№ 14876
гр. София, 30.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20231110127432 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Б. А. П., срещу л, с която е предявен
осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата в размер на
13 643,88 лева, представляваща застрахователно обезщетение по имуществена застраховка
„Каско“ за вреди на МПС „Шевролет Камаро“ с рег. № ,, настъпило на 14.09.2022 г. в гр.
София, ведно със законната лихва от 19.05.2023 г. до окончателното плащане, както и иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 710,95 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 02.12.2022
г. до 18.05.2023 г.
Ищецът поддържа, че между него и ответника била сключена имуществена застраховка
„Каско“ за лек автомобил „Шевролет Камаро“ с рег. № ,, собственост на ищеца. Твърди, че
на 14.09.2022 г. в гр. София, при движение по бул. „Ботевградско шосе“ с посока от с. Горни
Богров към с. Яна, водачът на МПС „Ситроен Ксара“ с рег. № , на около 300 метра преди АМ
Хемус предприел маневра „обратен завой“ и навлязъл в насрещното пътно платно, при
което реализирал ПТП с управлявания от ищеца МПС „Шевролет Камаро“ с рег. № ,. Сочи,
че във връзка с настъпилото застрахователно събитие отправил искане към ответното
дружество за заплащане на застрахователно обезщетение за вредите по процесното МПС, но
с уведомление от 02.12.2022 г. ответникът отказал плащане на такова. По така изложените
доводи предявява разглежданите искове и моли да бъдат уважени. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва предявените искове. Посочва, че предвид несъответствието между щетите и
снимковия материал от огледа е направено измерване на телеметричните данни, които били
записани в историята на модулите за сигурност на автомобила, като съгласно установеното
счита, че фактите относно настъпването на процесното ПТП са изопачени или премълчани
от ищеца. Посочва, че съгласно т. 28.7 от ОУ не дължи плащане на обезщетение при
умишлено премълчаване или даване на заблуждаваща информация относно обстоятелствата
по възникване на застрахователното събитие от страна на застрахования или негов
представител. Оспорва размера на иска като сочи, че не отговаря на действителните вреди.
Моли за отхвърляне на исковете и претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
1
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
За основателността на иска с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ в тежест на ищеца е да
докаже възникване на валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена
застраховка, настъпване в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие,
за което застрахователят носи риска, причинна връзка между застрахователното събитие и
настъпилите вреди, размер на вредите.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
правоизключващите си възражения, включително, че се касае за поведение на застрахования,
което освобождава отговорността на застрахователя да заплати обезщетение по процесния
застрахователен договор, а при установяване на горните обстоятелства - че е погасил
претендираното вземане.
В разглеждания спор с доклада по делото са отделени за безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между тях е бил сключен застрахователен
договор по имуществена застраховка „Каско“ за процесния автомобил „Шевролет Камаро“ с
рег. № ,, който е бил валиден към 14.09.2022 г.
Основният спорен по делото въпрос е относно механизма на настъпване на процесното
ПТП, респ. налице ли са твърдените в т. 28.7 обстоятелства, обуславящи основание
ответникът да откаже изплащане на застрахователно обезщетение.
Съгласно т. 28.7 от Общите условия на ответното дружество застрахователят не
обезщетява вреди възникнали по причина или вследствие на инсценирано застрахователно
събитие за застрахованото МПС; умишлено премълчаване или даване на заблуждаваща
информация относно обстоятелствата за възникване на застрахователно събитие от страна на
застрахования или негов представител, като ответникът се позовава на предвидените във
втората част на т. 28.7 условия.
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства – представените и
неоспорени протокол за ПТП № 1835563 от 14.09.2022 г., уведомление за настъпило
застрахователно събитие, опис-заключения по щета, административно-наказателната
преписка, образувана по повод процесното ПТП, заключението на автотехническата
експертиза, както и показанията на свидетеля Н. Т. Д., се установява, че на 14.09.2022 г. при
движение по бул. „Ботевградско шосе“ с посока от с. Горни Богров към с. Яна, преди АМ
Хемус, водачът на МПС „Ситроен Ксара“ с рег. № , предприема маневра за обратен завой,
вследствие на което реализира ПТП с насрещно движещото се МПС „Шевролет Камаро“ с
рег. № ,. Така описаният механизъм се потвърждава от показанията на свидетеля Н. Д., който
подробно описва настъпването на процесното ПТП, включително и обстоятелствата след
това. Така свидетелят посочва, че събитието е станало в тъмната част на денонощието,
посочва точното място на настъпването, като съгласно посоченото от свидетеля след като е
предприел маневрата обратен завой от насрещното платно се е приближил автомобил, с
който е настъпил удар. Съдът намира показанията на свидетеля за логични, последователни
и добросъвестно дадени, като същите не противоречат на останалите събрани по делото
доказателства. Изложеното от свидетеля и отразеното в посочените писмени доказателства
се подкрепя и от заключението на съдебната автотехническа експертиза, което съдът намира
за пълно, обективно и компетентно изготвено. Съгласно заключението щетите по
процесното МПС могат да настъпят в резултат на така описания механизъм на ПТП. Извод в
обратен смисъл не се обуславя от представения от ответника и изрично оспорен от ищеца
доклад за извлечени телеметрични данни от превозно средство, доколкото видно от
отбелязванията в него при извличането на данните са участвали три лица, две от които са
представители на ответното дружество. Нито едно от останалите събрани по делото
доказателства не сочи за твърдяното от ответника настъпване на два удара на процесното
МПС. При това положение неоснователно се явява наведеното от ответника възражение за
наличие предвиденото в т. 28.7 от Общите условия. Не се установява при дължимото от
ответника главно и пълно доказване твърдяното обстоятелство ищецът умишлено да е
премълчал или дал заблуждаваща информация относно обстоятелствата за възникване на
застрахователното събитие, което да освободи ответника от ангажиране на отговорността му
за изплащане на застрахователно обезщетение по процесния застрахователен договор.
2
При това положение и с оглед липсата на други наведени конкретни възражения от
ответника се налага извод, че по делото се установява настъпването на твърдяното
застрахователно събитие в срока на покритие по валидна застраховка „Каско“, поради което
ответникът носи отговорност за обезщетяване на настъпилите щети.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят
е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. В чл. 400, ал. 1 КЗ е посочено, че
действителната застрахователна стойност е стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго от същия вид и качество. От приетото по делото
заключение на автотехническата експертиза се установява, че действителната стойност,
необходима за възстановяване на МПС „Шевролет Камаро“ с рег. № , по средни пазарни
цени към датата на ПТП е 13 643,88 лева. Претендираната от ищеца сума е в същия размер,
поради което предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен в пълния
предявен размер.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 409 КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото
застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл. 405, освен в случаите на чл. 380, ал.
3. В случая между страните не е спорно, че застрахованото лице е уведомило застрахователя
за реализираното застрахователно събитие на 14.09.2022 г. (видно от уведомлението за
щета). Поради това следва да се приеме, че за застрахователя е възникнало задължение да
заплати обезщетение с изтичане на срока за произнасяне. Съгласно т. 44 от Общите условия
уговореният за изплащане на обезщетението срок е 15 работни дни от представяне на
всички поискани от застрахователя документи. В разглеждания случай видно от
представеното по делото уведомление до ищеца, с което ответното дружество е отказало
изплащането на обезщетение, към 02.12.2022 г. ответникът е в забава. Определено по реда
на чл. 162 ГПК дължимото обезщетение върху дължимата главница за периода от 02.12.2022
г. до 18.05.2023 г. (деня, предхождащ датата на подаване на исковата молба) възлиза на
сумата в размер на 710,95 лева, в какъвто размер е и претенцията на ищеца. При това
положение предявеният акцесорен иск се явява основателен и следва да бъде уважен в
пълния предявен размер.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
ищецът. Същият претендира такива в размер на 595,76 лева за платена държавна такса, 340
лева за платен депозит за вещо лице и 2040 лева за платено адвокатско възнаграждение с
вкл. ДДС. Ответникът релевира възражение за прекомерност на претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение, което съдът намира за неоснователно. За определяне на
възнаграждението следва да бъде взета предвид освен цената на исковете, фактическата и
правна сложност на делото, обстоятелството, че са проведени няколко съдебни заседания,
както и че адвокатското възнаграждение включва и ДДС. Ето защо се налага извод за
неоснователност на направеното от ответника възражение, поради което претендираните от
ищеца разноски следва да бъдат присъдени в пълния претендиран общ размер от 2975,76
лева.
Разноски в полза на ответника не се дължат.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА л, с ЕИК , и седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско
шосе“ № 67, да заплати на Б. А. П., с ЕГН ********** и адрес гр. София, ж.к. „Света
Троица“, бл. 383, вх. А, ет. 2, ап. 6, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ сумата в размер на
13 643,88 лева, представляваща застрахователно обезщетение по имуществена застраховка
„Каско“ за вреди на МПС „Шевролет Камаро“ с рег. № ,, настъпило на 14.09.2022 г. в гр.
София, ведно със законната лихва от 19.05.2023 г. до окончателното плащане, на основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 710,95 лева, представляваща обезщетение за забава в
3
размер на законната лихва за периода от 02.12.2022 г. до 18.05.2023 г., както и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 2975,76 лева – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4