РЕШЕНИЕ
№ 21
гр. К., 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:Мария К. Дановска
Васка Д. Халачева
като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Въззивно гражданско дело
№ 20235100500015 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК.
Образувано е по депозирана жалба с вх. № 52/05.01.2023 г., подадена от Т. Д. Д. от гр.
К., в качеството му на длъжник по изпълнително дело № 20227410400362 по описа на ЧСИ с
рег.№ *** на КЧСИ Х.П., против разпореждане, обективирано в протокол с изх. №
18041/23.12.2022 г., с което е оставена без уважение молбата му с вх. № 13516/20.12.2022 г.
за прекратяване на изпълнителното производство. Атакуваното разпореждане се счита за
неправилно и постановено при нарушаване на процесуалните правила. Иска се отмяната му
и уважаване на молбата за прекратяване на изпълнителното производство. Претендира се
присъждане на направените по делото разноски.
Жалбодателят сочи, че на 02.12.2022 г. срещу него било образувано изпълнителното
дело, въз основа на изпълнителен лист № 531/29.11.2022 г. по гр. д. № 816/2022 г. по описа
на Районен съд – К. за изплащане на ежемесечна издръжка на Е. Т. Д.. Твърди, че
дължимата сума до м. ноември 2022 г. платил с платежен документ от 18.11.2022 г., а за м.
декември 2022 г. с платежен документ от 07.12.2022 г. Твърди, че към момента на издаване
на изпълнителния лист, бил изплатил задължението си, както и вноската за м. декември 2022
г. Определя се за редовен платец. Счита, че бил заставен да изплаща адвокатското
възнаграждение на взискателя по изпълнителното производство и съответните лихви.
Твърди, че е налице правен абсурд – според ЧСИ следвало да заплаща лихви върху суми,
изплатени преди издаването на изпълнителния лист, а именно - м.ноември 2022 г. в размер
на 43 лева, а за м.декември 0.50 лева.
Жалбодателят твърди, че изпълнителният титул за бъдещи плащания не следвало да
бъде приложим спрямо редовен платец. Счита, че всеки кредитор по бъдещи плащания
утежнява положението на длъжника с такси и разноски.
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК, чрез представител по пълномощие от взискателят Е. Т.
Д. е депозирано писмено възражение с вх. № 230/11.01.2023 г. с доводи за неоснователност
на жалбата.
1
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ Х.П. е изложила мотиви, с доводи за
неоснователност на жалбата. Твърди, че издръжката е присъдена като периодично плащане
и се дължи както текущо – всеки месец, така и за в бъдеще време – до настъпването на
посочените в изпълнителния титул правопогасяващи или правопрекратяващи юридически
факти.
Окръжен съд – К., за да се произнесе по депозираната жалба, взе предвид следното:
Изпълнително дело № 20227410400362 по описа на ЧСИ Х.П. с рег. № ***на КЧСИ, с
район на действие Окръжен съд – К., е образувано на 02.12.2022г. /Разпореждане с изх.№
16998/ по депозирано чрез процесуален представител от взискателя Е. Т. Д. искане с вх. №
12879/01.12.2022 г. и приложен изпълнителен лист № 531 от 29.11.2022 г., издаден по гр.д.
№ 816/2022 г. по описа на Районен съд - К., с който длъжникът Т. Д. Д. е осъден да заплаща
на Е. Т. Д. ежемесечна издръжка в размер на 300 лв., считано от 30.06.2022 г. до завършване
на редовна форма на обучение във ВУЗ, но не по-късно от навършване на 25 годишна
възраст, ведно със законната лихва при забава върху всяка просрочена вноска. С искането за
образуване на изпълнителното дело взискателят е възложил на съдебния изпълнител правата
по чл. 18 от ЗЧСИ. В изпълнение на тези му правомощия и след извършване на съответните
справки съдебният изпълнител на 07.12.2022 г. е наложил запор върху настоящи и бъдещи
вземания - върху банковата сметка на длъжника в „ОББ“ АД и върху две МПС- собственост
на длъжника.
На основание чл.458 ГПК е присъединена по закон като взискател и държавата за
установеното й вземане от 464.58 лв.
На 13.12.2022 г. на длъжника,чрез неговата сестра и пълномощник по делото, е
връчена покана за доброволно изпълнение, в която са отразени следните задължения: общо
задължение към 07.12.2022 г. от 3 295.22 лв., от което 1 810.00 лв. – главница, 41.52 лв. -
лихви, 400.00 лв. –допълнителни разноски /адв.хонорар/, 284.00 лв. разноски по
изпълнителното дело, сума към НАП в размер на 464.58 лв., както и такса по т.26 от ТТР
ЗЧСИ с ДДС в размер на 295.12 лв.
На 13.12.2022г. пълномощникът-сестра с изрично пълномощно П.Д.Ш. с молба с вх.
№ 13328/13.12.2022 г. е приложила платежно нареждане от 18.11.2022 г. за сумата 1 500 лв.,
съставляваща платена издръжка за периода 30.06.22 г.- 30.11.2022 г. и платежно нареждане
от 07.12.2022 г. за сумата 300 лв., съставляваща платена издръжка за м. 12.2022 г. С
молбата е направено и искане за вдигане на наложения запор по банковата сметка на
длъжника в „ОББ“ АД, който на 14.12.2022 г. е и вдигнат.
Приложените документи са изпратени чрез представител по пълномощие на
взискателя за сведение и становище, който с молба с вх. № 13436/16.12.2022 г.е поискал да
бъдат приспаднати платените суми, като изпълнителните действия да продължат по
отношение на следващите дължими суми; да не бъдат вдигани наложените обезпечителни
мерки, като е направил и искане за налагане на възбрана върху собствения на длъжника
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 40909.**********, представляващ
жилище апартамент, находящ се в гр.К., ул. „С.“ № *, бл.**, вх. *, ет. *, ап.** с площ от
88.33 кв.м., избено помещение № **, таванско помещение № **, ведно с 2.129 % идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.
На 20.12.2022 г. от длъжника по изпълнителното дело Т. Д. Д., чрез пълномощника, е
постъпила молба с вх. № 13516/20.12.2022 г., с която е поискано изпълнителното дело да
бъде прекратено. А с молба с вх. № 13516/20.12.2022 г. по изпълнителното дело е
представено платежно нареждане от 03.01.23 г. за сумата 300 лв., съставляваща платена
издръжка за м.01.23 г.
С обжалваното в настоящото производство разпореждане, обективирано в протокол с
изх. № 18041/23.12.2022 г., съдебният изпълнител е оставил без уважение депозираната от
длъжника молба с вх. № 13516/20.12.2022 г. за прекратяване на изпълнителното
производство.
Общо значимата в казуса разпоредба на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК предвижда
2
възможност за длъжника да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, прекрати или
приключи принудителното изпълнение. Право да искат прекратяване на изпълнителното
производство имат взискателят - в случаите на чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК и длъжникът - в
останалите случаи. Поради това, съдът намира, че жалбата е допустима- подадена е от
легитимирана страна, имаща интерес от обжалването, в законоустановения срок, срещу
подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител. Разгледана по същество,
жалбата е частично основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК изпълнителното производство се
прекратява, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или
квитанция от пощенска станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по
изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на делото, а
съгласно ал. 2 на същия член изпълнителното производство се приключва с изпълнение на
задължението и събиране на разноските по изпълнението.
В случая изпълнителното дело е било образувано за принудително изпълнение на
ежемесечно задължение за издръжка в размер на 300 лв., дължима от родител на навършило
пълнолетие дете за периода от 30.06.2022 г. до завършване на редовна форма на обучение
във ВУЗ, но не по-късно от навършване на 25 годишна възраст, ведно със законната лихва
при забава върху всяка просрочена вноска.
От приложеното в изпълнителното производството платежно нареждане от
18.11.2022 г. на „ОББ“ АД, се установява обстоятелството, че преди датата на образуване на
същото, а именно преди 02.12.2022г. сумата от 1500 лв., съставляваща издръжка за периода
30.06-30.11.2022г. е доброволно платена на взискателя от длъжника Т. Д. Д.. Казаното
обосновава приложение на цитираната разпоредба на чл.433, ал.1, т.1, предл.1 ГПК, т.е.
изпълнителното производството досежно сумата от 1 500 лв. е неправилно образувано,
защото към датата на образуването му, длъжникът няма задължение, което да е в този
размер и което да подлежи на принудително събиране. Прочие, следва изпълнителното
производство досежно сумата от 1500 лв., съставляваща ежемесечна издръжка в размер на
300 лв. на пълнолетното дете Е. Т. Д. за периода 30.06-30.11.2022 г., да бъде прекратено от
ЧСИ. Неоснователен в този аспект се явява изложения в мотивите на съдебния изпълнител
довод, че платените суми били приспаднати – такова действие за суми платени преди
образуване на изпълнителното дело няма легално приложение в закона, тук единствено
приложима е цитираната вече разпоредба на чл.433, ал.1, т.1, предл.1 ГПК, а именно
прекратяване, макар и частично. Това прекратяване след себе си води за ЧСИ и до
задължение да редуцира размера на разноските по изпълнението, вкл. и за адвокатското
възнаграждение на взискателя, и разбира се на размера на т.26 от ТТРЗЧСИ. Разбира се, ако
това не бъде извършено от съдебния изпълнител, за длъжника съществува правната
възможност по чл.435, ал.2, т.7 ГПК. Разбира се, и върху вземането в размер на 1 500 лв.,
което към датата на образуване на изпълнителното производство, не е подлежало на
принудително събиране, не се следва и начисляване на лихви, и същите в търсения от ЧСИ
размер от 43.06 лв., не се дължат. Още повече, че предварителното изпълнение на
присъдената издръжка е допуснато едва с постановеното по гр.д. № 816/2022 г.по описа на
РС-К. Решение № 368 от 02.11.2022 г.
По отношение обаче на вземането на взискателя Е. Д. за ежемесечна издръжка за
периода след образуване на изпълнителното производство, искането за прекратяване се
явява неоснователно, поради факта, че извършените след образуване на делото плащания са
били отчетени от съдебния изпълнител. В производството не е налице и възможността за
приключване на делото поради редовното плащане на текущите задължения за издръжка.
Процесното изпълнително дело е образувано за принудително изпълнение на задължения за
издръжка, чиято изискуемост настъпва ежемесечно. Заплащането на дължимата издръжка за
текущия месец не е основание за прекратяване или приключване на изпълнителното
производство, тъй като в следващия месец би могла да възникне необходимост от
принудително изпълнение. При това положение, за да е налице основание за приключване
на изпълнителното производство, съгласно чл. 433, ал. 2 ГПК, длъжникът следва да заплати
3
дължимата от него издръжка за целия определен период, като не съществуват пречки това да
стане и авансово. Прочие, следва да бъде изпълнено и задължението към присъединения по
силата на закона взискател-държавата.
При този изход на делото, следва направените от страните разноски, да бъдат поети
така, както са направени.
Водим от горното, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба с вх. № 52/05.01.2023 г., подадена от Т. Д. Д. от гр. К., ул. „С.“
№*, вх. *, ап. **, с ЕГН **********, ОТКАЗА, обективиран в протокол с изх. №
18041/23.12.2022 г., постановен по изпълнително дело № 20227410400362 по описа на ЧСИ
с рег.№ *** на КЧСИ Х.П., с район на действие Окръжен съд – К., В ЧАСТТА МУ за сумата
от 1 500 лв., съставляваща платена преди образуване на изпълнителното производство на
взискателя Е. Т. Д. ежемесечна издръжка от 300 лв. за периода от 30.06.2022 г. до 30.11.2022
г., и УКАЗВА на ЧСИ, като съобрази изложените мотиви, да прекрати изпълнителното
производство в тази му част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 52/05.01.2023 г., подадена от Т. Д. Д. от гр.
К., ул. „С.“ №*, вх. *, ап. **, с ЕГН ********** - длъжник по изпълнително дело №
20227410400362 по описа на ЧСИ Х.П. с рег. № *** на КЧСИ, с район на действие Окръжен
съд – К., в останалата й част, за прекратяване на изпълнителното производството в
останалата му част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4