Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 02.03.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I гражданско отделение, I състав в закрито заседание на втори март две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
ГЕРГАНА КОЮМДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Коюмджиева ч.гр.д.№ 15647 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид:
Производството
е по реда на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Т.С.“ ЕАД,
като длъжник по изп.д. № 20198630402220 по описа на ЧСИ С.Х., срещу отказ на
съдебния изпълнител да намали приетите в изпълнителното производство разноски,
обективиран в писмо изх. № 58973 от 05.11.2019г. на ЧСИ С.Х.с рег.№ 863 от КЧСИ
с район на действие СГС. Твърди, че в случая претендираното от взискателя
адвокатско възнаграждение не е съобразено с фактическата и правна сложност на
делото и факта, че не са извършени от процесуалния представител действия с цел
удовлетворяване на паричното вземане.
Взискателят, редовно уведомен в
срока за възражение по реда на чл.436, ал.3 ГПК излага становище за
неоснователност на частната жалба, като поддържа, че въпреки изтеклия срок за
доброволно изпълнение дълга не е погасен, което ще наложи действия по
процесуално представителство на взискателя с цел удовлетворяване на незаплатените
вземания.
ЧСИ С.Х.с рег.№ 863 от КЧСИ, в изложените от него мотиви
по чл.436, ал.3 от ГПК за обжалваните действия, излага съображения, че жалбата
е неоснователна.
След преценка доводите на страните и материалите по делото, настоящият
съд намира за установено следното:
Депозираната
частна жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на ЧСИ, който подлежи
на съдебен контрол съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК, в
законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, изхожда от надлежна страна и
отговаря на изискванията по чл. 260 и чл. 261 ГПК и като такава е допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна
по следните съображения:
Изпълнително дело № 20198630402220
е образувано въз основа на молба с вх. № 60618/25.10.2019г. от Е.В.П., чрез
адв. К.С., към която е представен оригинал на Изпълнителен лист от 10.10.2019г.
издаден от Софийски районен съд, въз основа на Решение № 181348 от 31.07.2019г.
постановено по гр. дело № 31829/2018г. по описа на СРС. По силата на така
посочения изпълнителен лист длъжникът е осъден да заплати на взискателя сума в
размер на 432.43 лв., представляваща направените по делото разноски на
основание чл.78, ал.1 от ГПК. С молбата за образуване на изпълнителното дело е
представен и договор за правна защита и съдействие, съгласно който страните
договорили възнаграждение в размер на 350 лева, като е посочено, че сумата е
платена в брой.
До
длъжника по изпълнението е изпратена покана за доброволно изпълнение, връчена
на същия на 31.10.2019г. В същата, като
задължение, са вписани 350 лв. разноски по изпълнителното.
На
04.11.2019г. длъжникът по изпълнителното дело е депозирало възражение пред
съдебния изпълнител по отношение на разноските в размер на 350 лева да бъдат
редуцирани до минимално предвидените по Наредба № 1 от 09.07.2004г. С обжалваното
постановление от 05.11.2019г. съдебният изпълнител е оставил без уважение
искането на дружеството-длъжника да намали приетите в изпълнителното
производство разноските. Други действия по изпълнението не са извършени.
Не се твърди, нито доказа длъжникът „Т.С.“ ЕАД в срока за доброволно
изпълнение да е погасил дълга предмет на
изпълнението.
Въз
основа на горното, съдът прави следните
изводи:
Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното
производство не е свързан със защита срещу незаконосъобразни изпълнителни
действия, а с общия принцип за отговорността за разноски. Отговорността за
разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 ГПК е посочено от кого
се понася тази отговорност в изпълнителното производство. Поради това и
правната възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение е приложима не
само в исковото, а и в изпълнителното производство /в този смисъл- Определение
№ 403 от 01.12.2008 г. по гр.д. № 1762/ 2008 г. на ВКС, V ГО/. Компетентен да
се произнесе по искането в случая е ЧСИ, като отказът му да стори това подлежи
на обжалване по реда на чл. 435, ал.2, предл. последно ГПК.
Съгласно нормата на чл.79, ал.1 ГПК разноските по изпълнението са в тежест
на длъжника, освен в изрично изброените в процесуалния закон случаи.
Съобразно
разпоредбата на чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004г. на ВАдвС възнаграждението за процесуално
представителство за образуване на изпълнителното производство е в размер на 200
лева, а съобразно т.2 от същия член в редакцията обн. ДВ бр.7 /2019г. действаща към датата на
образуване на изпълнителното дело - за процесуално представителство, защита и
съдействие на страните по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване
на парични вземания до 500лв. – 1/10 от съответното възнаграждение посочено в
чл.7, ал.2, т.1.
В случая обаче липсват данни за погасяване на дълга предмет на
изпълнение по изп.д. № 20198630402220 по описа на ЧСИ С.Х., в срока за
доброволно изпълнение, както и преди подаване на частна жалба от 12.11.2019г. на „Т.С.“ ЕАД.
Последното е възможно да наложи действия по процесуално представителство на
взискателя с цел удовлетворяване на незаплатените вземания, което е препятства
преценката за съотношение извършени процесуални действия - дължимо
възнаграждение.
Приетите по делото договор, платежно нареждане установяват, че
взискателят е възложил на адвокат да води и да образува изпълнителното дело за
събиране на сумата по изпълнителния лист, за което е уговорил и платил сумата
от 350лв. Това възнаграждение е такова за образуване и за водене на делото,
поради което и съдът приема, че възраженията на длъжника за недължимост на
сумата поради прекомерност на същото са
неоснователни.
С
оглед гореизложеното съдът приема, че оплакванията на длъжника в частта за
дължимостта и размера на разноските на длъжника за адвокат са неоснователни. При това положение жалбата на „Т.С.“ ЕАД, се
явява неоснователна и като такава не следва да се уважава.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на
„Т.С.“ ЕАД, против отказ обективиран в писмо изх. № 58973 от
05.11.2019г. на ЧСИ С.Х., рег.863 по изп.дело № 20198630402220, с което е
оставено без уважение възражението на длъжника да бъде намален по реда на
чл.78, ал.5 ГПК адвокатския хонорар в полза на взискателя по изпълнителното
дело от 350 лв. до 200лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.