№ 46
гр. Велико Търново, 28.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Георги Драгoстинов
Членове:Владимир Страхилов
Илина Гачева
при участието на секретаря Красимира П. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Въззивно гражданско
дело № 20214100500592 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 24.11.2020 година, постановено по гр. дело № 266 по описа на
Свищовски районен съд за 2019 година, „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР“-
ЕАД, гр. София, е осъдено да заплати на „СВИЛОЦЕЛ“-ЕАД, гр. Свищов, сумата от 19 900
лв., част от вземане, претендирано да възлиза на 25 246,31 лв., платено без основание като
цена за пренос електроенергия по мрежата на ответника, сумата от 3 897,31 лв., недължима
цена за достъп до мрежата за периода 01.03.2017 година – 31.03.2017 година, законна лихва
върху всяко вземане, считано от 01.03.2019 година насетне, както и направените от ищеца
разноски.
Решението е обжалвано от „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР“-
ЕАД, гр. София, с искане за отмяната му и постановяване на ново, уважаващо иска с
присъждане на разноски за две инстанции. Позовава се на неправилна преценка на
доказателствата и погрешно приложение на материалния закон.
Ответникът по жалбата - „СВИЛОЦЕЛ“-ЕАД, гр. Свищов – излага доводи за
безпорочност на атакуваното решение. Претендира разноски за второинстанционното
производство.
Съдът, като разгледа жалбите и обсъди доводите на страните по реда на чл.
271 от ГПК, приема:
Предявени са искове с правно основание 79, ал. 1, предложение първо във
1
връзка с чл. 55, ал. 1, предложение първо, и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.
Ищцовата страна – „СВИЛОЦЕЛ“-ЕАД, гр. Свищов - излага в исковата си
молба, че на ответното дружество е заплатило сумата от 25 246,31 лв., като цена за пренос
електроенергия по мрежата на ответника, сумата от 3 897,31 лв., като цена за достъп до
мрежата за периода от 01.03.2017 година – 31.03.2017 година.
Електричеството, за което са платени сумите за достъп и пренос, било
произведено и изцяло от собствени съоръжения, заради което не съществувало основание за
плащане. По реда на настоящото производство претендира присъждане на сумата от 19 900
лв., част от вземане, претендирано да възлиза на 25 246,31 лв., платено като цена за пренос
електроенергия по мрежата на ответника, сумата от 3 897,31 лв., недължима цена за достъп
до мрежата за периода 01.03.2017 година – 31.03.2017 година, ведно със законна лихва от
предявяване на исковете и разноски.
Ответната страна - „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР“-ЕАД,
гр. София - признава получаването на исковите суми, но оспорва исковете с възражения, че
са дължими на основание договорките между страните и чл. 29 от Правилата за търговия с
електрическа енергия. Претендира разноски.
Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установена фактическата
обстановка, посочена в мотивите на атакуваното решение. Споделя изводите на
първоинстанционния съд и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.
Доводите на ответника са неоснователни.
По делото е доказан фактът на свързване на мощностите на ищеца към
електропреносната мрежа да ответника. Този факт е само условие услугата по чл. 13, ал. 1 от
подзаконовия нормативен акт, цитиран от ответника – Правила за търговия с електрическа
енергия (в редакцията ДВ. бр.90 от 20 ноември, 2015 год.), да бъде осъществима, а не е равнозначен на
изпълнение на задълженията по договора за пренос на електрическа енергия през
електропреносната мрежа по смисъла на чл. 11, т. 2 от Правилата. Според чл. 154 от ГПК в
задачите на ответника е да установи процесното количество електричество да е „постъпило“
и да е „преносено“ по мрежата му, защото само така тезата му, че има основание да задържи
исковите суми би била основателна.
По-специално ищецът не е длъжен да доказва, че разполага със собствени
мощности, годни да произведат спорното количество електроенергия. За уважаване на иска
му е достатъчно да докаже плащане в търсения с исковата молба размер.
Затова меродавни за казуса са показанията на устройствата за измерване,
установяващи, че произведеното от ищеца за исковия период електричество равни на
процесното.
Изходът на спора и правилото на чл. 78, ал.1 от ГПК сочат, че ищецът има
право на разноски за второинстанционното производство, като стойност доказани в размер
на 1 460, 40 лв. Следва да се присъдят в тежест на ответника.
2
Искането на последния за намаляването им по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК е
неоснователно. Заплатеното адвокатско възнаграждение е разумно и съответства на
сложността на делото – правна и фактическа.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Потвърждава, по реда на чл. 271 от ГПК, решението от 24.11.2020 година, постановено по
гр. дело № 266 по описа на Свищовски районен съд за 2019 година.
Осъжда „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР“-ЕАД, гр. София, ЕИК: *********
да заплати на „СВИЛОЦЕЛ“-ЕАД, гр. Свищов, сумата от 1 460, 40 (хиляда четиристотин и
шестдесет лева и четиридесет стотинки) лв., разноски за второинстанционното
производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3