РЕШЕНИЕ
№ 13108
гр. София, 02.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Д.Б.А.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от Д.Б.А. Гражданско дело № 20231110143564 по
описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявен от Ц. К. И., ЕГН **********
против ПРБ осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за заплащане на
сумата 20 000 лв., от които 5 400 лв. обезщетение за имуществени вреди и 14 600 лв.
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от наказателно преследване за
престъпление по чл. 150, ал. 1, пр. 1 и пр. 4 НК срещу ищеца, приключило с постановление
за прекратяване на наказателното производство от 12.10.2022 г. по досъдебно производство
№ 373/2022 г. на 09 РУ-СДВР във връзка с прокурорска преписка № 11415/2022 г. по описа
на СРП, ведно със законната лихва от 03.08.2023 г. /датата на депозиране на исковата молба
в съда/ до окончателното изплащане на сумите.
Ищецът твърди, че срещу него било образувано досъдебно производство № 373/2022
г. на 09 РУ-СДВР във връзка с прокурорска преписка № 11415/2022 г. по описа на СРП за
престъпление по чл. 150, ал. 1, пр. 1 и пр. 4 НК. Образуваното наказателно производство
приключило с постановление за прекратяване на наказателното производство на 12.10.2022
г. На 07.03.2022 г. бил задържан с първоначална мярка за неотклонение за срок от 24 часа,
след което му била определена мярка „задържане под стража“. Производството се отразило
негативно на ищеца, като задържането му от компетентните органи предизвикало
значително повишаване нивата на кръвното му налягане и пулс, получил аритмия, което
било необичайно за предишното му здравословното състояние. Спомените за случилото се
предизвиквали същите симптоми, което наложило ищецът да започне редовно лечение.
Здравословното състояние на неговата майка също се влошило – получила сериозни
сърдечни проблеми. Във фирмата, в която работел, след като узнали, че бил задържан за
образуваното срещу него наказателно производство, го обявили в неплатен отпуск. В
резултат от това ищецът останал без доходи, семейството му разчитало единствено на
приходите от трудовото възнаграждение на съпругата на ищеца, като това създало чувство
за безнадеждност и унижение. Ищецът усетил промяна и в отношението на роднини,
1
приятели и съседи, които го укорявали за случилото се, бил изключително потиснат,
засегнат и възмутен от поведението на ответника, живеел в шок от незачитането на
гражданските му права, бил изнервен и крайно огорчен от несправедливо повдигнатото му
обвинение. Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата в общ размер от 20 000 лв.,
от които 14 600 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди и 5
400 лв. - обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 03.08.2023 г.
/датата на депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното изплащане на сумите.
Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е ангажиран отговор от страна на
ответника. Със същия оспорва исковете по основание и по размер. Твърди, че претенциите
на ищеца са прекомерни и не съответстват на твърдените в исковата молба вреди. Не са
ангажирани доказателства за причинна връзка между неимуществените вреди и незаконното
обвинение, и техния размер. Посочва, че не са представени медицински документи, от които
да е ясно от какви заболявания е страдал ищецът, както и дали тези заболявания са пряка и
непосредствена последица от воденото срещу него наказателно производство. Навежда
твърдения, че не са посочени данни и надлежни доказателства, въз основа на които да се
приеме, че преди образуването на наказателното производство И. не е имал посочените в
исковата молба заболявания, както и че същите действително са били налични след
привличането му в качеството на обвиняем. Посочва, че не били представени доказателства
в подкрепа на твърденията на ищеца относно негативните последици от това наказателно
производство, както и, че те са в пряк резултат от процесното обвинение. Поддържа, че
вредите следва да са пряка и непосредствена последица от увреждането, т.е. да съществува
причинна връзка между противоправното деяние и настъпилите вреди. Излага съображения,
че в исковата молба не са посочени необичайно претърпени неудобства от воденото
наказателно производство, следователно претенцията не е съобразена с вида, характера и
интензитета на упражнената принуда. По отношение на претенцията за присъждане на
обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, намира същата за неоснователна и
недоказана по основание и по размер. Моли за отхвърляне на претенциите на ищеца.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е да докаже
кумулативното наличието на следните предпоставки: 1) повдигнато срещу него обвинение в
извършване на престъпление, приключило с влязло в сила постановление за прекратяване на
наказателното производство; 2) претърпени неимуществени и имуществени вреди в
претендирания размер, посочен в исковата молба, в причинна връзка с проведеното
наказателно преследване.
Ответникът следва да проведе насрещно доказване.
С доклада по делото съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че срещу ищеца е образувано досъдебно производство № 373/2022 г. на 09
РУ-СДВР във връзка с прокурорска преписка № 11415/2022 г. по описа на СРП за
престъпление по чл. 150, ал. 1, пр. 1 и пр. 4 НК, което е приключило с постановление за
прекратяване на наказателното производство от 12.10.2022 г.
По делото е приложено ДП № 373/2022 г. на 09 РУ-СДВР, образувано против ищеца
за престъпление по чл. 150, ал. 1, пр. 1 и пр. 4 НК, приключило с постановление на
прокурора за прекратяване на наказателното производство от 12.10.2022 г.
Като писмени доказателства по делото са представени и приети трудов договор №
00000597/09.09.2019 г. и допълнително споразумение № 00000262/01.04.2022 г. към него,
удостоверение с изх. № 202/15.06.2023 г., издадено от ************, медицински протокол
на ЛКК № 9 от 12.01.2024 г. и лабораторен фиш от ************* от 09.01.2024 г.
Между страните не е налице спор, а и от намиращите се в приобщеното ДП №
373/2022 г. по описа на 09 РУ-СДВР документи се установява, че на 07.03.2022 г. на
основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е издадена заповед за задържане на ищеца за срок до 24
2
часа, при данни за извършено престъпление по чл. 150, ал. 1, пр. 1 и пр. 4 от НК –
“извършени блудствени действия” във връзка с досъдебно производство № 373/2022 г. на 09
РУ-СДВР. Досъдебното производство е образувано с първото действия по разследването -
извършен личен обиск на лице, за което е съставен протокол от 07.03.2022 г. При обиска не
са намерени вещи в лицето, като ищецът-обискиран не е направил възражения.
В том I от приобщеното ДП е приложена справка за съдимост на ищеца, видно от
която същият е бил осъждан, като към 08.03.2022 г. е реабилитиран по право /чл. 86 НК/.
На 08.03.2022 г. с Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за
неотклонение по 373/2022 г. по описа на 09 РУ-СДВР ищецът е привлечен в качеството на
обвиняем за извършено престъпление по чл. 150, ал. 1, пр. 1 и пр. 4 от НК и му е взета мярка
за неотклонение “задържане под стража” за срок до 72 часа, считано от момента на
привличането му в качеството на обвиняемо лице на 08.03.2022 г. На същата дата
постановлението е предявено на ищеца и същият е разпитан в качеството му на обвиняем.
На 09.03.2022 г. СРП е внесла искане до СРС– НО с правно основание чл. 64, ал. 1 от
НПК за вземане на постоянна мярка за неотклонение “задържане под стража” спрямо
обвиняемия. С определение от 09.03.2022 г. на СРС по отношение на Ц. К. И. е била взета
мярка за неотклонение „Задържане под стража“, която е била потвърдена от СГС на
17.03.2022 г.
На 07.04.2022 г. е проведено заседание от СРС в производство по чл.65 НП,
образувано по искане на обвиняемия Ц. И. да бъде изменена мярката му от „Задържане под
стража“ в по-лека. С протоколно определение от същата дата съдът е оставил без уважение
искането, като определението е потвърдено от състав на СГС на 14.04.2022 г.
С Постановление на наблюдаващия прокурор от 24.08.2022 г. е отменена взетата
спрямо ищеца мярка за неотклонение “задържане под стража”, като е взета по-лека такава, а
именно “подписка”. Постановено е препис от постановлението да се изпрати незабавно на
Началника на ареста на ОЗСА “Г. М. Д,” 42 за незабавно изпълнение и връчване на
обвиняемия, като последният следва да бъде освободен незабавно, ако не се задържа на
друго основание.
В хода на разследването по досъдебното производство са извършени множество
процесуално – следствени действия: назначени са комплексна съдебно-психиатрична и
съдебно-психологична експертиза на ищеца, разпит на свидетел пред съдия и др., като
разследването е продължило до 07.10.2022 г., когато досъдебното производство е изпратено
в СРП с мнение за предаване на обвиняемия на съд. Делото е докладвано на наблюдаващия
прокурор, който е давал конкретни указания по разследването. След извършване на
допълнителни разпити, включително и извършване на очна ставка, с постановление за
прекратяване на наказателното производство от 12.10.2022 г. прокурор С. Р. е прекратил
наказателното производство по досъдебно производство № 373/2022 г. по описа на 09 РУ-
СДВР, пр. пр. № 11415/2022 г. по описа на СРП. В мотивите си, наблюдаващия делото
прокурор е констатирал липсата на достатъчно доказателства по смисъла на чл.303 НПК,
които да доказват по категоричен начин обвинението, поради това, че свидетелят К. И.а –
дъщеря на обвиняемия се е отказала по категоричен начин от първоначалните си показания
и липса на други доказателства, които да подкрепят обвинението.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че
извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е
образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано.
Между страните не се спори, а и от намиращите се в приобщеното ДП № 373/2022 г.
по описа на 09 РУ-СДВР документи се установява по несъмнен начин първата материална
предпоставка, обуславяща възникването на имуществената отговорност на ПРБ, предвид
обстоятелството, че срещу ищеца е повдигнато обвинение в извършване на престъпление,
приключило с влязло в сила постановление за прекратяване на наказателното производство
по досъдебно производство № 373/2022 г. по описа на 09 РУ-СДВР, пр. пр. № 11415/2022 г.
по описа на СРП. Ищецът е привлечен като обвиняем за извършване на престъпление от общ
характер за това, че на неустановена дата през месец февруари на 2022 г. в апартамент № 58,
находящ се в ************ е извършил действия с цел да възбуди полово желание без
съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст, чрез употреба на сила и
3
заплашване и чрез използване на положение на зависимост и надзор хванал дъщеря си К. Ц.
за дясната й ръка, издърпал я в стаята на апартамента и й казал “Недей да крещиш, за да не
стане по-лошо”, няколкократно допрял горяща цигара в кожата й в областта между гърдите
и я опипал с ръка в областта на половите органи – престъпление по чл. 150, ал. 1, пр. 1 и пр.
4 от НК.
Видно от постановлението за прекратяване, наказателното производство по ДП №
373/2022 г. по описа на 09 РУ-СДВР, пр. пр. № 11415/2022 г. по описа на СРП, е прекратено
на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК – поради недоказаност на обвинението.
В хода на делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетелите И. Д. И. /съпруга на ищеца/ и Р. Л. Г., които съдът кредитира като логични,
последователни и вътрешно непротиворечиви.
Свидетелката И.а описва подробно преживените емоции във връзка със задържането
на нейния съпруг и воденото срещу него наказателно производство. Разказва как на
07.03.2022 г. получила обаждане, от което разбрала, че трябва по най-бързия начин да
отидат със съпруга й до районното управление - ставало въпрос за дъщеря им К. Ц. И.
