Р Е Ш Е Н И
Е №
гр.Нова Загора, 22.02.2021 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Новозагорският районен съд в публично съдебно заседание на единадесети февруари
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: РОСИЦА НЕНОВА
при секретаря Д. Дечева
и в присъствието
на прокурора
като разгледа докладваното от съдия НЕНОВА гр.д. № 229 по описа
за 2020 година, за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е образувано по
искова молба от
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, с ЕИК *********,
с адрес/седалище/адрес
на управление/ - гр.София,
чрез пълномощника си юрк.И.Н.Н. против Д.Ж.А., с ЕГН **********, с постоянен адрес *** с правно основание Чл. 415 вр. с
чл.422 ал.1 от ГПК в условията на евентуалност – чл. 124, ал.2 от ГПК, с цена
на иска 3016.95лв.
В исковата молба се твърди, че на 18.12.2018 г. бил подписан Индивидуален
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г, сключен между
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, ЕИК ********* и „Агенция за събиране
на вземания" ЕАД с ЕИК *********, по силата на което вземането на
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД срещу Д.Ж.А., произтичащо от договор
за потребителски кредит № 2779955/ одобрен на 21.06.2017 г. и подписан на
29.06.2017 г, е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания"
ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и
всички лихви, такси, комисионни и други разноски на дружеството - кредитор.
Общите условия на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД съдържали изрична
клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза
на трети лица.
В исковата молба се твърди, че приложение
№ 1/18.12.2018 г. към Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 18.12.2018 г. било представено само с данните на кредитополичателя,
тъй като данните на останалите длъжници били защитени съгласно Закона за защита
на личните данни /чл. 2, ал. 2, т. 2, 3, 5, във вр. с чл. 23, ал. 1, 2, 3, във
вр. с чл. 26, ал. 2 от ЗЗЛД/ и приложенията към исковата молба не се представят
само на съда.
Твърди се, че съгласно чл. 4.3.
от рамковия договор за цесия, „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, в
качеството на цесионер се било задължило от името на цедента и за своя сметка
да изпраща уведомления за извършената цесия, за което „Агенция за събиране на
вземания“ЕАД имало изрично пълномощно от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг"
ЕАД. В изпълнение на договорните задължения и изискванията на закона на
кредитополучателя било изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за
извършената цесия, ведно с уведомление за предсрочната изискуемост с изх. № УПЦ-П-УКФ/2779955 от 21.91.2019г. от
страна на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД. Уведомлението било
изпратено чрез „Български пощи“ЕАД с известие за доставяне. Същото се било върнало
в цялост с отбелязване върху обратната разписка „непотърсена" пратка.
Ищцовото дружество изпратило повторно уведомително писмо, ведно с уведомление
за извършената цесия с изх. № УПЦ/УПИ-С-УКФ/2779955 от
14.05.2019 г. чрез
ЧСИ Таня Георгиева Маджарова, на когото „Агенция за събиране на вземания"
ЕАД била възложила правомощията по чл. 18, ал. 5 от Закона за частните съдебни
изпълнители. Уведомлението било връчено на ответника по реда на чл.47, ал. 5 от ГПК чрез залепване на уведомление на 05.06.2019 г.
Към исковата
молба ищцовото дружество представяло и
моли съда да приемете копие от уведомлението за извършената цесия и обявената
предсрочна изискуемост от страна на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД
чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД с изх.№ № УПЦ/УПИ-С-УКФ/2779955 от 14.05.2019 г., което моли съдът да връчи на
ответника ведно с исковата молба и приложенията към нея, в случай че последният
оспорел действията във връзка с уведомяването му за станалата продажба на
вземания, както и за настъпилата предсрочна изискуемост. Ищцовото дружество се
позовавало на постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. и Решение №
123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на II т. о., съгласно
които ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на
цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до
длъжника с връчване на препис от исковата молба, и съставлявало надлежно
съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на
вземането пораждало действие за длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и
същото следвало да бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното
право.
В исковата си молба ищецът моли,
в случай, че ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес и съдът
постанови горепосоченото връчване като нередовно, както и ако исковата молба
бъде надлежно връчена по реда на чл. 47, ал.1 от ГПК и в настоящето
производство безспорно се установи, че задължението на ответника, произтичащо
от посочения договор за паричен заем не е погасено, се моли съдът да приеме, че
получаването на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е
ирелевантно за основателността на предявените искове. Уведомлението по реда на
чл. 99, ал. 4 ЗЗД било предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от
двойното плащане на едно и също задължение. Длъжникът можел да възрази за
липсата на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с това твърди,
че вече е бил изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор
лице до момента на уведомлението, с оглед на което фактът кога и на кого е било
връчено уведомлението за прехвърленото вземане не било от значение за
основателността на иска, след като по делото безспорно се установи, че претендираното
с исковата молба задължение не е било погасено. В тази насока било Определение № 987/18.07.2011г. на ВКС по гр.дело 867/2011г., IV г.о. и
Решение №173/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело 788/201Зг., ТК.
Ищецът твърди в исковата молба,
че процесното вземане произтичало от потребителски паричен кредит № 2779955,
одобрен на 21.06.2017 г. и подписан на 29.06.2017 г. между Д.Ж.А. в качеството
на Кредитополучател и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, при спазване на
разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание Общите условия,
при които „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД предоставял потребителски
кредити. Цитираните Общи условия били неразделна част от договора за кредит. С
факта на подписването на Договора Кредитополучателят удостоверявал, че му бил
предоставен целият обем преддоговорна и договорна информация от страна на
банката, че е получил екземпляр от Общите и условия, бил запознат с тях и безусловно ги приемал.
При условията
на Договора за потребителски паричен кредит, Кредиторът предоставил на
Кредитополучателя потребителски паричен кредит в размер на 3638,72 лева, която
сума била преведена по посочената от Кредитополучателя банкова сметка ***.06.2017
г.
Подписвайки договора за кредит кредитополучателят
се бил задължил да ползва отпуснатата в кредит сума и да я върне ведно с
начислените лихви и разноски, в сроковете и при условията, указани в Договора,
на вноски, чиито брой, размер и падежи били посочени в погасителен план, който бил
неразделна част от договора за кредит. Посоченият в погасителния план размер на
всяка месечна погасителна вноска включвал съответна част от главницата на
отпуснатия кредит, лихвата върху нея към момента на предоставяне на кредита,
комисионната/таксата и съответна част от застрахователна премия. В погасителния
план били посочени и падежът на изискуемост и погасяване на всяка една от
вноските.
Съгласно клаузите на сключения
договор, усвоената парична сума по кредита за срока на действие на договора се
олихвявала с възнаградителна лихва, месечния размер на която бил фиксиран за
целия срок на договора и която се начислявала от датата на отпускане на
кредита. Така, подписвайки договора за кредит, страните били постигнали
съгласие възнаградителната лихва за срока на договора да бъде в общ размер на
2288,88 лв. Общата сума, която Кредитополучателят се бил задължил да върне при
сключване на договора за кредит била в размер на 5927,60 лв., която съгласно
клаузите на договора за кредит била платима на 65 броя анюитетни месечни
погасителни вноски. Страните били постигнали съгласие първите девет погасителни
вноски да включват единствено съответния размер договорна лихва, а останалите
56 вноски, всяка в размер на 101,07 лева, представлява сбор от дължимата
главница и договорна лихва. Първата погасителна вноска била дължима на
21.07.2017 г, а последната била с падеж на 21.11.2022 г, съгласно погасителен
план, неразделна част от Договора за кредит, в който бил посочен падежът на
всяка отделна погасителна вноска.
Твърди се, че крайният срок за
издължаване на всички задължения по кредита бил 21.11.2022 г./дата на последна
погасителна вноска, съгласно погасителен план/, но предвид обстоятелството, че
кредитополучателят не бил изпълнявал задължението си за заплащане в срок на
погасителните вноски, кредитът биле обявен за предсрочно изискуем, на основание
чл. 13, ал. 2, б. „а" от Общите условия, неразделна част от договора за
кредит, съгласно който кредиторът има право да обяви всичките си вземания по
предоставения кредит, в т.ч. изтекли
и непогасени вноски, остатъчна главница и остатъчни лихви, лихви за забава,
такси и комисионни за предсрочно изискуеми в пълен размер при неплащане на две
последователни погасителни вноски по кредита /главница и лихва/. От страна на
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД до кредитополучателят било изпратено
уведомително писмо с изх. № УПЦ/УПИ-С-УКФ/ 2779955, с което му било съобщено,
че поради допуснато просрочие и неплащане на погасителни вноски по договора
всички вземания по него били изискуеми изцяло и в пълен размер, считано от 05.06.2019
г. /датата на получаване на
уведомлението за предсрочна изискуемост/. Уведомителното писмо било връчено на
кредитополучателя чрез ЧСИ Таня Георгиева Маджарова на когото „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД била възложила правомощията по чл. 18, ал. 5 от
Закона за частните съдебни изпълнители. Уведомлението за обявяване на
предсрочната изискуемост било получено от длъжника на 05.06.2019 г.
Съгласно разпоредбите на
приложимите към Договора за кредит Общи условия, при забава в плащанията на
дължимите от Кредитополучателя суми, същият дължал на Кредитодателя, освен
всички просрочени и неизплатени месечни суми и обезщетение за забава в размер
на годишната законна лихва, разделена на 360 дни, за всеки ден на забава,
изчислена върху просрочената дължима главница. На посоченото основание, на
длъжника било начислено обезщетение за забава върху дължимите суми в общ размер
на 177,88 лв. за периода от 21.10.2017 г.
до датата на входиране на задължението в съда.
В исковата
молба ищецът твърди, че кредитополучателят не бил заплатил изцяло дължимия
паричен заем към Дружеството. Сумата, която била погасена към момента на
подаване на заявлението, била в размер на 386,00 лв., с която били погасени,
както следва: възнаградителна лихва - 346,90лв., главница - 38,43лв. и лихва за
забава - 0,67 лв.
Предвид изложеното в исковата
молба, се твърди, че за „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД възниквал правен
интерес да предяви вземането си по съдебен ред, с оглед на което била
депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист
по реда на чл. 410 от ГПК срещу Д.Ж.А. ***, съгласно което ищецът претендирал от
ответника в качеството му на кредитополучател по Договор за потребителски
кредит № 2779955 одобрен на 21.06.2017 г.
и подписан на 29.06.2017 г, да чу заплати: главница в
размер на 3600,29 лв., възнаградителна
лихва в
размер на 446,18 лв., начислена за периода от
21.10.2017 г. /падеж на първа
неплатена погасителна вноска/ до 18.12.2018 г.
/датата на прехвърляне на задължението/ и обезщетение за забава в размер на 177,21 лева, начислено
за периода от 21.10.2017 г. до
датата на подаване на заявлението в съда или сума в общ размер на 4223,68 лева, както
и законна лихва за забава от датата на депозиране на
заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението. Съдът е уважил
претенцията на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД и по образуваното ч.гр.д. №
1372/2019 г. по описа на PC-Нова Загора, съдът е издал заповед за изпълнение.
В исковата
молба се твърди, че след подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнен изпълнителен лист по реда на чл. 410 от ГПК пред съда до момента на
подаване на исковата молба, ответницата била погасила част от задължението, а
именно сума в общ размер на 1480,00 лева, с която били погасени, следните
задължения: главница в размер на 583,34 лева; договорна лихва в размер на
446,18 лева; обезщетение за забава в размер на 177,21 лева, законна лихва в
размер на 114,80 лева; разноски по заповедното дело в размер на 158,47 лева.
На 20.01.2020 г. ищцовото дружество получило съобщение с указание на
съда, в съответствие с чл. 415, ал. 1 от ГПК, че „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД може да предяви иск за установяване на вземането си в резултат на
което предявявало настоящата искова молба срещу Д.Ж.А.. С оглед извършени
плащания след момента на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответницата, с настоящата искова молба
ищцовото дружество претендирало само
непогасената част от задължението към настоящия момент, а именно: главница в
размер на 3016,95 лева, както и законна лихва за забава от датата на депозиране
на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението.
Ищцовото дружество моли съда да
приложи разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК в съответствие с дадените
указания в т. 9 от TP 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а именно, че съдът следва да вземе под
внимание всички падежирали вноски до приключване на съдебното дирене, настъпването
на които падежи се явявали нововъзникнали факти от значение за спорното право
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК /в тази насока били Решение №
184 от 4.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 60361/2016 г., IV г. о., ГК и Решение № 15/09.05.2017 г. по търг. д. № 60034/2016 г. на l-во гр. отд. на ВКС, постановени
по реда на чл. 290 от ГПК/.
Ищцовото дружество заявява в
исковата си молба, че в съответствие с трайната практика на съдилищата с
настоящата искова молба уведомявало ответника за предсрочната изискуемост на
кредита му за сумите, формиращи претенцията по евентуалния осъдителен иск.
С
оглед изложеното в исковата молба, ищецът моли съда да приложи
разпоредбите на чл. 235 от ГПК и да постановите съдебен акт по силата на който
да признаете за установено, че Д.Ж.А., ЕГН **********, с
настоящ адрес: ***, в качеството на кредитополучател по Договор за
потребителски кредит № 2779955, одобрен на 21.06.2017 г. и подписан на 29.06.2017 г., дължи на „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, с ЕИК *********, следните суми, присъдени в издадената
срещу него Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1372/2019
г, по описа на РС-Нова Загора, 1 състав, а именно: 3016,95 лв. /три хиляди и
шестнадесет лева и 95 стотинки/ - представляващи главница по 43 броя неплатени
погасителни месечни вноски за периода от 21.05.2019 г. до 21.11.2022 г, по отношение на които на основание чл. 13,
ал. 2, б."а" от Общите условия към договора за кредит е обявена предсрочна
изискуемост считано от дата 5.06.2019 г.
/датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост/; законна
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението за
издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист до окончателно погасяване
на дълга, както и моли съда да му присъди сторените и предявени разноски по
ч.гр.д. № 1372/2019 г, по описа на РС-Нова Загора.
В условията на евентуалност, ищецът моли
съдът в
случай, че не уважи изцяло или частично кумулативно предявените обективно
съединени положителни установителни искове срещу Д.Ж.А., да приложи
разпоредбите на чл. 235 от ГПК и да постанови съдебен акт, по силата на който да осъди Д.Ж.А.,
ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, в качеството на кредитополучател по
Договор за потребителски кредит № 2779955 одобрен на 21.06.2017 г. и подписан на 29.06.2017 г. да плати на
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД, с ЕИК ********* следните неизплатени
по процесния договор суми:3016,95 лв. /три хиляди и шестнадесет
лева и 95 стотинки/ - представляващи главница по 43 броя неплатени погасителни
месечни вноски за периода от 21.05.2019 г.
до 21.11.2022 г, по отношение на които на основание чл. 13, ал. 2, б."а"
от Общите условия към договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост
считано от дата 5.06.2019 г. /датата
на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост/;51,24 лв.
/петдесет и един лева и 24 стотинки/, представляващи обезщетение за забава за
периода от 21.10.2017 г. до датата
на подаване на исковата молба в съда;законна лихва върху главницата считано от
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното погасяване на
дълга.
Ищецът заявява, че ответникът
може да заплати дължимите суми по следната банкова сметка ***: IBAN: ***:
UBBSBGSF
Обединена
Българска Банка АД
Ищецът моли
съда да му бъдат присъдени и направените
съдебно деловодни разноски по настоящото производство.
С исковата молба ищецът представя и моли съда да приеме
следните писмени доказателства: Договор за потребителски кредит №
2779955 одобрен на 21.06.2017 г. и подписан на 29.06.2017 г, ведно с общи
условия и погасителен план; Сертификат за застраховка „Кредитна протекция
Плюс" ведно с общи условия; Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от дата 20.12.2016г.; Индивидуален
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 18.12.2018 г; Потвърждение за извършена цесия; Извлечение
от Приложение № 1 към индивидуалния договор за цесия, от което се удостоверява, че вземането на „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД спрямо ответника е предмет на договора за цесия; Пълномощни
от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД - 2 бр.; Уведомително писмо с изх.
№ УПЦ-П-УКФ/2779955 от 29.01.2019 г.
ведно с обратна разписка; Уведомително писмо с изх. № УПЦ/УПИ-С-УКФ/2779955 от
14.05.2019 г. ведно с уведомително
писмо и разписка.
С исковата си
молба ищцовото дружество прави следните доказателствени искания:
1.
Моли
съда да изиска и приложи служебно към настоящото дело ч.гр.д. № 1372/2019 г.,
по описа на PC-Нова
Загора.
2. Моли съда в случай, че
ответникът по настоящото дело оспори обстоятелствата, на които претендират
вземането си, да назначите съдебно - счетоводна експертиза,
вещото лице по която, след като се запознае с материалите по делото, както и с
документите, съхранявани в деловодството на ищеца, предоставени от цедента, да
отговори на следните въпроси:
- На коя дата е преведена на
кредитополучателя сумата, предмет на процесния договор за кредит?
- Има
ли извършени плащания по задължението? Кога са извършени и какви суми са
погасени с тях? На коя дата е изпаднал в забава Кредитополучателят?
- Какъв е размерът на непогасената
главница по процесния Договор?
- Какъв
е размерът на непогасената главница по процесния Договор за периода от
21.10.2017 г. до датата на входиране
на Заявлението за издаване на ЗИ и ИЛ в съда?
- Какъв
е размерът на непогасената възнаградителна лихва съгласно процесния Договор, дължима
до 18.12.2018 г. /датата на
прехвърляне на задължението/?
- Какъв
е размерът на лихвата за забава върху дължимата главница по т.4 и договорна
лихва вследствие на забавено плащане по процесния Договор, изчислена за периода
от 21.10.2017 г. до датата на
входиране на Заявлението за издаване на ЗИ и ИЛ в съда?
- Какъв
е размерът на лихвата за забава, вследствие на забавено плащане върху дължимата
главница по т.З за периода от
21.10.2017 г. до датата на подаване
на исковата молба в съда?
Ответникът в срока по чл.131 от ГПК представя писмен
отговор по предявения срещу него иск, чрез особения си представител - адв.М.П.М. ***. С отговора се оспорва по основание и размер предявеният от ищеца
установителен иск, както и този предявен в условията на евентуалност осъдителен
иск. Оспорва се по основание и размер и акцесорния иск предявен на осн. Чл.86
от ЗЗД/за лихви/. С отговора се оспорват изложените в исковата молба
обстоятелствакакто и представените писмени доказателства относно тяхната
истинност. Сочи и алтернативни твърдения, а именно: Твърди
се, че ответницата Д.Ж. Александрона не е била в договорни отношения с
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ЕАД по Договор за потребителски кредит №
2779955/29.06.2017г., по който да е усвоила сумата от 3 638.72лв. и да се
е била задължила да върне сумата в размер на 5 927лв. Алтернативно се
твърди, че сумата по кредита не е била предоставена от банката и усвоена от
отв.А.. алтернативно, се твърди, че дори отв.А. да е била вдоговорни отношения с „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ЕАД, цедент на ищцеа по процесния потребителски кредит, то А. нямала
неплатени задължения по него и по кредита не била настъпила предсрочна
изискуемост. Алтернативно, се сочи че дори и да е било налице задължение на
ответницата А. към ищец, то то не било в претендирания размер и на
претендираното основание.
В съдебно заседание ищецът редовно
призован – не изпраща представител, чрез нарочно депозирана молба по делото
моли съда да уважи предявените от
„Агенция за събиране на вземания“ЕАД срещу ответника Д.Ж.А., обективно
съединени установителни искове като признае за установено, че ответникът дължи
на ищцовото дружество всички присъдени суми съгласно заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1372/2019г. по описа на РС-Нова Загора. В
случай, че съдът отхвърли изцяло или отчасти предявените установителни искове,
ищецът моли съда да уважи предявените в
условията на евентуалност осъдителни такива. Претендира да му бъдат присъдени
извършените разноски по настоящото дело, както и разноските по заповедното
производство.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в
настоящото производство доказателства, намира за установено следното:
Безспорно е, че със заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК подадено пред РС-Нова Загора, ищецът е
поискал да му бъде издадена заповед за изпълнение и изпълнителен
лист срещу ответника, за сумата, както следва: 3600,29/три
хиляди и шестстотин лева и двадесет и девет стотинки/лева – представляващи
главница по 62 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от
21.10.2017 г. до 21.11.2022 г. , по отношение на които на основание чл. 13,
ал.2, б.“а“ от Общите условия към договора за кредит е обявена предсрочна
изискуемост считано от дата 05.06.2019 г./датата на получаване на уведомлението
за предсрочна изискуемост/; възнаградителна лихва: 446,18/четиристотин
четиридесет и шест лева и осемнадесет стотинки/ лева за периода от 21.10.2017
г. до 18.12.2018 г./дата на прехвърляне на задължението/; обезщетение за
забава: 177,21/сто седемдесет и седем лева и двадесет и една стотинки/лева за
периода от 21.10.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда –
31.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението в съда – 31.07.2019 г.,
до окончателното изплащане на задължението, както и разноски по делото в
общ размер на 134,47/сто тридесет и четири лева и четиридесет и седем
стотинки/лева, от които 84,47/осемдесет и четири лева и четиридесет и седем
стотинки/лева - държавна такса и 50.00/петдесет/ лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Въз основа на подаденото заявление в РС-Нова Загора било
образувано ч.гр.д. № 1372/2019г. по описа на РС-Нова Загора, по което била заповед за изпълнение № 957/10.09.2019г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК, която била връчена на ответника по реда
на чл. 47, ал.5 от ГПК, поради което с разпореждане № 37/06.01.2020г. по гр.д.
№ 1372/2019г. по описа на РС-Нова Загора на основание чл. 415, ал.2 от ГПК съдът е указал на заявителя/ищец по
настоящото дело/, че може в едномесечен срок от получаване на съобщението да
предяви иск за установяване на вземането си. Настоящият иск бил подаден в
определения срок, поради което и процесуално допустим.
От събраните в настоящото производство писмени
доказателства, неоспорени от ответника в срока по чл. 131 от ГПК, се установява,
че на 18.12.2018 г. е бил подписан
Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г, сключен
между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, ЕИК ********* и „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД с ЕИК *********, по силата на което вземането на
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД срещу Д.Ж.А., произтичащо от договор
за потребителски кредит № 2779955/ одобрен на 21.06.2017 г. и подписан на 29.06.2017
г, било прехвърлено
в полза на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ведно с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси,
комисионни и други разноски на дружеството - кредитор. Общите условия на
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД съдържали изрична клауза, която
уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
По делото е представено като
доказателство приложение № 1/18.12.2018 г. към Индивидуален договор за продажба
и прехвърляне на вземания от 18.12.2018 г. което било представено само с данните на
кредитополичателя/ответника по настоящото дело/, тъй като данните на останалите
длъжници били защитени съгласно Закона за защита на личните данни /чл. 2, ал.
2, т. 2, 3, 5, във вр. с чл. 23, ал. 1, 2, 3, във вр. с чл. 26, ал. 2 от ЗЗЛД/
и приложенията към исковата молба не се представят само на съда.
Съгласно чл. 4.3. от рамковия
договор за цесия „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, в качеството на цесионер
се е задължило от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за
извършената цесия, за което „Агенция за събиране на вземания“ЕАД имало изрично
пълномощно от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД. В изпълнение на
договорните задължения и изискванията на закона на кредитополучателя било
изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия,
ведно с уведомление за предсрочната изискуемост с изх. № УПЦ-П-УКФ/2779955 от 21.91.2019г. от
страна на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД. Уведомлението било изпратено
чрез „Български пощи“ЕАД с известие за доставяне. Същото се било върнало в
цялост с отбелязване върху обратната разписка „непотърсена" пратка.
Ищцовото дружество изпратило повторно уведомително писмо, ведно с уведомление
за извършената цесия с изх. № УПЦ/УПИ-С-УКФ/2779955 от
14.05.2019 г. чрез
ЧСИ Таня Георгиева Маджарова, на когото „Агенция за събиране на вземания"
ЕАД била възложила правомощията по чл. 18, ал. 5 от Закона за частните съдебни
изпълнители. Уведомлението било връчено на ответника по реда на чл.47, ал. 5 от ГПК чрез залепване на уведомление на 05.06.2019 г.
Ищцовото
дружество моли съда да приемете копие от уведомлението за извършената цесия и
обявената предсрочна изискуемост от страна на „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД с изх.№ № УПЦ/УПИ-С-УКФ/2779955 от 14.05.2019 г., което да връчи на ответника ведно с исковата молба
и приложенията към нея, в случай че последният оспори действията във връзка с
уведомяването му за станалата продажба на вземания, както и за настъпилата
предсрочна изискуемост, позовавайки се на постановените от ВКС на основание чл.
290 и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14 г. по т. д.
№ 1711/2013 г. на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год.
на II т. о., съгласно които ако към исковата
молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за
извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на
препис от исковата молба, и съставлявало надлежно съобщаване за цесията, съгласно
чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането пораждало действие за
длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и същото следвало да бъде съобразено от
съда, като факт от значение за спорното право.
Моли се съда в случай, че
ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес и съдът постанови
горепосоченото връчване като нередовно, както и ако исковата молба бъде
надлежно връчена по реда на чл. 47, ал.1 от ГПК и в настоящето производство
безспорно се установи, че задължението на ответника, произтичащо от посочения
договор за паричен заем не е погасено, да приеме, че получаването на
уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за
основателността на предявените искове. Уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от двойното плащане
на едно и също задължение. Длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване
за извършена цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено
от този кредитор лице до момента на уведомлението, с оглед на което фактът кога
и на кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане не е от значение за основателността на иска,
след като по делото безспорно се установи, че претендираното с исковата молба задължение
не е погасено. В тази насока било Определение № 987/18.07.2011г. на
ВКС по гр.дело 867/2011г., IV г.о. и Решение №173/15.04.2004г. на ВКС по
гр.дело 788/201Зг., ТК.
Видно от представените
доказателства по делото процесното вземане произтича от потребителски паричен
кредит № 2779955, одобрен на 21.06.2017 г. и подписан на 29.06.2017 г. между Д.Ж.А.
