Р Е Ш Е Н И Е №
147
гр. Бургас, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр. Бургас, в съдебно заседание на първи февруари, през две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА РАДИКОВА
при
секретар С.А., като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА
адм. д.№1949 по описа за 2022 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във
връзка с чл. 27, ал.5 от Закона за подпомагане на земеделските производители
(ЗПЗП), във вр. с чл.166, ал.2 от ДОПК.
Образувано е по жалба, подадена от Т.Д.П., с ЕГН **********,
с адрес ***, чрез процесуални представители адв. Р.Д. и адв. М.Т., против Акт за установяване на публично държавно вземане рег.
№01-6500/1223/20.10.2022 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен
фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция, с който по отношение на Т.П. е
определено публично държавно вземане в размер на 6 045, 78 лв., представляващо
изплатена субсидия по направление „Биологично растениевъдство“ за кампании
2016, 2017, 2018 и 2019 г. във връзка с подадените от Т.Д.П. заявления за
подпомагане, на основание чл. 15, ал. 3, т. 3 и ал. 4, т. 1 от Наредба №4 от
24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.
Жалбоподателката иска оспореният акт да бъде отменен. Счита, че същият е незаконосъобразен поради съществено
нарушение на административнопроизводствените правила- липса на мотиви. Според
нея в издадения АУПДВ липсва изложение на фактическата обстановка и
конкретизация на основанията за възстановяване на сумите по отделните години.
Тази липса на мотиви препятствала преценката за спазване на материалния
закон.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител
адв. Д., поддържа жалбата и направеното с нея искане. Претендира присъждане на
разноски.
Ответникът – заместник изпълнителен директор на Държавен
фонд „Земеделие“, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Б. намира
жалбата за неоснователна. Претендира разноски – юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер. Прави възражение за прекомерност на претендираното от
жалбоподателката адвокатско възнаграждение.
Жалбата е процесуално допустима за разглеждане.
Подадена е от лице, адресат на акта и в предвидения от
закона срок.
І. ФАКТИТЕ:
Жалбоподателката Т.Д.П. е
земеделски производител, регистриран с Уникален регистрационен номер (УРН)
648463 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК).
С уведомително писмо изх. №02-020-6500/8967 от 08.12.2016 г. на заместник изпълнителния директор
на ДФ „Земеделие“ (л. 33-35) П. била одобрена по подаденото от нея заявление за
подпомагане с УИН 02/040716/14598 за участие по направление „Биологично
растениевъдство“ от ПРСР за периода 2014-2020 г.
С поемане на 5-годишeн ангажимент за извършване на
биологични дейности по това направление жалбоподателката била задължена всяка
година да подава „Заявление за подпомагане/плащане“, както и да представя
определен набор документи, изискуеми съгласно Наредба №4 от 24.02.2015 г. за
прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014 – 2020 г. (Наредбата).
С уведомителното писмо от 08.12.2016 г. П. била
уведомена, че съгласно чл. 33, ал. 1, т. 2 от Наредбата най-късно до 30
октомври на петата година от поемане на ангажимента следва да представи
сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените от нея
продукти с правилата на биологичното производство.
В изпълнение на поетия ангажимент жалбоподателката подала
за периода от пет последователни години заявление за подпомагане с УИН
02/040716/14598 за кампания 2016 г. (л.117-131), заявление за подпомагане с УИН
02/120717/23139 за кампания 2017 г. (л.100-116), заявление за подпомагане с УИН
02/110618/29113 за кампания 2018 г. (л.79-99), заявление за подпомагане с УИН
02/240419/33268 за кампания 2019 г.(л.56-78) и заявление за подпомагане с УИН
02/150620/42151 за кампания 2020 г. (л.36-55).
Въз основа на така подадените от жалбоподателката
заявления ДФ Земеделие – Разплащателна агенция изплатила на П. суми по
заявената за подпомагане мярка в общ размер 6045,78 лв., от които: 2015,26 лв.
за кампания 2016 г., 2015,26 лв - за кампания 2017 г., 2015,26 лв. - за кампания
2018 г, за кампания 2019 г. – 0 лв.
С писмо изх. №01-6500/1734/24.03.2021 г. (л.32)
ответникът уведомил жалбоподателката, че при извършена административна проверка
за спазване на поетия ангажимент е установил, че представеният от нея
сертификат за съответствие от 06.11.2018 г., издаден от „Кю Сертификейшън“ АД
(л. 30) не отговаря на изискването на чл. 33, ал. 1, т. 3 от Наредбата - да е
произведена биологична продукция от земеделската култура, формираща размера на
подпомагане за всички парцели, в годината на издаването на документа. В
приложение към уведомителното писмо били отразени резултатите от извършената
проверка по отношение на двата заявени за подпомагане парцела за кампания 2020
г.- не е представен сертификат или писмено доказателство. Във връзка с тези
констатации на жалбоподателката била предоставена възможност да направи
възражения и посочи допълнителни доказателства. Същата била уведомена, че ако не предприеме действия по
отстраняване на посочените нередности, биологичният ангажимент може да бъде
прекратен.
В отговор на полученото писмо, на 22.04.2021 г. П.
представила сертификат за съответствие №01/BG953/00360/18 от
06.11.2018 г., изд. от „Кю Сертификейшън“ АД (л. 30) и сертификационно писмо
№01/2018-BG953 (л. 31), като в писмено обяснение посочила (л.29), че приложените от
нея документи са доказателства, отговарящи на изискванията за отстраняване на
констатираната нередност.
При тези факти ответникът приел, че жалбоподателката не е
представила надлежен сертификат или писмено доказателство за съответствие на
произведените продукти с правилата на биологичното производство, доколкото
представеният от нея документ не отговарял на нормативните изисквания. Затова с
писмо от 15.12.2021 г. (л.28), на основание чл. 26, ал. 1 АПК, органът уведомил
П., че започва производство по издаване на акт за прекратяване на биологичен
ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие. Писмото било връчено на
жалбоподателката на 07.01.2022 г., видно от саморъчно поставения от нея подпис.
На 25.02.2022 г. заместник изпълнителният директор на ДФ
„Земеделие“ издал Акт за прекратяване на биологичен ангажимент
изх.№01-6500/1223/25.02.2022 г. по мярка 11 „Биологично земеделие“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 за кампания 2020
(л.26-27). В мотивите на акта било прието, че представеният от жалбоподателката
документ не изпълнявал изискванията всички одобрени земеделски площи да са
преминали период на преход и да е произведена продукция от земеделската
култура, формираща размера на подпомагане за всички площи, респ. декларирани по
мярката парцели, в годината на издаването на документа. Направен бил извод за
противоречие с разпоредбите на 15, ал.3,
т. 3, вр. с чл. 33, ал. 1, т. 2 от Наредба №4 от 24.02.2015 г. (ред. ДВ, бр. 76
от 2019 г., в сила от 27.09.2019 г.), чл. 48, ал.9 от Наредба №5 от 3.09.2018
г. за прилагане на правилата на биологично производство и на чл. 29 от
Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета от 28 юни 2007 година относно биологичното
производство и етикетирането на биологични продукти, с оглед на което ДФЗ-РА е
отказала финансова помощ и е прекратила поетия от жалбоподателката ангажимент.
Посоченият акт бил връчен на П. на 14.03.2022 г., която е
положила саморъчно подпис върху екземпляр от акта (л.27). По делото няма данни,
нито твърдения актът да е бил оспорен по административен и/или по съдебен ред.
С писмо от 28.07.2022 г. (л.23-24), на основание чл. 26,
ал. 1 АПК, ответникът уведомил жалбоподателката, че въз основа на влезлия в
сила акт за прекратяване на биологичния ангажимент открива производство по
издаване на акт за установяване на публично държавно вземане. С писмото било
указано на П., че разполага с възможност доброволно да възстанови недължимо
платената сума в размер на 6045, 78 лв., както и да представи възражения и
допълнителни доказателства по случая. Писмото било връчено на адресата на
09.08.2022 (л.25).
В указания й срок жалбоподателката не е изразила
становище и не е представила доказателства, относими към направените от органа
констатации.
На 20.10.2022 г. въз основа на влезлия в сила акт за
прекратяване на биологичен ангажимент от 25.02.2022 г. заместник изпълнителният
директор на ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция определил по отношение на Т.П.
публично държавно вземане, представляващо 100% от изплатената субсидия по
направление „Биологично растениевъдство“ за кампании 2016, 2017, 2018 и 2019г.
във връзка с подадените от Т.П. заявления за подпомагане в размер на 6 045, 78
лв., ведно с лихва от датата, следваща изтичането на срока за доброволно
плащане.
Издаденият АУПДВ бил връчен на жалбоподателката на
28.10.2022г.(л.22).
ІІ.ПРАВОТО:
Оспореният акт е издаден от компетентен орган. Според чл.
20а, ал. 5, във връзка с ал.6 от ЗПЗП в правомощията на Изпълнителния директор
на ДФ „Земеделие“ е да делегира със заповед правомощията си по издаване на
актове за установяване на публични държавни вземания на заместник
изпълнителните директори на фонда. По делото е представена Заповед №03-РД/3088/22.08.2022 г. (л.18-19), с която изпълнителният
директор на ДФ „Земеделие“ е делегирал на заместник изпълнителния директор
правомощието да издава и подписва актовете за установяване на публични държавни
вземания по всички схеми и мерки по директните плащания по чл.1 от Наредба №
5/27.02.2009г., в т.ч. и плащанията по мярка 11 „Биологично земеделие“ (чл.1,
т.28 от Наредбата).
Спазена е изискуемата от закона писмена форма.
В хода на административното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Спазени са изискванията на чл.26
и чл.34 от АПК за уведомяване на адресата за започване на административното
производство и предоставяне на възможност за участие в него.
Обжалваният акт е издаден в съответствие с относимите
материалноправни разпоредби и целта на закона.
Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал.3 от ЗПЗП (ред. ДВ,
бр. 18 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г.) Разплащателната агенция е длъжна да
предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и
надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските
фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции,
предвидени в законодателството на Европейския съюз. Ал. 5 на същия текст
предвижда, че вземанията, които възникват въз основа на административен договор
или административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
В случая вземането, предмет на установяване с оспорения
акт, се сочи като недължимо платено, възникнало въз основа на влязъл в сила
административен акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11
„Биологично земеделие“ и с оглед произхода на средствата за подпомагане по тази
мярка има характер на публично държавно вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2,
т. 8 от ДОПК.
В нормата на чл. 15, ал.3 от Наредба №4 от 24.02.2015 г.
са посочени условията, при които ДФЗ прекратява биологичния ангажимент и предприема
действия по възстановяване на получената финансова помощ, като в т. 3 е
посочено основание за прекратяване - неспазване изискванията на чл. 33, ал. 1,
т. 2, 3 и 5 от Наредбата. При неизпълнение на тези изисквания, ал. 4, т. 1 на
текста предвижда задължение за подпомаганите земеделски стопани да възстановят
получената до момента финансова помощ по съответното направление.
Посочената нормативна регламентация налага извод, че
фактите, релевантни за проверка законосъобразността на оспорения АУПДВ, се свеждат
до две кумулативни предпоставки – извършване на плащане в полза на земеделския
стопанин по мярка 11 „Биологично земеделие“ и прекратяване на биологичния
ангажимент с влязъл в сила административен акт.
Данните по делото сочат наличие и на двете материалноправни
предпоставки.
Жалбоподателката не оспорва,
че е получила финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ за
кампании 2016, 2017, 2018 и 2019г. в размер на 6 045,78 лв. Посочените плащания
се установяват и от представените извлечения от системата за електронни
бюджетни разплащания на ДФ Земеделие – Разплащателна агенция (л.141-144).
Не се спори и за наличието на втората предпоставка за
възникване на задължението за възстановяване на получената като финансово
подпомагане сума – а именно многогодишният ангажимент да е бил прекратен.
Издаденият акт за прекратяване на биологичен ангажимент
по мярка 11 „Биологично земеделие“ от 25.02.2022 г. е влязъл в законна сила.
Същият е бил редовно връчен на жалбоподателката, като няма данни да е бил оспорен
от нея пред по-горестоящ административен орган или съд. Актът е породил
съответните правни последици, поради което правилността на изложените в него
фактически и правни констатации и процедурата по издаването му не са предмет на
обсъждане в настоящото решение. Производството по прекратяване на ангажимента е
отделно административно производство, което приключва с индивидуален
административен акт, който е различен от процесния и подлежи на отделно
оспорване.
С факта на влизане в сила на административния акт по
прекратяването на биологичния ангажимент, по който е реализирано плащане,
административният орган в условията на обвързана компетентност е длъжен да
проведе производство за събиране на изплатените суми, а за земеделския стопанин
възниква задължението за възстановяване на получената финансова помощ.
Ето защо съдът приема, че влезлият в сила акт е
достатъчна предпоставка за търсене на изплатените на Т.П. суми във връзка с
ангажимента й по мярка 11, поради което правилно административният орган е
пристъпил към издаване на АУПДВ.
Съдът намира за неоснователно възражението на
жалбоподателката за липса на мотиви в обжалвания акт.
Макар и пестеливо, органът е изложил фактически и правни
основания за издаване на акта, посочвайки в обстоятелствената част на същия, че
с влезлия в сила акт от 25.02.2022 г. на основание чл. 15, ал. 3, т. 3 от
Наредба №4 от 24.02.2015 г. ДФЗ – РА е прекратила биологичния ангажимент на
жалбоподателката.
Съгласно постановките на Тълкувателно решение №16 от
31.03.1975 г. на ОСГК мотивите могат да се съдържат в отделен документ,
предхождащ постановяването на акта. В случая, фактическите констатации,
обосноваващи наличието на предпоставките за възстановяване на финансовата помощ
могат да бъдат изведени както от влезлия в сила акт за прекратяване на
биологичния ангажимент, така и от уведомителните писма за откриване на
административните производства по издаване на АУПДВ и по прекратяване на
ангажимента.
Съдът отбелязва, че в случая липсата на подробни
съображения в акта не би могло да бъде преценено като съществено нарушение, тъй
като обективно не води до друг правен резултат, нито ограничава правото на
защита на жалбоподателката.
Съдът приема, че публичното държавно вземане е правилно
определено в акта по основание и размер.
В случая биологичният ангажимент е прекратен на основание
чл. 15, ал. 3, т. 3 от Наредба №4/2015 г., като е установено, че
жалбоподателката не е представила изискуемия сертификат по чл. 33, ал. 1, т. 2
и 3 от същата наредба. Към този факт е била приложена разпоредбата на чл. 15,
ал. 4, т. 1 от Наредбата в действащата й редакция към момента на постановяване
на административния акт (ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г., преди
изменението – ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 26.04.2022 г.) и е определено
100 % възстановяване на получените суми.
При систематично тълкуване разпоредбите на чл. 15 и сл.
от Наредба №4/2015 г. съдът намира, че подпомаганите лица се задължават да
възстановят получената финансова помощ, когато ДФЗ е прекратил поетият ангажимент.
Т.е. установяването на публичното държавно вземане е последващ факт от влизане
в сила на акта за прекратяването на ангажимента. Следователно юридическите
факти, представляващи фактически основания за издаване на АУПДВ, са осъществени
при действието на сочените в акта за прекратяване разпоредби. В този смисъл при
определяне стойността на сумата за възстановяване са приложими нормите в
редакцията им към датата на издаване на акта за прекратяване на биологичния
ангажимент, а именно – чл. 15, ал. 4, т. 1 (ДВ., бр. 21 от 2021 г., в сила от
12.03.2021 г.), определящи дължимо възстановяване в размер 100 % от изплатената
финансова помощ.
За пълнота на изложеното съдът отбелязва, че дори в
случая да беше приложима новата редакция на посочената норма (ДВ, бр. 32 от
2022 г., в сила от 26.04.2022 г.), доколкото по делото са налице данни
(Приложение №1, л. 32, гръб), че жалбоподателката не е представила сертификат
по отношение на всички заявени за подпомагане парцели по мярка 11, то
процентното съотношение между размера на площите, за които няма представен
сертификат и декларираните площи през последната година на ангажимента
безспорно е 100 %, както е посочил и административният орган (въпреки липсата
на изрично пояснение в тази насока).
При това положение жалбоподателката дължи връщане на
цялата получена финансова помощ, за която няма спор, че е в размер на 6045, 78
лв.
Отделно от това, не се установява да е налице някое от
изрично регламентираните обстоятелства, които да обосноват частична или пълна
липса на задължение за възстановяване. Наличието на форсмажорни или
изключителни обстоятелства по смисъла на чл. 15, ал. 5 от Наредбата, в които
случаи при прекратяване на ангажимента не се изисква частично или пълно
възстановяване на получената финансова помощ, жалбоподателката не е твърдяла и
не е доказала нито в административното, нито в съдебното производство.
По тези съображения съдът намира, че оспореният АУПДВ,
като издаден без допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и при правилно приложение на
материалния закон, е законосъобразен и жалбата срещу него следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Предвид изхода на спора, следва да бъде уважено
своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника за
присъждане на разноски. На основание чл.143, ал.3 от АПК и чл.78, ал.8 от ГПК,
във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.24 от Наредба за
заплащането на правната помощ, на ответника следва да бъдат присъдени разноски
в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
С оглед горното и на основание чл.172, ал.2 АПК,
Административен съд Бургас, ІV-ти състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.Д.П., с
ЕГН **********, с адрес ***, подадена чрез процесуални представители адв. Р.Д.
и адв. М.Т., против Акт за установяване на публично държавно
вземане рег. №01-6500/1223/20.10.2022 г. на заместник изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция, с който спрямо Т.П. е
определено публично държавно вземане, представляващо изплатена субсидия по
направление „Биологично растениевъдство“ за кампании 2016, 2017, 2018 и 2019 г.
във връзка с подадените от Т.Д.П. заявления за подпомагане в размер на 6 045,
78 лв., на основание чл. 15, ал. 3, т. 3 и ал. 4, т. 1 от Наредба №4 от
24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.
ОСЪЖДА Т.Д.П., с ЕГН **********, да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция сума в
размер на 100 (сто) лева, представляващи разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд, в 14 -дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: