Определение по дело №585/2022 на Административен съд - Велико Търново

Производство по реда на чл.34, ал.5 от ДОПК.

С молба от 2.10.2024 жалбоподателят по делото, чрез представителят си адвокат Д. от ВТАК е формулирал задачи към поискана за изслушване на тройно съдебно – техническа експертиза предвид оспорването на приетото по делото заключение на съдебно - техническа експертиза. В молбата са вписани 6 задачи, като е посочено и едно вещо лице.

Ответникът от своя страна посочва вещо лице, което да е част от тричленната експертиза.

Следва да се допусне изслушването на тройна съдебно компютърна техническа експертиза, като се преформулират поставените към вещите лица задачи, доколкото първите четири въпроса от молбата от една страна са неясни и неточни, като от друга старане се отнасят до конкретни факти, които имат отношение към оспореният подпис и към качеството му на квалифициран електронен подпис. Съдът намира, че петият въпрос е нелогичен, доколкото информационната система не може да бъде устройство, а шестият въпрос следва да се конкретизира и детайлизира по начина, който съдът ще формулира по-долу.

Предвид горното настоящият състав на Административен съд Велико Търново

О П Р Е Д Е Л И :

Допуска изслушването на съдебна техническа експертиза, която да се изготви от три вещи лица.

Вещите лица, след като се запознаят с материалите по делото, направят необходимите проверки в ТД на НАП – В.Търново, да отговорят на следните задачи:

1. Представлява ли подписът, положени под оспорената заповед, усъвършенстван електронен подпис по какъв начин е свързан той от техническа гледна точка с титуляра на подписа; позволява ли идентифицирането на този титуляр и как това е осигурено от техническа гледна точка; създаден ли е процесният подпис от техническа гледна точка чрез такива данни, които титулярят на електронния подпис използва с висока степен на доверие и под свой контрол? Кой е титулярът на този подпис и как се установява това обстоятелство? Подписът свързан ли е с данните, които са отразени в съответните електронни документи и как се установява това? Позволява ли посочената връзка да се проследи всяка последваща промяна в подписаният документ?
2. Има ли данни дали посоченият усъвършенстван електронен подпис е създаден от устройство за създаване на такъв вид подписи и как се установява посоченото обстоятелство? Разполагал ли е към момента на подписването на заповедта титулярът на електронните подписи със съответната техническа възможност да полага такъв подпис чрез такова устройство и как е осъществявано това от техническа гледна точка?
3. Процесният електронен подпис, с който е подписан оспореният документ основава ли се на квалифицирано удостоверение за електронни подписи? Какво съдържа това удостоверение, ако подписът се основават на него?
4. Съдържат ли квалифицираното удостоверение към въпросният подпис /ако е наличен/ съответното указание, че удостоверението е издадено като квалифицирано удостоверение за електронен подпис; набор от данни, които еднозначно представляват издалия квалифицираното удостоверение доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги и какво съдържа този набор от данни?
5. Съдържат ли удостоверението името на титуляря или псевдоним; данни за валидиране на електронния подпис, които съответстват на данните за създаване на електронния подпис; информация за началото и края на срока на валидност на съответното удостоверение; идентификационен код и в какво се състои съответно уникалността му; място, където удостоверението, което поддържа усъвършенствания електронен подпис е на разположение; място на услугите, до което се отправят искания за проверка на валидността на квалифицираното удостоверение?
6. Към момента на подписването на оспорената заповед какви стандарти за квалифицираните електронни подписи, приети от Комисията, са действали и какви са референтните им номера? Удостоверението към оспорената заповед отговаря ли на тези стандарти и в какво се състои съответствието?
7. Какво представлява от техническа гледна точка процеса на валидиране на електронните подписи и каква функция изпълнява този процес? Какви технически параметри показват резултатите от провеждането на този процес?
8. Следва ли този процес да може да бъде достъпен единствено за доверяващата се страна, каквато е НАП, или той следва да е достъпен и на разположение и за всеки субект, който е адресат на подписания с електронен подпис документ?
9. Процесният електронен подпис, с който е подписана оспорената заповед кой приет от страна на Комисия стандарт за валидиране на квалифицирани електронни подписи е изпълнявал към момента на подписването, както и към настоящият момент, в какво се състоят техническите изисквания на този стандарт и спазени ли са тези изисквания на съответния стандарт?
10. Позволява ли използването на данните, които се съдържат в квалифицираното удостоверение, намиращо се на техническия носител по делото, валидирането понастоящем на електронният подпис на служителят на НАП, посочен като автори на заповедта, положил подписа?
11. Какво представлява от техническа гледна точка използваната за валидиране на квалифицирани електронни подписи система на конкретният доставчик на удостоверителната услуга и предоставя ли тази система на доверяващата се страна /НАП/ правилния резултат от процеса на валидиране?
12. Към момента на подписването на оспорената заповед какви стандарти за услугата по квалифицирано съхраняване на квалифицирани електронни подписи, приети от Комисията, са действали и какви са референтните им номера? Спазени ли са в конкретниият случай тези стандарти и в какво се състои спазването им?

Определя за вещи лица по делото А. Н. К. с посочен адрес за призоваване в Университет по библиотекознание и информационни технологии - София, Й. Щ. И. от град Велико Търново и И. Л. Б. от град Велико Търново, които да изготвят заключението по допуснатата експертиза.

Определя първоначален депозит за допуснатата комплексна експертиза в размер [рег. номер]. /по 600 лв. за вещо лице/, вносим от страна на жалбоподателката в 20 дневен срок, считано от датата на съобщаването на настоящото определение.

УКАЗВА на К. Д. Д., че при невнасянето на определения от съда депозит за изслушването на експертизата, съдът ще приложи последиците на чл.161 от ГПК.

Да се призоват вещите лица, след внасянето на определения от съда първоначален депозит.