№ 990
гр. София , 03.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Въззивно гражданско дело
№ 20211000500810 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
С Решение № 268 от 13.01.2020г., постановено по гр.д. № 11570/ 2016г., на Софийски
градски съд, ГО, 5 състав, ответното застрахователно дружество ЗД „Бул Инс“ АД е осъдено
да заплати, на основание чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) на А. С. А. сумата от 24 000 лв., предста-
вляваща обезщетение за неимуществени вреди, и сумата от 600 лв., пред- ставляваща
обезщетение за имуществени вреди, получените вследствие на ПТП от 09.06.2015г., ведно
със законната лихва върху всяка сума, считано от 09.06.2015г. до окончателното изплащане,
като е отхвърлил иска за из- плащане на обезщетение за неимуществени вреди над сумата от
24 000 лв. до пълния предявен размер от 60 000 лв. и иска за изплащане на обезщете- ние за
имуществени вреди над сумата от 600 лв. до пълния предявен раз- мер от 1 500 лв., като
неоснователни; да заплати на основание чл. 78, ал.1 ГПК на А. С. А. сумата от 509,60 лв.,
представляваща де- ловодни разноски; на Адвокатско дружество „Я., П. и сие“, на ос-
нование чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., сумата от 1 140 лв. с ДДС, представляваща адвокатско
възнаграждение, съобразно уважената част от иска, както и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
по сметка на СГС сумата от 26 лв. – държавна такса и сумата от 24 лв. – разноски. С
решението ищецът е осъден да запла- ти на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ЗД „Бул Инс“ АД
сумата от 2 160 лв., представляваща направени по делото разноски.
С Решение от 02.09.2020г. е оставена без уважение молбата на ищеца по чл.250 ГПК за
допълване на основното решение.
1
Основното решение е обжалвано от двете страни - от ищеца в отхвър- лената част, а от
ответника – в частта, с която е уважен искът за присъжда- не на обезщетение за
неимуществени вреди за сумата над 12 000 лв. до при- съдените 24 000 лв. и изцяло в частта,
с която е уважен искът за присъжда- не на обезщетение за имуществени вреди в размер на
сумата от 600 лв., с по дробно изложени съображения в обстоятелствената част на жалбите.
Всяка страна оспорва жалбата на другата страна.
Допълнителното решение е обжалвано от ищцовата страна с изложе- ни съображения в
обстоятелствената част на жалбата.
Софийски апелативен съд, след като обсъди жалбите във връзка с ата кувания съдебен акт,
намира следното:
Жалбите са допустими - подадени в срока и са срещу подлежащ на въззивно обжалване по
силата на чл.258 от ГПК съдебен акт.
Преценявайки основателността на жалбите, съдът намира следното:
Предявените обективно съединени искове са с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) –
претендират се обезщетения за неимуществени и иму- ществени вреди от настъпило на
09.06.2015г. ПТП, при което ищецът е по- лучил травматични увреждания, от виновния за
катастрофата водач на пре- возното средство, с валидно сключена задължителна застраховка
„Граждан- ска отговорност“ на автомобилистите в ответното дружество, ведно със за-
конната лихва върху сумите до окончателното им изплащане.
За да постанови обжалвания акт, първоинстанционният съд след ана- лиз на събраните по
делото доказателства е приел за установени предпо- ставките за ангажиране отговорността
на застрахователя - противоправно поведение на делинквента, както и че управляваното от
последния моторно превозно средство е с покрита от ответника застраховка по риска
„Граждан ска отговорност“. При определяне размера на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди съдът е съобразил възрастта на ищеца, вида и ха- рактера на
претърпяната телесна повреда, вида на проведеното лечение, продължителността на
възстановителния период, обстоятелството, че ище- цът е бил на легло в продължителен
период от време, през който е разчитал изцяло на грижата на близките си, търпените от него
силни болки и страда- ния, негативното отражение на случилото се върху поведението му,
обстоя- телството, че пострадалият не е възстановен напълно от процесните трав- ми,
промяната в начина му на живот, както и социално-икономическите ус- ловия и стандарт на
живот в страната в годината на инцидента, като е при- ел, че справедливото в случая
обезщетение е в размер на 60 000 лв. Прието е, че направените от ищеца разходи в размер от
1 500 лв. са във връзка с ле- чението на процесните увреждания. Така определеният размер
на обезщете- нията е намален съобразно приетия размер на съпричиняване от страна на
пострадалия в размер от 60%, поради което е присъдил на ищеца обез- щетения в размер на
2
24 000 лв. за неимуществени вреди и 600 лв. за имуще- ствени вреди.
Решението е правилно досежно изводите за наличие на предпоставки за ангажиране
отговорността на застрахователя и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите му в
тази част.
От събрания по делото доказателствен материал категорично се уста- новяват елементите от
фактическия състав на чл. 226, ал.1 КЗ (отм.), а имен но: наличие на увреждане от
управляващ застрахован при ответното дру- жество автомобил, противоправното поведение
и вината, както и причинно-следствената връзка между деянието и причинените на ищцата
увреждания, изразяващи се в претърпени неимуществени вреди. Освен това решението е
влязло в законна сила в частта, с която ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца
сумата от 12 000 лв., обезщетение за неимуществени вре- ди, ведно със законната лихва,
считано от 09.06.2015г., като в жалбата си ответника не оспорва, че процесното ПТП е
реализирано поради противо- правното и виновно поведение на водача на застрахования
при него авто- мобил.
В рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК, въззивният съд на- мира следното:
Предмет на въззивното производство е размерът на претендираните обезщетения, както и
размерът на съпричиняване от страна на пострадалия за настъпване на вредоносния
резултат.
По спорния въпрос за размера на обезщетението за неимуществени вреди, настоящият
състав намира, че определеният от състава на СГС раз- мер от 60 000 лв. е завишен и не
съответства на преобладаващата практика на съда за сходни случаи към процесния период
на 2015г. От заключението на приетата пред първата инстанция СМЕ се установява, че
вследствие на процесното ПТП ищецът е получил счупване на горния край на лявата
голямопищялна кост. Експертът е посочил, че не е извършил личен преглед на ищеца.
Изпратен му е амбулаторен лист за преглед на пострадалия от ортопед-травматолог, от
който е установил, че пострадалият е получил от- крита фрактура на тибия с увреда на
пателарно сухожилие в ляво. Извър- шена е операция на 11.06.2015г. - открито наместване
на счупването и фик- сиране на фрагментите с плака и винтове. Поставена е обездвижваща
ор- теза на лявата коленна става за период от два месеца, като са му дадени пре поръки за
ненатоварване на крайника за 6 месеца. Имплантите са отстра- нени оперативно на
24.11.2016г., дадени са указания за провеждане на реха- билитация. Пострадалият се е
оплаквал от болки и ограничени движения при натоварване на лява коленна става. Описани
са спокойни оперативни белези по предната повърхност на лява коленна става и
лекостепенна хипо трофия на бедрената мускулатура. Оплаквал се е и от палпаторни болки
3
по хода на ставата и ограничени движения в същата S 0-5-95. От рентгенова снимка на
лявата коленна става на пострадалия са били установени вторич- ни дегенеративни промени
на лява коленна става. Препоръчано е оператив- но лечение – алопластика на лява коленна
става. Вещото лице е посочило, че направените разходи по представената фактура са били
необходими за проведеното лечение. Счита, че увреждания по крайниците могат бъдат по-
лучени и при поставен предпазен колан, като на база единствено на про- цесната травма не
може да се определи дали пострадалият е бил с поставен такъв по време на инцидента
В о.с.з. пред първата инстанция вещото лице е уточнило, че за от- говор на поставените
задачи е ползвало амбулаторен лист за преглед от ор- топед – травматолог, в който е описано
състоянието на процесните травми на ищеца. Експертът сочи, че нормалният обем на
движение на коленната става е до 135 – 140 градуса, като в случая коляното на ищеца не
можело да се изправи напълно – стояло свито на 5 градуса, а се сгъвало до 90 градуса, което
отговаряло на 30-40% ограничение. Това ограничение, в такъв раз- мер, не водило до
промяна в походката. Можело ищецът да куца, но при- чината за това би била болката в
коляното, а не ограниченото в обема на движението му. Дегенеративните процеси на
коленната става са вследствие на счупването, като крайният резултат от тях са т. нар.
шипове. Вещото лице е разяснило, че при ищеца смяната на коленна става е вече наложи-
телна, но не знае кога ще бъде извършена, тъй като дегенеративните про- цеси протичат с
различна скорост при различните хора. При нормално про- тичане на възстановителния
процес периодът на възстановяване е около 6 месеца. Съставът на СГС се е позовал на
фактическите констатации на екс- перта, включително и в частта, направени въз основа на
изпратения му амбулаторен лист за преглед от ортопед – травматолог, като във въззивната
жалба на застрахователя липсва довод за необоснованост на решението по отношение
приетия обем от търпени болки и страдания.
По делото са събрани показанията на свидетелката Б. А. (съпруга на ищеца), от които се
установява, че след като ищецът й се оба- дил по телефона, за да й съобщи за
произшествието, последната отишла на мястото на инцидента, където намерила мъжа си в
много тежко състояние. Главата му била покрита с кръв, изпитвал силни болки в крака.
Свидетелка- та била личен лекар на мъжа си. Искала да види какво е състоянието на крака
му, но целият панталон бил покрит в кръв. Линейката още не била дошла. Не посмяла да го
мести, тъй като не знаела какви са нараняванията му. След като дошла бърза помощ, ищецът
бил изваден от колата и му била поставена шина, като му били дадени и силни
обезболяващи. През цялото време пострадалият ревал от болка. Откарали го в болнично
заведение в гр. Добрич. Там бил приет в шокова зала. След като лекарите срязали панта-
лона на пострадалия се видяло, че костта стърчи от кожата на крака му. Били направени
изследвания, от които се установило, че големият пищял бил раздробен. Лекарите били на
мнение, че ставата трябва да се смени. Ищецът се отказал от лечение в гр. Добрич и
потърсил помощ в окръжната болница в гр. Варна. Там му била извършена операция, като
лекуващият лекар им съобщил, че сухожилието на капачката е било напълно скъсано. Два
месеца не трябвало да бъде сгъван кракът, за да зарасне сухожилието. Възстановяването
4
продължило няколко месеца. Първите месеци били мно- го тежки. Ищецът бил на легло и
изпитвал силни болки през цялото време. Бил много изнервен, не можел да излиза. След
това започнало раздвижване на крака с помощта на рехабилитатор. Още два месеца не
трябвало да стъп- ва на костта, тъй като не била зараснала. След четири месеца, с много уси-
лия, ищецът успял да започне да сгъва крака си по малко. Първите два месеца последният
бил изцяло на легло, не можел да се обслужва сам. За него се грижили жена му и синовете
му. През цялото време приемал обез- боляващи, като продължавал да го прави и до момента
на вземането на показанията. Ищецът куцал с левия крак. Било го срам да ползва бастун.
Успявал да върви, но не бил възстановен. След извършен преглед, специа- листите били
категорични, че ставата му е за смяна. Вследствие на случи- лото се пострадалият се
променил психически. Станал избухлив, тъй като дълго време не можел да излиза и
разчитал изцяло на чужда помощ. След травмата ищецът не бил на себе си. Вследствие на
инцидента получил и удар в областта на главата, за който не бил лекуван в гр. Варна.
Съдът кредитира свидетелските показания в описаната част, тъй като последните отразяват
непосредствени впечатления и не са в противоречие с останалия доказателствен материал
по делото.
При тези данни, като съобрази възрастта на ищеца към момента на инцидента – 43 години,
вида, естеството и тежестта на получените травми: счупване на горния край на лявата
голямопищялна кост; изпитваните болки и страдания, които са били с различен интензитет и
продължителност по време на възстановяването, които ищецът продължава да търпи, тъй
като все още не е напълно възстановен от травмата; вида на проведеното ле- чение, което
включва две оперативни интервенции – за поставяне и отстра- няване на импланти за
фиксиране на фрагментите на костта; продължи- телността на лечбно-възстановителния
процес – 6 месеца, от които първите два ищецът е прекарал на легло, а през следващите се е
налагало да щади крайника, което е довело до затруднения в предвижването и в
ежедневните му дейности; дискомфорта, който е изпитвал, тъй като първите два месеца се е
наложило да бъде поставен на постелен режим, като е разчитал изцяло на грижата на своята
съпруга и синове, като не е могъл да напуска жили- щето си за продължителен период от
време; обстоятелството, че все още не е напълно възстановен напълно, като не е възвърнал
голяма част обема на движение на крака в областта на травмата; неблагоприятната
прогнозата за възстановяването му, като съществува мнение, че се налага смяна на става- та;
негативното отражението върху психиката му във връзка с промените в начина му на живот
отпреди инцидента, и предвид приетите от практиката обичайни размери в подобни случаи,
социално-икономическите условия на живот в страната ни към процесния период на 2015г.,
намира, че сумата от 45 000 лв. представлява справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД
обезщетение.
За да не уважи жалбата на ответното дружество в по-голям размер, настоящият състав взе
предвид, че ищецът е търпял и продължава да търпи болки и страдания вследствие на
получената травма с висок интензитет. Тези болки са причина за промяната в походката му.
5
Освен това ищецът е бил поставен на строг постелен режим за продължителен период от
време, през който той е разчитал изцяло на помощта на близките си, което е неминуемо му е
причинил значителен дискомфорт, за което свидетелства и промяната в поведението му.
Освен това от свидетелските показания се ус- танови, че ищецът е бил деен човек, а
вследствие на инцидента се е нало- жило да бъде затворен в дома си за дълъг период от
време, което допълни- телно е оказало негативно влияние върху психиката му.
За да намали определения от състава на СГС размер, въззивният състав съобрази, че до
приключване на устните състезания по делото няма данни да е предприета нова оперативна
интервенция за смяна на коленната става, което в случай на извършване, би представлявало
усложнение на ус- тановеното увреждане, подлежащо на самостоятелно обезщетение.
Настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд, че направените от ищеца
разноски в размер на сумата от 1 500 лв. са във връз- ка с лечението на получената
вследствие на процесното ПТП травма, което се установява от представените по делото
писмени доказателства. Освен това, във въззивната жалба на ответното дружество липсват
доводи в обрат- на насока.
По оплакванията на страните относно приетото за основателно от пър воинстанционния съд
възражение за съпричинаване от страна на пострада- лия настоящият състав намира
следното:
По повод оспорване заключението на единичната експертиза, по де- лото е прието
заключението на тройна САТЕ, което въззивният състав на- мира за компетентно и
безпристрастно, и от което се установява следният механизъм на ПТП: Произшествието е
настъпило в гр. Добрич, на Х-образ- но кръстовище с прав участък, с двупосочно движение,
с една лента за дви- жение на улиците, които го образуват. Налице е лек наклон на спускане
по посока на движение към центъра на града. Лек автомобил „Мерцедес“, чиято
„Гражданска отговорност“ е застраховано при ответното дружество, се е движил по ул.
„Орфей“ от посока центъра и навлиза в кръстовището с ул. „Теменуга“ без да спира. В
същото време движещият се по ул. „Орфей“ в обратна посока и в насрещното платно за
движение лек автомобил „Хон- да“, управляван от ищеца, е предприел маневра „ляв завой“
на същото кръ- стовище без да спира. Между двете превозни средства е настъпил удар в
платното за движение на лек автомобил „Мерцедес“, който е челен и леко кос в предните им
части. След удара лек автомобил „Мерцедес“, който има по-висока скорост и кинетична
енергия, отхвърля назад лекия автомобил „Хонда“ и се отклонява надясно. Двете МПС се
установяват на пътното платно след настъпването на произшествието.
Вещите лица са изчислили, че лекият автомобил „Мерцедес“ се е дви- жил със скорост
около 93 км/ч, а лекият автомобил „Хонда“ – с около 26 км/ч. , включително и към момента
на удара. Като причини за настъпването на ПТП посочват извършената от лек автомобил
„Хонда“ маневра „ляв за- вой“, вследствие на която превозното средство е навлязло в
6
платното за на- срещно движение, при което ударът е бил непредотвратим, както и висо-
ката скорост на лек автомобил „Мерцедес“ в района на кръстовището. Опас ната зона за
спиране при посочените скорости е била 89 м. за лек автомо- бил „Мерцедес“ и 14, 08 м. за
лек автомобил „Хонда“. Експертите са изчис- лили, че ударът е бил предотвратим за лек
автомобил „Мерцедес“ при ско- рост на движение до 35 км/ч. На мнение са, че ищецът е бил
с поставен предпазен колан по време на инцидента, предвид това, че е получил мини- мална
травма при такъв удар.
С оглед гореизложеното настоящият състав намира възраженията на двете страни за
неоснователни. Вина за настъпване на произшествието имат и двамата водачи, които не са
съобразили действията си с пътната об становка, първопричина за настъпването на който
има ищецът. Лек автомо- бил „Мерцедес“ се е движил със скорост, значително над
позволената за пътния участък и несъобразена с това, че наближава кръстовище, но по
делото категорично беше установено, че дори при скорост на движение с позволената
максимална - 50 км/ч, ударът за него би бил непредотвратим. При приближаване на
кръстовище водачите следва да намалят скоростта си, но предвид това, че инцидентът е
настъпил на кръстовище с добра види- мост, при което няма пречка шофьорите да
възприемат от значително раз- стояние насрещно движещите се автомобили, не може да се
приеме, че водачът на лек автомобил „Мерцедес“ е следвало да се движи със скорост до 35
км/ч., при която според вещите лица ударът ще е предотвратим. От друга страна водачът на
лек автомобил „Хонда“ /ищецът/ в нарушение на чл. 37, ал.1 ЗДвП, на което
застрахователното дружество изрично се е позо- вало в с.з. от 14.02.2018г. при уточняване
на възражението за съпричинява- не, вместо да изчака и пропусне насрещно движещият се
лек автомобил да премине, е предприел маневра, с която е навлезнал в платното за движение
на последния, където е станал ударът. Предвид обаче високата скорост на лекия автомобил
„Мерцедес“, изиграла основна роля за тежестта на удара, настоящият счита, че определеният
от първоинстанционния съд процент на съпричиняване от страна пострадалия в размер на
60% е съответстващ на неговия принос за настъпване на произшествието. Следва да се
сподели из- вода в обжалваното решение за недоказаност на другото въдзражение за съ-
причиняване, тъй като по делото не е установено по пътя на пълното и глав но доказване, че
ищецът е пътувал без поставен предпазен колан.
С оглед гореприетото, определеното обезщетение за неимуществени вреди следва да се
редуцира на 18 000лв. Следователно, обжалваното ре- шение следва да се отмени в частта, с
която искът е уважен за разликата над 18 000 лв. до 24 000 лв., като се постанови ново, с
което да се отхвърли за посочената разлика.
Неоснователни са жалбите на страните срещу решението в частта, с която искът за
обезщетяване на имуществените вреди в размер на 600 лв. , след редуциране на сумата от
1 500лв. с приетия размер на съпричиняване, поради което решението в тази част следва да
се потвърди.
7
Жалбата на ищцовата страна срещу допълнителното решение от 02. 09.2020г., с което е
оставена без уважение молбата по чл. 250 ГПК за до- пълнение на основното решение е
неоснователна. Настоящият състав спо- деля изводите на първоинстанционния съд, че
претенциите за законна лих- ва не представляват отделни искове, а са законна последица от
уважаване- то на иска, поради което не се дължи нарочно произнасяне по тях при от-
хвърлянето на исковете за обезщетение в тази част. След като липсва част от спора, която да
е останала неразрешена - по която съдът да не се е произ- несъл, то частната жалба на ищеца
следва да бъде оставена без уважение.
При този изход на спора обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която
ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца разнос- ки над сумата от 385.30 лв. и в
полза на Адвокатско дружество „Я.,П. и сие“ адвокатско възнаграждение на основание
чл.38, ал.2 ЗА над су- мата от 862 лв. Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответното
дру- жество допълнително разноски в размер на 183.80 лв. във връзка със запла- теното от
страната адвокатско възнаграждение, с ДДС, редуцирано от със- тава на СГС до минимума
по тарифата. За въззивното производство, като съобрази потвърдената уважена част спрямо
обжалваната част от решение- то, която е в размер на 48 900лв., ответното дружество следва
да бъде осъ- дено да заплати на ищеца разноски в размер на 98.00лв. и в полза на Адво-
катско дружество „Я., П. и сие“ адвокатско възнаграждение на ос- нование чл.38, ал.2 ЗА в
размер на 265.80 лв., с ДДС. Ищецът следва да бъ- де осъден да заплати на ответното
дружество разноски спрямо отхвърлена- та част от претенциите в размер на 159.30лв.,
представляващи припадащата се част от заплатената д.т. и адвокатско възнаграждение в
размер на 1390.45 лв., с ДДС. Неоснователно е възражението за прекомерност на договоре-
ното и изплатено от ответника адвокатско възнаграждение от 2 200лв., с ДДС, което е под
минимума по тарифата, възлизащ на 2 296.50лв., с ДДС.
Водим от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 268 от 13.01.2020г., постановено по гр.д. № 11570/2016г., на
Софийски градски съд, ГО, 5 състав, в частта, с която от- ветното застрахователно
дружество ЗД „Бул Инс“ АД е осъдено да запла- ти на основание чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) на
А. С. А. раз- ликата над 18 000 лв. до 24 000 лв., представляваща обезщетение за неиму-
ществени вреди от ПТП от 09.06.2015г., както и в частта, с която е осъдил ЗД „Бул Инс“ АД
да заплати на А. С. А. разноски над сумата от 385.30 лв. и в полза на Адвокатско дружество
„Я., П. и сие“ адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА над сумата от 862.00
лв., вместо което постанови:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. С. А. срещу ЗД „Бул Инс“ АД иск с основание чл. 226, ал.1
8
КЗ (отм.) за разликата над 18 000 лв. до 24 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от ПТП от 09.06.2015г.
ОСЪЖДА А. С. А. да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД допълнително разноски в размер на
183.80 лв. , адвокатско възнаграждение, с ДДС, и за въззивното производство - 159.30лв.,
платена в полза на САС държавна такса, и адвокатско възнаграждение в размер на 1390.45
лв., с ДДС.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на А. С. А. разноски за въззивното производство в
размер на 98.00лв. и в полза на Ад- вокатско дружество „Я., П. и сие“ адвокатско
възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА в размер на 265.80 лв., с ДДС.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5228 от 02.09.2020г., постановено по реда на чл.250 ГПК по
гр.д. № 11570/2016г., на Софийски градски съд, ГО, 5 състав.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от
връчване на преписи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9