Когато пристигнали съпругът й влязъл в един кабинет, а свидетелката останала отвън с
малката им дъщеря. Впоследствие разбрала само, че съпругът й вероятно ще бъде задържан
за 24 часа и пуснат на следващия ден. Споделя, че в районното управление й задали въпроса
дали съпругът й е удрял голямата им дъщеря К., като свидетелката категорично отговорила,
че такива неща никога не са се случвали. Споделя, че цяла нощ не спала от притеснение, а
на сутринта /08.03.2022 г./ минала до районното управление, за да остави ключовете за
автомобила на съпруга й, след което през деня ходила още няколко пъти с надежда, че всеки
момент ще бъде пуснат. По-късно през деня получила обаждане, от което разбрала, че
съпругът й ще бъде преместен и че трябва да му занесе дрехи от първа необходимост и три
кутии цигари. Свидетелката споделя, че нямала време да отиде да вземе дрехи, купила три
кутии цигари и чакала пред районното управление. Видяла съпруга си, който бил изведен с
белезници, но не разбрала нищо повече. Вечерта била уведомена от служебен адвокат за
мярката за неотклонение, като чак тогава разбрала къде е съпругът й. На 09.03.2022 г.
свидетелката чакала пред прокуратурата с надеждата да види съпруга си, но това така и не
се случило. Споделя, че всеки ден излизала от работа и се притеснявала. Няколко пъти
носила на съпруга си лекарства, тъй като вдигал кръвно 160/100. Твърди, че преди
задържането съпругът й не е имал високо кръвно налягане. Споделя, че периодът бил много
труден, тъй като разчитали само на нейните доходи, живеели на квартира, а здравословното
състояние на майката на съпруга й се влошило и постъпила в болница. Разказва, че
разчитала на приятели, близки и познати - кой с каквото може да й помогне. Впоследствие
разбрала, че съпругът й е задържан заради написани от дъщеря й К обвинения. Твърди, че
дъщеря й К. й е споделила, че е написала обвиненията срещу баща й, тъй като се
притеснявала как ще бъде приета връзката й с момчето, с което искала да живее.
Обвиненията били подадени на 07.03.2022 г. - денят, в който К. имала рожден ден и станала
на 18. Впоследствие свидетелката разбрала, че обвиненията са оттеглени. Споделя, че през
периода на задържането дъщеря им К. живеела при приятеля си, който е от ромски
произход, рядко се чувала и виждала със сестра си. Споделя, че описаните събития се
отразили много зле и на психиката на малката й дъщеря, на която се подигравали в
училище, детето постоянно плачело и имало нужда от успокоение. Споделя, че дъщеря й К.
искала да празнува рождения си ден с нейния приятел, като си мислела, че ако сподели с
родителите си, те ще й се карат. Именно това според свидетелката била причината К. да
отиде в районното управление. Разказва, че преживяното се отразило много зле на съпруга
й, който се срамувал, не излизал от вкъщи, а обвинението действало много тежко на
психиката му. Твърди, че в момента походката на ищеца не е добре. Свидетелката споделяла
с познати и търсела помощ от тях, сменила и работата си, тъй като се срамувала от
станалото. Твърди, че преди задържането съпругът й не е имал здравословни проблеми и не
и вдигал високо кръвно. След задържането имал проблеми със стомаха и бил много
изнервен. Майката на съпруга й също не била добре здравословно. Разказва, че в деня на
освобождаването му от ареста забелязала, че съпругът й изпитвал трудности в
придвижването и бил много отслабнал. Свидетелката твърди, че след като бил освободен,
съпругът й не можел да работи и да ходи. Посочва, че в края на септември започнал да се
опитва да работи, тъй заплатата на свидетелката не стигала, за да се издържат.
В своите показания свидетелят Р. Г. заявява, че познава ищеца от близо 20 години.
Знае, че срещу него е водено наказателно производство, като първо бил едно денонощие в
районното, а след това шест месеца в ареста. Споделя, че ходил на свиждания, като знаел, че
4
ищецът е обвинен, че е посегнал на дъщеря си към интимните органи и е гасил цигара върху
нея, което свидетелят намира за абсурдно. Споделя, че е възмутен от станалото. Твърди, че
на ищеца цялата история му се отразила много лошо - от 100 кг. се стопил наполовина,
избледнял, а погледът му станал мътен, не бил на себе си. Преживяното се отразило много
зле на здравето на ищеца, като след излизането си от ареста се затворил в себе си, имал
коремни разстройства. Свидетелят споделя, че от известно време ищецът имал и проблеми с
краката. Изследвания установили, че захарта му се е покачила. В ареста вдигал кръвно 100
до 150, 160. Свидетелят споделя, че преди ареста ищецът бил напълно здрав и винаги
усмихнат. Твърди, че високото кръвно било вследствие от задържането, тъй като в началото
не знаел за какво го задържат. Споделя, че голямата дъщеря на ищеца била под влияние на
нейния приятел и неговата майка, които били от ромски произход и смятали, че баща й
/ищецът/ няма да одобри връзката им. Смята, че дъщерята на ищеца се е подвела и не знае
какво е направила, като отбелязва, че е много лесно да подведеш едно момиче в
тийнейджърска възраст. Споделя, че към момента ищецът и голямата му дъщеря не са в
добри отношения. Малката дъщеря страдала много, тъй като в училището й бързо се
разчуло. Не знае дали в ареста ищецът е преглеждан от лекар, но посочва, че след това си е
направил изследвания. Поддържа, че всичките показатели на ищеца са високи, включително
захарта. Ищецът пиел лекарства и бил много зле с краката, което щяло да попречи на
работата му, тъй като същият се занимава със строителни дейности. Смята, че след
случилото се, човек като ищеца се чувства умерзен и унизен. Споделя, че със съпругата му
помагали финансово на съпругата на ищеца.
Съдът намира, че от показанията на свидетелите И.а и Г. се установява, че
проведеното наказателно производство се е отразило неблагоприятно на психическото и
емоционално състояние на ищеца, като същият е чувствал притеснения и неудобства както в
личен, така и в служебен план. Установява се, че ищецът е изпитвал чувство на
несправедливост за това, че е обвинен в нещо, което не е извършил, и то от собственото му
дете, несигурност - страх да не загуби работата си, както и унижение. Ищецът е бил с
постоянна мярка за неотклонение “задържане под стража”, не е имал възможност да работи,
за да осигурява доходи за издръжка на семейството си, а близки, приятели и познати са
разбрали за какво е задържан.
За да бъде присъдено обезщетение по реда на ЗОДОВ обаче, е необходимо освен
осъществяване на предвидените в закона хипотези, да са налице и някои от елементите на
общата деликтна отговорност, а именно претърпени вреди (имуществени или
неимуществени), както и пряка причинна връзка между тях и незаконосъобразните действия
на лица от съответните правозащитни органи. Принципно винаги едно висящо наказателно
производство води до негативни преживявания, свързани със стрес, притеснения и
неудобства за съответното обвинено лице, които са пряко свързани с повдигнатото спрямо
него обвинение. В този смисъл претенцията се явява основателна, като отделен е въпросът
за това до какъв размер същата следва да бъде уважена, за което вече е необходимо да се
анализират събраните по делото доказателства.
Обезщетението за претърпените вреди, за които държавата носи отговорност по реда
на ЗОДОВ, се определя съгласно чл. 52 от ЗЗД по справедливост, като се съобразяват
установените по делото факти. При определяне на размера на дължимото обезщетение
съдът следва да вземе предвид тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на
наказателното преследване, вида и продължителността на наложената мярка за
неотклонение, данните за личността на подсъдимия с оглед на това доколко повдигнатото
обвинение за деяние, което не е извършил, се е отразило негативно на физическото здраве,
психиката му, на контактите и социалния му живот, на положението в обществото, работата,
в това число върху възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план,
както и други обстоятелства, имащи значение към претърпените морални страдания. В
практиката последователно се приема, че обезщетението за неимуществени вреди по чл. 2,
ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ се дължи и когато не са ангажирани доказателства за тях, тъй като е
нормално такива вреди да са претърпени (в този смисъл – Решение № 427/16.06.2010 г. по
гр.д. № 273/2009 г., ІІІ го на ВКС и Решение № 457/25.06.2010 г. по гр.д. № 1506/2009 г., ІV
го на ВКС).
Ответникът навежда твърдения, че не са посочени данни и надлежни доказателства,
въз основа на които да се приеме, че преди образуването на наказателното производство
ищецът И. не е имал посочените в исковата молба заболявания, както и че същите
действително са били налични след привличането му в качеството на обвиняем.
5
Свидетелите описват физическото и психическото състояние на ищеца във връзка с
обвинението - първоначално притеснение от неизвестността за какво е задържан,
разтревоженост в ареста от несигурността от изхода на процеса, високо кръвно налягане,
психически срив от това, че е бил обвинен, че е посегнал на детето си, отслабване, стомашни
проблеми и проблеми с придвижването /засягане на долните крайници/. Също така твърдят,
че ищецът станал изнервен, околните го коментирали негативно и го укорявали.
Показанията на свидетелката И.а обаче следва да се преценяват с оглед нормата на чл. 172
ГПК, доколкото същата е съпруга на ищеца и се явява заинтересована в определена степен
от изхода на спора, но независимо от това, те не могат да се изключат, защото потвърждават
изложеното в исковата молба за страха, притесненията, напрежението и проблемните
отношения между баща и дъщеря.
В случая е необходимо да се установи, че описаните състояния на ищеца са следствие
именно на повдигнатото срещу него обвинение и то единствено е мотивирало твърдените
негативни последици. В някаква степен това се доказва, но следва да се има предвид, че не
може единствено от свидетелските показания да се направи извод за това, че всичко описано
от ищеца действително му се е случило или, че пък той го е преживял именно по посочения
от него начин. В крайна сметка и не за всичко настъпило в живота на ищеца след повдигане
на обвинението може да се търси отговорност от разследващите, тъй като причинната връзка
се опосредява чрез свободния му избор, доколкото личността сама избира начина си на
държание и общуване с околните, както и на поведение в обществото. Освен това, за
неимуществените вреди действително има значение начинът, по който предприетото
наказателно преследване се е отразило върху живота на лицето (семейство, приятели,
обществен отзвук), но гласните доказателства не установяват в такава степен твърденията в
исковата молба за унижение, срам и отрицателно отношение на всички хора, които са узнали
за ареста – роднини, приятели, съседи.
Установява се също, че след като е бил освободен ищецът е продължил да работи при
същия работодател на позицията, която е заемал преди да бъде привлечен като обвиняем,
като няма данни сред колегите му авторитетът му да е бил накърнен, продължил е и да
живее в семейното жилище без дъщеря си К., но причина за това не е обвинението, а по-
скоро влошените и обтегнати отношения помежду им, т.е. в случая не е налице
принудително прекъсване на емоционалната връзка родител-дете, която неминуемо оказва
своето неблагоприятно влияние върху психиката и душевността на човек, особено когато се
касае и за обвинение за извършено полово престъпление срещу собствено дете. Събраните
свидетелски показания в тази насока са много общи и кратки, за да мотивират толкова силно
завишен размер на вредите, какъвто се претендира.
Във връзка с твърденията за здравословни проблеми на ищеца, които се появили след
повдигнатото му обвинение, е видно, че действително по делото са представени медицински
протокол на ЛКК № 9 от 12.01.2024 г. и лабораторен фиш от ************* от 09.01.2024 г.,
като същите отразяват резултатите от лабораторните изследвания на кръвта му и
поставената му работна диагноза панкреатит. По делото обаче ищецът не ангажира
доказателства, въз основа на които да може да се приеме, че преди образуването на
наказателното производство не е имал проблеми със здравословното състояние, както и че
последното се е влошило след привличането му като обвиняем и са настъпили посочените в
исковата молба заболявания, явяващи се пряк резултат от обвинението.
В случая не се установява наличие на пряка причинна връзка между обвинението и
здравословното състояние на ищеца, тъй като не са представени доказателства за това какво
е било то преди задържането на лицето, а и липсва медицинска документация, от която
безспорно да се приеме, че влошеното здравословно състояние е именно поради престоя на
ищеца в ареста, имало ли е последващо лечение, колко време е продължило то, как е
протичал възстановителният процес и др. Отделно от това се установява, че към момента
лицето продължава да полага труд на същото работно място като монтьор,
вътрешноотоплителни работи, което предполага извършването на сравнително тежка
физическа дейност, като по делото не се твърди и не се доказва условията в работата вече да
са несъвместими с неговото общо здравословно състояние. Предвид изложеното няма как
всички твърдени тежки последици, настъпили със здравето на ищеца, да се вменят във вина
на ответника, без да е ясно точно кои от тях са предизвикани от обвинението.
Настоящият съдебен състав, приема, че образуването на всяко едно наказателно
производство е естествено да предизвика състояние на стрес, притеснения и тревожност, но
в случая не се установява да е имало негативна обществена реакция спрямо обвиняемия. Не
6
се доказват и толкова продължителни или мъчителни отрицателни изживявания, явяващи се
следствие от действията на органите на прокуратурата, извън нормално обичайните
психически страдания при повдигане на обвинение за подобно престъпление. Изложеното
обаче обосновава единствено по-нисък размер на търсеното парично обезщетение,
преценявано с оглед критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, но не и въобще
изключване на възможността за присъждане на такъв, доколкото искът принципно е
основателен с оглед формалните предпоставки за деликтната отговорност на Държавата.
Също така пряко относими към размера на обезщетението обстоятелства се явяват
продължителността на воденото наказателно производство, извършените действия по
разследването, както и наложените мерки за неотклонение. В настоящия случай от
приобщеното по делото досъдебно производство се установява, че по отношение на ищеца
са проведени два разпита в качеството му на обвиняем, обиск, както и очна ставка. Пак от
данните по досъдебното производство се установява, че ищецът е участвал в действия по
привличане и предявяване на разследването /постановление за привличане на обвиняем от
08.03.2022 г. – том I, л. 27 и протокол за предявяване на разследване – том II, л. 43/. Ищецът
е задържан за 24 часа на 07.03.2022 г. със заповед по ЗМВР, като още на следващия ден
08.03.2022 г. е привлечен като обвиняем, а на 09.03.2022 г. му е взета мярка за неотклонение
“задържане под стража”, първоначално за срок до 72 часа, а след това като постоянна. На
24.08.2022 г. мярката за неотклонение е отменена, като е наложена по-лека – “подписка” и
ищецът е освободен от ареста, след което по отношение на същия не са прилагани каквито и
да е други ограничения от страна на разследващите. С постановление на прокуратурата от
12.10.2022 г. наказателното производство срещу ищеца е било прекратено.
Следва да се отбележи, че разследването в досъдебната фаза е приключило в законен
и разумен срок, като не е нарушен и максималният срок на задържане, който предвид
повдигнатото обвинение, е осем месеца - ищецът е бил задържан за период от около 5
месеца и половина. От приобщеното по делото досъдебно производство № 373/2022 г. на 09
РУ-СДВР се установява, че по същото е работено ритмично, като извършените от органите
на разследването действия, съответно вида, характера и интензитета на упражнената
принуда, напълно съответстват на престъплението, за което ищецът е привлечен в
качеството на обвиняем. В допълнение, макар обвинението да е било повдигнато за тежко
умишлено престъпление, не се установява конкретният случай да е придобил масов отзвук
(чрез публикации в пресата например), от който ищецът да е бил публично компрометиран
или дискредитиран.
Основателно ответникът се позовава на разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ, според която
на обезвреда подлежат само онези вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, в каквато насока съдът предприема изследване на ищцовите твърдения.
По делото е прието за установено, че е налице незаконен акт на правозащитен орган -
обвинение в извършване на престъпление, производството по което е било прекратено
срещу ищеца поради недоказаност на обвинението, че именно той е извършил
престъплението, за което му е повдигнато обвинение с постановление за привличане на
обвиняем от 08.03.2022 г.
Спорните въпроси по делото са свързани с настъпването на претендираните
неимуществени вреди и наличието на причинно-следствена връзка между неимуществените
вреди и незаконното обвинение.
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2 от ЗОДОВ е за
увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. Вредите се
изразяват в нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на личността,
накърнена чест и достойнство. При определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление съдът следва да прецени
характера и степента на увреждането, начина и обстоятелствата, при които е получено,
вредоносни последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения,
обществено и социално положение, продължителността на наказателното производство -
общо и в отделните му фази, характера на обвинението (тежестта на престъплението, в
което е обвинен ищецът, в т.ч. дали с обвинението се вменяват едно или няколко
престъпления, извършени в длъжностно качество, с користна цел, особено когато
обвиняемият е заемал длъжност в държавен орган при завишени изисквания за почтеност и е
изпълнявана работа, свързана с отговорности в публичен интерес, постановена ли е
осъдителна присъда в някоя от инстанциите, броя и вида на извършените процесуални
действия с участието на пострадалия, вида и тежестта на наложените мерки на принуда;
7
отражението върху личния, обществения и професионалния живот; разгласа и публичност
на обвинението/осъждането; стигнало ли се е до разстройство на здравето, а ако
увреждането на здравето е трайно, каква е медицинската прогноза за развитието на
заболяването и пр., личността на увредения, данните за предишни осъждания, начина му на
живот и обичайната среда, отражението на обвинението върху физическото здраве,
психиката, контактите и социалния живот на ищеца, на положението му в обществото,
работата, в т. ч. върху възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план,
както и всички обстоятелства, които имат отношение към претърпените морални страдания,
преценявани с оглед конкретиката на случая. За личността на пострадалия се съди от
установения начин на живот, ценностна система и обичайна среда, интереси, трудова
биография, съдебно минало. При определяне на обезщетението съдът следва да съобрази и
обществените критерии за справедливост, свързани с икономическите условия в страната и
жизнения стандарт на населението за съответния период, следвайки принципа за
пропорционалност между претърпените от пострадалия неимуществени вреди и паричното
им възмездяване (Решение № 344 от 24.11.2014 г. на ВКС по гр. дело № 2378/2014 г., IV г.
о.; Решение № 200 от 16.06.2016 г. на ВКС по гр. дело № 1019/2016 г., IV г. о.; Решение №
180 от 01.12.2017 г. на ВКС по гр. дело № 715/2017 г., III г. о.; Решение № 158 от 17.01.2019
г. на ВКС по гр. дело № 299/2018 г., ІІІ г. о.; Решение № 86 от 29.05.2019 г. на ВКС по гр.
дело № 2586/2018 г., ІV г. о.).
Предвид изложеното, за да определи размера на справедливото обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, съдът съобрази следното:
На първо място съдът съобрази времето, през което е продължило наказателното
преследване, а именно от 08.03.2022 г., когато е било образувано досъдебното производство
и ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 150, ал. 1, пр. 1
и пр. 4 от НК до 24.08.2022 г., когато наказателното производство спрямо него е било
прекратено с постановление на прокурора. Съдът намира, че срокът, в който Прокуратурата
е поддържала незаконно обвинение, се явява разумен предвид множеството разпити на
свидетели и другите действия по разследване. Съдът отчете, че през посочения период
подсъдимият е живял под страх от наказателна репресия спрямо него, притеснение за
бъдещето си и с чувство за несправедливо отношение към него. По отношение на същия е
извършена комплексна съдебно-психиатрична и съдебно-психологична експертиза, което
има за естествена последица негативни изживявания, още повече с оглед конкретното
обвинение, като видно от КСПСП, в същата е посочено, че “… Освидетелстваният описва
негативни емоции, породени от поведението на пострадалата, от оправените му обвинения.
Видимо е смутен и се срамува от ситуацията и обвинението…”. Същевременно съдът
отчете, че действията по разследване, извършени с негово участие, се ограничават до два
разпита като обвиняем, от които един към момента на привличането му /08.03.2022 г./ и
един впоследствие, след като мярката му за неотклонение е изменена от “задържане под
стража” в по-лека – “подписка” /06.10.2022 г./, както и очна ставка между него и
пострадалата – неговата дъщеря К. Ц. И.а в досъдебното производство, проведена в деня на
втория му разпит. Заедно с посочените процесуални действия, ищецът е участвал лично в
ДП при предявяване на разследването.
На следващо място съдът отчете тежестта на престъплението, за което ищецът е
обвинен, а именно престъпление по чл. 150, ал. 1, пр. 1 и пр. 4 от НК, за което се предвижда
наказание лишаване от свобода от две до осем години, следователно ищецът е бил обвинен в
тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК. Следва да се отчете и
обстоятелството, че ищецът е бил обвинен в престъпление против половата
неприкосновеност - деяние, извършено спрямо родната му дъщеря, чрез употребена сила,
заплашване и използване на положение на зависимост. Подобни действия са необясними по
естеството си и сочат на една изключително нездравословна мисъл, доколкото са отношение
на основна родствена връзка родител - към низходящ, дъщеря, и характерно брутални и
цинични с оглед конкретиката им в съдържимостта на повдигнатото обвинение.
При определяне размера на справедливото обезщетение съдът отчете вида и
продължителността на наложените мерки за неотклонение, като взе предвид, че
първоначално на ищеца е била наложената най-тежката мярка за неотклонение “задържане
под стража”, която в най-висока степен засяга правата и основните свободи на задържаното
лице. След това мярката за неотклонение е изменена в по-лека – “подписка”, която в най-
ниска степен засяга свободното придвижване на подсъдимия. Доколкото наложената мярка
“подписка” се изразява в забрана на лицето да напуска местоживеенето си без разрешение
на съответния орган, същата не ограничава свободата на придвижване, включително и извън
8
пределите на страната, но въпреки по-ниския интензитет на засягане на правата и
свободите, съдът отчита, че тази мярка все пак ограничава възможността на ищеца да се
установи да живее на друго място под страх от вземането на по-тежка мярка.
Свидетелите И.а и Г. сочат, че ищецът има високо кръвно налягане и проблеми с
краката, като изпитвал трудности в придвижването. Съдът не дава вяра на показанията на
двамата свидетели относно здравословните проблеми на ищеца, тъй като техните твърдения
не са подкрепени с каквито и да било други доказателства по делото с характер на
медицинска документация, от която да може да се изведе, че именно в резултат на
повдигнатото обвинение и задържането на ищеца под стража същият е получил твърдените
в исковата молба здравословни проблеми, в какъвто смисъл са свидетелските показания.
Житейски логично е в тази ситуация ищецът да се снабди с медицинско свидетелство в
горния смисъл и да го представи по делото, което не е сторил, за да докаже твърдените от
него неимуществени вреди. Поради това съдът не дава вяра на ищцовите твърдения и
свидетелските показания в частта, че именно повдигнатото обвинение и задържането на
ищеца се намират в пряка причинно-следствена връзка с твърдените неимуществени вреди -
влошено здравословно състояние, изразяващо се в значително повишаване нивата на кръвно
налягане и пулс, аритмия, проблеми в придвижването и др.
Съдът отчете също така и положението на ищеца в обществото, неговите социални
контакти и личността му. По делото не са събрани доказателства за личността на ищеца,
като не се твърди и не се доказва същият да се ползва с висока обществена оценка или да е
бил зает в сфера, в която повдигнатото обвинение би засегнало положението му в
обществото. Следва да се отбележи също, че свидетелите не установяват ищецът да е
загубил контакт с приятели и роднини, като единствено свидетелят Г. твърди, че комшиите
гледали настрани. Това разбира се, не изключва изобщо наличието на вреди, доколкото
нормална реакция у близки и приятели при данни за извършено престъпление от дадено
лице, дали роднина или близък приятел, е отдръпване, или най-малкото промяна в
отношението в посока на ограничаване. За другите лица – познати на ищеца, в това число и
комшиите, подобно отношение е още по-нормално и очаквано.
Съдът взе предвид и данните за осъждането и реабилитацията на ищеца, които по-
скоро сочат на човек с висока или умерена оценка към обществените правила, следователно
и оценка на собствените ценности.
Не на последно място, не може да не се отчете и основната причина, довела до
задържането и привличането на ищеца в качеството му на обвиняем, а именно действията на
собствената му дъщеря. Както от приобщеното досъдебно производство, така и от
съвкупната преценка на събрания по настоящото дело доказателствен материал, съдът
намира, че може да се направи извод, че именно влошените отношения между баща и
дъщеря са довели до този развой на събитията. Родителите имат задължение да формират
възгледи, убеждения и привички за поведение на детето, и да го подготвят за живота в
обществото, като продължават да се грижат за възпитанието му и да му внушават
внимателно отношение при действията му, до навършване на пълнолетие – 18 години.
Подобно деяние, извършено от дете, било то и в деня, в който същото е навършило 18-
годишна възраст, не е израз на добро възпитание, а илюстрация, че усилията на родителите
не са дали резултат, съответно задълженията по възпитанието, контрола и надзора не са
изпълнени. В такива случаи е без значение в какви добродетели са учили детето, каква
ценностна система са се опитали да изградят у него и с какви методи, ако детето не просто
се замисли, но и извърши подобно деяние /набедяване на собствения си баща в извършване
на тежко умишлено престъпление/, демонстрирайки не само незачитане на основни морални
норми, но и неуважение и то към личността на собствения си родител. Важни са не
намеренията и субективните усещания на родителите във възпитателния процес, а
резултатът от същия /така Решение № 270 от 10.01.2017 г. по гр. д. № 916/2016 г. на ВКС, IV
ГО/.
На обезщетяване подлежат само неимуществените вреди, които са в пряка причинна
връзка с увреждането и техният размер се определя според вида и характера на упражнената
процесуална принуда и тежестта на уврежданията. Принципът на справедливост включва в
най-пълна степен обезщетяване на реално претърпените от увреденото лице неимуществени
вреди, а когато дадена вреда не е пряка последица от конкретно процесуално действие или
акт на правозащитните органи, тя не подлежи на репариране.
Настоящият съдебен състав приема, че в конкретния случай наказателното
производство срещу ищеца обхваща разумен срок от време, при съобразяване вида на
9
деянието, за което ищецът е привлечен в качеството на обвиняем, доказателствата, които е
следвало да се събират (разпити на няколко свидетели), фактическата и правна сложност на
делото. Както беше посочено и по-горе, наказателното производство е водено с
необходимата ритмичност и бързина, като същото е приключило с прокурорско
постановление за прекратяване на наказателното производство.
В аспекта на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че от събраните
доказателства се установяват неблагоприятни последици, за които ищецът претендира
обезвреда. В резултат на незаконното обвинение емоционалното състояние на ищеца е било
засегнато, изпитвал е притеснение и страх, че ще бъде несправедливо осъден, засегнати са
честта и достойнството му, които са и обичайна последица от повдигането на обвинението.
Въпреки това изложеното дотук обосновава тезата за това, че претендираният размер на
обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди е прекомерно завишен,
защото не се установява лицето да е претърпяло значителни или изключително тежки
вредни последици, които да са извън обичайните за подобни случаи. Безспорно изпитаните
и следващите се емоционални страдания - негативни чувства от факта на обвинението,
преживените стрес и притеснения, както и несигурността от изхода на делото, наред със
съзнанието за разрушената духовна връзка на родителя с детето, трябва да бъдат
овъзмездени. Същото обаче следва да бъде преценено според общоприетия критерий за
справедливост и на база анализа на събраните доказателства, поради което съдът намира, че
в справедливият размер на обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди е
3 000,00 лева, като искът до пълния предявен размер от 14 600,00 лева следва да бъде
отхвърлен. Сумата следва да бъде присъдена ведно със законната лихва, считано от
03.08.2023 г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното изплащане.
По претенцията за имуществени вреди:
Ищецът твърди, че в резултат от поведението на ответника е претърпял и
имуществени вреди в размер 5 400,00 лв., представляващи пропуснати ползи – неполучен
доход от работна заплата за периода на задържането - от 07.03.2022 г. до 24.08.2022 г.
С решение № 66 от 14.06.2011 г. по гр.д. № 1725/2009 г. на ВКС,IV ГО е прието, че
вредата като засягане на правно защитимо благо, обхваща неимуществените и
имуществените щети, като последните биват два вида - претърпени загуби и пропуснати
ползи. Пропуснатата полза като вид имуществена вреда, настъпила в резултат на
непозволено увреждане, се изразява в невъзможността да бъде реализирано определено
имущество или парично оценим интерес. Всяко неосъществено увеличаване на
имуществото, което е щяло да настъпи със сигурност, ако не би било осуетено от
конкретното поведение, имащо характер на непозволено увреждане, съставлява пропусната
полза. Такава е както печалбата, която увреденият е можел да получи от изпълнението на
договор, осуетен от противоправното поведение на делинквента /изразено под формата на
действие или бездействие/, така и всяка друга имуществена облага, която със сигурност
пострадалият би реализирал, ако вредоносното действие не бе извършено. След
постановяване на цитираното решение е постановено и ТР № 3 от 12.12.2012 г. по т.д. №
3/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което предположението за реализиране на
имуществена облага винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно
увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно
настъпване на увеличаването.
Предвид изложеното, основателността на претенцията за претърпени имуществени
вреди под формата на пропуснати ползи е обусловена от установяване в производството на
наличието на възможност за сигурно увеличаване на имуществото на кредитора, която не се
предполага, размер на увеличението, както и че невъзможността за получаване на
имуществената облага се намира в пряка причинно-следствена връзка с противоправното
поведение на ответника.
От представените по делото трудов договор и допълнително споразумение към него
се установява, че ищецът, считано от 10.09.2019 г., е назначен на длъжност “монтьор,
вътрешноотоплителни инсталации” в **********, при уговорено основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 700,00 лв. и следните допълнителни възнаграждения: 0,6 за
година за клас прослужено време и допълнително възнаграждение /премия/, определяща се
ежемесечно съгласно Вътрешни правила за работна заплата.
От събраните по делото писмени доказателства и свидетелските показания се
установява, че за периода м.04.2022 г. – м.08.2022 г. ищецът е бил в неплатен отпуск, като
поради задържането му работодателят е взел решение именно по този начин да оправдае
10
отсъствието на лицето от работното му място. Безспорно е обстоятелството, че при ползване
на неплатен годишен отпуск не се получава трудово възнаграждение, като в случая това не
се е дължало на волята на лицето да не се яви на работа, а се е наложило поради обективни
причини, независещи от него – задържането му в ареста, където е ограничена свободата му
на придвижване. Именно поради това съдът намира, че в случая е налице причинно-
следствена връзка между лишаването от възможност на ищеца за получи възнаграждение за
своя труд и незаконното обвинение, което му е попречило да го полага. Именно
упражнената процесуална принуда е препятствала изпълнението на служебните задължения
на ищеца. Предвид изложеното следва да се приеме, че се дължи обезщетение за претърпени
вреди /пропуснати ползи/, възлизащи в размер на брутното трудово възнаграждение за
съответния период.
По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от
страните и кредитирано от съда като компетентно изготвено, от което се установява, че
пропуснатите ползи от работна заплата на ищеца за периода 07.03.2022 г. – 24.08.2022 г.
възлизат в размер на 4 281,26 лв. брутно възнаграждение или 3 322,18 нетно
възнаграждение. При изслушването си в съдебно заседание на 10.04.2024 г. експертът
пояснява, че обезщетението се изчислява въз основа на брутното трудово възнаграждение.
Установява се, че за периода от 07.03.2022 г. до 24.08.2022 г. ищецът е бил в неплатен
отпуск, размерът на възнаграждението, което е щял да получи, ако беше работил, възлиза на
4 281,26 лв. и в този размер претенцията за имуществени вреди е основателна и доказана.
По изложените съображения, съдът намира, че искът се явява основателен и следва да бъде
уважен за сумата 4 281,26 лв. за периода 07.03.2022 г. – 24.08.2022 г., като следва да бъде
отхвърлен за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 5 400,00 лв.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да получи направените в хода на
производството разноски, съразмерно уважената част от исковете. Предвид изложеното
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сума в общ размер на 913,80 лева,
представляваща сторени разноски за държавна такса, депозит за вещо лице и адвокатско
възнаграждение по съразмерност.
Ответникът не претендира разноски, с оглед което и съдът не следва да му присъжда
такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ ПРБ, с адрес: ************, да
заплати на Ц. К. И., ЕГН **********, с адрес: **************, сумата от 3 000,00 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от повдигнато
и поддържано незаконно обвинение срещу ищеца за извършено престъпление по чл. 150, ал.
1, пр. 1 и пр. 4 НК, приключило с постановление за прекратяване на наказателното
производство от 12.10.2022 г. по досъдебно производство № 373/2022 г. на 09 РУ-СДВР във
връзка с прокурорска преписка № 11415/2022 г. по описа на СРП, ведно със законната лихва,
считано от 03.08.2023 г. до окончателното й изплащане, и сумата 4 281,26 лева,
представляваща претърпени имуществени вреди /пропуснати ползи/, изразяващи се в
неполучен доход от работна заплата за периода 07.03.2022 г. – 24.08.2022 г., ведно със
законната лихва, считано от 03.08.2023 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за неимуществени вреди за разликата над присъдените 3 000,00 лева до
пълния предявен размер от 14 600,00 лева и иска за имуществени вреди за разликата над
присъдените 4 281,26 лева до пълния предявен размер от 5 400,00 лева, като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание 78, ал. 1 от ГПК ПРБ, с адрес: *************, да заплати на
Ц. К. И., ЕГН **********, с адрес: *************, сумата 913,80 лева, представляваща
сторени разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
11
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12