Р
Е Ш Е
Н И Е
№.....
гр.София, 14.11.2019год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Вероника Димитрова като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело №15341 по описа за 2018
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.
Образувано
е по предявени от Т.А. К.срещу Сдружение „Н.Б.Б.А.З.“ обективно съединени
искове, с правна квалификация чл. 511,
ал. 1, т. 2, вр. чл. 513 от КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД,
за осъждане на ответника да заплати сума в размер на 40000,00лв., обезщетение за причинени неимуществени вреди, по повод
възникнало на 23,03,2018год. ПТП, ведно със законната лихва от 28,10,2018год.
до окончателното изплащане на вземането.
Излагат се съображения, че на 23,03,2018г. на път
ПП-I-8, тежкотоварен автомобил „Мерцедес Актрос“, рег. № *****, управляван от Б.П.,
в района на 10-ти км., с посока на движение към ГКПП Калотина, извършвайки
неправомерна маневра изпреварване, навлиза в лентата за насрещно движение и
реализира ПТП с насрещно движещия се лек автомобил „Мерцедес Ц220 ЦДИ“,
управляван от ищеца. Твърди се, че произшествието е предизвикано по вина на
водача на тежкотоварния автомобил. Съставен
е констативен протокол за ПТП с пострадали лица, с рег. № 2018-1026-284,
и е образувано ДП № 28/23,03,2018 г., по описа на ОслО при СОП. Вследствие на
произшествието ищецът претърпял телесни увреждания, които от своя страна довели
до неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и битови неудобства.
Поддържа се, че гражданската отговорност на виновния водач е застрахована при
чуждестранен застраховател в Република
Словения. Навеждат се доводи, че ищецът е предявил претенция за изплащане на
обезщетение към представителя на чуждестранния застраховател за Република
България - „ЗАД Алианц България“ АД, но в законовия срок, отговор не последвал,
поради което легитимиран по щетата е ответникът.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да
бъде уважена. Претендира разноски.
Ответникът-Сдружение“Н.Б.Б.А.З.“ в указания
законоустановен срок по реда на чл. 367-373 от ГПК излага становище за
недопустимост и неоснователност на предявените искове. Оспорва да са възникнали
елементите на деликтната отговорност на водача на тежкотоварния автомобил.
Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищеца, който се е движил с превишена и несъобразена с пътните условия скорост,
не е контролирал непрекъснато, управлявания от него автомобил и е бил без
поставен предпазен колан. Оспорва ищецът да е пострадал вследствие на
процесното произшествие. Оспорва за ищецът да са настъпили сочените
неимуществени вреди. При условията на евентуалност поддържа да е налице
прекомерност на претендираното обезщетение. Оспорва дължимостта и началния момент на законната
лихва.
Съобразно изложеното е заявено становище за неоснователност на исковата претенция. Претендират се разноски.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, а и от приложените
доказателства –констативен протокол за пътнотранспортно произшествие от 23,03,2018год.,
съставен от СДВР София, ОПП се установява, че на 23,03,2018год., е реализирано ПТП на път ПП І-8, км.10, посока
София, общ.Драгоман с участието на моторно превозно средство, с марка „Мерцедес“,
модел „С 220“, с рег. *****, управлявано от А.Т. К.и товарен автомобил
Мерцедес, с рег.№ *****, управляван от Besim Pjanic, при което е пострадал Т.А. К., на когото са причинени травматични увреди.
С постановление
от 21,03,2019год. на Районна прокуратура Сливница е прекратено наказателното производство по
досъдебно производство №28/2018 по описа на
ОСлО Сливница за престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, пр.2 от НК на
осн.чл.243, ал.1, т.1, вр.чл.24, ал.1, т.9 от НК.
Заявена е претенция за обезщетение пред ЗАД А.АД,
в качеството на представител на чуждестранен застраховател Adriatic Slovenica, Република Словения, с полица СЛО -01/3043692 и
срок на застрахователно покритие 05,05,2017год- до 05,05,2018год., но няма
данни за платено обезщетение.
Заявена е претенция вх.№2-8630/20,08,2018год. за
изплащане на обезщетение до ответника,
по която не е определено и изплатено обезщетение.
С писмо изх.№ 1-2597/31,10,2018год. НББАЗ е заявило липса на основание за
изплащане на обезщетение, предвид липсата на достатъчно доказателства.
От изслушаното по делото заключение на съдебна автотехническа експертиза,
неоспорено от страните и прието от съдът, което като обективно изготвено следва
да бъде кредитирано при постановяване на съдебния акт се установява, че пътнотранспортното
произшествие е настъпило на
път І-8, свързващ София, с ГПП Калотина на прав пътен участък в близост до завой. Път І-8
се състои от едно платно за
движение и е предназначен за двупосочно движение на автомобилите, като
за всяка посока има по една пътна лента.
ПТП е настъпило в светлата част от денонощието с добра
метеорологична видимост. Пътното
покритие е асфалт към момента на ПТП.
Процесният
товарен автомобил „Мерцедес”
се е движил по път І-8 в дясната пътна
лента с посока от гр.София, към ГПП Калотина със скорост на
движение 60км/ч.
Приближавайки към мястото на ПТП му е предстояло
преминаване по десен завой, обозначен с пътен знак „опасен завой надясно“.
Преди да достигне завоят водачът е предприел маневра изпреварване на неустановен автомобил,
навлизайки върху пътната лента за насрещно движение. На около 50метра преди началото на десния завой, е предприел
навлизане в полагащата му се дясна
пътна лента. В същото
време в насрещното платно се е движел лек автомобил
Мерцедес С 220, управляван от ищеца като водачът на товарния автомобил не е
предприел аварийно спиране, а е продължил
движението си и е навлязъл в дясната пътна лента за посоката му на движение.
Тъй като разстоянието до двата автомобила не е позволявало плавно прибиране в
дясната лента за товарен автомобил, водачът му е предприел по-рязко прибиране, поради
което тегленото ремарке се е плъзнало странично
и завъртяло наляво за посоката му на движение. Задната част на
полуремаркето е останала върху платното
за насрещно движение. Водачът на лек автомобил Мерцедес е намалявал
скоростта си, но въпреки това е
достигнало до зоната на задната част
на полуремаркето и със страничната си лява част
се е ударил в него.
Причина за
произшествието са субективните действия на водача на товарен
автомобил Мерцедес със системите за
управление на автомобила, който е навлязъл върху пътната лента за насрещно движение в момент, в
който срещу него се е движил лек
автомобил.
Скоростта на движение на товарен автомобил е
била около 60км.ч. с опасна зона за спиране от 68м. Скоростта на движение на лек автомобил Мерцедес е била
60км.ч., с опасна зона за спиране от 57,2м. Изложено е становище
произшествието да е било предотвратимо от водача на товарен
автомобил като не навлиза в лентата за насрещно движение и непредотвратим за
водача на лек автомобил, тъй като сумарната опасна зона за спиране на двете
МПС-та е по-голяма от фактическото разстояние до приближаващият автомобил.
От заключението на съдебномедицинската експертиза, неоспорено от
страните и прието от съдът, което следва да бъда кредитирано при постановяване
на съдебния акт се установява, че при ПТП ищецът е получил следните
травматични увреждания:
-Контузия на страничната част
на главата;
-Кръвонасядания в основата на
шията от 10/3см.;
-Охлузване от 15/5 странично в лява гръдна област;
-Кръвонасядане 20/10см и луксация на
акромиоклавикуларната ставичка;
-Кръвонасядане 10/7см. на
предмишницата;
-Възстановителният период е общо
три месеца. С изключение на луксацията
на акромиоклавикуларната, която
предизвиква трайно затруднение в
движенията на лявата раменна става
/рефлекторно, не пряко/ за срок по-дълъг от 30 дни, останалите травматични
увреждания са причинили само болка и страдание. Ищецът е хоспитализиран по
спешност, но без болничен престой освен 1 дневен за диагностициране на
уврежданията; Под местна анестезия е извършено
мануално наместване на
луксацията и е поставена
имобилизираща превръзка „Дезо“, която е заменена с ортеза. Не е провеждана
рехабилитация.
Налице е причинна
връзка на описаните увреждания с процесното ПТП.
Луксацията на предния израстък на лопатката води до болка
с висока интензивност до наместването й в лечебно заведение, а в следващите 40
дни по време на носене на ортезата болката би трябвало да е умерена, със
затихващ характер към края на периода. Възстановителния период е приключил, с изключение на наличието на
дискомфорт при промяна на
атмосферното налягане. При извършения
личен преглед за изготвяне на
заключението е видно пълно
възстановяване на ищеца. Заключението не сочи на конкретен извод за
наличието на поставен предпазен
колан, но този факт съдът намира за установен от разпита на
свидетелят Г. Маринов.
Изложено е становище наличието или не поставен предпазен
колан да е ирелевантно за настъпване на
травматичните увреждания, тъй като е осъществен страничен кос удар, в който
случай обезопасителния колан е неефективен.
По
делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на св.Ива Йорданова и Г.
Маринов, чиито показания съдът цени по реда на чл.172 от ГПК, от които се
установяват неимуществени вреди и обстоятелства във връзка с механизма на
произшествието.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл.511, ал.3 от КЗ в
случаите на ал. 1 увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане
пред съда само ако кореспондентът или бюрото не са се произнесли по подадената
претенция в срока по чл.
496, ал. 1, отказано е изплащане на обезщетение или ако
увреденото лице не се е съгласило с размера на обезщетението, като съответно се
прилага чл. 380, поради което процесуална предпоставка
за допустимост на иска е извънсъдебно заявена претенция за доброволно уреждане
на спора.
Ответникът не оспорва обстоятелствата основание на претенцията, а именно кореспондентът
на застрахователя/ Adriatic
Slovenica D.D Република Словения/
на водача на МПС, със седалище в
Република Словения-ЗАД Алианц АД не е изплатил обезщетение в срока по чл.496, ал.1 от КЗ. Легитимацията на
ответника се аргументира и с разпоредбата на чл. 513, ал.1 от КЗ, съгласно
който текст в случаите на съдебен иск,
произтичащ от застрахователно събитие по чл. 511, ал. 1 или 2, и при спазване
на реда по чл. 511, ал. 3 КЗ, бюрото е единствено процесуално легитимирано пред компетентния български
съд, освен ако искът е предявен срещу застрахователя на виновния водач.
Кореспондентът на този застраховател не е процесуално легитимиран по исковете
по изречение първо.
С оглед данните за депозирана молба от ищеца от 04,05,2018год.
през ЗАД Алианц АД и молба вх.№2-8630/20,08,2018год., депозирана пред Сдружение
НББАЗ и изтекъл срок по смисъла на
чл.380 от КЗ, съдът намира депозираната искова претенция за процесуално
допустима.
За да бъде уважен предявения иск е необходимо да се
установи кумулативното наличие на предвидените законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност
на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и
вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение
по договор застраховка Гражданска отговорност на
виновния водач сключен със застраховател, установен в държава различна от
Република България към датата на
събитието настъпило в Република България.
Обстоятелството по наличието на
застрахователно правоотношение за МПС товарен
автомобил Мерцедес със срок на застрахователно покритие към датата на ПТП/
05,05,2017год. до 05,05,2018год./ не е спорно между страните и се установява от
констативен протокол за ПТП от 23,03,2018год., в която част удостовереното от
длъжностното лице се ползва с обвързваща материална доказателствена сила съобразно
чл.189 от ЗДВП.
Налице е фактическия състав на непозволено увреждане от страна водача на товарен автомобил Мерцедес, а
именно нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДВП, вменяващ задължение на водачите на МПС
при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Налице е
нарушение на чл.42, ал.2, т.2 от ЗДВП, съгласно който водач, който изпреварва, е длъжен,
когато при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното
движение, да не създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се
по нея; С оглед установения механизъм на произшествието се обосновава извод за наличие на забрана по смисъла на чл.43, т.4 от ЗДВП, доколкото при използване
на пътна лента за насрещно движение, и при предприето
изпреварване, изпреварващият не е могъл да се върне
безпрепятствено в напуснатата пътна лента; Презумпцията на чл.45, ал.2 от ЗЗД е необорена.
Установи са реализирането на
неимуществени вреди в пряка причинна връзка от противоправното деяние. Ето защо
съдът намира, че е налице фактическия състав на
непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за
обезщетяване на причинените вреди. Неимуществените вреди са неизмерими с пари
и затова следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат
право на него, се определят на принципа на справедливостта.
При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено
ППВС №4/1968год., т.11, според което
същите се възмездяват от съда по
справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид
от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания
могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При
причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му
положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за
неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е
длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер
обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В
постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ
т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011
г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011
г. се излага становището, че понятието "неимуществени вреди включва всички онези телесни и
психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания,
формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания
на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи
социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност
за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че
критерият за справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е всякога
детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от
общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в
конкретната държава. При определянето на обезщетението към датата на
увреждането съдът следва да отчита конкретните икономически условия и нивата на
застрахователно покритие към момента на смъртта на пострадалия (решение на ВКС
83-2009- II Т.О. по т. т. 795/2008 г. и решение
1-2012- II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС, постановено по
реда на чл. 290 от ГПК/
С оглед
изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увредените лица се дължи
обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които в конкретния
случай имат характера на претърпени и
продължаващи към момента страдания вследствие на извършеното деяние. Доколкото
паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съда по справедливост,
то настоящия съдебен състав намира, че претърпените неимуществени вреди следва
да бъдат обезщетени в размер на 12000,00лв.
При определяне на същите съдът съобрази медико-биологичния характер на
причинените физически увреждания-контузия на страничната част на главата, кръвонасядания в основата на шията
от 10/3см., охлузване от 15/5 странично
в лява гръдна област, кръвонасядане
20/10см и луксация на акромиоклавикуларната ставичка и кръвонасядане 10/7см. на
предмишницата;
При
определяне на обезщетението, съдът съобрази възрастта на пострадалият към
датата на ПТП-30години /активна трудоспособна възраст препятствана по причина
на инцидента/, общият възстановителен
период от 3 месеца, пълното възстановяване от травматичното увреждане което основно
се ограничава до луксацията на акромиоклавикуларната става, обстоятелството, че
за период от около 1,5месеца е имал нужда от чужда помощ в ежедневието си
относно хранене, преобличане, къпане и
др., както и изпитваните спорадични болки при натоварване или промяна на времето. Значение за определяне размера на
обезщетението са и характеровите отражения от ПТП. Следва да бъде отчетено и
психичното отражение от реализирания деликт, установено и от гласните
доказателства /пострадалият изпитвал притеснения да шофира за период от около 6
месеца, имал смущения на съня/.
Същевременно следва да бъде
съобразено, че пострадалият не е претърпял същинска оперативна намеса, а единствено мануално наместване на луксацията, не е провеждано болнично лечение,
няма нарушена функционалност в движенията на
лявата раменна става или
инвалидизация.
Предвид горните
мотиви и съобразно икономическата обстановка в страната към датата на настъпване на застрахователното
събитие и лимитите на отговорност при застрахователната закрила, съдът определи
дължимото застрахователно обезщетение.
За неоснователно,
съдът намира релевираното възражението на ответника за съпричиняване съобразно
чл.51, ал.2 от ЗЗД. Не се установи
движение от страна на пострадалия, в качеството му на водач на лек
автомобил Мерцедес да е пътувал с
превишена скорост, съобразно разрешената за района, както и в нарушение на чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДВП. С
оглед установения механизъм на пътнотранспортно произшествие се установява
пострадалия да се е движили съобразно правилата за движение в прилежащата му пътна лента за движение и предвид конкретните условия на
пътя-мокра пътна настилка. В този смисъл не се установи от ответникът, чиято
е доказателствената тежест с каква
скорост на движение евентуално пострадалият би избегнал настъпване на ПТП при
възникналата опасност за движение. Не е
налице и нарушение на чл.137 от ЗДВП, а именно предприето
пътуване без поставен обезопасителен
колан, което да е допринесло за
увеличаване на размера на вредите. На първо място от ангажираните гласни
доказателства се установи ищецът да е пътувал с предпазен колан, а от друга
страна съгласно становището на съдебно медицинска експертиза се установи ползването на колан да не е от съществено значение за предотвратяване на
вредите, предвид механизма на ПТП, сочещ на страничен удар, при който
предпазния колан не е ефективен.
Не е спорно между страните, видно и от удостоверение
изх.№407800-2096/11,09,2019год. на МВР, Главна дирекция „Гранична
полиция“ Регионална дирекция Драгоман, че по отношение на Т.А. К.е
изплатено обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на претърпяна трудова
злополука на осн.чл. 238, ал.1 от ЗМВР през месец септември 2018год. в размер на 5939,64лв. Не е спорно,
че обезщетението е платено именно за уврежданията получени във връзка с
процесното пътнотранспортно произшествие, а и доколкото се сочи ищецът да е ползвал отпуск за временна нетрудоспособност за
периода от 23,03,2018год. /датата на ПТП/ до 22,05,2018год. и от 06,06,2018год.
до 05,07,2018год. Така платеното обезщетение следва да бъде съобразено при
преценка основателността на исковата
претенция. Касае се за обезщетение на
едни и същи вреди от осъществено противоправно деяние като пострадалият има
възможност да претендира репарирането им от различни лица, като в случаите
когато увреждането е признато и за
трудова злополука и от работодателя, който от своя страна предвид конкретното
отговорно лице може да заяви регресни
претенции съобразно чл.54 от ЗЗД, чл.202 от КТ или директно към застрахователя
на делинквента.
Ето защо дължимото обезщетение се следва в размер
на 6060,36лв.
Обезщетението за забава върху дължимото обезщетение
съобразно чл.511, ал.3 от КЗ в случаите на ал. 1 е изтичане на
срока по чл.496, ал.1 от КЗ. В този смисъл се сочи увреденото лице да може да предяви претенцията си за
плащане пред съда само ако кореспондентът или бюрото не са се произнесли по
подадената претенция в срока по чл. 496, ал. 1, отказано е изплащане на обезщетение или ако увреденото
лице не се е съгласило с размера на обезщетението, като съответно се прилага чл. 380. С оглед датата на депозиране на
молбата пред представителя на
04,05,2018год., то обезщетение се дължи 05,08,2018год. или претенцията за лихва
за забава, считано от 28,10,2018год. е основателна. Не е налице основание за отговорност на кредитора,
тъй като ответникът разполага с възможността съобразно чл.107, ал.1 от КЗ да получи необходимата
информация, съхранявана от органите на Министерството на вътрешните работи,
разследващите органи, другите държавни органи, личния лекар, лечебните и
здравните заведения и от лицата, които имат право да удостоверяват настъпването
на обстоятелства, както и заверени преписи от документи.
По
разноските:
Ищецът е освободен частично от плащане на държавни
такси на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в случай на осъждане
(дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички такси и разноски
по делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно уважения размер на иска
следва да се присъдят общо в размер на 187,41лв.,
от които 142,41лв. - държавна такса/ разликата от 242,41лв.-дължима и
100,00лв.-внесена от ищеца/ и 45,00лв. от общо 300,00лв САТЕ и СМЕ/.
На осн.чл.78, ал.1 от ГПК разноски на ищеца се
дължат в размер на 15,00лв. от 100,00лв.-д.т.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат
разноски съобразно отхвърлената част от иска, които съдът намира за доказани в
размер на 2000.04лв. от общо 2381,00лв., от които 300,00лв.-в.л., 2076,00лв.-адвокатско
възнаграждение с
ДДС, 5,00лв.-СУ. /Съдът намира релевираното възражение на процесуалния
представител на ищеца по чл.78, ал.5 от ГПК за основателно, с оглед фактическа
и правна сложност на делото, брой с.з. и извършени процесуални действия като
определя същото съобразно чл.7, ал.2 от НМРАВ и предвид цената на исковата
претенция в размер на 1730,00лв.+346,00лв. ДДС, в размер на общо 2076,00лв. /.
На осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв. на адв.Г.Й. се дължи
адвокатско възнаграждение в размер на 259,50лв. от общо 1730,00лв.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Сдружение „Н.Б.Б.А.З.“, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.*****, със съд.адрес *** да заплати на Т.А. К., с ЕГН **********, със съд. адрес ***
и *****на осн.чл.511, ал.1, т.2 от КЗ, вр. чл.513 КЗ и чл. 496, ал. 1 от КЗ, сумата от 6060,36лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени
по повод възникнало на 23.03.2018г. пътнотранспортно произшествие, ведно със
законната лихва върху тази сума от 28,10,2018год. до окончателното изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за горницата над 6060,36лв.
до предявения размер от 40000,00лв. като неоснователна.
ОСЪЖДА Сдружение Н.Б.Б.А.З., със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.*****, със съд.адрес *** да заплати по бюджетна сметка на
Софийски градски съд на осн.чл.78, ал.6
от ГПК сумата от 187,41лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА Сдружение „Н.Б.Б.А.З.“, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.*****, със съд.адрес *** да заплати на Т.А. К., с ЕГН **********, със съд. адрес ***
и *****на осн.чл.78, ал.1 от ГПК сума в размер на 15,00лв.-разноски.
ОСЪЖДА Сдружение Н.Б.Б.А.З., със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.*****, със съд.адрес *** да заплати на адв.Г.Й. на осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв. сума в размер на 259,50лв.-адв.възнаграждение.
ОСЪЖДА Т.А. К., с
ЕГН **********, със съд. адрес *** и *****да
заплати на Сдружение „Н.Б.Б.А.З.“, със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.*****, със съд.адрес *** на осн.чл.78,
ал.3 от ГПК сума в размер на 2000.04лв.-разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: