Р Е Ш Е Н И Е № 241
25.10.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският административен съд, в публично заседание на двадесет и девети септември две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
при секретаря Ирена Симеонова
и с участието на прокурора Марияна Сиракова,
като разгледа докладваното от съдия Демирeвски
НАХД № 224 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.
ТД на НАП София, офис Кюстендил, ул. „Демокрация“ № 55, чрез пълномощника си гл. юк. И., е обжалвала решението на ДРС от 25.05.2021 г. по НАХД № 160/2021 г., с което е отменено НП № 516503-F536042/08.06.2020 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП гр. София, в което е наложена “имуществена санкция” в размер на 500 лв. на ЕТ „П.Л.- Ю.“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от П. И. Л., на основание чл. 185 ал. 2 от ЗДДС, за нарушение по чл. 26 ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ, във вр. с чл. 185 ал. 1 от ЗДДС. Изложени са доводи за допуснато нарушение на материалния закон и съществените процесуални правила с искане за отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на решение за потвърждаване изцяло на процесното наказателното постановление. Счита, че нормата на чл. 28 от ЗАНН е неприложима в случая. Представени са и писмени бележки с вх. № 4033/27.09.2021 г., в които се поддържа касационната жалба.
Ответната страна не се представлява по делото.
Окръжна прокуратура гр. Кюстендил
дава заключение за неоснователност на касационната жалбата и моли решението на ДРС
да се потвърди.
Кюстендилският административен съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на атакуваното решение на основание чл. 218 ал. 2 от АПК, счита жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество – за основателна, поради което и на основание чл. 222 ал. 1 от АПК ще отмени решението на ДРС и решавайки делото по същество ще потвърди НП. Съображенията за това са следните:
От фактическа страна се установява, че при извършена проверка на търговски обект по симисъла на § 1 т. 41 от ДР на ЗДДС – магазин, находящ се в гр. С. б., ул. „Г.“ № **, стопанисван от ЕТ „П.Л.- Ю.“, с ЕИК *****, на 29.01.2020 г. в 12.12 ч. е констатирано, че във фискален бон № 0001899 от 29.01.2020 г. издаден от експлоатираното в обекта фискално устройство, не се съдържат задължителните реквизити: адрес на търговския обект и наименование на стоката. В обекта има монтиран електронен касов апарат с фискална памет, модел „DATECS DP-150“ с индивидуален номер DT 822618 и номер на фискалната памет 02822618, региктрирано в НАП с потвърждение № 4283185/27.06.2019 г. Съставен е Протокол за извършена проверка сер. АА № 0405699/29.01.2020 г. на основание чл. 110 ал. 4 вр. с чл. 50 ал. 1 от ДОПК. Административно – наказващият орган е приел, че са нарушени разпоредбите на чл. 26 ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Нарушението е извършено за първи път.
Съставен е АУАН № F536042/30.01.2020 г., връчен същия ден на управителя на дружеството, като е направено отбелязване от него, че „направена е корекция с фискален бон № 0001907/29.01.2020 г., моля да не бъда наказван с парична санкция“. Въз основа на АУАН е издадено НП № 516503-F536042/08.06.2020 г. на Началник отдел „Оперативни дейности – София в ЦУ на НАП за налагане на “имуществена санкция” в размер на 500 лв. на ЕТ „П.Л.– Ю.“***, на основание чл. 185 ал. 2 от ЗДДС, за нарушение на чл. 26 ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл. 185 ал. 1 от ЗДДС.
При изложените обстоятелства, ДРС отменил НП по съображения за неправилно прилагане на материалния закон и недоказаност на извършеното нарушение, съответно при неприлагане на чл. 28 от ЗАНН – „маловажен случай“.
Предмет на касационния контрол е решението на ДРС, като жалбата срещу него е подадена в предвидения от закона 14 - дневен срок от дружеството, чрез процесуалния си представител, което определя нейната допустимост. Жалбата е и редовна, като в нея се съдържат конкретни касационни основания и съображения в тяхна подкрепа.
Решението на районния съд е валиден и допустим съдебен акт, постановен от надлежен състав при спазване на изискванията за форма и съдържание по допустима въззивна жалба. Наказателното постановление, което е било предмет на въззивния контрол е за деяние, което е извършено на територията на гр. Сапарева баня, което определя териториалната компетентност на Кюстендилския районен съд.
Съгласно чл. 218 ал. 2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Касационният съд не споделя извода на първоинстанционният съд, че нарушението описано в АУАН и НП е недоказано, съответно незаконосъобразно.
Безспорно по делото е, че по време на извършената проверка е констатирано несъответствие във издадени фискален бон, а именно липса на задължителни реквизити: адрес на търговски яобект и наименование на стоката.
Установеното при проверката е квалифицирано като нарушение по чл. 26 ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, съгласно която разпоредба, фискалната касова бележка от ФУ трябва да бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа задължително реквизити, подробно описани в 17 точки. Отговорността на дружеството – жалбоподател е ангажирана на основание разпоредбата на чл. 185 ал. 2 от ЗДДС, която предвижда глоба или имуществена санкция в размер от 3 000 до 10 000 лева за едноличен търговец или юридическо лице, което извърши или допусне извършването на нарушение на чл. 118 от ЗДДС или на нормативен акт по неговото прилагане, извън случаите по чл. 185 ал. 1 от ЗДДС. Последната пък предвижда имуществена санкция от 500 лева до 2 000 лева за ЕТ или ЮЛ, което не издаде документ по чл. 118 ал. 1 от ЗДДС. Съгласно изр. второ на чл. 185 ал. 2 от ЗДДС, когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.
Въз основа на анализа на разпоредбите на чл. 185 ал. 1 от ЗДДС и чл. 185 ал. 2 от ЗДДС, се достига до извод, че за да се наложи на ЕТ или ЮЛ имуществена санкция в размерите по чл. 185 ал. 2 от ЗДДС, следва нарушението да е довело до неотразяване на приходи и този факт да е елемент от фактическия състав на административното нарушение, като същия подлежи на установяване и доказаване от административно – наказаващия орган. В случая по делото, от Протокола за извършена проверка в обекта на търговеца от 29.01.2020 г. и показанията на свидетелите, съдът правилно е установил фактическата обстановка по нарушението. В НП ясно е посочено, че ЕТ е санкциониран за неизпалнение на задължението си по чл. 26 ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., което нарушение по своя характер не води до неотразяване на приходи, поради което правилно на търговеца е наложена санкцията по чл. 185 ал. 2 от ЗДДС.
От обективна страна деянието се изразява в липса във фискален бон № 0001899 от 29.01.2020 г. издаден от експлоатираното в обекта ФУ на задължителни реквизити: адрес на търговския обект и наименование на стоката – т. 2 и т. 7 от чл. 26 ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. За да се ангажира административнонаказателна отговорност е необходимо да се установи, че същият не е изпълнил задълженията си, предписани от тези правила. В конкретният случай съставът на административното нарушение е изпълнен с правилото на чл. 26 ал. 1 от Наредбата, възираща конкретно съдържание на издаваните фискални бонове. Посочената подзаконова правна норма регламентира задължителното съдържание на издаваните фискални бонове. Едни от реквизитите са адрес на търговския обект и наименование на стоката/услугата. От доказателствата по делото по безсъмнен начин е установена липсата на тези реквизити в издадения при извършената проверка фискален бон, което не се и отрича от търговеца, което е видно от дадените обяснения от същия в издадения АУАН.
Извършеното деяние е основание за реализирането на административно – наказателна отговорност, като касационният състав изцяло приема за неприложим чл. 28 от ЗАНН – „маловажен случай“. В случая е приложима разпоредбата на чл. 185 ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДДС, която предвижда по – лека наказуемост в случаите, когато допуснатото нарушение не води до неотразяване на приходи. Горноте взето предвид от АНО, като е наложена минималната възможна санкция за извършеното нарушение.
Извършеното деяние е съставомерно по текста на чл. 185 ал. 2 от ЗДДС, като наложената имуществена санкция в минималния законов размер е законосъобразна, като определена по критериите на чл. 27 ал. 1 - 3 във вр. с чл. 83 ал. 2 от ЗАНН.
Предвид посочените фактически и правни съображения и при условията на чл. 222 ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 260196 от 25.05.2021 г. на Дупнишкия районен съд, постановено по АНД № 160/2021 год. по описа на същия съд и вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 516503-F536042 от 08.06.2020 г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ – София, в ЦУ на НАП, упълномощен съгласно Заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП, с което на основание чл. 53 ал. 1, вр. с чл. 83 ал. 1 от ЗАНН и по реда на чл. 185 ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДДС, на ЕТ „П.Л.- Ю.“, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, представлявано от управителя П. И. Л., е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лева, за нарушение на чл. 26 ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, като правилно и законосъобразно.
Решението е окончателно.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
Председател:
Членове: