Присъда по дело №641/2015 на Софийски окръжен съд

 

П Р И С Ъ Д А № 23

 

гр. София, 13.10.2016 г.

 

В    И  М  Е  Т  О   Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО  ОТДЕЛЕНИЕ, пети първоинстанционен състав, в публично съдебно заседание, проведено на тринадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ : Стефан Стойков  

                                          ЧЛЕНОВЕ : М.П.

    Н.Г.

 

в присъствието на секретаря Г.В. и при участието на прокурор Г. А. от ОП П., като разгледа докладваното от съдия Стойков НОХД № 641 по описа за 2015 година и въз основа на събраните доказателства и закона,

 

П  Р  И  С  Ъ  Д  И :

 

            На основание чл. 303, ал. 2 от НПК, вр. чл. 2, ал. 2 от НК,  

ПРИЗНАВА подсъдимия А.Е.Х., ЕГН **********, роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, безработен, живущ на адрес:***,

  ЗА ВИНОВЕН в това, че в периода месец февруари 2000 г. - 02.03.2000 г., в гр. П., чрез съставяне на неистински документи по смисъла на чл. 93 т. 6 от НК - фактури с поредни номера от № г. до № г. и от № г. до № г., в които е вписал, че са издадени в периода 01.03.2000 г. – 31.08.2000 г., от името на ЕТ “Р.- А. Б." гр. П. и отразил реално неизвършени сделки, съзнателно е дал възможност на А.И.С. в качеството и на собственик и представляваща ЕТ „А.С.-***, която е направила опит, останал недовършен поради независещи от нея причини, да получи без правно основание /под форма на признат данъчен кредит/ чуждо движимо имущество – пари, в особено големи размери - 684 279.82 /шестстотин осемдесет и четири хиляди двеста седемдесет и девет лева и осемдесет и две стотинки/ лева от Републиканския бюджет на РБ, М. на ф.–престъпление по чл. 256, ал. 2, пр. 3, вр. ал. 1,  от НК;

ОПРАВДАВА подсъдимия А.Е.Х., ЕГН ********** по обвинение, че описаното деяние представлява особено тежък случай и съставлява престъпление по чл. 212, ал. 4, вр. ал. 2, вр. ал. 1 /в редакция до ДВ бр. 92 от 2002 г./,

На основание чл. 289, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК, вр. чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 3 от НК,

ПРЕКРАТЯВА НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО, водено срещу  А.Е.Х., ЕГН ********** - НОХД № 641/2015 г. по описа на Софийски окръжен съд, Досъдебно производство № 136/2004 г. по описа на ОСлО гр. П., прокурорска преписка № 1101/2003 г. по описа на Окръжна прокуратура гр. П..

 

Присъдата подлежи на обжалване или протестиране пред Софийския Апелативен съд в 15 – дневен срок от днес, считано от днес.

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                   

 

 

 

2.

Мотиви към присъда № 23 от 13.10.23016 г., постановена по по н. о. х. д. № 641 по описа на Софийски окръжен съд за 2015 година.

 

Производството по делото е образувано по обвинителен акт от 28.01.2015 г., изготвен от прокурор при Окръжна прокуратура гр. П. по пр. пр. № 1101/2003 г. по описа на ОП П., досъдебно производство – производство №136/2004 г. по описа на Окръжна следствена служба П., срещу лицето:

А.Е.Х., ЕГН **********, роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, безработен, живущ ***,

За това, че в периода месец февруари 2000 г. - 02.03.2000 г., в гр.П. чрез съставяне на неистински документи по смисъла на чл. 93, т. 6 от НК - фактури с поредни номера от № **********/29.06.2000 г. до № **********/21.07.2000 г. и от №**********/23.07.2000 г. до № **********/31.08.2000 г., в които е вписал, че са издадени в периода 01.03.2000 г. – 31.08.2000 г. от името на ЕТ “Р.- А. Б." - гр. П. и отразил реално неизвършени сделки, съзнателно е дал възможност на А.И.С. в качеството и на собственик и представляваща ЕТ „А.С.-***, която е направила опит останал недовършен, поради независещи от нея причини, да получи без правно основание /под форма на признат данъчен кредит/ чуждо движимо имущество: нари в особено големи размери - 684 279.82 лева от Р. б. на Р. Б. - М. на ф., като деянието представлява особено тежък случай. Престъпление по чл. 212 ал. 4, вр. ал. 2, ал.1 от НК /редакцията до ДВ бр. 92 от 2002 г./.

В хода на съдебното производство, преди даване ход на съдебното следствие, от страна на подсъдимия  е поискано разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие, в хипотезата на чл. 371 т.1 от НПК, като е дадено съгласие за прочитане на всички протоколи за разпит на свидетели, заключенията на вещите лица по назначени експертизи, както и да бъдат приобщени писмените доказателства.

Съгласие в тази насока е дадено и от адвокат Н.Й., упълномощен защитник на подсъдимия Х..

С протоколно определение от 28.04.2016 г., на основание чл. 372, ал. 3 от НПК е одобрено изразеното от подсъдимия и неговия защитник, като на основание чл. 373, ал. 1, вр. чл. 283, ал. 1 от НПК са прочетени протоколите за разпит на лицата  Е.Б.М., М.И.Т., Д.А.М., С.Д.С., в това число и дадените по реда на чл. 223 от НПК, Я.С.М., К.Г.Ж., Р.А.М., А.И.  С., в това число и дадени по реда на чл. 223 от НПК.

По същия ред са прочетени заключения, както следва: Заключение по съдебно графическа експертиза № 629/08.09.2004 г., Заключение по съдебно графическа експертиза № 764/21.10.2004 г., Заключение по съдебно графологична експертиза № 152/03.04.2008 г., Заключение по съдебно графологична експертиза № 195/07.05.2008 г., Заключение по съдебно графологична експертиза № 218/19.05.2008 г., Заключение по съдебно графологична експертиза № 242/29.05.2008 г., Протокол от извършена съдебно графологична експертиза № 262/04.06.2008 г., Заключение по съдебно графологична експертиза № 275/13.06.2008 г., Заключение по съдебно графическа експертиза № 399/26.06.2008 г., Заключение по съдебно счетоводна експертиза назначена с постановление от 25.02.2008 г. и допълнение към нея, назначено с постановление от  03.07.2008 г.

По същия ред са приобщени и писмените доказателства, приложени в хода на досъдебното производство, както и събраните писмени доказателства в хода на съдебното следствие.

В хода на съдебното следствие, на основание чл. 118, ал. 1, т. 1 от НПК е разпитано като свидетел лицето А.С., след като срещу това лице е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 212, ал. 4 във вр. ал. 1, във вр. чл. 18, ал. 1 ,пр. 1 от НК. Производството срещу това лице е прекратено с протоколно определение от 29.06.2009 г, постановено по НОХД № 114/2009 г. по описа на Окръжен съд П., след като е одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство по реда на глава двадесет и девета от НПК.

В хода на съдебните прения обвинението, представлявано от прокурор А. от ОП П., иска признаване на подс. Х. за виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение с обвинителния акт, като иска налагане на наказание около минимума, предвиден за деянието – 10 години лишаване от свобода. Счета за безспорно установено, че подсъдимият е извършил престъплението по чл. 212, ал. 4 вр. ал. 2 от НК в редакцията на този състав до изменения с ДВ бр.92 от 2002 г.

Позовава се на заключение по съдебно-графическа експертиза № 195/07.05.2008 г., за да обосновен извод, че фактурите, издадени  от  ЕТ "Р.-А. Б., гр. П., предмет на обвинението, а именно с номера от № 00000001/29.06.2000 г. до № *********/21.07.2000г., и номера от № ********** от 23.07.2000 г. до № **********/31.08.2000 г. са съставени от подс. Х..Твърди за доказан факта, че подсъдимия е съставил процесните фактури от името на несъществуващо лице - А. Б., действуващ като ЕТ "Р.-А. Б." с цел да бъдат представени от А.С. пред ТД на НАП, по която начин да бъде признат данъчен кредит в полза на този търговски субект. Изтъква, че от страна на ЕТ "‘А." е извършен опит за получаване, без правно основание, на чуждо движимо имущество, собственост на държавата, под формата на признат данъчен кредит, като това е осъществено чрез подаване на справки — декларации, базирани на неверни данни, отразени в дневник за покупки, в който били вписани неистинските фактури, съставени и подписани от подс. Х..

На основание неистинност – привидност, на процесните фактури, счита, че е налице привидност и на сделките, които са отразени в тези документи. Поради това счита, че липсва сделка по  смисъла на чл. 2 от Закона за счетоводството, която поражда задължение за внасяне в бюджета на ДДС, съответно липсва и основание за данъчен кредит.

 Счита, че с представяне от А.С. на оригиналите на нестинските фактури, при извършената проверката от данъчните служители, е осъществено и деянието – довършен опит от страна на подс. Х..

За обосноваване на квалифициращият елемент „особено големи размери на документна измама, представляващ особено тежък случай“ изтъква размера на паричната сума по обвинението - 684 279,82 лева, както и високата обществена опасност на дееца, разкривана от факта, че е регистрирал фирма на името на несъществуващо лице /фирма фантом/, с цел злоупотреба с ДДС, при което се е възползвал от зависимост на св. С., както и от неосведоменост на същото лице.

          Защитникът – адвокат Й., иска признаване на подс. А.Х. за невинен по повдигнатото обвинение.

Изтъква несъответствие на посочени дати на съставяне на фактурите в обвинителния акт. Позовава се на Постановление № 8/78 г. на Пленум на ВС, твърдейки, че липсва съставомерност за документна измама,  когато се цели избягване на плащане. В тази насока посочва, че А.С. не е получила и не е целяла да получи пари от държавния бюджет, а е избегнала плащане.

 Позовавайки се на същата задължителна практика изразява становище, че поради неотразяване в обхвата на обвинението дали опитът е довършен или недовършен, то обвинението срещу подс. Х. е за довършено престъпление, но в конкретния случай не може да изпълни състава на чл. 212, ал. 2 НК, изискващ да е налице получаване на имущество от извършителя, след като и обвинението е посочило, че няма установено реално възстановяване на ДДС.

Позовава се на несигурност на св. С. по въпросите кой, кога, кои фактури, от коя фирма и с каква цел са му предавани, което се разминава с обстоятелствената част на ОА, в която е посочено, че някои фактури са представени от Х., а други от св. Ж..

Счита, че от значение за съставомерността е и отговора на въпроса дали е имало въобще възможност, на база на представените фактури, за разпореждане с имущество в полза на С..

Твърди, че в справка-декларация за месец юни 2000 г. следва да бъде изключена от обвинението, предвид липсата в дневника за покупки на фактури, които са част от обвинението.

Твърди, че подс. Х. не е извършил деянието след като няма реално получаване на имущество – част от състава на престъплението по чл. 212, ал. 2 от НК

Твърди, че няма как опитът за престъпление по чл. 212, ал. 1 от НК да е довършен на 02.03.2000 г., след като това става с използване на документа, което е извършено в периода 19.09-30.10.2000 г., когато фактурите са представени на данъчните органи.

Твърди, че не е налице престъпление по повдигнатото обвинение, съгласно Постановление №8, когато користната цел не е да се получи имущество, а да не се платят дължими суми, в която насока изтъква и факта, че за м. юли 2000 г. е заявена сума за възстановяване. 

Твърди, че не е налице престъпление, поради неизвестност по въпроса кои лица са въведени в заблуждение, дали тези лица са разполагали с фактическата власт за разпореждане с чуждото движимо имущество, както и дали въобще с предадените документи е съществувала каквато и да е възможност за получаване на чуждото движимо имущество.

За субективната страна твърди, че не е установено кои фактури подсъдимият е предоставил на А.С., а така също да е съзнавал, че съставени през периода февруари - 02.03.2000 г., неистински документи ще послужат на третото лице за получаване на чуждо движимо имущество през м. юли същата година.

Изтъква несъответствие на обвинението, което е повдигнато на подзащитният му с обвинението, което е повдигнато на А.С.. Оспорва и показанията на свидетеля пред настоящата инстанция.

В хода на съдебните прения подс. Х. изтъква, че както от негова страна, така и от страна на лицето А.С. няма получаване на каквито и да е средства. Твърди, че правото на данъчен кредит произтича от цялостна търговска дейност, като това не може да стане с предаване на фактури, макар и те да са неистински. Твърди, че това е негоден инструмент.

Твърди, че не е въвеждал никой в заблуждение тъй като не е имал пряк достъп до данъчната администрация. Твърди, че не може да бъде обвинен в нещо различно от извършеното от А.С.. Твърди, че по-тежката правна квалификация на обвинението, което му е повдигнато с ОА, е продиктувана от изтекла давност.

При упражняване на правото си на последна дума подс. Х. иска да бъде оправдан.

След преценка на доказаталствата, събрани по делото съдът приема за установено следното:

Към 2000 г. подсъдимият Х., като физическо лице, е осъществявал търговска дейност, действувайки като ЕТ „К.“. По същото време е съжителствал със свидетелката Р.М. ***. Свидетелката М. е осъществявала търговска дейност като ЕТ „А.“, като в търговски обект на този търговец в гр. С. е работила свидетелката А.С., дългодишна позната на М. и живуща в близост до дома на М. и Х..  Подтикната от подс. Х., свидетелката С. е регистрирала търговски субект - ЕТ "А.С.-***. Подтикването се е изразило в словесни увещания свидетелката да извърши дейност по регистриране на търговския субект, с аргумент да се реализират доходи чрез съвместна търговска дейност. 

С Решение №1493/16.12.1999 г. по ФД № 900/1999 г. е регистрина  ЕТ "А.С.-***. Търговският субект не е извършвал реално никаква дейност, а св. С. е подписвала документи, представени й от подс. Х., отнасящи се до документалното оформяне на сделки, осъществявани с други търговци, без реално такива сделки да са осъществявани. На 14.02.2000год. фирмата е била регистрирана по ЗДДС, като след този период св. Свойнева е подписвала и подавала справки декларации в ТД на НАП гр.П. за ДДС.

В началото на 2000 г. подсъдимият Х. е регистрирал търговски субект – ЕТ "Р. - А. Б." гр. П., при което е подписал заявление за регистрация, а така също и всички придружаващи го документи. Към документите, необходими за регистрацията, е било приложено копие от личен паспорт, съдържащ несъответстващи си данни – номер на паспорт, име и единен граждански номер. Самият паспорт като идентификационни данни - серия В номер № 1455766, е бил издаден за свидетел Д.А.М. ***, който при разпит посочва, че около пет години преди 2000 г. е загубил или му е бил откраднат документа за самоличност, поради което впоследствие му е издаден нов. Единният граждански номер, обозначен в документите, подадени от подс. Х. пред ОС П., а именно ЕГН **********, е съставен за свидетеля Я.М., който посочва, че е загубил загубил личните си документи преди 2000 г., в това число и документ за самоличност на свой възходящ – баща, в която са отбелязани данни – единни граждански номера на низходящите му /стария образец зелени паспорти/. Според справка по делото, издадена от ОД на МВР П. не съществува лице А. Д. Б. с ЕГН **********,  на което е издаден документ за самоличност - паспорт ..  

Търговския субект ЕТ „Р. А. Б.“ гр. П. е регистриран с решение № 1758/15.02.2000год., постановено по фирмено дело №801/2000год. на Окръжен съд гр.П., въз основа на документите, подадени от подс. Х., като същият се е представял за А. Б. в хода на административно-наказателното производство от 17.04.2000 г. Подсъдимият е представлявал ЕТ „Р. А. Б.“, като е подписвал документите, изходдящи от този търговец до ТД на НАП П., предназначени за дейността му и конкретно документите – Декларация от 07.04.2000 г. за данъчна регистрация на ЕТ "Р. - А. Б." гр.П., ул."М." ., с представител А. Д. Б., Акт за установяване на аднминистративно нарушение № 3161/07.04.2000 г. и Наказателно постановление № 1609-1-844/12.04.2000 г., които са му съставмени от ТД на НАП гр. П. за несвоевременно на подаване на документи за данъчна регистрация. Подсъдимият е подал от името на цитирания едноличен търговец и заявление вх. № 177от 15.06.2000 г. за регистрация по ЗДДС, подписал е протокол за проверка № 1223 от 22.06.2000 г. за  достигане на оборот в размер на 50 900 лева.

Регистрация на ЕТ „Р. А. Б.“ по ЗДДС е била извършена на 29.06.2000 г.

Именно в качеството на ЕТ „Р. А. Б.“, подсъдимият Х. е съставил значителен брой фактури, а именно идентифицирани по номера и дати, както следва: от № **********/29.06.2000 г. до № **********/21.07.2000 г. и от № **********/23.07.2000 г. до № **********/31.08.2000 г., в които е вписал, че са издадени в периода 01.03.2000 г. – 31.08.2000 г. Всички посочени фактури са съставени за отразяване на сделки по продажба на стоки и услуги на ЕТ "А.С.-***, при което описаните сделки не са извършени реално – няма размяна на стоки или услуги, срещу описаните парични суми.

Съставените от подс. Х. фактури са предадени на св. С. в неустановен с точност момент, като самото предаване е ставало както чрез самия подсъдим, така и чрез св. К.Ж..

Фактурите, като отразяване на сделки са описани в счетоводните книги, водени от ЕТ "А.С.-***, като предвид регистрирането на търговеца по ДДС се предвижда подаването на ежемесечни декларации пред данъчните органи, в които са отразявани извършените сделки, без значение дали се касае за продажби или извършване на услуги, по които се дължи данък добавена стойност. Подписване и подаване на месечните декларации по ЗДДС е извършвано от св. С., като в тази дейност е била подпомагана от счетоводител, нает от под. Х..

Конкретните документи - фактури, издадени от подс. Х. са описани и като сделки декларирани от св. С. както следва:

 

1. За периода 01.03-31.03.2000 г. св. С. е подала данъчна декларация с вх. № 1532 от 14.04.2000 г., ведно с извлечения от дневник за продажбите и дневник за покупките за месец март 2000 г. Като получени доставки св. С.  описала в дневник за покупки такива на обща стойност 570 000 лева, по които е отразен начислен данък добавена стойност в размер на 114 000 лева. Съответно такава сума е обозначена като „данъчен кредит“. Като конкретни сделки са вписани отразените във фактури, всички издадени от ЕТ "Р.-А. Б." гр. П., както следва: фактура № 1/02.03.2000 г. на стойност 170 000 лева и начислено ДДС в размер на 34 000 лева; фактура 2/04.03.2000 г. на стойност 220 000 лева и начислено ДДС от 44 000 лева, както и фактура № 3/16.03.2000 г. на стойност 180 000лв. и начислено ДДС от 36 000 лева.

Като изпълнени доставки за периода, съответно в дневник за продажби, св. С. е отразила такива като осъществени сделки и издадени фактури, всичките към ЕТ „К." и към ЕТ "А.", собственост съответно на подсъдимия и на св. Р.М.. Стойността на тези отразени сделки към тези търговски субекти възлиза на общата сума от 563 940,91 лева, по които сделки е бил начислен ДДС в общ размер на 112 788,16 лева.

Св. С. е декларирала за възстановяване сумата от 1 211,84 лева, представляваща разлика между сумата на данъчния кредит /по осъществени покупки/ и за внасяне /по осъществени продажби/.

В представените по делото фактури в оригинал обаче са посочени други дати на издаване, което ще бъде обозначено допълнително. Конкретно за периода фактурите в оригинал са с дата на издаване 29-30.06.2000 г.

 

2. За периода 01.04-30.04.2000 г. св. С. е подала данъчна декларация с вх. № 3237/15.05.2000 г., ведно с извлечения от дневник за продажбите и дневник за покупките за месец април 2000 г. Като получени доставки св. С.  описала в дневник за покупки такива на обща стойност 528 450 лева, по които е отразен начислен данък добавена стойност в размер на 105 690 лева. Съответно такава сума е обозначена като „данъчен кредит“. Като конкретни сделки са вписани отразените във фактури, всички издадени от ЕТ "Р.-А. Б." гр. П., както следва: фактура № 4/04.04.2000 г. на стойност 180 000 лева и начислено ДДС 36 000 лева, фактура № 6/06.04.2000 г. на стойност 235 000 лева и начислено ДДС от 47 000 лева, както и фактура № 7/11.04.2000 г. на стойност 113 450 лева и начислено ДДС от 22 960 лева.

Като изпълнени доставки за периода, съответно в дневник за продажби, св. С. е отразила като такива осъществени сделки и издадени фактури, всичките към ЕТ „К." и към ЕТ "А.", собственост съответно на подсъдимия и на св. Р.М.. Стойността на тези отразени сделки към тези търговски субекти възлиза на общата сума от 528 827 лева, по които сделки е бил начислен ДДС в общ размер на 105 765.40 лева.

Св. С. е декларирала за периода като краен резултат задължение за внасяне сумата от 75.40 лева, представляваща разлика между сумата на данъчния кредит /по осъществени покупки/ и за внасяне /по осъществени продажби/.

В представените по делото фактури в оригинал обаче са посочени други дати на издаване, а именно 01 и 02.07.2000 г.

 

3. За периода 01.05.-31.05.2000 г. св. С. е подала данъчна декларация с вх. № 3907/14.06.2000 г., ведно с извлечения от дневник за продажбите и дневник за покупките за месец май 2000 г. Като получени доставки св. С.  описала в дневник за покупки такива на обща стойност  464 000 лева, по които е отразен начислен данък добавена стойност в размер на 92 800 лева. Съответно такава сума е обозначена като „данъчен кредит“. Като конкретни сделки са вписани отразените във фактури, всичките издадени от ЕТ "Р.-А. Б." гр.П., както следва: фактура № 8/03.05.2000 г. на стойност 140 000 лева и начислено ДДС от 28 000лева, фактура № 9/09.05.2000 г. на стойност 165 000 лева и начислено ДДС от 33 000 лева, фактура № 10/11.05.2000 г. на стойност 130 000 лева и начислено ДДС от 26 000лева, както и фактура № 11/25.05.2000 г. на стойност 29 000 лева и начислено ДДС от 5 800 лева. Под тези номера са представени в оригинал фактури, които са с дата на издаване 02.07.2000 г.

Като изпълнени доставки за периода, съответно в дневник за продажби, св. С. е отразила като такива осъществени сделки и издадени фактури, всичките към ЕТ „К." и към ЕТ "А.", собственост съответно на подсъдимия и на св. Р.М.. Стойността на тези отразени сделки към тези търговски субекти възлиза на общата сума от 461 827 лева, по които сделки е бил начислен ДДС в общ размер на 92 209,40 лева.  

Св. С. е декларирала за за периода като краен резултат задължение за внасяне сумата от 590.60 лева, представляваща разлика между сумата на данъчния кредит /по осъществени покупки/ и за внасяне /по осъществени продажби/.

В представените по делото фактури в оригинал обаче са посочени други дати на издаване - 02.07.2000 г.

 

4. За периода 01.06.-30.06.2000 г. св. С. е подала данъчна декларация с вх. № 4570/14.07.2000 г., ведно с извлечения от дневник за продажбите и дневник за покупките за месец юни 2000 г. Като получени доставки св. С.  описала в дневник за покупки такива на обща стойност  718 467.52 лева, по които е отразен начислен данък добавена стойност в размер на 143 545,66 лева. Съответно такава сума е обозначена като „данъчен кредит“. Като конкретни сделки са вписани отразените във фактури, всичките издадени от ЕТ "Р.-А. Б." гр.П., както следва: фактура № 14/02.06.2000 г. на стойност 170 000 лева и начислено ДДС от 34 000 лева, № 15/04.06.2000 г. на стойност 220 000 лева и начислено ДДС от 44 000 лева, № 16/12.06.2000 г. на стойност 180 000 лева и начислено ДДС от 36 000лв., както и фактура № 17/17.06.2000 г. на стойност 147 500 лева и начислено ДДС от 29 500 лева.

 Налице е несъответствие между общата сума да декларираните сделки по описание в дневник за продажби и стойността по описаните фактури, а така също и между вписаните в дневника за покупки фактури и оригиналите на фактури, представени на по-късен етап от св. С. пред данъчните органи, в хода на извършената ревизия. Причина за това е факта, че част от вече декларираните от св. С. сделки и фактури, макар и описани в декларации и дневници за съответните периоди, описани по-горе /пункт 1, 2 и 3/, са били анулирани от от подс. Х. /действувайки като ЕТ "Р.-А. Б."/, а след това са издавани нови фактури, считано от 29.06.2000 г., когато  осъществена регистрацията по ЗДДС на цитирания търговец.

Считано от този момент едно лице има право да издава данъчни фактури, които да са годни да бъдат използвани като доказателства при представяне на ежемесечни данъчни декларации по ЗДДС, съответно по тези сделки да се формира данъчен кредит по смисъла на ЗДДС.

Като изпълнени доставки за периода, съответно в дневник за продажби, св. С. е отразила като такива такива осъществени сделки и издадени фактури, всичките към ЕТ „К." и към ЕТ "А.", собственост съответно на подсъдимия и на св. Р.М.. Стойността на тези отразени сделки към тези търговски субекти възлиза на общата сума от 718 467.50 лева, по които сделки е бил начислен ДДС в общ размер на 143 693,50 лева. 

Св. С. е декларирала за за периода като краен резултат задължение за внасяне сумата от 147.84 лева, представляваща разлика между сумата на данъчния кредит /по осъществени покупки/ и за внасяне /по осъществени продажби/.

Конкретно за фактурите, описани в декларацията за този период, представените оригинали са с дата на издаване 02.07.2000 г., а така също и на различни /значително/ суми.

Считано от 29.06.2000 г. подс. Х. е подавал и декларации по ЗДДС от името на ЕТ "Р.-А. Б." в които описвал продажби, извършени към ЕТ ‘А.", докато за осъществени покупки е декларирал извършени сделки с фактури, издадени от ЕТ "С.Д.-С.", регистрирана от свидетеля С.Д.С..

Последната е позната на подсъдимия и св. Р.М., като при съвместни срещи е показала печат на регистрираната си фирма. Фирмата не е регистрирала никаква дейност, както и осъществяване на сделките, декларирани от подс. Х., описани в подавани от името на ЕТ „Р. А. Б.“ декларации. Търговския субект, регистриран от св. С. не е извършвал никаква дейност от 1996 г.

Част от фактурите подс. Х. е съставил и декларирал за периода 29-30.06.2000 г., като е описал съставянето им в период от месец юни 2000 г., преди 29.06, макар, че в представените оригинали от св. С. тези фактури са с дата на издаване 02.07.2000 г., а така също отразяват сделки с различен предмет от описаните в декларацията на ЕТ „Р. А. Б. за месец юни 2000 г. Това е без съществено значение, доколкото са декларирани неистински фактури, отразяващи несъществуващи сделки, извън неистиннността им като издадени от несъществуващо физическо лице.   

 

5.   За периода 01.07-31.07.2000 г. св. С. е подала данъчна декларация с вх. № 5228/14.08.2000 г., ведно с извлечения от дневник за продажбите и дневник за покупките за месец юли 2000 г. Като получени доставки св. С.  описала в дневник за покупки такива на обща стойност 689 390.50 лева, по които е отразен начислен данък добавена стойност в размер на 139 678.10 лева. Съответно такава сума е обозначена като „данъчен кредит“.

Като конкретни сделки са вписани отразените в фактури, всичките издадени от ЕТ "Р.-А. Б." гр. П., както следва: фактура № 12/02.07.2000 г. на стойност 4 148 лева и начислено ДДС от 829,60 лева, № 13/02.07.2000 г. на стойност 3 400 лева и начислено ДДС от 680 лева, № 14/02.07.2000 г. на стойност 4 120,33 лева и начислено ДДС от 824,07 лева, № 15/02.07.2000 г. на стойност 4 004 лева и начислено ДДС от 800,80 лева, № 16/02.07.2000 г. на стойност 4 126 лева и начислено ДДС от 825,20 лева, № 17/02.07.2000 г. на стойност 4 000 лева и начислено ДДС от 800 лева, № 8/02.07.2000 г. на стойност 3 428 лева и начислено ДДС от 685,60 лева, № 19/02.07.2000 г. на стойност 3 720 лева и начислено ДДС от 744 лева, № 20/02.07.2000 г. на стойност 4 072 лева и начислено ДДС от 814,40 лева, № 21/03.07.2000 г. на стойност 4 126 лева и начислено ДДС от 825,20 лева, № 22/03.07.2000 г. на стойност 4 162 лева и начислено ДДС от 832,40 лева, № 23/03.07.2000 г. на стойност 4 122 лева и начислено ДДС от 824,40 лева, № 24/03.07.2000 г. на стойност 4 144 лева и начислено ДДС от 828,80 лева, № 25/03.07.2000 г. на стойност 4 160 лева и начислено ДДС от 832 лева, № 26/03.07.2000 г. на стойност 4 134 лева и начислено ДДС от 826,80 лева, № 27/03.07.2000 г. на стойност 4 145 лева и начислено ДДС от 829 лева, № 28/03.07.2000 г. на стойност 4 118 лева и начислено ДДС от 823,60 лева, № 29/03.07.2000 г. на стойност 4 133 лева и начислено ДДС от 826,60 лева, № 30/03.07.2000 г. на стойност 4 141 лева и начислено ДДС от 828,20 лева, № 31/03.07.2000 г. на стойност 4 122 лева и начислено ДДС от 824,40 лева, № 32/09.07.2000 г. на стойност 4 122 лева и начислено ДДС от 824,40 лева, № 33/09.07.2000 г. на стойност 4 155 лева и начислено ДДС от 831 лева, № 34/09.07.2000 г. на стойност 4 003 лева и начислено ДДС от 800,60 лева, № 35/09.07.2000 г. на стойност 3 966 лева и начислено ДДС от 793,20 лева, № 36/09.07.2000 г. на стойност 3 998 лева и начислено ДДС от 799,60 лева, № 37/12.07.2000 г. на стойност 4 140 лева и начислено ДДС от 828 лева, № 38/12.07.2000 г. на стойност 4 135,50 лева и начислено ДДС от 827,10 лева, № 39/12.07.2000 г. на стойност 4 164 лева и начислено ДДС от 832,80 лева, № 40/12.07.2000 г. на стойност 4 060,50 лева и начислено ДДС от 812,10 лева, № 41/12.07.2000 г. на стойност 4 000 лева и начислено ДДС от 800 лева, № 42/12.07.2000 г. на стойност 4 000 лева и начислено ДДС от 800 лева, № 43/12.07.2000 г. на стойност 4 166 лева и начислено ДДС от 833,20 лева, № 44/12.07.2000 г. на стойност 4 140,17 лева и начислено ДДС от 828,03 лева, № 45/14.07.2000 г. на стойност 4 166 лева и начислено ДДС от 833,20 лева, № 46/14.07.2000 г. на стойност 4 163 лева и начислено ДДС от 832,60 лева, № 47/14.07.2000 г. на стойност 4 163 лева и начислено ДДС от 832,60 лева, № 48/14.07.2000 г. на стойност 4 166 лева и начислено ДДС от 833,20 лева, № 49/14.07.2000 г. на стойност 4 161 лева и начислено ДДС от 832,20 лева, № 50/14.07.2000 г. на стойност 4 155 лева и начислено ДДС от 831 лева, № 51/14.07.2000 г. на стойност 4 150лв. и начислено ДДС от 831,80 лева, № 52/14.07.2000 г. на стойност 4 148 лева и начислено ДДС от 829,60 лева, № 53/14.07.2000 г. на стойност 4 144 лева и начислено ДДС от 828,80 лева, № 54/14.07.2000 г. на стойност 4 122 лева и начислено ДДС от 824,40 лева, № 55/14.07.2000 г. на стойност 4 000 лева и начислено ДДС от 800 лева, № 56/15.07.2000 г. на стойност 4 100 лева и начислено ДДС от 820 лева, № 57/15.07.2000 г. на стойновст 4 123 лева и начислено ДДС от 824,60 лева, № 58/15.07.2000 г. на стойност 4 135 лева и начислено ДДС от 827 лева, № 59/15.07.2000 г. на стойност 4 149 лева и начислено ДДС от 829,80 лева, № 60/15.07.2000 г. на стойност 4 162 лева и начислено ДДС от 832,40 лева, № 61/15.07.2000 г. на стойност 4 164 лева и начислено ДДС от 832,80 лева, № 62/15.07.2000 г. на стойност 4 138 лева и начислено ДДС от 827,60 лева, № 63/15.07.2000 г. на стойност 4 145 лева и начислено ДДС от 829 лева, № 64/15.07.2000 г. на стойност 4 119 лева и начислено ДДС от 823,80 лева, № 65/15.07.2000 г. на стойност 4 050 лева и начислено ДДС от 810 лева, № 66/16.07.2000 г. на стойност 4 122 лева и начислено ДДС от 824,40 лева, № 67/16.07.2000 г. на стойност 4 119 лева и начислено ДДС от 823,80 лева, № 68/16.07.2000 г. на стойност 4 116 лева и начислено ДДС от 823,20 лева, № 69/16.07.2000 г. на стойност 4 050 лева и начислено ДДС от 810 лева, № 70/16.07.2000 г.  на стойност 4 161 лева и начислено ДДС от 832,20 лева, № 71/16.07.2000 г. на стойност 4 152 лева и начислено ДДС от 830,40 лева, № 72/16.07.2000 г. на стойност 4 160 лева и начислено ДДС от 832 лева, № 73/16.07.2000 г. на стойност 4 163 лева и начислено ДДС от 832,60 лева, № 74/16.07.2000 г. на стойност 4 165 лева и начислено ДДС от 833 лева, № 75/16.07.2000 г. на стойност 4 100 лева и начислено ДДС от 820 лева, № 76/18.07.2000 г. на стойност 4 100 лева и начислено ДДС от 820 лева, № 77/18.07.2000 г. на стойност 4 150 лева и начислено ДДС от 830 лева, № 78/18.07.2000 г. на стойност 4 119 лева и начислено ДДС от 823,90 лева, № 79/18.07.2000 г. на стойност 4 126 лева и начислено ДДС от 825,20 лева, № 80/18.07.2000 г. на стойност 4 115 лева и начислено ДДС от 823 лева, № 81/18.07.2000 г. на стойност 4 130 лева и начислено ДДС от 826 лева, № 82/18.07.2000 г. на стойност 4 132 лева и начислено ДДС от 826,40 лева, № 83/18.07.2000 г. на стойност 4 144 лева и начислено ДДС от 828,80 лева, № 84/18.07.2000 г. на стойност 4 163 лева и начислено ДДС от 832,60 лева, № 85/18.07.2000 г. на стойност 4 160 лева и начислено ДДС от 832 лева, № 86/19.07.2000 г. на стойност 4 111 лева и начислено ДДС от 822,20 лева, № 87/19.07.2000 г. на стойност 4 121 лева и начислено ДДС от 8243,20 лева, № 88/19.07.2000 г. на стойност 4 130 лева и начислено ДДС от 826 лева, № 89/19.07.2000 г. на стойност 4 154 лева и начислено ДДС от 830,80 лева, № 90/19.07.2000 г. на стойност 4 139 лева и начислено ДДС от 827,80 лева, № 91/19.07.2000 г. на стойност 4 115 лева и начислено ДДС от 823 лева, № 92/19.07.2000 г. на стойност 4 161 лева и начислено ДДС от 832,20 лева, № 93/19.07.2000 г. на стойност 4 015 лева и начислено ДДС от 803 лева, № 94/19.07.2000 г. на стойност 4 144 лева и начислено ДДС от 828,80 лева, № 95/19.07.2000 г. на стойност 4 149 лева и начислено ДДС от 829,80 лева, № 96/20.07.2000 г. на стойност 4 155 лева и начислено ДДС от 831 лева, № 97/20.07.2000 г. на стойност 4 116 лева и начислено ДДС от 823,20 лева, № 98/20.07.2000 г. на стойност 4 161 лева и начислено ДДС от 832,20 лева, № 99/20.07.2000 г. на стойност 4 032 лева и начислено ДДС от 804,60 лева, № 100/20.07.2000 г. на стойност 4 000 лева и начислено ДДС от 800 лева, № 101/20.07.2000 г. на стойност 4 161 лева и начислено ДДС от 832,20 лева, № 102/20.07.2000 г. на стойност 4 152 лева и начислено ДДС от 830,40 лева, № 103/20.07.2000 г. на стойност 4 139 лева и начислено ДДС от 827,80 лева, № 104/20.07.2000 г. на стойност 4 131 лева и начислено ДДС от 826,20 лева, № 105/20.07.200 г. на стойност 4 040 лева и начислено ДДС от 808 лева, № 106/20.07.200 г. на стойност 4 150 лева и начислено ДДС от 830 лева, № 107/21.07.2000 г. на стойност 4 025 лева и начислено ДДС от 805 лева, № 108/21.07.2000 г. на стойност 4 000 лева и начислено ДДС от 800 лева, № 109/21.07.2000 г. на стойност 4 103 лева и начислено ДДС от 820,60 лева, № 110/21.07.2000 г. на стойност 4 117 лева и начислено ДДС от 823,40 лева, № 111/21.07.2000 г. на стойност 4 127 лева и начислено ДДС от 825,40 лева, № 112/21.07.2000 г. на стойност 4 148 лева и начислено ДДС от 829,60 лева, № 113/21.07.2000 г. на стойност 4 142 лева и начислено ДДС от 828,40 лева, № 114/21.07.2000 г. на стойност 4 157 лева и начислено ДДС от 831,40 лева, № 115/21.07.2000 г. на стойност 4 119 лева и начислено ДДС от 823,80 лева, № 116/21.07.2000 г. на стойност 4 120 лева и начислено ДДС от 824 лева, № 117/22.07.2000 г. на стойност 4 112 лева и начислено ДДС от 822,40 лева, № 118/22.07.2000 г. на стойност 4 125 лева и начислено ДДС от 825л лева, № 119/22.07.2000 г. на стойност 4 152 лева и начислено ДДС от 830,40 лева, № 120/22.07.2000 г. на стойност 4 160 лева и начислено ДДС от 832 лева, № 121/22.07.2000 г. на стойност 4 080 лева и начислено ДДС от 816 лева, № 122/22.07.2000 г. на стойност 4 119 лева и начислено ДДС от 823,80 лева, № 123/22.07.2000 г. на стойност 4 131 лева и начислено ДДС от 826,20 лева, № 124/22.07.2000 г. на стойност 4 139 лева и начислено ДДС от 827,80 лева, № 125/22.07.2000 г. на стойност 4 140 лева и начислено ДДС от 828 лева, № 126/22.07.2000 г. на стойност 4 149 лева и начислено ДДС от 829,80 лева, № 127/23.07.2000 г. на стойност 4 122 лева и начислено ДДС от 824,40 лева, № 128/23.07.2000 г. на стойност 4 118 лева и начислено ДДС от 823,60 лева, № 129/23.07.2000 г. на стойност 4 103 лева и начислено ДДС от 820,60 лева, № 130/23.07.2000 г. на стойност 4 148 лева и начислено ДДС от 829,60 лева, № 131/23.07.2000 г. на стойност 4 159 лева и начислено ДДС от 831,80 лева, № 132/23.07.2000 г. на стойност 4 165 лева и начислено ДДС от 833 лева, № 133/23.07.2000 г. на стойност 4 162 лева и начислено ДДС от 832,40 лева, № 134/23.07.2000 г. на стойност 4 133 лева и начислено ДДС от 822,60 лева, № 135/23.07.2000 г. на стойност 4 135 лева и начислено ДДС от 827 лева, № 136/23.07.2000 г. на стойност 4 020 лева и начислено ДДС от 804 лева, № 137/26.07.2000 г. на стойност 4 129 лева и начислено ДДС от 825,50 лева, № 138/26.07.2000 г. на стойност 4 023 лева и начислено ДДС от 804,60 лева, № 139/26.07.2000 г. на стойност 4 000 лева и начислено ДДС он 800 лева, № 140/26.07.2000 г. на стойност 4 117 лева и начислено ДДС от 823,40 лева, № 141/26.07.2000 г. на стойност 4 100 лева и начислено ДДС от 820 лева, № 142/26.07.2000 г. на стойност 4 125 лева и начислено ДДС от 825 лева, № 143/26.07.2000 г. на стойност 4 131 лева и начислено ДДС от 826,20 лева, № 144/26.07.2000 г. на стойност 4 166 лева и начислено ДДС от 83,20 лева, № 145/26.07.2000 г. на стойност 4 137 лева и начислено ДДС от 827,40 лева, № 146/26.07.2000 г. на стойност 4 119 лева и начислено ДДС от 823,80 лева, № 147/26.07.2000 г. на стойност 4 122 лева и начислено ДДС от 824,40 бева, № 148/26.07.2000 г. на стойност 4 150 лева и начислено ДДС от 830 лева, № 149/26.07.2000 г. на стойност 4 149 лева и начислено ДДС от 829,80 лева, № 150/26.07.2000 г. на стойност 4 133 лева и начислено ДДС от 826,60 лева, № 151/26.07.2000 г. на стойност 4 144 лева и начислено ДДС от 828,80 лева, № 152/27.07.2000 г. на стойност 4 118 лева и начислено ДДС от 823,60 лева, № 153/27.07.2000 г. на стойност 4 101 лева и начислено ДДС от 820,20 лева, № 154/27.07.2000 г. на стойност 4 059 лева и начислено ДДС от 811,80 лева, № 155/27.07.2000 г. на стойност 4 143 лева и начислено ДДС от 828,60 лева, № 156/27.07.2000 г. на стойност 4 140 лева и начислено ДДС от 828 лева, № 157/27.07.2000 г. на стойност 4 163 лева и начислено ДДС от 832,60 лева, № 158/27.07.2000 г. на стойност 4151 лева и начислено ДДС от 830,20 лева, № 159/27.07.2000 г. на стойност 4 155 лева и начислено ДДС от 831 лева, № 160/27.07.2000 г. на стойност 4 141 лева и начислено ДДС от 828,20 лева, № 161/27.07.2000 г. на стойност 4 106 лева и начислено ДДС от 821,20 лева, № 162/28.07.2000 г. на стойност 4 132 лева и начислено ДДС от 826,40 лева, № 163/28.07.2000 г. на стойност 4 130 лева и начислено ДДС от 826 лева, № 164/28.07.2000 г. на стойност 4 120 лева и начислено ДДС от 824 лева, № 165/28.07.2000 г. на стойност 4 129 лева и начислено ДДС от 825,80 лева, № 166/28.07.2000 г. на стойност 4 165 лева и начислено ДДС от 833 лева, № 167/28.07.2000 г. на стойност 4 140 лева и начислено ДДС от 828 лева, № 168/28.07.2000 г. на стойност 4 161 лева и начислено ДДС от 832,20 лева, № 169/28.07.2000 г. на стойност 4 039 лева и начислено ДДС от 807,80 лева, № 170/28.07.2000 г. на стойност 4 100 лева и начислено ДДС от 820 лева, № 171/28.07.2000 г. на стойност 4 103 лева и начислено ДДС от 820,60 лева, № 172/29.07.2000 г. на стойност 4 118 лева и начислено ДДС от 823,60 лева, № 173/29.07.2000 г. на стойност 4 055 лева и начислено ДДС от 811 лева, № 174/29.07.2000 г. на стойност 4 105 лева и начислено ДДС от 821 лева, № 175/29.07.2000 г. на стойност 4 126 лева и начислено ДДС от 825,20 лева, № 176/29.07.2000 г. на стойност 4 113 лева и начислено ДДС от 822,60 лева, № 177/29.07.2000 г. на стойност 4 118 лева и начислено ДДС от 823,60 лева, № 178/29.07.2000 г. на стойност 4 000 лева и начислено ДДС от 800 лева, № 179/29.07.2000 г. на стойност 4 153 лева и начислено ДДС от 830,60 лева, № 180/29.07.2000 г. на стойност 4 166 лева и начислено ДДС от 823,20 лева, № 181/29.07.2000 г. на стойност 4 164 лева и начислено ДДС от 832,80 лева.

Като изпълнени доставки за периода, съответно в дневник за продажби, св. С. е отразила сделки и издадени фактури, всичките към ЕТ „К." и към ЕТ "А.", собственост съответно на подсъдимия и на св. Р.М.. Стойността на тези отразени сделки към тези търговските субекти възлиза на обща сума от 579 210 лева, по които сделки е бил начислен ДДС в общ размер на 115 842 лева.

 Всички декларирани сделки са към посочените търговски субекти, с изключение на фактура № 587/14.07.2000 г. на стойност 49,20 лева, издадена за сделка с ЕТ „Т. - С. К.".

Св. С. е декларирала за периода като краен резултат за възстановяване сумата от 23 835,64 лева, представляваща разлика между сумата на данъчния кредит /по осъществени покупки/ и за внасяне /по осъществени продажби/.

За същият период – м.07.2000 г., подс. Х. е подал декларациа по ЗДДС и за ЕТ „Р. А. Б.“ гр. П.. Като продажби са декларирани описаните по-горе фактури, вписани в дневник за покупки на ЕТ"А.С."*** за периода. В дневника за покупки подс. Х. е отразил извършени доставки от ЕТ "С.Д.- С.".

 

6. За периода 01.08.-31.08.2000 г. св. С. е подала данъчна декларация с вх. № 5906/14.09.2000 г., ведно с извлечения от дневник за продажбите и дневник за покупките за месец август 2000 г. Като получени доставки св. С.  описала в дневник за покупки такива на обща стойност 844 596,59 лева, по които е отразен, начислен данък добавена стойност в размер на 168 919,31 лева. Съответно такава сума е обозначена като „данъчен кредит“. Като конкретни сделки са вписани отразените в фактури, всичките издадени от ЕТ "Р.-А. Б." гр. П., както следва: № 182/22.08.2000 г. на стойност 4 122 лева и начислено ДДС от 824,40 лева, № 183/22.08.2000 г. на стойност 4 165 лева и начислено ДДС от 833 лева, № 184/22.08.2000 г. на стойност 4 112 лева и начислено ДДС от 822,40 лева, № 185/22.08.2000 г. на стойност 4 129 лева и начислено ДДС от 825,80 лева, № 186/22.08.2000 г. на стойност 4 000 лева и начислено ДДС от 800 лева, № 187/22.08.2000 г. на стойност 4 110 лева и начислено ДДС от 822 лева, № 188/22.08.2000 г. на стойност 4 000 лева и начислено ДДС от 800 лева, № 189/22.08.2000 г. на стойност 4 156 лева и начислено ДДС от 831,20 лева, № 190/22.08.2000 г. на стойност 4 166 лева и начислено ДДС от 833,20 лева, № 191/22.08.2000 г. на стойност 4 000 лева и начислено ДДС от 800 лева, № 192/22.08.2000 г. на стойност 4 000 лева и начислено ДДС от 800 лева, № 193/25.08.2000 г. на стойност 4 166 лева и начислено ДДС от 833,20 лева, № 194/25.08.2000 г. на стойност 4148 лева и начислено ДДС от 829,60 лева, № 195/25.08.2000 г. на стойност 41,25 лева и начислено ДДС от 8,25 лева, № 196/25.08.2000 г. на стойност 4 125 лева и начислено ДДС от 825 лева, № 197/25.08.2000 г. на стойност 4 008 лева и начислено ДДС от 801,60 лева, № 198/25.08.2000 г. на стойност 4 159 лева и начислено ДДС от 831,80 лева, № 199/25.08.2000 г. на стойност 4 138 лева и начислено ДДС от 827,60 лева, № 200/25.08.2000 г. на стойност 4 110 лева и начислено ДДС от 822 лева, № 201/25.08.2000 г. на стойност 4 163 лева и начислено ДДС от 832,60 лева, № 202/25.08.2000 г. на стойност 4 122 лева и начислено ДДС от 824,40 лева, № 203/25.08.2000 г. на стойност 4 111 лева и начислено ДДС от 822,20 лева, № 204/25.08.2000 г. на стойност 4 166 лева и начислено ДДС от 833,20 лева, № 205/25.08.2000 г. на стойност 4 110 лева и начислено ДДС от 822 лева, № 206/25.08.2000 г. на стойност 4 159 лева и начислено ДДС от 831,80 лева, № 207/25.08.2000 г. на стойност 4 125 лева и начислено ДДС от 825 лева, № 208/25.08.2000 г. на стойност 4 111 лева и начислено ДДС от 822,20 лева, № 209/26.08.2000 г. на стойност 3 118,33 лева и начислено ДДС от 683,67 лева, № 210/26.08.2000 г. на стойност 4 102 лева и начислено ДДС от 820,40 лева, № 211/26.08.2000 г. на стойност 4 130 лева и начислено ДДС от 826 лева, № 212/26.08.2000 г. на стойност 4 005 лева и начислено ДДС от 801 лева, № 213/26.08.2000 г. на стойност 4 025 лева и начислено ДДС от 805 лева, № 214/26.08.2000 г. на стойност 4 125 лева и начислено ДДС от 825 лева, № 215/26.08.2000 г. на стойност 4 100 лева и начислено ДДС от 820 лева, № 216/26.08.2000 г. на стойност 4 110 лева и начислено ДДС от 822 лева, № 217/26.08.2000 г. на стойност 4 050 лева и начислено ДДС от 810 лева, № 218/26.08.2000 г. на стойност 4 150 лева и начислено ДДС от 830 лева, № 219/26.08.2000год. на стойност 4 155 лева и начислено ДДС от 831 лева, № 220/26.08.2000 г.  на стойност 4 005 лева и начислено ДДС от 801 лева, № 221/26.08.2000 г. на стойност 4 050 лева и начислено ДДС от 810 лева, № 222/26.08.2000 г. на стойност 4 155 лева и начислено ДДС от 831 лева, № 223/26.08.2000 г. на стойност 4 100 лева и начислено ДДС от 820 лева, № 224/26.08.2000 г. на стойност 4 125 лева и начислено ДДС от 825 лева,  № 225/26.08.2000 г. на стойност 4 102 лева и начислено ДДС от 820,40 лева, № 226/27.08.2000 г. на стойност 4 123 лева и начислено ДДС от 824,60 лева, № 227/27.08.2000 г. на стойност 4 020 лева и начислено ДДС от 804 лева, № 228/27.08.2000 г. на стойност 4 115 лева и начислено ДДС от 823 лева, № 229/27.08.2000 г. на стойност 4 112 лева и начислено ДДС от 822,40 лева, № 230/27.08.2000 г. на стойност 4 050 лева и начислено ДДС от 810 лева, № 231/27.08.2000 г. на стойност 4 160 лева и начислено ДДС от 832 лева, № 232/27.08.2000 г. на стойност 4 085 лева и начислено ДДС от 817 лева, № 233/27.08.2000 г. на стойност 4 140 лева и начислено ДДС от 828 лева, № 234/27.08.2000 г. на стойност 4 125 лева и начислено ДДС от 825 лева, № 235/27.08.2000 г. на стойност 4 155 лева и начислено ДДС от 831 лева, № 236/27.08.2000 г. на стойност 4 148 лева и начислено ДДС от 829,60 лева, № 237/27.08.2000 г. на стойност 4 123 лева и начислено ДДС от 824,60 лева, № 238/27.08.2000год. на стойност 4 141,67 лева и начислено ДДС от 828,33 лева, № 239/28.08.2000 г. на стойност 4 140 лева и начислено ДДС от 828 лева, № 240/28.08.2000 г. на стойност 4 161 лева и начислено ДДС от 832,20 лева, № 241/28.08.2000 г. на стойност 4 165 лева и начислено ДДС от 833 лева, № 242/28.08.2000 г. на стойност 4 100 лева и начислено ДДС от 820 лева, № 243/28.08.2000 г. на стойност 4 039 лева и начислено ДДС от 807,80 лева, № 244/28.08.2000 г. на стойност 4 103 лева и начислено ДДС от 820,60 лева, № 245/29.08.2000 г. на стойност 4 113 лева и начислено ДДС от 822,60 лева, № 246/29.08.2000 г. на стойност 4 055 лева и начислено ДДС от 811 лева, № 247/29.08.2000 г. на стойност 4 118 лева и начислено ДДС от 823,60 лева, № 248/29.08.2000 г. на стойност 4 126 лева и начислено ДДС от 825,20 лева, № 249/29.08.2000 г. на стойност 4 105 лева и начислено ДДС от 821 лева, № 250/29.08.2000 г. на стойност 4 153 лева и начислено ДДС от 830,60 лева, № 251/29.08.2000 г. на стойност 4 118 лева и начислено ДДС от 823,60 лева, № 252/29.08.2000 г. на стойност 4 000 лева и начислено ДДС от 800 лева, № 253/29.08.2000 г. на стойност 4 116 лева и начислено ДДС от 823,20 лева, № 254/29.08.2000 г. на стойност 4 164 лева и начислено ДДС от 832,80 лева, № 255/30.08.2000 г. на стойност 4 116,67 лева и начислено ДДС от 823,33 лева, № 256/30.08.2000 г. на стойност 4 152 лева и начислено ДДС от 830,40 лева, № 257/30.08.2000 г. на стойност 4 110 лева и начислено ДДС от 822 лева, № 258/30.08.2000год. на стойност 4 100 лева и начислено ДДС от 820 лева, № 259/30.08.2000 г. на стойност 4 122 лева и начислено ДДС от 824,40 лева, № 260/30.08.2000 г. на стойност 4 135 лева и начислено ДДС от 827 лева, № 261/30.08.2000 г. на стойност 4 138 лева и начислено ДДС от 827,60 лева, № 262/30.08.2000 г. на стойност 4 166 лева и начислено ДДС от 833,20 лева, № 263/30.08.2000 г. на стойност 4 147 лева и начислено ДДС от 829,40 лева, № 264/30.08.2000 г. на стойност 4 110 лева и начислено ДДС от 822 лева, № 265/30.08.2000 г. на стойност 4 105 лева и начислено ДДС от 821 лева, № 266/30.08.2000 г. на стойност 4120 лева и начислено ДДС от 824 лева, № 267/30.08.2000 г. на стойност 78 000 лева и начислено ДДС от 15 600 лева, № 268/30.08.2000 г. на стойност 112 000 лева и начислено ДДС от 22 400 лева, № 269/30.08.2000 г. на стойност 137 000 лева и начислено ДДС от 27 400 лева, № 270/30.08.2000 г., на стойност 96 000 лева и начислено ДДС от 19 200 лева, както и № 271/31.08.2000 г. на стойност 77 000 лева и начислено ДДС от 15 400 лева.

Като изпълнени доставки за периода, съответно в дневник за продажби, св. С. е отразила такива сделки и издадени фактури, всичките към ЕТ „К." и към ЕТ "А.", собственост съответно на подсъдимия и на св. Р.М.. Стойността на тези отразени сделки към тези търговски субекти възлиза на общата сума от 642 607,11 лева, по които сделки е бил начислен ДДС в общ размер на 128 521.42 лева.  

Св. С. е декларирала за периода като краен резултат за възстановяване сумата от 40 397,89 лева, представляваща разлика между сумата на данъчния кредит /по осъществени покупки/ и за внасяне /по осъществени продажби/.

За същият период – месец 08.2000 г., подс. Х. е подал декларациа по ЗДДС и за ЕТ „Р. А. Б.“ гр. П.. Като продажби са декларирани описаните по-горе фактури, вписани в дневник за покупки на ЕТ „А.С.“ за периода. В дневника за покупки подс. Х. е отразил извършени доставки от ЕТ „С.Д.- С.“.

За този периода са съставени и още три броя фактури, а именно: фактура № 272/31.08.2000 г. на стойност 170 000 лева и начислено ДДС от 34 000 лева, фактура № 273/31.08.2000 г. на стойност 220 000 лева и начислено ДДС от 44 000 лева, както и фактура № 274/31.08.2000 г. на стойност 180 000 лева и начислено ДДС от 36 000 лева. И трите фактури са издадени от ЕТ „Р. – А. Б.“ гр. П. като са отразени продажби към ЕТ "А.С.-***, но тези стойността на сделките по тези фактури не е включена от св. С. в декларацията за месеца, съответно сделките не са описани в  дневника за покупки, а така също не са вписани в декларацията, съответно описани и в дневник за продажби в декларацията за периода, подадена от подсъдимия от името на ЕТ "Р. - А. Б." гр. П.. Фактурите са представени в оригинал по делото /предадени от св. С. през 2000 г. в хода на назначената данъчна ревизия/, но за съставянето на тези фактури не е повдигнато обвинение.

 

Извън обхвата на обвинението са фактите, отнасящи се до декларираното от св. С. за месец септември 2000 г. За този период е подадена декларация вх. № 6417/16.10.2000 г. от св. С., в която са описани доставки на обща сума от стойност 732 867,16 лева, за които е начислен данък добавена стойност в размер на 146 573,44 лева. Като сделки в дневник за покупки са описани фактура № 275/01.09.2000 г., фактури от № 296/26.09.2000 г. до № 299/26.09.2000 г., фактури от № 304/26.09.2000 г. до № 308/27.09.2000 г. и фактури от № 310/27.09.2000 г. до № 322/27.09.2000 г. Всички тези фактури са издадени от ET „PAC - А. Б.“ на ЕТ „А.С. – 76“, като подписите също са на подсъдимия Х., както и ръкописния текст в част от фактурите.

В декларацията за месец септември 2000 г. св. С. е описала и доставки – продажби към ЕТ „К.“, собственост на подсъдимия, като стойността на сделките възлиза на общата сума от 719 759.05 лева и ДДС общо в реазмер на 143 951,81 лева, съответно за периода е декларирано като краен резултат сумата от 2 621.63 лева за възстановяване.

 

През 20000 г., с акт № 370/13.07.2000 г. е възложена данъчна ревизия на ЕТ „А.С. *** за данъчния период 14.02.2000 г. - 31.07.2000 г., като същата е била осъществена в периода от 19.09.2000 г. до 30.10.2000 г. от свидетелите  Е.М. и М.Т..

В хода на ревизията от страна на св. С. са представени оригинали на фактури от № 1/29.06.2000 г. до № 274/31.08.2000 г., всичките отнасящи се до декларираните обстоятелства за периода, и всички издадени от ЕТ „Р. А. Б.“ гр. П..

Всички фактури, издадено от търговския субект ЕТ „Р. - А. Б.“ гр. П. са подписани от подсъдимия Х., с изключение на фактури от № 110/21.07.2000 г. до № 132/23.07.2000 г., в които липсва подпис за "Съставил" или "Продавач", като общата стойност на сделките по тези фактури е извън общата сума, цитирана от обвинението.

В част от фактурите ръкописния текст е изготвен от подс. Х., като в малка част от фактурите, а именно от № 199/25.08.2000 г. до № 208/25.08.2000 г. и от № 232/27.08.2000 г. до № 264/30.08.2000 г. този текст е изпълнен ракописно от св. Р.М..

 

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена без съществени противоречия от показанията на свидетелите Е.Б.М., М.И.Т., Д.А.М., С.Д.С., в това число и дадените по реда на чл. 223 от НПК, Я.С.М., К.Г.Ж., Р.А.М., А.И.  С..

Описаните факти, отнасящи се до всички фактури, издадени от ЕТ „Р. А. Б.“ гр. П. и конкретно съставянето им – посписване от страна на подсъдимия се установиха от заключения на вещи лица по назначените експертизи, както следва:  Заключение по съдебно графическа експертиза № 629/08.09.2004 г., Заключение по съдебно графическа експертиза № 764/21.10.2004 г., Заключение по съдебно графологична експертиза № 152/03.04.2008 г., Заключение по съдебно графологична експертиза № 195/07.05.2008 г., Заключение по съдебно графологична експертиза № 218/19.05.2008 г., Заключение по съдебно графологична експертиза № 242/29.05.2008 г., Протокол от извършена съдебно графологична експертиза № 262/04.06.2008 г., Заключение по съдебно графологична експертиза № 275/13.06.2008 г., Заключение по съдебно графическа експертиза № 399/26.06.2008 г., Заключение по съдебно счетоводна експертиза назначена с постановление от 25.02.2008 г. и допълнение към нея, назначено с постановление от  03.07.2008 г.

Описаните заключения по съдебно графологична експертиза установяват и подписване от подсъдимия на всички документи за регистрация, декларации за периода и дреги документи, отнасящи се до ЕТ „Р. А. Б.“ гр. П..

Фактическите обстоятелства се установяват и от представените писмени доказателства, както следва: Фактури от № **********/29.06.2000 г. до № **********/31.08.2000 г. издадени от ЕТ „А. Б.-Р.” гр. П. по опис, намиращи се в том 2 от ДП; Заверени копия от данъчно досие на ЕТ „С.Д.-***, намиращи се том 3 от ДП; Заверени копия от данъчно досие на ЕТ „Р.-А. Б." гр. П., намиращи се в том 4 от ДП; Писмо № 6472/27.05.2004 г. на РДВР гр. П.; Протокол за доброволно предаване на л. 9 том. 5 от ДП; 22 броя фактури с издадени от ЕТ „ Р. А. Б." гр. П. с № 275/01.09.2000 г., с последователни номера от № 296/26.09.2000 г. до № 299/26.09.2000 г., с последователни номера от № 304/26.09.2000 г. до № 308/27.09.2000 г. и с последователни номера от 310/27.09.2000 г. до 322/24.09.2000 г., анмиращи се в том 5 от ДП; Определение № 123/10.06.2004 г. по гр. д. 663/2004 г. на ПОС, намиращо се на л.47, том5 от ДП; Протокол за изземване на сравнителен материал, намиращ се на л. 55 том 5 от ДП; Определение № 177/12.08.2004 г. по гр. д. № 907/2004 г. на ПОС, намиращо се на л. 91 том 5 от ДП; Заверени копия от фирмено досие на ЕТ „Р.-А. Б." гр. П., по ф. д.№ 801/2000 г., намиращо се на л. 95 том 5 от ДП; Протоколи за изземване на сравнителни материал, намиращи се на л. 101-103, л. 104-108 и л. 112-118 том 5 от ДП; Протоколи за вземане на образци за сравнително изследване от 29.02.2008 г. на К.Г.Ж., намиращи се в том 6 от ДП; Протоколи за вземане на образци за сравнително изследване  от 22.05.2008 г. на Р.А.М., намиращи се в том 6 от ДП; Протоколи за вземане на образци за сравнително изследване от 21.04.2016 г. и от 15.05.2016 г.  на А.Е.Х., намиращи се в том 6 от ДП; Разпечатка от база данни на справки по ДДС и дневници покупко-продажби на ЕТ „Р. А.В.”, гр. П., намираща се в том 6 от ДП; Определение № 1056/14.05.2008 г. на адм.съд гр. П., намиращо се в том 6 от ДП; Определение от 29.05.2008 г. на адм. съд С.-град, намиращо се в том 6 от ДП; Данъчно досие на ЕТ „А.С.-***, намиращо се в том 7 от ДП; Данъчно досие на ЕТ ”С.Д. –С.”, намиращо се в том 7 от ДП.

 

От правна страна, след преценка на описаните фактически обстоятелства съдът счита, че от страна на подс. Х. е осъществен състав на престъпно деяние, което обаче е различно по своята правна квалификация с описаната в обвинителния акт. При установените фактически обстоятелства съдът намира, че неправилно от страна на обвинението е квалифицирано деянието като престъпление по чл. 212, ал. 4, вр. ал. 2, вр. ал. 1 от НК /в редакцията, действувала до измененията с ДВ бр. 92 от 2002 г./, след като от обективна и субективна страна подс. Х. е осъществил състава на престъплението по чл. 256, ал. 2, пр. 3, вр. ал. 1,  от НК, като всички съставомерни обстоятелства са му предявени с повдигнатото до настоящия момент обвинение.

На първо място съставите на двете престъпления имат сходни съставомерни признаци както от обективна, така и от субективна страна, но съставът на престъплението чл. 212 от НК е общ, докато съставът на престъплението по чл. 256 е специален, при което една от основните отлики е чуждото имущество, до което извършителят се е домогвал, или до което дал възможност на друг да се домогва.

Докато чл. 212 има предвид „чуждо имущество“, то чл. 256 има предвид конкретно имущество, което е собственост на държавата и е част от държавния бюджет. Данъчните престъпления, част от които е и деянието по чл. 256 от НК, имат специфичен обект, който е засегнат, като в различните форми на тази престъпна дейност може да става въпрос за укриване на данъчни задължения, а така също /както е и в конкретния случай/ да се цели получаване на неследващии се суми от държавния бюджет.

По своя характер признаването на данъчен кредит е специфична дейност, до която се стига в търговския оборот - при извършване на сделки със стоки и услуги от лица, отговарящи на определени условия и съответно регистрирани по съответния ред. Данъчния кредит представлява сума от начислен данък по ЗДДС на регистрирано лице за получена от него стока или услуга по облагаема доставка или за осъществен от него внос на стоки в рамките на данъчен период, която лицето има право да приспадне, освен когато закона предвижда друго.

Законът предвижда специална процедура по отчитане и деклариране на дължимите суми по ДДС, както и признаването на данъчен кредит, в каквато форма при престъплението по чл. 256 от НК се осъществява получаване на държавно имущество чрез приспадане на данъчен кредит. Без значение е факта, че това признаване се осъществява в случая чрез прихващане на сумите по данъчния кредит с дължимите от търговеца суми за внасяне в държавния бюджет по ДДС, за осъществени /от същия търговец/ сделки по продажба на стоки или услуги.

Няма настъпили вредни последици в конкретния случай, изразяващи се в признаване на данъчен кредит, съответно приспадането му, но настъпването на тези последици не е част от съставомерните признаци на престъплението по чл. 256 от НК, отнасящи се до извършените действия от дееца. Престъплението по цитираната разпоредба е резултатно, поради което е възможен е опит за извършването му, когато независимо от ненастъпване на вредните последици, от страна на извършителя са извършени всички необходими обективна страна действя, а именно: по създаване на нестински документи, които привидно съдържат всички необходими признаци, но са с невярно съдържание, защото няма предаване на стоки или извършване на услуги; по отразяване на тези документи в дневниците за покупки; деклариране на тези сделки в справки декларации за съответните данъчни периоди.

За настъпването на вредния резултат е необходимо и допълнително обективно действие от страна на държавните органи по признаване на правото на данъчен кредит, което в случая не е осъществено, тъй като в хода на назначената данъчна ревизия са установени несъответствия в подадените декларации, конкретно за липсващи документи, отнасящи се до определени периоди, както и различни дати и предмет на сделки, декларирани за данъчните периоди след 29.06.2000 г.  

Опит за престъпление по чл. 256 е възможен и в случая е осъществен, след като получаването на неследваща се парична сума от държавния бюджет чрез признаване на данъчен кредит не зависи само от волята и действията на дееца. Опитът е довършен с извършване на необходимите фактически действия по създаване на неверни представи у съответните длъжностни лица – данъчни органи, натоварени от държавата с функции за осъществяване на контрол при отчитане и признаване на права, свързани с изпълнение на задължението на данъчните субекти по внасяне и отчитане на дължимите данъци.

Доказателствата по делото безспорно и без никакви противоречия дават основание за извод, че подс. Х. е съставил значителен брой фактури – над двеста броя, в които е отразил различни по вид сделки – продажби, предоставяне на услуги и др., в които получател по тези сделки е ЕТ ‘А.". Реално не са осъществени никакви сделки – нито са доставяни стоки, нито са осъществявани описаните услуги. Както ЕТ "Р. - А. Б." гр. П., така и ЕТ "А.С.-*** не са притежавали имущество, не са наемали служители, като счетоводното обслужване на ЕТ "А.С.-*** е осигурено от подсъдимия, при което св. С. е подписвала представените й документи. Идентични са изводите и относно дейността на търговеца ЕТ ”С.Д. –С.”, но доколкото издадените документи за дейността на този търговски субект, представяни от подс. Хавалюьов пред данъчни органи, представяйки се за физическото лице А. Б., действуващ като ЕТ „Р. А. Б.“ гр. П., са извън обхвата на обвинението то не следва да бъдат обсъждани подробно и отделно.

Изводите за съставяне на документите, представени от св. С. пред данъчните органи в хода на ревизията се основават на заключенията по извършените няколко съдебно-графологични експертизи, които еднозначно и категорично уличават подсъдимия като автор на представените фактури, отразяващи реално неосъществени сделки.

Съставените от подс. Х. фактури, представени от св. С. пред данъчните органи, са неистински документи по своя характер, след като на първо място физическо лице с имената А. Б. и съответните данни – личен паспорт ., и единен граждански номер ********** не съществува. Неистинността – неавтентичност, на издадените документи – фактури, произтича от на първо място от нестинските данни за физическото лице, действуващо като търговски субект.

Разгледано формално, лицето което е съставило и подписвало фактурите е идентично с лицето, което е регистрирало търговския субект. В същото време обаче, едноличният търговец като търговски субект, е правната форма за участие на едно физическо лице в търговския оборот, осигурявайки му качеството „търговец“, при което обаче за разлика от търговските дружества този търговски субект не е е юридическо лице, а идентифицирането му е съобразно данните за гражданската му регистрация – име, дата и място на раждане, пол, гражданство и единен граждански номер – чл. 8 от ЗГР.

 Неистинността на тези лични данни за физическото лице, регистрирало се за търговска дейност като ЕТ „Р. А. Б.“ определя неистинност на издадените документи, разгледани на плоскостта дали действително такива са издадени от лице, идентифициращо се със своето име и лични данни. Напълно е възможно един такъв търговски субект да извършва реални сделки, участвайки в търговския оборот, но това не променя факта, че документите, издадени от такова физическо лице ще са страдат от основния порок, а именно издаването им от несъществуващо физическо лице.

Съставените и подписани от подс. Х. фактури са неистински документи и от гледна точка на невярното съдържание, което е отразено в тези фактури. Без съмнение от събраните по делото доказателства, се установява че търговците, ЕТ „Р. - А. Б.“ гр. П. и ЕТ „А.С. ***, а така също и ЕТ „С.Д.-*** не са имали никаква реална стопанска дейност през периода, за който се отнася обвинението. Така документираните сделки не са били обезпечени с никакъв материален или човешки ресурс. Липсват каквито и да е доказателства за извършване на дейност, наемане на хора, наемане на помещения, складови документи и т. н., което да обезпечат осъществяване на описаните във фактурите доставки на стоки, а така също в редица случаи и на извършени услуги.

Неистинските документи, изготвени от подс. Х. са предоставени от негова страна /както и чрез св. Ж./ на св. С., като целта е била именно включването им в съответните документи – декларации и книги за покупки, чрез което да се декларира и начисли данъчен кредит на този търговски субект, който да бъде приспадан от осъществените за съответния период сделки, по които св. С., като търговски субект е била длъжна да начисли и внесе ДДС ежемесечно, съгласно от ЗДДС.

Декларирането от страна на св. С. на покупки, както и представянето на цитираните нестински документи е осъществено с цел  приспадане на данъчен кредит за съответния данъчен период със задължението за внасяне на ДДС по извършените от фирма на свидетелката доставки към други стопански субекти, конкретно подсъдимият и съжителстващата към този момент с него св. М..

По цитираните сделки не може да бъде признат данъчен кредит /сумата на обозначен като начислен данък добавена стойност/, след като не е налице облагаема сделка по смисъла на ЗДДС, съгласно чл. 3 от същия закон, съответно не е възникнало задължение за внасяне в бюджета на данък добавена стойност.

Без съмнение няма реално причинена вреда на държавния бюджет от декларирането на представянето на тези неистински документи, след като от приложените данъчно ревизионни актове се установява, че декларираните от св. С. суми за покупки на стоки или услуги не са признати за данъчен кредит, съответно не е осъществено приспадане на тези суми от дължимите суми по декларираните сделки – продажби към други стопански субекти. В същото време обаче може да се направи извод, че от страна на подс. Х. са извършени всички необходими действия по създаване на неверни представи у съответните данъчни органи, че „ЕТ „А.С. *** е осъществила стопански операции – сделки по покупка на стоки или услуги, по които има право на признаване на данъчен кредит.

Без съмнение, в случая е налице  обективния елемент големи размери по смисъла на чл. 93, т. 14 от НК, след като общата сума на декларираният данъчен кредит от св. С. по неосъществени сделки – над 600 000 лева, надхвърля многократно сумата от 20 000 лева, определена с посочената разпоредба като граница, над която се счита, че е налице елемента данъци в особенно големи размери. 

От субективна страна деянието е осъществено при пряк умисъл от страна на подс. Х., какъвто се изисква без съмнение за престъплението по чл. 256 от НК. Основание за този извод според съда е без съмнение наличието на представи, че със създаването на неистинските документи ще бъде дадена възможност на друго лице да претендира неследващи се суми от държавния бюджет. Цялостната дейност на подсъдимия по регистриране на търговски субект с неистински лични данни на физическо лице, склоняването на св. С. да вземе участие в търговския оборот като регистриран по съответния ред търговец, показва отчетливо желание и съзнателни действия на подс. Х. към създаване на субект, който да участва привидно в търговския оборот, като чрез деклариране на несъществуващи търговски сделки да се даде възможност за осъществяване на търговска дейност чрез продажби на стоки или услуги, за които няма реално заплащане на дължимият данък добавена стойност. Създаването на верига от търговски субекти, които описват несъществуващи сделки помежду си, чрез деклариране на търговска дейност, както и преди всичко съставянето на нестински по своя характер документи, е съзнателна дейност, характеризираща се конкретна насоченост за създаване на невярна представа у съответните държавни органи за осъществени търговски сделки.

Специфичния характер на действията на подс. Х., както и специфичната цел са доказателствата за наличието на представи в съзнанието на подс. Х. за всички обстоятелства, както и за противоправния характер на крайния резултат, след като крайният получател по несъществуващите сделки са именно търговските субекти, на самия подсъдим и на съжителстващото по това време с него лице – св. М..

Предвид изложеното съдът намира, че от страна на подсъдимия е осъществен състава на престъплението по чл. 256, ал. 2, пр. 3, вр. ал. 1 от НК, а именно за това, че в периода от месец февруари 2000 г. до 02.03.2000 г., в гр. П. чрез съставяне на неистински документи по смисъла на чл. 93, т. 6 от НК - фактури с поредни номера от № **********/29.06.2000 г. до № **********/21.07.2000 г. и от № **********/23.07.2000 г. до № **********/31.08.2000 г., в които е вписал, че са издадени в периода 01.03.2000 г. – 31.08.2000г. от името на ЕТ “Р.- А. Б." гр. П., е отразил реално неизвършени сделки, с което съзнателно е дал възможност на А.И.С. в качеството и на собственик и представляваща ЕТ „А.С.-***, да получи без правно основание /под форма на признат данъчен кредит/ чуждо движимо имущество: нари в особено големи размери - 684 279.82 лева от Р. б. на Р. Б. - М. на ф.която е направила опит останал недовършен, поради независещи от нея причини.

Подсъдимият Х. следва да бъде признат за невинен, съответно оправдан по обвинеието, че извършеното представлява престъпление по чл. 212 от НК. В състава на престъплението по чл. 256 не се предвижда квалифициращо обстоятелство „особенно тежък случай“, а извън това обстоятелство е без съществено значение извода на настоящия съд, че в конкретния случай, извършеното не може да бъде определено като особенно тежък случай. Вярно е че сумата, която е неправомерно претендирана за получаване /признаване като данъчен кредит/ е значителна, но в същото време, предвид неосъществяване на реално ощетяване на държавния бюджет не са налице обстоятелства, които по смисъла на чл. 93, т. 8 от НК да определят случая като особенно тежък. За такъв е необходимо да има настъпили вредни последици, каквито няма в случая, а така също да са налице други обстоятелства, които да разкриват изключително завишена  обществена опасност, надхвърляща значително обществената опасност, разкривана от този вид деяния. Действително са налице действия по съзнателно създаване на несъществуващ търговски субект, което е било извършено именно с цел съставяне на нестински документи, тоест е налице предварителна дейност по подготовка за извършване на престъпления против данъчната система, но освен това не са налице никакви други обстоятелства, както и вредни последици, които да дадат основание за квалифициране на деянието като особенно тежък случай.

 Както бе посочено по-горе извършеното от подс. Х. разкрива признаците на престъпление, различно от това, за което му е повдигнато обвинение с внесения обвинителен акт. Следва да се отбележи, че текстът на чл. 256 от НК действа от 2006 г., като до този момент засягането на финансовите интереси на държвата са защитавани чрез текстът на чл. 212, който разглежда общия случай на документна измама /използване или съставяне на неистински документи/, чрез която се получава чуждо имущество /пряко от деееца или даване възможност за това на трето лице/.

При наличие на специален престъпен състав, именно по него следва да бъде квалифицирана дейността на подс. Х., предвид специфичния предмет на засягане, а така също и с оглед правилото, според което специалния закон изключва приложението на общия.

Също така съдът е длъжен да приложи и принципа за приложение на по благоприятния закон по чл. 2, ал. 2 от НК, след като за престъплението по чл. 256, ал. 2 от НК се предвижда налагане на наказание „лишаване от свобода“ за срок от три до десет години, докато за престъплението по чл. 212, ал. 4 от НК, в съответната редакция /с отбелязване на изложеното по-горе за квалифициращият елемент „особенно тежък случай“/ се предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок от десет до двадесет години. Без съмнение по-благоприятния за подсъдимото лице е законът, предвиждащ по-нисък размер на възможното наказание, поради което именно по по-ниско наказуемит престъпен състав следва да бъде подведена престъпната дейност на подсъдимия Х..

 Предвид това,  в изпълнение на задължението си по чл. 302, ал. 1, т. 2 от НПК, при определяне на правната квалификация и предвид изложените по-горе изводи за осъществяване от подс. Х. на престъпния състав по чл. 256, ал. 2 от НК,  съдът призна подс. Х. за виновен в извършване именно на това престъпление, при пълна идентичност на фактите, които са му предавени с повдигнатото обвинение. Промяната в правната квалификация определя и признаване на подс. Хавальв за невинен и оправдаване по обвинението, което му е повдигнато с обвинителния акт – престъпление по чл. 212, ал. 4 от НК /в съответната редакция на този текст, действувала до измененията, обнародвани от ДВ бр. 92 от 27.09.2002 г./

След извършеното от съда преквалифициране на деянието производството по делото подлежи на прекратяване, поради изтекла абсолютна давност за наказателно преследване. Абсолютанта давност за престъплението по чл. 256, ал. 2 от НК, извършено от подсъдимия през 2000 г, е петнадесет години, като изтичането на този срок изключва наказателното преследване на основание чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 3 от НК.

Поради това на основание чл. 289, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК съдът прекрати наказателното производство, поради погасяване на наказателната отговорност по давност.

Прознасянето на съда с присъда не е обусловено от желание на подсъдимия в такава насока на основание чл. 289, ал. 2 от НПК, след като на първо място условията за прилагане на правилата за давността не са установени в съдебно заседание и съответно на основание чл. 24, ал. 2 от НПК подсъдимият да е направил изрично искане за произнасяне с присъда.

Спецификата на конкретния случай определя прилагане на правилата за погасяване на наказателната отговорност поради давност в хода на съвещанието по чл. 300 от НПК, тъй като едва в хода на съвещанието се констатираха предпоставките за преквалифициране на извършеното деяние от страна на подсъдимия. Единствената форма, в която съдът може да изрази това преквалифициране е произнасяне с присъда, тъй като едва с такъв акт може да се определи точната правна квалификация на повдигнатото обвинение.

С изложените аргументи съдът единодушно постанови присъдата и изготви мотивите към нея.

Мотивите са изготвени на 06.03.2017 г.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                     Стефан Стойков