Р Е Ш Е Н И Е
№…….
гр. А., 19.02.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд
А., трети съдебен състав, в публично заседание на двадесети януари през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
Районен съдия: Елена Калпачка
при секретаря Неделина
Рабаджиева
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1078 по описа на съда за 2020 г.
за да се произнесе, взе предвид:
Предявен
е иск с правно основание чл. 87 ал. 3 от ЗЗД.
Ищецът Н.В.М.
твърди, че е наследник на баща си В. Н. В., прехвърлил описаните в исковата молба
недвижими имоти, срещу задължения, поети от ответника В.С.В., с нотариален акт за
прехвърляне на недвижими имоти № 30, том 2, рег.№ 1268, дело 213/2019 г. по описа
на нотариус Р. Й., с район на действие РС А.. Твърди, че ответникът не е изпълнявал
задълженията си по процесния договор, като прехвърлителят не е имал нужда от грижи, въпреки здравословното
си състояние и тя не е полагала такива, поради което моли да бъде развален договора
до размера на наследствената и част –
1/3 идеална част, поради неизпълнение на задълженията от ответника.
В
становище по същество счита иска основателен и доказан със събраните по делото
доказателства и моли да бъде уважен, както и за присъждане на разноски.
Ответникът
В.С.В. оспорва иска, твърди, че е полагала грижи за бившия си съпруг 25 години,
за което са и били прехвърлени имотите, както и срещу продължаване да полага грижи
и издържа съпругът си, които твърди да е изпълнявала. Моли да бъде отхвърлен искът
и да и бъдат присъдени направените разноски. В становище по същество счита, че
са доказани по несъмнен начин грижите, полагани за прехвърлителя
след сключване на процесния договор, като счита
недопустимо оборване на изявлението му за осъществени грижи до тогава.
Съдът,
като прецени събраните доказателства, с оглед становището на страните и
разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намери за установено от фактическа и правна
страна следното:
Не е
спорно между страните, а и от представените писмени доказателства е видно, че ищецът
Н.В.М. е наследник на В. Н. В., негова дъщеря, заедно със сестра си и съпругата
му. Доколкото съпругата на наследодателя получава равен дял от наслеството с този на децата му, то ищецът наследява една
трета идеална част от оставеното наследство. Това обосновава процесуалната
легитимация на ищеца да търси разваляне на договора поради неизпълнение от
страна на ответника, за наследствената и част.
От
представения по делото нотариален акт за прехвърляне на недвижими имоти № 30, том
2, peг. №1268, дело 213/2019 г. по описа на Р.Й. - Нотариус
с № 695 на НК и район на действие Районен съд А. е видно, че наследодателят на
страните В. Н. В. е прехвърлил на ответника В.С.В. притежаваните от него,
описани в исковата молба недвижими имоти, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор №00702.522.124.5.6, находящ се в гр. А., община
А., област Пловдив по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед 300-5-52/08.07.2004 на Изпълнителния директор на АК, изменена със заповед
КД-14-16-65/18.03.2010 г. на Началника на СК - Пловдив, с адрес: град А., *****,
който самостоятелен обект се намира в сграда № 5, разположена в поземлен имот с
идентификатор №00702.522.124, със застроена площ от 33 кв.м., с предназначение
- жилище, апартамент, ведно със съответните идеални части от общите части на сградите,
на едно ниво, със стар идентификатор №00702.522.124.1.6, при съседни самостоятелни
обекти: на същия етаж - няма, под обекта - няма, над обекта - №00702.522.124.5.2;
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
№00702.522.124.5.1, находящ се в гр. А., община А., обл.
Пловдив, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
300-5-52/08.07.2004 на Изпълнителния директор на АК, изменена със заповед КД-14-16-65/18.03.2010
г. на Началника на СК - Пловдив, с адрес: град А., *****, който самостоятелен обект
се намира в сграда № 5, разположена в поземлен имот с идентификатор №00702.522.124,
със застроена площ от 33 кв.м., с предназначение - за търговска дейност, на едно
ниво, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата, със стар
идентификатор №00702.522.124.1.1, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж
№00702.522.124.5.5, под обекта - няма, над обекта: №00702.522.124.5.2, както и самостоятелен обект в сграда с идентификатор
№00702.522.124.5.5, находящ се в град А., община А., област
Пловдив, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
300-5-52/08.07.2004 на Изпълнителния директор на АК, изменена със заповед КД-14-16-65/18.03.2010
г. на Началника на СК - Пловдив, с адрес: град А., *****, който самостоятелен обект
се намира в сграда №5, разположен в поземлен имот №00702.522.124, със застроена
площ от 33 кв.м., с предназначение - за търговска дейност, на едно ниво, ведно със
съответните идеални части от общите части на сградата, със стар идентификатор: №00702.522.124.1.5,
при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: №00702.522.124.5.1, под обекта
- няма, над обекта - №00702.522.124.5.2. С описания нотариален акт са
прехвърлени и 147/168 идеални части от поземлен имот с идентификатор №00702.522.124,
с площ от 168 кв.м, с трайно предназначение на територията – урбанизирана и
начин на трайно ползване на имота ниско застрояване, ведно със самостоятелен обект
в сграда с идентификатор №00702.522.124.5.2, находящ се
в град А., община А., област Пловдив, с адрес: град А., *****който самостоятелен
обект се намира в сграда №5, разположен в поземлен имот №00702.522.124, със застроена
площ от 98,62 кв.м., с предназначение на самостоятелния обект жилище,
апартамент, на едно ниво, ведно с избено помещение с декларирана площ от 5
кв.м, със стар идентификатор №00702.522.124.1.2, със съседни самостоятелни
обекти – на същия етаж няма, под обекта №00702.522.124.5.5,
№00702.522.124.5.6, №00702.522.124.5.1,
над обекта - №00702.522.124.5.3, които не са описани в исковата молба и по
отношение на тях не се претендира разваляне на алеаторния
договор.
Прехвърлянето на правото на собственост на недвижимите
имоти, предмет на оспорваната сделка, е било уговорено срещу насрещна престация - полаганите до момента на прехвърлянето грижи от
ответника В.С.В. и поемане на задължение да се грижи за прехвърлителя
при за в бъдеще при болест, немощ и старост, изразяващи се в осигуряване на
храна, отопление, лекарства и лекарска помощ, като му осигури един нормален
живот, какъвто е водил до датата на прехвърлянето на имотите, като грижите приемателя
да осъществява в имота, предмет на нотариалния акт, като приемателя не може да
налага грижи, които прехвърлителя не желае да приема,
нито да му налага начин на живот, който прехвърлителя
не е готов да следва.
Спорен
между страните в производството остава факта на изпълнение на задължението,
поето от ответника срещу получаване на правото на собственост на описаните
недвижими имоти, както преди прехвърлянето им, така и след това.
Ответникът твърди, че е изпълнявала поетите от нея
задължения, като оспорва възможността да се преценява полагането на грижи за прехвърлителя преди изповядване на прехвърлителната
сделка, доколкото в договора е налице изявление на наследодателя за полагани
такива, а ищецът твърди, че ответникът не е престирала
нищо по договора, тъй като баща и не е имал нужда нито от грижи, нито от
издръжка, като прехвърлителят е осигурявал финансово
всички членове на семейството си, доколкото само той е получавал доходи, а
именно от прехвърленото имущество.
На първо място следва да бъде даден отговор, с оглед
възраженията на ответника, за възможността ищеца, като наследник на прехвърлителя, да оборва направеното от последния изявление
за полагани грижи от преобретателя. Свидетелски
показания от състава на съда са допуснати с оглед разпоредбата на чл. 165, ал.
2 от ГПК, доколкото искането е на наследника на страна по договора, а сделката е
насочена срещу него. В този смисъл и постановената задължителна практика, обективирана в Решение № 439 от 20.12.2011 г. по гр. д. №
1581/2010 г. на Върховен касационен съд. Поради изложеното съдът обсъжда при
установяване на фактическата обстановка по делото и събраните гласни
доказателства на свидетеля на ищеца.
За да
бъде установено дали и доколко ответникът е изпълнявала задълженията си, поети
с договора, са събрани писмени и гласни доказателства –разпит на свидетели на
двете страни и препис от съдебно решение за разваляне по съдебен ред на договор
за прехвърляне на процесните недвижими имоти на
дъщерята на наследодателя Б.В.В.. От представеното
влязло в сила съдебно решение не се установява, че Б.В., а не ответника в
настоящото производство, е осъществявала грижи за баща си по време на действие
на сключения между тях договор, напротив, сключеният между тях договор за
прехвърляне на недвижимите имоти е бил развален по съдебен ред, поради
неизпълнение от страна на Б.В., като е било постановено неприсъствено решение.
От
разпитаните свидетели на ответника К.и В., чиито показания съдът изцяло
кредитира като незаинтересовани, логични и плод на непосредствени впечатления,
категорично се установи, че по време на цялото съвместно съжителство на
страните по договора, ответникът е била неотлъчно до съпруга си, като
свидетелят В. заявява, че е виждал ответника В. да излиза сама да пазарува, но
не и съпругът и. И двамата свидетели заявиха, че никога приятелят им В. В.не се
е оплакал от липса на внимание и грижи, като у дома му винаги е било топло,
подредено, сготвено, оправено. Твърдят, че ответникът В. не е работела, защото
съпругът и не е искал, желаел е да бъде постоянно с него и тя го е придружавала
навсякъде. Свидетелят В. заяви, че за В. В.е получавал необходимите грижи и е
живеел добре. Свидетелите не установяват разлика в живота на В. В.преди и след
прехвърляне на имотите на ответника. Заявяват, че прехвърлителят
е бил труден характер и не е приемал нито чуждо мнение, нито е търпял препоръки,
като не спазвал дори указанията на лекуващите го лекари. И двамата свидетели
заявят, че В. В.е живял точно така, както е искал, независимо, че не е бил
разбиран от околните, включително и от свидетеля В., като не е имал много
близки хора около себе си и е живеел затворен живот, бил е винаги със съпругата
си, както и с дъщеря си. За горното свидетелства и свидетелят Б.В., дъщеря на прехвърлителя, като нейните показания съдът обсъжда с оглед
разпоредбата на чл. 172 от ГПК, вземайки предвид роднинската връзка с ответника
и евентуалната и заинтересованост от изхода на делото, но приема истинни, в
частта, в която кореспондират с останалите гласни и писмени доказателства по
делото. Свидетелят В. заяви, че майка и е вършила всичко вкъщи, като е била до
баща и неотлъчно и след като се е разболял от бъбречна недостатъчност и се е
налагало да ходи на хемодиализа три пъти седмично,
повече от две години. Заявява, че именно баща и е държал майка и да не работи,
а да бъде до него и да се грижи за всичко.
Така
събраните доказателства не се опровергават от допуснатия свидетел на ищеца,
който заяви, че не е посещавал дома на ответника и бащата на ищеца от повече от
двадесет години, като няма непосредствени наблюдение над живота на прехвърлителя, но го е виждала и мисли, че не е имал нужда
от грижи, изглеждал видимо здрав. Твърди, че ответникът не е работила и
средствата за издръжка на семейството и са били от наеми на прехвърлените имоти,
а и мисли, че ответникът не е поддържала добра хигиена в дома си, тъй като при
отваряне на вратата на жилището им е усещала неприятна миризма, а и според нея
външният вид на ответника бил нелицеприятен, без да уточнява защо. Съдът не
кредитира така дадените показания, защото противоречат на останалите свидетелски
показания, а и се опровергават от приложените и неоспорени по делото официални
документи – експертни решения на прехвърлителя от
ТЕЛК от 2018 г., със заключение за 92% намалена работоспособност, както и последващо освидетелстване с експретно
решение на ТЕЛК от 04.06.2019 г. за 100 % степен на увреждане с чужда помощ,
пожизнено. В така представените медицински документи, направление за ТЕЛК и
решения на лекарските комисии са установени хронична бъбречна недостатъчност и
сърдечни заболявания, ренална анемия, пристъпи на хипетрония със задух и главоболие. Представени са и епикриза от ІІ вътрешно отделение на МБАЛ – А. ЕООД от
04.10.2017 г., след хоспитализация, от която е видно, че е имал оплаквания от
сърцебиене, отпадналост, виене на свят, като е изписан с диагноза ОБН.ХБН ІІ
степен, ренопаранхиматозна хипертония, ренална анемия и установена напълно изгубена
работоспособност. От представеното медицинско удостоверение от същата болница е
видно, че В. В.е бил с така поставена диагноза – терминална бъбречна
недостатъчност – хрониодиализа, артериална
хипертония, ренална анемия, ренална
остеодистрофия и е провеждал хемодиализа
три пъти седмично по три часа. С оглед така посочените писмени доказателства и
свидетелските показания на разпитаните свидетели на ответника съдът приема за
категорично установено, че В. В.е бил с влошено здравословно състояние и се е
нуждаел от грижи, доколкото му е определена и чужда помощ с експертно решение
на ТЕЛК.
Останалите
представени писмени доказателства, съдът не обсъжда, тъй като неотносими към спора и не са необходими за формиране на
решаващите изводи на съда.
Сключеният между страните договор има силата на закон за тях,
като обема на задълженията е очертан в договора, сключен между страните, а именно
престирани до момента на прехвърлянето грижи и бъдещи
такива – при болест, немощ и старост. Така установеното състояние на прехвърлителя е от значение за установяване на точното
изпълнение на задължението на ответника, което следва да бъде изпълнявано
спрямо него така, че да задоволява потребностите му, с оглед състоянието му. Следва
да се вземе предвид и последващата конкретизация на
задълженията на приобретателя – осигуряване на храна,
отопление, лекарства и лекарска помощ, като му осигури един нормален живот, какъвто
е водил до датата на прехвърлянето на имотите, като грижите приемателя да осъществява
в имота, предмет на нотариалния акт, като приемателя не може да налага грижи, които
прехвърлителя не желае да приема, нито да му налага начин
на живот, който прехвърлителя не е готов да следва.
Или изрично прехвърлителя е заявил, че не желае да
бъде променян начина му на живот и да му бъдат налагани грижи, които не желае
да приема, от изброените. Установи се безспорно по делото, че наследодателят е
живял до смъртта си по начина, по който е живял винаги, бил е придружаван от
съпругата си навсякъде, бил е задоволен с храна, отопление, лекарства и
лекарска помощ, в обема, в който самият той е желаел и преценял, като не му е
била налагана чужда воля. Не се установи по делото да е имал нужда от грижи,
които не са били полагани за него. Дори се установи, че е получавал всичко
необходимо като грижи и помощ, без дори да е било видимо за околните, че се е
нуждаел от такава чужда помощ, каквато е определена с решението на ТЕЛК. При
така направената конкретизация в договора, ограничения на така определените грижи
и издръжка, следва да се приеме, че задължението на приобретателя
е било да осигури всички грижи на прехвърлителя, с
оглед настъпилото заболяване, така, че да не се променя начина му на живот,
като му осигури нормален, според прехвърлителя, а не
според околните, и спокоен за него живот, което съдът счита, че със събраните
доказателства се установи, че ответникът е изпълнил.
С така събраните доказателства съдът счита, че се
установи по категоричен начин изпълнение на задълженията по договора от ответника,
с оглед вмененото със закона и определението на съда за разпределяне на доказателствената тежест в процеса негово задължение. Целта
на сключване на процесния договор е получаване на
по-добри материални условия на живот на прехвърлителя,
съчетани с необходимите нравствено-морални отношения (ТР 96/66 на ОСГК на ВС на
РБ). При сключване на договора страните са уговорили конкретни задължения, с
изпълнение на които ответникът е осигурил на прехвърлителя
нормален, според собствените му разбирания и спокоен живот, какъвто е водил до
прехвърлянето на собствеността си.
При така установената фактическа обстановка и направените
правни изводи съдът приема, че искът за разваляне на част от процесния договор, сключен с нотариален акт за прехвърляне на
недвижими имоти № 30, том 2, рег.№ 1268, дело 213/2019 г. по описа на нотариус Р.
Й., с район на действие РС А. е недоказан в своето основание, поради което и
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Разноските
по делото, направени от ответника, следва да се присъдят, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, съответно на отхвърлената част
от иска, в конкретния случай изцяло, съгласно представения списък на разноските
по чл. 80 от ГПК и представените доказателства по делото за реално направени
разходи. От представените по делото Договор за правна защита и съдействие се
установява заплащане в брой на адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв., в
какъвто размер е и списъка на разноски, представен от ответника.
Водим от
горните съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.В.М., ЕГН **********,***, със съдебен
адрес ***, лява секция, ет. 4, ап. 25, адв. С.С., иск срещу В.С.В.,
ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, адв. К.,
за разваляне на сключения на 18.12.2019 г. договор между В. Н. В. и В.С.В., с нотариален
акт за прехвърляне на недвижими имоти № 30, том 2, peг.
№1268, дело 213/2019 г. по описа на Р.Й. - Нотариус с № 695 на НК с район на действие
Районен съд А., по отношение на една трета идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор №00702.522.124.5.6, находящ се в гр. А., община А., област Пловдив по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед 300-5-52/08.07.2004 на Изпълнителния
директор на АК, изменена със заповед КД-14-16-65/18.03.2010 г. на Началника на СК
- Пловдив, с адрес: град А., *****, който самостоятелен обект се намира в сграда
№ 5, разположена в поземлен имот с идентификатор №00702.522.124, със застроена площ
от 33 кв.м., с предназначение - жилище, апартамент, ведно със съответните идеални
части от общите части на сградите, на едно ниво, със стар идентификатор №00702.522.124.1.6,
при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж - няма, под обекта - няма, над обекта
- №00702.522.124.5.2; Самостоятелен обект
в сграда с идентификатор №00702.522.124.5.1, находящ
се в гр. А., община А., обл. Пловдив, по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед 300-5-52/08.07.2004 на Изпълнителния
директор на АК, изменена със заповед КД-14-16-65/18.03.2010 г. на Началника на СК
- Пловдив, с адрес: град А., *****, който самостоятелен обект се намира в сграда
№ 5, разположена в поземлен имот с идентификатор №00702.522.124, със застроена площ
от 33 кв.м., с предназначение - за търговска дейност, на едно ниво, ведно със съответните
идеални части от общите части на сградата, със стар идентификатор №00702.522.124.1.1,
при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж №00702.522.124.5.5, под обекта
- няма, над обекта: №00702.522.124.5.2, както и самостоятелен обект в сграда с идентификатор №00702.522.124.5.5, находящ се в град А., община А., област Пловдив, по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед 300-5-52/08.07.2004 на Изпълнителния
директор на АК, изменена със заповед КД-14-16-65/18.03.2010 г. на Началника на СК
- Пловдив, с адрес: град А., *****, който самостоятелен обект се намира в сграда
№5, разположен в поземлен имот №00702.522.124, със застроена площ от 33 кв.м., с
предназначение - за търговска дейност, на едно ниво, ведно със съответните идеални
части от общите части на сградата, със стар идентификатор: №00702.522.124.1.5, при
съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: №00702.522.124.5.1, под обекта - няма,
над обекта - №00702.522.124.5.2, поради неизпълнение на задълженията от страна
на В.С.В., на осн. чл. 87, ал.3 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Н.В.М., ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, лява секция, ет.
4, ап. 25, адв. С.С., да заплати на В.С.В., ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, адв. К., сумата от 800 лева (осемстотин лева) направени в
производството разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване от страните пред
Окръжен съд Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му.
Районен съдия: