Присъда по дело №73/2022 на Районен съд - Смолян

Номер на акта: 7
Дата: 19 май 2022 г.
Съдия: Славка Кабасанова
Дело: 20225440200073
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 16 февруари 2022 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 7
гр. Смолян, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на деветнадесети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:*
Съдебни*

заседатели:
при участието на секретаря *
и прокурора Сл. Г.
като разгледа докладваното от * Наказателно дело от общ характер №
20225440200073 по описа за 2022 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия АТ. Н. Т. , ***, за ВИНОВЕН в това, че на
11.09.2017 г. е съставил неистински частен документ - Договор за покупко -
продажба /*/ от 11.09.2017 год. на лек автомобил марка и модел „*“ с рама
№*, между * /*/ - продавач, и В. АН. АНГ. ЕГН **********- купувач, като
изписал подписа в графата за продавача и му придал вид, че е подписан от *
/*/, и на 18.09.2017 год. в гр.Смолян го е употребил чрез В. АН. АНГ. като
посредствен извършил пред * при *, за да докаже, че съществува
правоотношение между нея и * /*/ (покупко - продажба на посочения лек
автомобил) - престъпление по чл.309, ал.1 от НК.
На осн.чл.304 НПК ПРИЗНАВА подсъдимия АТ. Н. Т. ЗА
НЕВИНОВЕН и го ОПРАВДАВА в частта по обвинението, че е извършил
престъплението чл.309 ал.1 НК при условията на съучастие като
съизвършител с В. АН. АНГ. –извършител (чл.20 ал.2 НК).
1
На осн. чл.78а от НК ОСВОБОЖДАВА подсъдимия АТ. Н. Т. ОТ
НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ за извършеното престъпление по чл.309
ал.1 НК и му НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА В
РАЗМЕР НА 2 000,00 /ДВЕ ХИЛЯДИ/ ЛЕВА.
ПРИЗНАВА подсъдимата В. АН. АНГ., **** за НЕВИНОВНА в това,
че на 11.09.2017 год. в съучастие като извършител с АТ. Н. Т. с ЕГН
********** от гр.Смолян, действащ също като извършител, е съставила
неистински частен документ -Договор за покупко – продажба /*/ от
11.09.2017 год. на лек автомобил марка и модел „*“ с рама №*, между * /*/
като продавач, и В. АН. АНГ. като купувач, като му бил придаден вид, че е
подписан от продавача * /*/, и на 18.09.2017 год. в гр.Смолян го употребила
пред * при *, за да докаже, че съществува правоотношение между нея и * /*/
(покупко - продажба на посочения лек автомобил) - престъпление по чл.309,
ал.1 вр. с чл.20, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 304
НПК я ОПРАВДАВА по така повдигнатото обвинение.
ПРИЗНАВА подсъдимата В. АН. АНГ. със снета по-горе самоличност,
за НЕВИНОВНА в това, че на 18.09.2017г. в гр. Смолян, в сградата на * при
* на ул.*, пред Св. М. Х. в качеството й на служител в * “*” при *, съзнателно
се е ползвала от неистински официален документ - Свидетелство за
регистрация на МПС № * част I и част II с бланков № *, образец на * за лек
автомобил „*“ с рама № * и peг. № *, на което е придаден вид, че е издадено
от компетентните власти на *, като за самото му съставяне от нея не може да
се търси наказателна отговорност - престъпление по чл. 316 във вр. с чл. 308,
ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 304 НПК я
ОПРАВДАВА по така повдигнатото обвинение.
ПРИЗНАВА подсъдимата В. АН. АНГ., със снета по-горе самоличност,
за НЕВИНОВНА в това, че на 18.09.2017г. в гр. Смолян, в сградата на * при
* на ул.*, пред Св. М. Х. в качеството й на служител в * “*” при *, е
потвърдила неистина в писмена декларация - Приложение № 2 към чл.12а,
ал.1, т.6 и чл.12б, ал.1, т.6 от Наредба I-45 от 24.03.2000г. за регистриране,
отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркетата, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства на Министъра на вътрешните
2
работи, която по силата на закон - чл.140, ал.2 от Закона за движение по
пътищата, вр. с чл.12а, ал.1, т.6 от Наредба I-45 от 24.03.2000г. на МВР, се
дава пред орган на властта - началника на * “*” при *, за удостоверяване
истинността на някои обстоятелства, свързани с придобиване собствеността
върху представеното за регистрация моторно превозно средство, като е
декларирала, че на 11.09.2017 г. в *, гр. *, от * е закупила лек автомобил „*“ с
идентификационен номер на рама: * и превозното средство е влязло в
България на 13.09.2017г.- престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК, като на
основание чл. 304 НПК я ОПРАВДАВА по така повдигнатото обвинение.
ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 НПК подсъдимия АТ. Н. Т. да
заплати по сметка на * сумата от 570,00 лв., представляваща сторени в хода
на досъдебното производство разноски, а по сметка на РС Смолян в полза на
бюджета на съдебната власт сумата 76 лв., представляваща разноски
направени в хода на съдебното производство.
Веществените доказателства оригинал на СРМПС част I и част II и
автомобилен ключ с лого на „*“ ДА ОСТАНАТ приложени по делото.
Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15- дневен срок от днес
пред Окръжен съд гр. Смолян.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите


МОТИВИ
към присъда №7/19.05.2022 г. по нохд №73/2022 г. на РС Смолян


* е внесла обвинителен акт по досъдебно производство № 318/2018 г. по
описа на *, с който са повдигнати обвинения срещу две лица:
срещу АТ. Н. Т. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Смолян, *,
- за това, че на 11.09.2017 г. в съучастие като извършител с *. с ЕГН
********** от гр.*, действаща също като извършител, е съставил неистински
частен документ - Договор за покупко - продажба /*/ от 11.09.2017 год. на лек
автомобил марка и модел „*“ с рама №*, между * /*/ - продавач и *. - купувач,
като изписал подписа в графата за продавача и му придал вид, че е подписан
от * /*/, и на 18.09.2021 год. в гр.Смолян същият е употребен от *. пред *, за
да докаже, че съществува правоотношение между нея и * /*/ (покупко -
продажба на посочения лек автомобил) - престъпление по чл.309, ал.1 вр. с
чл.20, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, и
срещу *. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Смолян, *,
- за това, че на 11.09.2017 год. в съучастие като извършител с АТ. Н. Т. с
ЕГН ********** от гр.Смолян, действащ също като извършител, е съставила
неистински частен документ -Договор за покупко – продажба /*/ от
11.09.2017 г. на лек автомобил марка и модел „*“ с рама №*, между * /*/ като
продавач, и *. като купувач, като му бил придаден вид, че е подписан от
продавача * /*/, и на 18.09.2021 год. в гр.Смолян го употребила пред *, за да
докаже, че съществува правоотношение между нея и * /*/ (покупко -
продажба на посочения лек автомобил) - престъпление по чл.309, ал.1 вр. с
чл.20, ал.2 във вр. с ал.1 от НК;
- за това, че на 18.09.2017г. в гр. Смолян, в сградата на * – Смолян на *,
пред Св. М. Х. в качеството й на служител в *, съзнателно се е ползвала от
неистински официален документ - Свидетелство за регистрация на МПС № *
част I и част II с бланков № *, образец на Кралство Белгия за лек автомобил
„*“ с рама № * и peг. № *, на което е придаден вид, че е издадено от
компетентните власти на Кралство Белгия, като за самото му съставяне от нея
не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл. 316 във
вр. с чл. 308, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, и
- за това, че на 18.09.2017г. в гр.Смолян, в сградата на *-Смолян на *,
пред Св. М. Х. в качеството й на служител в *, е потвърдила неистина в
писмена декларация - Приложение № 2 към чл.12а, ал.1, т.6 и чл.12б, ал.1, т.6
от Наредба I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и
пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркетата, теглени от тях,
и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства
1
на Министъра на вътрешните работи, която по силата на закон - чл.140, ал.2
от Закона за движение по пътищата, вр. с чл.12а, ал.1, т.6 от Наредба I-45 от
24.03.2000г. на МВР, се дава пред орган на властта - началника на *, за
удостоверяване истинността на някои обстоятелства, свързани с придобиване
собствеността върху представеното за регистрация моторно превозно
средство, като е декларирала, че на 11.09.2017 г. в Белгия, гр. *, от * е
закупила лек автомобил „*“ с идентификационен номер на рама: * и
превозното средство е влязло в България на 13.09.2017г.- престъпление по чл.
313, ал. 1 от НК.
В с.з. на 18.04.2022 г. представителят на *прави изменение на
обвиненията за извършено престъпление чл.309, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 във вр. с
ал.1 от НК срещу подсъдимите по реда на чл.287 НПК, поради установени в
хода на съдебното следствие основания за съществено изменение на
обстоятелствената му част. Изменението се отнася до датата, на която
съгласно обвинението е употребен неистинския частен документ, като същата
е 18.09.2017 год., а не както е посочено в обвинителния акт 18.09.2021 г.
Съдът прие за разглеждане изменено обвинение, по което * гр.Смолян
обвинява АТ. Н. Т., за това, че на 11.09.2017 год. в съучастие като
извършител с *. с ЕГН ********** от гр.*, действаща също като извършител,
е съставил неистински частен документ - Договор за покупко - продажба /*/
от 11.09.2017 год. на лек автомобил марка и модел „*“ с рама №*, между * /*/
- продавач и *. - купувач, като изписал подписа в графата за продавача и му
придал вид, че е подписан от * /*/, и на 18.09.2017 год. в гр.Смолян същият е
употребен от *. пред *, за да докаже, че съществува правоотношение между
нея и * /*/ (покупко - продажба на посочения лек автомобил) - престъпление
по чл.309, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, и *. за това, че на
11.09.2017 год. в съучастие като извършител с АТ. Н. Т. с ЕГН ********** от
гр.Смолян, действащ също като извършител, е съставила неистински частен
документ -Договор за покупко – продажба /*/ от 11.09.2017 год. на лек
автомобил марка и модел „*“ с рама №*, между * /*/ като продавач, и *. като
купувач, като му бил придаден вид, че е подписан от продавача * /*/, и на
18.09.2017 год. в гр.Смолян го употребила пред *, за да докаже, че
съществува правоотношение между нея и * /*/ (покупко - продажба на
посочения лек автомобил) - престъпление по чл.309, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 във
вр. с ал.1 от НК.
В с.з. представителят на прокуратурата поддържа обвиненията, като
изтъква, че са събрани достатъчно писмени и гласни доказателства за това, че
са осъществили престъпленията. Излага доводи, че спрямо подсъдимия А.Т.
следва да се приложи института на чл.78а ал.1 НК, като той бъде освободен
от наказателна отговорност и му се наложи административно наказание
глоба; че спрямо подсъдимата В.А. най–подходящи се явяват наказания
"Лишаване от свобода", изпълнението на които да се отложи по реда на чл.66
ал.1 НК за срок от три години. Счита, че така ще се изпълнят целите както на
индивидуалната, така и на генералната превенция в пълна степен.
2
Подсъдимите * и В.А. се явява в с.з., дават обяснения, не се признават
за виновни и молят да бъде оправдани по повдигнатите им обвинения.
Защитникът им адв.В. П. изразява становище за недоказаност на обвиненията
срещу подсъдимите. Моли за постановяване на оправдателна присъда спрямо
тях.
Съдът като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, прие за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият А.Т. през последните 15-20 години се занимава с внос на
употребявани автомобили главно от Германия, но и от други държави от
Западна Европа, затова пътувал често до там. Внесените автомобили
регистрирал в Сектор “Пътна полиция“ при * на свое име като техен купувач.
На 27.08.2017 г. подсъдимият Т. влезнал в РБългария през ГКПП * с лек
автомобил „*“. Пътувал от Германия, където закупил лек автомобил „*“, бял
на цвят с белгийски рег.№* с намерение да го подари на подсъдимата В.А., с
която е във фактическо съпружеско съжителство от 15 г., защото по това
време била в майчинство и имала нужда от автомобил. Офертата за
автомобила подсъдимият открил по обява в интернет, още докато бил в
България. Закупил го от физическо лице, чиято самоличност не установил, на
паркинг близо до холандската граница. Продавачът не бил собственик на
автомобила, но при сделката му предоставил издадено в Белгия свидетелство
за регистрация на лек автомобил „*“ бял на цвят с белгийски рег.№ * част I и
част II, регистрационните табели на автомобила и ключ. Подсъдимият Т.
заплатил продажната цена от 10 000 евро. Тъй като автомобилът имал
проблем и не се движел, подъсдимият Т. организирал транспортирането му до
България на платформа. За тази цел ангажирал услугите на лице от гр.*, което
извършвало такава дейност. Уговорил транспортирането на автомобила до
гр.*, където превозвачът следвало да го предаде на свидетеля В.К., приятел на
подсъдимия А.Т.. За да премине лекият автомобил „*“ безпрепятствено през
граничен контрол, подсъдимият А.Т. сам изготвил договор за покупко-
продажба на френски език /*/ на лекия автомобил „*“, като вписал в него
данните от свидетелството за регистрация на МПС: За продавач в горния ляв
ъгъл вписал лице с имена *, с адрес: *. за купувача в горния десен ъгъл,
вписал имената и адреса на подсъдимата В.А.. В договора посочил продажна
цена 10 000 евро, а след това подробно описал данните на самият автомобил:
марка: *, модел: *, номер на рама №*, дата на първо пускане в движение:
15.01.2013 год., километраж 225 000 км, обем на цилиндрите: 2967 куб.см.,
мощност на мотора: 182 кw. На позицията подпис на продавача, подсъдимият
Т. лично изписал подписа, като предал вид, че е подписан от продавача *. На
договора не била поставена дата, липсвал подписа на подсъдимата А.,
упомената като купувач.
На 26.08.2017 г. лекият автомобил „*“ бил предаден на свидетеля В.К. в
гр.*от превозилото го с платформа лице, тъй като по-рано се съгласил да
3
помогне на подсъдимия Т. като посрещне автомобила и съдейства за
отстраняване на проблема. Свидетелят К. открил в автомобила договора за
покупко-продажба и свидетелството за регистрация, регистрационните
табели. Познат на свидетеля В.К. отстранил проблема на автомобила, който се
оказал софтуеърен. В следващите дни свидетелят В.К. го управлявал, за да
провери изправността му и наличието на евентуални други дефекти налагащи
евентуален ремонт. На 17.09.2017 г. свидетелят К. докарал автомобила на
подсъдимия Т. в гр.Смолян.
На 18.09.2017 г. подсъдимият А.Т. искал да регистрира автомобила в * -
Смолян на името на подсъдимата В.А., която също била съгласна. Тъй като
подсъдимата била заета с грижи за малкия им син, подсъдимият А.Т.
предварително попълнил всички необходими документи за регистрацията на
автомобила. Поставил датата 11.09.2017 г. на съставения още в Германия
договор за покупко-продажба на френски език, приложил белгийското
свидетелство за регистрация, попълнил собственоръчно декларация -
Приложение № 2 към чл.12а, ал.1, т.6 и чл.12б, ал.1, т.6 от Наредба I-45 от
24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркетата, теглени от тях,
и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства
на Министъра на вътрешните работи, която се дава за удостоверяване
истинността на някои обстоятелства, свързани с придобиване собствеността
върху представеното за регистрация моторно превозно средство, като вписал,
че подсъдимата В.А. е закупила на 11.09.2017 г. в *, гр. *, от * лек автомобил
„* *“ с идентификационен номер на рама: * и превозното средство е влязло в
България на 13.09.2017г. В договора за покупко-продажба на автомобила и в
декларацията следвало да се подпише съответно като купувач и декларатор
подсъдимата В.А..
На 18.09.2017 г. подсъдимата В.А. се явила в * и набързо подписала
предварително подготвения от подсъдимия Т. комплект документи.
Подсъдимата В.А. подала заявление за първоначална регистрация на МПС с
вх.№* пред свидетелката С.Х. –системен оператор. Към заявлението
приложила договор за покупко - продажба /*/ от 11.09.2017 г. на лек
автомобил марка и модел „*“ с рама №*, сключен между * /*/ - продавач и *. -
купувач, който преди това подписала на гишето, Свидетелство за регистрация
на МПС № * част I и част II с бланков № *, образец на Кралство Белгия за лек
автомобил „*“ с рама № * и peг. № *, декларация - Приложение № 2 към
чл.12а, ал.1, т.6 и чл.12б, ал.1, т.6 от Наредба I-45 от 24.03.2000г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркетата, теглени от тях, и реда за предоставяне на
данни за регистрираните пътни превозни средства на Министъра на
вътрешните работи и др. документи.
Свидетелката С.Х. приела и разгледала документите, направила копие
4
на договора за покупка-продажба на автомобила, което останало по
преписката, а оригинала въпрнала на подсъдимата В.А.. Въз основа на
заявлението и представените към него документи, същия ден – 18.09.2022 г.
лекият автомобил „*“ бил регистриран и били издадени свидетелство за
регистрация на моторно превозно средство №* и регистрационни табели с
№*.
В следващите дни подсъдимата В.А. управлявала автомобила, но тъй
като не й бил удобен, подсъдимият А.Т. решил да го продаде. За тази цел се
свързал отново със свидетеля В.К., който се ангажирал с тази задача. На
03.10.2017 год. подсъдимата В.А. предоставила и пълномощно с нотариална
заверка на подписа (л.207, том I от ДП) на свидетеля В.К. с права, сред които
и да продаде от нейно име и за нейна сметка посочения по-горе автомобил.
Свидетелят К. взел същия ден колата и я закарал в гр.*.
На 16.10.2017 г. свидетелят В.К. продал автомобила на свидетеля Т.Т. от
с.*о, за което сключили писмен договор от същата дата (лист 208, том I от
ДП). Купувачът бил открит от свидетеля В.Я., който платил в брой на
свидетеля К. сумата 42 000лв., а от своя страна получил от свидетеля Т.
автомобил, който продал на трети лица и сумата 10 000лв. Свидетелят В.К.
предоставил на подсъдимият Т. сумата 40 000лв. от продажбата на
автомобила като 2000лв. задържал за себе си.
На 07.06.2018 год. свидетелят Т.Т. се явил в * – *, за да пререгистрира
закупения от него автомобил. Там подал заявление №* и представил СРМПС,
пълномощното и договор за покупко - продажба. При идентификацията на
автомобила била установена извършена интервенция на номера на рамата,
след което с протокол за доброволно предаване свидетелят Т. предал на
полицейските органи в *- * автомобила. Било образувано ДП №*/2018 г. по
описа на 04 РУ - * за престъпление по чл.345а, ал.4 от НК.
В хода на разследването по ДП №*/2018 г. била назначена съдебно-
трасологична експертиза, съгласно заключението по която (л.212-215, том I):
номерът на рамата * върху метална площадка разположен в дясната част на
багажното отделение на лек автомобил марка „*“ с рег.№*, бял на цвят е
неавтентичен. В заключението по експертизата, за което е съставен протокол
№51/27.09.2018г. се сочи, че за установяване действителния номер на рамата
изследваното МПС трябва да се представи в лицензиран сервиз.
Междувременно в РУ - Смолян била извършена проверка на
представените при регистрацията на автомобила в * - Смолян документи от
подсъдимата В.А., след приключването, на която било образувано досъдебно
производство №*/2018 г. по описа на *.
В хода на разследването е назначена и изготвена почеркова експертиза,
видно от заключението, на която ръкописният текст в копие на договор /*/ от
11.09.2017 г. е копие на ръкописен текст изписан от А.Т.. Подписът в същия
договор под текста „Фамилия и име на продавача“ /Nom et prenom du vendeur/
е копие на подпис положен от А.Т., а подписът под текста „Фамилия и име на
5
купувача“ /Nom et prenom de l′achateur/ е копие на подпис положен от
подсъдимата В.А.. Ръкописният текст в декларация по приложение №2 към
чп.12а, ал.1, т.6 и чл.12б, ал.1, т.6 от Наредба 1-45/2000 г. е изписан от А.Т., а
подписът срещу „Декларатор“ е положен от В.А.. Подписът на позиция
„Подпис на получателя“ в заявление за регистрация №*/18.09.2017 г. е
положен от В.А..
От заключението на назначената и изготвена техническа експертиза се
установява, че представеното за изследване Белгийско свидетелство за
регистрация на МПС част I и част II /certificate dimmatriculation partie I partie
II/ с №* и с бланков номер * е неистински официален документ.
От водената с Дирекция „МОС“ към МВР кореспонденция е
установено, че в Кралство Белгия автомобил с рама № * никога не е бил
регистриран. Регистрационни номера № * са издадени за лек автомобил
марка „*“, които са валидни. Не се откриват данни за свидетелство за
регистрация на МПС № * част I и част II с бланков № *, както и липсват
данни за лице на име * /* /.
При проверка на автомобил с рама № * се установява, че има следните
характеристики, а именно марка *, модел *, бял на цвят, номер на двигател * и
пр., произведен за * и последно е сервизиран на 14.03.2018г.
В РУ * било образувано ДП №*/2017 г. срещу неизвестен извършител
за това, че за периода от 02,30 ч. до около 11,00ч. на 13.08.2017 г. от паркинг
до комплекс „*“ в к.к. * противозаконно е отнел чуждо МПС лек автомобил *
* с немски рег.№* с рама№* от владението на * ЕГН ********** без негово
съгласие с намерение да го ползва-престъпление по чл.346 ал.1 НК. Към това
досъдебно производство са присъединени материалите по ДП № */2018 г. по
описа на **. В постановление за спиране на наказателното производство по
ДП №*/2017 г. от 31.08.2020 г. на **, прокурорът е изложил мотиви, че не
може да се установи автентичния номер на рамата на иззетия във * автомобил
и да се направи извод, че е идентичен с издирвания.
Свидетелят * К. сочи, че е внасял автомобили от Германия преди 5-6 г.
заедно с подсъдимия А.Т. за период от около 1-2 г. Излага следното: Когато
автомобилът пътува за България на платфирма се придружава от договор за
покупко-продажба. Когато сключвали договор за покупко-продажба продавач
и купувач си преглеждат взаимно документите, както и тези на автомобила.
Не се е случвало да закупят автомобил без договор за покупко-продажба и
така да го транспортират за България, поради риска да го разтоварят някъде.
Когато са закупували в Германия автомобил от лице от трета държава,
документите винаги са били на немски език, номерата на автомобила - също.
В * България регистрирали МПС-та на името на този от тях, който при
сключване на договора за покупко-продажба в чужбина е фигурирал като
купувач.
Свидетелят Я.К. сочи, в продължение на 3-4 г. преди 2021 г. работил с
подсъдимия А.Т., като търгували с употребявани автомобили, които внасяли в
6
България предимно от Германия, Австрия и Холандия. Излага следното: През
2017 г. бил с подсъдимия А.Т. в Германия, когато той му споделил, че е купил
лек автомобил „*“ за жена си, но не знае подробности, защото не присъствал
на сделката. Подсъдимият му споделил, че автомобилът има проблем и затова
го закупил изгодно. Подсъдимата А. не била с тях, тя няма отношение към
бизнеса на подсъдимия Т.. Свидетелят сочи, че при покупката на автомобили
в Германия винаги като купувач вписва своето име, дори когато ги закупува
по предварителна поръчка с лице в България. Договорът с физическо лице е в
писмена форма в два екземпляра. Не е възможно да се закупи автомобил в
западна държава без да се сключи договор за покупко-продажба. Излага, че
договорът се сключва с цел сигурност, защото е възможно да се окаже, че
закупеният автомобил е развален или откраднат, като договорът гарантира
парите, които са платени. Сочи, че обичайно продавачът пише договорите и
се записват данните за имена и адреси по документите им. Не са закупували
автомобил без да сключат договор, като това по принцип е възможно, но е
голям риск. Свидетелят обяснява, че практикуват така, защото на границата
или в Германия на магистралата е възможно да да направят проверка за това
къде е закупена колата. Счита за възможно автомобил с белгийска
регистрация да се закупи в Германия.
Съдът кредитира показанията на свидетелите * К. и Я.К., които в
определени периоди от време работили заедно с подсъдимия Т., като също
закупували употребявани автомобили от Германия. Те изясняват механизма
на упражняваната от подсъдимия А.Т. дейност в Германия.
В обясненията си подсъдимият Т. сочи, че се занимава с внос на
автомобили втора употреба от Западна Европа, главно Германия в
продължение на 15-20 г. Подсъдимият обяснява, че при закупуване на лекия
автомобил „*“ с продавача не разполагали с бланка за договор за покупко-
продажба и затова не съставили такъв, но въпреки това му платил цената от
15 000 евро. Продавачът говорел добре немски език, но счита, че бил
румънец. Обяснил му, че не е вписания в СРМПС собственик, а я е закупил от
него. Подсъдимият Т. твърди, че продавачът му обяснил, че когато
автомобилът бъде регистриран по надлежния ред в България, ще отпадне
регистрацията в държавата на продавача. Сочи, че доколкото му е известно в
ЕС функционира еднна система за регистрация на автомобили. Тъй като
искал да транспортира 2-3 коли в България, потърсил платформа по интернет.
Свързал се с чавек от *, който не познавал отпреди, но който се съгласил да
извърши услугата. Подсъдимият Т. обяснява, че на следващия ден
платформата пристигнала и лекият автомобил бил натоварен за България. С
цел преминаване на автомобила през граница, съставил договор за покупко-
продажба, в който вписал данните на автомобила и пордавача съгласно
информацията фигурираща в СРМПС, и се подписал вместо продавача. Като
купувач посочил името на подсъдимита В.А., на която искал да подари
автомобила, не вписал датата на сключване на договора. Подсъдимата А. не
била с него и затова тогава не се подписала за купувач. Дал документите на
7
шифьора на платфирмата и се уговорил със свидетеля К. да посрещне
автомобила във гр.* и да го ремонтира, защото се познавали и подсъдимият
знаел, че К. има автосервиз и приятели в тази сфера. Свидетелят В.К.
посрещнал автомобила във * и отстранил проблема. В продължение на около
2 седмици след това го управлявал редовно, за да се убеди, че е в изправност.
Впоследствие го закарал на подсъдимия в гр.Смолян. Когато решил да
регистрира автомобила в Сектор “Пътна полиция“ при * подсъдимият
обяснява, че попълнил всички документи и извикал подсъдимата А. да се яви
в * при *, за да ги подпише. Това направил, защото тя била заета с грижите за
малкия им син, който бил бебе. Подсъдимата А. се подписала навсякъде,
където се изсквал неин подпис в документите пред Сектор “Пътна полиция“
Смолян- заявлението за регистрация на автомобила, в договора за покупко-
продажба, декларацията по Приложение №2 и след това си тръгнала.
Подсъдимият обяснява, че вписал в договора датата 11.09.2017 г., съвместима
с момента на регистрацията му в България, за да избегне плащане на глоба,
тъй като автомобилът трябвало да се регистрира в 1-месечен срок от датата на
закупуването му. Обяснил на подсъдимата, че автомобилът е подарък за нея,
преценил, че й трябва по-голям, за да може да вкарва в багажника количката
на бебето. След като го карала няколко дни обаче тя споделила, че не й
харесва, затова решил да я продаде с посредничеството на свидетеля В.К..
Последният се ангажирал да продаде автомобила и направил това, като
подсъдимият получил продажна цена в размер на 40 000лв.
Съдът кредитира обясненията на подсъдимия А.Т. относно начина на
закупуване на лекия автомобил „*“ в Германия, тъй като те кореспандират в
по-голямата си част с показанията на свидетеля Я.К., който сочи, че бил с
подсъдимия Т. в Германия и разбрал, от него, че е закупил такъв автомобил
на подсъдимата А.. Обясненията му кореспондират и с показанията на
свидетеля В.К., който сочи, че посрещнал изпратения с платформа от
подсъдимия лек автомобил „*“ от Германия в гр.*и организирал
отстраняването на софтуеърния проблем, който имал. Свидетелят В.К. сочи,
че си спомня, че договорът за покупко-продажба на автомобила не бил
поддписан от купувача А. и нямал дата. Обясненията на подсъдимия относно
продажната цена на автомобила в размер на 15 000 евро не съответства на
посочената от него в договора за покупко-продажба, който сам съставил.
Съдът намира за вярна тази посочена в договора. От 2017 г. са изминали 5 г. и
е напълно възможно подсъдимият да е забравил точния размер на платената
от него сума.
От показанията на свидетелите * К. и Я.К. се установява, че при
закупуване на МПС от частно лице в чужбина са спазвали определени
правила като съставяне на писмен договор за покупко-продажба в две
екземпляра, който обичайно изготвя продавачът, вписва имената и адреса си,
а купувачът-своите, проверяват се и документите. Съдът кредитира
показанията им като еднопосочни и взаимно допълващи се, кореспондиращи
с останалите доказателства по делото. Въз основа на тях приема, че
8
подсъдимият А.Т. при закупуването на лекия автомобил “*“ се е отклонил от
следваната от него обичайна практика при извършване на сделки с
автомобили втора ръка в Германия от физическо лице. Не проверил
самоличността на продавача и двамата не съставили на мястото на сделката
договор за покупко-продажба, който продавачът да подпише. Последният не
поискал копие на договора за покупко-продажа с оглед отчисляването му в
съответна служба по местогживеене. Подсъдимият Т. в обясненията си
признава, че разбрал, че продавачът не собственик на въпросното МПС.
Обясненията на подсъдимия относно конкретната сделка кореспондират
с обясненията на подсъдимата В.А., които съдът също кредитира.
Подсъдимата обяснява, че през 2017 г. имала нужда от автомобил, като при
едно от пътуванията си в Германия подсъдимият й казал, че е намерил
подходящ за нея. Сочи, че има пълно доверие на подсъдимия А.Т., затова
отишла в * при * за извършване на регистрация на нейно име и подписала
документите, които подсъдимият предварително бил подготвил без да ги чете.
Тъй като колата се оказала неудобна за ниския й ръст и имала голям разход
на гориво, след около 10 дни му споделила, че не й харесва. Решили да я
продадат, като за тази цел дала пълномощно на свидетеля В.К. да я продаде.
Отчита като грешка това, че при регистрацията на автомобила не прочела
каво пише в документите, но въпреки това ги подписала. Дори не разбрала, че
автомобилът е закупен от белгиец, защото знаела, че подсъдимият А.Т. по
принцип купува автомобили от Германия. Обяснява, че дори при подписване
на договора за покупко-продажба на лекия автомобил „*“ не й направило
впичатление, че е на френски език; не видяла подсъдимият да пише договора
за покупко-продажба и да го подписва.
Свидетелката С.Х. сочи, че през 2017 г. работила в *на длъжност * и
извършвала подготовка на документи за регистрация на МПС. Излага, че
позвнава подсъдимите Т. и А. като клиенти и потвърждава, че е приела на
18.09.2017 г. подаденото от подсъдимата А. заявление за първоначална
регистрация на МПС с вх.№* с приложени към него договор за покупко -
продажба /*/ от 11.09.2017 г. на лек автомобил марка и модел „*“ с рама №*,
сключен между * /*/ - продавач и *. - купувач, Свидетелство за регистрация
на МПС № * част I и част II с бланков № *, образец на Кралство Белгия за лек
автомобил „*“, декларация - Приложение № 2 към чл.12а, ал.1, т.6 и чл.12б,
ал.1, т.6 от Наредба I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркетата, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства на Министъра на вътрешните работи
и др. документи.
По делото като свидетели бяха разпитани Т.Т., В.Я., който посредничил
за продажбата на автомобила от В.К. на свидетеля Т.Т. и Л.К., който
съдействал при регистрацията на автомобила от свидетеля Т. във гр.*. От
показанията им се установява, че при свидетелят Т. не могъл да регистрира
9
автомобила в * след покупката му от подсъдимата А. чрез пълномощника й
свидетеля В.К., тъй като била установена интервенция на рамата на
автомобила- била пренабита. Съдът не счита, че следва да обсъжда по-
подробно показанията на тези свидетли и тези на свидетеля Р.Д. –приятел на
подсъдимия Т., тъй като тях не се установяват относими към предмета на
доказване по делото обстоятелства.
Подсъдимият АТ. Н. Т. *******.
Подсъдимата *. ******.
Горепосочената фактическа обстановка, се установява и потвърждава от
събраните по ДП доказателства, вкл. и от събраните в хода на съдебното
следствие, а именно: справка за първоначална регистрация на лек автомобил
„*“, заявление №*/18.09.2017 г. за регистрация на лек автомобил „*“,
протокол за техническа изправност на ППС към заявление №*/18.09.2017 г.
за регистрация на лек автомобил „*“, декларация приложение №8 по чл.2 ал.5
от Наредба за определяне реда и размера за заплащане на продуктова такса за
продукти на които се образуват масово разпрастранени отпадъци, фактура
№*издадена от *,удостоверение №*/18.09.2017 г., заявления за изданване на
лични карти и паспорти поавани от подсъдимата В.А., оригинал на СРМПС
част I и II, копие на договор за покупко-продажба на лек автомобил „*“ от
11.09.2017 г, Декларация обр. по Приложение №2 към чл.12а, ал.1, т.6 и
чл.12б, ал.1, т.6 от Наредба №1-45/24.03.2000 год., заключение по техническа
експертиза, заключение по съдебно почеркова експертиза, протоколи за
снемане на образци от почерци за сревнително изследване, писмо рег.№А-
*/10.04.2019 г. на * на МВР, писмо рег.№А-*/27.02.2019 г. на * на МВР, писмо
рег.№А-*/15.03.2021 г. на * на МВР, писмо рег.№442р-*/19.02.2019 г. на
раследващ полицай *, документи по ДП№*/2017 г. по описа на РУ *,
пълномощно от В.А. за В.К., дотговор за покупко-продажба на МПС от
16.010.2017г., постановление за споране на ДП №*/2017 на РУ *, справка рег.
№1058р-*/10.04.2019 г. на началниск *, справка от *, справка от *, справка
съдимост на А.Т., справка съдимост на В.А., декларации за семейно и
материално положение на подсъдимите и др.
Горната фактическа обстановка, съдът приема за безспорно и
категорично установена също така въз основа на обясненията на подсъдимите
и показанията на разпитаните в хода на производството свидетели: С.Х., Т.Т.,
Л.К., В.К., В.Я., Я.К., * К., Р.Д., вкл.прочетените по реда на чл.281 НПК,
които съдът също кредитира. Горепосочените доказателства, обсъдени в
своята съвкупност и поотделно, категорично установяват описаната
фактическа обстановка в нейната пълнота и цялост, поради което съдът
изцяло основава на тях своите фактически изводи. Не са противоречиви и не
навеждат съда на различни изводи.
Така установената фактическа обстановка и събраните
доказателства налагат следните правни изводи:
Престъплението по чл.309 ал.1 НК е типично двуактно. Изпълнителното
10
деяние включва съставянето на неистински частен документ и неговата
употреба от дееца, за да докаже, че съществува, или че е прекратено или
изменено някое право или задължение или някое правно отношение.
Деянието е довършено, когато документът е употребен. Употреба ще е налице
с представянето на документа пред съответното длъжностно лице или частно
лице. Двата акта – съставянето на неистинския документ и употребата му
могат да бъдат извършени от различни лица, но за да се приемат за
съизвършители по смисъла на чл.20 ал.2 НК, следва да е налице общност на
умисъла за съставянето на документа, както и за употребата му.
При така описаната фактическа обстановка с деянието си от обективна и
субективна страна, подсъдимият А.Т. е осъществил състава на
престъплението по чл. 309, ал.1 от НК при пряк умисъл, като на 11.09.2017 г.
е съставил неистински частен документ - Договор за покупко - продажба /*/
от 11.09.2017 г. на лек автомобил марка и модел „*“ с рама №*, между * /*/ -
продавач, и *. ЕГН **********- купувач, като изписал подписа в графата за
продавача и му придал вид, че е подписан от * /*/, и на 18.09.2017 год. в
гр.Смолян го е употребил чрез *. като посредствен извършил пред *, за да
докаже, че съществува правоотношение между нея и * /*/ (покупко -
продажба на посочения лек автомобил).
Договорът за покупко-продажба на МПС е частен документ, тъй като не
отговаря на изискванията на чл.93, т.5 от НК – не е съставен по установен ред
от длъжностно лице в кръга на функциите му. Той е бил неистински частен
документ по смисъла на чл. 93, т. 6 от НК, тъй като му е бил придаден вид, че
представлява писмено волеизявление на лице, различно от това, което го е
съставило. От събраната по делото почеркова експертиза по абсолютно
недвусмислен начин се налага изводът, че посоченият за автор на договора *
не е изписал текста на документа и не го е подписал като продавач. Всъщност
такова лице не съществува съгласно приобщената към доказателствата по
делото справка от *, МВР. Текстът на договора е изписан от подсъдимият Т. и
той се е подписал за продавач. Подсъдимата А. е подписала договора за
купувач.
По делото се събрапха кредитирани от съда доказателства, че договорът
за покупко-продажба е бил съставен в Германия. Именно там подсъдимият
А.Т. е изписал текста на договора като е посочил съществените белези на
вещта и продажната цена и се е подписал като продавач. Останало е
единствено в България подпис за купувач да положи подсъдимата А., за която
бил предназначен закупения автомобил.
Престъплението по чл.309 НК може да бъде осъществено от субективна
страна само при пряк умисъл. В случая подсъдимият Т. е съзнавал, че е
съставил неистински частен документ и че употребява този документ пред *,
за да докаже че между * и подсъдимата В.А. съществува правоотношение
(покупко-продажба на автомобил). Той е имал за цел да въведе в заблуждение
съответния служител на *, че между * и А. съществува съответното
11
провоотношение.
Документът не е бил съставен от подсъдимата А.. От доказателствата по
делото се установява, че тя не е била в Германия при покупката на МПС-то и
съставянето на договора от подъсдимия Т.. Текста на договора и подписа на
продавач не са изпълнени от подсъдимия Т. в нейно присъствие, за да се
приеме, че тя е знаела за съставянето на неистинския документ. Не са налице
данни двамата да са действали с общ умисъл при разпределение на ролите-
подсъдимият да състави неистинския документ като се подпише вместо
посочения за продавач *, а тя да го употреби. Доколкото подсъдимият й е
обяснил, че го е закупил в Германия като подарък за нея и в продължение на
години е извършвал този вид търговия безпроблемно, според съда тя му се е
доверила и е възприела, че той е закупил автомобила от посоченото в
договора лице като продавач. Освен това е потвърдила действията му по
закупуване на автомобила от нейно име. Подсъдимата А. е била мотивирана
от подсъдимия Т. да употреби документа. Тя е извършила деянието като
посредствен извършител без умисъл. Не е съзнавала, че договора за покупко-
продажба е неистински, че лицето посочено като продавач не го е подписало,
че вместо него дакумента е съставил и подписал като продавач именно
живущия на семейни начала с нея подсъдим А.Т..
Поради това, че подсъдимата не е участвала в съставянето на
неистинския документ и че го е употребила като посредствен извършител
съдът я оправда по обвинението за извършено престъпление по чл.309 ал.1
НК, за това, че на 11.09.2017 год. в съучастие като извършител с АТ. Н. Т. с
ЕГН ********** от гр.Смолян, действащ също като извършител, е съставила
неистински частен документ -Договор за покупко – продажба /*/ от
11.09.2017 год. на лек автомобил марка и модел „*“ с рама №*, между * /*/
като продавач, и *. като купувач, като му бил придаден вид, че е подписан от
продавача * /*/, и на 18.09.2017 год. в гр.Смолян го употребила пред *, за да
докаже, че съществува правоотношение между нея и * /*/ (покупко -
продажба на посочения лек автомобил. Прокуратурата не е успя да докаже, че
пъдсъдимата А. е имала изградено съзнание, че ползва неистински документ.
Предвид липсата на съучастие от страна на подсъдимата В.А. в
престъплението по чл.309 ал.1 НК, съдът оправда подсъдимия А.Т., за това че
го е извършил в съучастие като съизвършител с подсъдимата А. – извършител
(чл.20 ал.2 НК).
Съдът с присъдата преквалифицира обвинението по чл.309 ал.1 НК,
което е повдигнато на подсъдимия Т., приемайки, че той на 11.09.2017г. е
съставил договора за покупко-продажба на лекия автомобил и го е употребил
на 18.09.2017г. чрез В.А. като посредствена извършител. Подобно изменение
на обвинението, в принципен план, не накърнява правото на защита на
подсъдимия Т., тъй като той се е защитавал срещу всички релевантни факти и
не се стига до извод за извършено от него по-тежко наказуемо престъпление.
Предвидената за умишленото престъпление по чл.309 ал.1 от НК
12
законова санкция е "лишаване от свобода" за срок до 2 години. Подсъдимият
А.Т. не е осъждан и не е бил освобождаван от наказателна отговорност по
реда на чл. 78"а" от НК, от деянието му не са причинени имуществени вреди.
При горните констатации съдът освободи подсъдимия Т. от наказателна
отговорност и му наложи административно наказание "Глоба".
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът взе предвид ниската
степен на обществена опасност на личността на подсъдимия, който е с чисто
съдебно минало и невисоката обществена опасност на престъплението. Като
отегчаващо вината обстоятелство съдът отчете, че подсъдимият е извършил
престъплението чрез посредствен извършител. Мотивиран от изложеното,
като взе предвид превеса на смекчаващите отговорността обстоятелства на
основание чл. 78 "а" от НК, съдът наложи на пъдсъдимия А.Т.
административно наказание "глоба" от 2 000 лв. – ориентирано към
минималния размер по приложимия законов текст. Съдът счете, че с така
наложеното по вид и размер наказание ще бъдат реализирани адекватно
целите както на генералната, така и преди всичко на специалната превенция
по смисъла на чл. 36 от НК.
Съдът оправда подсъдимата В.А. и по обвинението за извършено
престъпление по чл. 316 във вр. с чл. 308, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК за това, че
на 18.09.2017г. в гр. Смолян, в сградата на * – Смолян на *, пред Св. М. Х. в
качеството й на служител в *, съзнателно се е ползвала от неистински
официален документ - Свидетелство за регистрация на МПС № * част I и част
II с бланков № *, образец на Кралство Белгия за лек автомобил „*“ с рама № *
и peг. № *, на което е придаден вид, че е издадено от компетентните власти на
Кралство Белгия, като за самото му съставяне от нея не може да се търси
наказателна отговорност.
Не се събраха доказателства, че подсъдимата В.А. инитивната
разпоредба на мнява в автентичността на документа.те са неистински. дим е
регистрирал в съзнателно се ползвала пред Св. М. Х.- служител на сектор
”Пътна полиция“ при ОД на МВР Смолян от неистински официален
документ.
Използваният от подсъдимата документ – Свидетелство за регистрация
на МПС № * част I и част II с бланков № *, образец на Кралство Белгия по
дефиниция е официален такъв съгласно чл.93, т.5 от НК, тъй като се издава от
съответните органи в Белгия, по съответен ред и форма, в кръга на службата
им.
В случая, представения като легитимация за наличие на регистрация на
автомобила в Белгия документ, не е бил издаден от съответните длъжностни
лица от органите, овластени за неговото издаване по закон, поради което и
съгласно дефиницията на чл.93, т.6 от НК, е неистински такъв. Същият
безспорно е и удостоверителен, тъй като чрез него се засвидетелства
наличието на валидна регистрация на автомобила в Белгия, което
квалифицира деянието като по-тежко наказуемо такова, респ. се явява
13
съставомерно по квалифицирания състав, предвиден в чл. 308, ал.2 от НК.
От заключението по изслушаната по делото експертиза за техническо
изследване на документ и справката на *, МВР, се установява, че
представеното за изследване белгийско свидетелство за регистрация на МПС
част I и част II с №* и с бланков №* е неистински официален документ.
Съдът намира от правна страна, че с действията си подсъдимата В.А.
осъществява обективните признаци на престъплението по чл. 316 във връзка с
чл. 308, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК. Тя е ползвала неистинския документ,
като го е употребила на 18.09.2017 г. в гр.Смолян, в сградата на * при
*Смолян пред свидетелката С.Х. в качеството й на служител в * при *. Не е
налице обаче пряк умисъл за извършване на престъплението. Прокуратурата
не е успя да докаже, че пъдсъдимата В.А. е имала изградено съзнание, че
ползва неистинския официален удостоверетелен документ за регистрация на
автомобила „*“, на който е придаден вид, че е издаден от компетентните
власти в Кралство Белгия.
Не може да се установи категорично, че подсъдимата е знаела за
пороците на документа. Напротив, от показанията на вещото лице С.Ш. и
свидетелката С.Х. се установява, че от външна страна не възникват съмнения
относно автентичността му. От обясненията на подсъдимия А.Т. и
приложената по делото справка за регистрирани на името на подсъдимата
В.А. автомобили се установява, че не за пръв път живущият на семейни
начала с нея подсъдим е регистрирал чрез нея(на нейно име) в * към *
употребявани автомобили нов внос от Германия. Не са налице данни при
предходните регистрации да е установено, че документите, въз основа на
които се регистрират автомобилите (съответните СРМПС издадени в
чужбина) са неистински. По тези причини съдът намира, че в конкретния
случай тя е нямала основания да се съмнява в автентичността на документа.
Съдът оправда подсъдимата В.А. и по обвинението за извършено
престъпление по чл.313, ал.1 от НК за това, че на 18.09.2017г. в гр.Смолян, в
сградата на *-Смолян на *, пред Св. М. Х. в качеството й на служител в *, е
потвърдила неистина в писмена декларация - Приложение № 2 към чл.12а,
ал.1, т.6 и чл.12б, ал.1, т.6 от Наредба I-45 от 24.03.2000г. за регистриране,
отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркетата, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства на Министъра на вътрешните
работи, която по силата на закон - чл.140, ал.2 от Закона за движение по
пътищата, вр. с чл.12а, ал.1, т.6 от Наредба I-45 от 24.03.2000г. на МВР, се
дава пред орган на властта - началника на *, за удостоверяване истинността на
някои обстоятелства, свързани с придобиване собствеността върху
представеното за регистрация моторно превозно средство, като е декларирала,
че на 11.09.2017 г. в Белгия, гр. *, от * е закупила лек автомобил „* *“ с
идентификационен номер на рама: * и превозното средство е влязло в
14
България на 13.09.2017г.
От доказателствата по делото се установява безспорно подаването на
въпросната декларация на 18.09.2017 г. от подсъдимата В.А. пред орган на
власт, доколкото тя се прилага към заявление за регистрация на МПС
адресирано до началника на * * и е подадена пред свидетелката С.Х.,
служител в съответната държавната администрация. По делото е несъмнено
установено, че декларираните факти и обстоятелства не са истинни – не
отговарят на действителното фактическо положение по внасянето на
процесния автомобил в страната и придобиването му от подсъдимата. На
11.09.2017 г., както подсъдимата В.А., така и подсъдимият А.Т. са били в
България, а не в Белгия, гр. *; автомобилът не е закупен от *-такова лице не
съществува; лекият автомобил „*“ с идентификационен номер на рама: * не е
влязло в България на 13.09.2017г., доколкото от докладна записка (л.341-345
том II от ДП) е видно, че негово движение на територията на България за
пръв път е установено на 26.08.2017г. по маршрут *-Девня. Съгласно
заключението по съдебно-почерковата експертиза изслушана по делото,
ръкописният текст в декларацията е изписан от подсъдимия А.Т., а подписът
в Графа „Декларатор“ е положен от подсъдимата В.А.. Последната е възможен
субект на престъплението по чл. 313, ал. 1 от НК, тъй като декларатор е
лицето, подписало, а не попълнило декларацията.
Съдът счита, че подсъдимата В.А. не е извършила престъплението по
чл.313, ал.1 от НК, защото декларацията подадена на основание на
приложение към горецитираната наредба не попада сред частните документи,
които са обект на защита от чл.313 от НК. За да е осъществено това
престъпление е необходимо деецът да потвърди неистина или затаи истина в
писмена декларация, която по силата на закон, указ или постановление на
Министерския съвет се дава пред орган на властта за удостоверяване
истинността на някои обстоятелства. Законовата норма изисква тази
декларация да се дава, когато това е предвидено в закон, нормативен указ,
който в нашето право вече не съществува, или постановление на
Министерския съвет. Във всички други актове на държавни органи, дори и те
да имат нормативен характер не възможно да се задължават гражданите да
декларират определени обстоятелства под страх от наказателна отговорност.
Материално-правната теория, включително и разпоредбата на чл.46, ал.3 ЗНА
забраняват разширителното тълкуване на наказателно-правните норми.
Не всяка декларация, която държавната администрация или юридически
лица напр.банки изискват от гражданите може да доведе до наказателна
отговорност в случай на невярно деклариране, а само тази, която се дава по
силата на закон, указ или постановление на Министерския съвет. По този
въпрос са постановени тълкувателни решения, а постановените решения от
различни състави на Върховния съд са непротиворечиви и следват
постоянната практика. /Тълкувателно решение № 52 от 11.XI.1983 г. по н. д.
№ 48/83 г., ОСНК, Тълкувателно решение № 56 от 20.XII.1986 г. по н. д. №
29/86 г., ОСНК, Решение № 345 от 28.V.1974 г. по н. д. № 281/74 г., II н. о.,
15
Решение № 522 от 21.IХ.1974 г. по н. д. № 502/74 г., I н. о., Решение № 345 от
28.V.1974 г. по н. д. № 281/74 г., II н. о. , Решение № 80 от 8.11.1996 г. по н. д.
№ 89/1996 г., ВК, докладчик съдията подп. * „Правната норма на чл. 313, ал. 3
НК има бланкетна диспозиция. За съставомерността на деянието по този текст
е необходимо да бъде нарушена изрична разпоредба на закон, указ или
постановление на Министерския съвет, в която е предвидено да се удостовери
истината в писмена декларация”.
В конкретния случай подсъдимата е подала декларация, давана според
образец приложение № 2 към чл.12а, ал.1, т.6 от Наредба І-45/24.03.2000г. за
регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на
МПС и на ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства. Самата Наредба № I-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от
движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда
за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства е
издадена от министъра на вътрешните работи. Следователно декларацията
подадена на основание на приложение към наредбата не попада сред частните
документи, които са обект на защита от чл.313 от НК. Предвид изложените
мотиви, съдът прие, че от обективна страна не е налице осъществен състав на
престъпление по чл.313, ал.1 от НК.
Несъставомерността на деянието от обективна страна обуславя и
невъзможността за осъществяването на признаците на състава на
престъплението от субективна страна, поради което обсъждането наличието
на умисъл у подсъдимата се явява безпредметно.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът счете, че подсъдимият Т.
следва да бъде осъден да заплати по сметка на * сумата от 570,00 лв.
представляващи разноски по досъдебното, апо сметка на РС Смолян-сумата
76 лв. развноски направени в хода на съдебното производство.
Съдът постанови веществените доказателства оригинал на СРМПС част
I и част II и автомобилен ключ с лого на „*“ да останат приложени по делото,
доколкото е възможно приобщаването им към ДП водено в РУ *.
Мотивиран от горното съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
03.06.2022г.

16
Съобщи за изтекли лични данни