Р Е
Ш Е Н
И Е № 126
гр.
Кюстендил, 07.06.2018г.
Кюстендилският
окръжен съд в открито заседание на осемнадесети
април две хиляди и осемнадесета година ,в състав:
Председател: Р. Савова
при
участие на секретаря Р. С., като разгледа докладваното от съдия Савова гр. дело № 437 по описа за
Е.А.А., ЕГН **********,***, е предявила срещу „Специализирана
болница за рехабилитация -******" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в гр.С., област К., община С., ул."***********" № *, иск с правно основание чл.49 във вр.с чл.45 от ЗЗД
за осъждането на ответника да заплати на ищцата обезщетение в размер на ****.
за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от термично изгаряне
втора степен на китката на дясната ръка, получено на 10.08.2017г. по време на лечението
при ответника, поради несъоблюдаване от страна на длъжностните лица от състава
на дружеството на правилата за безопасност при извършване на рехабилитационните процедури,
която сума се претендира ведно със законната лихва от датата на увреждането - 10.08.2017
г.
Ищцата поддържа, че на 10.08.2017 г., по време на
лечение при ответника, при използването на вана за извършване на назначени
рехабилитационни процедури , А. е получила термичното изгаряне - при пробване с
ръка на водата преди за влезе във ваната. Полученото увреждане представлява болезнена
индурация на кожата в областа на интерфалангеалните стави на дясната длан, ограничена екстензия и флексия /нарушен захват
на юмрука/, както и наличие на траен козметичен дефект на дясната ръка., от
което е претърпяла и търпи интензивни болки и страдания, които ще търпи и за в бъдеще.Ищцовата страна
твърди, че ответното дружество чрез
натоварените за това лица не е осъществило
съблюдаване на правила на
безопасност при извършването на
посочената рехабилитационна процедура,.
Ответното дружество изцяло оспорва исковите претенции
като неоснователни както по размер, така и по основание, респ.оспорват се фактите и обстоятелствата, посочени в исковата молба относно причините за
злополуката.Направените възражения по същество от страна на ответника касаят
липсата на предпоставките за ангажиране на отговорността на ответното дружество
по чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 от ЗЗД .От ответника се поддържа,че не е
налице соченото увреждащо поведение от страна на лица от състава на ответното
дружество, а описаният инцидент се дължи изцяло на действия на ищцата, въпреки
че А. е била информирана за
забраната пациентите да боравят с уреди
или да извършват лично действия при извършване на предписаните им
манипулации.Освен това не са налице
сочените травматични последици, като липсата на назначена специална терапия на
заболяването, изразяващо се в „индурация на кожата в областта интерфлангеалните
стави на ІІ-ри и V-ти пръст на дясна длан", означава гладко преминаване на
лечението на изгарянето .
Кюстендилският окръжен съд, преценявайки при
условията на чл.235,ал.2 ГПК събраните
по делото доказателства, както и доводите и възраженията на страните,приема за
установено следното:
Страните не
спорят и съдът с доклада си по делото е обявил за ненуждаещи се от
доказване фактите и обстоятелствата,
че ищцата е постъпила за рехабилитация при ответника на
08.08.2017 г. за лечение на едностранна гонартроза в дясно коляно (болка в
дясното коляно, която се засилва при слизане по стълби), което е провеждано по
клинична пътека на НЗОК, включваща и
медицинска процедура във вана с минерална вода.
От показанията на свид. С. П., работеща на длъжността
„*******" в ответното дружество, се установява начина, по който се ползват
ваните при процедура „водолечение във вана", а именно ваната се подготвя
спрямо картона и предписаните от лекаря градуси на водата ; ваната се пълни и
се мерят градусите с термометър, след което се извиква пациентът, на когото е
предписана процедурата Свид.П. е била на смяна в деня на инцидента с ищцата
10.08.2017г., като около 10,00 часа е приготвяла ваната за нея , при което я е помолила да изчака, тъй като ваната се
пълни. Независимо от това, както и от обозначенията, че е забранено боравенето
с крановете за вода, А. е решила сама да регулира температурата на водата във
ваната си, в отсъствието на свид.П. която междувременно работела с други
пациенти. Служителката била уведомена от
ищцата , че си е изгорила ръката, като пострадалата първоначално е отказала помощ и не е имало видими следи по
ръката й.При отиването си към ваната свид.П. установила, че водата била
разхладена,а пострадалата й казала, че сама е нагласила температурата.Въпреки,
че е потърсила медицинска помощ за
изгарянето, А. е продължила престоя си по клиничната пътека докрая.На въпросите
на свидетелката пострадалата е отговаряла,че се чувства добре.Всеки ден същата
е била превързвана, а накрая и превръзката (марлята) е била махната.
От показанията на св. М. Р., *в болницата, която на
датата на инцидента с А. е работила като „*, при получаване на травмата тя е
извикала екипа на „Спешна помощ" от Д., извършил първата обработка на
травмата на ищцата, след като първоначално последната е отказала спешна
помощ..Свид.Р. също сочи , че ищцата е била предупредена още при постъпването
си за начина на извършване на водните процедури и забраната сама да влиза във
ваните с водата, както и че пациентите нямат право да пускат крановете и да
регулират те сами водата, като са поставени и табели с изричната забрана
крановете за водата да се пускат от пациентите.
От заключението на приетата съдебно-медицинска
експертиза, изпълнена от в.л.д-р С.П. се
установява ,че е възможно при описания механизъм (контакт с гореща течност) да
се получи изгаряне на различни слоеве на кожата- в зависимост от температурата
на водата, времето на контакт и индивидуални биологични характеристики. Към
.датата на извършване на експертизата не е налице травматично уреждане – не
може да се установят следи от инцидента, няма видими последствия, характерни за
изгарянето – пигментации, цикатрикси, келоиди , конткрактури, като вещото лице
пояснява, че изгаряне от I степен оздравява
до седмица, а при наличие на мехури с бистър ексудат, т.е. по-дълбоко засягане
и преминаване във ІІ-ра А степен, окончателно оздравяване настъпва до 2 седмици
след инцидента при правилно лечение.Същевременно, във фиша за спешна медицинска
помощ от 10.08.2017г. е отразена превръзка, а в ИЗ – превръзки сутрин и вечер
на датите 11.08.,12.08. и 13.08.В амбулаторен лист от 15.08.2017г., изд.от д-р
Ц. П. (* е описана болезнена индурация на кожата в областта на
интерфалангеалните стави на ІІ-V пръсти на дясна ръка и е препоръчано лечение с
„Витаксин”. Липсват препоръки за консултация със спецалист по изгаряне, нито са
налице данни за потърсена от ищцата такава помощ.От цитираното заключение на
д-р П. се установява също, че на тази база може да се приеме, че пет дни след
изгарянето не е имало нарушаване целостта на епитела, а единствено болезнена
индурация на посочените пръсти .
При така
установената фактическа обстановка, окръжният съд приема от правна страна
следното:
Предпоставките за реализиране на отговорността по чл.
49 ЗЗД са:
възлагане на работа от ответника; деяние
на изпълнителя – действие или бездействие; вреда за ищеца по иска; причинна
връзка между деянието и вредата; деянието е за изпълнение на възложената работа
или по повод изпълнението на същата; вина на извършителя. Вината на извършителя
се предполага /арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД/, а останалите условия от хипотезата на
правната норма подлежат на доказване от ищеца.Отговорността по чл. 49 ЗЗД е
производна за възложителя на работа от извършения деликт, което означава, че
възниква, доколкото е налице виновно поведение на извършителя. При условията на
чл. 49 ЗЗД обемът на отговорност за възложителя не може да е по-голям или
по-малък от обема отговорност на причинителя, която е лична и виновна по реда
на чл. 45 ЗЗД (Постановление № 7/1958 г. на Пленума на ВС). Ако изпълнителят на
възложената работа няма вина за настъпилото увреждане, той няма и лична виновна
отговорност спрямо увредения по смисъла на чл. 45 ЗЗД. От това следва, че не
възниква изобщо и отговорност за възложителя.
В случая са налице данни за термично увреждане на
ищцата, получено при изгарянето с гореща вода във вана на 10.08.2017 г. Тези вреди обаче не са
претърпени от виновни и противоправни действия или бездействия на служители при
ответната болница, при изпълнение на служебните им задължения за извършване на
лечебно-рехабилитационните процедури. Ищцата не е провела пълно и главно
доказване на всички елементи от фактическите състави на отговорността по чл. 49 ЗЗД Термичните увреждания са причинени от собственото активно поведение
/действие/ на ищцата, изразяващо се в боравене с крановете на ваната. Видно от посочените
по-горе гласни доказателства, за всички пациенти, посещаващи водолечебните
съоръжения в болницата, е било известно, че не следва сами да манипулират с
крановете за вода, т.е. забраната за извършването на действията, предприети от А.,
са били разгласени по начин, който да й стане известен и при полагане на
най-малката грижа от нейна страна. Освен това, от неопроверганите гласни
доказателства се установява, че и лично ищцата е била предупредена да не
предприема каквито и да било действия, а да изчака, докато обслужващата
служителка я уведоми , че ваната е готова за ползване.
Термичната травма, претърпяна от ищцата, е в резултат
на досега с горещата вода, но при самоволно ползване на ваната от пострадалата.
Вредите са настъпили не поради виновни и противоправни действия или бездействия
на служители при ответната болница /чл. 49 ЗЗД/ , а поради самоволните и
неправилни действия на самата пострадала, от което поведение тя не може да
черпи права, изразяващи се в претенции за обезщетяване на вредите от ответника
– в тази насока и константната съдебна практика (в т.ч.срвн.Решение №777/
18.04.2016г.по в.гр.д.№ 4119/15г.на САС).
По изложените съображения искът се явява неоснователен
и следва да бъде отхвърлен.
Воден от изложеното, Кюстендилският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.А.А., ЕГН **********,***, (чрез
адв.В.А.) срещу „Специализирана болница за рехабилитация -* АД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление в гр.С., област К., община С., ул."* № *,
иск с правно основание чл.49 във вр.с чл.45 от ЗЗД за сумата *лв. (*лева), претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и
страдания от термично изгаряне втора степен на китката на дясната ръка,
получено на 10.08.2017г. по време на лечението при ответника, поради
несъоблюдаване от страна на длъжностните лица от състава на ответното дружество
на правилата за безопасност при извършване
на рехабилитационните процедури, която сума се претендира ведно със законната
лихва от датата на увреждането - 10.08.2017 г.
Настоящото решение може да се обжалва с въззивна жалба
пред Софийския апелативен съд.в 2-седмичен срок от връчването му
Окръжен съдия: