РЕШЕНИЕ
№ 288
гр. Търговище, 06.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Йоханна Ив. Антонова
при участието на секретаря Красимира Ал. Кирилова
като разгледа докладваното от Йоханна Ив. Антонова Гражданско дело №
20223530100741 по описа за 2022 година
Производството е по предявен иск с правно основание чл. 439,ал.2 вр.
чл. 124,ал.1 от ГПК.
Ищцата А. М. Х. от гр.Търговище, действаща чрез процесуален
представител и съдебен адресат адв. С. П.-ТАК, твърди в исковата молба, че
срещу нея, като наследник на М.С., б.ж. на с.М., общ.П., е образувано ИД №
20227690400706 по описа на ЧСИ А. З. с рег.№ 769 с район на действие ОС
Търговище за сумата от общо 1319,33лв., дължими въз основа на актове за
установяване на данъчни задължения по чл.107,ал.3 от ДОПК, а именно- за
дължими суми за данък върху недвижимо имущество и такса смет за
недвижим имот в с.М., общ.П. и за лек автомобил, принадлежали на
наследодателя на ищцата. Излага, че видно от приложените актове за
установяване на данъчно задължение(АУДЗ) същите са връчени на
неизвестен за нея адрес и на непознато за нея лице-И.И., а ищцата от дълги
години живее в гр.Търговище, където е и постоянния й адрес.Като счита, че
актовете не са редовно връчени, а и установените с тях задължения частично
са погасени по давност, ищцата приема, че за нея е налице правен интерес от
предявяване на настоящите отрицателни установителни искове за
1
недължимост на посочените суми, поради ненадлежно връчване на актовете, в
евентуалност- за частично погасяване на изпълняемото право по давност, а
именно-вземанията, обективирани в актовете за периода от 2009г. до 2015г.,
за главница, лихви и разноски, претенидра разноски. В съдебно заседание
ищцата се представлява от адв.С. П. -ТАК, която поддържа иска и пледира за
уважаването му, претендира разноски.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
Община П. чрез гл. юрисконсулт П. Р., в който предявените искове се считат
за недопустими поради неподсъдност на спора пред граждански съд,
доколкото касае публичноправни задължения, при което следва да се реши от
адм. съд; на следващо място счита, че предявеният иск за недължимост на
сумата по актовете поради ненадлежно връчване е недопустим и защото иск
по чл. 439 ,ал.1 от ГПК може да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. В тази връзка посочва, че при издаването на
АУДЗ такова производство липсва; в евентуалност сочи, че самата ищца се
позовава на нередовно връчване на тези актове, т.е. налице е възможност тя
да обжалва същите пред по-горестоящ орган, респ. пред Адм. съд излага и
подробни съображения относно погасителната давност при такива вземания;
счита, че претенцията за недължимост на сумата от 79,26лв. дължима за
здравноосигурителни вноски е недопустим, доколкото Общината не
претендира такива вноски.В случай, че съдът приеме исковете за допустими,
ответникът моли същите да бъдат отхвърлени като неоснователни, респ. до
размера на дължимите суми след 31.12.2012г.; претендира разноски.
Доказателствените искания са за приемане на представените с отговора
документи.
Доколкото настоящият съдебен състав е оставил исковата молба без
движение в насроченото първо съдебно заседание след преразпределяне на
делото, по възражението за недопустимост на настоящото производство, като
неподсъдно на граждански съд, съдът не дължи ново произнасяне, доколкото
първоначалният съдия-докладчик се е произнесъл по същото и го е оставил
без уважение, като неоснователно.
С определение № 419/20.03.2023г., постановено по делото на осн.чл.
140 от ГПК, съдът е прекратил производството по предявения главени иск за
2
недължимост на посочените вземания поради невръчване на актовете за
установяването им, като недопустим, и е прекратил производството по него, а
доколкото ответникът не е претендирал суми за осигурителни вноски,
производството е прекратено и по отношение на сумата от 79,26лв., на осн.
чл. 130 от ГПК.
След преценка на доказателствата по делото и като съобрази доводите
и исканията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
По делото не е спорно обстоятелството, че против ищцата е
образувано ИД № 20227690400706 по описа на ЧСИ А. З. с рег.№ 769 с район
на действие ОС Търговище за сумата от общо 1319,33лв., дължими въз основа
на актове за установяване на данъчни задължения по чл. 107,ал.3 от ДОПК, а
именно- за дължими суми за данък върху недвижимо имущество и такса смет
за недвижим имот в с.М., общ.П. и за лек автомобил, принадлежали на
наследодателя на ищцата М.С., б.ж. на с.М., общ.П..Видно от представените
доказателства по делото, както и от материалите в приложеното копие на
посоченото ИД, въз основа на възлагателно писмо от Община П. за събиране
на публични вземания, ЧСИ е образувал изпълнително дело въз основа на
приложените АУДЗ № АЖ002607, АЖ002608, АЖ002609, АЖ002610,
АС002669,АС002670, АС002671,АС002672 и № АП000439, всички издадени
на 12.11.2019 г. от Община П., включващи задължения за данъци и такси за
периода 2009-2018г.От известие за доставяне от 13.11.2019г. се установява,
че актовете с получател А. М. Х. са получени от И.И. на адрес в гр.П., ул.“О."
№....От удостоверение за наследници № 19-1896/09.05.2019г., изд. от Община
Попово се установява, че ищцата е един от тримата наследници на
наследодателя М.Б.С., б.ж. на гр.П., поч. на **********По делото са
представени и доказателства относно декларираното имущество на
наследодателя, както и Наредба на ОБС П. за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги. Видно от покана за
доброволно изпълнение от 19.05.2022г. по ИД 20227690400706 по описа на
ЧСИ А. З. с рег.№ 769, ищцата е поканена в двуседмичен срок от получаване
на поканата да заплати сумата от общо 1319,33лв. от която 475,39лв.
главница, ведно със законната лихва в размер на 2,11лв. за периода от
17.05.2022г. до 03.06.2022г., 382,51лв. неолихвяеми вземания, 150лв. разноски
по изпълнителното дело 230,06лв. такси на ЧСИ, както и публични вземания
3
в размер на 79,26лв., дължими към 02.06.2022г.От заключението по
назначената СИЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира като
компетентно и безпристрастно се установява, че задължението за данъци за
периода от 2009 до 2015г. е в размер на 541,67лв., от които главница в размер
на 315,73лв. и лихви до 12.11.2019г. в размер на 225,94лв.От Удостоверение
изх.№ 709/13.06.2022г. по ч.гр.д.№ 382/2022г. по описа на РС П. се
установява, че в особената книга на съда е вписан отказ на настоящата ищца
от наследството, останало след смъртта на М.Б.С., б.ж. на гр.П., поч. на
**********, а от удостоверение № УД000059/27.02.2023г. изд. от Община П.
се установява, че ищцата няма непогасени данъчни задължения.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна
страна следното: Нормата на чл. 439,ал.1 от ГПК дава възможност на
длъжника по изпълнително дело да оспори вземането по него, основавайки се
на обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание-ал.2, като
наличието на такива нововъзникнали обстоятелства е предпоставката за
допустимост на иска. Видно от събраните доказателства по делото,
претендираните суми са за задължения за данъци и такси на наследодателя на
ищцата, за които суми е образувано и процесното изпълнително дело. За да се
прецени дали са налице обстоятелства, възникнали след постановяване на
процесните актове, погасяващи изпълняемото право е необходимо да се
установи на първо място дали ищцата има качеството на наследник,
доколкото задълженията, предмет на изпълнителното производство касаят
именно задължения на наследството.Видно от приложените доказателства, в
хода на процеса ищцата е заявила валиден отказ от наследството, останало
след смъртта на баща й , който отказ е вписан на 13.06.2022г. в РС П., т.е след
издаване на посочените АУДЗ, при което следва да се приеме, че ищцата
няма качеството на наследник, респ. не може да носи отговорност за
задълженията на наследството. В тази връзка съдът приема за неоснователни
доводите на процесуалните представители на ответника, че доколкото
процесните задължения са отписани, то предявения иск се явява недопустим,
доколкото след като няма данни, а не се и твърди изпълнителното
производство да е прекратено, то за ищцата образуваното изпълнително
производство против нея е достатъчно да обоснове правен интерес от
предявения отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК. С оглед на
4
изложеното и като счита, че ищцата няма качество на наследник и не носи
отговорност за посочените данъчни задължения на наследството, съдът
приема, че предявения отрицателен установителен иск за недължимост на
сумата от общо 1319,33лв., претендирани въз основа на актове за
установяване на данъчни задължения по чл. 107,ал.3 от ДОПК,
представляващи задължения на наследството, останало след смъртта на
М.Б.С., б.ж. на гр.П., поч. на ********** е основателен и доказан и следва да
бъде уважен, на осн. чл. 439,ал.2 във вр. с чл. 124,ал.1 от ГПК.
По разноските: С оглед изхода от делото, страните имат право на
разноски съобразно уважената, респ. отхвърлената част от исковете.В тази
връзка съдът приема за неоснователни доводите на представителя на
ответника за недължимост на разноски с оглед отписването на задълженията,
тъй като с действията си –образуване на ИД ответникът е станал причина за
образуването на настоящото производство.Видно от приложения списък на
разноските на ищцата по чл. 80 от ГПК направените разноски са в размер на
56лв. внесена държавна такса, 36лв. такса за обезпечителното производство и
400лв. платено адвокатско възнаграждение, или общо 492лв.На ответника се
следва определяне на юрисконсултско възнаграждение което съдът счита, че
следва да определи в размер на 100лв., на осн. чл. 78,ал.8 от ГПК вр. чл. 37 от
ЗПП вр. чл. 25,ал.1 от НЗПП.С оглед на обстоятелството, че производството
по главния иск е прекратено, то ответникът има право на разноски и при
прекратяване на производството в тази му част, на осн. чл. 78,ал.3 от ГПК, а с
оглед на уважаването на евентуалния иск ищецът има право на разноски, на
осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.Така ищцата има право на разноски в размер на
246лв., а ответникът –на разноски в размер на 50лв., при което ответникът
следва да заплати на ищцата разноски в размер на 196лв., определени по
съразмерност и компенсация, на осн. чл. 78,ал.1 и ал.3 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ А. М. Х. с ЕГН ********** от
гр.Т., кв.З., бл...вх....ап.... не дължи на Община Попово, ЕИК *********,
гр.Попово, ул.“Ал. Стамболийски“, № 1, представлявана от кмета д-р Л.В.
5
сумата от 1319,33лв., претендирана въз основа на актове за установяване на
данъчни задължения по чл 107,ал.3 от ДОПК, и представляваща задължение
на наследството, оставено след смъртта на М.Б.С., б.ж. на гр.П., поч. на
**********, за която сума е образувано ИД № 20227690400706 по описа на
ЧСИ А. З. с рег.№ 769 с район на действие ОС Търговище, на осн. чл.
439,ал.2 вр. чл. 124,ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Община Попово , ЕИК *********, гр.Попово, ул.“Ал.
Стамболийски“, № 1, представлявана от кмета д-р Л.В. да заплати на А. М. Х.
с ЕГН ********** от гр.Търговище, кв.З., бл...вх...,ап.., разноските по делото
в размер на 196лв., определени по съразмерност и компенсация, на осн. чл.
78,ал.1 и ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните, пред Окръжен съд-Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
6