в решение № 110 от 18.07.2019 г. по т. д. № 2029/2018 г. на ВКС, II
т. о., за да бъде ангажирана тази отговорност е необходимо да е налице противоправно
поведение на член на управителния орган, вреда за дружеството и причинна връзка
между виновното поведение и настъпилата вреда. Противоправното поведение може да
се изразява в нарушение на конкретни задължения, които възникват от сключения
договор за възлагане на управление, от устава на дружеството или от закона, както и в
нарушаване на общото задължение по чл. 237, ал. 2 ТЗ за изпълнение на функциите на
член на съвета с грижата на добър търговец в интерес на дружеството и на всички
акционери. Съобразно правилата на чл. 154 от ГПК тежестта на доказване на
наличието на всеки елемент от фактическия състав на приложимата правна
3
норма, при условията на пълно и главно доказване, е на ищеца.
Между страните не е спорно, че ответникът И. В. Й. е изпълнявал длъжността
изпълнителен член на Управителния съвет, вписан по партидата на дружеството-ищец
в Търговския регистър на 12.12.2014 г. и заличен на 14.02.2018 г. Посочените
обстоятелства са обявени и на електронната страница на Търговски регистър към
Агенция по вписванията.
Отношенията между дружеството-ищец и И. Й. са регламентирани в сключен
между тях Договор за управление и контрол № ЧР-ДУК-УС-ИД-8/28.11.2014 г. с
изпълнителен член на Управителния съвет на „EСОр“ ЕАД /л. 18 и сл./.
От част от представените по делото писмени доказателства – разчетно-платежна
ведомост за месец октомври /л. 26/, в която претендираната сума в размер на 2 445,50
лв. е посочена, като част от трудовото възнаграждение на ответника К. И., и от
представеното нареждане за кредитен превод от 10.11.2016 г. /л. 28/, се установява
получаването на процесната сума на 10.11.2016 г. от ответника К. И., в качеството му
на Ръководител на управление „Правно“ в дружеството-ищец, по нареждане на
ответника И. Й. – изпълнителен директор на дружеството към тази дата. Същите са
изплатени въз основа на доклад /л. 27/ от К. И., в качството на ръководител на Правно
управление.
Спорно е обстоятелството дали ответника И. Й. е осъществил противоправно
действие, в качеството на изпълнителен член на управителния съвет на ищеца, чрез
нареждането да бъде платена на 10.11.2016 г. процесната сума на ответника К. И. и
дали във връзка със същото е настъпила имуществена вреда за дружеството-ищец.
От събраните писмени доказателства, които съдът намира за относими към
предмета на делото – договор за управление и контрол с изпълнителен член на
Управителния съвет на „EСОр“ ЕАД /л. 18 и сл./, вътрешни правила за работната
заплата при ищеца /л. 29 и сл./, Заключение от доклад № ДИД1-СФ-27/21.11.2019 г. на
ДФИ /л. 39 и сл./, система за финансово управление и контрол в „ЕСО“ ЕАД /л. 123 и
сл./, нареждане за кредитен превод от 10.11.2016 г. /л. 28/, правила за разпределяне на
средствата за премиране/санкциониране на работниците и служителите от „ЕСО“ АД,
определени с решения на управителния и надзорния съвети /л. 425 и сл./,
горепосочения доклад на л. 27 от делото, съдът приема, че ответникът, действащ в
качеството на изпълнителен член на управителния съвет на ищцовото дружество, не е
изпълнявал функциите си с грижата на добър търговец в интерес на дружеството и на
всички акционери, като вследствие неизпълнението на задълженията си по чл. 4. 3 и
чл. 4. 6 от договора за управление и контрол, е причинил на дружеството твърдяната
имуществена вреда, изразяваща се в претърпяна загуба на сумата в размер на 2 455,50
лева, поради което и исковата претенция, заявена на основание чл. 240, ал. 2 вр. с чл.
237, ал. 2 ТЗ, е основателна и следва да бъде уважена.
