№ 1122
гр. Варна, 11.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Константин Д. Иванов
мл.с. Станислав М. Ангелов
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от мл.с. Станислав М. Ангелов Въззивно
гражданско дело № 20233100501414 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на П.М. М., действащ като особен представител на
Е. В. Б., родена на ******** г., в Руска федерация, с адрес в град ********** срещу
Решение № 1389/26.04.2023 г., постановено по гр. д. № 20213110117389/2021 г. по описа на
ВРС, 16-ти с-в, с което РС-Варна е осъдил Е. В. Б. да заплати на „Енерго - Про Продажби"
АД, с ЕИК ********* сумата в размер на 992,92 лева, представляваща сбор от главници по
фактури с номера:
№ФП0297202761/11.08.2020г. на стойност 143,66 лева; №ФП0298368556/10.09.2020г. на
стойност 143,26 лева; №ФП**********/08.10.2020г. на стойност 138,20 лева;
№ФП0300759541/10.11.2020г. на стойност 142,81 лева; №ФП0301921608/10.12.2020г. на
стойност 138,20 лева; №ФП0303073725/08.01.2021г. на стойност 142,81 лева;
№ФП0304225419/10.02.2021г. на стойност 142,81 лева,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК в
съда до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 31,17 лв.,
представляваща сбора от мораторната лихва по посочените фактури за периода от датата на
падежа на всеки от счетоводните документи до 12.03.2021г., на основание чл. 79, ал. 1,
предл. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, както и сумата в общ размер от 862лв., представляваща
сторени по делото разноски.
Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност и необоснованост на
първоинстанционното решение, като съображенията за това са следните:
1
Първоинстанционният съд не е обсъдил възражението на процесуалния представител
на Е. Б., свързано с това, че: Е. Б. не е сключила нито договор с търговец, по свободно
договорени цени, нито типов договор с титуляр на лицензия по чл. 39, ал. 1, т. 5 от ЗЕ.
Договорът между Е. Б. и „Енерго - Про Продажби" АД запазва действието си занапред,
при условие, че клиентът своевременно заплаща всички дължими суми във връзка с
доставката, като в настоящия случай, тази изискуема предпоставка не е била
изпълнена, следователно се твърди, че договорните отношения следва да се считат
прекратени от датата на забавата на клиента, също по силата на закона. Липсва
основание крайният снабдител „Енерго - Про Продажби" АД да продължава да издава
счетоводни документи и да претендира суми за предоставени договорни услуги.
Въззивникът твърди, че е битов потребител и, че първоинстанционният съд
неправилно го е възприел, като небитов потребител, само защото в нотариалния акт за
придобиване на обекта е записано, че същият е с предназначение на недвижим имот
„Ресторант“. В действителност обектът официално е обозначен, като „самостоятелен
обект в сграда“, което открива всякакви перспективи пред ползвателя му,
включително и за ползването му за задоволяване на жилищни потребности.
Твърди се, че първоинстанционният съд не е обсъдил оспорването на приложимата
цена, с оглед разделянето на исковата претенция съобразно това, дали фактурите са
начислени преди 30.09.2020 г. или след това. Видно и от разпоредбите на ЗИДЗЕ от
26.06.2020 г. било, че именно от тази дата настъпвала промяна в отношенията между
страните, като между тях вече не са приложими общите условия на енергийното
предприятие. До този момент, обаче, договорната връзка се регулира по указания
начин, като в общите условия не е било предвидено стойността на мрежовите
компоненти да се дефинира въз основа на предоставена мощност, а само върху
реалното потребление. Такова реално потребление няма. Посочените от „Енерго - Про
Продажби" АД цени, са били валидни единствено след 30.09.2020 г., съгласно
параграф 14, ал. 1, т. 2 от ЗИДЗЕ и следователно исковите претенции са потенциално
основателни само след тази дата.
Прави се възражение за това, че по силата на чл. 29, ал. 1 от Правилата за търговия с
ел. енергия, вр. с Решение Ц-29/01.07.2020 на КЕВР (стр. 74), цената на достъп е
опредЕ. на ден на база предоставената мощност на обекта. Съдът не е бил обсъдил и
съобразил легалните дефиниции на понятията предоставена и присъединена мощност,
съответно по чл. 33 и чл. 34 от Наредба 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на
производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към
разпределителните електрически мрежи и безкритично и безрезервно е кредитирал
изявленията на вещото лице, въпреки несъответствието им със закона. ВЛ е посочил
присъединената мощност, а не релевантната за ценообразуването предоставена
мощност. Това е довело пряко до ощетяване на потребителя чрез завишаване на цената
от 10 % до 30 % спрямо действително дължимата стойност. Поради това, искът се
явява недоказан по размер и следва да бъде отхвърлен.
Прави се възражение, че „Енерго - Про Продажби" АД не е активно процесуално
легитимиран в настоящия спор, тъй като не е титуляр на вземането, а единствено е
представител на „Електроразпределение Север“ АД във финансовите му отношения с
крайните потребители.
Неоснователността на главния иск, обуславя отхвърляне и на акцесорните претенции
за заплащане на мораторна лихва върху главниците.
Въззивникът Е. Б. моли, обжалваното решение да бъде отменено, като неправилно и
вместо него да бъде постановено друго, с което да бъдат отхвърлени предявените срещу нея
искови претенции, като неоснователни.
В открито съдебно заседание въззивната страна, чрез процесуалния си представител,
поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, от „Енерго - Про
Продажби" АД, с ЕИК *********, чрез процесуалния му представител, с който се моли
2
въззивната жалба да бъде оставена без уважение, като неоснователна и да бъде потвърдено
изцяло обжалваното решение, като обосновано, правилно и законосъобразно.
В открито съдебно заседание въззиваемата страна, чрез процесуалния си
представител адв. Х. И. поддържа отговора на жалбата и пледира за оставяне в сила на
решението на районния съд.
Претендират се разноски по делото.
Във въззивното производство не са събрани нови доказателства.
Съдът, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред Районен съд-Варна е образувано по повод на подадена искова
молба от „Енерго-Про Продажби" АД, с ЕИК *********, чрез процесуалния му
представител адв. Х. И. от Ак-Варна, с която се иска от съда да постанови решение, с което
да осъди ответника Е. В. Б., родена на ********г., с адрес в гр. ********** да заплати на
ищеца, сумата в размер на 992,92 лева за потребена и незаплатена цена на мрежова услуга
за достъп до разпределителната мрежа на база предоставена мощност съгласно издадени
фактури, както следва:
№ФП0297202761/11.08.2020г. на стойност 143,66 лева, за достъп до разпределителната
мрежа на база предоставена мощност за периода от 01.07.2020 г. до 31.07.2020г.
№ФП0298368556/10.09.2020г. на стойност 143,26 лева, за достъп до разпределителната
мрежа на база предоставена мощност за периода от 01.08.2020 г. до 31.08.2020г.
№ФП**********/08.10.2020г. на стойност 138,20 лева, за достъп до разпределителната
мрежа на база предоставена мощност за периода от 01.09.2020 г. до 30.09.2020г.
№ФП0300759541/10.11.2020г. на стойност 142,81 лева, за достъп до разпределителната
мрежа на база предоставена мощност за периода от 01.10.2020 г. до 31.10.2020г.
№ФП0301921608/10.12.2020г. на стойност 138,20 лева, за достъп до разпределителната
мрежа на база предоставена мощност за периода от 01.11.2020 г. до 30.11.2020г.
№ФП0303073725/08.01.2021г. на стойност 142,81 лева, за достъп до разпределителната
мрежа на база предоставена мощност за периода от 01.12.2020 г. до 31.12.2020г.
№ФП0304225419/10.02.2021г. на стойност 142,81 лева, за достъп до разпределителната
мрежа на база предоставена мощност за периода от 01.01.2021 г. до 31.01.2021г.
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК в
съда до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 31,17 лв.,
представляваща обезщетение за забава, в размер на законната лихва, от датата на падежа за
плащане по всяка една от посочените фактури до 12.03.2021г., на основание чл.79, ал.1,
предл.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Обстоятелствата, от които се твърди, че произтича претендираното право са
следните: „Енерго-Про Продажби" АД е депозирало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, вр. чл. 107 от Закона за енергетиката срещу Е. В. Б.. С
Разпореждане № 15681 /03.09.2021 г. по ч.гр.д. 4736/2021 г. по описа на РС-Варна, съдът е
отхвърлил заявление с вх. №4216/01.04.2021 г. подадено от „Енерго-Про Продажби" АД,
като с разпореждане № 21846/29.10.2021г. по същото дело е указано на заявителя, че може
да предяви осъдителни искове срещу длъжника за претендираните суми в заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, в едномесечен срок от съобщението, на основание чл.
415, ал.1, т.3 и ал.3 ГПК.
В указания му срок „Енерго-Про Продажби" АД е предявил кумулативно съединени
искове, както следва за сумата от 992,92 лева - главница за незаплатена цена на мрежова
услуга за достъп до разпределителната мрежа, на база предоставена мощност, съгласно
процесните фактури за конкретния посочен в тях период, както и за сумата от 31,17лв.,
3
представляваща обезщетение за забава, в размер на законната лихва, от датата на падежа за
плащане по всяка една от посочените фактури до 12.03.2021г., на основание чл.79, ал.1,
предл.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, ведно със законната лихва от депозиране на заявлението по
чл. 410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на задължението.
Дължимите суми по описаните фактури са били начислени на клиентски №
********** за обект находящ се в гр. Бяла, кв. 130, с абонатен номер **********, с
предназначение на обекта за стопански нужди – ресторант и представлявали потребена и
незаплатена цена на мрежова услуга за достъп до разпределителната мрежа на база
предоставена мощност, за периода от 05.08.2020г. до 10.02.2021г.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител адв. Х. И. поддържа
заявените искове. В хода по същество на делото моли съда да уважи исковете, както и да му
присъди разноски.
Ответникът, чрез назначения му особен представител, в срока по чл.131 от ГПК,
депозира отговор на исковата молба. Счита, че предявеният иск е допустим, но
неоснователен и недоказан.
Счита, че посочените писмени доказателства представляват частни документи,
съставени едностранно от енергийното дружество, неносещи подписа на насрещната страна
и удостоверяващи положителни за издателя им обстоятелства. По тази причина същите не се
ползват с материална доказателствена сила.
Оспорва и самото наличие на договорна връзка между страните. Придобиването на
даден недвижим имот само по себе си не водело автоматично до възникването на
облигационно правоотношение по доставката на ел. енергия. Такова се поставя с подаването
на заявление по чл. 11 от Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия на
„Енерго-Про Продажби'' АД от 2007г. В същото се посочват всички аспекти на снабдяването
и предпочитания на потребителя/ включително и типа на нуждите, за които ще бъде ползван
имота. Ищецът в исковата си молба е посочил, че процесният обект, указан като ресторант в
документа за придобиването му, няма как да бъде ползван за битови нужди, поради което
непременно следва да се тарифира като небитов клиент. Цитира съдебната практика,
основана на Решение № 2524/10.03.2015г. по адм. д. № 302/2015г. по описа на ВАС, относно
обстоятелството, че предназначението на обекта не е определящо и не възпрепятства
собственика му да обяви, че ще го ползва за задоволяване на жилищни потребности, след
като помещението разполага с всички изискуеми за това атрибути. По делото не са
представени данни за предназначението му или за техническите му характеристики.
На следващо място, оспорва и активната процесуална легитимация на ищеца.
Липсвало каквото и да е съмнение, че претендираните суми са начислени за мрежови услуги,
предоставяни от електроразпределителното дружество, а не от доставчика на ел. енергия, с
каквато лицензия разполага насрещната страна.
Счита, че исковата претенция се явява недоказана по размер, тъй като към исковата
молба не са представени доказателства, каква е предоставената мощност на обекта, ползвана
като база за определяне на дължимите суми. Голословно била заявена стойността на
резервирана мощност от 187 кВт, без тези твърдения да са подкрепени с обективни данни
или изявления на страните.
В съдебно заседание ответникът, чрез назначения от съда особен представител
поддържа отговора на исковата молба. В хода по същество моли съда да отхвърли искове
като недоказани, както по основание така и по размер.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото
доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
Oт изисканото и приложено за нуждите на настоящото производство ч. гр. дело №
4736/21год. по описа на РС-Варна, 17-ти състав се установява, че заявлението на ищеца
4
срещу ответника за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за процесните
суми е отхвърлено. Заповедният съд с разпореждане е указал на заявителя за възможността
да предяви осъдителен иск в едномесечен срок от съобщаването, като съобщението е
редовно връчено на заявителя на 04.11.2021год. и същият е предявил исковата си претенция
в срок, като е представил на заповедния съд входираната искова молба, като доказателство,
че осъдителният иск е предявен пред РС-Варна.
От нотариален акт №119, том 3, рег. №7309, дело №438 от 2008г. се установява, че Е.
Б. е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 07598.305.395.1.118,
представляващ български ресторант, във вход Б, разположен на партерен етаж и на
сутеренен етаж на сградата, с обща площ 374 кв. м. в град Бяла
От искане № 3808922/09.06.2015г. подадено от Е. Б. до Енрго Про, за клиентски
номер **********, абонатен номер ********** с адрес в град Бяла, ул. „Приморска“ № 8 се
установява, че Е. Б. е декларирала, че желае да се плаща по банков.
От извлечение от сметка към 12.03.2021г. за клиент на „Енерго-про продажби“ АД с
имена Е. В. Б., с клиентски № **********, абонатен номер ********** се установяват
неплатен остатък в размер на 992,92 лева и лихва към 12.03.2021 г. в размер на 31,17 лева.
От констативни протоколи: № ********* от 28.04.2021г.; № 11239827 от 05.01.2018г.;
се установяват извършени от служители на ищцовото дружество проверки на
измервателните системи и свързващите ги електрически инсталации на клиент Е. Б. за
абонатен номер ********** в град Бяла, ул. „Приморска“ № 8.
От фактура №********** от 11.08.2020г.; фактура №********** от 10.09.2020г.;
фактура №********** от 08.10.2020г.; фактура №********** от 10.11.2020г.; фактура
№********** от 10.12.2020г.; фактура №********** от 08.01.2021г.; фактура №**********
от 10.02.2021г. се установяват претендираните от ищцовото дружество неплатени суми за
плащане за достъп до разпределителната мрежа на база предоставена мощност към обект в
град Бяла, ул. „Приморска“ № 8, собственост на Е. Б..
От заключението на вещите лица по допуснатата комплексна съдебно-
електротехническа[1] експертиза се установява следното: По процесните счетоводни
документи, фактури, издадени за периода от 05.08.2020год. до 10.02.2021год. използваните
цени са съгласно тези определени от КЕВР. Общата цена за пренос на ел.енергия, опредЕ. от
КЕВР, която ответникът не е заплатил на Енерго-Про Продажби АД е 992.92лева и цената за
достъп е 992.92 лева за процесния период 05.08.2020год. до 10.02.2021год. с вкл.20% ДДС.
Измерването в обект с абонатен № **********, Е. В. Б. – кухня е индиректно, чрез токови
трансформатори 300/5А, КТ60. Реално предоставената мощност е 187кw, съгласно
изградената ел.инсталация в обекта, заедно с токовите трансформатори. Съществуват
просрочени, неплатени задължения по фактури, издадени в периода от 05.08.2020год. до
10.02.2021год. за консумирана ел.енергия от страна на ответника за обект на потребление в
град Бяла, ул. „Приморска“ №8Б. Задълженията на ответника по клиентски № ********** е
изчислено в таблица 1. Размерът на всяка една от процесните фактури и периодът на
консумация са описани в таблица 1, колона 5. Падежът на всяка една от тях е констатиран в
колона 7 от таблица 1. Фактурите по които към 30.01.2023 год. няма плащане са на обща
стойност 992.92 лева. Към датата на проверката 30.01.2023год. по счетоводни данни на
„Енерго Про Продажби“ АД ответникът не е заплатил главниците и лихвите по процесните
фактури. Начисленият размер на мораторната лихва върху фактурите за които е установено
в т.3 от задачата, че са незаплатени, считано от датата на падежа до 12.03.2021год. е
изчислен в таблица 2, колона 7. Размерът на мораторната лихва върху процесните фактури
за които се установи, че са неизплатени, считано от датата на падежа за всяка една е
31.17лева.
Настоящият съдебен състав кредитира заключението и последващите направени
разяснения при разпита в открито съдебно заседание на вещите лице по изготвената и
приета без възражения от страните комплексна съдебно-електротехническа експертиза, като
обективни и компетентно изготвени от вещи лица, посочени в списъка с вещите лица на ОС-
5
Варна и притежаващи специални знания и няма основания заключението и разясненията им
да не бъдат поставени в основата на доказателствените изводи на съда.
Вещото лице Б. в открито съдебно заседание пред първата инстанция разяснява, че
присъединената мощност е тази, която се изчислява в случая от токовите трансформатори и
напрежението. Предоставената мощност е тази, която действително се ползва, тоест какви
електроуреди са включени в мрежата и тази мощност, която уредите черпят от мрежата.
Това е предоставената истинска мощност. Докато присъединената мощност е изчислена и тя
се предвижда да се съхрани в трафопоста за обекта. Затова абонатът трябва да плаща,
независимо дали ползва енергия или не ползва, той трябва да плаща присъединената
мощност, защото има възможност да я ползва.
Настоящият съдебен състав кредитира заключението и последващите направени
разяснения при разпита в открито съдебно заседание на вещите лице по изготвената и
приета без възражения от страните комплексна съдебно-електротехническа експертиза, като
обективни и компетентно изготвени от вещи лица, посочени в списъка с вещите лица на ОС-
Варна и притежаващи специални знания и няма основания заключението и разясненията им
да не бъдат поставени в основата на фактическите и доказателствените изводи на съда.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Въззивната жалба, инициирала настоящото въззивно производство е подадена в срок,
от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на правилността на
първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата
оплаквания, като съгласно указанията, дадени в т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
служебно следи за приложението на императивни правни норми.
В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение
за валидно и допустимо, като постановено от надлежен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, в изискуемата форма и при наличието всички
положителни, респ. липса на отрицателни процесуални предпоставки, обуславящи правото
на иск и неговото надлежно упражняване.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, настоящият
съдебен състав намира следното:
За да се приеме, че предявеният иск с правно основание чл. 79 и чл. 86 ЗЗД е
основателен, в тежест на ищеца „Енерго - Про Продажби" АД /въззиваем в настоящото
производство/ е да установи съобразно правилата за разпределение на доказателствената
тежест, че към датата на съставянето на процесните фактури е бил в договорни отношения с
ответника, че фактурите са издадени във връзка с изпълнение на договорните обвързаности,
че ищецът е изрядна страна по договора, както и размера и изискуемостта на вземанията си.
Ответникът /въззивник по настоящото дело/ следва да докаже наличието на
правоизключващи или правопогасяващи вземането обстоятелства.
Материалната легитимация на ищеца да получи търсената престация следва от
разпоредбата на чл. 28 от ПТЕЕ - битовите и небитовите крайни клиенти на крайните
снабдители заплащат всички мрежови услуги за съответния ценови период на крайния
снабдител. Ищецът има качеството на краен снабдител по смисъла на Закона за
енергетиката /ЗЕ/, като притежаващ лицензия за обществено снабдяване с електрическа
енергия, издадена от КЕВР. Това е отразено и в Общите условия на договорите за продажба
на електрическа енергия на „Енерго Про Продажби“АД, които са одобрени с решение на
КЕВР.
6
Според нормата на чл. 98а от ЗЕ, продажбата на електрическа енергия от крайния
снабдител на потребители се осъществява при публично известни общи условия на
оператора, които не е спорно между страните, че обвързват ответната страна, без изрично
писмено да са приети от нея.
Съгласно чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от Общите условия на дружеството понятието
"потребител на енергия за стопански нужди" е физическо или юридическо лице,
присъединено към електроразпределителната мрежа на „Енерго Про Мрежи“ АД, което
купува ел. енергия за стопански нужди, включително и лица на издръжка на държавния или
общинския бюджет вкл. възложителят, собственикът на сградата, в случаите на временно
снабдяване с ел. енергия, необходима за извършване на строителството, ремонт или
реконструкция.
Съгласно легалното определение на понятието "потребител на енергийни услуги"
дадено в § 41б, б.“б“ на ДР на ЗЕ, това е лице, което купува електрическа енергия, а краен
клиент по см. на §27 б."г" е клиент, който купува електрическа енергия за собствено
ползване. Съгласно т. 8 от ПТЕЕ "мрежови услуги" са достъп, пренос и системно
управление. Понятието "достъп" е легално определено в § 1, т. 15 от ДР на ЗЕ като право за
използване на преносната мрежа и/или разпределителните мрежи за пренос на електрическа
енергия срещу заплащане на цена и при условия, определени с наредба
Съгласно разпоредбата на чл. 94а, ал. 1 от ЗЕ енергийното предприятие – краен
снабдител (по т. 28а, б "а" от ДР на ЗЕ) осигурява снабдяването с ел. енергия на обекти на
битови и небитови крайни клиенти, които обекти са вече присъединени към
електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение в съответната лицензионна
територия, като съгласно разпоредбите на чл. 97, ал. 1, т. 4 и чл. 98а от ЗЕ продажбата на
такава енергия на крайни клиенти е по регулирани от КЕВР цени и при общи условия на
енергийното предприятие – снабдител. От друга страна, съгласно чл. 117, ал. 1 от ЗЕ,
енергийното предприятие – оператор на мрежата е длъжно да присъедини всеки обект на
клиент на ел. енергия на съответната територия, който отговаря на следните условия: има
изградени електрически уредби в границите на имота си, отговарящи на техническите
норми и на изискванията за безопасна работа; е изпълнил условията за присъединяване към
преносната, респ. разпределителната мрежа, и е сключил писмен договор за присъединяване
с оператора на мрежата по нормативно опредЕ. цена за присъединяване. Условията и редът
за присъединяване към електропреносната и електроразпределителна мрежа и за сключване
на договорите за това са подробно регламентирани в нарочна наредба на КЕВР (чл. 117, ал. 3
от ЗЕ), а именно –Наредба № 6/24.02.2014 г. за ППКЕЕПРЕМ, в сила от 04.04.2014 г.
Съгласно чл. 4 от действащата Наредба, за проучване на условията за присъединяване на
обект на клиент към електрическата мрежа се подава писмено искане до мрежовия оператор
по местонахождение на обекта за електроснабдяване на съществуващ обект, който не е
присъединен към електрическата мрежа, като писменото искане съгласно чл. 4, ал. 2, т. 2 се
подава от лице, което е собственик, ползвател или наемател. Искането се подава по образец,
предоставен от мрежовия оператор (чл. 5, ал. 1), като към искането се прилага документ,
удостоверяващ вещното право върху обекта или имота, или нотариално заверен договор за
наем и нотариално заверено съгласие на собственика за подаване на искането по образец,
предоставен от съответния мрежови оператор (чл. 5, ал. 2, т. 2 и ал. 3 от Наредбата).
Реквизитите на искането са уредени в чл. 6, ал. 1, сред които и предоставената мощност, а
съгласно чл. 6, ал. 2 в искането по ал. 1 се посочва дължимата мощност за целия обект.
Съгласно чл. 33 и сл. от Наредба 6/2014 г. предоставяната мощност се заявява от клиента в
искането за присъединяване на база на необходимите за обекта приемници на ел. енергия.
При наличие на нормативните предпоставки за присъединяване се сключват индивидуални
договори, по силата на които се конституира и облигационната връзка между страните.
Относно облигационната връзка между страните, настоящият съдебен състав
счита, че същата е успешно доказана от приложеното по делото искане №
3808922/09.06.2015г. от Е. Б. до „Енерго Про“ за собствения й обект с клиентски номер:
**********, абонатен номер: **********, с адрес в град Бяла, ул. „Приморска“ № 8, в което
7
искане е посочила, че желае да плаща по банков път. Обстоятелството, че Е. Б. е собственик
на гореописания обект се доказва от приложеното по делото ксерокопие на нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот № 119, том 3, рег. № 7309, дело № 438 от 2008, от
който става видно, че Е. Б. е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
07598.305.395.1.118, представляващ български ресторант, във вход Б, разположен на
партерен етаж и на сутеренен етаж на сградата, с обща площ 374 кв. м. Възражението от
страна на ответника, че процесният обект се използва за задоволяване на жилищни нужди и
с оглед това се касае за битов потребител, настоящият състав счита за неоснователно, тъй
като по делото не са налице доказателства в тази насока.
С оглед гореизложеното, в периода обхванат от процесните фактури, между
страните е съществувало непрекъснато облигационно правоотношение по продажба на ел.
енергия и по осъществяване на достъп до електроразпределителната мрежа, с цел
снабдяване с ел. енергия при общи условия за обект с абонатен номер **********, находящ
се в гр. Бяла, кв. 130, с предназначение на обекта за стопански нужди - ресторант,
присъединен с резервирана мощност от 187 кВт.
Ищцовото дружество е изпълнило поетите по договора задължения добросъвестно
и точно в количествено, качествено и времево отношение, а именно да осигурява
непрекъснато възможността за използване на необходимото количество електрическа
енергия в обекта на ищцата, за което са изготвени и процесните фактури.
Според нормата на чл.29, ал.1 ПТЕЕ мрежовите услуги се заплащат от клиенти и
производители върху фактурираните количества активна електрическа енергия, в
съответствие със средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата
на измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия и договорите по чл.11, т.1, т.2 и т.3 по утвърдените от КЕВР цени. С
решенията си КЕВР е утвърдила цените за мрежовите услуги, които заплащат клиентите на
ответника, съответно цена за достъп за стопанските потребители и цена за достъп за битови
потребители.
С оглед гореизложеното и кредитирайки заключението по приетата комплексна
съдебно-електротехническа експертиза на вещите лица, настоящият съдебен състав счита,
че претенцията на ищеца Енерго-Про Продажби АД спрямо ответника Е. Б. за заплащане на
сумата в размер на 992,92 лева за потребена и незаплатена цена на мрежова услуга за
достъп до разпределителната мрежа на база предоставена мощност, съгласно издадени
фактури, както следва:
№ФП0297202761/11.08.2020г. на стойност 143,66 лева, за достъп до разпределителната
мрежа на база предоставена мощност за периода от 01.07.2020 г. до 31.07.2020г.
№ФП0298368556/10.09.2020г. на стойност 143,26 лева, за достъп до разпределителната
мрежа на база предоставена мощност за периода от 01.08.2020 г. до 31.08.2020г.
№ФП**********/08.10.2020г. на стойност 138,20 лева, за достъп до разпределителната
мрежа на база предоставена мощност за периода от 01.09.2020 г. до 30.09.2020г.
№ФП0300759541/10.11.2020г. на стойност 142,81 лева, за достъп до разпределителната
мрежа на база предоставена мощност за периода от 01.10.2020 г. до 31.10.2020г.
№ФП0301921608/10.12.2020г. на стойност 138,20 лева, за достъп до разпределителната
мрежа на база предоставена мощност за периода от 01.11.2020 г. до 30.11.2020г.
№ФП0303073725/08.01.2021г. на стойност 142,81 лева, за достъп до разпределителната
мрежа на база предоставена мощност за периода от 01.12.2020 г. до 31.12.2020г.
№ФП0304225419/10.02.2021г. на стойност 142,81 лева, за достъп до разпределителната
мрежа на база предоставена мощност за периода от 01.01.2021 г. до 31.01.2021г.
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК в
съда до окончателно изплащане на задължението, е частично основателна.
Съгласно заявеното в исковата молба и с оглед обвързаността на съда с пределите на
8
търсената защита, след кратки, но точни аритметични сметки на левовата равностойност по
процесните 7 /седем/ броя фактури
(143,66+143,26+138,20+142,81+138,20+142,81+142,81=991,75) се получава сумата от 991,75
лева. Следователно исковата претенция се явява основателна и доказана в размер
991,75 лева, в който размер искът следва да бъде уважен, като за горницата над
уважения размер до претендирания от 992,92 лева, искът следва да бъде отхвърлен.
С оглед основателността на главния иск, основателна се явява и акцесорната
претенция за заплащане от ответника на ищеца на сумата от 31,17 лева, представляваща
обезщетение за забава, в размер на законната лихва, за времето от датата на падежа за
плащане на сумите по всяка една от посочените фактури до 12.03.2021 г.
По изложените съображения, въззивният съд следва да отмени постановеното от ВРС
решение в частта му по иска с правно основание чл. 79 от ЗЗД за горницата над 991,75 лева
до претендираните 992,92 лева и да го потвърди в останалата му част.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК право на разноски за
производството има дружеството-ищец, като такива следва да му се присъдят и за двете
инстанции, съобразно уважената част от исковете.
Пред първоинстанционния съд, съгласно приложения списък и доказателства,
ищецът Енерго-Про Продажби АД е направил разноски в общ размер на 862 лева /372 лв.
адвокатски хонорар, 75 лева държавна такса в исковото производство, 40 лева за държавна
такса за обнародване в държавен вестник, 300 лева възнаграждение за особен представител
и 75 лева разноски в заповедното производство/, от които, с оглед на уважената част от
исковете му се следват 861,02 лева.
Пред въззивната инстанция, съгласно приложения списък на разноските по чл. 80 от
ГПК, ищецът /въззиваем/ е направил разноски в общ размер на 880 лева /480 лева адвокатско
възнаграждение и 400 лева държавна такса за особен представител/, от които съразмерно на
уважената част от иска му се следват 878,99 лева.
На ответника не се дължат разноски, тъй като не са сторени такива от негова страна.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като неправилно решение № 1389/26.04.2023 г. постановено по гр. д. №
17389/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, 16-ти състав, в частта, в която РС-Варна:
осъжда Е. В. Б., родена на ********г., с адрес в гр. **********, да заплати на „Енерго - Про
Продажби" АД, с ЕИК *********, с адрес гр. Варна, Варна Тауърс Г, бул. Владислав
Варненчик № 258, чрез: адв. Х. И. - ВАК, сумата в размер на 1,17 лева, представляваща
разликата от 991,75 лева до 992,92 лева, за потребена и незаплатена цена на мрежова услуга
за достъп до разпределителната мрежа на база предоставена мощност, за обект с абонатен
номер1621082991, с адерс в град Бяла, ул. „Приморска“ № 8, съгласно издадени фактури,
както следва:
№ФП0297202761/11.08.2020г. на стойност 143,66 лева, за достъп до разпределителната
мрежа на база предоставена мощност за периода от 01.07.2020 г. до 31.07.2020г.
№ФП0298368556/10.09.2020г. на стойност 143,26 лева, за достъп до разпределителната
мрежа на база предоставена мощност за периода от 01.08.2020 г. до 31.08.2020г.
№ФП**********/08.10.2020г. на стойност 138,20 лева, за достъп до разпределителната
9
мрежа на база предоставена мощност за периода от 01.09.2020 г. до 30.09.2020г.
№ФП0300759541/10.11.2020г. на стойност 142,81 лева, за достъп до разпределителната
мрежа на база предоставена мощност за периода от 01.10.2020 г. до 31.10.2020г.
№ФП0301921608/10.12.2020г. на стойност 138,20 лева, за достъп до разпределителната
мрежа на база предоставена мощност за периода от 01.11.2020 г. до 30.11.2020г.
№ФП0303073725/08.01.2021г. на стойност 142,81 лева, за достъп до разпределителната
мрежа на база предоставена мощност за периода от 01.12.2020 г. до 31.12.2020г.
№ФП0304225419/10.02.2021г. на стойност 142,81 лева, за достъп до разпределителната
мрежа на база предоставена мощност за периода от 01.01.2021 г. до 31.01.2021г.
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК в
съда до окончателно изплащане на задължението, както и в частта му за разноските,
като вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК ********* срещу Е.
В. Б., родена на ********г. иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 992,
92 лева, за разликата над уважения размер от 991,75 лева до пълния предявен размер от
992,92 лева, за потребена и незаплатена цена на мрежова услуга за достъп до
разпределителната мрежа на база предоставена мощност, за обект с абонатен номер:
**********, с адерс в град Бяла, ул. „Приморска“ № 8, съгласно издадени фактури, както
следва :
№ФП0297202761/11.08.2020г. на стойност 143,66 лева, за достъп до разпределителната
мрежа на база предоставена мощност за периода от 01.07.2020 г. до 31.07.2020г.
№ФП0298368556/10.09.2020г. на стойност 143,26 лева, за достъп до разпределителната
мрежа на база предоставена мощност за периода от 01.08.2020 г. до 31.08.2020г.
№ФП**********/08.10.2020г. на стойност 138,20 лева, за достъп до разпределителната
мрежа на база предоставена мощност за периода от 01.09.2020 г. до 30.09.2020г.
№ФП0300759541/10.11.2020г. на стойност 142,81 лева, за достъп до разпределителната
мрежа на база предоставена мощност за периода от 01.10.2020 г. до 31.10.2020г.
№ФП0301921608/10.12.2020г. на стойност 138,20 лева, за достъп до разпределителната
мрежа на база предоставена мощност за периода от 01.11.2020 г. до 30.11.2020г.
№ФП0303073725/08.01.2021г. на стойност 142,81 лева, за достъп до разпределителната
мрежа на база предоставена мощност за периода от 01.12.2020 г. до 31.12.2020г.
№ФП0304225419/10.02.2021г. на стойност 142,81 лева, за достъп до разпределителната
мрежа на база предоставена мощност за периода от 01.01.2021 г. до 31.01.2021г.
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК в
съда до окончателно изплащане на задължението.
ПОТВЪРЖДАВА като правилно решение № 1389/26.04.2023 г. постановено по
гр. д. № 17389/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, 16-ти състав, в частта, в която РС-
Варна осъжда Е. В. Б., родена на ********г., да заплати на „Енерго - Про Продажби" АД, с
ЕИК *********:
сумата от 991,75 лева за потребена и незаплатена цена на мрежова услуга за достъп
до разпределителната мрежа на база предоставена мощност, за обект с абонатен
номер1621082991, с адерс в град Бяла, ул. „Приморска“ № 8, съгласно издадени фактури,
както следва:
№ФП0297202761/11.08.2020г. на стойност 143,66 лева, за достъп до разпределителната
10
мрежа на база предоставена мощност за периода от 01.07.2020 г. до 31.07.2020г.
№ФП0298368556/10.09.2020г. на стойност 143,26 лева, за достъп до разпределителната
мрежа на база предоставена мощност за периода от 01.08.2020 г. до 31.08.2020г.
№ФП**********/08.10.2020г. на стойност 138,20 лева, за достъп до разпределителната
мрежа на база предоставена мощност за периода от 01.09.2020 г. до 30.09.2020г.
№ФП0300759541/10.11.2020г. на стойност 142,81 лева, за достъп до разпределителната
мрежа на база предоставена мощност за периода от 01.10.2020 г. до 31.10.2020г.
№ФП0301921608/10.12.2020г. на стойност 138,20 лева, за достъп до разпределителната
мрежа на база предоставена мощност за периода от 01.11.2020 г. до 30.11.2020г.
№ФП0303073725/08.01.2021г. на стойност 142,81 лева, за достъп до разпределителната
мрежа на база предоставена мощност за периода от 01.12.2020 г. до 31.12.2020г.
№ФП0304225419/10.02.2021г. на стойност 142,81 лева, за достъп до разпределителната
мрежа на база предоставена мощност за периода от 01.01.2021 г. до 31.01.2021г.
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК в
съда до окончателно изплащане на задължението
и в частта, в която РС-Варна осъжда Е. В. Б., родена на ********г., да заплати на
„Енерго - Про Продажби" АД, с ЕИК *********:
сумата в размер на 31,17 лв., представляваща обезщетение за забава, в размер на
законната лихва, за времето от датата на падежа за плащане на сумите по всяка една от
посочените фактури:
№ФП0297202761/11.08.2020г. на стойност 143,66 лева, за достъп до разпределителната
мрежа на база предоставена мощност за периода от 01.07.2020 г. до 31.07.2020г.
№ФП0298368556/10.09.2020г. на стойност 143,26 лева, за достъп до разпределителната
мрежа на база предоставена мощност за периода от 01.08.2020 г. до 31.08.2020г.
№ФП**********/08.10.2020г. на стойност 138,20 лева, за достъп до разпределителната
мрежа на база предоставена мощност за периода от 01.09.2020 г. до 30.09.2020г.
№ФП0300759541/10.11.2020г. на стойност 142,81 лева, за достъп до разпределителната
мрежа на база предоставена мощност за периода от 01.10.2020 г. до 31.10.2020г.
№ФП0301921608/10.12.2020г. на стойност 138,20 лева, за достъп до разпределителната
мрежа на база предоставена мощност за периода от 01.11.2020 г. до 30.11.2020г.
№ФП0303073725/08.01.2021г. на стойност 142,81 лева, за достъп до разпределителната
мрежа на база предоставена мощност за периода от 01.12.2020 г. до 31.12.2020г.
№ФП0304225419/10.02.2021г. на стойност 142,81 лева, за достъп до разпределителната
мрежа на база предоставена мощност за периода от 01.01.2021 г. до 31.01.2021г.
до 12.03.2021г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Е. В. Б. представлявана в настоящото
исково производство чрез назначения й особен представител адв. Петър М. да заплати на
„Енерго - Про Продажби" АД, с ЕИК *********, с адрес гр. Варна, Варна Тауърс Г, бул.
Владислав Варненчик № 258, чрез: адв. Х. И. от АК-Варна сумата от 861,02 лева,
представляваща сторени пред първоинстанционното производство и в заповедното
производство съдебно-деловодни разноски и сумата от 878,99 лева, представляваща сторени
пред въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕПИС от решението да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК.
11
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12