Р Е Ш Е Н И Е
№ 5 / 8.1.2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД – наказателно отделение,
в открито съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и осемнадесета
година, , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН
АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ПЕТКОВ
ДЕЯН ДЕНЕВ
при секретар Галя Иванова и прокурор Антон Кондов, като
разгледа докладвано от съдия Петков ВЧХД
№ 1092 / 2018 г. по описа на ВОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 341, ал. 1, вр. чл. 306,
ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 от НПК.
Образувано е по жалба на осъдения Х.М.Т., чрез адв. Д.
срещу определение № 1552 от 04.09.2018 г. на ВРС, постановено по ЧНД № 3434 / 2018
г., с което на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК е определено
общо наказание в размер на 4 години лишаване от свобода, по постановени спрямо Т.
осъждания, което на основание чл. 24 от НК е увеличено с три месеца лишаване от
свобода.
В жалбата на осъдения Т. се застъпва тезата, че увеличаване
на наказанието е необосновано.
В съдебно заседание пред ВОС, осъденият Т. се
представлява от служебно назначен защитник, адв. Д., който поддържа въззивната
жалба и конкретизира, че с увеличаване размера на наказанието по реда на чл. 24
от НК, не би постигнало целите на чл. 36 от НК.
Осъденият Т. в съдебно заседание пред ВОС моли въззивния
съд да уважи жалбата му срещу определението на ВРС, като отмени приложението на
чл. 24 от НК и постановеното в тази връзка увеличение на общото наказание.
Представителят на ВОП застъпва становище, че
определението на ВРС е правилно и законосъобразно, следва да се потвърди
изцяло, включително и в частта относно приложението на чл. 24 от НК, като се
остави жалбата на осъдения без уважение.
Настоящият въззивен състав, като взе предвид въззивната
жалба на осъдения Т., материалите по делото и като съобрази становищата на
страните, застъпени в съдебно заседание, и след извършване на собствена
проверка и анализ на доказателствата по делото, намира за установено следното:
Определението на ВРС е правилно и законосъобразно в
частта относно определянето на общото наказание по реда на чл. 25, ал. 1, вр. с
чл. 23, ал. 1 от НК. Без съмнение престъпленията предмет на НОХД № 1643 / 2016 г.
на РС-Варна, НОХД № 6626 / 2016 г. на РС-Варна, НОХД № 1242 / 2017г. на
РС-Варна, НОХД № 5582 / 2016г. на
РС-Варна и НОХД № 2487 / 2018г. на РС-Варна са извършени в реална съвкупност,
респективно следва да се определи едно общо наказание, както впрочем е сторил ВРС
и правилно е постановил да се изтърпи най-тежкото от петте – 4 години лишаване
от свобода. Поради горното и определението в тази му част е правилно и следва
да се потвърди.
В частта относно приложението на чл. 24 от НК.
Съдът е приложил разпоредбата на чл. 24 от НК спрямо
определеното общо наказание и е увеличил същото с три месеца, при което общото
наказание на подсъдимия е определено в размер на четири години и три месеца лишаване
от свобода.
При преценката относно приложението на чл. 24 от НК съдът
не е възприел становището на представителя на прокуратурата в откритото съдебно
заседание, макар същите да имат единствено декларативен характер /липсват
конкретни съображенията/ относно предходните осъждания на подсъдимия и е счел,
че същите не са изиграли поправителната и възпитателна роля, която наказанието
цели, поради което е допуснато искането с предложението увеличение, но в
занижен размер.
Разпоредбата на чл. 24 от НК макар да е изключение от общите
правила касаещи съвкупностите, приложението й е подчинено на конкретни критерии
наложени от доктрината и съдебната практика, като най-обобщено следва да се
посочат - обществената опасност на извършените деяния, личната обществена
опасност на осъденото лице, подбудите за извършване на престъпленията, цялостната
престъпна дейност и отегчаващите вината обстоятелства. При тази оценка
приложението на чл. 24 от НК е допустимо единствено, ако най-тежкото наложено
наказание не може да изпълни целите на чл. 36 от НК и преди всичко, няма да
въздейства поправително на осъдения.
Съотнесени към настоящият случай, оценката на горните
обстоятелства категорично дават основание да се приеме, че спрямо общото
наказание от 4 години лишаване от свобода по петте осъждания на Т. са налице
предпоставките на чл. 24 от НК за увеличаване на същото. Първият съд е изложил
задълбочени и пространствени аргументи в подкрепа на направения от него извод,
които се споделят изцяло от въззивната инстанция, а преповтарянето им е безпредметно.
По-скоро следва да се отбележи, че с оглед цялостната престъпна деятелност на Т.
и най-вече нейният интензитет, ВРС с увеличението на наказанието с три месеца е
демонстрирал завидна снизходителност, но доколкото липсва протест, последващ коментар
е ненужен.
Поради горното ВОС намира, че определеният размер на
общото наказание по петте групирани присъди от 4 години лишаване от свобода увеличени
в 3 месеца лишаване от свобода се явява адекватно наказание спрямо извършената
престъпна деятелност и според настоящия състав в достатъчна степен ще
способства за поправянето и превъзпитанието на Т., както и ще му даде
възможност да се повлияе положително и в рамките на определеното наказание.
По изложените съображения жалбата на подсъдимия следва да
се остави без уважи, а определението на ВРС да се потвърди изцяло.
Водим от горното и на основание чл. 341, ал. 1, вр. чл.
306, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 от НПК, Варненският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло определение № 1552 от 04.09.2018 г., 27 – ми
състав, постановено по ЧНД № 3434 / 2018 г. по описа на ВРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.