№ 5917
гр. София, 13.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20211110125221 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявена вх.№ 29086/19.07.2021 г. по описа на
СРС, депозирана от ".. БЪЛГАРИЯ" ЕАД, с предишно наименование „.“ ЕАД, ЕИК .,
представлявано от ., със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, .,
СГР.6, със съдебен адрес: гр. София, ж.к.Гео Милев, ул. . № 6, ет. 5, чрез адвокат В. Г.,
против И. И. Д., ЕГН **********, гр. Пещера, ул. . № 4, действащ чрез особен представител
адвокат Д. С. Д., със съдебен адрес: гр. София, ул. „Юнак“ 9, ап. 3, с правно основание
чл.422 вр. с чл. 415 ГПК във връзка с вр. с чл. 79, ал.1 и чл. 86 и чл. 92 от ЗЗД, за
установяване дължимостта на вземане по Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК от 19.11.2020 г., издадена по ч.гр.д.№ 52721/2020 г. на СРС, 120 състав, в размер
на 146,37 лв., представляваща неплатени месечни абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги, ведно със законна лихва от 29.10.2020 г. до изплащане на вземането, сумата
от 129,01 лв., представляваща неплатени лизингови вноски, ведно със законна лихва от
29.10.2020 г. до изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че между страните е имало договорни отношения,
свързани с предоставяне на мобилни услуги, както следва: Договор за мобилни услуги от
28.09.2018 г. да кл. № ********* и телефонен номер ********** със срок на действие 24
месеца до 28.09.2020 г., Договор за лизинг от 28.09.2018 г. за ползване на за мобилно
устройство SAMSUNG Galaxy J5 2017 Blue за период от 23 месеца срещу заплащане на
месечна лизингова вноска в размер на 6.79 лв. Абонатът е избрал и втори мобилен номер
********** с избран абонамент Интернет плюс 16.99 със срок на действие 24 месеца до
01.10.2020 г. Твърди се от ищеца, че ответникът е ползвал предоставяните от Дружеството
мобилни услуги за двата мобилни номера, като потреблението е под клиентския номер на
абоната. Сочи, че са издадени фактури по посочените договори, както следва: фактура №
**********/10.11.2018 г. за отчетен период 10.10.2018-09.11.2018 г. – за мобилен №
********** - сума от 20.82 лв. без ДДС за абонаментна такса и 6.79 лв. за месечна лизингова
вноска; за мобилен номер ********** – сумата от 14.16 лв. без ДДС за месечен абонамент и
падеж на дължимата сума по фактурата 25.11.2018 г.; фактура № 72817520066/10.12.2018 г.
за отчетен период на потребление от 10.11.2018 г. до 09.12.2018 г. за мобилен номер
********** сума в размер на 20.82 лв. без ДДС за месечен абонамент, 6.79 лв. за месечна
1
лизингова вноска; 0.90 лв. за получаване на входящ трафик при незаплатено в срок
задължение; за мобилен номер ********** – сумата от 14.16 лв. без ДДС за месечен
абонамент, 0.90 лв. за получаване на входящ трафик при незаплатено в срок задължение и
падеж на дължимата сума по фактурата 25.12.2018 г.; фактура № **********/10.01.2019 г. за
отчетен период на потребление от 10.12.2018 г. до 09.01.2019 г. за мобилен номер
********** сума в размер на 20.82 лв. без ДДС за месечен абонамент, 6.79 лв. за месечна
лизингова вноска, за мобилен номер ********** – сумата от 14.16 лв. без ДДС за месечен
абонамент и падеж на дължимата сума по фактурата 25.01.2019 г. Добавено е и задължение
от минал период от 97.60 лв.
Ищецът твърди, че с оглед неизпълнението на ответника да заплати стойността на
потребените и фактурирани услуги на стойност 146.37 лв., е ангажирало договорната му
отговорност, като дружеството е прекратило едностранно индивидуалните договори на
ответника и е издал крайна фактура № **********/10.03.2019 г. Сумите по посочената
фактура по Договор за лизинг от 28.09.2018 г. за устройство SAMSUNG Galaxy J5 2017 Blue
възлиза на 129.01 лв., представляваща 18 броя лизингови вноски на обща стойност в размер
на 122.22 лв., дължими за периода от месец март 2019 г. до месец септември 2020 г., както и
една допълнителна вноска за изкупуване на устройството в размер на 6.79 лв.
Сочи, че е депозирал заявление по чл. 410 от ГПК, което е било уважено по ч.гр.д. №
52721/2020 г. по описа на СРС, 120 състав, като поради връчването на заповедна на
длъжника по реда на чл. 47 от ГПК и липса на установена месторабота, на ищеца са дадени
указания за представяне на доказателства за предявен установителен иск за вземанията си,
което обуславяло правния му интерес от предявяване на исковете. Моли съда да уважи иска
и да присъди на ответника разноските, положени в исковото производство, представляващи
доплатена държавна такса и адвокатски хонорар.
Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1
ГПК, оспорва иска. Оспорва твърденията, изложени в исковата молба. Твърди, че не са
представени Общи условия към договорите за предоставяне на мобилни услуги, подписани
от ответника, както и че няма данни процесните фактури да са достигнали до ответника.
Счита, че представените по делото общи условия за лизинг не отговарят на стандартите,
въведени в ЗЗП и ЗПК и Европейското право, тъй като ползваният шрифт е прекалено
малък и не позволява свободно, лесно и достъпно запознаване с условията на ищеца.
Твърди, че същото се отнася и за общите условия по договорите за мобилни услуги. Счита,
че представената декларация, подписана от ответника, че е получил копие от общите
условия не санира порок в изработката на получените общи условия. Твърди, че липсват
данни предсрочната изискуемост на вноските по договора за лизинг да е била обявена на
абоната. Моли съда да отхвърли исковата претенция.
Съдът обсъди доводите на страните и прецени приетите по делото доказателства,
след което приема за установено от фактическа страна и правна страна следното:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно сключен между страните
договор, изпълнение на договора от ищеца, размера на задължението на ответника за
неустойки, както и всички останали положителни факти и твърдения, на които основава
исковата си претенция. В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил доставените му
далекосъобщителни услуги или да докаже обстоятелства, които изключват или намаляват
задълженията му за плащане, както и фактите, на които основава възраженията си в
отговора на исковата молба.
По реда на чл.410 и сл. от ГПК, въз основа на подадено на 10.09.2020 г. пред РС – гр.
Пещера заявление е образувано ч.гр.д. № 52721/2020 г. на СРС, 120 състав срещу ответника
в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение за негови парични задължения за
предоставени и таксувани далекосъобщителни услуги. Предвид това, че заповедта е връчена
по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК на длъжника, съдът е дал указания на заявителя за
2
възможността му да предяви установителен иск за вземанията си, което обуславя
допустимостта на настоящия иск.
По делото се установява от представените доказателства по делото, в това число
представени по приложеното частно гражданско дело № 52721/2020 г. на СРС, 120 състав,
като са представени Договор за мобилни услуги от 01.10.2018 г., Ценова листа от 01.10.2018
г., Декларация-съгласие от 01.10.2018 г., Договор за лизинг от 28.09.2018 г. и Общи условия
за лизинг, Декларация-съгласие от 28.09.2018 г., и Ценова листа към тази дата и 4 броя
фактури. От доказателствения материал са изключени фактурите, поради това, че ищецът не
е ангажирал оригиналите на същите в указания му срок.
В съдебно заседание са представени за констатация оригинали на Договор за мобилни
услуги по заявка № ********* и Договор за мобилни услуги по заявка № ********* и
констатираните към тях в съдебно заседание писмени документи.
Изслушана е и е приета по делото като компетентно изготвена и обективна Съдебно-
техническа експертиза, която установява, че на името на ответника има записани два
мобилни номера, както следва: +359*********, активиран на 28.09.2018 г. и 35989625406,
активиран на 01.10.2018 г. През периода 28.09.2018 г. – 06.03.2019 г. всички услуги по двете
партиди, разкрити за двата мобилни номера, са били активни и изцяло предоставяни, а в
последствие са били частично ограничени, считано от 30.01.2019 г., поради неплащане на
услугите. От 06.03.2019 г. е бил прекратен договора между страните. При извършената от
вещото лице проверка, било установено, че са доставяни множество услуги, отразени в 19
страници. Установено е, че във фактура № ********** от 10.03.2019 г. сумата от 554.49 лв.
включвала неустойки за прекратяване на двата договора за двете сим карти, както и
незаплатените лизингови вноски за предоставени устройства, както и разликата между
редовната цена и промоционалната цена, на която са били предложени на потребителя.
Вещото лице е установило също така, че използваните услуги от абоната са вярно
регистрирани от информационните системи на мобилния оператор и правилно са отбелязани
във фактурите.
Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице като не приема възраженията
на ответната страна, наведени относно същата. Съдът не е допуснал експертизата при
условията, посочени от ответника – вещото лице да работи само по документите, налични
по делото, а съобразно искането, направено от ищеца, което е видно от определението, с
което експертизата е допусната. Да се приеме, че вещото лице е следвало да работи само и
единствено въз основа на доказателствата по делото, би означавало изначално да се
ограничи експерта да прецени кои данни са му необходими за изготвяне на заключението по
допуснатите задачи.
При така установеното, съдът счита, че между страните е безспорно, че те са имали
валидно облигационно правоотношение през процесния период за доставка на мобилни
услуги и за предоставяне на мобилен телефон на лизинг. Безспорно се установява между
страните и стойността на доставените услуги и стоки. Неоснователни са възраженията на
ответната страна, че няма данни процесните фактури да са достигнали до ответника. От
събраните по делото доказателства и в частност приложените договори се установява, че
страните са уговорили ден от месеца, в който всяко месечно вземане става изискуемо, като
неполучаването на фактурите от потребителя не го освобождава от плащане на същите (чл.
84 от ЗЗД).
Възраженията относно общите условия по договорите, сключени между страните,
съдът счита същите за неоснователни. В Закона за защита на потребителите няма изисквания
за размера на шрифта на същите, а договорът за лизинг не е договор за потребителски
кредит и за него не са приложими изискванията на Закона за потребителския кредит.
Следва да се извърши проверка на възражението за изтекла погасителна давност,
наведено от ответната страна.
3
Предвид това, че производството е образувано по реда на чл. 422 от ГПК,
погасителната давност е прекъсната с подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК на
09.09.2020 г., депозирано пред РС – Пещера чрез пощенска услуга. От тази дата
погасителната давност е спряна. Процесните вземания касаят периода от 10.10.2018-
09.01.2019 г., поради което към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК е
изтекъл период по-кратък от две години, поради което не се установява погасяването им по
давност.
С оглед изложеното, съдът счита, че исковете следва да бъдат уважени, така както са
предявени, като основателни и доказани, предвид събраните доказателства.
При този изход от спора, само ищецът има право на разноски в двете производства,
както следва: 145 лв. в заповедното производство, а в исковото – в размер на 855 лв., в това
число за държавна такса, адвокатско възнаграждение, депозит за вещо лице и депозит за
особен представител на ответника. Общо на ищеца му се следва сумата от 1000 лв. за двете
производства.
По изложените мотиви, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните ".. БЪЛГАРИЯ" ЕАД, с
предишно наименование ".. БЪЛГАРИЯ" ЕАД, с предишно наименование „.“ ЕАД,
ЕИК ., представлявано от ., със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4,
., СГР.6, със съдебен адрес: гр. София, ж.к.Гео Милев, ул. . № 6, ет. 5, чрез адвокат ., и И. И.
Д., ЕГН **********, гр. Пещера, ул. . № 4, действащ чрез особен представител адвокат Д. С.
Д., със съдебен адрес: гр. София, ул. „Юнак“ 9, ап. 3, на основание чл.422 вр. с чл. 415 ГПК
във връзка с вр. с чл. 79, ал.1 и чл. 86 и чл. 92 от ЗЗД, че ответникът И. И. Д., ЕГН
********** дължи на ищеца ".. БЪЛГАРИЯ" ЕАД, с предишно наименование „.“ ЕАД,
ЕИК ., сумата от 146,37 лв. (сто четиридесет и шест лева и тридесет и седем стотинки),
представляваща неплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги,
ведно със законна лихва от 09.09.2020 г. до изплащане на вземането, сумата от 129,01 лв.
(сто двадесет и девет лева и една стотинка), представляваща неплатени лизингови вноски,
ведно със законна лихва от 09.09.2020 г. до изплащане на вземането, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
52721/2020 г. по описа на СРС, 120 състав, като неоснователно.
ОСЪЖДА И. И. Д., ЕГН **********, гр. Пещера, ул. . № 4, да заплати на "..
БЪЛГАРИЯ" ЕАД, с предишно наименование „.“ ЕАД, ЕИК ., представлявано от ., със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, ., СГР.6, за разноски по
заповедното и исковото производство сума в общ размер на 1000 лв. (хиляда лева), на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4