За да достигне до този извод, съдът съобрази следното:
Твърденията за противоправност на извършените от ответника действия са
основани на констатациите в цитирания по - горе доклад на държавния финансов
инспектор. Правният статут и функциите на Агенцията за държавна
финансова инспекция, чиято основна цел е да защитава публичните финансови
интереси, са уредени в Закона за държавната финансова инспекция. В съответствие с
разпоредбата на чл. 17 от ЗДФИ, за резултатите от финансовата инспекция съответният
финансов инспектор изготвя доклад, който съдържа направените констатации,
подкрепени с доказателства, а след връчването на доклада на ръководителя на
проверяваната организация или лице и на лицата, чиято дейност е била обект на
финансовата инспекция, и обсъждането на представените от тях писмени становища, се
произнася с мотивирано писмено заключение. На основание чл. 22, ал. 1 когато са
4
налице условията за търсене на пълна имуществена отговорност по този закон на
бюджетните организации, на държавните предприятия по чл. 62, ал. 3 от ТЗ, както и в
общинските предприятия, на търговските дружества с блокираща квота държавно или
общинско участие в капитала, финансовите инспектори съставят акт за начет, като
фактическите констатации в акта за начет се смятат за истински до доказване на
противното.
Ищецът е „търговско дружество, в чийто капитал участва с блокираща квота лице по т.
2 или 3", по смисъла на чл. 4, т. 4 от ЗДФИ /едноличен собственик на капитала е
„Български енергиен холдинг" ЕАД/, и е изключено от обхвата на лицата, изброени в
чл. 22, ал. 1, поради което при констатирани нарушения не се съставя акт за начет, а на
основание чл. 20, ал. 4 информация се изпраща на юридическото лице, което
притежава блокираща квота в капитала, за предприемане на последващи мерки.
След като в специалния закон не е изрично регламентирана оборимата презумпция за
истинност и по отношение на констатациите в доклада и мотивираното писмено
заключение на държавния финансов инспектор по чл. 20 от ЗДФИ, в конкретната
хипотеза те нямат обвързваща съда доказателствена сила, че фактите - предмет на
удостоверителното изявление на органа, който ги е издал, са се осъществили така,
както се твърди в документа. Затова информацията, съдържаща се в тях, следва да бъде
преценявана в съвкупността на останалите събрани по делото доказателства.
Твърдяната противоправност на описаните в молбата фактически и правни
действия - поставянето на положителна резолюция върху предложението на
ръководителя на отдел „Правен" на дружеството постъпилите по сметката на
дружеството суми от присъдени разноски по съдебни дела да бъдат платени на него
/ръководителя на отдела/ - за осъществено процесуално представителство по повечето
от тези дела, или на юрисконсулти и служители, които са имали принос за успешния
им край, според ищеца се изразява в "пряко нарушение на вътрешните правила и
актове на дружеството, уреждащи начина за определяне на работната заплата на
служителите и реда за изплащане на премии и бонуси".
Възражението на ответника е основано на твърдението, че въпросните действия са
били извършени правомерно и в изпълнение на правомощието му по чл. 4. 3. от
договора за управление и контрол "да определя индивидуалните заплати на всеки
служител и да определя целеви награди за решаване на важни и срочни задачи на
дружеството".
Начина на формиране на индивидуалната работна заплата, определянето на
размера на основната работна заплата, както и основанията за заплащане на
допълнителни и други трудови възнаграждения, са регламентирани във Вътрешни
правила за работната заплата /чл. 29 и сл./.
Съгласно чл. 10, ал. 1, индивидуалната работна заплата включва основната
работна заплата, договорена в индивидуалния трудов договор за действително
отработено време и остатъка от средства за работна заплата, разпределен между
работниците и служителите в съответствие с постигнатите резултати по количествени
и качествени показатели. В съответствие с посоченото по - горе правомощие и на
основание чл. 13, ал. 2 от вътрешните правила изпълнителният член може едностранно
да увеличава основната работна заплата на служителите, но в случая не се твърди
плащането на сумата да е извършено на това основание. От друга страна, в Раздел ІV
на цитирания вътрешен акт, регламентиращ заплащането на допълнителни и други
трудови възнаграждения /л. 30 – гръб и л. 31/, не е предвидено заплащането на
допълнително трудово възнаграждение от суми, постъпили в касата на дружеството от
присъдени разноски по съдебни дела.
От съвкупната преценка на доказателствата не може да се приеме, че
5
плащанията са били извършени като целеви награди на приобретателите на сумите.
Преди всичко, в такъв случай несъмнено в докладите, изготвени от ръководителя на
правното управление, това щеше да бъде посочено като основание за плащанията, а
такова посочване няма в нито един от тези доклади. Логично е да се мисли, че това не е
било сторено, тъй като не намира опора в разпоредбите на приложимия вътрешен акт,
в който е регламентирана методиката за разпределението на средствата между
отделните структурни звена в дружеството във връзка с поощряването или
санкционирането на работниците и служителите в дружеството - Правила за
разпределяне на средствата за премиране/ санкциониране на работниците и
служителите от „ЕСО" АД /л. 425 и сл./. Според този акт утвърдения от управителния
съвет и надзорния съвет на дружеството общ размер на средствата се разпределя
съобразно формула, в която като съставна компонента участва показател, отчитащ
поставената от изпълнителния директор индивидуална оценка за приноса на
служителите в дейността на дружеството.
В чл. 2.1.2. от Правилата сумата за разпределение между работниците и
служителите в Централното управление /каквито без съмнение са всички
юрисконсулти и служители, посочени в докладите/ е определена в размер на 5 % от
общата сума за разпределение и се разпределя само на служители с най - голям принос
в изпълнение на задачи, свързани с дейността на дружеството. Разпределението се
извършва по предложение на прекия ръководител, чрез прилагане на коефициент в
диапазон от 0. 2 до 1. Във връзка с извършването на въпросните плащания, по делото
липсват данни, да е била направена индивидуална оценка от изпълнителния директор,
в съответствие с правомощието по чл. 2.1.1. от Правилата. Също така няма данни, че
ответника И., в качеството си на ръководител на отдел „Правен", е представил на
изпълнителния директор изготвено от него предложение за изплащане на някое от тези
лица на целева награда, с посочен в предложението коефициент, определен в рамките
на установения в чл. 2.1.2. от Правилата диапазон.
Следователно, сумите – предмет на исковата претенция, не са нито част от
индивидуалното /респ. допълнително или друго/ трудово възнаграждение, определено
в съответствие с Вътрешните правила за работната заплата, нито са целеви награди за
решаване на важни и срочни задачи на дружеството, разпределени съобразно
Правилата за разпределяне на средствата за премиране/ санкциониране на работниците
и служителите от „ЕСО" АД, поради което и ответникът не е имал основание да
разреши заплащането им по силата на правомощието по чл. 4. 3. от договора за
управление и контрол.
Всяко работещо търговско предприятие само организира своята икономическа и
финансова политика, която регламентира във вътрешни актове. Такъв вътрешен акт е
Системата за финансово управление и контрол в „ЕСО" ЕАД /л. 123 и сл./ , чиято цел е
осигуряването на разумната увереност, че процесите по разходване на средствата на
дружеството се регламентирани, прилагани и контролирани. В чл. 5, ал. 1 от системата
е посочено /л. 125/, че управленската отговорност на изпълнителния директор е
дефинирана като задължение да изпълнява дейности, насочени към постигане на
целите на дружеството, като осъществява всяко свое действие, спазвайки принципите
на законосъобразност, добро финансово управление и прозрачност, включително да се
отчита за действията си и резултатите от тях пред тези, които са възложили
управленската му отговорност. В обхвата на тази отговорност е включено и
осигуряването на пълно, вярно, точно и своевременно осчетоводяване на всички
операции в съответствие с установените нормативни изисквания /чл. 5, ал. 5, т. 25/.
Според констатациите в доклада на държавния финансов инспектор /л. 39 и сл./
от проверката на счетоводните регистри /счетоводни сметки 42101 "Персонал по
6
трудови договори", 44505 "Присъдени вземания, 49900 "други кредитори, 49905
"Други кредитори безкасова заплата", 5031004 "Разплащателна сметка в СЖ
Експресбанк - лева", 50337000 "Разплащателна сметка в УниКредит Булбанк – лева" и
71910 "Други приходи"/, първичните счетоводни документи и издадените съдебни
актове в полза на дружеството, се установило, че за периода от 1.01.2016 г. до
31.01.2018 г. по разплащателните сметки са постъпили общо 374 221. 20 лева
присъдени разноски на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК по общо 97 съдебни дела, от
които в приход на дружеството по сметка 71910 "Други приходи" са били отчетени
само 38 010 лева, а останалите 336 211. 20 лева са били начислени и изплатени като
допълнителни възнаграждения на общо 19 служители на дружеството. Тези
констатации, следва да бъдат кредитирани изцяло, тъй като отразяват обективно
фактите, установени в резултат на проверката, извършена от оторизирано по силата на
специален закон длъжностно лице, а не са негов коментар, с който съдът не е длъжен
да се съобразява.
В обобщение на изложеното до тук съдът приема, че допуснатото нарушение
следва да бъде преценявано като неизпълнение на задълженията на ответника по чл. 4.
6 от договора за управление и контрол /л. 18 и сл./- да обезпечава ръководството на
финансите, планиране на финансовите средства, вземания и контрол върху паричните
средства, счетоводство.
За да бъде даден отговор на въпроса дали с плащането на сумите по исковата
претенция е била причинена вреда на дружеството, трябва да бъде изяснено дали
глобалната сума представлява възстановен разход или осъществен приход за
предприятието.
Според изложеното в мотивите на решение № 10 от 29.09.2016 г. по к. д. №
3/2016 г. на Конституционния съд принципът за възстановяване на разходите за
процесуална защита е присъщ на българския правен ред. „Присъждането на
направените по делото разноски цели да възмезди страната, в чийто интерес е решено
делото, т. е. тя да си възстанови понесените разходи за производството. При правна
защита, осъществена от юрисконсулт, страната не следва да доказва пряко направения
разход, което не означава, че такъв не е бил направен /отсъства/, не може да бъде
направен или че априори не е адекватен на минималното възнаграждение на адвокат
според скалата на Наредба № 1 от 2004 г. Безспорно е, от една страна, че
юрисконсултите работят по трудово или служебно правоотношение. В този смисъл те
получават ежемесечно възнаграждение, като в длъжностните им характеристики е
включено и осъществяване на процесуално представителство на страната по съдебни
дела. Известно е наред с това, че в номиналното брутно изражение на работната
заплата на юрисконсултите отсъства разбивка по отделни видове дейности - фиксирана
сума за ежедневно правно обслужване /договори, консултации, становища и т. н./ и
фиксирана сума за евентуално процесуално представителство по дела. Макар и
подобна неопределеност да е налице, фактът, че работодателят включва тези различни
по вид разходи във възнаграждението на юрисконсулта, не може да се отрече. За
работодателя съществуват и задължения по трудовото законодателство за повишаване
квалификацията на работната сила и юрисконсултите в частност, за предоставяне на
здравословни условия за труд, в т. ч. материално-техническа обезпеченост за
полагането му и др., които също налагат осъществяване на специфични разходи. ".
Цитираното авторитетно становище насочва към извода, че по своята
характеристика присъждането на разноски в хипотезата на чл. 78, ал. 8 от ГПК е
възстановяване на изброените в решението специфични разходи, направени от
дружеството във връзка с осъщественото от неговите юрисконсулти процесуално
представителство по конкретните дела. Не може да има съмнение, че постъпването на
7
всяка една от сумите по сметката на дружеството е отделна стопанска операция, която
води до изменения на имущественото и финансовото му състояние, по смисъла на чл.
3, ал. 2 от Закона за счетоводството и е следвало да бъде счетоводно отчетена в
хронологичен ред.
Пряка последица от неизпълнението на установеното в цитираната разпоредба
задължение е намаляването на имуществото на дружеството със сумите, които вместо
да останат в неговия патримониум са били платени на лицето, посочено в исковата
молба. Следователно, процесната сума в размер на 2 455,50 лв., платена на ответника
К. И., в изпълнение на акт на главния ответник, представлява вреда /претърпяна загуба/
за дружеството-ищец. В този смисъл са и приетите доводи в постановено при сходна
фактическа обстановка решение № 534/27.07.2023 г. на САС по в.т.д. № 288/2023 г.,
които настоящият съдебен състав споделя изцяло и по настоящото дело, след
съвкупната преценка на събраните доказателства.
При този извод наличието на причинна връзка следва да се приеме за доказано,
тъй като причинената на дружеството вреда е пряка и непосредствена последица от
извършените от ответника Й. фактически и правни действия.
В качеството си на изпълнителен член, той е представлявал работодателя, с
който облагодетелстваните от тези действия лица са в трудово правоотношение, и
тъкмо в изпълнение на поставените положителни резолюции в докладите /разрешения
за плащане по смисъла на чл. 23 от Системата за финансово управление и контрол/
въпросните суми са били начислени и са им били изплатени като допълнителни
възнаграждения. Както се установи от изложението на фактите и обстоятелствата по -
горе, ответникът не е имал основание да разреши заплащането им по силата на
правомощието по чл. 4. 3. от договора за
управление и контрол, нито на някое друго основание, произтичащо от нормативна
разпоредба или от вътрешен акт.
В обобщение, съдът намира за осъществен фактическия състав за ангажиране на
договорната отговорност по реда на чл. 240, ал. 2 от ТЗ вр. с чл. 237, ал. 2 ТЗ на И. В.
Й. в претендирания размер. Събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на
свидетеля Мария Андреева, които съдът кредитира в частите, в които кореспондират с
писмените доказателства по делото, не обуславят извод в обратна насока, защото
въпросите дали дружеството-ищец е извършвало разходи във връзка с дейността на
наетите от него юрисконсулти и законосъобразно ли са изплащани присъдени в полза
на дружеството юринсконсултски възнаграждения на трети лица са въпроси по
същество на спора и заявеното от свидетеля становище не обвързва съда и няма правна
стойност. Във връзка с необсъдените писмени доказателства, съдът намира за
необходимо да посочи, че намира същите за неотносими, поради което не следва да ги
обсъжда в мотивите на съдебния акт.
Основателността на главния иск обуславя основателност и на акцесорния иск,
предявен на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за присъждане на сумата 748,31 лева,
представляваща законната лихва за забава върху главницата от 10.11.2018 г. - деня на
извършването на плащането по тях, до деня на подаването на исковата молба -
10.11.2021 г.
В депозирания в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор И. Й. /л. 98 и сл./ от
03.02.2022 г., е направено възражение за изтекла тригодишна погасителна давност
единствено по отношение на част от сумата, претендирана като лихва . С оглед
разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и при съпоставка между началната дата, от която се
претендира лихва – 10.11.2018 г., и датата на депозиране на исковата молба –
10.11.2021 г., възражението е неоснователно, поради което и предявеният осъдителен
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен изцялo.
8
По възражението за изтекла погасителна давност за главницата, релевирано в
становище на ответника от 10.11.2023 г. /л.119 и сл./:
Съгласно разясненията, дадени в т. 4 от тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013
г. на ВКС по тълк. Д. № 1/2013 г., ОСГТК, възраженията на ответника срещу
предявения иск поначало се преклудират с изтичане на срока за отговор на исковата
молба по чл. 131, ал. 1 ГПК, поради което не могат да се направят за първи път пред
въззивния съд. Това се отнася и за възраженията за погасителна и придобивна давност.
С оглед задължителните разяснения, дадени в цитираното тълкувателно решение,
възражението за погасяване на главницата по давност е преклудирано и следва да бъде
оставено без разглеждане. Същото е заявено повече от една година след изтичане на
срока за отговор по реда на чл. 131 ГПК /исковата молба и уточнението към нея са
връчени на ищеца на 04.01.2022 г. л. 91/. В тази връзка съдът намира за необходимо да
посочи, че възможността на страните да вземат становище във връзка с изготвения
проект за доклад на делото по реда на чл. 140 ГПК не е равнозначна на правото на
писмен отговор по реда на чл. 131 ГПК, поради което пропускът да бъде заявено
своевременно възражението за погасителна давност не може да бъде саниран с
депозираното изявление в молбата от 19.11.2023 г., какъвто опит е направен от
ответната страна.
С оглед основателността на главните искове, съдът не дължи произнасяне по
предявения осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД срещу ответника
К. И..
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има
ищеца, който претендира разноски в общ размер на 9 352,22 лв., от които 148,22 лв. –
държавна такса, и 9 204 лв. – платен адвокатски хонорар. Същите следва да бъдат
възложени в тежест на ответниците, съобразно размера на уважените срещу тях искове.
С оглед изхода на спора, искането на ответната страна за присъждане на разноски е
неоснователно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. В. Й., ЕГН ............, с адрес: град .........“, на основание чл. 240, ал. 2
вр. с чл. 237, ал. 2 ТЗ, да плати на „EСОр“ ЕАД, ЕИК ............, със седалище в град ........
и адрес на управление: бул. „Цар Борис III“, сума в размер на 2 455,50 лв.,
представляваща дължимо обезщетение за нанесени на дружеството имуществени
вреди под формата на претърпяна загуба от неправомерни действия на И. Й. –
одобряване на изплащане на присъдени на дружеството юрисконсултски
възнаграждения въз основа на недатиран писмен доклад от К. И. през 2016 г.,
осъществени в качеството му на изпълнителен член на Управителния съвет на
дружеството през 2016 г., вледствие на които е платена сума от ищеца в ущърб на
интересите на дружеството на 10.11.2016 г. в размер на 2 445,50 лв. на негов служител
– К. С. И., ведно със законна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба
– 10.11.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД сума в размер на 748,31 лв., представляваща законна лихва за забава,
начислена върху присъдената главница в размер на 2 455,50 лв., за периода10.11.2018
г. – 10.11.2021 г.
ОСЪЖДА И. В. Й., ЕГН ............, с адрес: град .........“, на основание чл. 78, ал. 1
9
ГПК, да плати на „EСОр“ ЕАД, ЕИК ............, със седалище в град ........ и адрес на
управление: бул. „Цар Борис III“, сума в размер на 9 352,22 лв., представляваща
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от същото на известните по делото съдебни адреси на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10