Р
Е Ш Е Н И Е
№ 2164
гр.
Пловдив, 27.11. 2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД, І състав, в публично съдебно заседание на втори
ноември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
при
секретаря К.Р., като разгледа докладваното от съдия Матеева
адм. дело № 2326 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по реда на чл.145 и
следващите от АПК.
Образувано е по жалба на И.М.Б., ЕГН **********,***,
чрез адв. М.П., срещу Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка
/ЗППАМ/ № 20-1030-002188/11.08.2020 г. на началник група към ОДМВР –
Пловдив, сектор „Пътна полиция“.
Според жалбоподателя посочената ЗППАМ е неправилна,
незаконосъобразна и необоснована, постановено при грубо нарушение на
материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. На първо
място се сочи, че в АУАН АА № 576048 от 11.08.2020 г. неправилно е посочена
правната квалификация на нарушението, което прави невъзможна индивидуализацията
на същото, като се поддържа, че в разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП е
предвидено, че редовно съставените актове по закона се ползват с доказателствена сила до доказване на противното и уточнява,
че макар, тази разпоредба да урежда отношения, свързани с реализирането на административнонаказателната отговорност спрямо лица,
извършили административни нарушения по смисъла на ЗДвП, то същата е приложима и
по отношение на ПАМ, предвид лаконичната разпоредба на чл.22 от ЗАНН. На следващо място се твърди, че Д. Б. е
притежавал към деня на нарушението валидно СУМПС с категория С, която му е
необходима да управлява предоставеното му от И.Б. МПС – тежкотоварен камион, но
е недопустимо И.Б. да понесе административнонаказателна
отговорност за това, че соченият като нарушител е управлявал по неизвестни
причини, освен собствения му тежкотоварен автомобил, но и ремарке, което, нито
е предоставено на нарушителя от него, нито е негова собственост и което теглене
на ремарке на практика налага нуждата от притежание на категорията С+Е, която Д.
Б. не притежава, поради което не следва да се вменява вина на И.Б.. На следващо
място, като самостоятелно основание за отмяна на наложената ПАМ, се сочат
редица пороци на АУАН АА № 576048/11.08.2020 г. Иска се отмяна на оспорения
акт и се претендират разноски по делото.
Ответникът – началник група към ОДМВР – Пловдив,
сектор „Пътна полиция“, редовно призован, не изпраща представител. На
17.09.2020 г. е постъпила молба-становище с която се оспорва жалбата и се
твърди, че безспорно е установено, че лицето управлявало товарния автомобил не
притежава съответната категория за управление на МПС. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Жалбата, като подадена срещу подлежащ на съдебно
обжалване акт – ЗППАМ № 20-1030-002188/11.08.2020 г., от лице с правен интерес
от обжалването, в качеството му на адресат на акта, в законоустановения
14-дневен срок за обжалване, регламентиран в чл.149 ал.1 от АПК, приложим
съгласно чл.172 ал.5 от ЗДвП, е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът намира за установено
следното:
Със съставен АУАН серия АА № 576048/11.08.2020 г. е
установено, че на 11.08.2020 г. около 16:05 ч. в с. Храбрино, състав от ППС –
т. а. „Щаер 32 С 39“ с рег. № ***, собственост на И.М.Б.,
ЕГН *********** и прикачено ремарке с рег. № РА 40 28 ЕЕ, собственост на Р.М.Я.,
е управляван от Д. И. Б., което не притежава необходимата категория за
управлението на състава от ППС – „С+Е“, с което е нарушил разпоредбата на
чл.150а ал.2 т.4 от ЗДвП. Със съставянето на АУАН на Д.Б. са отнети СРМПС част II и два броя регистрационни табели *** на товарния автомобил и СРМПС част II и един брой регистрационна табела РА на товарното ремарке.
Актът е подписан от нарушителя Д. Б. без възражения,
което е изрично посочено в него и е връчен на лицето на 11.08.2019 г.; редовен
е от външна страна и доказва установените с него факти, тъй като предвид
разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон
имат доказателствена сила до доказване на противното.
На същата дата 11.08.2020 г. от К.О.Н., началник група
към ОДМВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ ,на И.М.Б. е издадена ЗППАМ № 20-1030-002188
по чл.171 т.2а б.“а“ от ЗДвП, с която е прекратена регистрацията на ППС с рег.
№ *** за срок от 6 месеца. Заповедта е връчена на Б. на 24.08.2020 г.
Към административната преписка са приложени: - оправомощителни заповеди № 317з-391/06.02.2017 г.на
директор ОД на МВР – Пловдив, Заповед № 81213-1524/09.12.2016 г. на министъра
на вътрешните работи и Заповед № 8121К-11800/27.08.2019 г. на министъра на
вътрешните работи, АУАН серия АА № 576048/11.08.2020 г., справка за нарушител/водач на Д. И. Б., справка за нарушител/водач на И.М.Б.,
справки за собствеността на ППС-то и ремаркето, копие на СУМПС № 28416755 на Д.
Б..
В хода на съдебното производство към делото е
приобщено копие на СРМПС на товарен автомобил „Щаер“
с рег. № ***.
Предвид изложеното, крайният извод на съда по
отношение фактите е, че на 11.08.2020 г. водачът Д. Б. не е притежавал
необходимата категория за управление на състав от ППС и не е имал право да
управлява такъв, собственост на две различни лица – ППС – т.а. „Щаер“ – собственост на И.Б., и ремарке, собственост на Р.М.Я.,
заради което му е съставен АУАН за извършено нарушение по чл.150а ал.2 т.4 от ЗДвП и е издадена процесната заповед за ПАМ от 11.08.2020
г. на основание чл.171 т.2а б.“а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца чрез отнемане
на регистрационните табели ***.
При така установеното от фактическа страна съдът
формира следните правни изводи:
Съгласно чл.172 ал.1 от ЗДвП принудителните
административни мерки по чл.171 т.2а се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица. По силата на ал.2 т.3 от същата разпоредба, налагането на ПАМ се извършва с отнемането на табелите с
регистрационен номер по чл.165 ал.2 т.2 от ЗДвП.
Заповедта е издадена от началник група при ОДМВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“,
упълномощен със Заповед № 317з-391/06.02.2017 г.на директора на ОДМВР – Пловдив
и въз основа на Заповед № 81213-1524/09.12.2016 г. на министъра на вътрешните
работи, който има правомощия по силата на закона като ръководител на службата
за контрол да издава мотивирани заповеди за прилагане на принудителни
административни мерки по чл.171 т.2а по ЗДвП. Същият е назначен като началник
група със Заповед № 8121К-11800/27.8.2019 г. на министъра на вътрешните работи.
Или иначе казано, обжалваната заповед не страда от порок на нищожност и явява
се валиден акт.
Посочени
са фактическите основания за издаване на заповедта, като са описани датата,
часа и мястото на извършване на нарушението, регистрационният номер и марката
на управляваното ППС, данните за неговия собственик, трите имена и ЕГН на
лицето, което е управлявало МПС, както и това, че лицето не притежава
свидетелство за управление на МПС, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него МПС. Актът е постановен в писмена форма, подписан е от
издателя си и съдържа изложени фактически и правни основания за издаването му,
поради което е надлежно мотивиран. Спазени са изискванията на чл.9 ал.2 т.4 от АПК относно формата му, тъй като обективира ясно
волята на административния орган, позволява да бъде упражнено правото на защита
на жалбоподателя, както и да бъде осъществен съдебен контрол за
законосъобразност на административния акт. Съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на
ВС на РБ е допустимо мотивите към акта да се съдържат в друг документ, съставен
с оглед предстоящото му издаване. В процесния акт не
се съдържат констатации за максимално допустимата маса на ППС, за изискуемата
категория за управлението му, както и конкретни фактически данни за деянието -
управление на състав от пътни превозни средства. Тези обстоятелства са обективирани в приложените по делото справки за вида и
регистрацията на ППС, с която се установяват правнорелевантни
обстоятелства, както и в съставения АУАН. В своята съвкупност те обосновават
фактическите основания, мотивирали административния орган да вземе решението
си, като се явяват съответни и на цитираните в акта правни основания. За да
приложи процесната принудителна мярка,
административният орган е приел от фактическа страна, че лицето, на което
жалбоподателят е предоставил автомобила си, на посочените в оспорената заповед
дата и място, е извършило нарушение, като управлявало състав от ППС, след като
не е притежавало това право.
Последно сочените аргументи обосновават издаването на
заповедта с правно основание по чл.171 т.2а от ЗДвП за прекратяване на
регистрацията на собственото на И.М.Б. ППС, за срок от 6 месеца, поради
управление на състав от ППС от чужд водач – Д. Б., без да притежава съответната
категория да управление на ППС. Налице са правните и фактически основания за
прилагане на ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС, собственост на ФЛ,
предоставено за управление в състав от ППС на водач, който не притежава
категория за управление на такъв вид ППС, т.е. налице е преследваната от закона
цел - преустановяване на нарушението. Мярката е временна, за определен срок. Поради което възраженията на жалбоподателя за липса на безспорна правна
квалификация са неоснователни.
Мярката ,както вече се каза,е временна, с превантивен
и преустановителен характер и се прилага с цел
осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения, за определен срок от 6 м. до 1 год. Определеният
със заповедта срок от 6 м. е в рамките на законовия и е обусловен от
поведението на водача и упорството му да не се подчинява на правилата на ЗДвП,
поради което е съобразен с целите на мярката.
В производството по издаването на обжалваната заповед
не са допуснати съществени нарушения на административно производствените
правила. Обжалваният акт е съобразен и с целта на закона, която най-общо е, да
се гарантира безопасността на участниците в движението от водачи, управляващи
МПС, с цел преустановяване на констатираното нарушение на правилата за движение
по пътищата /в този смисъл Решение № 436/ 13.01.2017 г. по адм.
дело № 4083/ 2016 г. по описа на ВАС; Решение № 5116 от 08.05.2015 г. по адм. дело № 12851/ 2014 г. на ВАС и др./, в конкретния
случай, притежание на категория „С+Е“ за управление на състав от ППС
При преценка на материалната законосъобразност на
заповедта, съдът съобрази следното:
Съгласно чл.171 т.2а б.“а“ от ЗДвП, за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения спрямо водач, се прекратява регистрацията на пътно
превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без
да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен
или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето
по реда на чл.171 т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния
кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от
лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една
година.
При тази законова регламентация, необходимата
материално правна предпоставка за налагане на мярката е установено по надлежния
ред управление на ППС, чужда собственост, от водач, който не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваният от него състав от ППС. Разпоредбата на чл.171 т.2а от ЗДвП не
предвижда като условие за налагане на ПАМ влизането в сила на наказателното
постановление, а само установяване на конкретното нарушение, и доколкото
конкретната ПАМ е от категорията на преустановителните
мерки, е достатъчно съставянето на АУАН на нарушителя. Такъв в настоящия случай
е налице и той предхожда заповедта за ПАМ, поради което всички възражения на
жалбоподателя в насока незаконосъобразност на АУАН са неотносими.
Материалноправната норма на специалния закон, която е приложима, съгласно правилото на чл.23 от ЗАНН, не предвижда като предпоставка за прилагане
на ПАМ, наличието на виновно поведение на собственика на автомобила, който е и
адресат на мярката. Субективното отношение на същия би било съставомерен
признак при ангажиране на административно-наказателната му отговорност за
извършено административно нарушение по ЗДвП. В случая спрямо жалбоподателя е
приложена ПАМ, която е друга форма на
административна принуда и е подчинена на различен правен режим. Принудителната
административна мярка, съгласно чл.22 от ЗАНН, се налага с цел да се
предотврати или преустанови административно нарушение и на вредните последици
от административно нарушение. Или в случая, целта на приложената мярка е
чрез прекратяване на регистрацията на
МПС да бъде преустановено административното нарушение - управлението на МПС от
неправоспособен водач, което би могло да причини вредоносен резултат. В този смисъл липсата на вина на собственика
на автомобила е ирелевантно за прилагането на мярката
обстоятелство.
В конкретния случай, констатациите в съставения против
Д. Б. АУАН относно управление на състав от ППС без свидетелство за управление
от съответната категория, не са опровергани от жалбоподателя, в чиято тежест е
да установи противното. Даже напротив, в самата жалба се сочи, че лицето има
само категория „С“. След като липсват данни за издадено свидетелството за
управление на МПС категория „С+Е“, то водачът е неправоспособен и е налице
хипотезата на чл.171 т.2а, б“а“ от ЗДвП, като административният орган е имал
задължение да издаде заповед за прилагане на предвидената в чл.171 т.2а от ЗДвП
принудителна административна мярка, доколкото нормата е императивна и
административният орган действа в условията на задължителна администрация, т.е.
преценката и мотивите за прилагане на принудителната мярка са направени от
законодателя при създаване на самата правна норма.
Поради това съдът приема, че с оглед конкретните
фактически установявания, в настоящия казус прилагането на ПАМ
"прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" е било
императивно изискуемо по силата на специалния ЗДвП, съответно, издавайки
оспорената заповед административният орган е действал в условията на обвързана
компетентност, тъй като липсват доказателства за противното.
Възражението на жалбоподателя, че не е знаел, че Д. Б.
ще тегли и ремарке, поради което не носи отговорност, че водачът на своя глава
е сторил това без да има необходимата категория за управление на състав от ППС,
съдът намира за неоснователно, тъй като, по смисъла на ЗДвП, в случая е било
установено, каза се, управление на състав
от ППС (механично свързани ППС, които участват в движението, като едно цяло),
съгласно т.20 от §6 от ДР на ЗДвП, за който водачът не е притежавал
необходимата категория за управление. Следователно, с оспорения административен
акт законосъобразно е приложена обжалваната ПАМ по отношение на част от процесния пътен състав, а именно товарен автомобил – влекач
„Щаер 32 С 39“. Мярката е фактически и правно
обоснована и съответства на предвидената в закона цел да се осигури
безопасността на движението по пътищата. Заповедта е съобразена с целта на закона
и при определяне на срока на ПАМ. Действително в акта не са изложени конкретни
мотиви за това, но продължителността на срока на мярката е определена съобразно
данните по преписката и високата степен на обществена опасност на деянието.
Управлението на състав от превозни средства е много по-рисково в сравнение с
управлението на единичен товарен автомобил и изисква специална квалификация и
опит на водача. Управлението на такава композиция от лице, което не притежава
съответното свидетелство за управление създава реална опасност за живота и
здравето на участниците в движението и предпоставя
настъпването на много по–тежки последици при едно евентуално нарушение и/или
ПТП, поради което, определеният при оперативна самостоятелност срок в минимален
размер на ПАМ не противоречи на целта на закона и е съобразен с принципа на
съразмерност по чл.6 от АПК.
Наред с това, наличието на роднинска връзка между
жалбоподателя и водача на състава от ППС – баща и син, и липсата на
доказателства за твърденията на И.Б., че не е знаел, че синът му ще прикачи
чуждо ремарке към прицепа, трудно би могло да се
възприеме, че първият не е знаел намеренията на сина си в тази насока.
В заключение, но не на последно място, съдът преценява
като неоснователно искането за отмяна на заповедта по съображение, че същият не
е знаел за това. Именно неговото поведение е причина за лишаване от ползването
на товарния автомобил за срок от 6 м. Като е предоставил автомобила на лице,
което не притежава съответната категория за управление на състав от ППС,
жалбоподателят не може да се позовава на собственото си противоправно
поведение, в резултат на което, с голяма вероятност са настъпили значителни
неблагоприятни последици, за да претендира отмяна на наложената законоустановена ПАМ. Предвидената с последното актуално
изменение на чл.171 т.2а от ЗДвП от м.02.2017 г. мярка, е израз на държавната
политика за ограничаване и преустановяване управлението на МПС след употреба на
алкохол, наркотици, без СУМПС и пр., подробно изброени в текста, което е и
обществено значима цел, с оглед значителния брой жертви и пострадали от т.нар.
„война на пътя“. Мярката действително е драстична и се характеризира със
значителни по тежест неблагоприятни последици, но е приета от законодателя
недвусмислено, представлява част от действащото право, следва да бъде приложена
при извършено нарушение по чл.150а ал.1 от ЗДвП, и изпълнението й при наличието
на всички материално и процесуално правни предпоставки, какъвто е настоящият
случай, не може да бъде отменено.
С оглед изложеното, съдът намира, че оспорената
заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на правомощията му, в
необходимата писмена форма, съдържаща правните и фактически основания за
издаването й, при липса на съществени процесуални нарушения, в съответствие с
материалния закон и целта му, поради което е законосъобразна. Жалбата срещу
оспореният акт се явява неоснователна и, като такава, следва да бъде
отхвърлена.
Предвид изхода на спора и претенциите на жалбоподателя
за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива не се следват.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.172 ал.2 от АПК, Административен съд – Пловдив, I състав,
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.М.Б., ЕГН **********,***,
чрез адв. М.П., срещу Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка
/ЗППАМ/ № 20-1030-002188/11.08.2020 г. на началник група към ОДМВР –
Пловдив, сектор „Пътна полиция“.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване,
съгласно разпоредбата на чл.172 ал.5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: