Решение по дело №4636/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1154
Дата: 19 май 2022 г. (в сила от 19 май 2022 г.)
Съдия: Невена Чеуз
Дело: 20221100504636
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 май 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1154
гр. София, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Ж, в закрито заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Свилен Станчев
Членове:Албена Ботева

Невена Чеуз
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело №
20221100504636 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 ал.2 т.6 от ГПК.
Съдът е сезиран с жалба, депозирана от „И.“ АД срещу отказа на ЧСИ – С.Х. по
изп.дело № 789/2020 г., с което е оставено без уважение искането да бъде прекратено
делото на основание чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК. В жалбата са развити съображения,
относно неправилността на обжалвания акт на ЧСИ и съдът е сезиран с искане за
неговата отмяна.
По делото са представени мотиви по реда на чл. 436 ал.3 от ГПК от ЧСИ Дамова,
с които е заявено становище за неоснователност на депозираната жалба.
Приложен е препис от изпълнителното дело.
Софийски градски съд, като прецени становищата и доводите на страните и
доказателствата по делото и на основание чл. 437 от ГПК, приема следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от легитимирана страна- взискател по изпълнението.
Жалбата е подадена в срока по чл. 436 ал.1 от ГПК.
В приложното поле на лимитивната и императивна норма на чл. 435 ал.2 от ГПК
е предоставена правна възможност на длъжника да обжалва отказа да се прекрати
изпълнителното производство с оглед т.6 на цитираната по-горе норма.
Разгледана по същество настоящият съдебен състав намира жалбата за
НЕОСНОВАТЕЛНА.
1
Изпълнителното дело е образувано въз основа на възлагателно писмо на СО
- Дирекция „Общински приходи“ на 08.03.2020 г. и приложено искане за образуване
на принудително производство срещу настоящия жалбоподател от 23.01.2020 г.
Приложен е и акт за установяване на задължения по чл. 107 ал.3 от ДОПК, влязъл в
сила на 11.12.2015 г.
С разпореждане от 10.03.2020 г. е изпратена покана за доброволно
изпълнение до длъжника.
На 10.03.2020 г. са изпратени запорни съобщения до търговски банки.
По делото е приложено писмо от „ЦКБ“ АД с вх. № 12027/19.03.2020 г., в
което е посочено, че е налице открита банкова сметка на длъжника в изпълнителното
производство и същата е блокирана до пълния размер на дължимата сума, посочена в
запорното съобщение.
С молба от 23.02.2022 г., длъжникът по делото е поискал неговото
прекратяване на основание чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК.
С разпореждане от 25.02.2022 г. ЧСИ – Х. е отказала да уважи молбата на
длъжника за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433 ал.1 т.8 от
ГПК.
При тези установени факти по делото, настоящият съдебен състав намира, че
липсва настъпила по съответния ред перемция на изпълнителното производство в
резултат на бездействие на взискателя, изразяващо се в непоискване извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години каквото е изискването на чл. 433
ал.1 т. 8 от ГПК. Взискателят още с възлагателното си писмо е възложил на ЧСИ да
предприеме изпълнителни действия по повод събиране на вземането, обективирано в
акта за установяване на задължения, въз основа на който е инициирано процесното
изпълнително производство. В изпълнение на сочените способи ЧСИ е наложил запор
върху сметки на длъжника като времевия промеждутък между същите е по-малък от
две години, поради което не са налице предпоставките на чл. 433 ал. 1 т.8 от ГПК.
Въпросът дали е изтекла погасителна давност за вземанията на взискателя вкл.
абсолютната такава, с оглед твърденията в жалбата, следва да се прецени в
производство по реда на чл. 439 ал.1 от ГПК, а не в рамките на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът приема, че жалбата е неоснователна.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА отказа на ЧСИ – С.Х. по изп.дело № 789/2020 г., с което е
оставено без уважение искането да бъде прекратено делото на основание чл. 433 ал.1 т.
2
8 от ГПК.
Решението е окончателно, на основание чл. 437 ал. 4 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3