Р Е
Ш Е Н И Е № 129
гр.
Сливен 10.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и трети юни, две хиляди двадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
при секретаря Николинка Йорданова, като разгледа докладваното от административния съдия адм. дело № 166/2020 г. по описа на Административен съд Сливен, за да се произнесе, съобрази следното :
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 211, изр. 1, пр. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано е по жалба от Г.И.Г. ***, подадена чрез адв. М.К. ***, подадена против Заповед № 343з-566 от 18.03.2020 г., издадена от Директора на Областна дирекция на МВР Сливен, с която на м.и.Г., м.а.*с.в група „ Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност", сектор „Пътна полиция", отдел „Охранителна полиция" в ОДМВР – Сливен за дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР - „неизпълнение на служебни задължения“, на основание чл.197, ал.1, т.3, чл. 200, ал.1, т.11 и чл. 204, т. 3 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание „п.“ за срок от шест месеца.
В жалбата оспорващият твърди, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като е постановена в противоречие с материалния закон и несъответствие с неговата цел. Счита, че не е извършил нарушението, за което е била ангажирана дисциплинарната му отговорност, а наложеното наказание било явно несправедливо. Моли оспорената заповед да бъде отменена. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се представлява от адв. М. К.-***, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена.
Административният орган, редовно призован се представлява от Г. ю. К. Б., която изразява становище за неоснователност на жалбата. Подробни съображения излага в писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Административен съд Сливен, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Оспорващият Г.И.Г. е служител в МВР от 10.02.2004 г. Към датата на издаване на оспорената заповед е м.а.*с.в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“, сектор „Пътна полиция“, отдел „Охранителна полиция“ в ОДМВР-Сливен.
Със Заповед № 343з-49 от 14.01.2020 г. на Директора на ОД на МВР- Сливен, издадена на основание чл. 205, ал. 2 от ЗМВР, във връзка с чл. 43, ал. 4 от ЗМВР е разпоредено извършване на проверка за изясняване на постъпили предварителни данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 11 предложение първо от ЗМВР „неизпълнение на служебни задължения“ срещу държавни служители от ОДМВР - Сливен – м.и.Г.И.Г., м.а.*с.в група "Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност", сектор „Пътна полиция", отдел „Охранителна полиция" в ОДМВР-Сливен и м.и.В.В.В., м.а.*с.в група "Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност", сектор „Пътна полиция", отдел „Охранителна полиция" в ОДМВР-Сливен, във връзка с получен от П. В. Х. от гр.С. сигнал вх. № 785501-281/06.12.2019 г. до Дирекция „Вътрешна сигурност"-МВР срещу Г.Г., регистриран с вх.№ 812102-2160/09.12.2019 г. /л.13/ по описа на ОДМВР-Сливен, с характер т.18 - неизпълнение на служебни задължения, за това, че на 05.12.2019 г., в 14.30 ч., по време на наряд за осъществяване к. на пътното движение със служебен автомобил „КИА" с рег.№ ***, м. и. Г.И.Г. и В.В.В., м. а. в сектор „Пътна полиция" в ОДМВР-Сливен не взели отношение срещу нарушителите, които в нарушение разпоредбата на чл.94, ал.3 от Закона за движението по пътищата са паркирали върху тротоара на ул.„6-ти септември" в гр.Сливен до Офис -1. Със заповедта е определена комисия, която да извърши проверката и да изготви писмена справка за резултата в срок до 12.02.2020 г. /л. 23-24/ Оспорващият е запознат с горепосочената заповед на 20.01.2020 г.
В образуваното дисциплинарно производство са дадени писмени обяснения от оспорващия на 28.01.2020 г., /л.37/, в които посочва, че на 05.12.2019 г. год. за времето от 07.00 ч. до 19.00ч. е бил на работа с колегата В.В.. В 14.00 часа при извършване на обход по бул.„6-ти септември " в гр.Сливен срещу Офис-1 откъм реката констатирали неправилно паркирано МПС „Мерцедес“ с рег. № ***, което било заело цялата част на тротоара и половината от платното за движение като пречело на преминаващите тролеи. Спрели пред автомобила и заснели с таблет констатираното нарушение, като в този момент дошъл водача на когото съставили фиш по чл. 94, ал. 3 от ЗДвП. Водачът изразил претенции към паркираните автомобили от другата страна на булеварда, паркирани пред блока на живущите там. Посочва, че тези автомобили били паркирани перпендикулярно на тротоара и на разстояние от блока на повече от 2 метра, като не пречели и не създавали никакви пречки и опасности за движението.
Предварителната проверка на основание чл.205, ал.2 от ЗМВР извършена от комисия назначена със заповед № 343з-49/14.01.2020 год. е изготвила справка рег. № 343р-1837/06.02.2020 год. до директора на ОДМВР Сливен (л.30), съгласно която при извършена проверка се констатира, че на 05.12.2019г. за времето от 07,00 часа до 19,00 часа, АЕ637 от състава на сектор „Пътна полиция" при ОДМВР-Сливен в състав м.и.В.В.В. – с. и м.и.Г.И.Г.-в., със служебен автомобил „Киа Сийд" с рег.№ *** са осъществявали п. и к. на пътното движение на територията на гр.Сливен. Около 14,30 часа в гр.Сливен на ул."6-ти септември" срещу „Оffice I superstore" от страната на реката, служителите забелязват лек автомобил Мерцедес MЛ с рег.№ ***, който е паркиран неправилно върху тротоара и е заел почти целия тротоар и затруднява движението на пешеходци и МПС. Докато служителите правят справка на автомобила, за да го санкционират идва и водача на автомобила - г-н П.В.Х.. м.и.Г.И.Г. му с. фиш серия „X", № 0130869 за извършеното нарушение по чл.94, ал.3 от ЗДвП и му налага глоба в размер на 50 лева по чл.178е от ЗДвП. През цялото време на проверката г-н П.В.Х. имал претенции към служителите, че са с. само него, а на отсрещния тротоар до блока имало паркирани още десет автомобила, които също били паркирани неправилно върху тротоара. Комисията констатира, въз основа на приложените по преписката материали, че м.и.В.В.В. и Г.И.Г. действително не са с. въпросните нарушители изтъквайки като причина, че автомобилите са на живущите в блока, не са пречили на движението на автомобилите по улицата, както и на преминаващите пешеходци, защото имало достатъчно разстояние между автомобилите и жилищния блок. Комисията приема, че по този начин В. и Г. не са изпълнили основни длъжностни задължения, визирани в длъжностна характеристика рег.№ 3286р-19539/11.11.2015г. - за заеманата от тях длъжност- „М. а.“ …-*с.в група „ Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност", сектор „Пътна полиция" към отдел „Охранителна полиция" при ОДМВР: -да ,,работи по предотвратяването и пресичането на нарушенията по пътищата и -да „изготвя документи, свързани с аднинистративно-наказателната дейност, нарушавайки и чл.39, ал.4, т.1, от Инструкцията за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение № 8121- 749/10.10.2014г." обн. в ДВ . 90/31.10.2014 г., където е регламентирано, че пътният контрол представлява визуален или с помощта на технически средства, контрол върху поведението на участниците в движението и на техническото състояние на ППС , чрез: т. l -установяване на лицата, които нарушават правилата за движение по пътищата и прилагане на съответните наказания и принудителни административни мерки, предвидени в ЗДвП, м.и.В.В.В. и м.и.Г.И.Г. са извършили - дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.200, ал.1, т.11, предложение първо от ЗМВР - „неизпълнение на служебни задължения", за което се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „П." за срок от шест месеца до една година.
Комисията предложила на директора на ОДМВР Сливен да наложи на оспорващия Г.Г. дисциплинарно наказание „п.“ за срок от шест месеца. Справката е връчена на оспорващия на 07.02.2020 г. и е уведомен за правото му в 24-часов срок да даде допълнителни обяснения или възражения /л.35/. По преписката липсват данни да са дадени такива.
Директорът на ОД на МВР – Сливен е запознат с горепосочената справка и със събраните материали на 16.02.2020 г.
На 10.02.2020 г. с Рег. № 343р-2001 Комисията изразява становище до Директора на ОДМВР – Сливен за наличие на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност на м.и.Г.И.Г. /т.2 от становището/, като му се наложи дисциплинарно наказание „п.” за срок от шест месеца. Директорът на ОД на МВР – Сливен е запознат със становището на 18.02.2020 г. По делото липсват данни становище № 343р-2001 /10.02.2020 год. да е връчено на оспорващия.
На 24.02.2020 г. от г. ю. Б. е изготвена докладна записка до Директора на ОД на МВР Сливен, въз основа на която на 11.03.2020 г. комисията е извършила допълнителен преглед на предоставените видео файлове и е описала десетте автомобила, които са паркирани върху тротоара перпендикулярно на оста на пътя и не са санкционирани /л.53/. Изготвена е справка рег. № 343р-3329 от 11.03.2020 г. на комисията до директора на ОД на МВР – Сливен, в която комисията преповтаря констатациите си от предходната, като допълнително са описани десетте автомобила, които са паркирани върху тротоара перпендикулярно на оста на пътя и не са санкционирани. На 12.03.2020 г. справката е връчена на оспорващия и е уведомен за правото му в 24-часов срок да даде допълнителни обяснения или възражения /л.61/. На същата дата Г. е депозирал обяснения, в които посочва, че няма искания към комисията за събиране на допълнителни доказателства.
На 16.03.2020 г. комисията изготвя становище до Директора на ОД на МВР – Сливен, с което предлага на м.и.Г.И.Г., м.а.*с.в група „ Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност", сектор „Пътна полиция", отдел „Охранителна полиция" в ОДМВР - Сливен, да бъде наложено дисциплинарно наказание „п." за срок от шест месеца, за извършеното на 05.12.2019г. - дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 200, ал.1, т.11, предложение първо от ЗМВР - „неизпълнение на служебни задължения" /л.63/.
На 18.03.2020 год. е издадена Заповед № 343з-566 на Директора на ОДМВР Сливен, с която на м.и.Г.И.Г., м.а.*с.в група „ Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност", сектор „Пътна полиция", отдел „Охранителна полиция" в ОДМВР – Сливен за дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР - „неизпълнение на служебни задължения“, за което на основание чл.197, ал.1, т.3, чл. 200, ал.1, т.11 и чл. 204, т. 3 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание „п.“ за срок от шест месеца. Заповедта е връчена на оспорващия на 19.03.2020 год /л.9 -10/.
По делото са събрани като доказателства сигнал за извършени корупционни деяния или други престъпления от служители на МВР; сведения от 08.01.2020 г. на Г.И.Г.; Часови график за работата на нарядите от ПК при СПП ОДМВР; Длъжностна характеристика на длъжността м.а.II-*с.в група „ Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност", сектор „Пътна полиция", отдел „Охранителна полиция" в ОДМВР; Протокол от 22.01.2016 г. за запознаване на Г.Г. с длъжностната характеристика; Ежедневна ведомост за 05/06.12.2019 г.; Заповед № 343з-2874/18.12.2018 г. на Директора на ОДМВР – Сливен и писмо изх. № 2400-880/1/19.05.2020 г. на Община Сливен до Директора на ОД на МВР – Сливен, с приложена схема за хоризонтална и вертикална сигнализация на ул. „6-ти септември“/л.84/.
По делото е разпитан в качеството му на свидетел В.В.В. – к. на оспорващия, от показанията на който се установява, че на въпросната дата заедно с оспорващия, при преминаване по булевард „6-ти септември“ са забелязали автомобил, който бил паркирал частично на тротоара, като едната му част – задната, била и на пътното платно, пречел и на пешеходците и на участниците в движението. От другата страна частично на платното за движение, на тротоара, имало паркирани автомобили, но пешеходците можели да преминават свободно, тъй като имало около 2-3 метра разстояние между сградата и автомобилите. На мястото нямало забранителен знак за спиране и престой.
Въз основа на установените по делото факти, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Оспорената заповед е връчена на Г. на 19.03.2020 г. Жалбата срещу нея е входирана в деловодството на административния орган на 24.03.2020 г. и следователно е подадена в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия. На оспорващия Г., който е м.а.*с.в група „ Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност", сектор „Пътна полиция", отдел „Охранителна полиция" в ОДМВР - Сливен, е наложено наказание „п.”, определено в нормата на чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, със заповед, издадена от Директора на ОД на МВР– Сливен. На основание чл. 204, т. 3, пр. 1 от ЗМВР, всички наказания по чл. 197 за служителите на м. и. длъжности се налагат със заповеди от ръководителите на структурите по чл. 37 от ЗМВР. Едни от посочените в разпоредбата на чл. 37, ал. 1 структури на МВР са Областните дирекции на МВР. Следователно Директорът на ОД на МВР – Сливен като ръководител на структура по чл. 37 от ЗМВР е оправомощен да издаде оспорената в настоящото производство заповед.
Съдът констатира, че е спазена и установената форма – заповедта е писмена, с посочване на фактическите и правни основания за издаването й. Административният акт съдържа изискуемите от разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР реквизити.
Настоящият съдебен състав намира, че при издаването на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Спазена е процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, уредена в Глава осма от ЗМВР и в Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи. Дисциплинарно наказващият орган е изпълнил законово вмененото му задължение по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР преди налагане на дисциплинарното наказание да приеме писмените обяснения на държавния служител. На оспорващия е била предоставена възможност да се запознае с материалите по дисциплинарното производство, както и да представи допълнителни обяснения или възражения, от която същият не се е възползвал. Дисциплинарното наказание е наложено в срока по чл. 195, ал. 1 във връзка с чл. 196, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР.
Горното мотивира съда да приеме, че оспореният административен акт е издаден при наличие на компетентност, в установената форма и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
При преценка на материалната законосъобразност на заповедта съдът намира, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства, които кредитира, по несъмнен начин е установено, че служителят Г.Г. е осъществил описаното в заповедта, респ. в изготвената справка дисциплинарно нарушение, а именно не е изпълнил свои основни длъжностни задължения, определени в длъжностната му характеристика, а именно след като е установил наличие на МПС, паркирани в нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, не е предприел действия за санкциониране на виновните лица, с което е нарушил разпоредбата на чл. 39, ал. 4, т. 1 от Инструкция № 8121з-749/20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение.
Съгласно чл. 39, ал. 4, т. от Инструкция № 8121з-749/20.10.2014 г пътният контрол представлява визуален или с помощта на технически средства контрол върху поведението на участниците в движението и на техническото състояние на ППС чрез. установяване на лицата, които нарушават правилата за движение по пътищата, и прилагане на съответните наказания и принудителни административни мерки, предвидени в ЗДвП.
От
приобщените в хода на дисциплинарното производство доказателства несъмнено е
установено, не се оспорва от Г., а и се потвърждава от показанията на свид. В.,че на ул.“6-ти септември“ в гр. Сливен на
05.12.2019 г. около 14.30 ч. е имало десет паркирали коли на тротоара до
„Офис-1“ и пред бл.9, което представлява нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДвП, за
което е следвало водачите да бъдат санкционирани, посредством съставянето на
Фиш или АУАН. Посоченото произтича от нормата на чл.165, ал.1, т.1 от ЗДвП,
която въвежда задължение на службите за пътен контрол/пътна полиция да
контролират спазването на правилата за движение от всички участници в
движението, както и от императивната разпоредба на чл.178е, от ЗДвП, съгласно
която лице, което паркира пътно превозно средство на тротоари в населените
места извън разрешените за това места, следва да бъде глобено/санкционирано. Съдът
намира за неоснователно твърдението на оспорващия, че разпоредбата на чл. 94,
ал. 3 от ЗДвП допуска паркиране на тротоар в населено място, ако има разстояние
за преминаване на пешеходци не по-малко от 2 метра. Съгласно предложение второ
от цитираната разпоредба се допуска престой и паркиране на моторни превозни
средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на
определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на
оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2
метра за преминаване на пешеходци. Видно от представеното по делото писмо от
Община Сливен, че общината не е определяла място за паркиране по смисъла на чл.
94, ал. 3 от ЗДвП върху тротоарите на ул.“6-ти септември“ в гр.Сливен, срещу и
от страната на магазин „office I superstore"
и пред бл. 9. Следователно както правилно е приел дисциплинарно наказващият
орган, м.и.Г. не е изпълнил основни длъжностни задължения, определени в
типовата длъжностна характеристика, а именно да „работи по предотвратяването и
пресичането на нарушенията по пътищата.“ ; да „изготвя документи, свързани с
административно-наказателната дейност“, с която същият е запознат. Неизпълнявайки посочените основни длъжностни
задължения от типовата длъжностна характеристика, както и нарушавайки
изискването на чл.39, ал. 4, т.1 на инструкция № 8121з-749/20.10.2014 г., м.и.Г.Г. несъмнено в. е извършил – дисциплинарно нарушение по
смисъла на чл. 194, ал.2, т.2 от ЗМВР „неизпълнение на служебни задължения“, за
което нарушение на основание чл.200 ал.1 т.11 предложение първо от ЗМВР за
„неизпълнение на служебни задължения“ се предвижда налагане на дисциплинарно
наказание „п.“ за срок от шест месеца до една година. Настоящият съдебен състав
намира, че нарушението е установено по несъмнен начин, а спазването на инструкция
№ 8121з-749/20.10.2014 г., която урежда реда и организацията за осъществяване
на дейностите по контрол на пътното движение и свързана с изпълнението на
основните длъжностни задължения на служителите в службите за пътен контрол, е
част от служебните задължения на служителя, при което неспазването им правилно
е определено като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР „неизпълнение на служебни задължения“, което е основание за налагане на
дисциплинарно наказание.
При така установените факти следва изводът, че дисциплинарнонаказващият орган правилно е преценил, че това неизпълнение съставлява дисциплинарно нарушение и че това дисциплинарно нарушение следва да се квалифицира като неизпълнение на служебни задължения.
В тази връзка съдът намира, че оспорената заповед е издадена в съответствие и с приложимите материалноправните разпоредби на закона и съответните подзаконови нормативни актове и не е налице основание за отмяната й по смисъла на чл. 146, т.4 от АПК..Това нарушение правилно е квалифицирано по посочения текст от административния орган и същия е наложил дисциплинарно наказание „п.“ в предвидения минимален размер по чл. 200, ал. 2 от ЗМВР за срок от шест месеца.
Оспореният административен акт съответства и на целта на закона. С издаване на оспорената заповед, постановена в дисциплинарното производство се постига предвиденият от законодателя резултат – възпитателно и превантивно въздействие върху държавния служител за спазване на служебните задължения.
Предвид изложеното съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, същата е в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на закона, поради което жалбата срещу оспорената заповед следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода на спора, претенцията на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски е неоснователна. На основание чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 144 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, претенцията на административния орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна, поради което оспорващият следва да бъде осъден да заплати на административния орган юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено по реда на чл. 37 ал.1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за плащането на правната помощ.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл.
последно от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.И.Г. *** ЕГН: ********** срещу Заповед № 343з-566 от 18.03.2020 г., издадена от Директора на Областна дирекция на МВР- Сливен, като неоснователна.
ОСЪЖДА Г.И.Г. *** ЕГН: ********** от гр. С. да заплати на Областна дирекция на МВР-Сливен сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението на основание чл. 211 от ЗМВР не подлежи на обжалване.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на препис от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: