Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 32 27.02.2019 г. гр. Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно заседание на тридесет и
първи януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ДИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при
секретар Минка Петкова
и с участието на прокурор Константин
Тачев
като
разгледа докладваното от съдия Г. Динкова КАН дело № 4 по описа за 2019 год,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на
чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63,
ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/.
Образувано е по касационна
жалба на Районно управление - Казанлък към Областна дирекция на МВР – Стара
Загора против Решение № 363 от 06.11.2018г., постановено по АНД № 798/ 2018г.
по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е отменено Наказателно
постановление № 17-0284-002801/ 12.10.2017г., издадено от Началника на
РУ-Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора.
В жалбата се съдържат
оплаквания за постановяване на съдебното решение в противоречие на материалния
закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила -
касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1,
изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като неправилен извода на въззивния
съд, че при издаването на наказателното постановление са допуснати съществени процесуални
нарушения, доколкото не били спазени изискванията на Наредба № 1 от 19.07.2017г.
за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози. Поддържа, че към датата на извършване на нарушението този
подзаконов нормативен акт не е бил в сила, поради което при издаване на НП не е
възможно да са нарушени регламентираните в него правила. На следващо място се
твърди, че не е налице и соченото от районния съд несъответствие между
съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП относно мястото на
извършване на нарушението, тъй като не съществува различие в неговото описание.
С доводи, че в случая са били спазени императивните изисквания по чл.57 от ЗАНН, безспорно е установено нарушението, нарушителя и неговата вина, е направено искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено
и да се постанови друго по същество, с което да се потвърди изцяло НП №
17-0284-002801/ 12.10.2017г., издадено от Началника на РУ-Казанлък към ОД на
МВР – Стара Загора.
Ответникът по касационната
жалба – Д.С.И., чрез пълномощника си по делото – адв.Н., и в подаден писмен
отговор по касационната жалба, оспорва същата като неоснователна и моли
решението на въззивния съд да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за основателност
на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде отменено, а делото
да се върне за ново разглеждане от друг
състав на съда, предвид допуснатите съществени процесуални нарушения от
първоинстанционния съд.
Касационният състав на съда,
след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя
касационни основания, доводите и становищата на страните, намира за установено
следното:
Касационната жалба е подадена
в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е
неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата
е основателна.
Производството пред Казанлъшкия
районен съд се е развило по жалба на Д.С.И. против Наказателно постановление № 17-0284-002801/
12.10.2017г., издадено от Началника на РУ-Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора,
с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ № Д198829/ 19.08.2017г., на Д.И. са наложени административни
наказания – „глоба” в размер 2 000лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 24 месеца, на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП за нарушение на същата
законова разпоредба, и „глоба“ в размер на 200лв. и „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 3 месеца, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП за
нарушение на чл.103 от с.з. Административнонаказателното обвинение от
фактическа страна се основава на това, че на 19.08.2017г. в 18:30 часа, в
община Павел баня, по ПП I-6 км
311+ в посока запад-изток, управлява товарен автомобил „Мерцедес 1318 Атего“ с
рег.№ РххххВВ, собственост на „Е.Е.“ООД, като водачът отказва да му бъде
извършена проверка с техническо средство „ALCOTEST 7510 DRAGER“ с фабричен № ARDN-0022 за установяване на употребата на
алкохол, както и отказва да изпълни медицинско изследване. Издаден талон за
медицинско изследване № 0046344. При подаден звуков и светлинен сигнал за
спиране от л.а. с рег.№ СТххххСА водачът не спира и е бил принудително спрян
след 2 км.
Казанлъшкият районен съд е
отменил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата
процесуална незаконосъобразност. Въззивният съд е приел, че липсва елемент от
състава на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП, доколкото в случая не били
спазени изискванията на Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, тъй като е
нарушен чл.6 от същата, а именно използван е бил стар образец на талон,
неотговарящ на нововъведените изисквания, отразени в Наредбата. Освен това,
макар да било отразено в издаденото НП, че проверяваното лице било отказало
извършването на проверка с техническо средство или тест, контролният орган не е
преминал към установяване употребата на алкохол с доказателствен анализатор или
с химическо лабораторно изследване, съобразно изискването на чл.3, ал.2, т.1 от
Наредба № 1/ 2017г. В мотивите на съдебния акт са изложени и доводи за формална
неизрядност на издаденото наказателно постановление, доколкото в него била
цитирана разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП в редакцията й от 26.09.2017г.,
която обаче не е била в сила към датата на извършване на нарушението
/19.08.2017г./. Според въззивния съд това некоректно посочване на нарушената
правна норма е довело до ограничаване правото на защита на посоченото за
нарушител лице. Съдът е приел и наличие на неяснота относно мястото на
извършване на нарушението, имащо за последица невъзможност конкретните
нарушения да бъдат индивидуализирани.
Решението на Казанлъшкия
районен съд е постановено при неправилно приложение на закона.
В разпоредбата чл.5, ал.3 от ЗДвП е предвидена забрана
за водачите да управляват пътни превозни средства под въздействие на алкохол,
наркотици или други упойващи вещества. Отговорността при неизпълнение е
регламентирана в чл.174, ал.3 от ЗДвП, като съгласно тази разпоредба, в
редакцията й, действала към датата на нарушението – 19.08.2017г., преди
изменението, обн. в ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017г.:
„Водач на моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка
с техническо средство за установяване употребата
на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за медицинско изследване
на концентрацията на алкохол в кръвта му
и/или наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв“. Съгласно ал.4 на чл.174 от ЗДвП
/ред. ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) редът, по който
се установява употребата на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози, се определя с наредба на министъра на здравеопазването,
министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието.
Противно на приетото от въззивния съд приложима към датата на извършване на
нарушението е Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за
реда за
установяване употребата на алкохол или
друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства /в сила до
29.09.2017г./, а не Наредба 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози /в сила от 29.09.2017г./. В тази връзка изложените в
мотивите на съдебния акт доводи за неспазена процедура и издаден талон за
медицинско изследване – стар образец, се явяват неправилни. Само за пълнота
следва да се каже, че дори и при действието на новата Наредба № 1/ 19.07.2017г.
е допустимо в изпълнение на изискването по чл. 3 ал.2 от същата контролните
органи да попълнят бланка на талон за медицинско изследване по приложение № 1
към чл.3, ал.2 от отменената Наредба № 30/ 2001г., тъй като съгласно §25
/преходна разпоредба/ от Наредба № 1/ 19.07.20017г. отпечатаните преди влизане
в сила на новата наредба бланки се използват до изчерпване на тяхното
количество.
Неправилно въззивният съд е
приел и че при издаването на наказателното постановление са допуснати
съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания, поради
липса на изискуемата се конкретизация от фактическа и правна страна на
обвинението. Видно от съдържанието на същото, при фактическото описание на
нарушението са изложени обстоятелства, сочещи осъществяване и на двете форми на
изпълнително деяние, регламентирани в чл.174, ал.3 от ЗДвП/ред.ДВ, бр. бр. 101
от 2016 г., в сила от 21.01.2017г./ - 1. отказ на водача на МПС да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол
и 2. неизпълнение на предписанието за медицинско изследване на концентрацията
на алкохол в кръвта му. В обстоятелствената част на НП изрично е посочено, че
водачът на МПС е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство
„Алкотест 7510 Дрегер” №ARDN-0022,
за установяване употреба на алкохол, след което му е издаден талон за
медицинско изследване № 0046344, който е отказал да получи, с което не е
изпълнил предписанието за медицинско изследване. Описаното поведение на
привлеченото към административнонаказателна отговорност лице /изричен отказ да
бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство и обективиран с
конклудентни действия отказ да му бъде извършено медицинско изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта/, е съставомерно поведение,
правните последици на което се свързват с отказ на водача на МПС да бъде
проверен за употреба на алкохол - административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, при осъществяване и на двете предвидени в закона форми на изпълнителното
деяние. Доколкото защитата на нарушителя се организира съобразно фактите,
отразени в АУАН и в НП, при описанието на които липсва противоречие и/или
непълнота, не е била ограничена възможността му да разбере обвинението и да
ангажира доказателства срещу фактическите констатации за отказа да бъде
проверен /чрез техническо средство и медицинско изследване/ за употребата на
алкохол. Обстоятелството, че в съдържанието на наказателното постановление е
цитирано новото съдържание на чл.174, ал.3 от ЗДвП /обн.ДВ, бр.77 от 2017г., в
сила от 26.09.2017г/, а не редакцията на тази законова разпоредба, действала
към датата на извършване на нарушението, не може да се квалифицира като
съществено нарушение, нарушаващо правото на защита на санкционираното лице, тъй
като посочването на действащата към момента на издаване на НП не създава
неяснота и двусмислие по отношение на административното обвинение. Такова отбелязване
дори е необходимо, за да се внесе яснота, че въпреки последвалата законодателна
промяна деянието отново е определено за административно нарушение и не е налице
по-благоприятен закон. В случая в
съдържанието на наказателното постановление чрез направената фактическа
формулировка и правна обосновка на обвинението, в необходимата и достатъчна
степен е конкретизирано в какво точно се изразява възприетото от наказващия
орган противоправно поведение и респ. съставомерно деяние по 174, ал.3 от ЗДвП.
Не се споделя и следващият
довод на въззивния съд за формална неизрядност на НП, обоснована с липсата на
яснота относно мястото на извършване на нарушенията по чл.174, ал.3 и чл.103 от ЗДвП. Както в съставения АУАН, така и в издаденото НП за място на нарушението
се сочи – „ПП-I-6,
км.311“. При това описание на мястото на нарушението, с конкретизиране на
точния километър от първокласния път I-6,
където са извършени деянията, следва да се счита за изпълнено изискването на
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН относно вписването на този реквизит в
обстоятелствената част на НП. Обстоятелството, че в НП допълнително е посочено,
че нарушенията са извършени в Община Павел баня, а от свидетелските показанията
на актосъставителя е установено, че мястото, където е бил спрян водачът за
проверка е „околовръстен път в гр.Казанлък“, не може да се приеме за толкова
съществено нарушение, достатъчно да обуслови отмяната на издаденото НП. Това че
километър 311 от ПП I-6 не
попада в териториалния обхват на Община Павел баня, както се сочи в НП, а е на
територията на Община Казанлък, по никакъв начин не нарушава правото на защита
на санкционираното лице, доколкото с
конкретизирането на вида на пътя и точния му километър, същото може да бъде
безспорно установено. От начина по който в случая е описано мястото на
нарушението може да бъде направена проверка в информационните масиви на МРРБ и
съответно извършена преценка за наличие на териториална компетентност както на
актосъставителя, така и на издателя на НП.
При изведеното пълно описание
от фактическа и правна страна на извършените нарушения по чл.174, ал.3 и чл.103
от ЗДвП нарушителят несъмнено има обективна възможност да разбере кои негови
деяния са приети за противоправни по смисъла на чл.6 от ЗАНН, при което правото
му на защита не е накърнено. По тези съображения настоящата инстанция намира,
че при издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи
до отмяната му като незаконосъобразно. Както АУАН, така и НП напълно отговарят
на императивно изискуемото съдържание по чл.42 от ЗАНН и по чл.57, ал.1, т.5 и
т.6 от ЗАНН.
По тези съображения съдебно
решение, като постановено в нарушение на закона, следва да бъде отменено.
Въпросът за законосъобразността на НП следва да бъде разрешен от настоящата
съдебна инстанция предвид обстоятелството, че всички доказателства за
съставомерните факти са събрани, като с въззивната жалба не са направени
доказателствени искания, които да са останали неразгледани от въззивния съд, а
и с подаденото възражения против касационната жалба не са представени нови
писмени доказателства. В този смисъл настоящия състав счита, че няма да бъде
лишено наказаното лице от инстанция по същество, предвид посоченото по-горе
приобщаване по делото на всички поискани и представени от страните
доказателства. Извършването на съставомерни от обективна и субективна страна
деяния, квалифицирани като административни нарушения по чл.174, ал.3 от ЗДвП и
чл.103 от ЗДвП се потвърждава от събраните в хода на съдебното следствие
писмени и гласни доказателства. Съгласно чл.198, ал.2 от ЗДвП редовно
съставеният АУАН е доказателствено средство в административнонаказателното
производство, поради което до опровергаване на фактите, установени от
актосъставителя, може да служи за доказване на извършеното нарушение. В АУАН са
вписани извършените от и пред актосъставителя действия, както и възприетите от
актосъставителя и свидетеля по установяване на нарушението факти,
представляващи доказателства за извършеното нарушение. Следователно
административнонаказателното обвинение се подкрепя от АУАН, фактическите
констатации по който не са оборени по отношение на тяхната вярност от
наказаното лице и съотв. следва да бъде зачетена доказателствената стойност на
АУАН като официален свидетелстващ документ, съставен по надлежния ред от
компетентно длъжностно лице в рамките на неговите правомощия. За описаните в
процесното наказателно постановление
административни нарушения законосъобразно на ответника по касация са
наложени кумулативно предвидените в чл.174, ал.3 и чл.175, ал.4, т.1 от ЗДвП
наказания, в рамките на законоустановените такива. С оглед на което съдът намира, че Наказателно
постановление № 17-0284-002801/ 12.10.2017г. на Началника на РУ-Казанлък към ОД
на МВР – Стара Загора, с което по така фактически и правно обоснованото
административно обвинение е ангажирана отговорността на Д.С.И., е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
Водим
от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ и чл. 222, ал.1 от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 363 от 06.11.2018г., постановено по
АНД № 798/ 2018г. по описа на Казанлъшкия районен съд и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 17-0284-002801/ 12.10.2017г., издадено от Началника
на РУ-Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора, с което на Д.С.И. са наложени
административни наказания: „глоба” в размер 2 000лв. и „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 24 месеца, на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП, и
„глоба“ в размер на 200лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3
месеца, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП.
Решението не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.