РЕШЕНИЕ
№ 430 15.11.2019г., гр. П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на шестнадесети
октомври две хиляди и деветнадесета година:
Председател: Минка
Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър
Бозаджиев
в присъствието на секретаря Галина Младенова, като разгледа
докладваното от съдията Бозаджиев въззивно гражданско дело №637 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е въззивно, по реда на чл.258
от ГПК.
С Решение №1053/17.07.2019г.,
постановено по гр.д.№2810/2018г. по описа на РС- П. е отхвърлен, на основание
чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, иска на В.А.Б., ЕГН **********,***, със съдебен
адрес:***, офис №2, адв.М.С.П., против Прокуратурата на Република България, със
седалище и адрес: гр.С. бул.“Витоша“ №2- Съдебна палата, представлявана от
Главния Прокурор Сотир Стефанов Цацаров, за сумата от 10 000лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на образувано на
27.09.2017г., бързо производство, Прокурорска преписка вх.№№1717/2017г. по
описа на РП- гр.В. и №ЗМ 579/2017г. по описа на РУ на МВР- гр.В., за
престъпление по чл. 343“Б“, ал.3 от НК, прекратено с Постановление от
26.04.2018г. на РП- гр.В., ведно със законната лихва върху тази главница,
считано от 03.05.2018г. до окончателното й изплащане, като неоснователен и
недоказан.
Осъден е В.А.Б., ЕГН **********
***, със съдебен адрес:***, офис №2, адв.М.С.П., да заплати по сметка на РС- П.,
сторените разноски по гр.д.№2810/2018г. по описа на РС- П. в размер на 400лв.,
ДТ за завеждане иска- 306,60лв., заплатени за изготвяне на СПсхЕ- 302,00лв.,
заплатени за изготвяне на СПЕ, 9,57лв, изплатени пътни разноски на свидетел,
сумата от 10,00лв. изплатени дневни на свидетел.
Против това решение е постъпила
въззивна жалба от адв.М.П., в качеството й на пълномощник на В.А.Б..
Твърди се, че решението е
неправилно- в противоречие с материалния закон- чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Твърди се, че неправилно
първоинстанционния съд приема, че в
конкретния случай не е налице фактическия състав на ангажиране отговорността на
държавата в лицето на Прокуратурата.
В този смисъл, че с действията
си, държавното обвинение е осъществило специалния деликт по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Сочи се, че не е елемент от
фактическия състав за отговорността на държавата в хипотезата на чл.2, ал.1,
т.3 от ЗОДОВ официалното уведомяване на увреденото лице от прокуратурата за
образуване на наказателно производство срещу него, тъй като такова изискване
законът не поставя. Приема се, че същественото в случая е, че Б. е узнал за
образуваното срещу него наказателно производство, без значение от какъв
източник, тъй като неблагоприятното засягане на личността му в резултат на
незаконното обвинение ще настъпи независимо дали е уведомен от компетентния
орган или е узнал от трети лица.
Визира се, че неправилни са
изводите на съдът, че по делото не са доказани твърдените от ищеца
неимуществени вреди. Приема се, че за настъпилите в резултат на незаконно
обвинение негативни преживявания на Б. са налице достатъчно доказателства.
В тази насока се излагат
подробни съображения.
Моли се за отмяна на решението
на обжалваното решение, като се уважи предявения иск, по основание и размер.
Моли се за присъждане на
направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК не е депозиран писмен отговор от
другата страна в процеса- Прокуратура на РБългария, като се констатира, че
неправилно при насрочването на делото с разпореждане на съда, че такъв е
постъпил.
С въззивната жалба не са
направени доказателствени искания.
В съдебно заседание, жалбоподателят
В.Б., редовно призован не се явява. За същият се явява упълномощения от него
адв.П.. От страна на последната се моли да бъде отменено обжалваното решение,
като се постанови ново с което да бъде уважен предявения иск по съображенията
изложени във въззивната жалба.
Моли за присъждане на разноски.
За жалбоподателят Прокуратура
на РБългария се явява прокурор Стефан Янев от ОП- П.. От страна на последния се
моли да бъде оставена без уважение подадената въззивна жалба, като се потвърди
решението на първата инстанция, като правилно и законосъобразно. В този смисъл
излага доводите си.
Пазарджишкият окръжен съд, съобразявайки правомощията си визирани в
чл.269 от ГПК, провери изцяло валидността на обжалваното решение, неговата
допустимост, а по останалите въпроси с оглед изложеното във въззивната жалба,
прие за установено следното:
Пред първоинстанционният съд, производството
е образувано по искова молба на В.А.Б. ***, против Прокуратурата на Република
България, представлявана от Главния Прокурор Сотир Стефанов Цацаров, с правно
основание по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за сумата от 2000лв.
Твърди се в същата от страна на ищецът, че
на 27.09.2017г. около 17,40ч., в гр.Р., последния е управлявал собствения си
автомобил марка „Мерцедес ЦЕ“, с ДК № ***, когато е спрян за проверка от
служители на МВР- гр.В.. След извършена проверка с техническо средство Дрегер
„Друг Чек 3000“ за употреба на алкохол и упойващи вещества- дрегерът отчел
наличие на ***в кръвта му. На основание чл.212, ал.3 /чл.356, ал.2; чл.362,
ал.2/ от НПК било образувано бързо производство №367ЗМ 579/2017г. по описа на
РУ на МВР гр.В. и бързо производство /БП/ вх.№1717/2017г. по описа на РП- В.,
за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. Съставен му бил и АУАН, в който Б. изрично
заявил, че има възражения относно направеният му тест и получил талон за кръвно
изследване.
Твърди се, че свидетелството за управление
на МПС на ищеца било отнето със Заповед за прилагане на ПАМ № 17-0367-000287 от
27.09.2017г., издаден от РУ на МВР- гр.В.. Полицейските служители свалили
регистрационните табели на управляваното от него МПС. Издаден му бил
Талон за медицинско изследване №0397817 от 27.09.2017г. и му била взета кръвна
проба в ЦСМП, където бил прегледан от лекар. Бил задържан за 24 часа в ареста
на РУ- гр.В., със Заповед рег.№367зз-227 от 27.09.2017г.
Твърди се, че отношението на полицаите в
ареста към ищеца било отвратително, тъй като му повтаряли и го принуждавали да
си признае, но той отговарял, че не е употребявал наркотици. Впоследствие дори
подал Жалба против тях пред Началника на ОД на МВР- П. и Министъра на МВР.
Твърди се, че след предоставена кръвна проба
е изготвена съдебно- химическа /токсикологична/ експертиза от ВМА гр.С., заключението
на което посочва, че не се установява присъствие на наркотични вещества. С
оглед същото, деянието не е квалифицирано като административно нарушение, а
било образуваното бързо производство, впоследствие на 06.10.2017г.
преобразувано в досъдебно производство по общия ред, което било прекратено, с
Постановление от 26.04.2018г. на РП- гр.В., на основание чл.243, ал.1, т.1 от НПК, във връзка с чл.24, ал.1, т.1 от НПК със заключение, че деянието не
съставлява престъпление.
Сочи се, че в периода от проверката на ищеца
с Дрегера до прекратяването на наказателното производство, последния изживял
истински ад. Това му се случвало за първи път, като не бил имал такъв допир с
полицията. Предвид обвинението по чл.3436, ал.3 от НК разбрал, че го очаквало
наказание лишаване от свобода от една до три години и глоба от петстотин до
хиляда и петстотин лева.
Приема, че тъй като е млад човек- на 27
години, студент в УНСС, една присъда от съда би опетнила името му, опорочила
авторитета му, професионалното му развитие и би му сложила черен печат в целия
му живот, та дори и пред децата му за в бъдеще.
Твърди се, че предвид на това, че бил обект
на разследване по образуваното наказателно производство, образувано на
27.09.2017г. бил много уплашен, чувствал постоянна паника и притеснение,
постоянно замислен, не можел да спи спокойно, не можел да се весели, избягвал
приятели, близки и компанията му, ръцете му се потели, стомахът му се свивал,
не можел да се храни нормално, главата го боляла, сърцето го боцкало, бил нервен,
угрижен и посърнал, без жизнерадост. Случая постоянно му бил в главата. Влошило
се здравословното му и психическо състояние, което наложило ****.. Тъй като състоянието
му не се подобрило, в периода от 02.04.2018г. до 12.04.2018г. постъпил за
лечение в ДПБ- гр.П., където му била поставена диагноза ***.
Сочи, че от свои приятели научил за
случилото се, че бил шофирал след употреба на наркотични вещества, за него са
чели и пишело в Информационния бюлетин от 28.09.2017г. на сайта на ОД на МВР- П.
и в електронния сайт на „Па Медия“. Имената му били изписани с инициали „В.Б.“,
но от изписаното, че проверката е извършена в гр.Р., че е на 27г., че е от гр.П.,
че има лек автомобил „Мерцедес“ се разбирало, че това е ищеца. Обяснявал, че
към момента тече разследване, че се чака експертиза, но бил наричан- ***.
Твърди, че негови познати и приятели в гр.Р.
и в гр.П., на които бил вършил услуги и им помагал през годините започнали да
се отдръпват от него, като отношението им се променило.
Сочи се, че по- късно, когато излязъл
резултата от експертизата и се прекратило воденото срещу него наказателно производство,
никой не писал за този факт. Случилото се станало известно на широк кръг от
хора, което довело до промяна в отношението им към него, като това се отразило
много шокиращо и тежко на родителите му.
Твърди се, че бил израснал в гр.Р., където живеели
и родителите на ищеца. Там живеел и той през по- голямата част от годината.
Градът бил малък и всичко се знаело. Живеел и в гр.П., където имал собствен
апартамент и където е адресната му регистрация.
Сочи се, че за периода от 27.09.2017г. до
03.05.2018г. датата на влизане в сила на Постановлението за прекратяване на
наказателното производство от 26.04.2018г. от страна на ищецът, че е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в страх от повдигане на обвинение в
престъпление, което не бил извършил, срам и неудобство пред близки и приятели,
във връзка с воденото срещу него досъдебно производство, влошено здравословно
състояние, както и от обстоятелството, че бил лишен от управлението на
автомобила за този период- 7 месеца и близо 10 дни. Отнемането на
свидетелството му за управление на МПС и свалянето на номерата на автомобила
му, допринесло още повече неудобства и зависимости за придвижването му, особено
до гр.С., където бил студент.
Твърди се, че когато взет от РП- В. заверен
препис от Постановлението за прекратяване на наказателното производство по ДП вх.№1717/2017г.
по описа на РП- В. е поискал да се впише датата му на влизане в сила, като
служителката след консултация с прокурора е отказала да впише тази дата, а
отбелязала, че към момента на получаването му от адвоката му- 21.06.2018г. същото
не е обжалвано.
Твърди се, че цялото наказателно
производство, от образуването на бързо производство вх.№1717/2017г. по описа на
Прокурорска преписка по описа на РП- В.- 27.09.2017г., до прекратяването му-
03.05.2018г. /влизане в сила на Постановлението за прекратяване на
наказателното производство от 26.04.2018 г./ - продължило седем месеца и около
десет дни, животът му е бил кошмар.
Искането е за осъждане на Прокуратурата на Република
България, на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ да му заплати обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер на 2000лв., в резултат на образувано на
27.09.2017г., бързо производство Прокурорска преписка вх.№ № 1717/2017г. по
описа на РП- гр.В. и № ЗМ 579/2017г. по описа на РУ на МВР- гр.В. по отношение
на Б., за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, прекратено с Постановление от
26.04.2018г. на РП- гр.В., ведно със законната лихва върху тази главница,
считано от 03.05.2018г. до окончателното й изплащане.
В съдебно заседание пред първата инстанция е
направено, при условията на чл.214, ал.2 от ГПК е допуснато увеличение на иска
от 2000лв. до размер от 10000лв., ведно със законната лихва, считано от
03.05.2018г.
В законоустановения
срок е постъпил писмен отговор от другата страна- Прокуратура на РБ, чрез прокурор
при РП- П., в който се взема становище за неоснователност и недоказаност на
исковата молба. Алтернативно, че предявения иск е завишен по размер.
Твърди се, че
към исковата молба не са ангажирани от последния никакви писмени доказателства,
от които да се установи наличието на претърпени неимуществени вреди, като пряк
резултат от действията на Прокуратурата, съгласно чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Сочи се, че не е
приложената медицинска документация не се извличат каквито и да било преки и
косвени данни за съпричастност на Прокуратурата за твърдяното състояние на
ищеца В.Б., както и че то се дължи на образуваното наказателно производство.
Визира се, че от
приложеното към исковата молба копие от Психиатрична психологична оценка
издадена от д-р А.- психиатър при ДПБ П. е посочено Общо заключение: „Касае се
за 27 годишен мъж без клинично значими нарушения в когнитивната и
интелектуалната сфера. Установяват се ***. Предвид проведения преглед,
изследване и наблюдение се установява ***“. Тази оценка е с дата 19.02.2018г.,
т.е 5 месеца след образуването на БП №579/17г. по описа на РУ на МВР- В. срещу
ищеца В.Б.. Приема се, че се касае за изминал продължителен период от време и
изложеното в психиатричната оценка е само индиция за преживявания на ищеца към
19.02.2018г., но не и доказателство за подобни преживявания към 27.09.2017г.
Визира се, че от
твърденията на ищеца, в исковата му
молба не става ясно за какво точно действия се претендират неимуществени вреди от
Прокуратурата на Р България.
Твърди се, че
изложеното от ищеца може да се направи извод, че претенциите му са насочени към
служителите на Министерството на вътрешните работи- МВР относно задържането му
за 24 часа. Не се сочи за кои обстоятелства следва според него да бъде
отговорна Прокуратурата на РБългария.
Твърди се в
исковата молба, че негови приятели- на ищецът В.Б. му казали, че за него са
чели и пишело в „.Информационен бюлетин от 28.09.2018г. на сайта на ОД на МВР П.
и в електронния сайт на „Па медия“, въпреки че имената ми са изписани с
инициали“. В тази връзка е уточнено, че Прокуратурата на РБългария има
представител, чрез който се осъществява връзката с медиите, като има и
официален сайт. Както посочва ищеца В.Б. горепосочените данни са били посочени
на сайта на ОД на МВР П. и „Па медия" за което Прокуратурата не следва да
отговаря по никакъв начин.
Сочи се, че в
исковата молба се обяснява от ищеца, че срещу него е водено първоначално бързо
производство преобразувано в досъдебно производство №1717/2017г. по описа на РУ
на МВР В., като всъщност това е номера на прокурорската преписка по описа на РП-
В.. Номерът на бързото производство е ЗМ №579/17г. по описа на РУ на МВР-В., като
при проверка в системата УИС на Прокуратурата на РБългария от РП- В. се
установява, че в последната на 28.09.2018г. е заведена преписка вх.№1717/17г.
Същата е образувана по постъпило уведомително писмо от РУ на МВР В. за
образувано Бързо производство ЗМ №579/2017г. срещу В.А.Б., ЕГН: ********** ***
за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК за това, че: На 27.09.2017г. в
гр.Р. обл.Пазарджишка на ул***управлява МПС Мерцедес ЦЕ 200, с рег.№ ***,
негова собственост, след употреба на упойващи вещества „***“ установено по
надлежния ред с Дрегер Дръг Чек 3000, с фабричен № ARJL 0133. В бързото
производство е приложен и АУАН № 0263358 съставен от Т.Н.М.на В.Б., за
нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Твърди се, че
ищецът В.Б. не е привличан в качеството на обвиняем и спрямо него не е взета
мярка за неотклонение. Спрямо същия е издадена Заповед за задържане по реда на
ЗМВР от 27.09.2017г. на Началника на РУ
на МВР В.. С мнение на разследващия орган от 18.04.2018г. е предложено на
наблюдаващия прокурор досъдебното производство да се прекрати поради неналичие
на алкохол и наркотични вещества в кръвта на водача В.Б..
Твърди се, че с
постановление на РП В. от 26.04.2018г. наказателното производство по ЗМ
ДП№579/17г,, по описа на РУ на МВР В. е прекратено при условията на чл.243,
ал.1, т.1 от НПК, във връзка с чл.24, ал.1, т.1 от НПК. Приема се, че
разследването срещу ищеца е приключило в най- кратки срокове- от образуването
на наказателното производство- 27.09.2018г. до прекратяване на делото са
изтекли 7 месеца, т.е разумен срок за извършване на разследване.
Сочи се, че досъдебното
производство е продължило до този момент- 26.04.2018г., поради продължителното
време на изготвяне заключението на Съдебно- химическата /токсикологическа
експертиза/ по БП№ 579/17г. от ВМИ С.- същата е изведена с изх.№2524/16.03.2018г.
и изпратена на РУ на МВР В., а ищецът не е представил доказателства към
исковата си молба за това кога Постановлението за прекратяване по преписка
вх.№17171/17г. по описа на РП- В. от 26.04.2018г. е стабилизирано.
Твърди се, че в
задължителната съдебна практика в т.4 от TP №3/2005г. на ОСГК на ВКС, като
начален момент за отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на
правозащитните органи при настоящата хипотеза се сочи, момента на стабилизиране
на постановлението за прекратяване на наказателното производство. Посочената
дата от страна на ищеца- 03.05.2018г. не е документално обоснована.
Твърди се, че
факта, че наказателното производство е започнало като бързо такова по реда на
чл.356 от НПК и при изричната разпоредба на чл.356, ал.4 от НПК би могло и при
съобразяване с разпоредбата на чл.361 от НПК да се приеме, че копие от
постановлението за прекратяване на досъдебното производство следва да се
изпрати на В.Б.. В този смисъл, получаването на обратната разписка, ведно с
Постановлението за прекратяване на 30.04.2018г. стабилизира същото при изтичане
на 7- дневния срок за обжалване пред съда, т.е. на 08.05.2018г., а не от
03.05.2018г. както се твърди в исковата молба, тъй като седемдневния срок от
връчването изтича на 07.05.2018г., а същия е бил неприсъствен.
В случая ищецът
не е привличан в качеството на обвиняем по реда на чл.219, ал.1 от НПК и спрямо
него не е взета мярка за процесуална принуда., т.е. може да се счете, че същия
не е имал „обвинение в извършено престъпление“ по смисъла на чл.2, ал.1, т.3,
пр.1 от ЗОДОВ.
Изразява се
становище, че размерът на претендираните неимуществени вреди от 10000лв. е
прекомерно завишен и не съответства, както с принципа, заложен в чл.52 от ЗЗД,
така и с установената съдебна практика на българските съдилища и на Европейския
съд по правата на човека в Страсбург.
Приема се, че
вследствие евентуални действия на Прокуратурата на РБългария, ищецът Б. не е
понесъл никакви ограничения както в правата му, така и в правото му на свободно
придвижване и личен живот, тъй като спрямо него не е повдигано обвинение и не
му е налагана мярка за процесуална принуда.
В случаите на
причинени неимуществени вреди по чл.2, ал.1 от ЗОДОВ от значение е как
обвинението за извършено престъпление се е отразило върху здравето, личния
живот, чувствата и достойнството на увредения. В конкретния случай не е
повдигано обвинение на ищеца и ако изобщо има някакви причинени вреди, то те не
са от действия на Прокуратурата на Р България, а от други държавни органи,
които сам ищеца е посочил в исковата си молба.
Приема се, че наличието
на действително претърпени вреди е елемент от фактическия състав на
отговорността по чл.2 от ЗОДОВ, а ищецът не е ангажирал доказателства за
претърпените морални вреди, пряка и непосредствена последица от образуваното
бързо производство.
Твърди се, че
претенцията на ищеца в размер на 10000лв. е изключително завишена и не
съответства на претендираните вреди, на икономическия стандарт в Р България и
на съдебната практика по аналогични случаи / включително и тази на ЕСПЧ/.
Изложените обстоятелства
в исковата молба на Б. не сочат на необичайно претърпени неудобства от воденото
наказателно производство. В случая следва да се има предвид, че липсва каквато
и да било принуда от страна на прокурорските органи- мерки за процесуална
принуда не са налагани, не са изпращани призовки от страна на разследващите
органи и прокуратурата и др.
Задържането на
ищецът е със Заповед по реда на ЗМВР за 24 часа и е извършено от органите на
МВР.
Принудителната
административна мярка- временно отнемане на свидетелството за управление на
МПС, също е извършено по реда на ЗДВП от органите на МВР и в случая
Прокуратурата на РБългария не е отговорна за приложението на тази мярка.
Бързото производство е започнато от РУ на МВР В. по реда на чл.356 от НПК, а не
е образувано с постановление от прокурор от РП В..
Сочи се, че направеното
искане от ищеца за присъждане на разноски по делото не е подкрепено с
доказателства и без посочване на размер в исковата молба.
Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени събраните пред
районния съд доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Няма спор по
делото, че при проверка по системата УИС на Прокуратурата на РБ от РП- В. се
установява, че в последната на 28.09.2018г. е заведена преписка вх.№1717/17г.
Същата е образувана по постъпило уведомително писмо от РУ на МВР В. за
образувано Бързо производство ЗМ№579/2017г. срещу В.А.Б. *** за извършено
престъпление по чл.343б, ал.3 от НК за това, че: На 27.09.2017г. в гр.Р.,
обл.Пазарджишка, на ул***управлява МПС 4Мерцедес ЦЕ 200“, с Рег.№ ***, негова
собственост, след употреба на упойващи вещества „***“ установено по надлежния
ред с „Дрегер Дръг Чек 3000“, с фабричен №ARJL 0133.
Видно от АУАН №0263358/27.09.17г.
се установява, че на В.Б. е вменено нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Като
доказателства са иззети свидетелство за управление на МПС, 2 броя
регистрационни табели.
Няма данни, че
ищецът В.Б. е привличан в качеството на обвиняем и спрямо него не е взета мярка
за неотклонение.
От Заповед за
задържане по реда на ЗМВР от 27.09.2017г.
на Началника на РУ на МВР В. се установява, че В.Б. е задържан за срок
от 24 часа.
От Бюлетин на ОД
на МВР- П. за 28.09.2017г. е отразено, че предишния ден на улица в гр.Р.
автопатрул е засякъл лек автомобил „Маерцедес“, като водачът му В.Б.- 27г. от
гр.П. е бил тестван с дрегер, като пробата за наркотични вещества се е оказала
положителна.
Видно от Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка от 27.09.2017г. се
установява, че на В. А.Б. е наложена санкция по чл.171,б.Б- временно отнемане
на свидетелството за управление на МПС, до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца.
От Постановление
за провеждане на производство по общия ред, на основание чл.357, ал.2 от НПК от
06.10.2017г. е посочено, че е образувано бързо производство на 27.09.2017г.
срещу В. А.Б., за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, като е постановено да се
проведе разследване по общия ред по бързо производство вх.№1717/2017г. по описа
на РП- В. и №ЗМ 579/2017г. по описа на РУ- В..
Видно от
Постановление на прокурор Василев от 29.11.2017г. се установява, че
разследването по ДП вх.№1717/2017г. по описа на РП- В. и №579/2017г. по описа
на РУ- В. е удължено за срок от 4 месеца. Този срок е удължен с още 2 месеца
видно от Постановление от 26.01.2018г. на Районен прокурор Малинова.
Видно от
материалите по цитираното по- горе досъдебно производство са проведени разпити
на двама свидетели, като е изготвена съдебно- химическа /токсикологическа/
експертиза, като са приложени, Справка за нарушител, Протокол за проверка на
лични вещи на лица и превозни средства, Талон за медицинско изследване и
Протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо
средство.
Видно от Мнение от
18.04.2018г. от страна на разследващия е предложено на наблюдаващия прокурор,
досъдебното производство да се прекрати поради неналичие на алкохол и
наркотични вещества в кръвта на водача В.Б..
Видно от Постановление
от 26.04.2018г. на РП- В., наказателното производство по ЗМ ДП№579/17г,, по
описа на РУ на МВР В. е прекратено, на основание чл.243, ал.1, т.1 от НПК, във
връзка с чл.24, ал.1, т.1 от НПК.
От Обратна
разписка- л.27 се установява, че същата е изпратена до В.Б., с която е уведомен
за цитираното по- горе постановление, като същото е получено от последния на
30.04.2018г. в 14.30ч.
От показанията
на св. М.Б.- майка на Б., се установява, че ищецът е преживял задържането му от
полицията много тежко. За него това е било много силно стресиращо преживяване,
като е искал да докаже, че не е взимал наркотици. Същият се е чувствал много
зле, защото неговите приятели са го наричали „***“ и той няма как да докаже, че
не е ***и няма как да носи документите от теста. Свидетелката констатирала и
сина си два месеца след проверката му от полицията, че се е затворил в себе си,
получава нервни тикове на ръцете, като се появил проблем и със съня му.
Започнал да се оплаква от лоша концентрация, разсеяност и неспособност да
помни, като това се отразявало и на работата му. Същият се срамувал, не можел
да понесе факта, че му е опетнено името, като избягвал срещи с приятели.
В показанията си
свидетелите Б.и К.- полицейски служители обясняват конкретно извършената
проверка от тях на инкриминираната дата когато са спрели Б.. Сочат, че до
конкретния случай не им е известно, последният да е бил залавян с наркотични
вещества, както и да е използвал такива.
Видно от Психиатрична
психологична оценка издадена от д-р А.- психиатър при ДПБ П., изготвено в
следствие проведено на ищеца лечение в ДПБ- П. и посочена като общо заключение,
че се „Касае за ********.
Видно от
заключението на съдебно- психологична експертиза се установява, че В.Б. е *******
Ищецът е с
нормално индивидуално психическо развитие и интелект. Той не преследва
непосредственото удовлетворяване на своите интереси. Има добро ниво на
самоконтрол. Не се опитва да се справи с конфликта, а се оттегля като субект от
ситуацията. Отбягването може да бъде под формата на дипломатично отдръпване от
проблема, на отлагане на проблема до настъпване на по-добро време или просто на
отдръпване от ситуация, съдържаща заплаха. Чрез сътрудничество той се опитва да
удовлетвори интересите и на двете страни. Това е изцяло ефективен начин за
разрешаване на конфликти.
По думи на
подекспертният след инцидента у него се наблюдават симптоми на *****.
Психологичната
му реакция, вследствие стресогенното събитие се проявява с ****.
Към момента на
изготвяне на експертизата при В.Б. не са налице сензитивни интерпретации,
предизвикващи психологичен дискомфорт.
От проведените
тестови изследвания става ясно, че подекспертния не се намира в състояние на
депресия и тревожност. Не се установяват нарушения в интелектуалната сфера,
мислене, възприятия, представи, памет и интелект - в норма. По време на
прегледа се намира в ЕКВИВАЛЕНТ НА ПСИХИЧНО ЗДРАВЕ.
От заключението
на съдебно- психиатричната експертиза се установява, че **** датира от години
преди инцидента 27.09.2017г., дата, която прави проявените симптоми видими и
обективизирани, ****.
Налични са
обективни данни за *** като последица от други ***** събития, от *****
характер, както в миналото, така и днес. ******.
При тези данни, настоящата инстанция намира от
правна страна следното:
Въззивната жалба
е постъпила в срок, подадена е от надлежна страна в процеса, процесуално
допустима е, като е частично основателна.
След извършената
служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
По същество,
обжалваното решение е неправилно относно отхвърления размер на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди по отношение на В.Б., като настоящия съд не
споделя изцяло правните изводи формирани от страна на първата инстанция. Съображенията
в тази насока са следните:
В тежест на ищецът
в настоящия процес е да докаже наличието на всички елементи от фактическия
състав на твърдяното от него накърнено субективно материално право по чл.2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ, а именно: обвинение в извършване на престъпление, прекратяване
на образуваното наказателно производство поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление; настъпване на
твърдените неимуществени вреди и причинно- следствена връзка между причинените
вреди и незаконното обвинение.
В конкретният
казус, съдът намира, че са налице тези предпоставки по този разпоредба и Б. има
основанието за претендира обезщетение за неимуществени вреди. В тази насока,
настоящата инстанция не може да приеме, че предявения иск се явява недоказан и
като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.
Обезщетението по чл.2 от ЗОДОВ
е за увреждане на неимуществени права, блага или правозащитими интереси, като
вредите се изразяват в нравствените, емоционални, психически, психологически
терзания на личността, накърнена чест, достойнство, добро име в обществото. В
задължителната за настоящия състав съдебна практика е възприето становището, че
е нормално да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето,
обвинено в извършване на престъпление, за което впоследствие е оправдано,
изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно,
накърняват се моралните и нравствени ценности у личността, както и социалното
му общуване. По тази причина, доказването на този вид неимуществени вреди, не
се подчинява на общите правила за доказване. За този вид неимуществени вреди се
дължи обезщетение и такова следва да се присъди в рамките на обичайното, при
положение, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на Прокуратурата
на РБ- незаконно обвинение.
За да бъде
отхвърлен предявения от ищеца иск, районният съд е приел, че не е налице
фактическия състав за ангажиране отговорността на държавата в лицето на Прокуратурата,
като се е обосновал в три направления, а именно: Прокуратурата на РБългария не
е образувала наказателно производство срещу доверителя ми, а това е станало от
РУ на МВР В. по реда на чл.356, ал.2 от НПК; Прокуратурата на РБ не е
предоставяла каквато и да било публична информация на медии или по друг начин и
не е отговорна за разгласяване на обстоятелства свързани с образуваното
наказателно производство; Прокуратурата на РБ не е забавяла производството
срещу ищеца и след получаване от ВМИ С. на токсикологичната експертиза е
прекратила наказателното производство, както и че по делото липсват
доказателствата за конкретните душевни страдания и притеснения на ищеца,
причинени от ПРБ. Същите не могат да бъдат споделени, като основателни.
В конкретният
казус, не може да има спор по делото, че на 28.09.2017г. в РП- В. е образувано
бързо производство /досъдебно производство/ вх.№1717/2017г. по описа на РП- В.,
съответно 367 ЗМ 579/2017г. по описа на РУ- В. на 27.09.2017г. срещу В.Б. за
това, че на 27.09.2017г., в гр.Р., обл.П. на ул***управлява МПС Мерцедес ЦЕ
200, с рег.№ ***, негова собственост след употреба на упойващи вещества „***“
установено по надлежния ред с Дрегер „Дръг Чек 3000“, с фабричен №ARJL 0133-
престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.
Не е спорно по
делото, че по бързото производство не са извършвани процесуални действия с
участието на Б. и до него не е изпращано официално съобщение за образуването
му. Наказателното производство е прекратено с постановление на наблюдаващия
прокурор от 26.04.2018г. поради това, че извършеното деяние не е престъпление,
на основание чл.243, ал.1, т.1 от НПК, във връзка с чл.24, ал.1, т.1 от НПК.
В случая, препис
от постановлението е връчен на ищеца на 30.04.2018г., като същото не е
обжалвано и съответно следва да се приеме, че то е влязло в законна сила след
изтичане на законоустановения срок, съответно на 08.05.2018г. Налице са
възражения в насока, че ищецът не е доказал от кои момент твърди, че е налице
увреждането му, но същите не могат да бъдат споделени за основателни, тъй като
от приложеното постановление за прекратяване на наказателно производство от
26.04.2018 е отразено, че по сведение на деловодител, постановлението не е
обжалвано. Страни в това производство не са налице, тъй като в него няма
пострадало лице, както и няма привлечен обвиняем. Т.е. да се твърди, че не са
налице доказателства за момента на увреждането, и че това доказване не е
реализирано от страна на ищеца следва да се приема, че това е несъстоятелно.
Въззивният съд
не приема за основателно възражението на Прокуратурата на РБ, че последната не
следва да носи отговорност по ЗОДОВ, тъй като бързото производство е започнато
от РУ на МВР В. по реда на чл.356, ал.2 от НПК. Съгласно тази разпоредба, прокурорът
може да разпореди провеждането на бързо производство за престъпление, за което
се предвижда наказание до три години лишаване от свобода или друго по- леко
наказание, с изключение на такива, от които е настъпила смърт или тежка телесна
повреда. Тези данни установяват, че на прокурора се възлага провеждането на
бързото производство. То обаче, не може да се проведе, ако не се образува. Процесното
бързо производство е образувано от Районна прокуратура- В. на 28.09.2017г. Реално
от образуването му, до самото прекратяване, реализирано с постановление на
прокурора на 26.04.2018г., връчването на същото на Б. на 30.04.2018г. и
влизането му в сила на 08.05.2018г., всички процесуални действия развили се по
него и изразени в разпити на свидетели, изискване на документи, назначаване на
експертиза, преобразуване на бързото производство в производство по общия ред и
др. са ръководени от наблюдаващия прокурор в РП- В.. Този период от време е
малко над 7 месеца.
Категорична е
т.7 от Тълкувателно решение №3 от 22.02.2004г., по тълк.д.№3/2004 на ОСГК на
ВКС, че съответния провозащитен орган отговаря и в случаите, когато
наказателното производство е прекратено поради недоказаност на обвинението. В
случая този орган е именно Прокуратурата на РБ, която с постановление е
прекратила досъдебното производство с постановление, на основание чл.243, ал.1,
т.1 от НПК, във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК.
Налице са
възражения пред първата инстанция от страна на ответника, че за да възникне
отговорността на държавата за вреди следва пострадалото лице да има качеството
на обвиняем или е достатъчно срещу него да е било образувано наказателно
производство, както и следва ли да е уведомено от съответния орган за
образуваното срещу него производство или е достатъчно да е разбрало за него от
други източници.
В конкретния казус, без правно
значение е, че то е образувано срещу неизвестен извършител.
В практиката на
ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, се приема, че използваният в чл.2, т.3
от ЗОДОВ израз „обвинение в извършване на престъпление” следва да се тълкува
по- широко за нуждите на специалния деликт, а не в прекия му наказателно- процесуален
смисъл. Фактът на прекратяване на наказателното производство поради липса на
доказателства за извършено престъпление осъществява хипотезата на чл.2, ал.1,
т.3 от ЗОДОВ, макар и да не е повдигнато обвинение и уличеното лице да не е
привлечено в качеството на обвиняем, ако досъдебното производство е било образувано
срещу конкретно лице. В този смисъл е Решение №187 от 13.06.2012г., постановено
по гр.д.№1215/2011г. на ВКС, ІІІ г.о.
Това становище е
доразвито в Решение №425 от 01.12.2015г., постановено по гр.д. №3143/2015г. на
ВКС, ІV г.о., в което се приема, че дори и в случаите, когато първоначално
досъдебното наказателно производство е образувано срещу неизвестен извършител
при достатъчно данни за извършено конкретно престъпно деяние, а едва по-късно
ищецът е бил уличен и/или срещу него е било повдигнато обвинение за същото
престъпление, той търпи вреди от наказателното преследване и в периода от време
преди уличаването му, респ. повдигането на обвинението срещу него, ако той е
бил единственото лице, което е могло да извърши престъпното деяние, за което
производството първоначално е образувано срещу неизвестен извършител. В тези случаи
ищецът търпи вреди от наказателното преследване от момента, в който е узнал за
образуваното наказателно производство за конкретното престъпно деяние, което
единствено той би могъл да извърши.
В случая няма
спор, а и се установява от писмените доказателства по делото, че досъдебното
производство е образувано срещу неизвестен извършител и че в нито един момент
от висящността му ищецът не е бил привлечен като обвиняем в извършване на
престъпление. Същевременно начинът, по който е описан съставът на престъплението
в постановлението за образуване на досъдебно производство с посочване на
времето, мястото и конкретните деяния, както и посочването на Б., че
производството се води срещу него, не оставят никакво съмнение, че единствено
ищецът би могъл да е извършител на престъплението, за което е образувано
досъдебното производство, тъй като същият се сочи като автор на описаното от
прокурора в постановлението за образуване на досъдебно производство престъпно
деяние.
Обстоятелството,
че конкретното досъдебно производство е образувано срещу неизвестен извършител
е без значение за ангажиране на отговорността на държавата за вреди, доколкото
ищецът е бил единственото лице, което би могло да извърши престъпното деяние, а
това налага да се приеме, че е налице обвинение в извършване на престъпление по
смисъла на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Наказателното
производство, както бе посочено по- горе е прекратено с постановление на
наблюдаващия прокурор поради това, че извършеното деяние не е престъпление, на
основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК, което обстоятелство обосновава незаконността
на обвинението и е основание за ангажиране на отговорността на държавата за
обезвреда на претърпените от ищеца вреди в резултат от незаконното обвинение.
Предвид
незаконното обвинение в извършване на престъпление следва да се приеме, че
ищецът Б. е търпял неимуществени вреди, изразили се в ****. Доводите, че те не
са доказани, не могат да бъдат възприети, като основателни. В случая се касае
за вреди, които всеки човек при подобни обстоятелства неминуемо търпи, а и те
се установяват от ангажираните от ищеца гласни доказателства- показанията на
свидетелката М.Б.за конкретното състояние на Б. веднага след проверката му,
както и впоследствие. Данните изложени от нея са, че ***. Тези показания,
настоящия състав на съда няма как да не бъдат възприети като достоверни, тъй
като те са, логични, последователни, кореспондиращи помежду си и с останалите
доказателства по делото. Те свидетелстват, че в периода на воденото наказателно
производство е имало видима промяна в поведението и психо- емоционалното
състояние на ищеца- ***.
Показанията на
разпитаните по делото полицейски служители не опровергават тези констатации,
тъй като те излагат единствено данни във връзка с проверката на ищеца за употреба
на алкохол и упойващи вещества.
Действително от
заключението на съдебно- психологичната експертиза, се установява, че Б. притежава
***. Психичната му реакция, ***.
От заключението
на съдебно- психиатричната експертиза се установява, че ищецът от 2015г.,
когато *** е разгърнал ***, която във времето се превръща в ***, който пък от
своя страна се превръща в ***. Това заболяване *** не може да бъде излекувано.
Тези констатации
също не са опровергани, но те не могат да бъдат основание да се игнорира
изцяло, че Б. не е претърпял неимуществени вреди, с оглед, че има вече
заболяване, и че не е налице причинна- следствена връзка между воденото
наказателно производство и настъпилите неимуществени вреди.
В този аспект
следва да се посочи, че няма как да бъде опровергани следните установени по
несъмнен начин факти, а именно: извършена проверка за наркотици на Б.,
първоначално положителни резултати за употреба на наркотици, задържането му в
ареста, образуването на наказателното производство, малко над 7 месеца водено
досъдебно производство. Това, че е имало забавяне с изготвянето на съдебно-
химическата /токсикологична експертиза“ не отменя, на това основание
отговорността на прокуратура Всички те, няма как да бъдат игнорирани и с оглед
на възприетите доказателства за състоянието му, следва да се приема, че те са утежнили
същото, както са усложнили заболяването му. Без правно значение в случая се
явява факта, че прокуратурата на Р България не е давала чрез говорителя си и по
никакъв друг начин, никаква информация пред никоя медия, която да е станала
публично достояние за процесната проверка. Съответно, че веднага след изготвяне
на токсикологичната експертиза, която е продължила по- дълго във времето и не е
по вина на Прокуратурата на Р България, РП- В. е прекратила с постановление
наказателното производство.
След като е
налице осъществен фактическия състав на незаконно обвинение, за държавата
възниква задължение да обезщети пострадалото лице за причинените му
неимуществени вреди.
В конкретният
казус от страна на ищецът Б. се претендира обезщетение в размер на 10000лв.,
ведно със законната лихва от датата на увреждане до окончателното изплащане на
сумата.
Тази сума,
настоящата инстанция приема, че е завишена по размер, с оглед на установените
данни по делото. В тази връзка следва да посочи, че справедливостта като
критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди включва винаги
конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за
своя притежател. Справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно
понятие, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят
обективни характеристики- характер и степен на увреждане, начин и
обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на
интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение.
С оглед
спецификата на фактическия състав на деликтната отговорност по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, критерий за преценка е и периодът, през който е продължило наказателното
преследване, характерът на престъплението по повдигнатото обвинение, публичното
му разгласяване и свързаните с това последици. Принципът на справедливост
изисква в най- пълна степен обезщетяване на моралните вреди на увреденото лице
от вредоносното действие.
Не спорно по
делото от неоспорените показания на св.Б., че ищецът е студент в ***- гр.С.,
където учи, притежава заведение кафе- ресторант в гр.Р., приспива при баба си
във гр.В., има приятелка от гр.С.. Също така има и къща в гр.П., шофьор е. След
образуваното срещу него наказателно производство се установява, че той случващото
го преживява много тежко, като е искал да докаже, че не е взимал наркотици. Затворил
се е в себе си, започнал да получава ***, появил се е проблем ***. Имал е свиване
в стомаха, треперене на цялото тяло, спрял е да се храни нормално, като през
цялото време е обяснявал, че не е ***и не е престъпник, имал е лоша
концентрация, разсеяност и неспособност да помни по време на учебния му процес
като студент. Настъпила е промяна на обичайния му начин на живот. Част от
приятелите му са си променили отношението към него като го отбягвали, защото
бил „***“. Обстоятелството, че е употребявал наркотици, управлявайки автомобила
си е станало достояние на жителите в гр.Р., сред приятелите му в гр.С. и гр.П..
Била е дадена гласност на случая чрез сайтовете на ОД на МВР -гр.П., „Блиц“ и „РА1“
където публикуваното е прочетено и тълкувано от четящите го по свое усмотрение.
На практика се
установява, че е накърнено доброто му име в обществото. Образуваното
наказателно производство му се е отразило и на бизнеса му- обичайните клиенти
на заведението не са го посещавали в гр.Р..
Всички тези
данни следва да се приемат, че те са оказали сериозен стрес и отрицателни
емоции у Б.. В относимост на тези констатации е и обстоятелството, че същият не
само се е обърнал за помощ от психиатър, но и десет дни от 02.04.2018г. до
12.04.2018г. е бил на лечение ***., видно от приетите и неоспорени от ответника
по делото Психиатрична и психологична оценка от 19.02.2018г., издадена от ДПБ- гр.П.,
Епикриза ИЗ №000199/12.04.2018 г., издадена от ДПБ - гр.П.. В същите като
причина за потърсената специализирана медицинска помощ се сочи и задържане за
наличие на ПАВ (Повърхностно активните вещества) - цит. „ ... след проверка от
органите на реда е задържан за наличие на ПАВ.“ и „От м.ноември 2017г. след
преживяна проверка ...“. Наказателното производство до неговото прекратяване е
продължила малко над 7 месеца.
Ето защо, следва
да се приема, че за обезщетение на причинените неимуществени вреди претърпени
от Б. следва да се определи такова в размер на 5000лв., ведно със законната лихва
от датата на увреждането, считано от 08.05.2018г.- датата на влизане в сила на
постановлението за прекратяване на наказателното производство до окончателното
изплащане на сумата.
Предвид на този извод и не
споделяйки изцяло становището на районния съд за цялостно отхвърляне на
предявения иск, решението на същия, следва да бъде отменено в частта му в която
е отхвърлен, на основание чл.2, ал1, т.3 от ЗОДОВ, иска на В.А.Б. против
Прокуратурата на Република България за сумата до размера от 5000лв.,
представляващо обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
образувано против него на 27.09.2017г., бързо производство, Прокурорска
преписка вх.№1717/2017г. по описа на РП- В. и №ЗМ579/2017г. по описа на РУ на
МВР- В. за престъпление по чл.343б, ал.3 НК, прекратено с Постановление от
26.04.2018 г. на РП- В., ведно със законната лихва върху тази главница, считано
от 08.05.2018г. до окончателното й изплащане.
Решението следва да бъде
отменено изцяло в частта за присъдените разноски изразени в осъждането на В.А.Б.,
да заплати по сметка на РС- П., сторените разноски по гр.д.№2810/2018г. по
описа на същия съд в размер на 400лв.- ДТ за завеждане на иска, 306,60лв.-
заплатени за СПсхЕ, 302лв.- заплатени за изготвяна на СПЕ, 9,57лв.- изплатени
пътни разноски за свидетел, както и сумата от 10лв.- изплатени дневни на
свидетел.
В случая, Прокуратурата на
Република България следва да бъде осъдена, да заплати на В.А.Б., на основание
чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, сумата от
5000лв., представляващо обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
резултат на образувано против него на 27.09.2017г., бързо производство,
Прокурорска преписка вх.№1717/2017г. по описа на РП- В. и №ЗМ579/2017г. по
описа на РУ на МВР- В., за престъпление по чл.343б, ал.3 НК, прекратено с
Постановление от 26.04.2018г. на РП- В., ведно със законната лихва върху тази
главница, считано от 08.05.2018г. до окончателното й изплащане.
По отношение на разноските,
същите следва да се изчислят по съразмерност и съответно да се присъдят отново,
с оглед изхода на делото.
В тази връзка, в тежест на
Прокуратурата на Република България следва да се присъдят направените от страна
на Б. съдебно- деловодни разноски пред двете съдебни инстанции изчислени по
съразмерност, в общ размер на 665лв., от които 410лв.- пред първата инстанция-
10лв.- ДТ и 400лв.- адвокатски хонорар, както и 255лв.- пред втората инстанция,
от които 250лв.- адвокатски хонорар 5лв.- ДТ.
В тежест на В.Б. и в полза на
Държавата, по бюджета на съдебната власт следва да се присъдят направените
съдебно- деловодни разноски пред първата инстанция изчислени по съразмерност, в
общ размер от 314,08лв.- възнаграждения на вещи лица и свидетел.
Обжалваното решение следва да
бъде потвърдено, в частта му, с която е отхвърлен иска на В.А.Б. против
Прокуратурата на Република България за сумата над размера от 5000лв. до пълния
предявен размер от 10000лв., представляващо обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в резултат на образувано против него на 27.09.2017г., бързо производство,
Прокурорска преписка вх.№1717/2017г. по описа на РП- В. и №ЗМ579/2017г. по
описа на РУ на МВР- В. за престъпление по чл.343б, ал.3 НК, прекратено с Постановление
от 26.04.2018 г. на РП- В., ведно със законната лихва върху тази главница,
считано от 08.05.2018г. до окончателното й изплащане.
С оглед на гореизложеното, Пазарджишкия окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА Решение №1053 от 17.07.2019г.,
постановено по гр.дело №2810/2019г. по описа на РС- П.., в частта в която е отхвърлен, на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, иска на В.А.Б. против Прокуратурата на Република България за сумата до
размера от 5000лв., представляващо обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в резултат на образувано против него на 27.09.2017г., бързо производство,
Прокурорска преписка вх.№1717/2017г. по описа на РП- В. и №ЗМ579/2017г. по
описа на РУ на МВР- В. за престъпление по чл.343б, ал.3 НК, прекратено с
Постановление от 26.04.2018 г. на РП- В., ведно със законната лихва върху тази
главница, считано от 08.05.2018г. до окончателното й изплащане, както и в частта с която В.А.Б. е осъден да
заплати на по сметка на РС- П., в размер на 400лв.- ДТ за завеждане на иска,
306,60лв.- заплатени за СПсхЕ, 302лв.- заплатени за изготвяна на СПЕ, 9,57лв.-
изплатени пътни разноски за свидетел, както и сумата от 10лв.- изплатени дневни
на свидетел, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Прокуратурата на
Република България, със седалище и адрес: гр.С. бул.“Витоша“ №2- Съдебна
палата, представлявана от Главния Прокурор Сотир Цацаров, да ЗАПЛАТИ на В.А.Б., ЕГН ********** ***, на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, сумата от 5000/пет хиляди/лв.,
представляващо обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
образувано против него на 27.09.2017г., бързо производство, Прокурорска
преписка вх.№1717/2017г. по описа на РП- В. и №ЗМ579/2017г. по описа на РУ на
МВР- В. за престъпление по чл.343б, ал.3 НК, прекратено с Постановление от
26.04.2018 г. на РП- В., ведно със законната лихва върху тази главница, считано
от 08.05.2018г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1053 от 17.07.2019г.,
постановено по гр.дело №2810/2019г. по описа на РС- П.., в частта му, с която е отхвърлен иска на В.А.Б. против
Прокуратурата на Република България за сумата над размера от 5000лв. до пълния
предявен размер от 10000лв., представляващо обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на образувано против него на 27.09.2017г., бързо
производство, Прокурорска преписка вх.№1717/2017г. по описа на РП- В. и
№ЗМ579/2017г. по описа на РУ на МВР- В. за престъпление по чл.343б, ал.3 НК,
прекратено с Постановление от 26.04.2018 г. на РП- В., ведно със законната
лихва върху тази главница, считано от 08.05.2018г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Прокуратурата
на Република България, със седалище и адрес: гр.С. бул.“Витоша“ №2- Съдебна
палата, представлявана от Главния Прокурор Сотир Цацаров, да ЗАПЛАТИ на В.А.Б., ЕГН ********** ***,
на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, съдебно- деловодни разноски в общ размер
на 665лв., от които 410лв.- пред първата инстанция- 10лв.- ДТ и 400лв.-
адвокатски хонорар, както и 255лв.- пред втората инстанция, от които 250лв.-
адвокатски хонорар 5лв.- ДТ.
ОСЪЖДА В.А.Б.,
ЕГН ********** ***, да ЗАПЛАТИ в
полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт направените съдебно- деловодни
разноски пред първата инстанция изчислени по съразмерност, в общ размер от
314,08лв.- възнаграждения на вещи лица и свидетел.
Решението подлежи на касационно
обжалване в едномесечен срок от съобщението до страните пред ВКС на РБ.
Председател:
Членове:1.
2.