РЕШЕНИЕ
№ 37
гр. Петрич, 06.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мая Банчева
при участието на секретаря Дияна Петкова
като разгледа докладваното от Мая Банчева Административно наказателно
дело № 20211230200821 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от К. Е. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. П., ул. „С.Х.“ ***,
против Наказателно постановление № 314а-32/22.06.2021 г. на Началник РУ – П. към
ОДМВР – Б., с което е наложена глоба в размер на 300.00 /триста/ лева, за нарушение на
чл.64, ал.1 от Закона за министерството на вътрешните работи.
В жалбата се навежда, че процесното наказателно постановление е незаконосъобразно, а
наложеното наказание е неправилно, поради което се прави искане да бъде отменено изцяло.
Твърди се, че от изнесената в НП фактическа обстановка не могат да се установят факти и
обстоятелства от състава на нарушението, в резултат на което е налице невъзможност за
организиране защитата от страна на жалбоподателя.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, отново моли за отмяна на НП по
подробно изложени съображения.
Административнонаказващият орган – Началник РУ към ОДМВР – Б., РУ П., редовно
призован не се явява, не се представлява.
Районна прокуратура – Б., ТО – П., не изпраща представител и не взема становище по
делото.
По делото са събрани писмени доказателства – НП № 314а-32/22.06.2021 г., АУАН бл. №
557599 от 06.06.2021 г., Заповед № 8121з-1371/11.11.2015 г. на Министъра на МВР относно
1
оправомощаване на длъжностните лица от МВР да издават наказателни постановления по
ЗМвР, Заповед № 8121з-1098/25.08.2017 г. относно оправомощаване на длъжностните лица
от МВР да съставят АУАН по ЗМвР. Разпитани бяха свидетелите Е. Б. К., К. Н. Ц. и Д. К. Б.,
изслушани са обясненията на жалбоподателя К. Е. Д..
Съдът, след като съобрази доводите на страните, събраният по делото
доказателствен материал и закона, установи следното:
В конкретния случай, срещу жалбоподателя е съставен АУАН № ЗМА-32/0706 бл. № 557599
от 06.06.2021 г., за това, че на 06.06.2021 г. около 19:30 часа в гр. П., при извършване на
полицейска проверка на ул. „В. К.“, лицето отказва да изпълни полицейско разпореждане,
отказва да даде поискан от служител на полицията документ за самоличност, разпоредено
му било да си каже имената, но същия също отказал, с което е нарушил чл. 64, ал. 1 от
ЗМВР. Актът бил съставен от свидетеля Е. Б. К., в присъствието на свидетеля по акта
свидетеля К. Н. Ц., като отказът на нарушителя да подпише акта е установен от свидетеля Д.
К. Б..
Въз основа на така съставения акт е издадено атакуваното НП № 314а-32 от 22.06.2021 г. на
Началника на РУ – П., в което нарушението е описано както следва: затова, че на 06.06.2021
г. около 19:30 часа в гр. П. при извършена полицейска проверка на ул. „В.К.“ лицето отказва
да изпълни полицейско разпореждане. Лицето отказва да даде поискан служител на
полицията документ за самоличност. Разпоредено му бе да си каже имената, същия също
отказва, с което виновно е нарушил чл.64, ал.1 от ЗМВР, поради което и на основание чл.
257, ал. 1 от ЗМВР, на жалбоподателя е наложено наказание „Глоба“ в размер на 300.00
/триста/ лева.
НП е връчено срещу подпис на В. Д. – майка на жалбоподателя на 05.10.2021 г., в
законоустановения срок – 11.10.2021 г. е постъпила и разглежданата в настоящото
производство жалба.
В съдебно заседание, в качеството на свидетели са разпитани актосъставителят Е. Б. К.,
свидетелят по акта К. Н. Ц. и свидетелят на отказа на нарушителя да подпише акта Д. К. Б.,
изслушани са обясненията на жалбоподателя К.Д..
Свидетелят К., заявява, че по повод сигнал за извършена кражба от автомобил, започнали
обходи и в района на ул. „В.К.“, установили жалбоподателя, движейки се по тротоара на
същата улица, който отговарял на описанието по сигнала за извършената кражба. Същият
бил спрян и му били поискани документи, но той не показал такива, не разговарял и се
държал неадекватно, в резултат на което го завели в РУ - П., където след известно търсене,
чрез телефона на жалбоподателя, влезли в профила му в една от социалните мрежи и по
този начин установили имената му. Свидетелят излага, че съставили акта в негово
присъствие в сградата на районното управление, за това, че пречи на полицейски служител,
тъй като не си казва имената и не си дава личната карта, съставена му била и заповед за
задържане, а след като установили извършителите на кражбата, освободили жалбоподателя.
2
Изнесеното от свид.К. се потвърждава и от показанията на свид.Ц.. Последният допълва, че
когато поискал лична карта от жалбоподателя, същият се държал арогантно и започнал да
крещи, няколко пъти му било дадено разпореждане да даде име или ЕГН, като
неадекватното му поведение продължило от момента на спирането му на улицата до края на
престоя му в районното управление.
Свид.Б. установява, че АУАН бил съставен в РУ – П., същият бил прочетен на
жалбоподателя, но последният отказал да подпише така съставения му акт. Потвърждава, че
актът бил съставен за това, че лицето с поведението си пречи на полицейските служители да
изпълняват служебните си задължения, като не представя документ за самоличност, както и
данни, с които същият да бъде установен.
В обясненията си, жалбоподателят установява, че на 06.06., около 19.30 часа, отивайки за
храна до намиращ се близо до дома му хранителен магазин, бил спрян от полицейски
служители. Отрича свидетелите да са му искали документи за самоличност, като твърди, че
са го питали кой е и къде е тръгнал. Изнася, че предложил на полицейските служители да се
върне до дома си, за да им представи личната си карта или да каже ЕГН-то си, за да
установят самоличността му. Продължава, че чрез приложено насилие е отведен към
служебния автомобил, сложени му били белезници и бил заведен в полицейското
управление, където посредством белезниците бил „закачен“ на решетка и му бил нанесен
физически побой. След два часа, жалбоподателят бил заведен в стая с още трима души,
единият от които пишел нещо на лист хартия, никой не му отговорил на въпросите защо е
задържан, само му отвърнали „не се представи на улицата“. Навежда, че не му било
предоставено копие от написаното, не му е връчен акт.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна
следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на законоустановения срок за
обжалване съгласно чл. 59, ал. 2 ЗАНН, срещу подлежащ на съдебен контрол
административно-наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е и основателна. Съображения:
Настоящото производство е от административно наказателен характер. Същественото при
него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно
нарушение по смисъла на чл. 6 ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето посочено в
акта и НП като нарушител и дали е извършено от това лице виновно. Освен това, за да бъде
наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат
спазени и всички изисквания на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на
Наказателното постановление.
В настоящия случай, актът е издаден от компетентно длъжностно лице – Е. Б. К., в
качеството му на полицай при РУ – П.. НП е издадено от компетентен орган – Началник
Районно управление – П. при ОДМВР - Б..
3
Съдът намира обаче, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които опорочават
административнонаказателното производство по реализирането на отговорността на
жалбоподателя. Ето защо, в случая са налице предпоставки за отмяна на НП, т.к. в казуса са
нарушени регламентираните в чл.42, т.4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН изисквания
за точно описание на нарушението, което се вменява на лицето и законните разпоредби,
които са били нарушени виновно.
В конкретния казус, отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на
разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ЗМВР, като в АУАН и в НП нарушението е описано по
следния начин – отказва да изпълни полицейско разпореждане, отказва да даде поискан от
служител на полицията документ за самоличност, отказва да си каже имената, след като му
е разпоредено.
Следва да се отбележи, че нормата на чл. 64, ал. 1 ЗМВР предвижда, че полицейските органи
могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и
граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции, като
разпорежданията се издават писмено. Посочената разпоредба обаче не съдържа каквото и да
е било задължение за лицата, към които е насочено разпореждането. Такова задължение,
чието неизпълнение се наказва от закона се съдържа в разпоредбата на чл. 64, ал. 4 от ЗМВР.
Именно това е разпоредбата, която вменява в задължение на лицата, към които са отправени
разпорежданията да ги изпълняват, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето
престъпление или нарушение. Неизпълнението именно на разпоредбата на чл. 64, ал. 4 от
ЗМВР представлява административно нарушение, което може да бъде санкционирано по
реда на ЗМВР. Тази разпоредба обаче липсва, както в самия АУАН, така и в последващото
НП. Посочената в АУАН и НП разпоредба на чл. 64, ал. 1 от ЗМВР, не може да ангажира
административнонаказателна отговорност, тъй като тя единствено предоставя правомощия
на полицейските органи да издадат писмено разпорежданията си. От друга страна, нито в
административнонаказателната преписка, нито от събраните гласни доказателствени
средства, се установи наличието на писмено разпореждане, изхождащо от полицейски орган
и което писмено разпореждане не е изпълнено.
На следващо място, друг съществен порок който съдът сезира е обстоятелството, че нито в
АУАН, нито в НП е посочено кой полицейски орган е издал разпореждането. В
заключителната част на описанието на административното нарушение, наказващият орган
се е задоволил да посочи само, че: „Разпоредено му бе да си каже имената, същия също
отказва“, без да конкретизира кой е дал разпореждането и същото представлява ли такова по
смисъла на чл. 64, ал. 4 ЗМВР.
Описаните по-горе нарушения, взети в тяхната съвкупност, водят до единствената
процесуална възможност за съда, а именно – пълна отмяна на обжалвания акт. Следва да се
отбележи, че в това производство няма място търсенето на целесъобразност, нито е
процесуално допустимо съдът да замести наказващия орган по формулиране и доказване на
неговите твърдения и актове. Обстоятелствата по извършеното и констатирано нарушение
4
следва да са изчерпателно посочени в описанието на нарушението. Производството по
ЗАНН е санкционно и тежестта на доказване лежи единствено и само върху АНО, който е
задължен да проведе законосъобразна процедура, със законосъобразни актове.
Недоказването на извършването на административното нарушение от санкционираното лице
винаги е предпоставка за отмяна на наказателното постановление.
При така установеното, съдът намира обжалваното наказателно постановление за
незаконосъобразно и необосновано, поради което същото подлежи на отмяна.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, П. районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 314а-32/22.06.2021 г. на Началник РУ – П. към
ОДМВР – Б., с което на К. Е. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. П., ул. „С. Х.“ ***,
за нарушение на чл. 64, ал. 1 от ЗМВР, на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР е наложена
„Глоба“ в размер на 300.00 /триста/ лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Б. в 14-
дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
5