Р Е Ш Е Н
И Е
№ 244 27.10.2021г. град Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският
административен съд
на двадесети октомври две хиляди двадесет и първа година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.МИЛЕНА
АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.НИКОЛЕТА
КАРАМФИЛОВА
с участието на секретаря Лидия
Стоилова
и в присъствието на прокурор Марияна
Сиракова от КОП
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
касационно административнонаказателно
дело № 235 по описа за 2021г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.217 и чл.235 от АПК във вр. с чл.63, изр.2 от ЗАНН.
Адв.А.Т.
*** като пълномощник на Л.В.З., ЕГН ********** *** с касационна жалба обжалва
решението по а.н.д. №1441/2020г. на РС – Кюстендил и с отделна частна жалба
обжалва определение от 21.06.2021г. по делото на районния съд. С касационната
жалба релевира касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Нарушението
на закона поради неправилното му прилагане свързва с твърдения за ангажиране на
отговорността за различен имот от посочения в ПС, за отсъствие на противоправно
деяние предвид показанията на св.М., отсъствие на виновно поведение на дееца и
евентуално маловажен случай по чл.28 от ЗАНН. Същественото нарушение на
процесуалните правила е във връзка с твърдението за липса на мотиви за
кредитираните свидетелски показания и анализ на доказателствата. С частната
жалба релевира незаконосъобразност на съдебното определение поради неправилност
на решението по делото. Моли за отмяна на решението и определението, отмяна на
НП и осъждането за разноски в полза на органа, евентуално връщане на делото за
ново разглеждане от друг състав на съда.
В
с.з. касаторката не се явява и не се представлява.
В
писмен отговор и в с.з. пълномощникът на ответната Регионална дирекция по
горите /РДГ/ - Кюстендил оспорва касационната жалба и моли за потвърждаване на
решението на районния съд. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на КОП дава заключение за неоснователност на жалбите. Сочи, че въззивният съд е
постановил правилно и обосновано решение и определение, като правилно е
приложил материалния закон и не е допуснал съществени нарушения на
съдопроизводствените правила.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с оспорванията и материалите по делото на
районния съд, намира жалбите за допустими като подадени от представител на
легитимиран субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в сроковете
по чл.211, ал.1 и чл.230 от АПК.
Разгледани
по същество, жалбите са неоснователни. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е НП №185/09.11.2020г. на директора на РДГ – Кюстендил, с
което на Л.В.З. за нарушение на чл.12б, ал.1, т.2 от Наредба №1 за контрола и
опазването на горските територии във вр. с чл.50, ал.7 от Наредба №8 за сечите
в горите на основание чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 300лв.
От
фактическата страна на спора в решението си районният съд е установил, че на
17.07.2020г. при извършена проверка от служители на РДГ – Кюстендил на
дърводобивен обект в землището на с.Лисец, община Кюстендил, подотдел 166 у1,
горски имот №45001 по ЛУП-2019г. контролните органи са констатирали, че границите
на короядните котли в имота не са трайно ограничени, в частност – че З. като
лице по чл.253 от ЗГ, получила Позволително за сеч №0538938/12.01.2020г. по
чл.108, ал.2 от ЗГ е допуснала започване на сечта при неспазване на изискването
за отбелязване на дърветата за сеч чрез отбелязване на височина 130см с видим
знак върху оставащите крайни дървета при провеждана санитарна сеч с
интензивност 100% върху ограничената площ. Срокът за сечта е от 15.10.2020г. до
30.12.2020г. Фактическата обстановка съдът е формирал от писмените документи и
показанията на св.Стефанов и св.Димитров /актосъставител и свидетел по АУАН/.
Съдът не е дал вяра на показанията на св.М. /секач в имота/ поради
противоречието им с останалия доказателствен материал.
При
така установената фактическа обстановка съдът е формирал правен извод за липса
на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне на
АУАН и издаване на НП, наличие на реквизитите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, ясно
описание на нарушението и доказване на същото поради неспазване на посоченото в
НП нормативно изискване от дееца. Деянието е прието за виновно извършено, а
наложеното наказание – за законосъобразно в минималния размер. По посочените
правни доводи съдът е потвърдил НП.
По
молба от представителя на ответника за допълване на решението относно
разноските за поисканото юрисконсултско възнаграждение, с атакуваното
определение от 21.06.2021г. с оглед изхода от спора и на основание чл.63, ал.2
във вр. с ал.5 от ЗАНН във вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ съдът е осъдил З. *** сумата от 80лв.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 и чл.235 от АПК и във връзка
с релевираните касационни основания съдът намира, че решението и последващото
определение на районния съд са валидни и допустими като постановени от
компетентен съд в предвидените от закона форми по допустима въззивна жалба и
молба за допълване на решението в частта за разноските. Преценени за
съответствие с материалния закон решението и определението са правилни.
Съображенията за това са следните:
Относно
оспореното съдебното решение:
При
постановяване на решението съдът е спазил нормата на чл.13, ал.1 от НПК във вр.
с чл.84 от ЗАНН за разкриване на обективната истина по делото. Решението има
нормативно определеното съдържание по чл.339, ал.1 и ал.2 от НПК във вр. с
чл.84 от ЗАНН. Мотивите на съда са ясни и без вътрешни противоречия. Съдът е
посочил доказателствата, въз основа на които е формирал извода за
законосъобразност на НП. Налице е ясно изразено становище за недостоверност на
показанията на св.М. със съответната обосновка. Диспозитива на решението съответства
на формираната воля за изхода от спора. Изложеното обосновава неоснователност
на възражението на касаторката за липса на мотиви по отношение кредитиране на
свидетелските показания и анализа на доказателствата.
Правилен
е извода на районния съд за отсъствие на съществени нарушения на процедурата по
ЗАНН. Липсва твърдяното от касаторката ангажиране на отговорността за различен
имот от посочения в ПС. Индивидуализацията на имота по нарушението в АУАН и НП
е идентична, като същата не бележи съществени различия с описанието на имота в
ПС на л.10 от делото на районния съд. Номера на имота по КВС, землището,
общината и отдела са идентични. Различието в подотдела по ПС от една страна
като „у“ с ръкописна добавка „у1“ и в АУАН и НП, от друга страна като „у1“
се преодолява посредством събраните
писмени доказателствени средства пред
районния съд /технологичен план и скица на насаждението/, потвърдени от
приобщените в касационното производство извадки от картен материал за отдел 166
по ЛУП от 2009г. и ЛУП от 2019г. От документите е видно, че посоченият в ПС
подотдел „у“ е по ЛУП от 2009г. и същият е идентичен с подотдел „у1“ по ЛУП от
2019г. Следователно, мястото на нарушението в АУАН и НП съответства на мястото
на разрешената сеч по ПС.
Правилен
е извода на районния съд по съществото на спора за доказано противоправно
деяние. Събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства чрез
разпита на актосъставителя и свидетеля по акта установяват повдигнатото срещу
дееца обвинение. Видно е, че за процесния период 16.01.2020г. – 17.07.2020г. е извършена
сеч по ПС, издадено на името на нарушителката, като същата е допуснала
започване на сечта без спазване на изискването по чл.50, ал.7 от Наредба
№8/05.08.2011г. за сечите в горите. ПС, Констативния протокол към АУАН и
показанията на свидетелите сочат за разрешена санитарна 100% сеч в насаждението
и неизпълнение на изискването за ограничаване на площта посредством дължимото по закон отбелязване на
височина 130см с видим знак върху оставащите крайни дървета. Правилно съдът не
е кредитирал показанията на св.М.. От една страна, същите противоречат на
показанията на контролните органи, съгласно които отбелязването по чл.50, ал.7
от Наредбата с видим знак върху оставащите дървета се извършва обичайно с боя,
каквато е липсвала при проверката на сечището. От друга страна, дори и при използвания
от св.М. начин на отбелязване на крайните дървета чрез ленти, този начин не
изпълнява изискването на закона за видимост на знака върху дърветата.
Видимостта е дължима във всеки момент през срока на провеждане на сечта,
включително при последваща проверка по изпълнение на сечта с цел контрол за изпълнение
на нормативното правило от Наредбата. Изводът от изложеното е за съставомерно
противоправно деяние, изразяващо се в допускане от З. започване на сечта без
спазване на посоченото нормативно изискване. Правилен е извода на съда за
виновно извършено деяние поради качеството на лицето като лицензиран лесовъд,
който следва да познава и спазва нормативните правила. Липсват обстоятелства,
изключващи отговорността на дееца.
Правилна
е преценката на районния съд за законосъобразно наложено административно
наказание по критериите на чл.27, ал.1-3 от ЗАНН в законовия минимум по
приложимия санкционен състав на чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ.
Противно
на твърдението на касаторката, липсва маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН
поради отсъствие на предпоставките по чл.93, т.9 от ДР на НК. Случаят не се
характеризира с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от същия вид.
Относно
оспореното определение на районния съд:
С
определението съдът е допълнил решението си, като предвид изхода от спора
правилно е присъдил в полза на РДГ разноски за юрисконсултско възнаграждение в
посочения размер, определени при правилно прилагане на относимите за тях правни
норми. Разноските са дължими по общото правило на чл.63, ал.5 от ЗАНН като
своевременно поискани и доказани посредством осъществената защита от
юрисконсулт.
Изводът
от изложеното е, че районният съд е постановил правилни решение и определение,
които ще се оставят в сила.
Поради
изхода на делото пред касационната инстанция, на основание чл.63, ал.5 във вр.
с ал.3 от ЗАНН /ред. ДВ, бр.84/2019г./ касаторката дължи заплащане на ответника
на юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв. по чл.27е от Наредба за
заплащането на правната помощ във вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП.
Мотивиран
от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 и чл.235, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№260165/07.06.2021г. и определение от 21.06.2021г., постановени по а.н.д.№1441/2020г.
на РС - Кюстендил.
ОСЪЖДА Л.В.З. /с посочени лични данни/ да заплати на РЕГИОНАЛНА
ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ – КЮСТЕНДИЛ деловодни
разноски за юрисконсултско възнаграждение пред КАС в размер на 80лв. /осемдесет
лева/.
Решението
е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.