№ 1208
гр. Варна, 11.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Антония Светлинова
при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Антония Светлинова Гражданско дело №
20223110107394 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК от
„В.К.В.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
*********, срещу С. Г. Г. , ЕГН **********, с настоящ адрес: **********,
обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за приемане за
установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществуват
вземания срещу ответника за следните суми, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 13101/2021 г.
по описа на Районен съд – Варна, а именно: сумата от 263,86 лв.,
представляваща незаплатена стойност на ползвани В и К услуги за периода от
14.01.2016 г. до 25.08.2021 г. по партида с абонатен № 1177291 за обект на
потребление, находящ се в *********, ап. 38, за която сума са издадени
фактури в периода 12.03.2016 г. – 26.08.2021 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 09.09.2021 г., до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 48,95 лв.,
представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 11.04.2016 г.
до 26.08.2021 г., в който не е включен периодът 13.03.2020 г. – 09.04.2020 г.
В исковата молба ищецът твърди, че ответникът С. Г. Г. е потребител
на водоснабдителни и канализационни услуги за процесния обект на
потребление с абонатен № 1177291. Поддържа, че за периода на потребление
от 14.01.2016 г. до 25.08.2021 г. ответникът му дължи главница в общ размер
на 263,86 лв. за предоставени ВиК услуги, формирана като сбор от стойността
на издадените в периода 12.03.2016 г. – 26.08.2021 г. фактури, подробно
описани в приложена справка за недобора на частен абонат, които не са
заплатени на техния падеж.
Излага, че първите 4 бр. фактури за 2016 г. са издадени за реално
1
потребени количества вода, както следва:
- фактура № **********/12.03.2016 г. на стойност 23,88 лв. за отчетени
от индивидуалния водомер в обекта 10 куб.м за периода 14.01.2016 г. –
10.03.2016 г.,
- фактура № **********/12.03.2016 г. на стойност 5,38 лв. за разлика по
чл. 25, ал. 3 от ОУ за общо потребление, отчетено от общия водомер на
сградата – етажна собственост, за периода 14.01.2016 г. – 10.03.2016 г.;
- фактура № **********/15.04.2016 г. за отчетени от индивидуалния
водомер в обекта 3 куб.м за периода 10.03.2016 г. – 14.04.2016 г., както и
- фактура № **********/15.04.2016 г. на стойност 1,52 лв. за разлика по
чл. 25, ал. 3 от ОУ за периода 10.03.2016 г. – 14.04.2016 г.
Твърди, че от м. януари 2019 г. фактурите са издавани за служебно
определени количества вода – по 5 куб.м месечно за всеки обитател в обекта,
начислявани на основание чл. 34а, ал. 5 във вр. чл. 39, ал. 5, т. 1 и ал. 6 от
Наредба № 4/14.09.2004 г. на МРРБ, поради изтекъл срок на метрологична
проверка на индивидуалния водомер и неизпълнение на задължението на
ответника по чл. 11, ал. 5 и чл. 39а от същата Наредба.
Поддържа, че поради допуснатото просрочие ответникът му дължи и
лихва за забава върху неизплатените главници по издадените фактури в общ
размер на 48,95 лв., начислена за периода от падежа на всяка фактура до
26.08.2021 г.
Твърди, че за посочените суми за главница и лихва се е снабдил със
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, която е
връчена на длъжника (настоящ ответник) по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
По изложените съображения по същество моли за уважаване на
предявените искове и претендира сторените в заповедното и в исковото
производство разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му
представител юрк. Пламенка Василева, поддържа исковата молба и
обективираното в нея искане и представя списък на разноските по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК особеният представител на ответника депозира
отговор на исковата молба, в който излага становище за допустимост, но
неоснователност на предявените искове. Оспорва качеството потребител
(абонат) на ответника за процесния обект на потребление поради липса на
представени доказателства за това. В условията на евентуалност прави
възражение за погасяване на вземането за главница в размер на 34,97 лв. за
2016 г. и вземането за лихва, начислена за периода преди 09.09.2018 г.,
поради изтекла тригодишна погасителна давност .
С тези аргументи по същество моли за отхвърляне на предявените
искове изцяло, евентуално - частично, до размер на погасените по давност
вземания.
В открито съдебно заседание особеният представител адв. А. С.
поддържа отговора.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Съгласно приложения договор № 30491/01.07.1994 г. (л. 89) Г.С. Г. е
закупил по реда на Наредбата за държавните имоти въз основа на Заповед №
2
269 от 24.02.1994 г. на кмета на Община Варна следния недвижим имот, а
именно: жилище № 38, **********.
Видно от приложеното удостоверение за наследници изх. №
АУ07637МЛ/10.08.2015 г. (л. 88), Г.С. Г. е починал на 14.07.2015 г. и оставил
единствен законен наследник неговия син С. Г. Г. (сега ответник).
Последният е декларирал пред Община Варна придобитият по
наследство имот – ап. № 38 с подадена декларация по чл. 14 ЗМДТ вх. №
**********/15.12.2015 г., в която се е легитимирал като единствен
собственик на апартамента (л. 83-87).
От приобщеното удостоверение от 22.12.2022 г., издадено от Община
Варна – район Младост (л. 90), се установява, че на административен адрес:
******* към 21.12.2022 г. е регистрирано само едно лице с постоянен и
настоящ адрес. Видно от извършената справка в НБДН (л. 39), това лице е
ответникът С. Г., който е с адресна регистрация на посочения адрес от
30.07.2015 г.
От приобщената справка за недобора на частен абонат № 1177291 (л.
25) с титуляр С. Г. Г. за обект на потребление, находящ се в ******* се
установява, че общите неизплатени задължения на абоната по издадени 32 бр.
фактури в периода 12.03.2016 г. – 26.08.2021 г. за консумирана вода за
отчетен период от 14.01.2016 г. до 25.08.2021 г. възлиза в размер на 263,86
лв., като начислената лихва върху съответните главници към 26.08.2021 г. е в
размер на 48,36 лв.
Видно от справката е още, че в периода 14.04.2016 г. – 14.04.2018 г.
липсва потребление, като показанията на водомера и на двете дати са
отразени в размер на 568 куб.м., респ. не са издавани фактури за сочения
двугодишен период.
Съгласно справката издадените общо 32 бр. фактури са за следното:
- 2 бр. са за реално потребление на индивидуалния водомер, формирано
като разлика между посочените показания от стар и нов отчет – фактура от
12.03.2016 г. за отчетени 10 куб.м (565-555) в периода 14.01.2016 г. -
10.03.2016 г. и фактура от 15.04.2016 г. за отчетени 3 куб.м. (568-565) за
периода 10.03.2016 г. – 14.04.2016 г.,
- 16 бр. фактури са за разпределение от общия водомер № 1148492,
формирано на база отразени куб.м. в графата „от разпр. /намал/м3“, при
нулеви стойности за стар и нов отчет, и
- 14 бр. фактури са за служебно начислени количества вода в размер на
1-3 куб.м., при посочени нулеви стойности както за старо и ново, така и за
куб.м. от разпределение.
Същите данни са видни и на приложената справка за облога и
плащанията на частен абонат (л. 91-93).
От приобщения опис на отчети на абонат № 1177291 от таблет,
обработен от 14.01.2016 г. до 26.08.2021 г. (л. 95-96), се установява, че в
периода 16.01.2020 г. – 26.08.2021 г. не са извършвани дистанционни отчети и
абонатният номер е със статус „неотчетен“, а състоянието на водомера е
отразено като „повреден“ от 14.01.2019 г.
Ангажирано от ищеца е и уведомително писмо от 14.04.2016 г.,
изходящо от „В.К.В.“ ООД и адресирано до Г. Г. - клиент с абонатен номер
1177291, което подписано от проверителя П.Г. с отбелязване, че абонатът
отказва да го получи. Писмото е изготвено на бланка – образец за
3
уведомяване относно необходимите дейности, които следва да бъдат
предприети от абоната при посочени 10 бр. възможни хипотези (условия),
сред които: изтекла валидност на метрологична проверка на главния или
индивидуалния водомер; липса или е нарушена целостта на фабричната
пломба на водомера; липсва или е нарушена целостта на пластмасовата
пломба на холендера; липсва водомер; замърсен циферблат и невъзможно
отчитане; монтиран водомер на място, затрудняващо отчитането;
непрехвърлена партида; повреден водомер или други причини. В писмото не
е отбелязана нито една от посочените хипотези/причини за уведомлението,
като не са описани и конкретните дейности, които следва да предприеме
абонатът. Посочено е единствено, че водомерът е с показание 568 куб.м.
Приобщени към доказателствения материал по делото са и Общите
условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор
„В.К.В.” ООД, одобрени с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР (л. 5-
10), публикувани в централен и местен ежедневник. Приложени са и решения
на ДКЕВР от 30.12.2020 г. (л. 11), 23.12.2019 г. (л.14), 28.12.2018 г. (л. 17) и от
28.01.2013 г. (л. 20) за ценообразуване на ВиК услугите, предоставяни от
„В.К.В.“ ООД.
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза (л. 77 и сл.) се установява, че
общият размер на дължимата главница за ползвани ВиК услуги по партида с
абонатен № 1177291 до издадените от ищцовото дружество фактури в
периода от 12.03.2016 г. до 26.08.2021 г. възлиза на 263.86 лв., а лихвата за
забава върху посочената главница, начислена от падежа на всяка фактура до
26.08.2021 г. – 48.36 лв. Вещото лице изчислява в общ размер на 1007 лв. с
вкл. ДДС дължимата сума за периода м.януари 2019 г. – м.август 2021 г., вкл.,
по методиката на чл. 39, ал. 5, т. 1 във вр. ал. 6 от Наредба № 4/2004 г. - по 5
куб.м./месечно за един обитател, завишаван всяко тримесечие с по 1 куб.м.
От материалите по приобщеното ч. гр. д. № 13101/2021 г. по описа на
Районен съд – Варна е видно, че въз основа на подадено на 09.09.2021 г.
заявление от „В.К.В.” ООД срещу С. Г. Г. е издадена заповед №
4892/10.09.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за
процесните суми за главница и лихва. Заповедта е връчена на длъжника (сега
ответник) по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и установителните искове са предявени
в указания на заявителя едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Обективно кумулативно съединените положителни установителни
искове, с които съдът е сезиран, са допустими, доколкото са налице общите
предпоставки за съществуването и надлежно упражняване на правото на иск,
както и специалните такива, свързани с реда за търсената защита по чл. 415,
ал. 1 ГПК (съгласно т. 10а от Тълкувателно решение по тълк. дело № 4/2013
г., ОСГТК на ВКС), установени от приобщеното заповедно дело.
Предмет на предявените по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК искове е
установяване със сила на присъдено нещо съществуването на обективираните
в заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК вземания за главница за
незаплатена консумирана вода по издадени от ВиК оператора фактури, както
и лихва за забава. Съгласно правилата за разпределяне на доказателствената
4
тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест
на ищцовото дружество е да установи, при условията на пълно и главно
доказване, наличието на валидна облигационна връзка между него и
ответника, реалното количество на доставените ВиК услуги, отчитани и
фактурирани по предвидения в приложимите Общи условия ред, настъпила
изискуемост на вземанията, както и тяхната стойност, а, в случай че се касае
за служебно начислени количества - предпоставките за извършеното
начисляване и съответствието на фактурираната средна консумация с
предвидената такава за конкретната хипотеза на служебен отчет.
Според § 1, ал. 1, т. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационни услуги „потребители“ са юридически или физически лица -
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят
ВиК услуги, юридически или физически лица - собственици или ползватели
на имоти в етажната собственост, както и предприятия, ползващи вода от
водоснабдителните мрежи на населените места за технологични нужди или
подаващи я на други потребители след съответна обработка по самостоятелна
водопроводна инсталация, непредназначена за питейни води. Посочената
легална дефиниция е залегнала и в чл. 2, ал. 1 от Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор
„Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД, одобрени с решение № ОУ-09
от 11.08.2014 г. на ДКЕВР и действащи в процесния период 2016-2021 г.
(ОУ).
От обсъдените писмени доказателствени средства се установява, че през
2015 г. ответникът С. Г. е придобил собствеността върху процесния обект на
потребление – ап. № 38, находящ се в *********, по наследство от неговия
баща Г. Г., починал на 14.07.2015 г., който приживе е бил собственик на имота
по силата на договор за покупко-продажба от 01.07.1994 г. Следователно
ответникът има качеството на потребител на ВиК услуги по смисъла на § 1,
ал. 1, т. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни
услуги и чл. 2, ал. 1 от ОУ. От момента на придобиване на собствеността
между страните по делото е възникнало облигационно правоотношение с
предмет предоставяне на ВиК услуги за питейно-битови нужди от ищеца,
като ВиК оператор, до ответника, като собственик на водоснабдения имот,
респ. последният е задължено лице за заплащането на фактурираните ВиК
услуги за разглеждания период на потребление.
Редът и начинът на измерване, отчитане и разпределение на
количествата питейна вода и на количествата отведени и пречистени
отпадъчни води е уреден в разпоредбите на Глава ІІІ от ОУ от 2014 г., както и
в тези на Глава VІ от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, издадена от министъра на регионалното развитие
и благоустройството, обн., ДВ, бр. 88 от 8.10.2004 г. (Наредба № 4).
Според приложимата нормативна уредба изразходваните количества
питейна вода се отчитат по водомер, монтиран на водопроводното отклонение
от ВиК оператора и/или в имотите на потребителите (чл. 22 от ОУ и чл. 32,
ал. 1 от Наредба № 4). Отчитането на водомерите се извършва в присъствието
на потребителя или на негов представител, който с подписа си удостоверява
съответствието на показанията с данните в отчета, освен в случаите на
дистанционно отчитане и при ползване на електронен карнет (чл. 23, ал. 4 от
5
ОУ и чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4). В последната хипотеза при създадена
възможност от оператора се приемат и самоотчети (чл. 39, ал. 2 от Наредба №
4), като се извършва и физическа проверка и отчет поне един път годишно
(чл. 23, ал. 9 от ОУ). Доставянето на питейна вода и/или отвеждането и/или
пречистването на отпадъчни води се заплащат въз основа на измереното
количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, отчетено
посредством монтираните водомери, и по цени, определени от КЕВР по реда
на ЗРВКУ (чл. 31, ал. 1 и чл. 32, ал. 1 от ОУ и чл. 40 от Наредба № 4). За
отчетената консумация ВиК операторът издава ежемесечни фактури, сумите
по които потребителите са длъжни да заплащат в 30-дневен срок след датата
на фактуриране (чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ). При неспазване на сроковете за
плащане на изразходваното количество вода се заплаща законна лихва по
реда на чл. 86, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (чл. 40, ал. 1, изр.
второ от Наредба № 4).
В разглеждания случай две от издадените общо 32 бр. фактури, касаещи
отчетния период от 16.01.2016 г. до 14.04.2016 г., са за реално потребление на
изразходвано количество вода, отчетено от монтирания в обекта
индивидуален водомер. За установяване на това потребление не са
ангажирани никакви доказателствени средства, вкл. карнетни листове и/или
опис на отчети с надлежни показания, снети при дистанционен отчет.
Представени са единствено едностранно съставени от ищеца и неподписани
справки, които нямат никаква доказателствена стойност.
За следващия отчетен периода от 14.04.2018 г. до 25.08.2021 г.
издадените фактури са от разпределение от общия водомер в сградата в
режим на етажна собственост, както и за служебно начислени количества
вода.
По повод разпределението клаузите на чл. 25, ал. 1-3 от ОУ
предвиждат, че изразходваното количество питейна вода за сгради – етажна
собственост се разпределя въз основа на отчетите по индивидуалните
водомери, като в разпределението се включват всички разходи на вода и
загубите на вода в сградната или вътрешната водопроводна инсталация.
Разликата (общото потребление) между отчетените количества вода по общия
водомер и отчетените количества по индивидуалните водомери се разпределя
между всички потребители пропорционално на отчета по индивидуалните им
водомери. Изчислената и разпределена по този ред разлика се записва на
отделен ред във фактурите и в зависимост от това дали разликата е
положителна или отрицателна, стойността й се добавя към, съответно
приспада от общата сума на всеки потребител. В този смисъл са и
разпоредбите на чл. 30 и чл. 32, ал. 2-4 от Наребда № 4.
Ищецът не е ангажирал никакви доказателства и в тази връзка, в т.ч.
липсват данни за отчетеното общо потребление в процесния период, респ. за
правилното изчисление на фактурираните в тежест на ответника разлики, за
които са издадени посочените в справките 16 бр. фактури.
По повод служебно начислените количества вода след м. януари 2019 г.
ищецът се позовава на изтекъл срок на метрологична годност на
индивидуалния водомер и неизпълнение на задължението на ответника за
извършване на периодична проверка.
Според чл. 34а, ал. 1-3 от Наредба № 4 периодичните проверки на
индивидуалните водомери като средства за измерване и разпределение на
6
изразходваното количество вода в сгради - етажна собственост, се извършват
през 10 години по искане и за сметка на потребителите, като резултатите от
тях се удостоверяват със знаци по реда на Наредбата за средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол, приета с ПМС № 239 от
2003 г. Ал. 4 от същата разпоредба предвижда задължение на операторите да
осигуряват комплексна услуга за сметка на потребителите, която включва
демонтаж на индивидуалните водомери, периодична проверка, монтаж и
пломбиране. Съгласно чл. 34а, ал. 5 когато длъжностно лице на оператора
установи потребители с непроверени индивидуални водомери при посочените
условия, срокът за извършване на периодична проверка на водомерите е три
месеца, след изтичането на който количеството изразходвана вода се
начислява по реда на чл. 39, ал. 6. Според чл. 39, ал. 6 във вр. ал. 5 от
Наредбата до поставянето на индивидуални водомери в сгради - етажна
собственост, или на водопроводно отклонение с повече от един потребител
месечното количество изразходвана, отведена и пречистена вода да се
заплаща по 6 куб. м при топлофицирано жилище и по 5 куб. м - при
нетоплофицирано жилище за всеки обитател, които количества вода се
завишават всяко тримесечие с по 1,0 куб. м за всеки обитател.
Аналогична уредба се съдържа и в чл. 21 във вр. чл. 16, ал. 4 от ОУ от
2014 г., предвиждаща отправяне на предписание на оператора до потребителя
за извършване на периодична проверка на непроверените индивидуални
водомери след изтичане на десетгодишния срок на тяхната метрологична
годност, което предписание следва да бъде изпълнено в тримесечен срок и
при неизпълнение изразходваната вода се начислява служебно по реда на чл.
25, ал. 8 и 10 от ОУ – по 6, респ. 5 куб.м за всеки обитател със завишение от
1,0 куб. м на тримесечие.
За установяване приложението на горепосочената методиката по делото
е представено уведомително писмо от 14.04.2016 г., в което обаче липсва
отразяване на фактите, за които се уведомява абонатът, и действията, които
той следва да предприеме. При това положение не може да се направи
обоснован извод за надлежно уведомяване на ответника относно изтеклата
метрологична годност на индивидуалния му водомер, а още по-малко да се
ангажира неговата отговорност за неизпълнение на предписания, които
изобщо не са му дадени. От страна на ищеца, чиято е доказателствената
тежест да установи предпоставките за приложението на разпоредбата, на
която се позовава, не са ангажирани други доказателства, в това число такива
за датата, на която е изтекла валидността на метрологичната проверка на
измервателния уред, както и за надлежно отправено и получено от абоната
предписание за извършване на периодична проверка, съответно за началото
на тримесечния срок за изпълнение на това предписание, едва след
изтичането на който е приложим служебният отчет.
От гореизложеното следва, че предявеният главен иск е изцяло
неоснователен и подлежи на отхвърляне. Неоснователен се явява и
обусловеният от него акцесорен иск за обезщетение за забава.
При този извод съдът не дължи произнасяне по възражението на
ответника за погасяване на част от вземанията по давност.
По разноските:
Ответникът не е направил разноски по делото, поради което такива не
7
следва да му бъдат присъждани.
Предвид изхода на делото, разноски на ищеца не се следват.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК от
„В.К.В.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
*********, срещу С. Г. Г. , ЕГН **********, с настоящ адрес: **********,
обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за приемане за
установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществуват
вземания срещу ответника за следните суми, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 13101/2021 г.
по описа на Районен съд – Варна, а именно: сумата от 263,86 лв. (двеста
шестдесет и три лева и осемдесет и шест стотинки), представляваща
незаплатена стойност на ползвани ВиК услуги за периода от 14.01.2016 г. до
25.08.2021 г. по партида с абонатен № 1177291 за обект на потребление,
находящ се в *********, ап. 38, за която сума са издадени фактури в периода
12.03.2016 г. – 26.08.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 09.09.2021 г., до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата от 48,95 лв. (четиридесет и осем
лева и деветдесет и пет стотинки), представляваща обезщетение за забава,
начислено за периода от 11.04.2016 г. до 26.08.2021 г., в който не е включен
периодът 13.03.2020 г. – 09.04.2020 г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез
процесуалните им представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8