№ 11274
гр. С, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20231110117572 по
описа за 2023 година
Предявен e иск от В. М. Д., ЕГН **********, чрез адв.Т., със съдебен адрес гр.С,
ж.к.Л, бл.44, вх.Б, партер, насочен срещу „Т С“ ЕАД, със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.“Я“ № 23Б, представлявано от А А и И Е, за признаване за установено, че ответното
дружество дължи на ищеца сумата от 381.20 лв., представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди от незаконосъобразно принудително изпълнение, които вреди
представляват законната лихва за периода от 16.03.2021 г. до 22.11.2022 г. върху събраната
сума по изп.дело № 2017... по описа на ЧСИ С Я, рег.№... от КЧСИ, ведно със законната
лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК – 03.02.2023 г., до окончателното плащане на дължимото.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се сочи, че през 2016 г. ответното дружество е образувало срещу
ищеца и съпругата му заповедно производство, по което е издаден изп.лист, а въз основа на
него и образувано изп.производство пред ЧСИ С Я, по което от ищеца е събрана сумата от
2224.00 лв. Твърди се, че ищецът е подал възражение по реда на чл.423 от ГПК, прието от
СГС, а след това в развилото се исково производство претенциите на „Т С“ ЕАД са
отхвърлени„, респ. заповедта за изпълнение не е влязла в сила и осъщественото въз основа
на издадения по нея изп.лист е незаконосъобразно.
Аргументира се становище, че образуваното срещу ищеца принудително изпълнение
е въз основа подадена от служители на ответника молби, които действия са в рамките на
възложената им от дружеството работа. С оглед на това се аргументира отговорността на
последното за претърпените от ищеца вреди, изразяващи се в законната лихва върху
удържаната по изп.дело сума за времето, в което той не е могъл да разполага и да си служи с
нея, още повече, че запорът върху банковите му сметки е наложен след влизане в сила на
постановеното от СГС определение за приемане на възражението по чл.423 от ГПК и
спиране на принудителното изпълнение.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в който изразява
становище по основателността на предявения иск. Ответникът твърди, че едва със
съобщение от ЧСИ от 25.03.2021 г. той е уведомен, ме длъжникът по изп.дело е депозирал
1
молба за спиране на изп.дело с определение на съда. Сочи, че след спиране на делото, той не
е подавал молби и искания за извършване на изп.действия.
Ответникът оспорва и посочената сума от 2224.00 лв., събрана от ищеца да е
постъпвала по негова сметка, като се позовава и на твърденията в исковата молба, че тя е
задържана по сметка на ЧСИ.
В отговора на исковата молба се обосновава становище, че до влизане в сила на
решението по гр.д.№ 50634/2019 г. по описа на СРС, всички събрани или постъпвали суми
по изп.дело № 2017... по описа на ЧСИ С Я, рег.№... от КЧСИ , са дължими.
По така изложените съображения от съда се иска да отхвърли предявените искове
като присъди на ответника направените от него разноски за юрисконсултско
възнаграждение. В условията на евентуалност ответникът прави възражение за
прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.49 и чл.45 от
ЗЗД и има за предмет установяване дължимостта на посочената сума в издадената по реда
на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения.
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 6349/2023 г. по описа на СРС е видно,
че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на ищеца е била издадена заповед
за изпълнение за следните сумата от 381.20 лв., представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди от незаконосъобразно принудително производство, равняващи се на
паричния еквивалент на законната лихва за забава за периода от 16.03.2021 г. до 22.11.2022
г. върху събраната по изп.дело № 2017... по описа на ЧСИ С Я, сума от 2 224 лв., ведно със
законната лихва за период от 03.02.2023 г. до изплащане на вземането.
С възражение от 22.02.2023 г., длъжникът е оспорил вземанията без мотиви.
При тези данни се установява, че ищецът е провел заповедно производство по
отношение на процесното вземане и искът е предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради
което и същият се явява процесуално допустим.
По основателността на иска, съдът намира следното:
Не се спори между страните, а и от представените по делото писмени доказателства
се установява, че по молба на ответника е било образувано изпълнително дело № 2017... по
описа на ЧСИ С Я въз основа на изпълнителен лист от 08.02.2017 г. по ч.гр.д. № 29876/2016
г. по описа на СРС, 142 с-в. Установява се още, че по подадено от длъжника възражение по
реда на чл. 423 ГПК е било образувано в.ч.гр.д. №7064/2019 г. по описа на СГС, ГО, I с-в, по
което съдът с определение от 08.07.2019 г., влязло в сила на същата дата, е приел
възражението на длъжника и е постановил спиране на изпълнението по издадената заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК от 27.07.2016 г. по ч.гр.д. № 29876/2016 г. по описа на СРС,
142 с-в, като делото е изпратено на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия
по чл.415 ГПК.
От представеното решение № .... от 11.01.2022 г. по гр.д.№ 50634/2019 г. по описа на
СРС, 142 с-в, се установява, че по издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
27.07.2016 г. по ч.гр.д.№ 29876/2016 г. е било проведено исково производство за
установяване дължимостта на посочените в заповедта суми, като с посоченото решение
исковете на „Т С“ ЕАД са били отхвърлени. С решение № .... от 13.10.2022 г. по в.гр.д.№
5470/2022 г. по описа на СГС, възз. II-Б с-в, е потвърдено първоинстанционното решение и
същото е влязло в сила на 13.10.2022 г.
С молба от 23.03.2021 г., отправена до ЧСИ Я, длъжникът е поискал да бъде вдигнат
наложения му запор, възстановяване на надвзетите суми и спиране на изпълнителното
2
производство, като с постановление от 24.03.2021 г. ЧСИ Я е спрял изпълнително дело №
2017....
С молба от 09.11.2022 г. длъжникът и ищец по настоящото дело е поискал
прекратяване на изпълнително дело № 2017..., както и възстановяване на принудително
събраните суми, като се е позовал на влязло в сила решение по гр.д.№ 50634/2019 г. по
описа на СРС, 142 с-в, с което исковете на взискателя са били отхвърлени.
От представеното по делото удостоверение с изх.№ ..../09.06.2023 г. по изпълнително
дело № 2017... по описа на ЧСИ С Я се установява, че на 16.03.2021 г. е било извършено
плащане по запор № 595357 на сума в размер на 2 224,60 лв., като посочената сума е била
възстановена по сметка на ищеца на 22.11.2022 г.
Според чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за
вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за
уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени
виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на
възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител. За да бъде ангажирана
отговорността на възложителя по чл.49 ЗЗД е необходимо наличието на следните
предпоставки: 1) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическо лице-пряк
изпълнител на работата с необходимите елементи: деяние, вреда-имуществена и/или
неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина; не е
необходимо да се установяват конкретните лица, осъществили деянието (така-ППВС№
7/1959 г. на ВС, т. 7), а само качеството им на изпълнители на възложена работа; 2) вредите
да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа-
чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез
бездействия да се изпълнят задължения, които произтичат от закона, техническите и други
правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на
самата работа, но са пряко свързани с него (така - ППВС № 9/1966 г.). Когато вредоносните
последици настъпват от действие или бездействие на лице, на когото е възложено да
извършва определена работа, то правният субект, който е възложил тази работа, следва да
носи уредената в чл.49 ЗЗД във връзка с чл.45 ЗЗД гаранционно-обезпечителна отговорност
за виновното деяние (действие или бездействие). Когато при изпълнение на така
възложената работа е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила,
отговорността е по чл.45 ЗЗД, съответно чл.49 ЗЗД. В този смисъл са задължителните за
съда тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на Пленума на
ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС. Отговорността на лицата, които
са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по
повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази
отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на
натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са възложили работата, във
връзка с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в
подбора на лицата и да се позовават на други лични основания за освобождаването им от
отговорност. Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в
Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл.49 ЗЗД за
вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им
работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
В конкретния случай ищецът твърди противоправно поведение на служители на
ответника, изразяващо се в подаване на молба за образуване на процесното изпълнително
дело, както и в подаване на молби за извършване на конкретни изпълнителни способи,
включително и запори.
От събраните по делото доказателства не се установява наличие на конкретно
осъществено противоправно поведение на ответника, което да се намира в пряка причинна
3
връзка с имуществените вреди, които се твърди да са претърпени от ищеца. Не се установи
конкретно противоправно поведение на ответника, тъй като до разрешаването на съдебно
предявения спор с влязло в сила решение със силата на пресъдено нещо от съда,
привеждането в изпълнение на едно вземане, за което е имало годен изпълнителен титул, не
е противоправно. Отделно, не се твърди и не са представени доказателства в тази насока,
ответникът да е отправял искания до ЧСИ за налагане на запор след постановяване спиране
на изпълнителното дело. Следва да се посочи, че в ГПК не е уредено изрично задължение на
коя от страните в изпълнителния процес е да уведоми съдебния изпълнител за постановеното
влязло в сила определение от 08.07.2019 г. за спиране на изпълнението по издадената
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 27.07.2016 г. по ч.гр.д. № 29876/2016 г. Може да
бъде извършено от длъжника или от взискателя, като в настоящия казус, това е станало по
инициатива на длъжника с молба от 23.03.2021 г., т.е след изпълнението на запора на
16.03.2021 г.
Ето защо и доколкото по делото не се установи наличието на първата предпоставка
от фактическия състав на деликтната отговорност, а именно противоправно поведение, то
съдът намира предявения иск за неоснователен, като не следва да се изследват останалите
предпоставки за наличието на отговорността.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор право на разноски има единствено ответникът. На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата в
размер на 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на
чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, приложима на основание чл.78,
ал.8 от ГПК вр. чл.37 от Закона за правната помощ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. М. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.С, ж.к.Л,
бл.44, вх.Б, партер, срещу „Т С“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.С, ул.“Я“ №
23Б, представлявано от А А и И Е, иск за признаване за установено, че ответното дружество
дължи на ищеца сумата, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 6349/2023 г. по описа на СРС, а именно сумата от 381.20 лв.,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от незаконосъобразно
принудително изпълнение, които вреди представляват законната лихва за периода от
16.03.2021 г. до 22.11.2022 г. върху събраната сума по изп.дело № 2017... по описа на ЧСИ С
Я, рег.№... от КЧСИ, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК – 03.02.2023 г., до
окончателното плащане на дължимото.
ОСЪЖДА В. М. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.С, ж.к.Л, бл.44, вх.Б,
партер да заплати на „Т С“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.С, ул.“Я“ № 23Б,
представлявано от А А и И Е, сума в размер на 100.00 лв., представляваща разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4