Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 05.12.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ „Е” въззивен състав, в публичното заседание на десети юни две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА И.
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с-я ВИКТОРИЯ СТАНИСЛАВОВА
при секретаря Елеонора Георгиева,
разгледа докладваното от съдия Сантиров гр. д. № 8282/2017
г. по описа на СГС, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 33130 от 11.02.2017 г., постановено по гр.
д. № 72330/2014 г., по описа на СРС, 57-ми състав, е отхвърлен предявеният от Л.П.Ч. срещу
К.П.С. иск с правно основание чл.34
ал.1 от ЗС за допускане до съдебна делба на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №
68134.1935.292 и с административен адрес: гр. София район Витоша, Гърдова
глава, ул. Михаил Кутузов № 27, целият с площ от 1045 кв.м., с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско
застрояване до 10м.,с номер по предходен план 292,293, кв.183, парцел I, при
съседи: поземлени имоти с идентификатори 68134.1935.1343, № 61834.1935.291, №
61834.1935.294, № 68134.1935.1341.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна
жалба от съделителя ищец - Л.П.Ч., чрез пълномощника си – адв. К.А., с надлежно
учредена представителна власт по делото, в която са наведени оплаквания
неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния
закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост на изводите. Поддържа,
че първоинстанционния съд не е дал указания до страната да посочи надлежния
ответник, приемайки съсобствеността не е възникнала с ответника, а с неговия
праводател. Сочи, че в нарушение на чл. 146, ал. 2 ГПК не е дал указания до
ищеца да посочи доказателство за разпоредителната сделка между Ц.И.и ответника К.П.С., каквото
доказателство се ангажира с въззивната жалба. Сочи, че допуснатото процесуално
нарушение е довело до неучастие в производството на необходим другар –
съпругата на ответника К.П.С.. Моли въззивния съд да отмени решението
и уважи предявения иск като допусне съдебна делба на процесния недвижим имот.
Въззиваемият съделител К.П.С. в законоустановения срок не е подал
отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание чрез процесуалния си
представител не оспорва обстоятелството, че по силата на Нотариален акт № 176 е
придобил идеални части от процесния недвижим имот по време на барака си.
Жалбата са
подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като
е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което е
допустима.
Съгласно чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
С
Определение от 13.04.2022 г. на основание чл. 227 ГПК на мястото на починалия на 09.09.2021 г. ответник - К.П.С. ЕГН **********, са
конституирани наследниците му по закон, а именно съпругата – В.С.С., ЕГН **********
и децата – Ц.К.С., ЕГН ********** и С.К.С., ЕГН **********
Решението е
валидно, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по
граждански дела, но същото е недопустимо по следните съображения:
С Определение от 02.02.2018 г., във връзка с констатирани от въззивната
инстанция процесуални нарушения допуснати от СРС, във въззивното производство е
приет като писмено доказателство Нотариален акт № 176, дело № 16512/1993 г. ,
видно от който ответникът К.П.С. е
придобил от Ц.И.И. 3/5 идеални части от процесното дворно място. С Определение
от 16.11.2018 г. съдът е приел за безспорно и ненуждаещо в отношенията между
страните обстоятелството, че идеалните части от процесния делбен имот е бил
придобит от К.П.С. и съпругата му В.С. по време на брака им, което обстоятелство се
установява и от приложеното Удостоверение за наследници от 04.04.2022
г., поради което идеалните части от делбения имот са придобити в решим на
съпружеска имуществена общност – арг. чл. 19, ал. 1 СК/отм./.
Целта на делбеното производство е да се прекрати съсобствеността между
съделителите по отношение на съсобствените им имоти, а с решението от първата
фаза на делбата със силата на пресъдено нещо се установява правото на делба,
страните по делбата, имотите подлежащи на делба и квотите на всеки съделител.
При делбата е налице задължително другарство спрямо всички съделители. Неучастието
дори на един необходим задължителен другар води до недопустимост на решението,
тъй като участието на всички е условие за допустимост на делбата– арг. чл. 75,
ал. 2 ЗН. В случая по делото пред PC София не е бил конституиран и не
е участвал в производството по делото съпругата на ответника К.П.С. - В.С.С.. Ето защо и предвид тълкуванията,
застъпени в т.6 от ТР № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
съгласно които, когато първоинстанционното решение е постановено без участието
на задължителен необходим другар, каквито са всички носители на права в
имуществената общност при делба на съсобствен имот, то постановеното решение е
недопустимо. Порокът на първоинстанционния акт не би могъл да бъде саниран чрез
конституиране на неучаствалата съпруга във въззивното производство, по повод
което са налице основания за обезсилване на атакувания съдебен акт и връщане на
делото на първоинстанционния съд. В производството по делба следва да
участват всички съсобственици, които са задължителни другари, а съпругата на
ответника е именно такъв другар, в която връзка са и мотивите към т. 1 от ТР №
1/2004 на ОСГК на ВКС. Неприложими в случая са разясненията дадени ТР № 3/2017
на ОСГК на ВКС, според което по предявен от или срещу съпрузите иск за
собственост на вещи или имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена
общност, съпрузите се необходими, а не задължителни другари. Това тълкувателно
решение се прилага по искове за собственост, а предявеният иск в производството
пред СРС е за делба / в тази насока са и съображенията изложени
в Решение № 46 от 22.06.2020 г., постановено по гр.дело № 2358/ 2019 на ВКС/,
включително и разясненията дадени в, Тълкувателно Решение № 1/ 2013 на ОСГТК на
ВКС, постановено по т.дело № 1, по описа за 2013 г. Видно от последното е, че
нарушаването на изискванията за съвместна процесуална легитимация е нередовност
на исковата молба, за която съдът следи служебно и е задължен да упражни
правомощията си съгласно чл.129 от ТПК. Съответно и когато въззивният съд
констатира, че първоинстанционното решение е постановено без участието на
задължителен другар, следва да обезсили обжалваното Решение и да върне делото
на първоинстанционния съд за ново разглеждане с негово участие, като следва да
се вземе предвид и конституирането на наследниците на починалия на 09.09.2021
г. ответник - К.П.С. ЕГН **********, а именно - съпругата – В.С.С., ЕГН **********
и децата – Ц.К.С., ЕГН ********** и С.К.С., ЕГН **********.
С оглед на правилата, установени в разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, въззивното решение подлежи на касационно обжалване.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 33130 от 11.02.2017 г., постановено по гр. д. № 72330/2014 г.,
по описа на СРС, 57-ми състав .
ВРЪЩА делото на СРС за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд, съобразно дадените в мотивите указания.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от
връчването на препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: