МОТИВИ
Към присъда №
253.12г. по описа на Районен съд- град Асеновград
Съдът е сезиран от РП-
Асеновград, о обвинителен акт срещу:
С.Г.С., родена
на ***г***, по народност българка, българска гражданка, с висше образование,
безработна, разведена, осъждана, с ЕГН- **********
По обвинение за
престъпление по чл. 211 вр.чл.209 ал.1 вр.чл. 29 ал.1 б”а” и „б” вр.чл.26
ал.1 от НК,
Факти по обвинението:
На
21.07.2011г., 07.10.2011г. и на 11.11.2011г. в град Казанлък, област стара
Загора, с.Труд, обл.Пловдивска и в град Асеновград, обл.Пловдивска, в условията на продължавано престъпление и
в условията на опасен рецидив, като е извършила престъплението, след като е
била осъдена за тежко умишлено престъпление на „Лишаване от свобода” не
по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК,
след като е била осъдена два или повече пъти на „Лишаване от свобода” за
умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл. 66 от НК, с цел да набави за себе си имотна
облага:
На
21.07.2011г. в гр.Казанлък, обл.Стара Загора е
възбудила у Е.Т.К. заблуждение /че ще финансира ремонтни дейности в девически манастир
„***” град Казанлък и че са й необходими парични средства да закупи за
манастира 10 броя кандила/ и с това й причинила имотна вреда в размер на
2 000 лева.;
На
07.10.2011г. в с.труд, обл.Пловдивска е възбудила у М.И.Г.
и Д.Р.К. заблуждение /че ще доведе група руски туристи в хотел – ресторант „Д.”***,
собственост на „***”оод с.Труд, обл.Пловдивска
и в тази връзка са й необходими парични средства за закупуване на специални
хранителни продукти и алкохол на туристите / и с това е причинила на „***” оод с.Труд, област Пловдивска имотна вреда в размер на
1 200 лева.
На
11.11.2011г. в град Асеновград, обл.Пловдивска е
възбудила у С.Т.И. заблуждение / че ще заведе руски туристи в семеен хотел, находящ се в с.Бачково, собственост на ЕТ” С.И.-*** и в
тази връзка са й необходими парични средства за закупуване на специални
хранителни продукти и алкохол за туристите/ и с това му е причинила имотна
вреда в размер на 300 лева, като общия размер на причинените вреди е в размер
на 3 500 лева.
Ред за разглеждане на делото-
чл. 371 т.2 от НПК.
Конституирани страни:
няма.
Разноски по делото- няма.
По
същество:
РП-Асеновград
пледира за признаване на подсъдимата С. за виновна по предявеното й обвинение и
за налагането й на наказание „Лишаване от свобода” в размер на 9 години, които
да бъде редуцирано на основание ч. 58 ал.1 от НК, с 1/3 и да бъде осъдена на ЛС
в размер на 6 години, което да изтърпи при първоначален строг режим, в затвор
или затворническо общежитие от „закрит” тип.
За
това наказание, пледира поради наличие на утежняващи отговорността
обстоятелства, каквито намира това, че се касае за едно продължавано престъпление,
това, че въпреки дадената й възможност, тя не е възстановила щетите от една
страна , а от друга поради това, че не е налице нито едно смегчаващо
отговорността обстоятелство, тъй като признанието на вината при разглеждане на
делото по реда на глава 27 от НПК не се третира като такова, щом не е дадено в
досъдебното производство.
Подсъдимата
пледира за по-леко наказание, с оглед на това, че е имала желание да възстанови
щетите, но поради това, че не се е прибирала в къщи, не го е сторила и едно завишено наказание ще се отрази негативно
върху децата й, две от които понастоящем са непълнолетни.
Адвокат Ч. -
служебен защитник на подсъдимата, пледира за налагане на наказание „ЛС” в
размер на 3 години, което да бъде редуцирано с 1/3 и да бъде осъдена на „ЛС” в
размер на 2 години, при първоначален „строг” режим в затвор, или затворническо
общежитие от закрит тип. Счита, че посочените от прокурора утежняващи
отговорността обстоятелства не могат да се третират от съда като такива, тъй
като са включени в правната квалификация на престъплението, предмет на
обвинението. По отношение на признанието на вината, счита, че с дадените
обяснения от подсъдимата, това е било сторено още в досъдебното производство.
От
фактическа страна:
При
разглеждане на делото по реда на чл. 371 т.2 от НПК, съобразно чл. 373 ал.3 от НПК, съдът в мотивите си приема признатите от подсъдимата факти, визирани в
обстоятелствената част на обвинителния акт, след като е намерил същите за
подкрепени от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, с
оглед на което и прие за доказани следните факти:
Подсъдимата С.С. е осъждана както следва:
-
По нохд № 41/1993г. с присъда
на РС-Велинград, влязла в сила на
09.12.1994г. за няколко престъпление на общо наказание, съобразно чл.23
от НК, на ЛС в размер на 3г. 6 м. /три години и шест месеца/.
-
По нохд № 83/2002г. по
присъда на Районен съд град Велинград, влязла в сила на 12.03.2002г. на 1г.
6м./ една година и шест/ месеца.
-
По нохд № 144/2003г. на
Районен съд- град Велинград, с присъда, влязла в сила на 04.03.2004г. на ЛС в
размер на 3 г. 6 месеца.
Това наказание е изтърпяно от
19.11.2003г. до 04.09.2006г. с помощта на работа.
-
По нохд № 895/2006г. с
присъда, влязла в сила на 08.09.2006г., на ЛС от 2 г. 6 м./ две години и шест
месеца/.
-
С определение от 08.12.2006г. по чнд
№ 1215 по описа за 2006г. на ПРС, в сила от 28.12.2006г. е определено едно общо
най-тежко наказание измежду присъдите по нохд № нохд № 895.2006г. на ПРС, в сила от 08.09.2006г., по нохд № 144/2003г. на РС-Велинград, като е определено едно
общо най-тежко наказание от 3 години и 6 месеца лишаване от свобода
-
По нохд № 1192/2007г. с
присъда, влязла в сила на 14.01.2008г. е наложено наказание ЛС за срок от 2
години.
Наказанието от 2 години „ЛС” по нохд № 146/2009г.
е изтърпяно от 17.07.2007г. до 20.04.2009г., а на 20.04.2009г. е изтърпяно
наказанието ЛС в размер на 2 г. по нохд № 1192/2006г.
-
По нохд № 14913/2007г. по
описа на Районен съд- град София, в сила от 09.01.2008г. е наложено наказание
от 2 години и 6 месеца лишаване от свобода.
С определение от 20.07.2009г. на районен съд- град София, по чнд № 6677/09г. са кумулирани наказанията по нохд № 1192/2006г. на СлРС и по нохд № 14913/07г. на СРС и е наложено едно общо най-тежко
наказание от 2 г. 6 месеца „ЛС”, което е увеличено на основание чл. 24 от НК с
6 месеца и е определено едно общо най-тежко наказание от 3 години „ЛС”.
Наказанието от
3 г „ЛС” по двете наказания кумулирани с горното определение, е изтърпяно от
17.02.2007г. до 15.11.2010г.
-
По нохд № 14662, споразумение
на СРС в сила от 28.03.2011г. е наложено наказание „ЛС” от 2 години.
С определение, влязло в сила на 19.08.2011г. на СРС са кумулирани
наказанията по нохд № 1192/2007г. на РС Сливен и по нохд № 14662/2007г. на СРС и е определено едно общо най-тежко
наказание от 3 години „ЛС”.
Характеристичните
й данни не са добри. За същата се водят към 31 заявителски
материала на територията на цялата страна.
Свидетелката Е.Т.К.
е игуменка на девически манастир „***” в
град Казанлък. На 21.07.2011г. там отишла и подсъдимата С.С.
и поискала да се срещне с ръководството на манастира.Същият ден била
осъществена тази среща, на която подсъдимата обяснила на свидетелката Е.К., че работила
по програма за подпомагане на църквите и манастирите в България, която се финансирала от гръцки
бизнесмени.Обяснила също така, че неин близък се излекувал от онкологично
заболяване с помощта на божията помощ,
предвид на което тя решила да дари лични пари – 65 000 евро на манастири и
църкви в България.С оглед на това, подсъдимата обяснила, че иска да подпомогне
девическия манастир „***” в град Казанлък с тази сума. Свидетелката Е.К. я
изслушала и обяснила на подсъдимата, че манастира се нуждае от ремонт на
покривите, средства за което подсъдимата С. обещала да дари.С оглед на което,
казала на свидетелката Е.К., че трябва да открие банкова сметка *** „Про кредит банк” в град Казанлък,
по която сметка ще приведе обещаните пари. Това било сторено, което игуменката
на манастира и подсъдимата отишли до клон на „Про
кредит банк”, където свидетелката К., след
наставления на подсъдимата, подала необходимите документи и открила разплащателна
сметка, както и заявление за теглене на сумата от 30 000 лева. Това било
попълнено, тъй като подсъдимата обещала на свидетелката Е.К., че ще приведе
тази сума до 25.07.2011г. След като приключили в банката, свидетелката Е.К. и
подсъдимата С. се върнали в манастира, където подсъдимата казала на игуменката,
че на 25.07.2011г. ще донесе 10 броя кандила. Свидетелката Е.К. отговорила, че
е съгласна с това, като решила, че подсъдимата ще ги закупи.След като получила
съгласието на игуменката, подсъдимата провела телефонен разговор за въпросните
кандила, като след като го приключила, обяснила на свидетелката К., че е
говорила с производител на кандила и й казала, че ще са й необходими 2 000
лева, с които да ги закупи, като нямала в себе си в момента тези пари, но
обещала да ги върне на 25.07.2011г. Свидетелката Е.К., силно впечатлена от
поведението на подсъдимата, й дала лични свои спестявания в размер на
2 000 лева за закупуването на кандилата, като свидетелката била твърдо
убедена, че подсъдимата ще ремонтира покрива на манастира и ще закупи кандилата
с пари, които ще върне на 25.07.2011г. След като получила парите, подсъдимата С.
си тръгнала. На 25.07.2011г. свидетелката Е.К. чакала подсъдимата, но след като
тя не дошла, не доставила уговорените кандила и не върнала сумата от 2 000
лева, разбрала, че е измамена и отишла и подала жалба в полицията.
Дружество
с ограничена отговорност „***” оод село Труд, държало
ресторант „Д.” в селото. Съдружници в
дружеството били Д.Р.К. и М.И.Г.. Към
ресторанта имало хотелска част.В него, на 07.10.2011г. около 16,00 часа дошла и
подсъдимата С.С..Там тя се срещнала със свидетелката М.Г.,
на която обяснила, че е водач на руска група туристи от 10 човека, които иска
да настани в хотела. Посочила, че те ще пристигнат следващата седмица и за тази
цел, следва свидетелката М.Г. да открие сметка в „Първа инвестиционна банка”,
по която сметка подсъдимата щяла да приведе необходимата сума за престоя на
туристите в размер на 15 000 лева.Свидетелката М.Г. приела това
предложение, след тя, ведно с подсъдимата, отишли в град Пловдив, в клон на
Първа инвестиционна банка, находящ се в МОЛ- Пловдив,
където свидетелката М.Г. подала необходимите й документи за откриване на
банкова сметка ***ева на 10.10.2011г.
Подсъдимата С. уверила свидетелката М.Г., че посочената сума ще бъде приведена
в понеделник- на 10.10.2011г., след което тя, ведно със свидетелката М.Г., се
върнали в ресторанта в село Труд. По пътя, свидетелката Г. се обадила на майка
си - свидетелката Д.К. и я уведомила за предложението на подсъдимата С.. След
като се върнали в ресторанта в село Труд, подсъдимата обяснила и на
свидетелката Д.К. за руските туристи и посочила, че те идвали с намерението да
разгледат туристическите забележителности, поради което е избрала и именно този
хотелски комплекс. Подсъдимата изтъкнала също, че е имала и близки връзки с влиятелни
политици и бизнесмени. Подсъдимата посочила, че руските туристи пият определена
водка, която можело да бъде намерена в определен склад в София, както и че е
необходимо зареждането на заведението с такава водка с пелмени
и чирус, които също можели да бъдат намерени в
определен склад само в София.Посочила,
че й трябват пари, за да закупи посочените продукти за водка „Зильонаь дорога” и за пелмени и чирус, като изчислила,
че й трябват 1 200 лева, които сума поискала от свидетелите М.Г. и Д.К..
Свидетелката К. отишла, взела тази сума от оборота и го дала на подсъдимата С..
Свидетелките М.Г. и Д.К. били убедени, че подсъдимата С. ще докара руски
туристи и че сумата от 1200 лева после ще си я приспаднат от парите, които
подсъдимата ще им депозира в откритата банкова сметка. *** тръгнала, като нито
донесла продуктите на следващия ден, нито привела по сметка посочената сума.
Свидетелят С.Т.И.
***, бил собственик като едноличен търговец ЕТ ”С.И.- Х.”, на семеен хотел, находящ се в с.Бачково, обл.Пловдивска.
На 11.11.2011г. този хотел бил посетен от подсъдимата С.С.,
която се срещнала със служителката К.А.Т., на която подсъдимата обяснила, че
има група руски туристи ветерани от войната, които иска на настани в хотела,
около 10-12 човека. Свидетелката К.Т. я свързала със свидетеля С.И. -
собственик на хотела, при което свидетелят и подсъдимата се уговорили да се
видят същия ден в град Асеновград. Малко по-късно, така уговорената между тях
среща се състояла, като двамата се видели в офиса на ЕТ” С.И.- Х.”, където
подсъдимата му обяснила отново за групата руски туристи-ветерани от войната,
като заявила, че за покриване разноските за това посещение, ще приведе сумата
от 10 000 евро по сметка, която свидетелят Т. трябвало да открие в „Първа
инвестиционна банка”. Свидетелят С.Т. приел това предложение, като ведно с
подсъдимата отишли в клона в град Асеновград на тази банка, където подсъдимата
влязла при управителя на клона - свидетеля С.Б...
Пред него
подсъдимата С. отново обяснила целта на посещението си в град Асеновград и село
Бачково, като свидетелят Б. й обяснил процедурата за превод на пари, като
посочил, че ще трябва да се открие банкова сметка *** С.Т.. После подсъдимата С.
извикала в офиса на свидетеля Б. и свидетеля С.Т., комуто свидетелят Б. отново
обяснил процедурата.След като приключили в офиса на управителя на клона,
свидетелят Т., придружаван от подсъдимата С., открил сметка на свое име в
банката, като по инициатива на подсъдимата пуснал и заявка за теглене на сумата
от 10 000 евро от посочената сметка за дата 14.11.2011г. След това,
свидетелят С.Т. и подсъдимата С., се върнали обратно в офиса на свидетеля Т., в
който се намирала съпругата му – свидетелката Х.на И.. На нея подсъдимата
отново обяснила за руските туристи, като на свидетелката И. и на подсъдимия Т.,
казала, че ще й трябват пари да закупи от склад в град София, водка „Зельоная дорога” и пелмени и чирус, като им заявила,
че на следващия ден ще донесе продуктите и ще помогне по приготвянето за
настаняването на руските туристи. Тъй като свидетелят С.Т. имал в себе си само 300
лева, дал само тази сума на подсъдимата С., бидейки напълно убеден, че с тези
пари ще бъдат закупени необходимите специални продукти за руските туристи.Подсъдимата
С. взела парите, тръгнала и на следващия
ден не донесла нито парите, нито продуктите, а и не привела по сметката
посочената сума.
След като
установили, че са дали пари в резултат на неверни обещания, свидетелите подали
жалби в съответните полицейски управления.
Горните факти
съдът намери за доказани от признанието на подсъдимата С., което съдът намира
за подкрепени от показанията на свидетелите по делото.
Съдът
кредитира показанията на свидетелите С.Т.И., Х.на Г.И., Свилен П. Б., К.А.Т.,
относно случилото се на 11.11.2011г. в село Бачково и град Асеновград, тъй като
тези показания са логични, вътрешно непротиворечиви и непротиворечиви помежду
си, както и са подкрепени и от надлежно
приложените по делото писмени доказателства- Договор за откриване на банкова
сметка *** № *** от 11.11.2011г.,
разписка за платена такса за откриване на сметка от 11.11.2011г., заявка за
теглене на 10 000 евро на 14.11.2011г., които като достоверни и надлежно
приобщени, кредитира.
По отношение
на случилото се в село Труд на 07.10.2011г., съдът кредитира като логични,
незаинтересовани и непротиворечиви показанията на свидетелите М.И.Г., Д.Р.К., Н.И.К., Р.К.К. и И.Г.М., които съдът намира и за подкрепени
и от надлежно приобщените и достоверни писмени доказателства, а именно: вносна
бележка от 08.10.2011г., вносна бележка от 07.10.2011г., договор № 68 *** от 07.10.2011г., касова
бележка от 07.10.2011г.
По отношение
на случилото се в град Казанлък, съдът кредитира показанията на свидетелката Е.Т.К., Г.И.Б., Е.Н.Н., М.Т.К., които съдържат логични, последователни и
непротиворечиви факти.
Съдът
кредитира и протоколите за извършено разпознаване на лица от 03.04.2012г., и протокол за разпознаване на лица по снимки
от 22.12.2011г., тъй като същите са изготвени съобразно изискванията на чл. 169
и следващите от НПК.
Съдът
кредитира и писмените доказателства по
делото, а именно- характеристична справка, справка за съдимост, посочените
по-горе банкови документи и справка от ГД ИН-София.
При така
приетите за установени факти, от правна страна, съдът намери следното:
На посочените
в обвинителния акт дати подсъдимата е възбудила у лицата Е.Т.К.-***, у М.И.Г. и
Д.Р.П. - на 07.10.2011г. в село Труд и на 11.11.2011г. в град Асеновград у
лицето С.Т.И., за следното:
У свидетелката
Е.Т.К., че ще закупи 10 броя кандила за манастира „***” и че ще финансира ремонтни дейности в
този манастир, у свидетелките М.И.Г. и Д.Р.К.- за това, че ще доведе в
стопанисвания от тяхната фирма, в която са съдружници –
„***”оод- с.Труд
хотел руски туристи и че са й необходими пари за закупуване на водка „Зельоная дорога”, пелмени и чирус от склад в град
София, у свидетеля С.Т.И. ***011г., че ще заведе руски туристи в семейния му
хотел в село Бачково, стопанисван от него в качеството му на едноличен търговец
ЕТ ”С.И. –Х.” и за това са й необходими парични средства за закупуване на водка
„Зельоная дорога” , пелмени и чирус от склад в град
София, поради което и тези лица, са се разпоредили с парични средства, водени
от това създадено у тях от подсъдимата С. убеждение, както следва:
Свидетелката Е.Т.К.
дала на подсъдимата лични средства
размер на 2 000 лева за закупуване на въпросните кандила;
Свидетелката М.Г.
дала пари на дружеството „***” оод в размер на
1 200 лева;
Свидетелят С.Т.И.
дал на подсъдимата лични средства в размер на 300 лева;
Като парите и
в трите случая били взети от подсъдимата, тя осъществила трайна фактическа
власт върху тях, разпоредила се с тях като със свои и по този начин, на
посочените дати по-горе, нанесла имотна вреда на тези лица в посочения за всеки
един от тях размер, с оглед на това, че на тази дата, парите, които всяко едно
от тези лица е дало на подсъдимата, е напуснало неговия патримониум
и е отишло в разпоредителната власт на подсъдимата. Целта на въвеждането в
заблуждение по отношение на посочените лица от страна на подсъдимата С. е била
именно мотивиране към такива разпоредителни действия с парични средства у
пострадалите и набавянето й на имотна облага в размера, даден от всеки един от
пострадалите, в който за него е настъпила и имотна вреда.
О обективна
страна, е налице състав на престъплението измама, осъществен на трите дати от
подсъдимата.
От субективна
страна, всяко едно от трите деяния е било осъществено с пряк умисъл, при
съзнавани обществено опасни последици, както и при тяхното целене, при целян специален резултат- набавяне на имотна облага чрез
въвеждането в заблуждение на пострадалите. С оглед на което както от обективна,
така и от субективна страна, е налице съставомерност
на деяние по чл. 209 ал.1 от НК.
Целта за
набавяне на имотна облага от страна на подсъдимата е изразена обективно в това, че целта на нейните посещения както в
манастира в град Казанлък, така и в хотелите в село Бачково и село Труд, е била
продиктувана от желание чрез неверни твърдения, подкрепени от убеждаване на
лицата да откриват банкови сметки и придружаването им от подсъдимата в банковите клонове, за да вършат това, да бъдат
мотивирани тези лица, да й предоставят парични суми, с които тя да се
обогатява.
Трите деяния
са извършени през непродължителен период от време, при еднородност на вината,
при което всяко следващо се явява продължение на предходното, с оглед на което
и реализират и едно продължавано престъпление по смисъла на чл. 26 ал.1 от НК..
Това
престъпление обаче е било извършено в условията на опасен рецидив, тъй като
подсъдимата С. е била осъждана за тежко умишлено престъпление на „ЛС” не
по-малко от една година, изпълнението на което не е било отложено с изпитателен
срок, както е била осъждана и за умишлени престъпления от общ характер, като
поне за едно от тях изпълнението не е било отложено по чл. 66 ал.1 от НК.
Следва да се
посочи, че подсъдимата С. по всичките й осъждания е осъдена на ЛС реално, като
осъжданията й са над една година лишаване от свобода. С оглед на което и
осъждането по нохд № 41/1993г. на Районен съд-
Асеновград, в сила от 09.12.1994г. на ЛС в размер на 3 г. 6 месеца, обуславя
правната квалификация на продължаваното престъпление, предмет на настоящето
дело като извършено хипотезата на опасен
рецидив по смисъла на чл. 29 ал.1 б”а” от НК, тъй като това продължавано
престъпление е извършено след като подсъдимата С. е била осъждана за тежко
умишлено престъпление на ЛС не по-малко от една година, изпълнението на което
не е било отложено с изпитателен срок на основани чл. 66 от НК.
Всички
останали осъждания, са такива на ЛС за умишлени престъпления от общ характер,
като нито за едно от тях изпълнението на наказанието не е било отложено с
изпитателен срок по чл. 66 от НК, с оглед на което и всички те, обуславят
правната квалификация на продължаваното престъпление „измама” и в хипотезата на
опасен рецидив по смисъла на чл. 29 ал.1 б”б” от НК.
Следва да се посочи, че всички осъждания на подсъдимата, тъй като са на „ЛС” за
умишлени престъпления от общ характер, са включени в правната квилификация на престъплението, за което тя е предадена на
съд, по чл. 211 ал.1 вр.чл.209 ал.1 вр.чл.29 ал.1 б”а” и б” Б” вр.чл.26
ал.1 от НК, тъй като чл. 29 ал.1 б”б” от НК визира и обхваща всички осъждания
на ЛС, с редакцията „два или повече пъти”,
като в това повече пъти, се включват всички осъждания на ЛС за умишлени
престъпления от общ характер на подсъдимата С., извън това по нохд № 41/1993г. на ВРС, с което и те обуславят квалификацията
на деянието и като такава по чл. 29 ал.1 б”б” от НК, респективно, определят и
правната квалификация на деянието по по-тежко наказуемия и квалифициран състав
на престъпление по чл. 211 ал.1 вр.чл.209 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК и с оглед чл. 56 от НК, не могат да
бъдат третирани от съда като утежняващи отговорността обстоятелства. Такива
биха били осъждания на подсъдимата за престъпления от частен характер, или с
наложени други наказания, различни от „ЛС”, за престъпления от общ характер, но
такива осъждания тя няма. С оглед на което и всички осъждания на подсъдимата,
определят правната квалификация на деянието като престъпление по чл. 211 ал.1 вр.чл.209 ал.1 вр.чл.29 ал.1 б”А”
и б ”Б” вр. 26 ал.1 от НК, по което обвинение, с
оглед доказаност на обективната и субективната
страна, съдът я призна за виновна.
По отношение
на наказанието, което следва да й бъде наложено, съдът прецени, че законово
предвиденото такова е „Лишаване от свобода” в размер от 3 до 10 години.
Съдът счита,
че следва наказанието да бъде определено при лек превес на смегчаващите
отговорността обстоятелства, каквито намери признанието на вината още в
досъдебното производство и съдействието на разследващите органи от страна на
подсъдимата- протокол от 03.04.2011г. ДП, изразеното съжаление за стореното, наличието
на две непълнолетни деца и трето пълнолетно, за които подсъдимата следва да се
грижи.
Като
утежняващи отговорността обстоятелства съдът намери лошите характеристични
данни и това, че не са възстановени щетите.
Осъжданията на подсъдимата и продължваното
престъпление по смисъла на чл. 26 ал.1 от НК, посочени от прокурора като
утежняващи отговорността обстоятелства, на основание чл. 56 ал.1 от НК, не се
третират от съда като такива, с оглед на това, че продължаваното престъпление,
също както и осъжданията, обуславящи по-тежката правна квалификация на
престъплението са обстоятелства, които са взети предвид от закона при
определяне на съответното престъпление.
С оглед на
което и съдът намира, че наказание „ЛС” в размер на 6 / шест/ години, е такова,
определено при лек превес на смегчаващите
отговорността обстоятелства. Същото подлежи на редукция на основание чл. 58а
ал.1 от НК, с 1/3 или след редукцията, съдът осъди подсъдимата на наказание
„ЛС” в размер на 4 /четири/ години.
С оглед на
това, че тя е осъждана на ЛС, последното й изтърпяно наказание „ЛС”, е през
2010г., с оглед на което е и „рецидивист” то смисъла на ЗИНЗС, то режимът на
това наказание следва да бъде определен на „строг”, а наказанието да бъде
постановено да бъде изтърпяно в „затвор”, или затворническо общежитие от
„закрит” тип.
С горното по
вид и размер наказание, съдът счита, че целите на наказанието по чл. 36 от НК,
ще бъдат постигнати.
По изложените
мотиви, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: