№ 4797
гр. София, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 83 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА
при участието на секретаря ИНА КР. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА Гражданско
дело № 20221110149614 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по Глава втора от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).
Образувано е по молба за издаване на заповед за защита съгласно ЗЗДН, подадена от К.
Я. Ч., ЕГН **********, срещу В. И. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Ямбол, ж.к. Хале, №5,
вх.Д, ет.3, ап.91, за осъществявано от него насилие спрямо нея. Твърди, че е подложена на
постоянен и непрестанен психически тормоз от страна на ответника. Отправяни са и
заплахи.
Ответникът не ангажира становище и не сочи доказателства, не се явява в съдебно
заседание.
След преценка на събраните по делото доказателства, ведно със становищата и
доводите на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Молителката К. Ч. е съжителствала с ответника В. И. на семейни начала.
Молителката твърди, че е тормозена от молителя многократно чрез позвънявания дори
от непознат телефон, тъй като е блокирала повикванията на ответника.
Подадена е декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗНД от молителката, в която тя заявява, че
спрямо нея е извършен акт на домашно насилие от ответника като й звъни по телефона от
всякакви номера непрестанно. Неопределено посочва, че получава заплахи.
В подадената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗНД молителката не сочи конкретно поведение
на ответника, с което той е упражнил насилие спрямо нея. Декларацията няма характер на
годно доказателствено средство, тъй като не съдържа часа, мястото и останалите
обстоятелства, посочени от молителя в молбата за защита. За да бъде годно доказателствено
средство, декларацията трябва да индивидуализира акта на насилие по начина, по който в
редовната молба за защита актът е описан. Съдът обаче намира, че това се дължи на факта,
че декларацията се попълва по формуляр-образец, в който не е указано на деклариращия, че
трябва да опише изрично извършените актове на домашно насилие. В уточняваща молба до
1
съда молителката подробно посочва в какви форми се е изразило насилието над нея от
страна на ответника. Разпитан пред съда свидетелят Николай Митков Петров е бил пряк
свидетел как ответникът се обажда по телефона и заплашва молителката. На свидетеля му е
известно, че ответникът звъни на молителката от различни телефони, тъй като неговият
номер е блокиран. Виждал е и многократни позвънявания от блокирания номер на
ответника.
С оглед на гореизложеното, съдът прилага спрямо ответника, като извършител на
психическо насилие над молителя, мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, чрез която ще се даде
защита на пострадалото лице. Съдът не е обвързан от искането и следва да наложи по своя
преценка една или повече защитни мерки (чл. 16, ал. 1 ЗЗДН). При нарушение на
наложените мерки ще се приложат предвидените в чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН последици, вкл. ще
се реализира наказателната отговорност по чл. 296, ал. 1 от НК.
Съгласно чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да
наложи на извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200 до 1000 лева. При
определянето на размера на глобата съдът взема предвид тежестта на нарушенията,
подбудите за тяхното извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства. Като съобрази характера на извършеното, съдът налага на последния глоба в
размер на 200 лева.
При този изход на делото и на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, вр. с чл. 16 от Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът се осъжда да
заплати по сметка на СРС държавни такси по молбата за защита в размер на 25 лева.
Разноски на молителката не се дължат, тъй като не са искани и до приключване на
последното съдебно заседание не е представен списък съгласно § 1 от ЗР на ЗЗДН, във вр. с
чл. 80 от ГПК.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД, на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН, срещу В. И. И., ЕГН **********, с
адрес: гр. Ямбол, ж.к. Хале,№5, вх.Д, ет.3, ап.91, като:
ЗАДЪЛЖАВА В. И. И., ЕГН **********, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на К. Я. Ч., ЕГН **********.
ПРЕДУПРЕЖДАВА В. И. И., ЕГН **********, че при неизпълнение на настоящата
заповед, на основание чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН полицейският орган е длъжен да го задържи и
незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
НАЛАГА на В. И. И., ЕГН **********, на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН, глоба в
размер на 200 (двеста) лева, платима в полза на държавния бюджет.
ОСЪЖДА В. И. И., ЕГН **********, да заплати по сметка на СРС държавна такса в
размер на 25 (двадесет и пет) лева, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, вр. с чл. 16 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в 7-дневен срок от
връчването му на страните, като издадената заповед подлежи на незабавно изпълнение (чл.
20 от ЗЗДН).
Препис от настоящото решение да се изпрати на районните управления на МВР по адресите
на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2
3