О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./13.11.2018
год.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно
заседание, проведено на тринадесети ноември през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
като разгледа докладваното
от съдия Павлова
в.ч.т.д. № 1777 по описа за
2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 423 ГПК.
Образувано е по
възражение на Г.Ц.М. ***, депозирано пред ВРС на 05.10.2018 год., срещу заповед
№ 7617/05.12.2016 год. за парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.
№ 2418/2018 год. на ВРС, 8-ми състав.
Длъжникът релевира твърдения, че на 03.10.2018 год. узнал за наложен
запор върху личната му банкова сметка ***, че при ЧСИ Христо Георгиев е
образувано изпълнително дело № 2418/2018 год. въз основа на издаден по ч.гр.д.
№ 2418/2018 год. на ВРС, 8-ми състав изпълнителен лист. Твърди се от
възразяващия длъжник, че извършеното връчване е нередовно поради
обстоятелството, че по посоченото дело са правени опити да се установи адреса,
на който същият е лично регистриран, без да е направен опит съобщенията да
бъдат връчени в качеството му на управител на ЕС, която ЕС е регистрирана под
рег.№ 915/15.12.2009 год. В допълнение се сочи, че дори при предприетото лично
връчване не е спазена процедурата за това доколкото не е изпълнено разпореждане
на съда за пускане на екземпляр от съобщението във пощенската кутия.
Насрещната
страна “Стоянов-06“ ЕООД депозира писмен отговор, в който изразява становище за
неоснователност на възражението поради спазена процедура по връчване на
съдебните книжа.
Депозираното възражение с дата 05.10.2018, като
подадено от надлежна страна, основано на неопроверганото твърдение за узнаване
за издадената заповед за изпълнение на 03.10.2018 год. /липсва положително
твърдение на кредитора за по-ранен момент/ и обосноваващо хипотезата на чл.423,
ал.1 т.1 ГПК за ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение, е процесуално
допустимо. По същество, настоящият състав на ВОС го намира за основателно, поради следните
съображения:
Производството пред Варненския районен съд е
образувано въз основа на заявление на “Стоянов-06“ ЕООД, с което съдът е
сезиран с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против Г.Ц.М.,
в качеството му на управител на УС на жилищна сграда с административен адрес
гр.Варна, ул.“Райко Жинзифов“ № 26 за парично вземане в размер на 22 626.57
лв., от които главница в размер на 16 842.32 лв., договорна неустойка в
размер на 16 842.32 лева и законна лихва от 02.02.2016 год. до
окончателното заплащане, ведно с разноски по делото.
Приемайки,
че са налице предпоставките за уважаване на заявлението, районният съд е разпоредил
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с
№ 7617/05.12.2016 год. и разпоредил Г.Ц.М.,
в качеството му на управител на УС на жилищна сграда с административен адрес
гр.Варна, ул.“Райко Жинзифов“ № 26 да заплати исковите суми., предприемайки
връчването на заповедта посочения в заявлението адрес на длъжника – гр.Варна, жк.”Младост“ № 2 вх.Г, ет.4 ап.56.
Видно
от приложените по заповедното производство съобщения всички са адресирани до
физическото лице Г.Ц.М., като както се посочи по-горе предприетото от запонведния съд връчване на съобщения е по настоящ адрес на
лицето Г.М. ***, на който адрес е залепено уведомление /без данни да е пуснато
такова в пощенската кутия на лицето/. Поради залепеното уведомление, е
предприето връчване на заповедта и по постоянен адрес ***, като съобщението
отново е изпратено до Г. Цветков М., в качеството му на „длъжник“
При
така осъщественото, заповедният съд е разпоредил доклад след изтичане на
двуседмичния срок и последващо – издаване на изпълнителния лист.
Надлежното връчване на
издадена заповед за изпълнение е гаранция за защита правата на длъжника в
изпълнителното производство. Това връчване е и една от предпоставките за
влизане в сила на заповедта и за издаване на изпълнителен лист въз основа на
нея. Връчването следва да бъде осъществено според общите правила на ГПК за
връчване на съобщения и съдебни книжа, като характерът на производството по чл.
423 ГПК възлага в тежест на подалия възражение длъжник да установи твърдяното
от него основание за приемане на възражението. В конкретния случай длъжникът
твърди наличието на предвиденото в разпоредбата на чл. 423 т.1 ГПК основание, а
именно: не надлежно връчване на заповедта за изпълнение поради ненадлежен
адресат на съобщението.
Така наведеното
твърдение се споделя от настоящия състав на ВОС. Съгласно разпоредбата на чл.37 ГПК, адресат на съобщението е лицето, за което е предназначено съобщението,
което предполага идентичност между длъжникът по издадената заповед и вписаният
в съобщението адресат. В конкретния случай, видно от материалите по заповедното
производство заповедта е издадена срещу Г.Ц.М., в качеството му на управител
на УС на жилищна сграда с административен адрес гр.Варна, ул.“Райко Жинзифов“ №
26, което сочи, че задължението на лицето е във връзка с осъществяваното от
него представителство на ЕС съгласно чл.23, ал.1 т.5 от ЗУС. Този извод, макар
и при използваната неприцизна формулировка в
заповедта, се налага и с оглед основанието, от което се твърди да произтича вземането
на заявителя – кредитор. Въпреки горното обаче, изготвените по делото съобщения
са адресирани и изпратени до Г.Ц.М. без каквото и да е отбелязване, че същият е
задължен в качеството си на управител на ЕС. Така е предприето и опит за
връчване на книжата на неговите лични адреси, а не на регистрирания адрес на
етажната собственост, на който е и извършената услуга, чието заплащане се
претендира. При това положение, без да се коментира редовността на
призоваването по предвидения по л.47 ГПК способ, се налага извод, че не са били
налице предпоставките за прилагане на фикцията за връчване при поставянето на
уведомление по чл.47, ал.5 ГПК.
Съвкупно, настоящият
състав на ВОС намира, че е налице твърдяното
от молителя-длъжник основание по т.1 на чл. 423 ГПК, поради което и
подаденото възражение следва да бъде прието, а изпълнението – спряно, на
основание чл.423, ал.2 изр.2 ГПК.
Възразилият
длъжник е сезирал съда и с искане за присъждане на разноски в производството по
чл.423 ГПК, които настоящият състав на ВОС намира, че не следва да му се
присъждат в настоящото производство. Повдигнатият пред въззивния съд спор в
производството по чл.423 ГПК има извънреден характер. Определението на
въззивния съд, с което се приема предявеното възражение, не разрешава
материалноправния спор за съществуването, ликвидността и изискуемостта на
заповедното задължение. Заповедта за изпълнение не се отменя, а актът на съда е
насочен единствено към възстановяване на положението, което би съществувало,
ако длъжникът беше подал възражението си в срока по чл. 414 от ГПК. Характерът
на производството по чл. 423 от ГПК сочи, че в същото въззивният съд не действа
като редовна инстанция, поради което и чл. 81 ГПК е неприложим. В
производството по чл. 423 от ГПК разноски в полза на длъжника се присъждат
единствено в хипотезата на чл. 423, ал. 3, във вр. чл. 411, ал. 2, т. 3 и т. 4
от ГПК, когато въззивният съд служебно обезсилва заповедта за изпълнение и
издадения въз основа на нея изпълнителен лист. В този случай, заповедното производство
приключва, респ. заявителят може да търси вземането си единствено по исков ред.
Във всички останали случаи произнасяне по дължимостта на разноски на длъжника
се дължи при окончателното разрешаване на въпроса за основателността на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – било от заповедния съд при
произнасяне в хипотезата на чл. 415, ал. 2 от ГПК /при обезсилване на
заповедта/, било от исковия съд при разрешаване на спора за съществуването на
вземането по оспорената заповед за изпълнение /в иска по чл.422 от ГПК/.
Горният извод се налага и по аргумент от т.4 от Тълкувателно решение №
6/06.11.2013 год. по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС на РБ, както и от
разрешението на т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 год. по тълк.дело №
4/2013 год. на ОСГТК на ВКС. Ето защо, независимо от изхода на спора, разноски
за настоящото производство не се следват.
Воден от
горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА възражението
на Г.Ц.М. ***, депозирано пред ВРС на 05.10.2018 год., срещу заповед №
7617/05.12.2016 год. за парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №
2418/2018 год. на ВРС, 8-ми състав.
СПИРА изпълнението на
заповед
№ 7617/05.12.2016 год. за парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.
№ 2418/2018 год. на ВРС, 8-ми състав.
ВРЪЩА делото на
Районен съд – Варна за даване на указания на
заявителя по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: