Мотиви към присъда от 21.05.2019 г. по НОХД № 1376
по описа за 2019 г. на РС – Варна
Районна
прокуратура - Варна е внесла обвинителен акт срещу подсъдимите:
А. М.Т.Д. за това, че на 15.02.2018 г. в
гр. Варна като съизвършител в съучастие с Т.С.С. чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита
на имот – повреждане на дограмата на прозорец на къща, и чрез използване на
техническо средство – тесла, отнел чужди движими вещи – 1 бр. силиконов
вибратор, 1 бр. зарядно устройство за машинка за
подстригване марка „Филипс“ и парична сума от 50 лв. – всичко на обща стойност
302,00 лв., от владението на К.И.С., без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 вр.
чл. 194, ал. 1 НК;
Б. Т.С.С. за
това, че на 15.02.2018 г. в гр. Варна като съизвършител
в съучастие с М.Т.Д. чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита
на имот – повреждане на дограмата на прозорец на къща, и чрез използване на
техническо средство – тесла, отнел чужди движими вещи – 1 бр. силиконов
вибратор, 1 бр. зарядно устройство за машинка за
подстригване марка „Филипс“ и парична сума от 50 лв. – всичко на обща стойност
302,00 лв., от владението на К.И.С., без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 вр.
чл. 194, ал. 1 НК.
Съдебното
следствие е протекло по реда на глава 27 от НПК, съгласно чл. 370 и сл. от НПК,
в частност хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, доколкото подсъдимите са
признали изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
като са се съгласили да не се събират доказателства за тези факти. Съдът с
определение е одобрил изразеното съгласие на основание чл. 372, ал. 4 от НПК.
В съдебно заседание
представителят на прокуратурата поддържа внесения от РП - Варна обвинителен
акт, като намира, че установената фактическа обстановка се подкрепя изцяло от
събрания доказателствен материал. Предлага на двамата подсъдими да бъдат
наложени наказания лишаване от свобода към минималния размер, като същите бъдат
намалени с една трета на основание чл. 58а НК.
Адв. Светлана Янева – повереник на частния обвинител
К.И.С. намира, че по делото са налице безспорни доказателства за вината на
двамата подсъдими, като поради наличието на смекчаващи вината обстоятелства
моли за налагане на наказания лишаване от свобода към минималния размер, които
да бъдат намалени с една трета на основание чл. 58а НК.
Адв. С.С. – защитник на М.Д. изразява становище за
наличието на множество смекчаващи отговорността обстоятелства, което
аргументира с естеството на предмета на престъплението, необмисленост на
постъпката, възстановяване на част от вещите, проявеното съдействие за
разкриване на обективната истина, чистото съдебно минало, младата възраст на
подсъдимия и трудовата му ангажираност.
В последната си дума подс. М.Д. заявява, че съжалява и се надява на най-лекото
наказание.
Адв. Ц.К. – защитник на подсъдимия Т.С. изразява подкрепа към становището на адв. С.С. и моли за налагане на
най-лекото наказание на подзащитния й.
В последната си дума подс. Т.С. заявява, че няма да се повтори случилото се и
съжалява.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият М.Т.Д. е
роден на *** ***. Същият е българин, български гражданин, със средно
образование, неженен, работи, неосъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимият Т.С.С. - роден на *** ***.
Същият е българин, български гражданин, с основно образование, неженен, работи,
неосъждан, с ЕГН **********.
На
15.02.2018 г., малко след полунощ, двамата подсъдими отишли до казино, находящо се в кв. „Виница“ в гр. Варна. Подс.
Д. влязъл в казиното, за да играе, а подс. С. останал
отвън да чака, защото имал забрана да влиза в казиното.
По-късно през нощта подс. Д.
излязъл от казиното и попитал подс. С. дали има пари,
които да му даде в заем, а подс. С. отвърнал, че
няма.
Тогава двамата подсъдими решили да отидат в къщата на св. К.И.С.,
когото познавали, и която къща се намирала срещу казиното на адрес гр. Варна,
ул. „Цар Борис 3“ № 50. Двамата подсъдими решили да вземат пари и вещи от там.
Подсъдимите прескочили оградата на къщата, отишли до
прозореца на къщата до входната врата, опитали се да отворят, но прозорецът бил
заключен.
В близост до прозореца подсъдимите открили две тесли, които
взели, като подс. С. натиснал с едната тесла в
горната част на прозореца, а подс. Д. в същото време
натиснал с другата тесла в долната част на прозореца.
В резултат на тези действия двамата подсъдими повредили
дограмата на прозореца, той се отворил и влезли в къщата, като отишли в
спалнята. Там подс. Д. отворил нощно шкафче, откъдето
извадил един силиконов вибратор на стойност 245,00 лева и го размахал, след
което го дал на подс. С.. Подс.
Д. взел от купа, поставена върху нощно шкафче, 50 лева на монети, като дал на подс. С. част от тях. Подсъдимите открили и зарядно за машинка за подстригване „Филипс“, на стойност
7,00 лв., което също взели със себе си.
След като взели посочените вещи двамата подсъдими се изкачили по стълби в къщата и влезли в стая на тавана,
когато видели пред къщата светлини от фенери и гласове. Тогава подсъдимите се
досетили, че къщата се охранява от СОТ, който бил сигнализиран, когато са
влезли в имота на св. К.С..
Подсъдимият С. отворил прозореца на стаята на тавана, за да
избягат през него и успял да прескочи оградата на къщата и да се отдалечи от
нея. Подс. Д. останал в двора, като се прикрил и
зачакал, за да не бъде чут и заловен.
По това време свидетелите И. К. М. и Ц. Й. Г., охранители в
„СОД Варна“ АД, които изпълнявали служебните си задължения, били получили
сигнал от диспечър за включена аларма от къщата на
св. С.. Двамата били пристигнали към къщата, където ги посрещнал св. С., който
също бил уведомен, че алармата в имота е включена. Св. С. отключил вратата на
къщата и тримата влезли вътре.
Свидетелите Манолов и Господинов чули стъпки в двора и
излезли, като насочили фенер към мястото, от което идвал шума. Двамата
охранители видели подс. Д., като му извикали да спре,
той спрял и те го заловили.
По същото време подс. С. изхвърлил
отнетия вибратор в храсти, които се намирали на около 100-200 метра от къщата.
На следващия ден, след като бил задържан, а впоследствие освободен, той се
върнал на място, открил захвърления вибратор и го върнал на св. С..
Н 15.02.2018 г. подс. Д. предал на
полицейски служител сумата от 15,72 лева на монети с протокол за доброволно
предаване, като заявил, че тази сума е отнета от къщата на св. С.. На същата
дата подс. С. предал на полицейски служител сумата от
3,38 лева на монети с протокол за доброволно предаване, като заявил, че тази
сума е отнета от къщата на св. С.. На 06.02.2019 г. посочените суми били
върнати на св. С. срещу разписка.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена, както въз основа на самопризнанието, направено от всеки от
подсъдимите по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, така и от подкрепящите го
доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и съдържащи се в
гласните доказателствени средства: показанията на св. К.И.С., И.К.М., Ц.Й.Г., П.К.У.;
писмените доказателства и доказателствени средства: протокол за оглед на
местопроизшествие, 2 бр. протоколи за доброволно предаване, 2 бр. приемо-предавателни протоколи, 2 бр. справки за
съдимост; заключение на дактилоскопна, заключение на оценителна експертиза.
Съдът оцени като изцяло достоверни показанията на
разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели по делото, тъй като
показанията им са последователни, вътрешно непротиворечиви, съответстващи едни
на други и на останалите доказателства по делото, допълващи се взаимно и
относими към предмета на делото.
В хода на досъдебното производство са представени
заключение по съдебно-оценителна експертиза и заключение по дактилоскопна
експертиза, които съдът намери за пълни, ясни и обосновани.
Съдът кредитира представените по делото писмени
доказателства и доказателствени средства, като достоверни и допринасящи за
разкриване на обективната истина по делото.
На основание чл. 373, ал. 3 от НПК съдът прецени
събраните в хода на досъдебното производство доказателства, както и направените
самопризнания, като не констатира
противоречия, несъответствия и непоследователност. Самопризнанията на
подсъдимите М.Т.Д. и Т.С.С. се подкрепят от
гореизброените доказателства, с оглед на което съдът прие за безспорно
установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на
привлечените към наказателна отговорност лица.
От правна страна:
При така установената
фактическа обстановка, съдът намери, че всеки от подсъдимите - М.Т.Д. и Т.С.С., са осъществили поотделно от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 вр. чл. 194,
ал. 1 НК.
От обективна
страна на инкриминираната дата двамата подсъдими са прекъснали фактическата власт на
св. К.С. върху собствените му вещи (1 бр. силиконов вибратор, 1 бр. зарядно устройство за машинка за подстригване марка
„Филипс“ и парична сума от 50 лв.), като са установили своя трайна фактическа
власт. Тези действия обективирали чрез неправомерно
влизане в къщата на св. К.С., вземане на процесните
вещи и изнасянето им от там чрез прехвърлянето им през прозореца на таванската
стая на къщата.
Деянието на подсъдимите
е извършено в съучастие, като всеки един от тях е действал като извършител. По
време на всяко едно от деянията двамата подсъдими активно са участвали в
отнемането на вещите, като подс. Д. е взел процесния
вибратор и сумата от 50 лева на стотинки, като след това подс.
С. взел от подс. Д. вибратора и част от сумата.
Двамата подсъдими взели и зарядно за машинка за
подстригване „Филипс“, като заедно със всички вещи двамата напуснали къщата.
По отношение и на
двамата подсъдими по отделно е налице квалифициращият признак на чл. 195, ал.
1, т. 3 и т. 4 НК, тъй като всеки от тях е извършил действия по повреждане на
прозореца на къщата, през който впоследствие са влезли, като всеки от тях е
използвал техническо средство – тесла, за съответното повреждане, влизане в
къщата и отнемане на вещите.
От субективна страна
подсъдимите Д. и С. са действали при форма на вината пряк умисъл, като са
знаели, че отнемат вещи, които са чужда собственост, съзнавали са
обстоятелството, че отнемането не е въз основа на закона и са имали намерение
да ги присвоят, изводимо от последващото захвърляне
на вибратора и разпореждане по неустановен по делото начин със зарядното устройство. Съзнавали са общественоопасния
характер на своето деяние, предвиждали са настъпването на общественоопасните
последици от него и са искали настъпването на тези последици - да присвоят и да
се разпоредят с предмета на престъплението.
В съзнанието на двамата подсъдими са били налице представи, че действат
задружно и действията на всеки един от тях поотделно допринася за настъпване на
общия престъпен резултат – промяна във фактическата власт върху предмета на
посегателство с намерение същият за бъде своен.
Ето защо съдът намира,
че извършеното от подсъдимите деяние е съставомерно, както от обективна, така и
от субективна страна и затова призна всеки от подсъдимите за виновен по
повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 вр. чл.
194, ал. 1 НК.
По наказанието:
А. По отношение на подсъдимия М.Т.Д.:
За престъплението по чл.
195, ал. 1, т. 3 и т. 4 вр. чл. 194, ал. 1
НК законодателят е предвидил наказание „лишаване от свобода“ в размер от
една до десет години.
Съгласно чл. 373, ал. 2
от НПК в случаите на съкратено съдебно следствие на основание чл. 372, ал. 4
вр. чл. 371, т. 2 от НПК съдът е задължен да определи наказанието при условията
на чл. 58а от НК.
Съдът намери, че не са
налице основания за прилагане на чл.55 НК - не съществуват нито изключителни,
нито многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства и
определянето на наказанието в рамките на законовата норма няма да е прекомерно
тежко за него.
При индивидуализацията
на наказанието съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото
съдебно минало на подсъдимия, младата възраст, трудовата му ангажираност, ниската
стойност на инкриминираните вещи, изразеното съжаление за стореното.
Съдът отчете като
отегчаващо отговорността обстоятелство наличието на две квалифициращи
обстоятелства, като само едното е достатъчно, за да обуслови квалифицирането на
деянието по чл. 195 НК.
Съобразявайки целите в
чл. 36 от НК и при значителен превес на смекчаващи над отегчаващи отговорността
обстоятелства, съдът по реда на чл. 54 от НК намери, че на подсъдимия следва да
се определи наказание в минимален размер от една година лишаване от свобода.
Индивидуализирано в този
вид и размер, наложеното наказание ще допринесе в максимална степен за
постигане на специалната превенция - да се поправи и превъзпита дееца и да се
въздейства предупредително върху него, както и за постигане на генералната
превенция - да се въздейства
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
Действително е налице
едно отегчаващо отговорността обстоятелство, но според съда същото не обуслови
налагане на наказание над минимума, тъй като подобно наказание ще се окаже
прекомерно тежко спрямо обществената опасност на подс.
Д. и извършеното от него деяние.
Предвид императивната
разпоредба на чл. 58а, ал. 1 от НК, съдът намали наказанието с една трета, като
определи за изтърпяване наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца.
При подсъдимия Д. са
налице условията на чл.66, ал.1 от НК за отлагане на изпълнението на наложеното
наказание лишаване от свобода - подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода
за престъпление от общ характер, налага се наказание под три години лишаване от
свобода и за поправянето и превъзпитаването на подсъдимия не се налага да се
търпи това наказание ефективно. Поради това съдът отложи изпълнението на
наложеното наказание лишаване от свобода по отношение на подсъдимия Д. за
изпитателен срок от три години. При определяне на изпитателния срок съдът
отчете установения превес на смекчаващи над отегчаващи обстоятелства, като взе
предвид и изразената критичност към деянието, поради което отложи изпълнението
на наказанието за минимален срок от 3 години.
Б. По отношение
на подсъдимия Т.С.С.:
За престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3
и т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 НК
законодателят е предвидил наказание „лишаване от свобода“ в размер от една до
десет години.
Съгласно чл. 373, ал. 2 от НПК в случаите
на съкратено съдебно следствие на основание чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 от НПК съдът е задължен да определи наказанието при условията на чл. 58а от НК.
Съдът намери, че не са налице основания за
прилагане на чл.55 НК - не съществуват нито изключителни, нито многобройни
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства и определянето на
наказанието в рамките на законовата норма няма да е прекомерно тежко за него.
При индивидуализацията на наказанието
съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало
на подсъдимия, младата възраст, трудовата му ангажираност, ниската стойност на
инкриминираните вещи, изразеното съжаление за стореното и готовност за
поправяне.
Съдът отчете като отегчаващо отговорността
обстоятелство наличието на две квалифициращи обстоятелства, като само едното е
достатъчно, за да обуслови квалифицирането на деянието по чл. 195 НК.
Съобразявайки целите в чл. 36 от НК и при
значителен превес на смекчаващи над отегчаващи отговорността обстоятелства,
съдът по реда на чл. 54 от НК намери, че на подсъдимия следва да се определи
наказание в минимален размер от една година лишаване от свобода.
Индивидуализирано в този вид и размер,
наложеното наказание ще допринесе в максимална степен за постигане на
специалната превенция - да се поправи и превъзпита дееца и да се въздейства
предупредително върху него, както и за постигане на генералната превенция - да се въздейства възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
Действително е налице едно отегчаващо
отговорността обстоятелство, но според съда същото не обуслови налагане на
наказание над минимума, тъй като предвид индивидуалната преценка на
обществената опасност на деянието и дееца съдът намира, че наказание над
минимума, ще се окаже прекомерно тежко спрямо подсъдимия С..
Предвид императивната разпоредба на чл.
58а, ал. 1 от НК, съдът намали наказанието с една трета, като определи за
изтърпяване наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца.
При подсъдимия С. са налице условията на
чл.66, ал.1 от НК за отлагане на изпълнението на наложеното наказание лишаване
от свобода - подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от
общ характер, налага се наказание под три години лишаване от свобода и за
поправянето и превъзпитаването на подсъдимия не се налага да се търпи това
наказание ефективно. Поради това съдът отложи изпълнението на наложеното
наказание лишаване от свобода по отношение на подсъдимия С. за изпитателен срок
от три години. При определяне на изпитателния срок съдът отчете установения
превес на смекчаващи над отегчаващи обстоятелства, като взе предвид и
изразената критичност към деянието, поради което отложи изпълнението на
наказанието за минимален срок от 3 години.
По разноските:
Предвид изхода
на делото, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подс.
М.Д. да заплати направените в досъдебното производство разноски в размер на
76,97 лв., които да заплати в полза на държавата по сметка на ОДМВР – Варна и
да заплати на К.И.С. сумата от 200 лева, представляваща направени разноски за повереник.
На основание чл.
189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подс. Т.С. да заплати
направените в досъдебното производство разноски в размер на 76,97 лв., които да
заплати в полза на държавата по сметка на ОДМВР – Варна и да заплати на К.И.С.
сумата от 200 лева, представляваща направени разноски за повереник.
Така мотивиран, съдът постанови единодушно присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: