Решение по дело №2215/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1053
Дата: 21 септември 2023 г.
Съдия: Светла Величкова Пенева
Дело: 20223100502215
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1053
гр. Варна, 20.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев

мл.с. Христо Р. Митев
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20223100502215 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:

С решение № 50207 от 12.10.2022 г., постановено по гр.д.№ 1286/2022 г.
на ВКС – ІV ГО - е отменено решение № 1127 от 28.06.2021 г., постановено
по в.гр.д.№ 578 по описа за 2021 г. на ВОС - V състав -, като делото е върнато
за ново разглеждане от друг състав със задължителни указания по
прилагането и тълкуването на закона, както и необходимостта от извършване
на нови съдопроизводствени действия.
Производството пред въззивната инстанция е образувано по въззивна
жалба на Е. М. Ю. против решение № 260886 от 26.10.2020 г., постановено по
гр.д.№ 9965/2019 г. на единадесети състав на Районен съд - Варна, с което е
отхвърлен предявения от него срещу Н. С. А. иск с правно основание член
132 от СК за лишаване от родителски права на ответницата по отношение на
детето С. Е.ов М. ЕГН ********** поради трайното неполагане на грижи за
детето и трайното недаване на издръжка за неговото отглеждане и
възпитание; както и е отхвърлен предявения от него срещу Н. С. А. иск с
правно основание член 127, алинея 2 от СК за предоставяне упражняването на
родителските права по отношение на детето С. Е.ов М. ЕГН ********** на
него и за определяне местоживеенето на детето С. Е.ов М. при него в ***; за
определяне режим на лични отношения на детето С. Е.ов М. с майката Н. С.
А., съобразен с местоживеенето му в Г., а именно: по 2 часа от 10 часа до 12
часа веднъж седмично - в неделя, когато майката и детето са на територията
1
на една и съща държава и след предварително уведомяване на бащата, като
майката ще взема детето от дома, където се намира, и ще го връща обратно;
за осъждане на Н. С. А. да заплаща на детето С. Е.ов М. чрез него като баща и
законен представител месечна издръжка в размер на 200 лева, считано от
датата на предявяване на иска /17.10.2019 г./ с падеж пето число на месеца, за
който се дължи издръжката, ведно със законната лихва за всяка закъсняла
вноска до настъпване на законните основания за изменение или прекратяване
на същата, и за осъждане на майката Н. С. А. да заплати на детето С. Е.ов М.
чрез него като баща и законен представител сумата от 1 800 лева,
представляваща обща стойност на месечна издръжка от 150 лева за периода
от 17.10.2018 г. до 16.10.2019 г., включително, а родителските права по
отношение на детето С. Е.ов М. са предоставени на неговата майка Н. С. А.;
определено е местоживеенето на детето С. Е.ов М. при неговата майка Н. С.
А. на адрес в село С., община А., област Варна, като на него е определен
режим на лични отношения с детето С. Е.ов М., както следва: всяка първа и
трета седмица от месеца от петък в 17 часа с преспиване в дома на бащата до
неделя в 17 часа; един месец през лятото, когато майката не ползва платен
годишен отпуск; всяка четна година детето на Коледните празници ще е при
майката, а на Новогодишните празници – при бащата от 10 часа на първия
официален празничен ден до 17 часа на последния официален празничен ден
с преспиване, а на всяка нечетна година детето на Коледните празници ще е
при бащата от 10 часа на първия официален празничен ден до 17 часа на
последния официален празничен ден с преспиване, а на Новогодишните
празници – при майката; всяка четна година - първата половина на
Великденските празници детето ще е при майката, а втората половина – при
бащата от 10 часа на съответния официален празничен ден до 17 часа на
последния официален празничен ден с преспиване, а всяка нечетна година,
първата половина от Великденските празници детето ще е при бащата от 10
часа на първия официален празничен ден до 17 часа на съответния официален
празничен ден с преспиване, а втората половина - при майката; осъден е М. да
заплаща на С. Е.ов М. чрез неговата майка и законен представител Н. С. А.
месечна издръжка в размер на 180 лева, считано от датата на предявяване на
иска в съда /26.08.2019 г./ с падеж пето число на месеца, за който се дължи
издръжката, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до
настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване,
както и е осъден да заплати по сметка на ВРС сумата от 259,20 лева,
представляваща дължима държавна такса по определената издръжка за
детето, и на Н. С. А. - сумата от 700 лева, представляваща разноски по иска с
правно основание член 132, алинея 1, точка 2 от СК и заплатен депозит за
назначената СПЕ, на основание член 78, алинея 3 от ГПК.
Във въззивната жалба се излага, че обжалваното решение е постановено
при неправилно приложение на материалния закон и в противоречие със
съдебната практика, същото е необосновано поради допуснато грубо
нарушение на процесуалните правила при обсъждане на събраните по
2
първоинстанционното дело доказателства. Посочва се, че съдът не е събрал
поискани от стрА.та и допустими доказателства - конституиране на
Международна социална служба - България, която да извърши проучване и
изготви социален доклад за условията на живот и средата на бащата в Г..
Твърди, че съдът не е съобразил висшият интерес на детето при
постановяване на решението си и възможните вреди, които биха могли да
настъпят за него при предоставени на майката родителски права. Излага се,
че майката не се е грижила за детето си за продължителния период от около
четири години, нито е давала издръжка, не дава и по образуваното за това в
момента изпълнително дело, а изводите на съда за противното са неправилни.
Изказва несъгласие с мнението на вещото лице по допуснатата СПЕ, че не
разполага с необходимия родителски капацитет и че е допринесъл за
настъпилото родителско отчуждение. Няма никакво основание издръжката,
която е определил съда, да се дължи от 26.08.2019 г., при положение, че той
отглежда детето С. и спор за това няма, а има постановени и привременни
мерки, които се изпълняват. Абсурден е определения му режим на лични
отношения с детето С. при положение, че се е установил на територията на Г.,
а детето ще се отглежда от майка си в България. Възразява срещу
постановеното решение и в частта за разноските.
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Н. С.
А. чрез адвокат П. С., с който се оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Излага се, че с обжалваното решение съдът не е нарушил нито
материалния, нито процесуалния закон, извършил е обстоен А.лиз на
събрания доказателствен материал, съобразил се е с установената съдебна
практика по казуса. Навеждат се доводи, че предявените срещу нея искове с
правно основание член 132, алинея 1, точка 2 от СК и член 127, алинея 2 от
СК са неоснователни, като се иска първоинстанционното решение да бъде
потвърдено. Претендира присъждане на сторените разноски.

За да се произнесе, настоящият състав на въззивния съд съобрази
следното:
Производството е образувано въз основа на предявена от ищеца Е. М. Ю.
срещу ответницата Н. С. А. искова претенция за постановяване на съдебно
решение, с което да бъде лишена от родителски права ответницата по
отношение на детето С. Е.ов М., роден на 01.02.2013 г., на основание
трайното неполагане на грижи за детето и трайното недаване на издръжка за
неговото отглеждане и възпитание, на основание член 132, алинея 1, точка 2
от СК. Моли съда с решението си да определи ограничен режим на лични
отношения на ответницата с детето, както следва: всяка първа неделя от
месеца за времето от 10 часа до 12 часа по местоживеене на детето, в
присъствие на бащата, бабата или дядото по бащина линия или друго
посочено от бащата пълнолетно лице.
Приет за съвместно разглеждане в производството е предявен от
ответницата насрещен иск с правно основание член 127, алинея 2 от СК, а
именно: за предоставяне на родителските права спрямо С. Е.ов М. ЕГН
3
********** на нея, за определяне местоживеенето на детето С. Е.ов М. при
нея на адрес в село С., община А., област Варна, за определяне на режим на
лични отношения между бащата Е. М. Ю. и детето С. Е.ов М., за осъждане на
бащата Е. М. Ю. да заплаща в полза на детето С. Е.ов М. чрез майката Н. С.
А. издръжка в размер на 250 лева.
В отговора на насрещния иск ищецът е сезира съда с искова претенция с
правно основание член 127, алинея 2 от СК, приета за съвместно разглеждане
в производството, както следва: за предоставяне упражняването на
родителските права по отношение на детето С. Е.ов М. на него, като се
определи местоживеенето на детето при него в Г., да бъде определен
ограничен режим на лични отношения на детето с майката Н. С. А. с детето,
да се осъди Н. С. А. да заплаща на детето С. Е.ов М. чрез неговия баща Е. М.
Ю. месечна издръжка в размер на 200 лева, считано от датата на предявяване
на иска,; за осъждане на Н. С. А. да заплати на детето С. Е.ов М. чрез неговия
баща и законен представител Е. М. Ю. сумата от 1 800 лева, представляваща
обща стойност на месечна издръжка от 150 лева за изминал период от време -
от 17.10.2018 г. до 16.10.2019 г., включително.
Предмет на разглеждане пред настоящата инстанция след връщането на
делото от ВКС са само исковете по член 127, алинея 2 от СК, тъй като
решението по иска с правно основание член 132 от СК е влязло в сила.
Също така е налице и окончателно произнасяне по депозирА.та частна
жалба от въззивника против определение № 261055 от 26.01.2021 г.,
постановено по първоинстанционното дело.
Дирекция "Социално подпомагане" - Д.ч. в представения по делото
социален доклад не изразява конкретно становище по предмета на делото.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско
отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните
и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския
процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна стрА.
следното:
Не е спорно между страните, че детето С. Е.ов М. е родено на 01.02.2013
г. по време на съвместното съжителство на ищеца Е. М. Ю. и ответницата Н.
С. А.; че ищецът има още едно дете - С. Е.ов Ю., роден на *** г. в град М. –
Г.; че Н. С. А. е майка на още едно дете - Н. Н. С., родена на *** г.
Ищецът в исковата си молба твърди, че да живее и работи в Г., където е
създал ново семейство с И.С., с която имат общо дете, което се установява от
представеното удостоверение за раждане на детето, удостоверение за адресна
регистрация, издадено на 29.08.2018 г. от Градска администрация - М., като от
последното е видно, че Е. М. Ю. и И.С. С. са регистрирани на адрес в град
***, с дата на нА.сяне за И.С. С. на 01.12.2012 г., а за Е. М. Ю. на 29.08.2018 г.
Представен е безсрочен трудов договор, сключен от ищеща с
4
работодател „Сетинел-вир феределн ройме“ - Висбаден, от който се
установява, че същият е назначен на длъжност „общ работник в
строителството“, считано от 01.10.2018 г. Видно от представения фиш за
работна заплата и възнаграждения на ищеца от месец октомври 2018 г.
брутното му месечно трудово възнаграждение е в размер на 1 661,88 евро.
От приобщената по делото справка за съдимост се установява, че ищецът
Е. М. Ю. е осъждан трикратно – за престъпление по член 195 от НК през 2012
г, за престъпление по член 343б, алинея 1 от НК през 2014 г. и за
престъпление по член 343, алинея 3, предложение последно, буква „б“,
предложение първо във връзка с алинея 1, буква „в“ от НК през 2013 г.
В приобщените към доказателствения материал социални доклади,
изготвени от Дирекция „Социално подпомагане“ - Д.ч., се посочва, че грижи
по отглеждането и възпитанието на детето С. полагат А. и М. М. - баба и дядо
по бащина линия - в село С.. Те обитават собствено жилище, което разполага
с добри хигиенно-битови условия и за малолетния е обособен самостоятелен
кът за подготовка и игра. Жилището, в което живее Н. А. в село С. е на баба й
по майчина линия и съжителя й, представлява двуетажна къща, състояща се
от шест стаи, вътрешен санитарен възел, обзаведено с мебели и вещи,
необходими за нормалното функциониране на домакинството. Семейство М.
са споделили, че бащата работи в Г. и периодично се връща в България.
Средствата, които бащата получава, са достатъчни за задоволяване
потребностите на С.. Н. С. А. също периодично работи в Г.. ПредлагА. й е
работа на постоянен трудов договор, но причина да не започне постоянна
работа е, че не желае да прекъсне връзката си с детето С.. Детето има
изграден приятелски кръг в населеното място. Поддържа добри
взаимоотношения с роднини от разширения семеен кръг. От петък вечер до
неделя вечер пребивава при майка си и нейното семейството в село С.. Детето
е привързано към родителите си и роднините от разширения семеен кръг,
като се наблюдава стабилност в отношенията им. В доклада се посочва, че
връзката между родителите и детето не е прекъсвА..
Пред районния съд са изслушани показанията на двама свидетели: М. Ю.
М. /баща на ищеца/ и В.М.Ж. /живеещ на съпружески начала с майката на
ответницата/, които съдът цени с оглед разпоредбата на член 172 от ГПК.
Свидетелят М. М. сочи, че детето С. се отглежда от него и баба му по
бащина линия от 2015 г., защото майката оставила детето на своята майка и
заминала в Г.. Майката на Н. ходела на работа и детето го гледала 80-
годишната баба на Н., поради което те взели С. от дома на прародителите му
по майчина линия, когато той бил на две години и седем месеца. През това
време бащата също бил в Г., но през два-три месеца се прибирал в България.
Твърди, че майката не е полагала грижи за детето, не е ходила на родителски
срещи, не е била на рождени дни, не е давала средства за неговата издръжка,
не е правила никакви опити да си види детето и е започнала да проявява
интерес към него едва, когато е научила, че се води дело. Твърди, че бащата
изпраща средства за отглеждането на детето С. – по 50-100-150 евро всеки
5
месец. Излага, че детето е привързано към баща си, всяка вечер се чуват по
скайп и иска да живее с баща си. Признава, че многократно са давали детето
С. на баба му и съжителстващия с нея В.. Веднъж, когато С. бил болен, се
обадили на баба му по майчина линия, която работела в града да купи
лекарство за висока температура, защото на село нямало аптека. Като се
връщал баща му идва в С. с новата си съпруга, на която С. викал „мамче“. На
биологичната си майка С. викал по име, не искал да чува за нея.
Свидетелят В. Ж. излага, че след като родителите се разделили, детето
било отглеждано в дома им в село С. до три годишна възраст и половина, но
впоследствие бабата и дядото по бащина линия го взели. Той и бабата на
детето по майчина линия давали пари, когато изпрати майката - по 150-200-
250 евро всеки месец за двете й деца. Случвало се детето да се разболее и
понеже баба му и дядо му нямали пари, той минавал с колата през С., вземал
рецептата и отивал да купи лекарствата. Няколко пъти водили детето с висока
температура в спешен кабинет в Д.ч. и във Варна. Давали са пари на бабата
на С. да плаща градината. Майката му оставяла пари винаги. Майката се
връщала през месец-месец и половина в България и искала да види С., но
бабата и дядото по бащина линия не й давали да се среща с него, защото
бащата забранявал. Майката се виждала с детето, когато родителите й го
вземат в С. или в дома на сестра й в С.. Последният път отишли тайно, за да
не се скарат. Свидетелят излага, че са ходили и в полицията и са пуснали
жалба, тъй като не давали детето на майка му.
Пред въззивния съд при първото разглеждане на делото са изслушани
показанията на четирима свидетели: Х.Я.Я. и М. Х. М. /без родство със
страните/, Г. С. А. /сестра на ответницата/ и С.Р. А. /майка на ответницата/.
Свидетелят Х.Я. - приятел на въззивника - излага, че С. живее при
родителите на бащата Е.. Майката на детето Н. прекарва повече време в
чужбина, бащата на детето също работи в чужбина, като и двамата са в Г., но
в различни градове. Сочи, че бащата и детето са в много добри отношения. В
неговия магазин има ,,Уестърн Юнион“ и Е. пращал през тази система пари на
майка си. Детето С. по-често говорело за баба си, отколкото за майка си,
никога не бил виждал С. с майка си. Разказва, че Е. се прибирал в България на
3-4 месеца за по 1-2 месеца. Доходите на Е. в Г. били около 2 800-3 000 евро,
работел в строителството, като това му е известно, защото и той бил работил
в Г..
Свидетелят М. М. е съсед на родителите на Е. М. Ю. и обяснява, че
родителите на Е. се грижели много добре за детето, а не е виждал майката на
С.. Нейната майка идвала при детето, някъде през 2-3 седмици. Знае, че Е.
работи в Г., но се прибирал в България. Твърди, че детето винаги е било при
баща си, от 2-3 годишна възраст, когато се разделили родителите. Било на 8
години и ходело на училище.
Свидетелката Г. А. сочи, че С. от 2016 г. живее в село С. при баба си и
дядо си, които са родители на бащата Е.. Всеки път, когато сестра й отивала в
Г. било за различен период от време, като последното й посещение там било
6
за месец и половина, след което се е върнала в България за 2-3 месеца и после
пак заминала. Излага, че бащата на детето работи в Г. и има друго семейство.
С. й разказвал, че има братче, което е в Г.. Твърди, че когато е в България, Н.
виждала детето. Бабата по бащина линия не позволявала на майката да се
види със С., поради което отивали у сестра им Айше и тя го водела там
скришно. Посочва, че Н. давала пари на детето - за сладкиши, купувала му
дрехи и обувки. Излага, че когато бабата и дядото по бащина линия нямат
пари, звънели на баба му по майчина линия, което се било случвало няколко
пъти - последно преди две седмици. Н. й пращала пари за детето, които
свидетелката давала на майка си, а тя от своя стрА. - на бабата на С. по
бащина линия - по 50-80 евро, по ,,Уестърн Юниън“. Преди да замине за Г., Н.
оставяла пари на майка им, давала и по 20-30 лева на детето, купила му
таблет. Посочва, че миналата година за рождения ден на С. занесли торта,
купила му китара и дрехи. Твърди, че С. се радва много, когато види майка
си. Разбирал се и със сестра си, която е на 5 години. Миналата и по-миналата
година водили на море С. - в А. и в Ш..
Свидетелката С. А. сочи, че от три годиишна и половина възраст детето
С. живее при баба си и дядо си по бащина линия в село С., като майка му се
вижда много рядко с него, тъй като родителите на бащата не й разрешават.
Майката на Е., когато видела Н., започвала да я обижда, а преди да се
разделят Е. и Н., неговите родители не поглеждали детето. Твърди, че дъщеря
й дава издръжка на детето – изпраща й пари и тя купува нещо на детето или
му ги дава, а когато детето е болно, му купува лекарства. Излага, че Н. стои в
Г. по 2-3 месеца, после се връща в България за по 4-5 месеца. Докато е в Г.
праща пари за двете си деца - по 150-200 евро. Твърди, че отношенията между
С. и майка му са много добри и тя не отказва да му купува нещата, които
детето иска, но впоследствие закупените дрехи не се носят от детето по
нареждане на баща му, баба му и дядо му по бащина линия. Посочва, че Н. е
изпратила пари за закупуването на таблет на детето, който е при него. Казва,
че детето й е споделяло, че иска да бъде при майка си, но баща му го
заплашва, както и дядо му.
Видно от заключението на вещото лице по изслушаното пред първата
инстанция заключение на вещото лице по съдебно-психологичната експертиза
родителският капацитет на майката е по-качествен от този на бащата, като
същата разполага с правилни и психологически по-издържани и пълноценни
правила в тази насока. Майката е в състояние да взима самостоятелни
решения за възпитанието и отглеждането на С., но само в случай, че те бъдат
подкрепени от бащата, ще помогнат за възвръщането на авторитета на
майката и ще осигурят усещане за сигурност на детето. Бащата на този етап
все още няма достатъчен опит в тази насока. Отдалеченото местоживеене
повлиява върху оформянето на неговите нагласи и подход към детето, като
формира тъй нареченато социално желателен образ на родител, който освен
че се конкурира с майката за детето, изгражда неправилна нагласа на детето
към нея /задоволяването на материалните потребности са в основата на
7
обичта на родителя към детето/. Връзката на детето към бащата е формирА.
на основата на материалните стимули, които той му осигурява, както и
даването на възможност то да определя правилата и начинът на провеждане
на времето с него. В този смисъл детето става водещо във връзката баща-дете,
което създава условия за манипулация. Връзката с майката е травмираща
тема за детето. То я отрича напълно, като впоследствие внася своите доводи
за това, които са привнесени отвън, от родителското семейство на бащата и от
него самия, и не се поставят под съмнение /материалните придобивки от
бащата и липсата на такива от стрА. на майката/. Като доказателство за
травмата, която детето изживява, е идентифицирането с дете, което е
„тъжно", копинг-стратегиите, с които си служи в хода на изследването,
невербалното му поведение /неспокойното движение на краката/. Между
майката и детето емоционалната връзка е компрометирА.. Майката съзнавано
се отрича от детето, но в несъзнаваното си поле, то има потребност от нея.
Детето на пръв поглед е свързано с баща си, има му доверие, но на практика,
това е повече връзка на зависимост, отколкото емоционална такава. Детето
приема, без да подлага на съмнение всичко, което бащата му казва, към което
го насочва и дори програмира. Налице е отчуждение на детето С. от неговата
майка, като образът на бащата е поддържан, както от бабата и дядото по
бащина линия, при които детето се отглежда, така и от бащата, който си идва
в България по време на отпуските си и му осигурява материални придобивки,
разговаря /привнесени реплики за общите деца, които са техни - на майката и
бащата, за братята му, които го чакат в Г./. На този етап детето е отчуждено
от майката и ще е с протестно поведение спрямо нея, ако отиде да живее в
нейния дом. Ако живее с баща си, има вероятност това отчуждение да се
задълбочи и детето напълно да игнорира майка си, но това обстоятелство ще
формира чувство за малоценност, а именно, че не е било обичано и прието от
своята биологична майка, ще доведе до нестабилно психо-емоционално
състояние и с проблеми в партньорските връзки в бъдеще. Майката разполага
с по-голям и пълноценен родителски капацитет, но детето, когато влезе в
пубертетна възраст, ще има потребност от мъжки модел на идентификация.
Вещото лице счита, че на майката следва да бъде определен един по-
разширен режим на лични отношения с детето, който да бъде подпомогнат от
бащата и неговите родители, които следва да съдействат на детето да
коригира образа на своята майка. Не е разумно С. да смята новата партньорка
на баща си за своя майка, а своята майка категорично да отрича. То не
признава майка си, не я приема, отрича я, има ново семейство, иска да отиде в
Г., иска да живее там, привлечено е да живее там.
Съобразно задължителните указания на ВКС в отменителното решение
бе изпратена съдебна поръчка до Г. за изготвяне на социален доклад по реда
на Регламент (ЕС) 2020/1783 на Европейския парламент и на Съвета от 25
ноември 2020 година относно сътрудничеството между съдилища на
държавите членки при събирането на доказателства по граждански или
търговски дела (събиране на доказателства) за установяване условията на
8
живот при родителя, на когото е определен режим на личен контакт, като
съобрази промяната в местоживеенето му, но Е. М. Ю. не е открит на
посочения от него адрес на местоживеене, поради което и социалната служба
прави извод, че посоченият адрес не съответства на настоящия адрес на
регистрация на бащата.
Междувременно с молба от 03.11.2022 г., депозирА. по настоящото дело,
ищецът е заявил, че от началото на месец юни 2022 г. живее и работи в
България.

Също така съобразно задължителните указания на ВКС в отменителното
решение бе проведена нова СПЕ, вещото лице по която е провело събеседване
с майката и детето лично, а с бащата – онлайн. В присъствието на бащата
детето не е наблюдавано поради отсъствието на същия от стрА.та. От
заключението на психолога е видно, че С. има изградена и съхранена близка
емоционална връзка и с двамата си родители. Към датата на изследването
основните грижи по отглеждане, възпитание, здравни, учебни и развитийни
нужди на С. са поети от баща му със съдействието на родителите си. Между
бащата и детето има топла доверителна връзка и бащата се ползва с
родителски авторитет. Липсват данни родителските нагласи и възгледи на
бащата за житейски просперитет в друга държава да са вътрешно възприети
от детето, което показва емоционално отчуждено отношение към новото
семейство на баща му. Майката полага грижи за С. в определения й режим на
лични отношения и е изградила топла и доверителна връзка с него, въпреки
липсата й в определен момент от развитието му. Създала е предпоставки за
добри отношения между него и дъщеря й Н.. По защитен начин се опитва да
предпази сина си от включване в живота му на заместваща майчина фигура.
Към момента на изследването преимуществено връзката на С. е по-близка и
по-силна с майчината фигура, поради което е подходящо детето да е в топъл и
близък контакт с майка си, но да не прекъсва връзките с баща си. Липсват
данни за рисково поведение и на двамата родители, които обичат детето и са
привързани към него. Между родителите обаче липсва комуникация, всеки е с
недоверие към другия, което рефлектира върху взаимодействието им и
възможността за постигане на договорки досежно детето. Въвлечени в спора
помежду си, те не показват родителска зрялост за предпазване на детето си от
техните проблемни отношения. Родителският конфликт и разрастването му
поставят детето в ситуация на избор и провокира процес на въвличането му в
конфликт на лоялност. Към момента на изследването липсват данни за
родителско отчуждение между някой от родителите и детето, но такъв риск
съществува, ако не бъдат взети мерки от стрА. на родителите, тоест, ако те не
преработят емоциите си от отношенията и мненията им един за друг и
покажат зряло отношение към процеса на родителстване. Също така вещото
лице смята, че не се констатира необходимост от преходен период за
осъществяване на контактите между детето и неговата майка или подкрепа и
работа със специалист.
На основание член 15, алинея 1 от ЗЗДт съдът изслуша детето С., което
9
заяви, че в момента живее в С. при баба си и дядо си, а в петък, събота и
неделя ходи при майка си. Баща му редовно ходи в Г. да работи и се връща. И
двамата родители се занимавали с него, майка му – малко повече. Разказва за
учебния процес, за това как прекарва времето с майка си. Споделя, че при
наличие на проблем, споделя основно с майка си, понякога и с баща си, но
повече майка му му помага в тези неща. Заявява, че иска да живее при майка
си, тъй като там му е по-весело и по-спокойно, но не може да определи защо.
Твърди, че сам е взел това решение, тъй като майка му му казала да избере,
каквото иска.

По родителските права и местоживеенето на детето
При определянето на кой от родителите да следва да бъде предоставено
упражняването на родителските права по отношение на дете съдът трябва да
съобрази всички обстоятелства с оглед интереса на детето като
възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и
отношение към детето, желанието на родителите, привързаността на детето
към родителите, пола и възрастта му, възможността за помощ от трети лица -
близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности –
член 59, алинея 4 от СК. Тези обстоятелства, взети в съвкупност, формират
комплексният критерий, въз основа на който се извършва преценката, не само
при кого от родителите да живее детето и кой да упражнява родителските
права, а и какъв да бъде режима на лични отношения на детето с родителя,
комуто не са предоставени родителските права.
Под "интереси на децата", както е разяснено в ППВС № 1/1974 г., чиито
указания са запазили силата си и при действащия СК, следва да се разбират
всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане, възпитание и
развитие, създаване на трудови навици и дисциплина, подготовка за
обществено полезен труд и изобщо изграждането на всяко дете като
съзнателен гражданин. Изброяването на обстоятелствата в член 59, алинея 4
от СК, както и в цитирА.то ППВС, е примерно, а не изчерпателно. Това е
минимумът, който трябва да бъде взет предвид при изследване на най-добрия
интерес на детето по смисъла на § 1, точка 5 от ДР на ЗЗДт.
Съдът е длъжен да извърши преценката си за това, на кого от двамата
родители да предостави упражняването на родителските права, единствено на
базата на задълбочена и комплексна съпоставка на всички относими в
конкретния случай обстоятелства, оценявайки възпитателските качества на
всеки от родителите, неговия морален облик, начина, вида,
продължителността, ефективността на полаганите от него грижи към детето,
изразената му готовност да живее с детето, А.лизирайки данните за реално
предприети действия в тази посока, изследвайки към кого от двамата
родители в по-голяма степен детето е привързано, както и дали родителят
разполага с помощта на трети близки до детето лица, на които при нужда
може да разчита, съобразявайки социалната среда, в която предстои да живее
детето след развода - бит, нрави, схващания, манталитет на обкръжаващите
родителя лица, жилищно-битовите му условия на живот, финансовите
10
възможности, начинът на живот, както и да съобрази пола и възрастта на
детето. Няма приоритетно значение на едни обстоятелства над други, а те се
преценяват в съвкупност за всеки конкретен случай с оглед неговите
специфики.
Настоящият състав на въззивния съд намира, че всеки един от
родителите обича и се грижи за С. и всеки един от тях желае да упражнява
родителските права. Взаимната привързаност на родителите и детето е важна
предпоставка за упражняването на родителските права, като е безспорно
установено, че С. е емоционално обвързан и обича и двамата си родители.
Принципно и двамата родителите могат да разчитат на помощ от трети лица –
родителите на всеки един от тях, братя и сестри, които живеят в населените
места, където живее и съответния родител. И двете страни разполагат с добри
жилищно-битови и еднакви материални условия за живот в България, които
могат да предоставят на детето си, като съдът следва да отбележи, че
посоченият критерий не е основен, нито сами по себе си по-добрите условия
биха създали предпочитание на родителя, който може да ги
предостави. Изключително важно значение при определянето на родителя,
комуто да бъдат предоставени непосредствените грижи за детето, има
социалното му обкръжение и доколко същото може да има благотворно
въздействие върху тях. По делото няма наведени доводи, че социалната среда
в България на някой от родителите е неблагоприятна, а от събраните
доказателства се установява, че и двамата родители поддържат добри връзки
с разширените се семейства и могат да осигурят подходящи връзки на децата.
Посочените дотук критерии във връзка с решаването на въпроса за
предоставяне на родителските права са в относителен паритет между
родителите.
Основен момент обаче тука се явява обстоятелството, че бащата
преимуществено живее в Г., където се е установил с новото си семейство.
Твърдението му, че се е завърнал в България бе опровергано от събраните по
делото доказателства – свидетелски показания, социален доклад,
информацията, получена от социалните служби на Г., заключението на
вещото лице, както и от изслушването на детето. Отделно от това, въпреки
изпратените две съдебни поръчки по реда на Регламент (ЕС) 2020/1783 на
Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2020 година относно
сътрудничеството между съдилища на държавите членки при събирането на
доказателства по граждански или търговски дела (събиране на доказателства),
социалните служби в Г. не успяха да открият бащата и семейството му на
посочения от него адрес на местоживеене, поради което и не могат да бъдат
установени условията на живот, при които детето би се отглеждало в Г.. Няма
данни по делото, че майката е дала съгласие детето да пътува до Г. и да се
отглежда там от бащата, нито за наличие на производство по реда на член
127а от СК. Това води до извод, че детето се бъде отглеждано от
прародителите си по бащина линия в България, въпреки декларираното от
бащата, че иска да го вземе при себе си в Г., където той живее с новото си
11
семейство. В тази връзка следва да се вземе предвид и установеното от
вещото лице по СПЕ, че не са налице данни за актуални контакти и
взаимодействие на С. с настоящата съжителка на баща му, както и с техните
деца, като С. не знае дори името на най-малкия си брат и не ги възприема като
братя.
Развитието на детето трябва да се извършва при грижата, подкрепата и
авторитета на двамата родители. Всеки един от тях в името на
благополучието на детето следва да съдейства то да живее, доколкото е
възможно, най-близко до семейната среда. Бащата към момента е във
фактическо съжителство с друга жена, като са се установили преимуществено
в Г., и имат родени две деца - по негови твърдения. Практиката на ВКС в тази
насока е, че при преценката на кого да се възложат родителските права,
трябва да се вземе предвид, че когато един от родителите заживее на
съпружески начала с друго лице, отношенията между тях не гарантират
сигурност на детето – доколкото съжителят няма законови задължения към
тях за издръжка, грижи, възпитание и надзор, респективно такива по член
122, алинея 3 от СК - да съдейства на родителя при изпълнението на неговите
родителски задължения.
Също така следва да се отбележи, че за да се представи в по-добра
светлина пред решаващия състав, бащата набляга на факта, че живее в Г.,
което според него е предпоставка за по-добри условия на живот.
Основното обстоятелството, върху което следва да се наблегне в
настоящия случай, е осигуряване на спокойна и стабилна среда за С..
Настоящият състав на съда намира, че майката би осигурила устойчив начин
на живот на детето /следва да се отбележи, че тя също е работела в Г., но се е
завърнала в България заради децата си/, гарантиран, обезпечен и безопасен за
психическото състояние на С.. С предоставяне на родителските права на
майката при положение, че детето вече години наред се отглежда от бабата и
дядото по бащина линия, няма да се наруши постигнатото равновесие в
емоционалното и психологическо състояние на детето и да му се отрази
отрицателно във всеки един аспект, тъй като детето поддържа изключително
близка емоционална връзка с майка си, всеки уикенд пребивава при нея и
адаптацията няма да е дълга и трудна. С настъпването на тийнейджърската
възраст С. ще се нуждае от постоянност и балансираност, а такава не би
могла да му бъде осигурена при едно евентуално преместване в друга
държава, която е с различен манталитет и език, какъвто той не знае, в
непозната среда във всички аспекти. Това би довело до поставянето на детето
в изключително стресова ситуация, каквато то преживява от раздялата на
родителите си, от борбата помежду им, въпреки че към настоящия момент
проявява психологическа стабилност по мнението на вещото лице по СПЕ.
В конкретния случай с оглед интересите на детето съдът следва да се
съобрази с неговото изразено желание и предпочитание, тъй като намира, че
това е в негов интерес и С. няма да се почувства принудени. Игнорирането на
неговото желание може да стане след обосновка защо това не е в интерес на
12
С., а по делото няма никакви доказателства в тази насока - няма данни за
поведение на майката, което да настройва детето срещу бащата; майката е с
добър родителски капацитет; полага адекватни грижи за детето; стрес от
преместването при нея няма да има.
Съдът намира за необходимо да направи пояснение, че в при решаване
на въпроса на кого от родителите да предостави родителските права преди
всичко съобразява нуждите на децата и техните интереси. Желанията на
родителите в тази връзка се преценяват единствено в контекста на
благосъстоянието на децата. Решението на съда не е средство за наказание на
единия родител, нито е състезание за оценяване на по-добрия в условия на
конкуренция или кой обича повече детето. Родителят, на когото не е поверено
детето, не изгубва нито своето родителско качество, нито титулярството на
родителските права и задължения; не е лишен от родителски права, нито пък
е освободен от отговорностите на родител.
Съвкупното обсъждане на посочените по-горе условия налага извод, че
интересите на детето ще са охранени най-добре, ако упражняването на
родителските права бъде предоставено на майката Н. А., като съответно и
местоживеенето следва да бъде определено при нея.
Поради идентичните крайни изводи, до които достигна въззивният
съд с тези на районния, то решението в тези му части следва да бъде
потвърдено.

По отношение на режима на лични отношения
Семейният кодекс не разписва правила по отношение на това какъв да
бъде интензитета на личния контакт с детето на родителя, комуто не са
предоставени родителските права, като дава свобода на съда да преценява
конкретните обстоятелства с оглед интереса на детето като възпитателските
качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към
детето, желанието на родителите, привързаността на детето към родителите,
пола и възрастта му, възможността за помощ от трети лица - близки на
родителите, социалното обкръжение и материалните възможности – член 59,
алинея 4 от СК. Тези обстоятелства, взети в съвкупност, формират
комплексният критерий, въз основа на който се извършва преценката. Вече бе
обсъдено по-горе какво се разбира под "интереси на децата".
Поддържането на лични отношения между бащата и детето е жизнено
необходимо за него с оглед създаване на възможност чрез общуване то да
развива чувства на обич, привързаност и доверие, което ще съдейства за
правилното му развитие, спокойствие и самочувствие. Безспорна е нуждата на
всяко дете от системен контакт с двамата му родители и в частност с този, на
когото не е предоставено упражняването на родителските права. В съгласие с
член 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните
свободи и на неговото тълкуване в практиката, уважението към семейния
живот изисква, когато семейният живот, дори и във формата на съжителство
без брак е приключил, контактът между детето и отсъстващия родител да
13
продължи. Известно е становището на Съда по правата на човека в Страсбург,
че взаимната полза, която родителят и детето черпят от отношенията
помежду си, е основен елемент от семейния живот. Следователно
Европейската конвенция по правата на човека и органите, призвани да я
прилагат и следят за нейното правилно приложение, признават “право на
контакт” като фундаментално човешко право по смисъла на член 8. То
принадлежи еднакво, както на всеки от родителите, така и на детето.
Стремежът е да се постигне подходящ баланс между правата, като основен
критерий за това са интересите на детето от контакта. За тази цел семейният
живот следва да бъде разглеждан като двустранен и съдът да се намесва чрез
принудителни мерки само, ако ненамесата би причинила вреда на детето. В
тази връзка следва да се отбележи, че за родителя, комуто са предоставени
родителските права възникват допълнителни задължения – да спазва
коректно поведение спрямо другия, да не настройва детето срещу него и да не
накърнява авторитета му.
Режимът на лични отношения се определя въз основа на обстоятелствата,
установени във всеки конкретен случай, като основен критерий, както бе
отбелязано по-горе, е най-добрият интерес на детето. Тъй като мерките във
всички случаи се отнасят за бъдещ /след влизането в сила на решението/
период, ограничен по силата на закона само до навършването на пълнолетие,
те може да бъдат определени и по конкретни периоди, съобразени с опитните
правила, с възрастта и със свързаните с нея обективни изменения в
психоемоционалните способности и потребности на детето. При
неефективност на така определените мерки законът дава възможност на всеки
родител да иска изменението им или определянето на нови. Ако детето живее
със своята майка без достатъчно контакти с бащата, то би изпаднало в
състояние на фрустрация и би показало изразени симптоми на тревожност,
тъй като бащата е особено значима фигура в живота на всеки човек.
Именно изхождайки от „най-добрия интерес на детето“ и вземайки
предвид спецификите на настоящия случай, съдът счита, че режимът на
лични отношения между бащата и детето следва да бъде определен по начин,
който способства да бъде запазена установената връзка между баща и син,
като този режим следва да бъде пропорционален на възможността на бащата
пълноценно да осъществява родителските си права по отношение на С..
Бащата живее и работи в Г., като се връща в стрА.та през 3-4 месеца, а детето
ще продължи да се отглежда на територията на България. Предвид това
следва да бъде определен следния режим на лични отношения:
- когато бащата е в България - всяка седмица от 18 часа в петък до 17
часа в неделя, като бащата взема и връща детето в дома на майката;
- когато бащата не е в България - всяка събота чрез „Скайп“, „Вайбър“,
„Месинджър“ или друго средство за мобилна аудиовизуална комуникация
или телефонен разговор, като конкретното време да става по договорка между
родителите и бъде съобразено с режима на детето;
- всяка четна година през зимната ученическа ваканция детето ще е при
14
бащата от 10 часа на първия ден от периода до 17 часа на последния ден от
периода, а всяка нечетна година през пролетната ученическа ваканция от 10
часа на първия ден от периода до 17,00 часа на последния ден от периода,
като бащата взема и връща детето в дома на майката;
- един месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен
отпуск, като бащата взема и връща детето в дома на майката.
Предвид несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, решението в обжалвА.та част досежно режима
на лични отношения на децата с майката следва да бъде отменено и
вместо него да се постанови друго в посочения смисъл.

По отношение на дължимата издръжка
Според постановките в ППВС № 5 от 16.11.1970 г., доразвити с ППВС №
5 от 30.11.1981 г., нуждите на лицата, които имат право на издръжка се
определят от обикновените условия на техния живот. Вземат се предвид
възрастта, образованието и всички обстоятелства, които са от значение за
случая, като нуждите са винаги конкретни. Възможностите на лицето, което
дължи издръжката са основание за даването й и показател за нейния размер.
Те също винаги са обективни и конкретни. Определят се от доходите,
имуществото, квалификацията на задълженото лице. За да бъдат приложени
правилно тези разяснения, следва да се имат предвид условията, при които са
живели децата в семейство със значителни материални възможности на
задължените лица и на които по-пълно са задоволявани потребностите, не
само за биологично, но и за духовно израстване и хармонично развитие. В
тези случаи се определя по-висока по размер издръжка. Този по-висок размер
не би насочил използването й за цели, неприсъщи на предназначението й, ако
с издръжката се осигуряват условия на издържаното дете, каквито би имало,
ако родителите живееха заедно. Издръжката в тези случаи не следва да е в
нисък размер и да пречи за правилното и хармонично изграждане на
издържания и за подготовката му за пълноценна изява в обществото. При
определяне размера на издръжката следва да се определи общата сума за
издръжка на детето, която да се разпредели съобразно възможностите на
родителите. За размера е от значение и при кого от родителите детето е
предоставено за отглеждане, като усилията, които се полагат и
ангажираносттта на родителя във връзка с отглеждане на детето следва да се
вземат под внимание при определяне на издръжката, която той дължи.
Размерът на издръжката на всяко дете следва да бъде определен в
минималният предвиден от член 142, алинея 2 от СК. Съгласно
Постановление № 497 от 29.12.2022 г. за определяне размера на минималната
работна заплата за стрА.та от 01.01.2023 г. размерът на минималната за
стрА.та работна заплата е определен на 780 лева, тоест съобразно
разпоредбата на член 142, алинея 2 от СК минималният размер на издръжката
следва да бъде 195 лева. Това обстоятелство следва да бъде съобразено от
съда на основание член 235 от ГПК.
Детето С. е на десет и половина години, ученик е в четвърти клас. Детето
не страда от хронични или тежки здравословни проблеми, няма и данни за
15
други извънредни нужди. С оглед на възрастта му, на обществено–
икономическата обстановка в стрА.та, както и на възможностите на бащата,
съдът преценява, че общата месечна издръжка следва да бъде определена на
300 лева, от която бащата да заплаща 195 лева, а майката 105 лева.
Приоритетното участие на бащата се определя от това, че упражнява
професия, която дава възможност за добра реализация и осигуряване на по-
високо трудово възнаграждение, а в непосредствена тежест на майката ще са
ежедневните грижи по отглеждане и възпитание на детето.
Издръжката в определения от съда размер следва да се дължи, считано от
датата на влизане в сила на настоящото решение, доколкото до момента
детето се отглежда от бащата чрез неговите родители. Няма основание за
присъждане на издръжка от по-ранен момент, включително и от датата на
предявяване на насрещната искова молба, както е поискано.
С оглед изложеното първоинстанционното решение в частта,
касаеща определения размер на задължението за издръжка за детето,
следва да бъде отменено и вместо него да се постанови ново, като се
определи месечна издръжка за детето в посочения размер от 195 лева,
считано от влизане в сила на решението.

По разноските
Правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на спора не
може да намери приложение в делата по член 127, алинея 2 от СК. Това
разрешение следва от характера на производството на спорна съдебна
администрация, приложима при спор относно родителските права в случаите,
когато родителите не могат да постигнат извънсъдебно споразумение. За
разлика от исковото производство в него не се решава със сила на пресъдено
нещо спор за съществуването или несъществуването на едно материално
право, а само се оказва съдействие относно начина на упражняване на
родителските права, признати и гарантирани от закона, така че липсва
типичната за исковото производство квалификация на страните като ищец и
ответник. Съдебното решение, което следва да изхожда от правилото за
защита по най-добрия начин на интересите на малолетното или
непълнолетното им дете, ползва и двамата родители и затова в
производството всяка стрА. следва да понесе разноските, които е направила,
независимо от изхода на спора. В този смисъл е и практиката на ВКС.
Поради това и разноски не се дължат от никоя от страните.
Въззивникът обаче следва да бъде осъден да заплати сумата от 300 лева в
полза на съда, доколкото такава сума е изплатена за възнаграждение на
вещото лице по назначената СПЕ.
Доколкото за въззивното обжалване Е. Ю. е заплатил държавна такса от
65 лева, то настоящият състав на съда намира, че това е дължимата такса по
иска с правно основание член 132 от СК, поради което и следва да осъди
въззивникът да заплати и дължимата държавна такса за въззивното обжалване
по иска за издръжка, тоест сумата от 140 лева.

По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК,
настоящият състав на въззивния съд
16
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260886 от 26.10.2020 г., постановено по
гр.д.№ 9965/2019 г. на единадесети състав на Районен съд - Варна, в следните
части: с която е отхвърлен предявения от Е. М. Ю. ЕГН ********** с адрес в
село С., община А., област *** срещу Н. С. А. ЕГН ********** от село С.,
община А., област Варна иск с правно основание член 127, алинея 2 от СК за
предоставяне на него упражняването на родителските права по отношение на
детето С. Е.ов М. ЕГН **********; за определяне местоживеенето на детето
С. Е.ов М. ЕГН ********** при него в Г. – ***, ПК ***; за определяне на
режим на лични отношения на детето С. Е.ов М. ЕГН ********** с майката
Н. С. А. ЕГН **********, съобразен с местоживеенето му в Г. - по 2 часа от
10 часа до 12 часа веднъж седмично - в неделя, когато майката и детето са на
територията на една и съща държава и след предварително уведомяване на
бащата, като майката ще взема детето от дома, където се намира и ще го
връща обратно; за осъждане на Н. С. А. ЕГН ********** да заплаща на детето
С. Е.ов М. ЕГН ********** чрез неговия баща и законен представител Е. М.
Ю. ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 200 лева, считано от
17.10.2019 г., с падеж пето число на месеца, за който се дължи издръжката,
ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпване на
законните основания за изменение или прекратяване; за осъждане на Н. С. А.
ЕГН ********** да заплати на детето С. Е.ов М. ЕГН ********** чрез
неговия баща и законен представител Е. М. Ю. ЕГН ********** сумата от
1 800 лева, представляваща обща стойност на месечна издръжка от 150 лева
месечно за периода от 17.10.2018 г. до 16.10.2019 г. включително.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260886 от 26.10.2020 г., постановено по
гр.д.№ 9965/2019 г. на единадесети състав на Районен съд - Варна, в следните
части: с която е предоставено упражняването на родителските права по
отношение на детето С. Е.ов М. ЕГН ********** на майката Н. С. А. ЕГН
********** от село С., община А., област Варна; в частта, с която е
определено местоживеенето на детето С. Е.ов М. ЕГН ********** при
майката Н. С. А. ЕГН ********** на адрес в село С., община А., област
Варна.

ОТМЕНЯ решение № 260886 от 26.10.2020 г., постановено по гр.д.№
9965/2019 г. на единадесети състав на Районен съд – Варна, в частта, с която е
определен режим на лични отношения на бащата Е. М. Ю. ЕГН ********** с
детето С. Е.ов М. ЕГН **********, като същият ще го вижда и взима при
себе си, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от петък в 17
часа с преспиване в дома на бащата до неделя в 17 часа; един месец през
лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск; по отношение на
Коледните и Новогодишни празници, както следва: всяка четна година,
детето на Коледните празници ще е при майката, а на Новогодишните
17
празници – при бащата от 10 часа на първия официален празничен ден до 17
часа на последния официален празничен ден с преспиване; на всяка нечетна
година, детето на Коледните празници ще е при бащата от 10 часа на първия
официален празничен ден до 17 часа на последния официален празничен ден
с преспиване, а на Новогодишните празници – при майката; по отношение на
Великденските празници, както следва: всяка четна година - първата
половина на Великденските празници детето ще е при майката, а втората
половина – при бащата от 10 часа на съответния официален празничен ден до
17 часа на последния официален празничен ден с преспиване, а всяка нечетна
година, първата половина от Великденските празници детето ще е при бащата
от 10 часа на първия официален празничен ден до 17 часа на съответния
официален празничен ден с преспиване, а втората половина - при майката; и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Е. М. Ю. ЕГН
********** с адрес в село С., община А., област *** с детето С. Е.ов М. ЕГН
**********, като същият ще го вижда и взима при себе си, както следва:
- когато бащата е в България - всяка седмица от 18 часа в петък до 17
часа в неделя, като бащата взема и връща детето в дома на майката;
когато бащата не е в България - всяка събота чрез „Скайп“, „Вайбър“,
„Месинджър“ или друго средство за мобилна аудиовизуална комуникация
или телефонен разговор, като конкретното време да става по договорка между
родителите и бъде съобразено с режима на детето;
- всяка четна година през зимната ученическа ваканция детето ще е при
бащата от 10 часа на първия ден от периода до 17 часа на последния ден от
периода, а всяка нечетна година през пролетната ученическа ваканция от 10
часа на първия ден от периода до 17,00 часа на последния ден от периода,
като бащата взема и връща детето в дома на майката;
- един месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен
отпуск, като бащата взема и връща детето в дома на майката.

ОТМЕНЯ решение № 260886 от 26.10.2020 г., постановено по гр.д.№
9965/2019 г. на единадесети състав на Районен съд – Варна, в частта, с която е
осъден Е. М. Ю. ЕГН ********** с адрес в село С., община А., област *** да
заплаща в полза на детето С. Е.ов М. ЕГН ********** чрез неговата майка и
законен представител Н. С. А. ЕГН ********** месечна издръжка в размер на
180 лева, считано от датата на предявяване на иска в съда /26.08.2019 г./, с
падеж пето число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със
законната лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпване на законно
основание за нейното изменение или прекратяване; и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Е. М. Ю. ЕГН ********** с адрес в село С., община А.,
област *** да заплаща в полза на детето С. Е.ов М. ЕГН ********** чрез
неговата майка и законен представител Н. С. А. ЕГН ********** месечна
издръжка в размер на 195 /сто деветдесет и пет/ лева, считано от датата на
18
влизане в сила на настоящото решение, с падеж пето число на месеца, за
който се дължи издръжката, ведно със законната лихва за всяка закъсняла
вноска, до настъпване на законно основание за нейното изменение или
прекратяване, на основание член 143 от СК.

ОТМЕНЯ решение № 260886 от 26.10.2020 г., постановено по гр.д.№
9965/2019 г. на единадесети състав на Районен съд – Варна, в частта, с която е
осъден Е. М. Ю. ЕГН ********** с адрес в село С., община А., област *** да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски
районен съд сумата от 259,20 лева, представляваща дължима държавна такса
върху присъдената издръжка, на основание член 1 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК; и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Е. М. Ю. ЕГН ********** с адрес в село С., община А.,
област *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Варненски районен съд сумата от 280 лева, представляваща дължима
държавна такса върху присъдената издръжка, на основание член 1 от Тарифа
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

ОСЪЖДА Е. М. Ю. ЕГН ********** с адрес в село С., община А.,
област *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Варненски окръжен съд сумата от 440 /четиристотин и четиридесет/ лева,
представляваща дължима държавна такса за въззивното обжалване върху
присъдената издръжка, на основание член 18, алинея 1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, и
възнаграждение за вещо лице, на основание член 78 от ГПК.

Решението в частта му досежно издръжката не подлежи на
обжалване на основание член 280, алинея 3, точка 2 от Гражданския
процесуален кодекс, а в остА.лата част може да бъде обжалвано в
едномесечен срок от връчването му на страните с касационна жалба чрез
Окръжен съд – Варна пред Върховен касационен съд по реда на член 280
и следващи от Гражданския процесуален кодекс.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19