в качеството на Кредитополучател и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД,
при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание
Общите условия, при които „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД предоставя
потребителски кредити. Цитираните Общи условия са неразделна част от договора
за кредит. С факта на подписването на Договора Кредитополучателят удостоверява,
че му е предоставен целият обем преддоговорна и договорна информация от страна
на банката, че е получил екземпляр от Общите и условия и е запознат с тях и безусловно ги приема.
При условията
на Договора за потребителски паричен кредит, Кредиторът предоставил на
Кредитополучателя потребителски паричен кредит в размер на 3638,72 лева, която
сума била преведена по посочената от Кредитополучателя банкова сметка ***.06.2017
г.
Подписвайки договора за кредит
кредитополучателят се е задължил да ползва отпуснатата в кредит сума и да я
върне ведно с начислените лихви и разноски, в сроковете и при условията,
указани в Договора, на вноски, чиито брой, размер и падежи били посочени в
погасителен план, който бил неразделна част от договора за кредит. Посоченият в
погасителния план размер на всяка месечна погасителна вноска включва съответна
част от главницата на отпуснатия кредит, лихвата върху нея към момента на
предоставяне на кредита, комисионната/таксата и съответна част от
застрахователна премия. В погасителния план са посочени и падежът на
изискуемост и погасяване на всяка една от вноските.
Съгласно клаузите на сключения
договор, усвоената парична сума по кредита за срока на действие на договора се
олихвява с възнаградителна лихва, месечния размер на която бил фиксиран за
целия срок на договора и която се начислява от датата на отпускане на кредита.
Така, подписвайки договора за кредит, страните постигнали съгласие
възнаградителната лихва за срока на договора да бъде в общ размер на 2288,88
лв. Общата сума, която Кредитополучателят се е задължил да върне при сключване
на договора за кредит е в размер на 5927,60 лв., която съгласно клаузите на
договора за кредит била платима на 65 броя анюитетни месечни погасителни
вноски. Страните постигнали съгласие
първите девет погасителни вноски да включват единствено съответния размер
договорна лихва, а останалите 56 вноски, всяка в размер на 101,07 лева,
представлява сбор от дължимата главница и договорна лихва. Първата погасителна
вноска била дължима на 21.07.2017 г, а последната била с падеж на 21.11.2022 г,
съгласно погасителен план, неразделна част от Договора за кредит, в който бил
посочен падежът на всяка отделна погасителна вноска.
Крайният срок за издължаване на
всички задължения по кредита бил 21.11.2022 г./дата на последна погасителна
вноска, съгласно погасителен план/, но предвид обстоятелството, че
кредитополучателят не изпълнявал задължението си за заплащане в срок на
погасителните вноски, кредитът е обявен за предсрочно изискуем, на основание
чл. 13, ал. 2, б. „а" от Общите условия, неразделна част от договора за
кредит, съгласно който кредиторът има право да обяви всичките си вземания по
предоставения кредит, в т.ч. изтекли
и непогасени вноски, остатъчна главница и остатъчни лихви, лихви за забава,
такси и комисионни за предсрочно изискуеми в пълен размер при неплащане на две
последователни погасителни вноски по кредита /главница и лихва/. От страна на
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД до кредитополучателят/ответникът по
настоящото дело/ било изпратено уведомително писмо с изх. № УПЦ/УПИ-С-УКФ/
2779955, с което му било съобщено, че поради допуснато просрочие и неплащане на
погасителни вноски по договора всички вземания по него били изискуеми изцяло и
в пълен размер, считано от 05.06.2019 г.
/датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост/.
Уведомителното писмо било връчено на кредитополучателя чрез ЧСИ Таня Георгиева
Маджарова на когото „Агенция за събиране на вземания" ЕАД била възложила
правомощията по чл. 18, ал. 5 от Закона за частните съдебни изпълнители.
Уведомлението за обявяване на предсрочната изискуемост било получено от
длъжника на 05.06.2019 г.
Съгласно разпоредбите на
приложимите към Договора за кредит Общи условия, при забава в плащанията на
дължимите от Кредитополучателя суми, същият дължи на Кредитодателя, освен
всички просрочени и неизплатени месечни суми и обезщетение за забава в размер
на годишната законна лихва, разделена на 360 дни, за всеки ден на забава,
изчислена върху просрочената дължима главница. На посоченото основание, на
длъжника било начислено обезщетение за забава върху дължимите суми в общ размер
на 177,88 лв. за периода от 21.10.2017 г.
до датата на входиране на задължението в съда.
Кредитополучателят
не бил заплатил изцяло дължимия паричен заем към ищцовото дружеството. Сумата,
която е била погасена към момента на подаване на заявлението, била в размер на
386,00 лв., с която били погасени, както следва: възнаградителна лихва -
346,90лв., главница - 38,43лв. и лихва за забава - 0,67 лв.
Предвид изложеното в исковата
молба, за „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД възниквал правен интерес да
предяви вземането си по съдебен ред, с оглед на което била депозирала заявление
за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 410 от ГПК срещу Д.Ж.А. ***, съгласно което ищецът претендирал от ответника в
качеството му на кредитополучател по Договор за потребителски кредит № 2779955
одобрен на 21.06.2017 г. и подписан
на 29.06.2017 г, да чу заплати: главница в размер
на 3600,29 лв., възнаградителна лихва в размер на 446,18 лв., начислена
за периода от 21.10.2017 г. /падеж
на първа неплатена погасителна вноска/ до 18.12.2018 г. /датата на прехвърляне на задължението/ и обезщетение за забава в размер на 177,21 лева, начислено
за периода от 21.10.2017 г. до
датата на подаване на заявлението в съда или сума в общ размер на 4223,68 лева, както
и законна лихва за забава от датата на депозиране на
заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението. Съдът е уважил
претенцията на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД и по образуваното ч.гр.д. №
1372/2019 г. по описа на PC-Нова Загора, съдът е издал заповед за изпълнение.
Твърди, че
след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнен изпълнителен
лист по реда на чл. 410 от ГПК пред съда до момента на подаване на исковата
молба, ответницата била погасила част от задължението, а именно сума в общ
размер на 1480,00 лева, с която били погасени, следните задължения: главница в
размер на 583,34 лева; договорна лихва в размер на 446,18 лева; обезщетение за
забава в размер на 177,21 лева, законна лихва в размер на 114,80 лева; разноски
по заповедното дело в размер на 158,47 лева.
С оглед
извършени плащания след момента на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в съда срещу ответницата, ищцовото
дружество претендирало само
непогасената част от задължението към настоящия момент, а именно: главница в
размер на 3016,95 лева, както и законна лихва за забава от датата на депозиране
на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението.
Моли се съда да приложи
разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК в съответствие с дадените указания в т. 9 от TP 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а именно, да вземе под внимание всички
падежирали вноски до приключване на съдебното дирене, настъпването на които
падежи се явявали нововъзникнали факти от значение за спорното право съгласно
разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК /в тази насока били Решение № 184 от
4.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 60361/2016 г., IV г. о., ГК и Решение № 15/09.05.2017 г. по търг. д. № 60034/2016 г. на l-во гр. отд. на ВКС, постановени
по реда на чл. 290 от ГПК/.
Ищцовото дружество заявява, че в
съответствие с трайната практика на съдилищата с настоящата искова молба уведомявало
ответника за предсрочната изискуемост на кредита му за сумите, формиращи
претенцията по евентуалния осъдителен иск.
Ищецът
„Агенция за събиране на вземания“ЕАД моли съда да
приложи
разпоредбите на чл. 235 от ГПК и да постановите съдебен акт по силата на който
да признаете за установено, че Д.Ж.А., ЕГН **********, с
настоящ адрес: ***, в качеството на кредитополучател по Договор за
потребителски кредит № 2779955, одобрен на 21.06.2017 г. и подписан на 29.06.2017 г., дължи на „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, с ЕИК *********, следните суми, присъдени в издадената
срещу него Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1372/2019
г, по описа на РС-Нова Загора, 1 състав, а именно: 3016,95 лв. /три хиляди и
шестнадесет лева и 95 стотинки/ - представляващи главница по 43 броя неплатени
погасителни месечни вноски за периода от 21.05.2019 г. до 21.11.2022 г, по отношение на които на основание чл. 13,
ал. 2, б."а" от Общите условия към договора за кредит е обявена
предсрочна изискуемост считано от дата 5.06.2019 г. /датата на получаване на уведомлението за предсрочна
изискуемост/; законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист до
окончателно погасяване на дълга, както и моли съда да му присъди направените разноски
по ч.гр.д. № 1372/2019 г. по описа на РС-Нова Загора.
В условията на евентуалност, ищецът моли
съдът в
случай, че не уважи изцяло или частично кумулативно предявените обективно
съединени положителни установителни искове срещу Д.Ж.А., да приложи
разпоредбите на чл. 235 от ГПК и да постанови съдебен акт, по силата на който да осъди Д.Ж.А.,
ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, в качеството на кредитополучател по
Договор за потребителски кредит № 2779955 одобрен на 21.06.2017 г. и подписан на 29.06.2017 г. да плати на
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД, с ЕИК ********* следните
неизплатени по процесния договор суми: 3016,95 лв. /три хиляди и шестнадесет
лева и 95 стотинки/ - представляващи главница по 43 броя неплатени погасителни
месечни вноски за периода от 21.05.2019 г.
до 21.11.2022 г, по отношение на които на основание чл. 13, ал. 2,
б."а" от Общите условия към договора за кредит е обявена предсрочна
изискуемост считано от дата 5.06.2019 г.
/датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост/;51,24 лв.
/петдесет и един лева и 24 стотинки/, представляващи обезщетение за забава за
периода от 21.10.2017 г. до датата
на подаване на исковата молба в съда;законна лихва върху главницата считано от
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното погасяване на
дълга. Ищецът претендира да му бъдат
присъдени и направените по настоящото производство разноски.
По делото е
назначена от съда и изготвена и приета от съда и страните без възражения
съдебно-счетоводна експертиза. Видно от заключението на вещото лице С.К.С. в
чиято компетентност и безпристрастност съдът не се съмнява, се установява
следното:
1.
„УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ЕАД превежда на кредитополучателя Д.Ж.А. сумата по
процесния договор за кредит на 29.06.2017г.
2.
Кредитополучателят
Д.Ж.А. е внесла за погасяване на задължението си по процесния договор сума в
размер на 386.00 лв. с които е погасила лихви – 346.90лв. - лихва за просрочие
– 0.67лв. и главница – 38.43лв. След цедиране на задължението на „Агенция за
събиране на вземания“ЕАД А. внася сума в размер на 1480.00 лева с които са
погасени както следва: лихва/договорна/ - 446.18лв.; главница – 583.34лв.;
обезщетение за забава – 177.21лв.; законна лихва – 114.80лв.; разноски –
158.47лв.. Кредитополучателя А. изпада в забава на основание чл.13 ал.2 б.“а“
от процесния договор на 06.12.2017г./Агенция за събиране на вземания“ЕАД приема
за дата на изпадане в забава – 05.06.2019г. – датата на получаване на
уведомлението за предсрочна изискуемост/.
3.
Непогасената
главница по процесния договор е в размер на 3016.95лв.;
4.
Непогасената
главница по процесния договор за периода от 21.10.2017г. до датата на входиране
на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист/01.08.2019г./ е в размер на 3 600.29лв.
5.
Непогасената
възнаградителна лихва съгласно процесния договор дължима до 18.12.2018г./датата
на прехвърляне на задължението/ е в размер на 446.18лв.;
6.
Лихвата
за забава върху дължимата главница по т.4 и договорната лихва вследствие на
забавено плащане по процесния договор, изчислена за периода от 21.10.2017г. до
датата на входиране на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и
изпълнителен лист/01.08.2018г./ е в размер на 729.55лв.;
7.
Лихвата
за забава вследствие на забавено плащане върху дължимата главница по т.3 за
периода от 21.10.2017г. до датата на подаване на исковата молба в
съда/21.02.2020г./ е в размер на 715.74лв.
Със сключения договор за цесия ищецът е придобил изцяло
задължението на ответника към кредитодателя по Договор за потребителски
паричен кредит № 2779955 одобрен на 21.06.2017г. и подписан на 29.06.2017г.
между Д.Ж.А. в качеството на Кредитополучател и „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ЕАД., поради което и неиздължените суми се дължат на цесионера –
ищец в настоящото производство, след уведомяването на длъжника. Или искът за
установяване на дължимост на вземането, за което е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело №
1372/2019 г. по описа на НЗРС се явява
основателен и доказан, до размера посочен в исковата молба, а именно: 3016,95лв.
/три хиляди и шестнадесет лева и 95 стотинки/ - представляващи главница по 43
броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от 21.05.2019 г. до 21.11.2022 г, по отношение на които
на основание чл. 13, ал. 2, б."а" от Общите условия към договора за
кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от дата 5.06.2019 г. /датата на получаване на уведомлението
за предсрочна изискуемост/, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 31.07.2019г. - датата на
подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен
лист до окончателно погасяване на дълга, тъй като след подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнен изпълнителен лист по реда на
чл. 410 от ГПК пред съда до момента на подаване на исковата молба в съда,
ответницата а. е погасила
част от задължението, а именно сума в общ размер на 1480,00 лева, с която били
погасени, следните задължения: главница в размер на 583,34 лева; договорна
лихва в размер на 446,18 лева; обезщетение за забава в размер на 177,21 лева,
законна лихва в размер на 114,80 лева; разноски по заповедното дело в размер на
158,47 лева.
Ответника не представя доказателства за
заплащане горепосочените суми, което
е в негова тежест на доказване, поради което и съдът приема, че задължението на ответника Д.Ж.А. не е изпълнено и съдът следва да
признае за установено, че ответникът дължи на ищеца горепосочените суми.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати направените на
ищеца направените по настоящото дело разноски, както следва: 60.34лв.-държавна
такса, 440.00 лева – възнаграждение за особен представител, 350.00 лева –
юрисконсултско възнаграждение и 250.00 лева – възнаграждение за вещо лице,
както и направените разноски по заповедното производство, както следва:
84.47лв. – държавна такса и 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено, по отношение на Д.Ж.А., с ЕГН **********, с постоянен адрес *** ЧЕ
ДЪЛЖИ НА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, с ЕИК *********, с
адрес/седалище/адрес на управление/ - гр.София,
бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
представлявано от Димитър Бориславов Бончев – Изпълнителен директор СУМАТА: 3016,95/три
хиляди и шестнадесет лева и деветдесет и пет стотинки/ лева – главница, ведно
със законната лихва върху главницата от 31.07.2019г./датата на депозиране на
заявлението в съда/ до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Д.Ж.А., с ЕГН **********, с настоящ адрес *** ДА ЗАПЛАТИ НА „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, с ЕИК *********, с адрес/седалище/адрес
на управление/ - гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт,
ет. 2, офис 4, представлявано от Димитър Бориславов Бончев – Изпълнителен
директор направените по настоящото дело разноски, както следва: 60.34/шестдесет
лева и тридесет и четири стотинки/лева - държавна такса, 440.00/четиристотин и
четиридесет/лева – възнаграждение за особен представител, 350.00/триста и
петдесет/лева – юрисконсултско възнаграждение и 250.00/двеста и петдесет/лева –
възнаграждение за вещо лице.
ОСЪЖДА Д.Ж.А., с ЕГН **********, с настоящ адрес *** ДА ЗАПЛАТИ НА „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, с ЕИК *********, с адрес/седалище/адрес
на управление/ - гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт,
ет. 2, офис 4, представлявано от Димитър Бориславов Бончев – Изпълнителен
директор направените разноски по
ч.гр.д. № 1372/2019г. по описа на РС-Нова Загора, както следва: 84.47/осемдесет
и четири лева и четиридесет и седем стотинки/лева – държавна такса и
50.00/петдесет/лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен
в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: