Решение по дело №7637/2018 на Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1022

гр. Перник, 24.06.2019г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, III-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено на тридесет и първи май, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА

при участието на секретаря Биляна Миткова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 07637 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.

            Предявени са обективно кумулативно съединени искове от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4, чрез процесуалния си представител юрк. Боянка Ненчева Рахнева срещу М.А.Б., с постоянен адрес:***, с които се иска да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищцовото дружество  сумата от 539,08 лв. (петстотин тридесет и девет лева и 08 ст./, представляваща главница по Договор  за паричен кредит №*********/06.02.2016 г., сумата от 53,72 лв. /петдесет и три лева и  72 ст./ представляваща договорна лихва за периода 05.09.2016г. до 03.04.2017 г.,  сумата от 24,30 лв./двадесет и четири лева и 30 ст./ такса оценка на досие, сумата от 125,65лв. /сто двадесет и пет лева и 65ст./ представляваща такса услуга „кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя за периода 05.09.2016 г. до 03.04.2017 г., сумата  293,18 лв. /двеста деветдесет и три лева и 18 ст./ такса услуга „кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя за периода от 29.08.2016г. до 03.04.2017г.; сумата от 76,76 лв./седемдесет и шест лева и 76 ст./ представляваща обезщетение за забава за периода от 01.07.2017 г. до 01.06.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от 539,08 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 01.06.2018 г., до окончателното изплащане на задължението

            В законоустановения срок,  ответникът М.А.Б. не е депозирал писмен отговор на исковата молба.

            След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

            Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, и  вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за процесните суми, за които е издадена Заповед № 2969/04.06.2019г.  по ч. г. д. № 03752/2018г. на ПРС. Същата е връчена на длъжника (ответник по настоящото дело) в условията на чл. 47 ал. 5 ГПК, при което, в предоставения едномесечен срок, са предявени настоящите установителни искове. Последното обстоятелство прави исковете процесуално допустими.

По основателността:

Съдът намира, че са налице предпоставките на чл.238 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, тъй като ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба,  не се е явил в първото заседание по делото, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие и ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Освен това, съгласно изискванията на чл. 239 от ГПК, на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, поради което съдът постановява настоящото решение на основание наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

            Предвид гореизложеното и на основание чл.238 ГПК настоящият състав намира, че обективно съединените искове са основателни и следва да бъдат уважени, като на основание чл.239, ал.2 ГПК съдът не следва да излага мотиви за това.

            По разноските:

            Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в  заповедното, така и в исковото производства.

Съдът намира, че ищецът е бил представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в исковото производство. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна  сложност на делото, ПРС намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00лв. за заповедното и 100.00 лева за исковото производства, или общо: 150.00 лева.

Ищецът е доказал разноски и за заплащането на държавна такса в общ размер на 50.00 лева, както и 80.00 лева за възнаграждение за вещо лице. Съдът счита да отбележи, че макар производството да се проведено в условията на чл. 238 ГПК, то на вещото лице следва да бъде изплатено дължимото възнаграждение, предвид извършването на допусната с определението по чл. 140 ГПК съдебно-икономическа експертиза.

            Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал разноски за държавни такси, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице в заповедното и исковото производство в общ размер на 280.00,  които и следва да му бъдат присъдени.

            Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4  срещу М.А.Б., с постоянен адрес:***, че ответникът дължи на ищеца от сумата от 539,08 лв. (петстотин тридесет и девет лева и 08 ст./, представляваща главница по Договор  за паричен кредит №*********/06.02.2016 г., сумата от 53,72 лв. /петдесет и три лева и  72 ст./ представляваща договорна лихва за периода 05.09.2016г. до 03.04.2017 г.,  сумата от 24,30 лв./двадесет и четири лева и 30 ст./ такса оценка на досие, сумата от 125,65лв. /сто двадесет и пет лева и 65ст./ представляваща такса услуга „кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя за периода 05.09.2016 г. до 03.04.2017 г., сумата  293,18 лв. /двеста деветдесет и три лева и 18 ст./ такса услуга „кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя за периода от 29.08.2016г. до 03.04.2017г.; сумата от 76,76 лв./седемдесет и шест лева и 76 ст./ представляваща обезщетение за забава за периода от 01.07.2017 г. до 01.06.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от 539,08 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 01.06.2018 г., до окончателното изплащане на задължението

            ОСЪЖДА М.А.Б., с постоянен адрес:*** да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4, сумата от 280.00 лева, представляваща направените по заповедното и исково производства разноски  за държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице.

РЕШЕНИЕТО е постановено при условията на неприсъствено такова, поради което на основание чл. 239 ал. 4 ГПК не подлежи на обжалване.

СЛЕД влизане на решението в сила ч .г. д. № 03752г. по описа за 2018г. на ПРС да бъде върнато на съответния състав на ПРС, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящото дело.

ПРЕПИС от решението да бъде връчен на страните по делото.

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Вярно с оригинала: Х.С.