Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 04.05.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично
заседание на девети февруари, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Съдия:
Евгени Георгиев
при секретаря Юлиана Шулева, разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 3
057 по описа за 2017 г. и
Р Е Ш И:
[1] ОТХВЪРЛЯ иска на Т.Е.
срещу „К.“ ЕООД по чл. 48 от Договора за правна помощ по граждански, семейни и
наказателни дела, сключен между НРБ и СССР (обн. ДВ, бр. 12/10.02.1976 г.,
попр. бр. 17/28.02.2014 г.), връзка. с чл. 117 от Кодекса на международното
частно право (КМЧП) за признаване и допускане на изпълнението на чуждестранно
решение. To e
постановено от съд в гр. Григориопол, Република Молдова, на 12.12.2014 г. и e
влязло в сила на
19.01.2015 г. Т.Е. е със съдебен адрес адвокат М.П.,***, а „К.“ ЕООД е със съдебен адрес адвокат
В.Т.и адвокат И.Б.,***.
[2] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба
пред САС в двуседмичен срок от
уведомлението за изготвянето му.
[3] Ако ищецът обжалва решението, с въззивната си жалба той
следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 25,00 лева
държавна такса по сметка на САС. При неизпълнение съдът ще върне въззивната
жалба.
МОТИВИ НА СЪДА ЗА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1.
На ищеца
[4] Ищецът
Т.Е. е заявил в искова молба от 13.03.2017 г., че съдът
на гр. Григориопол, Република Молдова, е осъдил ответника „К.“ ЕООД (К.) да му
плати 20 000,00 щатски долара обезщетение за нарушени негови авторски
права. Решението е влязло в сила на 19.01.2015 г. Затова ищецът моли съда да
признае решението и да допусне изпълнението му на територията на Република
България.
2.
На ответника
[5] К. твърди, че не е бил уведомен за производството пред съда
в Молдова. Ответникът заявява, че в производството пред чуждестранния съд е
взело участие друго лице.
[6] Освен това К. заявява, че чуждестранният съд не е бил
компетентен да постанови решението, тъй като единственото основание за
компетентността на съда в Молдова е гражданството на ищеца. Ответникът твърди
също, че не е получил препис от исковата молба и не е бил редовно призован. По
този начин е било нарушено правото му на защита. К. заявява още, че всеки,
който е придобил собствеността върху обект на авторско право може свободно да
го продаде. Затова той моли съда да отхвърли иска (отговор, л. 63-66).
II.
ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ
ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА
[7] На 09.10.2013 г. Министерство на
правосъдието е получило молба за връчване на препис от искова молба и призовка.
Книжата са били адресирани до „администрацията на онлайн магазин knigomania.bg“. Заявката е била
подадена от съд в Молдова и в нея е било описано, че са във връзка с дело за
нарушено авторско право с ищец Т.Е. и ответник администрацията на интернет-магазин
„К.“ (заявка за
връчване на документи, л. 30-32).
[8] Доника Стефанова Дилова е служителка
на ответника (писмо от НОИ, л. 79). На 19.12.2013 г. на адреса на ответника тя е
получила призовка и препис от книжата по съдебната поръчка от Молдова. Призовката
е била адресирана до „администрацията на интернет магазин knigomania.bg“(съобщение и
разписка, л. 33 и 34; призовка, л. 35-36; сравни адреса, вписан в съобщението,
л. 33, с адреса, вписан в писмения отговор, л. 63).
[9] С решение от 12.12.2014 г. съд в гр.
Григориопол е уважил исковата молба на Т.Е. и е осъдил собственикът на Интернет-магазин
„К.“ да заплати на ищеца 20 000,00 долара за нарушени негови авторски
права (решение л. 9-24). Решението на съда е влязло в сила на 19.01.2015 г.
(сертификат, л. 25-28).
[10] Т.Е. е заплатил 50,00 лева държавна такса (л. 2) и 300,00 лева
адвокатско възнаграждение (л. 84). К. е договорил заплащането на 3 600,00
лева адвокатско възнаграждение, платими в брой или по банкова сметка ***ра за
правна защита и съдействие (договора, л. 68-69). Липсват доказателства К. да е
заплатил в брой или да е превел по сметката на адвокат Тарандов уговореното
възнаграждение. Затова съдът приема, че К. не е направил това.
III. ПРИЛОЖИМО
КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ОТ СЪДА ОБСТОЯТЕЛСТВА КЪМ
ПРИЛОЖИМОТО КЪМ СПОРА ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО ДЕЛОТО
[11] Т.Е. е предявил иск по чл. 48 от Договора за правна помощ по граждански, семейни и
наказателни дела, сключен между НРБ и СССР (обн. ДВ, бр. 12/10.02.1976 г.,
попр. бр. 17/28.02.2014 г.) (Договора за правна помощ), връзка с чл. 117 от
Кодекса на международното частно право (КМЧП) за признаване и допускане на
изпълнението на чуждестранно решение.
1.
По процедурата
[12] Съгласно чл. 48, т. 1 от Договора правна помощ, решението за допускане
на изпълнението се издава от органа на правосъдието на договарящата страна, на
територията на която трябва да се извърши изпълнението. Молбата за допускане на
изпълнение на решението се подава до съда, който е разгледал делото като първа
инстанция. Този съд препраща молбата до съда, който е компетентен да издаде решение
по дадената молба (чл. 48, т. 2 от Договора за правна помощ).
[13] Съгласно чл. 49 от Договора за правна помощ, към молбата за допускане
на изпълнението се прилагат: 1. заверен от съда препис от решението и
удостоверение, че то е влязло в сила и подлежи на изпълнение, ако това не
следва от текста на самото решение; 2. документ, от който се вижда, че е била
връчена своевременно и по надлежния ред поне една призовка на неучаствалия в
делото ответник или на неговия пълномощник.
[14] Изискването молбата да се подаде до съда, който е разгледал делото като
първа инстанция, не е за допустимост на производството (Определение на ВКС-184-
ІІІ Г. О. по ч. гр. д. № 526/2016 г.). Същевременно ищецът е представил
документите, които се изискват от чл. 49 от Договора за правна помощ. Затова
производството е допустимо и съдът следва да разгледа делото по същество.
2.
По иска по чл. 117
от КМЧП
[15] Съгласно чл. 117 от КМЧП, решенията и актовете на
чуждестранните съдилища и други органи се признават и изпълнението им се
допуска, когато са налице няколко условия. Те са:
1. чуждестранният
съд или орган е бил компетентен според
разпоредбите на българското право, но не и, ако единственото основание за
чуждата компетентност по имуществени спорове е било гражданството на ищеца или
неговата регистрация в държавата на съда;
2. на ответника е бил връчен препис от исковата молба,
страните са били редовно призовани и не са били нарушени основни принципи на
българското право, свързани с тяхната защита;
3. ако между същите страни, на същото основание и за
същото искане няма влязло в сила решение на български съд;
4. ако между същите страни, на същото основание и за
същото искане няма висящ процес пред български съд, образуван преди чуждото
дело, по което е постановено решението, чието признаване и изпълнение се иска;
5. признаването или допускането на изпълнението не
противоречи на българския обществен ред (пак там).
[16] Съгласно чл. 13, ал. 1 от КМЧП, българските съдилища
са компетентни по искове за авторски права и за права, сродни на авторското,
когато закрила се търси на територията на Република България. В случая с
исковата си молба Т.Е. е търсил защита на свое авторско право, което е било
накърнено от ответника – българско дружество, продаващо книга на Т.Е. на
българския пазар чрез сайта <knigomania.bg>. Следователно защитата на авторското
право се е търсила на територията на България. Затова компетентен да разгледа
иска е бил български съд, а не съда в Молдова.
[17] Не е налице предпоставка за уважаването на иска.
Затова съдът го отхвърля.
3.
По разноските
[18] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право
на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Съдът
не установи К. да е направил разходи за водене на делото. Затова съдът не му присъжда
разноски.
Съдия: