РЕШЕНИЕ
№ 331
гр. Перник, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
Диана Мл. Матеева
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
Въззивно гражданско дело № 20221700500105 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ ”, чл.
258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба подадена
ОТ: М. Б. М., ЕГН :**********
ЧРЕЗ адвокат И. В. В., личен № *** от ЕРА
съдебен адрес: ***
ПРОТИВ: Решение № 260681/09.06.2021 постановено по
гр.дело №1062 по описа за 2021 г. във вр. с гр.дело № 471/2019 г. на Районен съд
Перник,
С първоначално подадената жалба вх. № 5183 / 17.02.2020г. първоинстанционното
решение се оспорва в отхвърлителната му част, като неправилно, необосновано и
некореспондиращо със събраните по делото доказателства, като се моли да бъде
постановено решение, с което да бъдат уважени исковите претенции изцяло.
С обжалваното решение съдът отхвърлил по 125 лв. на всяка една от предявените
главници за неизплатено дължимо трудово възнаграждение за месеците февруари и март
2016 г., както и от дължимото нетно неизплатено обезщетение за неползван платен годишен
отпуск за 2016 г., въпреки изричните разпоредби относно прекия иск на увреденото лице, а
именно чл.432 от КЗ, ал.2, че застрахователят не може да прави възражения за самоучастие
на застрахования.
Същевременно, в първоинстанционното решение нямало произнасяне по предявената
претенция за осъждане на ответното дружество за дължимото нетно трудово
1
възнаграждение, ведно с дължимото обезщетение за забавата, по смисъла на Кодекса на
труда, от датата, от която същото е било дължимо до окончателното изплащане, като същите
са били посочени изрично в исковата молба срещу застрахователното дружество, като са
били предмет на гр.дело №3023 от 2017 г. по описа на PC- Перник, по което
застрахователното дружество е било трето участващо лице и съответно обвързано с
присъденото в решението по това дело.
Съдът неправилно бил отхвърлил и претенциите на ищеца за претърпените от него
имуществени и неимуществени вреди, което считаме за неправилно и в противоречие на
законовите разпоредби
С въззивна жалба вх. № 274386/13.07.2021г. се обжалва постановеното допълнително
решение № 260681 от 09.05.2021г. с което са отхвърлил като неоснователни исковите
претенции за сумите, както следва: 239,50 лв., представляваща дължима законна лихва за
периода от 25.03.2016 г. до 31.05.2017г. върху дължимото нетно трудово възнаграждение за
месец февруари 2016 г. в нетен размер от 1990,56 лв., 342,80 лв. представляваща дължима
законна лихва за периода от 25.04.2016 г. до 31.05.2017 г. върху дължимото нетно трудово
възнаграждение за м.март 2016 г. в нетен размер от 3069,01 лв.; 209,75 лв. представляваща
дължима законна лихва за периода от 25.05.2016 г. до 31.05.2017 г. г. върху дължимото
нетно трудово възнаграждение за м.април 2016 г. в нетен размер от 2029,49 лв. Твърди, че
съдът изцяло не е обсъдил установителното действие на влязлото в сила решение № 555 от
15.06.2018 г. по гр.дело № 3023/2017 г. на РС- Перник, срещу дружеството работодател
„Електрисите" ЕООД, постановено при участието на ответника ЗАД „ОЗК-Застраховане"
АД, в качеството му на трето лице - помагач на страната на „Електрисите" ЕООД, като
същото се явява застраховано дружество по отношение на задължителната гражданска
отговорност на работодателя, въз основа на която е и прекият иск и е осъдено да плати
нетните възнаграждения за месеците февруари, март, април 2016 г., ведно с дължимата се
законна лихва върху тях от падежа на всяка главница до подаването на исковата молба -
31.05.2017 г., обезщетението за неползван платен годишен отпуск, както и законна лихва за
забава върху главниците от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумите.
Жалбоподателят сочи, че в производството по гр. дело № 471/2019 г. исковите
претенции на ищеца са формирани съобразно постановеното решение по гр.дело
№3023/2019 г. като конкретизацията на акцесорните вземания върху главниците е
обусловена от следните периоди: застрахователно обезщетение относно вземанията за
нетното трудово възнаграждение за месеците февруари, март, април, ведно с конкретно
посочен размер на законната лихва за забава върху всяка от една от главниците, като
периода е определен от падежа, съответно 25.03.2016 за февруари; 25.04.2016 за март;
25.05.2016 за април 2016 г., до подаването на искова молба по гр.д. № 3023/2017 г срещу
работодателя. - 31.05.2017 г., както и застрахователно обезщетение относно вземането за
периода от датата ведно със законната лихва за забава на подаване на исковата молба по
гр.д.№ 3023/2017 г. срещу работодателя - 31.05.2017 г. до подаването на исковата молба по
гр.дело №00471/2019 г. срещу застрахователното дружество - 24.01.2019г.
Твърди, че още с доклада по реда на чл. 146 ГПК по гр. дело №471/2019г.,
първоинстанционния съд е пропуснал да включи претендираните ведно с главниците за
неизплатени нетни размери на вземания за законна лихва за забава на същите, което
вероятно е довело до липсата на произнасяне за установените със силата на присъдено нещо
вземания на М. М. законни лихви.
Счита, че не произнасянето с решение №1897/2020 г. по гр. дело №471/2019 г.
относно исковите претенции на ищеца за дължимите му се обезщетителни лихви, съобразно
решение №555 от 15.06.2018 г. по гр. дело №3023/2017 г., както и отхвърлянето на тези
претенции от два поредни съдебна състава, са в резултат от пропуск допуснат в доклада на
съдебния състав по гр.дело №471/2019 г., който е приел установително действие спрямо
застрахователя на дължимите нетни възнаграждения, но не и законната лихва за забава
върху същите, дължими по силата на Кодекса на труда.
2
С оглед на тези съображения моли да бъде отменено решение №260681 от
09.06.2021г. по гр. дело №1062 по описа за 2021 г. на PC - Перник като неправилно и
необосновано, като бъде постановено ново решение, с което да бъде осъдено ответното
дружество ЗАД „ОЗК-Застраховане" АД да изплати на ищеца М. Б. М. застрахователно
обезщетение, инкорпориращо и дължимите се законни лихви за всяко едно от забавените
нетни трудови възнаграждения за м.февруари, март, април 2016 г.
Въззивникът прави искане за присъждане на разноски и за двете съдебни инстанции.
В законоустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна
е подала отговор на въззивната жалба, с който оспорва въззивната жалба на М. Б. М. като
неоснователна и моли да бъде оставено в сила първоинстанционното решение като
правилно и обосновано. Счита въззивната жалба за бланкетна. Изложените в нея аргументи
за порочност на решението били голословни и не се подкрепяли с конкретни факти и
обстоятелства.
Моли решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено, а депозираната
въззивна жалба да бъде оставена без уважение.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуалния си представител адв. В.
подържа така депозираната въззивна жалба, като моли да бъде отменено
първоинстанционното решение по подробно изложените съображенията във въззивната
жалба, като бъдат присъдени и направените в хода на производство разноски по
представения списък по чл. 80 от ГПК.
В съдебно заседание въззиваемият ответник, редовно призован не изпраща
представител, депозирал е молба, с която няма възражения при наличие на процесуални
предпоставки по хода на делото, подържа отговора на въззивна жалба, като моли да бъде
потвърдено първоинстанционното решение, като бъдат присъдени и направените в хода на
настоящото производство разноски по представения списък по чл. 80 от ГПК.
Въззивният съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от
фактическа страна следното:
За да постанови решението си, районния съд е приел, че:
С Решение № 1897/29.01.2020 г., по гр.дело № 00471/2019 г. по описа на РС- Перник,
е влязло в сила в частта, с която Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-
Застраховане“ е осъдено да заплати на ищеца М. Б. M. по исковете с правно основание чл.
398. ал. 4, вр. чл. 432 КЗ сумата от 1 865,56 лева, представляваща обезщетение за
неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец февруари 2016 г„ сумата от 2 944,01
лева, представляваща обезщетение за неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец
март 2016 г., сумата от 1 904,49 лева, представляваща обезщетение за неизплатено нетно
трудово възнаграждение за месец април 2016 г. и сумата от 537,31 лева, представляваща
обезщетение за нетния размер на неплатен неизползван платен годишен отпуск за 5 дни от
2016 г., което неплащане съставяла покрит застрахователен риск съгласно договор за
застраховка „Обща гражданска отговорност“, страна по който е ответникът, ведно със
законната лихва за забава върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на
исковата молба - 24.01.2019 г. до окончателното им изплащане, както и в частта, с която
ответникът е осъден да заплати на ищеца по исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата от 50,27 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 20.10.2018 г. до
24.01.2019 г., дължима върху главницата от 1 865,56 лева, сумата от 79,33 лева,
представляваща законна лихва за забава за периода от 20.10.2018 г. до 24.01.2019 г.,
дължима върху главницата от 2 944,01 лева, сумата от 51,32 лева, представляваща законна
лихва за забава за периода от 20.10.2018 г. до 24.01.2019 г., дължима върху главницата от 1
904,49 лева и сумата от 14,48 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от
20.10.2018 г. до 24.01.2019 г., дължима върху главницата от 537,31 лева, и в частта, с която
ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски съразмерно с уважената част от исковете.
Подадената от Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“
3
насрещна въззивна жалба с вх. № 260756/08.09.2020 г. срещу посочените в предходното
изречение части на решение № 1897/29.01.2020 г., постановено по гр.дело № 00471/2019 г.
по описа на PC-Перник, е оставена без разглеждане като просрочена и производството по
делото е прекратено в тази част с постановеното по делото на 04.11.2020 г. определение,
което е влязло в сила като необжалвано.
В насрещната въззивна жалба с вх. № 260756/08.09.2020 г. е инкорпориран и писмен
отговор, с който въззивна жалба с вх. № 17078/29.07.2020 г., подадена от М. Б. M. чрез адв.
И. В. против допълнителното решение № 936/15.07.2020 г., се оспорва като неоснователна.
Претендират се разноски.
Съдът, е посочил, че производството по гр.дело № 00471/2019 г. на ПРС е образувано
по предявени от М. Б. M. срещу ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД гр.София искове за заплащане
на следните суми, представляващи застрахователно обезщетение по сключен от
„Електрисите“ ЕООД- работодател на ищеца, с ответника договор за застраховка „Обща
гражданска отговорност“: 1.) сумата от 1 990.56 лева, представляваща неизплатеното на
ищеца от работодателя нетно трудово възнаграждение за м. 02.2016 год.; 2.) сумата от 239.50
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
на трудовото възнаграждение за м. 02.2016 год. За периода от 25.03.2016 год. До 31.05.2017
год.; 3.) сумата от 333.97 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата на трудовото възнаграждение за м. 02.2016 год. За периода от
31.05.2017 год. До 24.01.2019 год.; 4.) сумата от 3069.01 лева, представляваща
неизплатеното нетно трудово възнаграждение за м.03.2016 год.; 5.) сумата от 342.80 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата на
трудовото възнаграждение за м.03.2016 год. За периода от 25.04.2016 год. До 31.05.2017
год.; 6.) сумата от 514.91 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата на трудовото възнаграждение за м.03.2016 год. За периода от
31.05.2017 год. До 24.01.2019 год.; 7.) сумата от 2029.49 лева, представляваща
неизплатеното нетно трудово възнаграждение за м. 04.2016 год.; 8.) сумата от 209.75 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата на
трудовото възнаграждение за м. 04.2016 год. За периода от 25.05.2016 год. До 31.05.2017
год.; 9.) сумата от 111.12 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата на трудовото възнаграждение за м. 04.2016 год. За периода от
31.05.2017 год. До 24.01.2019 год.; 10.) сумата от 662,31 лева, представляваща
обезщетение за нетния размер на неплатен неизползван платен годишен отпуск за 5 дни от
2016 г.; 11.) сумата от 111,12 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата на нетния размер на неплатен неизползван платен
годишен отпуск за периода от 31.05.2017 год. До 24.01.2019 год.; 12.) сумата от 1 500 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие от неизплащане на
дължимите обезщетения, произтичащи от застрахователния договор и 13.) сумата от 1 100
лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени от ищеца в размер на
направените разноски в производството по гр. Дело № 3023/2017 г. по описа на Районен съд
– гр. Перник.
Първоначалното решение № 1897/29.01.2020 г., постановено по гр.дело № 00471/2019
г. по описа на PC-Перник, ПОС е посочил, че е валидно и допустимо. ПОС обаче е посочил
относно молбата на ищеца по чл. 250 ГПК, инкорпорирана във въззивна жалба с вх. №
5183/17.02.2020 г., подадена срещу решение № 1897/29.01.2020 г., районният съд се е
произнесъл с решение № 936/15.07.2020 г., постановено по гр.дело № 00471/2019 г. по описа
на PC-Перник, с което е допълнено първоначалното решение № 1897/29.01.2020 г., като са
отхвърлени предявените от М. Б. M. срещу Застрахователно акционерно дружество ,.ОЗК-
Застраховане“ гр.София искове с правно основание чл. 86. ал. 1 ЗЗД за заплащане на
следните суми:
1. сумата от 239,50 лева. представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода от 25.03.2016 г. до 31.05.2017 г. върху главницата от 1990,56 лева,
представляваща неизплатеното на ищеца от работодателя "Електрисите" ЕООД нетно
4
трудово възнаграждение за м. 02.2016 год.;
2. сумата от 342,80 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода от 25.04.2016 г. до 31.05.2017 г. върху главницата 3069,01 лева,
представляваща неизплатеното нетно трудово възнаграждение за м.03.2016 год., както и
3. сумата от 209,75 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода от 25.05.2016 г. до 31.05.2017 г. върху главницата 2029,49 лева,
представляваща неизплатеното нетно трудово възнаграждение за м. 04.2016 год., че се касае
за нищожно решение.
С решение № 936/15.07.2020 г., постановено по гр.дело № 00471/2019год. по описа на
PC-Перник, е било прогласено за нищожно на основание чл. 270, ал. 1 ГПК, а делото
върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане в открито съдебно заседание от
друг състав на Пернишкия районен съд на молбата на М. Б. M., инкорпорирана във въззивна
жалба с вх. № 5183/17.02.2020 г., за допълване по реда на чл. 250 ГПК на постановеното по
делото решение № 1897/29.01.2020 г.
С решението, постановено по гр.дело № 00471/2019год. по описа на PC-Перник, I
състав частично е уважил исковете за неплатено трудово възнаграждение, като на осн. чл.
86, ал. 1 ЗЗД е осъдил ответното застрахователно дружество да заплати на М. М. законна
лихва, пропорционално на уважената част от главните искове за периода от 20.10.2018 г. до
24.01.2019 г. Акцесорните искове за лихва са отхвърлени за разликата над уважените
размери до пълните предявени размери, съответно за разликата над 50,27 лв. до 333,97 лв.
или за сумата от 283,70 лв., над 79,33 лв. до 514,91 лв. или за сумата от 435,58 лв., над 51,32
лв. до 340,51 лв. или за сумата от 289,19 лв. и над 14,48 лв. до 111,12 лв. или за сумата от
96,64 лв., както и за периодите от 31.05.2017 г. до 19.10.2018 г.
По същество в решението действително първоинстанционният съд е констатирал
липса на произнасяне по дължимостта на обезщетението за забава в размер на законната
лихва 1) върху главницата 1990,56 в размер на 239,50 лева за периода от 25.03.2016 г. до
31.05.2017 г.; 2) върху главницата 3069,01 лева в размер на 342,80 лева за периода от
25.04.2016год. до 31.05.2017год., както и 3) върху главницата 2029,49 лева в размер на
209,75 лева за периода от 25.05.2016год. до 31.05.2017год.
В решението за допълване се излагат мотиви, че акцесорното вземане за законна
лихва е обусловено от изпадането на длъжника в забава, а именно – 20.10.2018 г., след като
застрахователното дружество е получило покана от ищеца М., като в решението е посочено
също, че в случая, с оглед извода на съда относно съществуването на главните задължения
за дължими застрахователни обезщетения в горепосочените размери на изследване
подлежал въпросът изпаднал ли е ответникът в забава с оглед изричното му оспорване в
този смисъл. Последното било обусловено от изпращането на покана до ответника и
нейното получаване, което в случая било осъществено на 19.10.2018 г. с получаването от
страна на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД на поканата от ищеца М. от 16.10.2018 г. Ето защо,
застрахователят бил изпаднал в забава, считано от следващия ден – от 20.10.2018 г., от който
момент били дължими и претендираните обезщетения за забава. Следователно обезщетение
за забавеното изпълнение в размер на законната лихва съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД преди
момента на забавата не се дължало и акцесорните претенции за периода преди 20.10.2018 г.
били отхвърлени като неоснователни. В този смисъл в допълнение първоинстанционният
съд посочи, че по дело липсвали данни за изпратено уведомление до Застрахователя, поради
което и релевантна била датата на поканата. В този случай от застрахователя следвало да
плати само лихвите за забава, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най - ранна. В случая по делото нямало данни дружеството работодател да е
уведомило застрахователя, а ищецът бил отправил покана едва на 20.10.2018 г.
Неоснователни били възраженията за намаляване на застрахователното обезщетение
с 10 % поради уговорено самоучастие в застрахователната полица. Това било така, тъй като
5
на основание чл. 107р, ал. 7 КТ дружеството работодател „Електрисите“ ЕООД като
предприятие, което осигурявало временна работа, осъществявало своята дейност след
регистрация в Агенцията по заетостта при условия и по ред, определени в Закона за
насърчаване на заетостта. Неоснователно било възражението, че е изчерпан
застрахователният лимит по полицата, доколкото вещо лице посочвало обратното.
Неоснователно било възражението, че не следвало да се изплати застрахователно
обезщетение, тъй като дружеството работодател не било уведомило застрахователя за
обстоятелства, които били значение за сключване на договора. В случая липсвало подадена
извънсъдебна претенция до застрахователя, което не била абсолютна процесуална
предпоставка за предявяване на иск за този вид гражданска отговорност (за разлика при тази
за автомобилистите), но представлявала пречка за присъждане на лихви за забава на
застрахователното обезщетение поради което приел, че са неоснователни акцесорните
искове.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от
ГПК, въззивният съд, за да се произнесе взе предвид следното :
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима - подадена е от
активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния
срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по
реда на чл. 269 ГПК, въззивният съд намира, че обжалваното решение се явява валидно.
Същото е постановено от съдия от Районен съд - Перник, в рамките на неговата
компетентност и в предвидената от закона форма.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност
на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.
Преценявайки изложените доводи, становището на въззиваемата страна, както и
събраните по делото доказателства въззивният съд намира следното :
Предмет на въззивната проверка е първоинстанционното решение в ЧАСТТА, в
която са отхвърлени исковете за разликата от 239,50 лв., представляваща дължима
законна лихва за периода от 25.03.2016 г. до 31.05.2017 г. върху дължимото нетно трудово
възнаграждение за месец февруари 2016 г. в нетен размер от 1990,56 лв., 342,80 лв.
представляваща дължима законна лихва за периода от 25.04.2016 г. до 31.05.2017 г. върху
дължимото нетно трудово възнаграждение за м.март 2016 г. в нетен размер от 3069,01
лв.; 209,75 лв. представляваща дължима законна лихва за периода от 25.05.2016 г. до
31.05.2017 г. г. върху дължимото нетно трудово възнаграждение за м.април 2016 г. в нетен
размер от 2029,49 лв.
Въззивникът твърди, че съдът изцяло не е обсъдил установителното действие на
влязлото в сила решение № 555 от 15.06.2018 г. по гр.дело № 3023/2017 г. на РС- Перник,
срещу дружеството работодател „Електрисите" ЕООД, постановено при участието на
ответника ЗАД „ОЗК-Застраховане" АД, в качеството му на трето лице - помагач на
страната на „Електрисите" ЕООД, като същото се явява застраховано дружество по
отношение на задължителната гражданска отговорност на работодателя, въз основа на
която е и прекият иск и е осъдено да плати нетните възнаграждения за месеците
февруари, март, април 2016 г., ведно с дължимата се законна лихва върху тях от падежа
на всяка главница до подаването на исковата молба - 31.05.2017 г., обезщетението за
неползван платен годишен отпуск, както и законна лихва за забава върху главниците от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.
От подадената въззивна жалба и отговора на въззивна жалба очертаващи предмета на
6
въззивното производство се установява, че пред настоящата съдебна инстанция страните не
спорят: че М. Б. M. „Електрисите” ЕООД били сключили трудов договор, по силата на който
работникът е заемал длъжността“***“, като трудовият договор между страните е сключен с
уговорен моделитет – до завършване на определена работа, а именно строително-ремонтни
дейности на строителни обекти и завършване на външна фасада и вътрешни строително-
ремонтни работи в самите обекти. Със споразумение от 26.01.2016 г. на основание чл. 107с,
ал. 2 КТ било договорено основание за предоставяне временна работна ръка във Франция за
периода 28.01.2016 г.-18.06.2016 г. С влязло в сила решение по гр. д. № 3023/2017г. по описа
на Районен съд - Перник, „Електрисите” ЕООД било осъдено да заплати на К. Б. И. сумата в
размер на 1.) сумата от 1 990.56 лева, представляваща неизплатеното на ищеца от
работодателя нетно трудово възнаграждение за м. 02.2016 год.; 2.) сумата от 239.50 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата на
трудовото възнаграждение за м. 02.2016 год. За периода от 25.03.2016 год. До 31.05.2017
год.; 3.) сумата от 333.97 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата на трудовото възнаграждение за м. 02.2016 год. За периода от
31.05.2017 год. До 24.01.2019 год.; 4.) сумата от 3069.01 лева, представляваща
неизплатеното нетно трудово възнаграждение за м.03.2016 год.; 5.) сумата от 342.80 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата на
трудовото възнаграждение за м.03.2016 год. За периода от 25.04.2016 год. До 31.05.2017
год.; 6.) сумата от 514.91 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата на трудовото възнаграждение за м.03.2016 год. За периода от
31.05.2017 год. До 24.01.2019 год.; 7.) сумата от 2029.49 лева, представляваща
неизплатеното нетно трудово възнаграждение за м. 04.2016 год.; 8.) сумата от 209.75 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата на
трудовото възнаграждение за м. 04.2016 год. За периода от 25.05.2016 год. До 31.05.2017
год.; 9.) сумата от 111.12 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата на трудовото възнаграждение за м. 04.2016 год. За периода от
31.05.2017 год. До 24.01.2019 год.; 10.) сумата от 662,31 лева, представляваща обезщетение
за нетния размер на неплатен неизползван платен годишен отпуск за 5 дни от 2016 г.; 11.)
сумата от 111,12 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата на нетния размер на неплатен неизползван платен годишен отпуск за
периода от 31.05.2017 год. До 24.01.2019 год.; 12.) сумата от 1 500 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди вследствие от неизплащане на дължимите
обезщетения, произтичащи от застрахователния договор и 13.) сумата от 1 100 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени от ищеца в размер на
направените разноски в производството, постановено при участието на „ОЗК -
Застраховане“ АД като трето лице помагач на страната на „Електрисите” ЕООД;
Страните не спорят и че, че между „ОЗК - Застраховане“ АД и „Електрисите” ЕООД е
сключен договор за застраховка „Обща гражданска отговорност, секция I „Отговорност на
работодателя“, със срок на застраховката от 17.04.2016 г. до 16.04.2017 г.; че от изслушано и
прието заключение на съдебно - икономическа експертиза се установявало, че не бил
изразходван лимитът за отговорността на застрахователя, който е уговорен в
застрахователните полици.
С подадената въззивна жалба, ищеца счита, първоинстанционният съд неправилно е
отхвърлил като неоснователни исковите претенции за сумите, както следва: 239,50 лв.,
представляваща дължима законна лихва за периода от 25.03.2016 г. до 31.05.2017 г. върху
дължимото нетно трудово възнаграждение за месец февруари 2016 г. в нетен размер от
1990,56 лв., 342,80 лв. представляваща дължима законна лихва за периода от 25.04.2016 г. до
31.05.2017 г. върху дължимото нетно трудово възнаграждение за м.март 2016 г. в нетен
размер от 3069,01 лв.; 209,75 лв. представляваща дължима законна лихва за периода от
25.05.2016 г. до 31.05.2017 г. г. върху дължимото нетно трудово възнаграждение за м.април
7
2016 г. в нетен размер от 2029,49 лв.
Въззивникът твърди, че съдът изцяло не е обсъдил установителното действие на
влязлото в сила решение № 555 от 15.06.2018 г. по гр.дело № 3023/2017 г. на РС- Перник,
срещу дружеството работодател „Електрисите" ЕООД, постановено при участието на
ответника ЗАД „ОЗК-Застраховане" АД, в качеството му на трето лице - помагач на страната
на „Електрисите" ЕООД, като същото се явява застраховано дружество по отношение на
задължителната гражданска отговорност на работодателя, въз основа на която е и прекият
иск и е осъдено да плати нетните възнаграждения за месеците февруари, март, април 2016 г.,
ведно с дължимата се законна лихва върху тях от падежа на всяка главница до подаването на
исковата молба - 31.05.2017 г., обезщетението за неползван платен годишен отпуск, както и
законна лихва за забава върху главниците от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумите.
Жалбоподателят сочи, че в производството по гр. дело №471/2019 г. исковите
претенции на ищеца са формирани съобразно постановеното решение по гр.дело
№3023/2019 г. като конкретизацията на акцесорните вземания върху главниците е
обусловена от следните периоди: застрахователно обезщетение относно вземанията за
нетното трудово възнаграждение за месеците февруари, март, април, ведно с конкретно
посочен размер на законната лихва за забава върху всяка от една от главниците, като
периода е определен от падежа, съответно 25.03.2016 за февруари; 25.04.2016 за март;
25.05.2016 за април 2016 г., до подаването на искова молба по гр.д. № 3023/2017 г срещу
работодателя. - 31.05.2017 г., както и застрахователно обезщетение относно вземането за
периода от датата ведно със законната лихва за забава на подаване на исковата молба по
гр.д.№ 3023/2017 г. срещу работодателя - 31.05.2017 г. до подаването на исковата молба по
гр.дело №00471/2019 г. срещу застрахователното дружество - 24.01.2019 г.
Съгласно чл.399 КЗ, предмет на застрахователния договор за имуществено
застраховане може да бъде всяко право, което за застрахования е оценимо в пари. С оглед на
така очертания предмет, при обикновената имуществена застраховка максималният размер
на вредите, които могат да настъпят, може предварително да бъде определен, поради което
застрахователната сума не трябва да надвишава действителната стойност, освен в случаите
на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. Съобразно
чл.389 КЗ страните по застрахователния договор могат да договорят застрахователна
стойност под действителната /възстановителната стойност. В тази насока е и
задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК - решение №37 от
23.04.2009г. по т.д.№ 667/2008г. на ВКС, I ТО, решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. №
156/2009г. на ВКС, I ТО, решение № 22 от 26.02.2015г. по т.д.№ 463/2014г. на ВКС, II ТО,
решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, II ТО, решение № 235 от
27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013г. на ВКС, II ТО, решение № 141/ 18.10.2015г. по т.д. №
2140/2014г. на ВКС, I ТО и решение № 1678 11.05.2016г. по т.д. № 1869/2014г. на ВКС, II
ТО, приложима и по сега действащия Кодекс на застраховането.
В нея се приема, че застрахователното обезщетение по договор за имуществена
застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума,
съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля
действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност
към датата на увреждането, съответно възстановителната стойност, която е цената на
8
възстановяване на имуществото от същия вид, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Следователно,
застрахователната сума съставлява една максимална горна граница на дължимото
обезщетение за срока на действие на договора, но не винаги подлежи на изплащане в пълен
размер. При настъпване на застрахователно събитие в срока на договора е необходимо да
бъде установен размерът на вредата - към деня на настъпване на събитието, като
доказването на размера на вредата е в тежест на застрахования по имуществената
застраховка. Застрахователното обезщетение, което се дължи от застрахователя по
имуществена застраховка, подлежи на уговаряне от страните в застрахователния договор.
При настъпване на покрито от договора застрахователно събитие за застрахователя възниква
задължение, съгласно чл. 386, ал. 1 КЗ, да заплати на застрахования уговореното
застрахователно обезщетение в размер, определен по правилото на чл. 386, ал. 2 КЗ.
Разпоредбата на чл. 386, ал.2 КЗ предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието като доказването на
вредата е в тежест на застрахования. Обезщетението не може да надвишава действителната
/при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото
имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго със същото качество /чл. 400, ал. 2 КЗ/, съответно стойността, необходима за
възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 КЗ/.
С оглед на което и предвид договореното със застрахователна полица № *** от ***,
размера на застрахователно обезщетение се определя съгласно вземанията на работниците и
служителите, които ще бъдат наемани от застрахованията по трудов договор за временна
работа. По отношение на вземанията на работника М. Б. M. претендирани и в настоящото
производство е постановено влязло в сила решение по гр. д. № 3023/2017 г. по описа на
Районен съд - Перник, с което „Електрисите” ЕООД е било осъдено да заплати на М. Б. M.
сумата в размер на че неправилно първоинстанционният съд неправилно е отхвърлил като
неоснователни исковите претенции за сумите, както следва: 239,50 лв., представляваща
дължима законна лихва за периода от 25.03.2016 г. до 31.05.2017 г. върху дължимото нетно
трудово възнаграждение за месец февруари 2016 г. в нетен размер от 1990,56 лв., 342,80 лв.
представляваща дължима законна лихва за периода от 25.04.2016 г. до 31.05.2017 г. върху
дължимото нетно трудово възнаграждение за м.март 2016 г. в нетен размер от 3069,01 лв.;
209,75 лв. представляваща дължима законна лихва за периода от 25.05.2016 г. до 31.05.2017
г. г. върху дължимото нетно трудово възнаграждение за м.април 2016 г. в нетен размер от
2029,49 лв.
Въззивникът твърди, че съдът изцяло не е обсъдил установителното действие на
влязлото в сила решение № 555 от 15.06.2018 г. по гр.дело № 3023/2017 г. на РС- Перник,
срещу дружеството работодател „Електрисите" ЕООД, постановено при участието на
ответника ЗАД „ОЗК-Застраховане" АД, в качеството му на трето лице - помагач на страната
на „Електрисите" ЕООД, като същото се явява застраховано дружество по отношение на
9
задължителната гражданска отговорност на работодателя, въз основа на която е и прекият
иск и е осъдено да плати нетните възнаграждения за месеците февруари, март, април 2016 г.,
ведно с дължимата се законна лихва върху тях от падежа на всяка главница до подаването на
исковата молба - 31.05.2017 г., обезщетението за неползван платен годишен отпуск, както и
законна лихва за забава върху главниците от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумите.
Жалбоподателят сочи, че в производството по гр. дело №471/2019 г. исковите
претенции на ищеца са формирани съобразно постановеното решение по гр.дело
№3023/2019 г. като конкретизацията на акцесорните вземания върху главниците е
обусловена от следните периоди: застрахователно обезщетение относно вземанията за
нетното трудово възнаграждение за месеците февруари, март, април, ведно с конкретно
посочен размер на законната лихва за забава върху всяка от една от главниците, като
периода е определен от падежа, съответно 25.03.2016 за февруари; 25.04.2016 за март;
25.05.2016 за април 2016 г., до подаването на искова молба по гр.д. № 3023/2017 г срещу
работодателя. - 31.05.2017 г., както и застрахователно обезщетение относно вземането за
периода от датата ведно със законната лихва за забава на подаване на исковата молба по
гр.д.№ 3023/2017 г. срещу работодателя - 31.05.2017 г. до подаването на исковата молба по
гр.дело №00471/2019 г. срещу застрахователното дружество - 24.01.2019 г.
С оглед разпоредбата на чл. 223, ал. 1 от ГПК същото има установително действие и
по отношение на третото лице и насрещната страна и се ползва със силата на присъдено
нещо и този въпрос не може да бъде пререшаван. Трайната съдебна практика приема, че
субективните предели на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение обхващат
срещупоставените страни /главни и подпомагащи/ по делото. Третите лица-помагачи са
приравнени спрямо силата на пресъдено нещо на самата подпомагана страна - това има
предвид чл.223, ал.1 ГПК като сочи, че решението има установително действие в
отношенията на подпомагащата страна и насрещната страна. В този смисъл е Решение
№123 от 31.03.2015г. по гр.д. №4298/2014г. на IV г.о. както и разясненията в мотивите на
Тълкувателно решение № 4/2014г., т.3Б. Поради което наведените оплаквания във
въззивната жалба относно начина на изчисляване на трудовото възнаграждение на
жалбоподателя за април 2016 г., въз основа на който е определен и размера на дължимото му
се застрахователно обезщетение не могат да бъдат разгледани, тъй като би се стигнало до
пререшаване на въпрос за който има влязъл в сила съдебен акт, което би било недопустимо
и произнасяйки се съдът би постановил порочен съдебен акт в нарушение на принципите на
гражданското съдопроизводство. По отношение на възражението за неправилност на извода
на първоинстанционния съда, че липсата на подадена извънсъдебна претенция до
застрахователя е пречка за присъждане на лихви за забава на застрахователно обезщетение,
тъй като претенцията на жалбоподателя била посочена като застрахователно обезщетение за
вземането, представляващо главница, ведно с обезщетението в размер на законната лихва за
забава от падежа на главницата до датата на подаване на исковата молба, а от датата на
подаване на исковата молба била претендирана на самостоятелно основание мораторната
лихва, тъй като тя не представлявала застрахователно обезщетение, а се дължала по силата
на чл.86 от ЗЗД, следва да се има предвид, че в диспозитива на обжалваното решение е
посочено, че сумите се присъждат „ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане“ т.н. мораторна лихва, а на
следващо място с оглед пълнота на изложението следва да бъде посочено, че с оглед
трайната съдебна практика на Върховния касационен съд, обезщетение за забава върху
застрахователно обезщетение се изчислява и изплаща при спазване на чл. 497 от датата, на
която изтича срокът за произнасяне по претенция, предявена от увреденото лице, като
10
срокът за произнасяне не може да бъде по-дълъг от три месеца (чл. 496, ал. 1 КЗ) от датата
на завеждане на претенцията по реда на чл. 380 КЗ (определение № 893 от 20.11.2014 г. по
т. д. № 1114/2014 г. на ВКС, ТК, I т. о. ), което води до неоснователно на направените във
въззивната жалба оплаквания.
Поради съвпадане на изводите на въззивния съд, с тези на първоинстанционния,
обжалваното решение в отхвърлителната му част, следва да бъде потвърдено, като правилно
и законосъобразно.
По отношение на направените в настоящото производството искания за
присъждане на разноски, въззивният съдът за да се произнесе взе предвид следното:
С оглед резултата от обжалването и оставяне без уважение на подадената
въззивната жалба на осн. чл. 273, във вр. с чл.78 от ГПК на въззиваемата страна се дължат,
сторените от нея разноски във въззивното производства. С оглед своевременно направеното
от въззиваемия искане на осн. чл.273 във връз. с чл. 78, ал.8 от ГПК в тежест на въззивника
следва да бъде възложено дължимото се юрисконсултско възнаграждение, което на осн.
чл.37 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ, се определя в
размер сумата от 150.00лв., предвид сложността на делото и неявяването на юрисконсулта
пред въззивната инстанция в открито съдебно заседание.
С оглед цената на иска, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване
съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. първо ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА №260681/09.06.2021 по гр.дело №1062 по описа за 2021 г. във вр. с
гр.дело №471/2019 г. на Районен съд Перник, в обжалваната му ЧАСТ.
ОСЪЖДА М. Б. М., ЕГН :**********, ДА ЗАПЛАТИ на „ОЗК - Застраховане“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Света София“ № 7
сумата в размер на 150.00 лв. /сто и петдесет лева/ представляваща юрисконсултско
възнаграждение за защита във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач
„ЕЛЕКТРИСИТЕ“ ЕООД ЕИК *********.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11