№ 59
гр. Н., 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светла Радева
при участието на секретаря Диана В. Славова
като разгледа докладваното от Светла Радева Гражданско дело №
20213620101259 по описа за 2021 година
Делото е образувано по иск с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, с цена на иска 648 лв.,
предявен от С. Х. М. с настоящ адрес:гр.Н., обл.Ш., ул.***, чрез пълномощника й адв. М.В.
М., вписан в *АК против "Макроадванс"АД, със седалище и адрес на управление:гр.София,
ул."Г.С. Раковски "№147, ап.14, представлявано от изпълнителния директор В.С., по делото
от юрисконсулт М.К..
Ищцата твърди, че е страна по договор за потребителски кредит №*** г., сключен с
ответното дружество. Съгласно този договор и приложение №1 към него, при получен
кредит в размер на 1000 лв., ищцата се задължила да върне сумата от 1 174,28 лв., при ГПР
49,65 %,и ГЛП 30,75 %. Договорено било в чл. 10 от договора ищцата да заплати и
неустойка в размер на 648 лева, подробно и по вноски посочена в плана към договора, като
по този начин общото задължение по договора възлязло на 1822,28 лева. Като счита, че
клаузата, уговаряща плащане на неустойка е нищожна и сключена в противоречие с нормите
на чл.11,чл.19, ал.4 от ЗПК във вр. с чл. 22 от същия закон и чл.143, ал.1 от ЗЗП, моли съдът
да прогласи тази нищожност. В подкрепа на заявеното се твърди още, че е налице
накърняване на добрите нрави, като е нарушен правен принцип, изрично формулиран или
проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. Паради накърняването му се е
стигнало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договора и засягане
интересите на кредитополучателя. Търсената сума неустойка в общ размер на 648 лева била
в размер над ½ от размера на 1 отпуснатия кредит от 1000 лв.- нищожност поради
нарушение на чл. 143, т.19 от ЗЗП. В ЗПК било уредено задължение за кредитора преди да
сключи договора да направи оценка на кредитоспособността на потребителя и при
отрицателна такава да откаже сключването на договора. В случая уговорката на страните
1
била в 3 дневен срок от сключването на договора кредополучателят да осигури обезпечение
чрез поръчител, като ако не осигури да дължи неустойка. Така риска от неизпълнение се
прехвърлял върху длъжника, вместо предварително да се оцени кредитоспособността му.
Отделно неустойката представлявала разход по кредита и част от дейността по неговото
управление. Достигнало се до заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал.4 от ЗПК. С тези и
други подробно изложени аргументи ищцата моли съдът да прогласи нищожността на
клаузата, предвиждаща плащането на неустойка, в договор за потребителски кредит №***
г., сключен с ответното дружество. С исковата молба са посочени писмени доказателства, не
са направени доказателствени искания. В законовия срок е постъпил писмен отговор от
ответната страна. В него се посочва, че предявеният иск е неоснователен, като се посочват
следните твърдения за това: Като клауза в договора неустойката имала обезщетителен
характер и това обезщетение било договорено предварително, ако неизправната страна не
изпълни свое задължение по договора, без да е необходимо доказване на размера на вредите
от неизпълнението. Страните имали автономия да определят съдържанието на договорите
помежду си и в частност дължима неустойка и тази автономия била ограничена само до
липса на противоречие с повелителни законови норми или противоречие с добрите нрави.
Чрез договорената неустойка кредиторът само обезпечавал и гарантирал вземането си.
Договорената неустойка не следвало да се включва в ГПР по кредита и нейния размер не
води до увеличаване на ГПР над законовия размер. Неустойката съдържала предварителна и
конкретна оценка на вредите, които евентуалното неизпълнение би причинило. Принципите
за договорна свобода и еквивалентност на насрещните престации били спазени при
сключването на договора. С тези и други аргументи се моли искането да се отхвърли, както
и да се присъдят в полза на дружеството сторените разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение.
В съдебно заседание ищцата не се явява, не изпраща представител. Представено е
писмено становище от процесуалния й представител.
Ответната страна не се явява и не изпраща представител.
Съдът като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят за наличието на договорни отношения между тях по конкретния
договор за потребителски кредит №*** от *** г. Не се спорни и параметрите по договора-
размер на кредита-1000 лв., които следва да се погасят с 12 равни месечни погасителни
вноски, всяка по 97,86 лева, срок на кредита 12 месеца. Спорът се състои в това нищожна ли
е клаузата, уговорена в чл. 10 от договора и уреждаща плащането на общо 648 лева,
неустойка с обезщетителен характер, в случай на непредставено обезпечение по чл.20, ал.2
от договора. Плащането на неустойка е калкулирано в погасителния план към договора. С
това плащане общо дължимата сума по кредита нараства до 1 822,28 лева. Договорената
неустойка поради непредоставяне на обезпечение излиза извън обезщетителния си характер.
Кредиторът е длъжен преди отпускане на кредита да прецени възможността на
кредитополучателя да върне заетата сума, кредитоспособността му. Договорената неустойка
2
в посочения размер цели единствено да увеличи печалбата на кредитора, противоречи на
добрите нрави и е нищожна. Клаузата за неустойка е и неравноправна по смисъла на чл. 143,
ал.1 от ЗЗП тъй като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. При кредит в
размер на 1000 лв. е договорена неустойка от 648 лева. Клаузата е неравноправна по чл. 143,
ал.2, т.19 и т.20 от ЗЗП- не позволява на потребителя да прецени икономическите последици
от сключения договор, по начина, по който е уговорена-на ден по проценти, но в общ размер
на 648 лева в погасителния план.
С оглед изхода на делото и по арг.на чл.78 ал.1 от ГПК, съдът намира, че ответното
дружество следва да заплати на ищцата направените от нея разноски, в размер на 50 лв. –
заплатена държавна такса. На пълномощника на ищцата следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение. Процесуалният представител – адв. М.М. от *АК е предоставил
безплатна за ищцата правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА- адвокатска помощ на
материално затруднено лице. В този случай дължимото адвокатско възнаграждение следва
да бъде заплатено на адвоката. Същото е в размер на 300 лв. и е в рамките на минималните
размер по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения /чл.7 ал.2 т.1
,с оглед цената на иска/, като следва да се заплати от ответната страна.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД и чл. 143, ал.2, т.19 и т.20 от ЗЗП,
нищожността на клаузата на чл.10 от договор за потребителски кредит № *** от ***г.,
сключен между "Макроадванс" АД, ЕИК:********* със седалище и адрес на
управление:гр.София, ул."Г.С.Раковски "№147, ап.14, представлявано от изпълнителния
директор В.С., по делото от юрисконсулт М.К. и С. Х. М. с ЕГН:********** с настоящ
адрес:гр.Н., обл.Ш., ул.***.
ОСЪЖДА ответника "Макроадванс" АД, ЕИК:********* със седалище и адрес на
управление:гр.София, ул."Г.С. Раковски "№147, ап.14, представлявано от изпълнителния
директор В.С., ДА ЗАПЛАТИ на С. Х. М. с ЕГН:********** с настоящ адрес:гр.Н., обл.Ш.,
ул.***, сумата от 50 /петдесет/ лева за заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА ответника "Макроадванс" АД, ЕИК:********* със седалище и адрес на
управление:гр.София, ул."Г.С. Раковски "№147, ап.14, представлявано от изпълнителния
директор В.С., ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М.В. М. от *АК, съд.адрес: гр. П., бул.***,
адвокатско възнаграждение в размер на 300 /триста/ лева, за процесуално представителство
по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд –гр.Ш. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
3
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
4