Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2021г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно
заседание проведено на тринадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА
При участието на
секретаря Ива И.,
като разгледа
докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА
гражданско дело № 16724 по описа за 2017г. на СГС,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 365 ГПК.
Образувано е по иск на А.К.И. срещу ЗАД „ОЗКЗ.” АД, за присъждане на сумата
25100.00лв., частично от 45000.00лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди и сумата 110.00лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП настъпило на 17,03,2016г.,
около 02,50ч, по първокласен път I-6 в посока от София към
Пирдоп в с.Саранци, км. 155+700, причинено виновно отС.Т.Д.,
при управление на т.а. седлови влекач „МАН“, с рег. № *******, теглещ полуремарке с рег. № ВР *******, който навлизайки в десен
завой с несъобразена с пътните условия скорост самокатастрофирал,
като с челната част на автомобила ударил западната стена на къща, в резултат на
което ищцата в качеството на пътник в т.а. претърпяла тежки травматични
увреждания, чиято отговорност била застрахована по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”, сключена със ЗАД „ОЗКЗ.” АД, със застрахователна
полица № BG/23/116000598521/16.02.2016г., валидна към датата на ПТП, ведно със
законната лихва върху главницата считано от
30,04,2019г. до окончателното и изплащане, както и сумата 809.95лв.,
представляваща обезщетение за забава начислено върху сумата 5000.00лв., която е
доброволно и извънсъдебно изплатена част от обезщетението за неимуществени
вреди, начислено за периода от 17.03.2016г., когато настъпило увреждането, до
19.10.2017г., когато е извършено плащането.
В исковата молба твърди, че заради получените от ПТП увреждания била откарана по спешност в
изключително тежко състояние в болница, че претърпяла множество изследвания и
медицински интервенции, както и рехабилитация и тежък период на възстановяване,
който и към момента не е приключил. Търпяла, търпи към момента и ще търпи и в
бъдеще болки и страдания с изключителен интензитет.
Поддържа, че за ПТП е образувано ДП № ЗМ 88/2016г по описа на РУП Елин Пелин, пр.пр.
№ 216/2016г. по описа на РП Елин Пелин.
Твърди, че на 21,04,2019г. подал искане до ответника за изплащане на
застрахователно обезщетение, по повод което му било изплатена на 19.10.2017г.
сума в размер на 5000.00лв., която намира за крайно недостатъчна.
Ответникът ЗАД „Д.Б.Ж.И З.” АД в отговора на исковата молба не оспорва наличието на
валидно застрахователно правоотношение по отношение т.а. седлови влекач
„МАН“, с рег. № *******, теглещ полуремарке с рег. №
ВР *******, както и, че по повод искането на ищцата от 21,04,2019г., в нейна
полза е изплатено извънсъдебно и доброволно застрахователно обезщетение в
размер на 5000.00лв. на 19.10.2017г.
Оспорва механизма на ПТП с възражението, че водачътС.Т.Д.
няма вина за настъпването му, а същото е настъпило поради незиправности
на т.а. или неравности на пътя.
Възразява и, че не е налице пряка причинна връзка между ПТП и настъпилия за
ищцата вредоносен резултат, а в евентуалност настъпилите вреди не са с твърдяният вид и интензитет.
В евентуалност навежда довод за съпричиняване на
вредоносния резултат от ищцата с възражението, че е пътувала в т.а. без
поставен обезопасителен колан.
В евентуалност оспорва претенцията за неимуществени вреди по размер, а тази
за имуществени като невъзникнала. Оспорва и претенцията за лихви като недължима
и досежно претендираният
начален момент за същата.
Претендира иска да бъде отхвърлен, а в отношение на евентуалност желаното
обезщетение да бъде намалено.
В допълнителната искова молба
постъпила в срока по чл. 372, ал.1 от ГПК и в допълнителния отговор депозиран в срока по
чл. 373, ал. 1 от ГПК ищецът и ответникът не са навели нови твърдения и
нови възражения.
Съдът, като взе предвид становището
на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно в тяхната съвкупност, и въз основа законовите норми регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа страна:
От заключението по приетата КСАТМЕ се установява следното:
Процесното ПТП е настъпило на
17,03,2016г., около 02,50ч, по първокласен път I-6 в посока от София към Пирдоп в с.Саранци, км. 155+700, къдетоС.Т.Д., при управление на т.а. седлови влекач
„МАН“, с рег. № *******, теглещ полуремарке с рег. №
ВР *******, навлизайки в десен завой, при ясно време и добра осветеност с
улични лампи, вероятно поради временно, внезапно заспиване, с несъобразена с
пътните условия скорост продължил направо, вместо надясно и самокатастрофирал,
като с челната част на автомобила преминал през тротоар с бордюр, навлязъл в
тревната площ, през обособена детска площадка, съборил ограда на масивна ограда
на имот и се ударил в западната, масивна стена на къща и частично я съборил.
При вторият удар возените от него дърва се разпръснали и причинили материални
щети.
Съгласно заключението причина за ПТП е изцяло субективното поведение на
водача С.Т.Д., който е управлявал т.а. скорост 86км/ч, при допустима за местодвижението 50км/ч. и вероятно е заспал на волана.
В резултат на което ищцата в качеството на пътник в т.а., находяща се към момента на ПТП в легнало положение на
намиращото се зад шофьора легло, заспала, без поставен обезопасителен
колан, получила следните травматични увреждания: „Контузия в областта на
гърдите. Закрито разместено счупване на шийката на дясната раменна кост.“.
След ПТП ищцата е получила спешна медицинска помощ. Поради липса на
достатъчно средства и на медицинска осигуровка, при показания за оперативно
лечение на счупването на дясната раменна кост, е извършено само „наместване на
фрактурата на дясната раменна кост и стабилизиране чрез превръзка през гръдния
кош /превръзка на Дезо/“, и изписана с мнение
оперативно лечение да се осъществи на по-късен етап.
Общо лечебният и възстановителен период на ищцата е продължил 5 месеца.
През този период е търпяла болки и страдания, като най силни са били първите
два месеца и около 3-4 седмици в началото на проведената рехабилитация. В
останалите периоди е търпяла само периодични болки при промяна на времето,
лесно повлияващи се от лекарствени средства. Съгласно становището на в.л. ако
бе провела оперативно лечение зарастването при ищцата би продължило с месец по
малко, при по ранен момент на раздвижване. Ако бе провела оперативно лечение
ищцата е следвало да заплати стойността на операцията – 1700.00лв., т.к. не е
здравно осигурена. Дори да е била здравно осигурена е следвало да заплати
стойността на имплантираната метална остеоснитеза –
1200.00лв.
Към момента, 4 години след произшествието ищцата не търпи болки и страдания
на мястото на счупването. Зарастването е станало с известно разместване и леко
общо скъсяване на крайника, което оказва негативно влияние на движението
отвеждане встрани - при нея с намален обем 20 градуса. Други негативни
последици и усложнения не са установени.
Съгласно заключението ако бе пътувала с обезопасителен
колан ищцата би получила травми и фрактури в областта на гърдите, корема или
долните крайници. Фрактура в областта на дясната раменна става ищцата е можело
да получи само ако към момента на ПТП е пътувала на предна, дясна седалка в
автомобила и ударът е бил нанесе от дясната страна на купето, т.к. само
страничните движения на тялото не могат да бъдат обезопасени от предпазния
колан.
Безспорно е и от доказателствата се установява, че за ПТП е образувано ДП №
ЗМ 88/2016г по описа на РУП Елин Пелин,
пр.пр. № 216/2016г. по описа на РП Елин Пелин, което
към момента е прекратено поради смърт наС.Т.Д..
От показанията на св.С.Т.Д. се установява, че участвал в ПТП настъпило на
17.03.2016г. – управлявал товарният автомобил, с който било причинено. Ищцата
спяла на леглото зад шофьора. Спрял да си търси кафето преди завоя, пил вода,
намерило го и продължил. Нищо не помнел за катастрофата. Само помнел, че се
ударил в къща. След катастрофата излязал сам от
автомобила. Ищцата я извадили и я завели в болница.
От показанията на св.Р.К.И. се установява, че е сестра на ищцата. Узнала за
катастрофата сутринта след настъпването и по телефона от С.. Отишла на мястото.
Сестра и била в много лошо състояние. Уплашена, травмирана, с големи болки от
счупването на рамото. Взели я и я закарали във Враца 10 дни след ПТП-то. До
тогава била при С.. Във Враца свидетелката се грижела за нея. Водела я по
болници. И сега сестра и била в шок, физически и психически не била добре.
Страхувала се от тирове и все и казвала да се пази.
При така установеното съдът намира
следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, в сила от
01.01.2016г., вр. с чл. 45
и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
За да се приеме, че са основателни и се ангажира отговорността на
застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, която е функционално обусловена и по
правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента,
трябва да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: към момента
на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено
от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия
причинител на вредата и застрахователя; всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди – вина, вреда и причинна връзка между деянието и твърдяния
вредоносен резултат.
В тежест на ответника е да установи главно и пълно възраженията си по
исковете, респ. да установи възражението си за съпричиняване
на вредоносния резултат.
Не е спорно и съдът приема за установено, че отговорността на ответника
била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена
със ЗАД „ОЗКЗ.” АД, със застрахователна полица № BG/23/116000598521/16.02.2016г., валидна към датата на ПТП.
Безспорно е и въз основа доказателствата съдът приема за установено и, че
по искането на ищцата от 21,04,2019г., в нейна полза е изплатено от ЗАД „ОЗКЗ.”
АД извънсъдебно и доброволно застрахователно обезщетение в размер на 5000.00лв.
на 19.10.2017г., за неимуществените вреди настъпили в резултат на ПТП.
Съдът намира заключението по приетата КСАТМЕ за обективно и компетентно
дадено и като съответстващо на останалите доказателства по делото му дава вяра
изцяло.
Намира показанията на св.С.Т.Д. и Р.К.И. за дадени в резултат на преки,
непосредствени впечатления, вътрешно непротиворечиви и във връзка едни с други,
поради които ги кредитира изцяло. Тез на свидетеляР.К.И.
цени при условията на чл. 172 ГПК и им дава вяра, т.к. с в съответствие с
останалите доказателства по делото.
Въз основа събраните доказателства съдът приема за установено наличието на
кумулативно изискуемите елементи на непозволеното увреждане, а именно: деяние,
виновно и противоправно, извършено от водачаС.Т.Д., при управление на т.а. седлови влекач
„МАН“, с рег. № *******, теглещ полуремарке с рег. №
ВР *******,
А, който навлизайки в десен завой с несъобразена с пътните условия скорост самокатастрофирал, като с челната част на автомобила ударил
западната стена на къща, в резултат на което ищцата в качеството на пътник в
т.а. претърпяла тежки травматични увреждания: „Контузия в областта на гърдите.
Закрито разместено счупване на шийката на дясната раменна кост.“.
Претърпяла е болки и страдания за период от 5 месеца, за които е приключил
общо лечебният и възстановителен период. Най силни са били първите два месеца и
около 3-4 седмици в началото на проведената рехабилитация. В останалите периоди
е търпяла само периодични болки при промяна на времето, лесно повлияващи се от
лекарствени средства. Зарастването на пострадалият крайник е станало с известно
разместване и леко общо скъсяване, което оказва негативно влияние на движението
отвеждане встрани - при нея с намален обем 20 градуса. Други негативни
последици и усложнения не са установени.
За доказано съдът намира възражението за наличие на принос от страна на
ищцата за настъпване на вредоносния резултат. Същият се изразява в това, че в
нарушение на ЗДвП е пътувала в МПС без поставен обезопасителен
колан, легнала на мястото за почивка зад шофьора, с което е поставила здравето
и телесната си цялост в риск. Не обосновава обратен извод становището на вещото
лице, че ако е пътувала с обезопасителен колан е
могла да получи травми и фрактури в областта на гърдите, корема или долните
крайници, а ако е пътувала с обезопасителен колан на
предна, дясна седалка е било възможно да получи фрактура в областта на
раменната става, т.к. само страничните движения на тялото не могат да бъдат
обезопасени от предпазния колан. Това е така, т.к. тези изводи съставляват само
хипотези, които са в противоречие с установените факти по делото, и въз основа
които не може да се проведе главно и пълно доказване. От друга страна не може
да се приеме, че ищцата е допринесла за по тежко протеклият лечебен и
възстановителен период с това, че е нямала медицинска застраховка за да покрие
стойността на оперативното лечение или с липсата на достатъчно средства за да
заплати за оперативно лечение и поставяне на метална остеосинтеза.
Тези факти и обстоятелства не могат да и се вменят във вина.
С оглед изложеното, настоящия състав определя 20% съпричиняване на вредоносния резултат при ПТП от
страна на ищцата, т.к. е пътувала без поставен обезопасителен
колан.
Поради изложеното предявеният иск е доказан по основание.
По отношение размера на предявеният иск за неимуществени вреди:
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се
ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение.
Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на
субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат
значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди,
като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Претърпените от ищеца неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата
от 10000,00лв. След приспадане от размера на определеното обезщетение от
10000,00лв. на сума съответна на степента на съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищеца или на 2000,00лв., дължимото обезщетение е в размер на сумата 8000,00лв., за претърпените
неимуществени вреди. След приспадане на сумата 5000.00лв., представляваща
извънсъдебно и доброволно изплатено обезщетение от застрахователя в полза на
ищцата, искът е основателен за сумата 3000.00лв.
За сумата 2000.00лв., която е горница над присъдените 3000.00лв. до
определеният размер от 10000.00лв., предявеният иск за неимуществени вреди
следва да се отхвърли поради установеното съпричиняване,
за горницата от 5000.00лв. следва да се отхвърли поради установеното плащане, а
за сумата 15100.00лв., до пълният предявен размер от 25100.00лв., частично
от 45000.00лв., следва да се отхвърли като неоснователен.
При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени
вреди настоящият съдебен състав взема предвид характера, силата, интензитета и
продължителността на търпените от ищеца болки и страдания, отчита степента на
преживяваните от него отрицателни емоции, а именно: Касае се за жена на 57
години към датата на произшествието, претърпяло увреждания, доказани съобразно
заключението на КСАТМЕ: „Контузия в областта на гърдите. Закрито разместено
счупване на шийката на дясната раменна кост.“.
Претърпяла е медицински интервенции и период на рехабилитация. Общо
лечебният и възстановителен период е продължил 5 месеца, през които ищцата е търпяла
болки и страдания особено интензивни пред първите два месеца и 3-4 месеца по
време на рехабилитацията. Зарастването на пострадалият крайник е станало с
известно разместване и леко общо скъсяване, което е оказало негативно влияние
на движението отвеждане встрани - при ищцата с намален обем 20 градуса, което е
трайна негативна последица, създаваща затруднения в ежедневието.
Въз основа събраните доказателства съдът намира за основателна и
претенцията за имуществени вреди, за сумата 110.00лв., съставляваща разходи за
лечение.
Предвид основателността и доказаността на
главната претенция, основателен и доказан е акцесорният
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва.
Същата следва да бъде присъдена считано от изтичане на тримесечният период от
заявената извънсъдебно претенция или от
21.07.2019г., до окончателното им изплащане. Претенцията за присъждане
на сумата 809.95лв., представляваща обезщетение за забава начислено
върху сумата 5000.00лв., която е доброволно и извънсъдебно изплатена част от
обезщетението за неимуществени вреди, начислено за периода от 17.03.2016г.,
когато настъпило увреждането, до 19.10.2017г., когато е извършено плащането
съдът намира за неоснователна, т.к. законна лихва забава върху дължимото
застрахователно обезщетение се дължи след предявяване на претенцията, след
сроковете по чл. 405 КЗ.
По разноските в процеса:
При този изход на делото разноски се дължат на двете страни съобразно
уважената и отхвърлената част от исковете.
Ищеца е освободен от държавна такса и разноски в производството на
основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Адв. Е.Б. в качеството на
процесуален представител на ищеца претендира адвокатско възнаграждение
определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата с включен ДДС,
което възлиза на 1540.00лв.
Ответникът е представил списък за извършени разноски, които са в претендиран размер от 900,00лв., формирани от платен хонорар
за защита от юрисконсулт и разходи за депозити на КСАТМЕ и депозит за издаване
на СУ.
Съобразно уважената част от исковете ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на Адв. Е.Б. в качеството на
процесуален представител на ищеца сумата 178.30лв., представляваща
възнаграждение за защита от адвокат, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата, с включен ДДС. Съобразно отхвърлената част от иска
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 796.70лв., представляваща
възнаграждение за защита от юрисконсулт и разноски в производството.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 120.00лв.,
съобразно уважената част от иска, както и сумата 34.74лв., представляваща
сторени от бюджета на съда разноски за вещи лица.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗКЗ.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от А.П.Л.и Р.К.Д., ДА
ЗАПЛАТИ на А.К.И., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, адв. Е.Б. – САК, сумата 3000,00 /три хиляди/лв.,
която е част от претендираните 25100.00 /двадесет и
пет хиляди и сто/лв. частично от 45000.00 /четирдесет
и пет хиляди/лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата 110.00 /сто и десет/лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП
настъпило на 17,03,2016г., около 02,50ч, по първокласен път I-6 в посока от София към Пирдоп в с.Саранци, км. 155+700, причинено виновно
отС.Т.Д., при управление на т.а. седлови влекач
„МАН“, с рег. № *******, теглещ полуремарке с рег. №
ВР *******, който навлизайки в десен завой с несъобразена с пътните условия
скорост самокатастрофирал, като с челната част на
автомобила ударил западната стена на къща, в резултат на което ищцата в
качеството на пътник в т.а. претърпяла тежки травматични увреждания, чиято
отговорност била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, сключена със ЗАД „ОЗКЗ.” АД, със застрахователна полица № BG/23/116000598521/16.02.2016г., валидна към датата на ПТП, ведно със
законната лихва върху главниците считано от 21,07,2019г. до окончателното и
изплащане,
КАТО ОТХВЪРЛЯ искът за присъждане на неимуществени вреди за сумата 2000.00 /две
хиляди/лв., която е горница над присъдените 3000.00 /три хиляди/лв. до определеният размер от 10000.00 /десет хиляди/лв., поради установеното съпричиняване, за горницата от 5000.00 /пет хиляди/лв. - поради установеното плащане и за сумата 15100.00 /петнадесет хиляди и
сто/лв., до пълният предявен размер
от 25100.00 /двадесет и пет хиляди и сто/лв., частично от 45000.00 /четирдесет и пет хиляди/лв.,
като неоснователен, както и искът
за присъждане на сумата 809.95
/осемстотин и девет, 0.95/лв., представляваща обезщетение за забава
начислено върху сумата 5000.00лв., която е доброволно и извънсъдебно изплатена
част от обезщетението за неимуществени вреди, начислено за периода от
17.03.2016г., когато настъпило увреждането, до 19.10.2017г., когато е извършено
плащането, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, в сила от 01.01.2016г.,
вр. с чл. 45 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗКЗ.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от А.П.Л.и Р.К.Д. ДА ЗАПЛАТИ на адв. Е.Б. – САК в качеството на процесуален представител на
А.К.И., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, сумата 178.30 /сто
седемдесет и осем, 0.3/лв., представляваща възнаграждение за защита от
адвокат, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата с
включен ДДС.
ОСЪЖДА А.К.И., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, адв.
Е.Б. – САК, ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „ОЗКЗ.”
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от А.П.Л.и
Р.К.Д., сумата 796.70 /седемстотин деветдесет и шест, 0.7/лв.,
представляваща сторените в производството пред СГС съдебни разноски.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗКЗ.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от А.П.Л.и Р.К.Д. ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД сумата 120.00 /сто и двадесет/лв., представляваща държавна такса
върху уваженият размер на иска, както и сумата 34.74 /тридесет и четири,
0.74/лв., представляваща сторени от бюджета на съда разноски за вещи лица.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: