О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София,
22.11.2019 г.
Софийският окръжен съд, наказателно
отделение, първи въззивен състав, в
закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЛАМЕН ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА НИКОЛОВА
АНЕЛИЯ ИГНАТОВА
като разгледа докладваното от съдия Игнатова
ВЧНД № 686 по описа на ОС София за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 345, ал.1
и сл. от НПК.
С определение
от 21.10.2019 г., постановено по НЧХД № 658/2015 г. по описа на РС Б., съдът
прекратил воденото по частна жалба на Г. Г. срещу подсъдимите И.Г., В. З., Х. Я.,
М. Б., Ц. Ц., М. Г., Ц.Б., Цв. Ц., Ц. М., Н. Д., Ф. Ф. и Я.И. наказателно
производство, поради изтекла абсолютна давност за наказателно преследване.
Със същото определение съдът е оставил без
уважение искането на защитника на подсъдимите Ц.Б. и Я.И. – адв. М. за
присъждане на осъществените от тях разноски по делото. Съдът приел, че не се
дължат разноски от частния тъжител на подсъдимите, тъй като разноските,
направени по наказателно-частен характер дела се възлагат на частния тъжител
само тогава, когато подсъдимият бъде оправдан или производството бъде
прекратено на основание чл. 24, ал. 4, т. 5 от НПК. За този извод
първоинстанционният съд се позовал на съдебна практика, обективирана в
посочените в атакуваното определение решения на ВКС.
Срещу така
постановеното определение, в частта за разноските,
в срок са постъпили частни жалби от адв. Б.М.. Излагат се аргументи в насока
неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на съдебния акт, тъй като в
разпоредбата на чл. 190, ал. 1 от НПК законодателят не разграничава основанията
за прекратяване на образуваното производство от частен характер, респективно
при кои от тях разноски по делото следва да се заплатят от частния тъжител;
като цитираната от съда съдебна практика се анализира като такава в обратния на
определението смисъл.
Иска се отмяна на
определението в атакуваната част и присъждане на сторените от двете подсъдими
разноски за адвокатски хонорар на частния тъжител.
С. окръжен съд,
като съобрази изложените в жалбите доводи и материалите по делото, намира
следното:
Производството по НЧХД № 658/2015 г. по описа
на РС Б. е образувано по частна тъжба на Г. Ц. Г. срещу подсъдимите И.Г., В. З.,
Х. Я., М. Б., Ц. Ц., М. Г., Ц.Б., Ц. Ц., Ц. М., Н. Д., Ф. Ф. и Я.И., за
извършено 02.04.2015 г. престъпление по чл. 148 от НК. С тъжбата е предявен и
граждански иск срещу всеки от подсъдимите в размер на по 20 000 лева,
ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното заплащане
на сумата, за причинените с деянието неимуществени вреди, като съдът е оставил
без уважение искането за разглеждането на гражданските искове в процеса.
С определение от 21.10.2019 г. наказателното
производство по НЧХД № 658/2015 г. по описа на РС Б. е прекратено поради изтичане
на предвидената в закона давност за наказателно преследване, като съдът отказал
да уважи искането на защитника на подсъдимите Ц.Б. и Я.И. – адв. М. за присъждане
на осъществените от тях разноски по делото.
Видно е от материалите по делото, че са
представени договор за правна помощ и съдействие от 10.11.2015 г. и пълномощно
от същата дата, от които е видно, че подсъдимата Я.Г.И. е заплатила изцяло и в
брой на адв. Б.М. от САК договореното възнаграждение в размер на 4 700
лева.
Представен е по делото и договор за правна
помощ от дата 18.10.2019 г., с която подсъдимата Ц.Х.Б. възлага на адв. Б.М. да
я представлява пред всички правораздавателни и административни институции, във
връзка със защитата на законните права и интереси на клиента по следните въпроси:
писмени и устни правни консултации; правни поръчки за изготвяне на договори;
участие и консултация в правни сделки и срещи и процесуално представителство по
граждански, административни и наказателни дела. Договореното между страните
възнаграждение за услугите е в размер на 2 370 лв., платено в брой при
подписване на договора. С пълномощно от същата дата подсъдимата Б. упълномощила
адв. М. да подава от нейно име и за нейна сметка искови молби, молби, жалби,
възражения, изпълнителни листове, решения по дела, заверени копия, съдебни
удостоверения, експертизи на вещи лица и всякакви други документи, както и да
получава същите; да завежда и води дела до приключването им пред всички съдебни
инстанции; в производства по отмяна и възобновяване; като извършва всички
съдопроизводствени действия и др., вкл. да я представлява пред всички съдилища,
прокуратури, Служба Полиция, НАП, общински служби и пред всички държавни,
общински органи, юридически и физически лица; да я представлява пред ВКС.
При така изложеното, С. окръжен съд съобрази
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 190, ал. 1 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за невинен или наказателното производство бъде прекратено, разноските по делата, образувани по тъжба на пострадалия, се възлагат на частния тъжител. От редакцията на закона е видно, че се визират всички случаи на прекратяване, без значение какво е основанието и дали е възникнало пред първата или въззивната инстанция.
Съдебната практика разкрива многообразие от случаи,
попадащи в хипотезата на прекратяване на наказателно производство, образувано
по тъжба на пострадалия, като в случаите, когато прекратяването на
производството не е резултат от поведението на частния тъжител и е извън
неговата воля, той действително не би следвало да понесе неблагоприятни
материални последици, поради това, че е упражнил конституционното си право на
съдебна защита. Недостатъците на нормативното разрешение, обаче, могат да бъдат
преодолени единствено по законодателен път. Действащата към момента процесуална
разпоредба е императивна и не предоставя възможност за преценка или различно
тълкуване. (вж. Решение
№ 241 от 29.11.2018 г. на ВКС по н. д. №
877/2018 г., I н. о., НК, докладчик съдията П. Ш., в същия смисъл и посочените
в атакуваното определение Решение № 86 от 18.03.2013 г. на ВКС по н. д. №
2369/2012 г., II н. о., НК, докладчик съдията Е.
А. и Решение
№ 350 от 12.09.2011 г. на ВКС по н. д. №
1749/2011 г., III н. о., НК, докладчик председателят Е. К.).
При така изложеното, мотивите на първоинстанционни съд относно
разноските са неправилни и не намират опора в разпоредбите на НПК, а частният
тъжител следва да понесе всички разноски по прекратеното поради изтекла давност
дело, вкл. тези на подсъдимите лица.
Що се отнася до обстоятелството кои разноски се дължат в конкретния
случай от частния тъжител Георгиев, въззивният съд счита, че несъмнено е
установено от представените по делото договор за правна защита и съдействие и
пълномощно, че подсъдимата Я.И. е заплатила на адв. Б.М. сумата от 4 700
лева, за оказаното от него процесуално представителство по НЧХД № 658/2015 г.
по описа на РС Б.. Следователно, разноски в такъв размер следва да бъдат
възложени на частния тъжител Г., като постановеното от районния съд определение
в тази му част следва да бъде отменено.
Не може, обаче, да се направи същия
извод по отношение на заплатената от подсъдимата Ц.Б. сума в размер на 2370
лева. Представените по делото договор за правна
помощ и пълномощно от дата 18.10.2019 г. касаят множество правни услуги, за
извършването на които Б. е заплатила на адв. М., без да е посочено изрично, че
сумата или част от нея представлява възнаграждение
именно за оказаната правна помощ и защита по настоящото дело. Ето защо липсва
основание претендираната от подсъдимата Б. сума от 2370 лева да бъде възложена
в тежест на частния тъжител, като контролираното определение в тази му част
следва да бъде потвърдено, макар и на друго основание.
Водим от горното, С. окръжен съд
О П Р
Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение
от 21.10.2019 г., постановено по НЧХД № 658/2015 г. по описа на РС Б., в
частта, с която съдът е оставил без уважение искането за присъждане на
осъществените от Я.И. разноски, като вместо това
ОСЪЖДА
Г. Ц. Г. с ЕГН ********** да заплати на Я.Г.И. с ЕГН **********
осъществените разноски за адвокатски хонорар в размер на 4 700 (четири
хиляди и седемстотин) лева.
ПОТВЪРЖДАВА определението относно разноските
в останалата му част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.