Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1009
09.12.2019 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на трети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар: Мария
Койнова
Прокурор: Валентина
Радева - Ранчева
като разгледа
докладваното от съдия Р.Чиркалева административно
дело № 1294 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.84 ал.2 вр. с чл.70 ал.1 от Закона за убежището и бежанците
(ЗУБ).
Образувано е по жалба на Ф.А.М. - гражданин на Е., с
адрес: РПЦ – Харманли, гр. Х., ж.к. „Д.“ №***, срещу Решение № УПХ 563/12.11.2019г.
на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците.
В жалбата се навеждат твърдения за незаконосъобразност
на оспореното решение, поради съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби на
закона. Обжалваният административен акт бил постановен в нарушение на чл.8 и
чл.9 от ЗУБ. Изложените съображения, основаващи отказа, били изцяло
незаконосъобразни, тъй като административният орган игнорирал факта, че
причините оспорващият да напусне страната били свързани с наличието на заплаха
за живота и сигурността му. В жалбата се цитира разпоредбата на чл.9, ал.1 от
ЗУБ и се сочи, че тежките посегателства можело да възникнат от действия или
бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или
не желае ефективно да противодейства. Жалбоподателят твърди, че изложил
подробно своята история пред административния орган и тя била възприета
правилно от същия. Решаващият орган обаче неправилно приел, че спрямо него не
били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Излагат се
съображения, че обжалваното решение било постановено при съществено нарушение
на административнопроизводствените правила. В тази насока се твърди, че решението
не съдържало нито един аргумент дали молбата за закрила била явно неоснователна
или не. Видно било от съдържанието на обжалваното решение, че в него били
обсъдени въпросите, свързани с обстановката в Е., обстоятелствата, свързани със
заплахите, на които оспорващият бил обект в Е.. Всичко това били обстоятелства,
които следвало да бъдат разгледани в производството по общия ред, тъй като
имали пряко отношение към основателността на молбата на оспорващия по същество.
Навеждат се доводи, че интервюиращият орган не изложил никакви аргументи защо
приема, че оспорващият се позовава на обстоятелства извън предмета на закона
или че не посочва причини за основателно опасение за преследване. Липса на
мотиви в тази част на решението представлявала съществено процесуално
нарушение, тъй като не били посочени фактическите основания за правните изводи
на интервюиращия орган. Интервюиращият орган изложил формално и бланкетно
определени факти и обстоятелства, още повече, че тези доводи били традиционно
използвани и в други аналогични случаи. В този смисъл решението представлявало
своеобразна „компилация“ между изводи по същество и правомощия, каквито
интервюиращия орган нямал, което било абсолютно незаконосъобразно до степен, че
граничело с нищожност на административния акт. На следващо място се твърди, че
при постановяване на обжалваното решение, интервюиращият орган допуснал
съществени нарушения на материалния закон. Навеждат се доводи, че неправилно
бил приложен и чл.13, ал.1, т.2 от ЗУБ. Заявил пред административния орган, че
ако му бъде отказана закрила в Република България на това основание бъде върнат обратно в Е.,
ако това било обективно възможно за българските имиграционни власти, ще бъде
изложен на опасност от сериозни посегателства и реален риск за живота и личната
му сигурност. Счита, че евентуалното му връщане в страната му на произход, с
оглед ситуацията в страната, би довело до заплаха за живота и сигурността му.
Всичко това идвало да покаже, че изпитвал опасения за живота си там и това била
причината да напусне страната, което обосновавало и страха му от преследване в Е..
Моли се да се има предвид и факта, че административният орган неправилно
тълкувал и прилагал нормата на чл.9 от ЗУБ, която представлявала транспониране
на чл.15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО. Видно от самия диспозитив на
чл.15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО, касаело се не за насилие, насочено
спрямо личността на търсещия закрила, а за заплаха за личността поради ситуация
на безогледно насилие, или иначе казано, липсвал личен елемент и съответно
степен на персонализация на заплахата, съобразно който да се преценява
заплахата или необходимостта от закрила. В тази насока било и Решението от 17
февруари 2009г. на Съда в Люксембург по дело №С-465/07г. тълкуване на разпоредбата
на чл.15 (С) от Директива 2004/83/ЕО. Поради неправилното тълкуване на
материалната норма, което приложил с оглед непълния текст на чл.9, ал.1, т.3
ЗУБ, административният орган стигнал до своя погрешен извод и постановил
процесния индивидуален административен акт в нарушение на материалната норма на
чл.15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО. Оспорващият счита, че обжалваното
решение противоречало на административнопроизводствените правила и на
материалните норми на чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ и най-вече на чл.9 от ЗУБ,
поради което моли да бъде отменено и да бъде върната преписката на
административния орган с указания молбата му да бъде разгледана в производство
по общия ред.
Ответникът - Интервюиращ орган на ДАБ при МС (Е. Ч.), в
представена чрез процесуален представител писмена защита моли жалбата да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита,
че жалбата е неоснователна.
Съдът, като
обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С молби до ДАБ при МС, подадени чрез СДВНЧ – Любимец,
Дирекция „Миграция“ с вх.№105450-2862/22.10.2019г. (под името Ф. А. А. М. от Е.)
и чрез РПЦ – Харманли с вх. №1306/30.10.2019г., заведени под рег. № УП 15358/30.10.2019г.
на ДАБ, чужденецът е поискал от властите в Република България предоставяне на
закрила. Тъй като чужденецът не разполагал с документи за самоличност,
последната е била установена с Декларация по чл. 30, ал.1, т. 3 от ЗУБ, видно
от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената Ф.А.М.,
гражданин на Е., роден на ***г. в Е., Алгарбия, неженен. Попълнен е
Регистрационен лист към молбата, в който търсещият закрила бил записан като Ф.А.М.,
роден на ***г. в Е., А., с постоянен адрес Е., К., религия – *****, етническа
принадлежност – ***, професия – ***, образование - *** ***,*** документи за
самоличност.
С Писмо рег. №УП 15358/30.10.2019г. на ДАБ, Директорът
на РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено
становище по постъпилата молба за международна закрила, като в писмото е
посочено, че на границата чужденецът се представил като Ф. А. А. М., роден на ***г.,
от Е.. Такова становище не е приложено по преписката.
На 30.10.2019г. с кандидата е проведено интервю по
Глава шеста, Раздел I- чл.63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в
протокол рег. № УП 15358/30.10.2019г. В хода на производството жалбоподателят е
заявил, че потвърждава казаното от него при попълване на регистрационния лист.
Не бил използвал други имена. Нямал роднини в държава-членка на ЕС. Напуснал Е.
на 14.10.2018г., легално, със самолет от летище К. до гр. И., Т.. Носел със
себе си своя паспорт. Останал в гр. И. около 9 месеца. В Република България
влязъл нелегално преди около три месеца с автобус. От гр. И. се качил на този
автобус. Били двама души и се скрили в багажното отделение на автобуса. При
влизане в България били заловени на границата. Целта му била да стигне до
Италия. Последният му адрес в страната му бил град К. Там живял до напускането
на Е.. Заявил, че е гражданин на Е.. Друго гражданство нямал. Нямал документи
за самоличност в себе си. Паспорта му, с който напуснал легално Е., го изгубил
в Т.. Заявил, че не е ****. Не притежавал разрешение за влизане или пребиваване
в друга държава – членка на ЕС. Не бил подавал досега молба за закрила. Не бил арестуван или
осъждан в държавата си по произход или в друга държава. Заявил, че е арабин. Не
е имал проблеми заради принадлежността си към тази етническа група. Посочил, че
е *******. Не е имал проблеми заради изповядваната от него религия. Нямал
проблеми с официалната власт в Е.. Не членувал в политическа партия или
организация. Не участвал в религиозни организации, общност, секта. Имал близки
роднини в страната си – двама братя и четири сестри имал в Е.. Живеели в град К..
Проблемът на роднините му, които се намирали в Е., била безработицата. Заявил,
че има средно образование. Завършил училище в гр. К.. Професията му била
строителен работник. Напуснал Е. заради бедността и безработицата в страната.
Досега не успял да изгради нормален живот за себе си в Е., а вече бил на ****
години. Родителите му починали и поради всички тези причини решил да напусне Е..Целта
му била да стигне до И. и да си намери работа там. Чул, че в И. било добре и
там ще има перспектива да осигури бъдещето си. Не бил заплашван. Не му било
оказвано насилие. Подал молба за закрила в Република България, защото можело и
в България да си намери работа и да има перспектива за развитие тук. Не искал
да се завръща в Е., защото смятал сега да остане в България, да си намери
работа тук и да се ожени. Това били всички причини, поради които напуснал страната
си и не желаел да се завърне в нея.
С Решение № УПХ 563/12.11.2019г. на Интервюиращ орган
при ДАБ, РПЦ - Харманли е била отхвърлена молбата за предоставяне на
международна закрила на Ф.А.М., на основание чл. 70, ал. 1, във вр. чл. 13, ал.
1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ.
В съдебно заседание, чужденецът въвежда твърдения, за наличие
на заплаха от смъртно наказание при завръщане в страната по произход. Заявява,
че е осъждан и е напуснал страната заради опасност от излежаване на наложените
му наказания.
При така
установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
Оспореното решение е съобщено на жалбоподателя на 13.11.2019г.,
а жалбата е подадена на 14.11.2019г.,
следователно същата е депозирана в преклузивния срок по чл. 84 ал.2 от ЗУБ.
Изхожда от активно легитимирана страна и е отправена до местно компетентния административен
съд. Ето защо се явява процесуално
допустима.
Разгледана по
същество е неоснователна.
Оспореното в настоящото производство решение е
издадено от компетентен орган – Е. Д. Ч., младши експерт в Регистрационно
приемателен център – гр. Х., определен със Заповед № РД05-422/08.06.2017г. на
Председателя на ДАБ на основание чл. 48, ал. 1, т. 10 от ЗУБ за интервюиращ
орган.
Оспореният административен акт отговаря на
изискванията за форма и съдържание, тъй като е мотивиран с посочване, както на
фактическите, така и на правните основания за постановяването му.
Не се установява при постановяването му да са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Оспореното решение е издадено в ускорена процедура в
производството по общия ред по реда на Глава VI, Раздел II. Съгласно чл.68,
ал.1, т.1 от ЗУБ, производството се образува с регистрирането на чужденеца по
подадена от него молба за международна закрила. В случая чужденецът е
регистриран на 30.10.2019г., а оспореният акт е издаден на 12.11.2019г. при спазване на срока по чл.70, ал.1 от ЗУБ
за произнасяне в ускорена процедура.
В хода на производството пред интервюиращия орган при
РПЦ-гр. Харманли при ДАБ, с чужденеца е проведено интервю, което е отразено в
нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на
разбираем за него език.
Съдът счита, че оспореното решение е съответно и на
материалния закон.
Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи
предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.8
и чл.9 от ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република
България се предоставя на чужденец, който поради
основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност,
политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира
извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се
ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.
Наличието и основателността на опасенията, следва да
бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за
статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води
до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде
получена от държавата по произход.
В настоящия случай, видно от протокола от проведеното
с оспорващия интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, същият изрично е заявил, че
напуснал Е. заради бедността и безработицата в страната. Досега не успял да
изгради нормален живот за себе си в Е., а вече бил на 34 години. Родителите му
починали и поради всички тези причини решил да напусне Е.. Целта му била да
стигне до И. и да си намери работа там. Чул, че в И. било добре и там ще има
перспектива да осигури бъдещето си. Настоящият съдебен състав намира, че
жалбоподателят е живеел сравнително спокоен живот в Е., не се установява срещу
него да е било осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал.4 и ал.5 от ЗУБ,
нито да има риск от бъдещо такова. В този смисъл, административният орган е
извършил единствено възможната преценка, изследвайки данните от бежанската
история на жалбоподателя и достигайки до обоснован извод относно липсата на
предпоставките за предоставяне на чужденеца на статут на бежанец. Правилно са
наведени съображения в насока, че причините, поради които Ф.А.М. е напуснал Е.,
не попадат в приложното поле на чл.8 от ЗУБ, респективно на чужденеца не може
да бъде предоставен статут на бежанец. Чужденецът не навежда твърдения за
наличие у него на опасения от конкретни репресии, предприети спрямо него или
членове на семейството му по причини, възведени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. В тази
връзка, от материалите по преписката не може да се направи извод за осъществено
спрямо чужденеца преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ, изразило се в
действия измежду посочените в ал.5 на
същата норма, поради което не са налице субективния и обективния елемент на
предвиденото в цитираната разпоредба понятие „основателни опасения от
преследване”. Следователно страхът на чужденеца от преследване по причините,
посочени в чл.8, ал.1 от ЗУБ не може да се прецени като обоснован. Заявеното от
последния не може да бъде свързано с нито една от посочените причини. При това положение правилен е изводът, който прави
ответникът, че оспорващия напуска, мотивиран единствено от съображения,
които не са релевантните за настоящото производство, а са провокирани от
желанието да стигне до И., по икономически съображения.
Съдът намира за правилна и обоснована преценката на
Интервюиращия орган и неоснователност на молбата за предоставяне на хуманитарен
статут на основанията, посочени в чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2. Съгласно чл. 9, ал. 1
от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на
изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае
да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на
реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или
екзекуция; 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; 3.
тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно
насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.
В разглеждания случай, чужденецът въобще не е навел
като причина за напускането на родната си страна наличието на опасност да бъде
осъден на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде подложен на изтезание
или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Изложените за първи път в
съдебната фаза на производството, доводи за наличие на осъдителни присъди
спрямо жалбоподателя, освен че не се подкрепят, с каквито и да било
доказателства от същия, не водят до различен извод спрямо заложените от
законодателя предпоставки, както за предоставяне статут на бежанец, така и за
предоставяне на хуманитарен статут.
Третата причина за предоставяне на хуманитарен статут
- тази по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ - тежки заплахи срещу живота и личността на
чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или
международен въоръжен конфликт, съдът също не приема за налична по отношение на
оспорващия.
За прецизност на мотивите на настоящото решение е
нужно да се посочи, че цитираната норма на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ е изцяло в
синхрон с чл.15, б. „в“ от Директива 2011/95/ЕО на Съвета от 13.12.2011 г. Със свое Решение от 17.02.2009 г. по дело №
C- 465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/,
по отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението на
чл.15, б.“в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета(отм.), Съдът на Общността (голям състав)
е постановил, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1.
съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя
за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи
доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото
лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по
изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото
протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните
национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите
на държавата- членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава
молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени
основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или
евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна
територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи.
Действително понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на европейския парламент и на съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текста на чл. 15 от последната
е преповторен в текста на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и
тълкуването дадено с Решение от
17.02.2009 г. по дело № С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз е запазило
своето значение.
В конкретния случай, за да отхвърли молбата за
закрила, решаващият орган се е позовал на фактите, изложени в Справка с вх. №
МД-623/08.11.2019г. относно Е., на Дирекция „Международна дейност” при ДАБ. На
основание чл.21, т.6 от Устройствения правилник на Държавната агенция за
бежанците при Министерския съвет, дирекцията събира, поддържа и актуализира база
данни за държави по произход и за трети сигурни държави, което включва обща
географска, политическа, икономическа и културна информация, както и информация
за правната уредба и за спазването на правата на човека. Цитираната справка е
изготвена от компетентен орган и в кръга на правомощията му, поради което
представлява официален писмен документ и обвързва съда да приеме за доказани
фактите, удостоверени със същата. Наред с това, по делото не са налице никакви
други доказателства, които да опровергават по съдържание информацията, цитирана
в изготвената справка. Разширенията, дадени в тълкувателно решение от
17.02.2009г. на Съда на Европейските общности (СЕО) по тълкуването на чл.15, б.
„в” от Директива 2004/83 ЕО (понастоящем чл. 15б“в“ от Директива 2011/95/ЕС), се
преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл.9, ал.1, т.3 от
ЗУБ. Според това решение, наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или
личността на молителя за субсидиарна закрила по изключение може да се счита за
установено, когато степента на характеризиращото въоръжения конфликт безогледно
насилие в страната достигне до такова високо ниво, че съществуват сериозни и
потвърдени основания да се смята, че цивилно лице поради самия факт на
пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични
заплахи. При подробен анализ на Справка с вх. № МД-623/08.11.2019г. съдът
намира, че на територията на Е. не е налице въоръжен конфликт.
Сигурността на държавата по произход търпи непрекъснато развитие и
промяна, като всеки решаващ орган или съд следва да отчита ситуацията такава,
каквато е към момента на решаване на спора пред него. В този смисъл и
доказателствата за действителното положение, от които да се направи извод за
сигурността за живота на търсещия убежище, следва да са актуални, както е в
настоящия случай.
От актуалната справка за положението в Е. става ясно,
че ситуацията там не е до такава степен усложнена, за да се приеме, че са
налице предпоставки за предоставяне на международна закрила на лицата от тази
държава. В тази връзка и с оглед разпоредбата на чл.9 ал.5 от ЗУБ,
интервюиращият орган правилно е отхвърлил молбата за закрила и в тази ѝ
част като неоснователна.
Не се установява да са налице и останалите основания,
визирани в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ.
Административният орган е изпълнил задълженията си и е
проверил доколко субективните опасения на жалбоподателя от преследване или
реална опасност от тежко посегателство са обективни. Обсъдена е обстановката в Е.,
данните от справката на ДАБ съвпадат с отразеното в решението на интервюиращия
орган, изводите на последния, че по
отношение на жалбоподателя не са налице причини от хуманитарен характер или
други основания, предвидени в действащото законодателство, които могат да
обосноват предоставянето на хуманитарен статут по реда на чл.9 от ЗУБ,
са правилни и законосъобразни.
С оглед изложеното, съдът счита, че оспореното решение
съответства на всички изисквания за законосъобразност и като незасегнато от порок, налагащ отмяната му, следва
да бъде потвърдено, а подадената против него жалба – отхвърлена като
неоснователна.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ф.А.М. - гражданин на Е.,
срещу Решение № УПХ 563/12.11.2019г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция
за бежанците.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: