№ 4046
гр. София , 03.09.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ в закрито заседание на трети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:С.Н.Р.Я
като разгледа докладваното от С.Н.Р.Я ГражД--ко дело № 20211110144238
по описа за 2021 година
Производството по делото е по исковата молба на Н. ИВ. Н., ЕГН **********,
гр.София, ул.„Банат” № 22, ет.5, чрез адв. И. спрямо Държавна агенция за национална
сигурност, със седалище в гр.София и адрес на управление бул.Черни връх 45,
представлявана от Председателя на Агенцията.
Излага се, че ищецът на основание Решение на МС с № 345/ 23.05.2018г. е заемал в
ответната Агенция длъжността заместник –председател на Д-- със срок от пет години като се
твърди, че с Решение на МС с № 434/ 28.05.2021г. ищецът е бил освободен от тази длъжност
на основание чл.8, ал.4, т.7 и ал.5 от ЗД--.
Твърди се, че като страна по валидно възникнало и съществувало правоотношение с
Агенцията ищецът е бил незаконосъобразно уволнен тъй като са нарушени процедурата по
налагане на дисциплинарно наказание – чл.193 от КТ, както и се твърди, че с атакуваното
Решение на МС е наложено дисциплинарно наказание ‚уволнение‘, което обаче решение е
немотивирано – в разпоредбата на чл.8, ал.4, т.7 от ЗД-- са посочени три хипотези за
предсрочно прекратяване мандата на ищеца - тежко нарушение или системно неизпълнение
на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на агенцията.
Сочи се, че посоченото в решенето за уволнение основание е неясно – не е визирано кое от
трите основания е налице; излага се, че дори и с препращане към друг документ, а именно
писмо с № РД – 60/ 28.05.2021г., актът за уволнението на Недялко е неясен, което води и до
невъзможност на ищеца да оспорва уволнението като незаконосъобразно. Не е налице и
основанието по чл.19а, ал.2 от ЗА, която дава възможност правоотношения със заместник-
министрите, областните управители, заместник областните управители, както и с
посочените в чл.19, ал. 4 еднолични органи, техните заместници и членовете на колегиални
органи, да бъдат прекратени без предизвестие от органа, който ги назначава, съответно
определя, по негова преценка т.е по целесъобразност. Позовавайки са на немотивиран акт за
прекратяване на служебното му правоотношение, както и на неспазена процедура по чл.193
от КТ, както и излагайки, че на са налице никакви нарушения на трудовата дисциплина и
служебните му задължения ищецът желае решение, с което да бъде отменено атакуваното
уволнение като незаконосъобразно, възстановяване на ищеца на заеманата преди
уволнението длъжност „заместник – председател на Д--“; осъждане на ответника да заплати
на ищеца на основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл. 225, ал.1 от КТ обезщетение за оставане
без работа в размер на брутното му трудово възнаграждение за шест месеца от датата на
уволнението – 01.06.2021 до 01.12.2021г. ведно със законовата лихва за забава от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, както и присъждане на
1
обезщетение за прекратяване на правоотношението без предизвестие на основание чл.220,
ал.1 от КТ в размер на БТВ за три месеца ведно със законовата лихва върху сумата. В
подкрепа на горното се ангажират доказателства и се претендират разноски. Желае се
разглеждане на делото по реда на чл.136, ал.1, т.3 от ГПК.
В срока за отговор е депозиран такъв, с който не се оспорват следните обстоятелства:
наличие на предложение на Председателя на Д--, обективирано в ЧР -957/ 08.05.2018г. до
Министър председателя на РБ за определяне на ищеца като заместник – председател на Д--
за срок от пет години от датата 26.07.2018г.; за назначаването на ищеца на тази длъжност с
Решение на МС с № 345/ 23.05.2018г., за неговото предсрочно освобождаване по
предложение на Председателя на Д-- с № РД-60/28.05.2021г. до МП на РБ и за предсрочното
му освобождаване с Решение на МС с № 434/ 28.05.2018г. на основание чл.8, ал.4, т.7 и ал. 5
от ЗД--.
По същество се оспорват заявените искове като се навежда, че правоотношението е
прекратено по целесъобразност – чл.19а, ал.2 от ЗА и прилагайки по аналогия нормата на
чл. 328, ал.2 от КТ ответникът твърди, че при това основание за работодателя не възниква
задължение за прекратяване на правоотношението с мотивирана заповед. С тези
съображения и като се излага, че на съдебен контрол подлежи уволнението на това
основание само досжено това дали е извършено от компетентния за това орган и с
конкретен акт, но не и мотивите за това уволнение, ответната Агенция оспорва исковете
като неоснователни- главния за отмяна на уволнението и акцесорните към него – за
възстановяване на заемната преди уволнението длъжност, за присъждане на обезщетение за
оставане без работа, както и за такова за неспазено предизвестие. Ангажират се
доказателства и се оспорват част от доказателствените искания на ищеца.
Исковете са с правно основание по чл. 344, ал. 1, т.1, предл. първо и второ, чл. 344,
ал.1, т.2 от КТ, 344, ал.1, т.3 от КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ и чл.221, ал.1 от КТ – за
признаване на уволнение за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на ищеца на
заеманата преди уволнението длъжност, за заплащане на обезщетение за оставане без работа
поради незаконното уволнение за периода на оставане без работа и за присъждане на
обезщетение за неспазено предизвестие.
Съгласно чл. 140, ал. 1 от ГПК след като провери редовността и допустимостта на
предявените искове, както и другите искания и възражения на страните, съдът се произнася
с определение по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата.
Настоящият състав намира, че така предявените претенции са допустими, поради
което делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание, за което да се
призоват страните, на които следва да се връчи препис от настоящото определение.
В тежест на работника е да установи, че към датата на прекратяване на ТД е полагал
труд при ответника на сочената длъжност и при посоченото възнаграждение, за което няма
спор, а в тежест на ответника е да установи, че наложеното наказание е за извършено
нарушение при спазване на процедурата по налагането му като съдът следва да укаже на
страните, че по делото няма спор досежно следните релевантни за спора обстоятелства -
наличие на предложение на Председателя на Д--, обективирано в ЧР -957/ 08.05.2018г. до
Министър председателя на РБ за определяне на ищеца като заместник – председател на Д--
за срок от пет години от датата 26.07.2018г.; за назначаването на ищеца на тази длъжност с
Решение на МС с № 345/ 23.05.2018г., за неговото предсрочно освобождаване по
предложение на Председателя на Д-- с № РД-60/28.05.2021г. до МП на РБ и за предсрочното
му освобождаване с Решение на МС с № 434/ 28.05.2018г. на основание чл.8, ал.4, т.7 и ал. 5
от ЗД--.
2
Относно доказателствените искания съдът приема следното: като доказателства
следва да бъдат допуснати приложените към исковата молба и отговора документи като
искането на ищцата за прилагане на цялото му служебно досие съдът намира за
неоснователно като ненужно.
Искането за събиране на ССчЕ съдът намира за относимо и следва да бъде допусната
и назначена такава.
Досежно молбата на ищеца за разглеждане на делото по реда на чл. 136, ал.1, т.1 и 3
от ГПК съдът намира, че в кориците на делото не се съдържат доказателства, публичното
събиране на които би могло да доведе до накърняване на обществения интерес или до
разгласяване на данни, представляващи търговска, производствена, изобретателска или
данъчна тайна със защитими интереси още повече, че съдът не е сезиран с искане за
събиране на гласни доказателства, а само писмени такива, което дава основание на съда да
остави това искане без уважение.
При горното и на основание чл. 140 от ГПК Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ВНАСЯ делото за разглеждане в съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 28.09.2021г.
от 12.20 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба и използване на способите за доброволно
уреждане на спора.
ДА СЕ ВРЪЧАТ преписи от настоящото определение на страните.
ДОПУСКА като доказателства по делото приложените към исковата молба и
отговора документи.
ДОПУСКА и НАЗНАЧАВА съдебно- счетоводна експертиза, със задачи,
формулирани в исковата молба, като определя за вещо лице – вещото лице В.Д.П. Указва на
вещото лице, че следва да работи по приложената справка с гриф ‚класифицирана
информация‘, която е приложена по делото.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за работа на вещото лице в размер на 300 лева, които ще се
изплатят от бюджета на съда.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на ищеца да се
връчи и препис от писмения отговор.
НАПЪТВА страните към спогодба, като им указва, че в случай че постигнат такава,
на ищеца ще му бъде възстановена половината внесена държавна такса.
УКАЗВА на страните, че към Софийския районен съд действа Център по
медиация, към който страните могат да се обърнат за разрешаване на спора извънсъдебно.
Центърът по медиация се намира на бул. „Цар Борис III“ № 54, ет. 2, ст. 204. Повече
информация можете да получите на тел. 02 /895 54 23 от 9,00 до 17 часа, пишете и на ел.
адрес: ********@******.*** .
По доклада страните могат да изразят становища писмено до първото съдебно
3
заседание или най-късно в насроченото о.с.з., както и да ангажират допълнителни
доказателства във връзка с указанията на съда и разпределената доказателствена
тежест.
Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4