РЕШЕНИЕ
№ 12729
гр. София, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря С. Г. Р.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20221110130904 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,чл.153,ал.1 от ЗЕ
и чл.86 от ЗЗД от [фирма-И],ЕИК [ЕИК],със седалище и адрес на управление
[населено място],[улица],представлявано от А. А.,против П. П. М.,ЕГН
**********,с адрес [населено място],[жк] [жилищен адрес],с искане да бъде
постановено решение,с което да бъде признато за установено,че съществува
вземане на ищеца в размер от 1867,66 лева цена на топлинна енергия за
периода 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г.,ведно със законната лихва,считано от
21.03.2022 г. до окончателното изплащане на вземането,289,66 лева лихва за
забава за периода 15.09.2019 г. до 04.03.2022 г.,47,24 лева сума за дялово
разпределение за периода 01.02.2019 г. до 30.04.2021 г.,ведно със законната
лихва,считано от 21.03.2022 г. до окончателното изплащане на вземането,8,37
лева мораторна лихва върху сума за дялово разпределение за периода
31.03.2019 г. до 04.03.2022 г.
В исковата молба се твърди,че ответникът М. е клиент на топлинна
енергия за топлоснабден имот,находящ се в [жк] [жилищен адрес],при което е
задължен да заплаща цената на доставена топлинна енергия в срока по
общите условия. Ищецът твърди,че претендираната цена от 1867,66 лева
съответства на реално доставено количество топлинна енергия в имота,но
цената не е заплатена. Предвид обстоятелството,че цената не е заплатена в
срок,ищецът претендира и заплащане на мораторна лихва в размер на 289,66
лева. С исковата молба са заявени и искови претенции за заплащане сума за
дялово разпределение и мораторна лихва,съответно в размер от 47,24 лева и
1
8,37 лева. Ищецът поддържа,че е претендирал вземането по реда на
заповедното производство,но предвид подадено възражение е налице интерес
от предявяване на установителната искова претенция. Ищецът моли съда да
уважи предявената искова претенция.
Ответникът П. П. М. в депозирания писмен отговор въвежда
възражение за настъпила погасителна давност на вземанията за част от
процесния период,а за другите задължения поддържа,че са завишени по
размер. Моли съда да отхвърли исковете.
Третото лице помагач [фирма-ТЛП] намира исковете за основателни.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК [фирма-И] претендира
издаването на заповед за изпълнение против П. П. М. за сумите от 1867,66
лева главница за топлинна енергия,289,66 лева мораторна лихва за периода
15.09.2019 г. до 04.03.2022 г.,47,24 лева сума за дялово разпределение и 8,37
лева мораторна лихва върху сума за дялово разпределение,ведно със
законната лихва,считано от подаване на заявлението до окончателното
изплащане на вземането. Искането е уважено с издадената заповед за
изпълнение по ч.гражд.дело № 14648/2022 г. по описа на СРС,42 състав.
Представени са общи условия на [фирма-И] за продажба на топлинна
енергия за битови нужди.
С нотариален акт за дарение от 12.12.1997 г. П. П. М. се легитимира
като собственик на ап.3 на ет.1 в бл.[номер] на [жк] с площ от 65,35 кв.м.
Видно от договор № 2684/29.07.2002 г.,сключен между [фирма-
ТЛП],като изпълнител,и етажните собственици в бл.[номер] на [жк],като
възложители,страните са постигнали съгласие да бъдат обвързани от
правоотношение,според което изпълнителят приема да реализира дейност по
дялово разпределение на топлинна енергия,а възложителите се съгласяват да
поставят индивидуални разпределители. Договорът е сключен в изпълнение
на прието решение на общото събрание на етажните собственици.
Приети са протоколи,съставени от [фирма-ТЛП] за неосигурен достъп
до ап.3 в бл.[номер] на [жк].
Установява се от договор,сключен между [фирма-И] и [фирма-ТЛП],че
страните са постигнали съгласие да бъдат обвързани от
правоотношение,според което [фирма-ТЛП] приема да реализира дейност по
дялово разпределение на топлинна енергия в сгради в режим на етажна
собственост,а [фирма-И] се съгласява да определя размера на задълженията
на отделните съконтрагенти според данните от дялово разпределение.
Според приетото заключение по изслушаната съдебно-техническа
експертиза общият топломер се отчита на първо число всеки месец,след
което се приспадат технологичните разходи за сметка на
доставчика,топломерът е преминавал периодична метрологична проверка със
заключение за съответствие,а предвид заключението за съответствие
топломерът е бил годно средство за търговско измерване,дяловото
2
разпределение съответства на нормативната уредба,а главницата за процесния
период възлиза на 1932,78 лева.
От заключението по съдебно-счетоводната експертиза се установява,че
към датата на проверката в счетоводството на ищеца за процесния период са
заплатени суми в общ размер от 65,17 лева,изравнителните сметки са
въведени в информационната система на ищеца,не са извършвани
прихващания с парични суми извън процесния период,главницата за
топлинна енергия е 1867,62 лева,сумата за дялово разпределение – 47,25
лева,а лихвата за забава – съответно 349,29 лева и 9,14 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно уреден като положителен установителен иск,съгласно който
ищецът цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е
издадена заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е
депозирано възражение или е връчена при условията на чл.47 от ГПК.
Регламентирането на иска като положителен установителен иск означава,че е
възложено в тежест на ищеца провеждането на доказване за наличието на
материалноправни предпоставки за уважаване на иска – в настоящия случай
ищецът следва да проведе доказване,че съществува договорно
правоотношение относно продажба и доставка на топлинна енергия,да докаже
доставеното количество топлинна енергия и цената на същата. Законът
регламентира фикция,че искът се счита предявен на датата на подаване на
заявлението,ако исковата молба е подадена в едномесечен срок,считано от
съобщението с указания за иск,т.е. искът се счита предявен на 21.03.2022 г.
Софийският районен съд приема,че от събраните по делото
доказателства е доказано,че между страните съществува договорно
правоотношение – ищецът е дружество,което продава и доставя топлинна
енергия,каквато е доставяло в сградата,където се намира топлоснабденият
имот,а ответникът е клиент на топлинна енергия като собственик на имота,в
която насока по делото е представен нотариален акт. Разпоредбата на
чл.153,ал.1 от ЗЕ предвижда,че клиент на топлинна енергия е собственикът
или носителят на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,а по
отношение на имотите,които са топлоснабдени към влизане в сила на ЗЕЕЕ (
отм.) и ЗЕ,законът не поставя изискване за наличието на писмен договор,а
договорното правоотношение възниква с оглед притежаваното право на
собственост или вещно право на ползване. Съдът,отчитайки
обстоятелството,че ответникът М. е собственик на имота,счита,че е
доказано,че ответникът е клиент на топлинна енергия,респективно явява се
задължен да заплаща цената на доставена топлинна енергия. Съгласно чл.150
от ЗЕ правата и задълженията на страните по договорното правоотношение се
уреждат според общите условия на дружеството доставчик. Страните не
твърдят да са уговорили индивидуални условия,отличаващи се от общите
условия,поради което приложими са общите условия. За да бъде
изпълнението на задължението за заплащане на топлинна енергия
точно,необходимо е цената на доставена топлинна енергия да е заплатена в
срока по общите условия. Провеждането на доказване,че цената е заплатена е
възложено в тежест на клиента на топлинна енергия,в хода на производството
3
ответникът М. не е ангажирал доказателства да е заплатил цената или част от
същата,поради което исковата претенция за реално изпълнение на договорно
задължение е доказана по основание. Анализът на събраните по делото
доказателства позволява да бъде възприето,че в сградата е въведена система
за дялово разпределение на топлинна енергия – етажните собственици са
приели решение относно избор на дружество,както и са сключили договор с
това дружество. Следователно всеки от собствениците на индивидуални
обекти отговаря за заплащане цената на топлинна енергия,определена от
дялово разпределение за имота му. Софийският районен съд намира,че искът
за главницата за топлинна енергия е доказан по основание и размер за сумата
от 1867,61 лева,получена като разликата между главницата за топлинна
енергия,определена според заключението по съдебно-техническата
експертиза,което е начислило същата за процесния период,без да има
включени задължения извън процесния период и заплатената сума от 65,17
лева за процесния период според заключението по съдебно-счетоводната
експертиза,а за разликата над 1867,61 лева до пълния претендиран размер от
1867,66 лева искът е недоказан. Разбирането на съда,че искът е доказан за
сумата от 1867,61 лева е основан на наличието на изравнителни сметки,както
и на заключението по съдебно-техническата експертиза,според което
дяловото разпределение е съобразено с установената нормативна уредба.
Отделно от това,липсват доказателства ответникът М. да е подавал
възражения срещу определените парични суми в срока за подаване на
възражения след всеки отоплителен сезон,а доводи относно завишеност на
претендираната парична сума за първи път се релевират в рамките на
съдебното производство,в което дружеството ищец претендира заплащането
на начислените парични суми. Съдът счита,че искът е доказан и за сумата от
47,24 лева за дялово разпределение при съобразяване клаузата на чл.36,ал.2
от общите условия и с оглед заключението по съдебно-счетоводната
експертиза. Действащата правна уредба предвижда,че цената за дялово
разпределение се заплаща от купувача на продавача на топлинна
енергия,който впоследствие превежда същата към дружеството,реализирало
дялово разпределение. Изводът на съда за основателност на исковете за
главница и за сума за дялово разпределение налагат да бъде разгледано
своевременно формулираното в писмения отговор възражение за настъпила
погасителна давност. Погасителната давност е уредена в полза на
длъжника,който може да се позове на давност,ако в определен период от
време кредиторът бездейства. Приложимата погасителна давност за вземания
за топлинна енергия е тригодишната давност съгласно чл.111 от ЗЗД и при
съобразяване приетото Тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС по
тълк.дело № 3/2011 г. В настоящия случай дружеството ищец,като кредитор,е
предприело действия по реализиране на вземането си чрез предявяване на
иск,който се счита предявен на датата на подаване на заявлението,т.е. на
21.03.2022 г.,което означава,че погасени по давност са вземанията,за които
към тази дата е изтекъл срок,по-дълъг от три години,считано от изтичане на
срока за плащане. Клаузата на чл.33 от общите условия,действащи към
процесния период предвижда,че срокът за плащане е 45 дни от изтичане
месеца на доставката. При това положение съдът счита,че погасени по
давност са задълженията за главница за топлинна енергия за периода
м.05.2018 г. до м.01.2019 г. в размер от 407,12 лева,докато за задължението за
4
м.02.2019 г.,което е платимо в периода 01.03.2019 г. до 15.04.2019 г. и за
всички по-нови задължения към предявяване на иска давност не е
настъпила,погасени по давност са и задълженията за сума за дялово
разпределение в размер от 3,34 лева. По изложените съображения
Софийският районен съд намира,че исковете следва да бъдат уважени за
сумите от 1460,49 лева главница за топлинна енергия и 43,90 лева за сума за
дялово разпределение,а за разликата до пълния претендиран размер исковете
подлежат на отхвърляне.
Уважаването на иск с правно основание чл.86 от ЗЗД е обусловено от
доказване,че парична сума не е заплатена на кредитора,при което за периода
на забава длъжникът отговаря пред кредитора за обезщетение. Когато
изпълнението на задължението има падеж или срок,считано от деня,следващ
падежа или деня,следващ последния ден от срока,длъжникът изпада в забава
и отговаря за заплащане на обезщетение за забава,а ако срок няма,за да бъде
поставен в забава длъжникът е необходимо да му бъде отправена покана.
Софийският районен съд намира,че искът за заплащане на сумата от 8,37 лева
мораторна лихва върху сума за дялово разпределение подлежи на
отхвърляне,защото не се установява за изпълнение на задължението за
заплащане на сума за дялово разпределение да има срок,а същевременно
ищецът не доказва да е канил ответника да изпълни задължението си. Съдът
намира,че искът за заплащане на мораторна лихва върху главница за
топлинна енергия подлежи на уважаване,тъй като задължението за заплащане
цената на топлинна енергия има срок,а не са събрани доказателства цената да
е заплатена. Съдът приема,че искът за мораторна лихва върху главница за
топлинна енергия подлежи на уважаване за сумата от 233,32 лева,определена
по реда на чл.162 от ГПК при съобразяване на обстоятелството,че при
погасяване на главница по давност,недължими се явяват и акцесорните
вземания.
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски,както и предвид уважената част
от иска,съдът намира,че в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в размер от 82,48 лева за заповедното производство и в размер от
770,39 лева за исковото производство. Макар ответникът М. да оспорва
необходимостта от възлагане на експертизи,респективно от възлагане на
разноски за експертизи,следва да бъде отчетено,че експертизите са поискани
с исковата молба от ищеца,който носи доказателствената тежест за доказване
доставеното количество топлинна енергия и нейната цена,и с възражението
по чл.414 от ГПК,и с писмения отговор ответникът оспорва исковете като
недоказани и релевира възражение,че претендираните суми са завишени по
размер,което означава,че между страните съществува спор какво е
доставеното количество топлинна енергия и каква е дължимата цена за
топлинна енергия. При наличието на спор между страните относно
определени обстоятелства доказателствените искания подлежат на уважаване
от съда,тъй като доказателства могат да не бъдат ангажирани единствено ако
тези обстоятелства не са спорни между страните. При липсата на изразено
становище от ответника,че не оспорва дяловото разпределение,нито оспорва
начислената цена,при наличието на формулирано оспорване,че исковите
претенции са завишени по размер,експертизите се явяват допустими и
5
необходими,респективно разноските за експертизи се разпределят при
съобразяване правилата,установени съгласно чл.78 от ГПК.
По изложените съображения Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от
ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД по
отношение на П. П. М.,ЕГН **********,с адрес [населено място],[жк]
[жилищен адрес],че съществува вземане на [фирма-И],ЕИК [ЕИК],със
седалище и адрес на управление [населено място],[улица],представлявано от
А. А.,в размер от 1460,49 лева ( хиляда четиристотин и шестдесет лева
четиридесет и девет стотинки ) главница за топлинна енергия за периода
м.02.2019 г. до м.04.2021 г., 43,90 лева ( четиридесет и три лева и деветдесет
стотинки ) сума за дялово разпределение за периода м.04.2019 г. до м.04.2021
г.,233,32 лева ( двеста тридесет и три лева тридесет и две стотинки ) лихва за
забава за периода 15.09.2019 г. до 04.03.2022 г.,ведно със законната лихва
върху главницата,считано от предявяване на иска – на 21.03.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането,за което е издадена заповед за
изпълнение по ч.гражд.дело № 14648/2022 г. по описа на СРС,42 състав,като
отхвърля иска,предявен от [фирма-И] против П. П. М. в частта за разликата
над 1460,49 лева до пълния претендиран размер от 1867,66 лева главница за
топлинна енергия,в частта за разликата над 43,90 лева до пълния претендиран
размер от 47,24 лева сума за дялово разпределение,в частта за разликата над
233,32 лева до пълния претендиран размер от 289,66 лева мораторна лихва и
за сумата от 8,37 лева мораторна лихва върху сума за дялово разпределение.
ОСЪЖДА П. П. М.,ЕГН **********,с адрес [населено място],[жк]
[жилищен адрес] да заплати на основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК
на [фирма-И],ЕИК [ЕИК],със седалище и адрес на управление [населено
място],[улица],представлявано от А. А., сумата от 82,48 лева ( осемдесет и
два лева четиридесет и осем стотинки ) сторени съдебноделоводни разноски и
юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство и в размер от
770,39 лева ( седемстотин и седемдесет лева тридесет и девет стотинки )
сторени съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение за
исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач [фирма-
ТЛП].
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6