МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА ПО НОХД № 477/20 ПО ОПИСА НА ВАРНЕНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД
Делото е образувано по внесен обвинителен акт по досъдебно производство № 39/2020г.
по описа на Трето РУ при ОД на МВР Варна, срещу:
И.М.М.
ЕГН:********** *** , за
това че:
На
10.01.2020г., в гр. Варна, при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими
вещи- дамска чанта, на стойност 40.50лева, ведно със съдържащите се в нея :
1брой диоптрични очила, марка „Юниглас" с калъф, на стойност 342.00 лева,
1брой пакетче сухи кърпички на стойност О.ООлева; визитки и бележки на стойност
О.ООлева; 1брой портфейл от естествена кожа на стойност 10.80 лева; 1брой лична
карта на стойност О.ООлева; 2броя дебитни карти- дебитна карта към „Райфайзен
банк" и дебитна карта към банка „ДСК" на стойност О.ООлева; 1брой
карта на „Хербалайф" на стойност О.ООлева; пари- 10:00лева на монети;
1брой гривна от бял метал с логото на компания „Herbalife" на стойност 25.20 лева; 1брой
гривна от сив метал, с инкрустация на малко златно раче, златно сърчице и
златна правоъгълна плочка на компания „Herbalife" на стойност 22.50лева; 1брой
мобилен телефон, марка „ Samsung", марка „Galaxy А20е" със зарядно устройство към
него- 289.75лева; 1брой СИМ-карта на стойност О.ООлева; 1брой зарядно с кабел
за таблет „Престижо" на стойност 22.50лева; 4броя секретни ключа на
стойност общо 17.28лева и 1брой тефтер на стойност 1.30 лева, всички вещи на
обща стойност 781.83лв/ седемстотин осемдесет и един лев и осемдесет и три
стотинки/ от владението на другиго- И.Д.Г., с намерение противозаконно да ги
присвои, като употребил за това сила.
-престъпление по чл.199ал.1 т.4, вр.
чл. 198ал.1 от НК
По искане на
подсъдимия и на неговия защитник, делото е разгледано при условието на съкратено съдебно следствие пред
първа инстанция, предвидена в Глава XXVII от НПК, при условието на чл.371 т.2 от НК. Приет е за
съвместно разглеждане предявеният от пострадалия гр. иск в размера на 1200лв
установени по делото вреди резултат от престъплението.
В съдебно заседание
представителя на ВОП поддържа обвинението,като счита че то е безспорно доказано
и не се оспорва от подсъдимия и неговата защита.Предлага на съда да наложи на
подсъдимия наказание лишаване от свобода, което да редуцира на основание чл.58а
от НК при строг режим.
Гр.Ищец поддържа
предявеният гр. иск.
Защитата на
подсъдимия М. не оспорва установената в обвинителния акт фактическа
обстановка.Моли за налагане на минимално наказание.
Подсъдимия изразява
съжаление за извършеното престъпление и моли за по малка присъда.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Приетата от съда
фактическа обстановка е такава каквато е описана в обвинителния акт :
Подсъдимият И.М.М. често извършвал кражби и грабежи на
чужди движими вещи, които продавал, за да си набавя средства за преживяване,
като тази му престъпна деятелност датирала от месец ноември 2012г., когато все
още е бил непълнолетен. Той през месец септември 2019г. бил освободен от
Затвора Варна, където изтърпявал последната си присъда за извършени грабежи. М.
бил регистриран по постоянен адрес ***. В имота живеели още майка му -св. М.М.Т.
с втория си мъж -св. М. Янакиев Л., братът на обв. И.М. и преродената им
сестра, както и дядо му- св. М.С.Т.. М. имал дете на 4 години, грижи за
отглеждане на което полагала майка му, тъй като
майката на детето била във ФР Германия.
Свидетелката И.Д.Г.,
живеела в ап. № 228, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Вл.Варненчик", бл. 401,
вх. 13, ет.4.
На 10.01.2020г.,
около 19.15ч., св. Г. се качила от сп. „Окръжна болница", гр. Варна на
автобус, пътуващ по линия № 20 в посока на ж.к. „Вл.Варненчик". Около
19.30-19.40ч., тя слязла на автобусна спирка „Кап. Петко войвода",
намираща се до пазара в кв. „Владислав Варненчик", минала зад църквата и
стигнала под бариерата на пазара. След това повървяла още малко нагоре,
пресякла булеварда, продължила под намиращата се в близост поликлиника и
преминала през двора на Първо основно училище „ Княз Борис I", в ж.к.
„Вл.Варненчик", Варна. Малко след като излязла от двора на училището, тя
дочула зад себе си трополене. Обърнала се и видяла, че след нея върви младеж,
нисък на ръст и слаб. Това обаче бил 23годишния И.М., който действително бил с
нисък ръст и слабо телосложение. Св. Г. била облечена с дълго шушляково палто и
носила в дясната си ръка дамска чанта, черна на цвят, с къси дръжки, закупена
през лятото на 2019г. за сумата от 45лв. В чантата си носила диоптричните
очила, марка „Юниглас", поставени в калъф, закупени пред месец юни 2019г.,
за сумата от около 400лв. В чантата й се намирал и червен на цвят кожен портфейл,
от естествена кожа, подарен й преди около 10 години. В него съхранявала личната
си карта, две дебитни карти- към „ДСК" и „Райфайзенбанк" , клубна
карта „Хербалайф", визитки и др. документи. В чантата си имала и почти
употребено пакетче с носни кърпички, 1 тефтерче, пуснати в чантата монети, с
общ номинал от 10 лева, връзка със секретни 4бр. ключа, 1бр. зарядно устройство
за таблет „Престижо", два броя гривни- от бял и от сив метал. Първата от
гривните била с логото на „Хербалайф", а втората със същото лого, но и с
инкрустации на малко златно раче, златно сърце и златна правоъгълна плочка. В
същата чанта се намирал и мобилния й телефон, марка „Samsung", марка „Galaxy А20е", ведно със зарядно
устройство към него, който бил закупен на лизинг на 08.01.20г. на стойност
305.00. Телефонът бил с ИМЕИ номер - 353228118817907 /л. 25/. Много бързо, М.
застигнал свид. Г., хванал с двете си ръце дамската й чанта и със сила я
изтръгнал от ръката й. Взел я и побягнал в посока на поликлиниката. Св. Г. се
развикала да спре и да й върне чантата, но той продължавал да бяга. Опитала се
да го настигне, но не успяла, тъй като след като пресякъл двора на училището,
тя го изгубила от поглед.
Тичайки, подсъдимия
отишъл до намираща се в близост до дома им гориста местност, където отворил
отнетата чанта, прегледал съдържанието й, харесал си мобилния телефон със
зарядното, зарядно за таблет, връзката с ключове, едната гривна и остатъка от
носните кърпички. Другата гривна не я харесал и я изхвърлил. Останалите вещи,
ведно с чантата ги хвърлил навътре в гората. Взел вещите, които си харесал и се
прибрал у дома си. На следваща сутрин, той станал и подарил на дядо си
гривната, която отнел от св. Г.. Обяснил му, че я намерил в казаните. В хода на
разследването, дядо му- св. Тодоров е предал доброволно тази гривна за нуждите
на разследването. След това, на следващия ден,. М. показал на майка си мобилния
телефон, който също отнел от св. Г., като й казал, че го е намерил.
На
12.01.2020г., сутринта, подс. М. отишъл при майка си и я помолил да отидат до
намиращата се в близост до махалата им заложна къща, стопанисвана от познатия
им „Митко" / св. Д.Д./. На този разговор присъствал и св. Л.. Тъй като
само последния имал лична карта, към заложната къща се отправили тримата- Л.,
св. М.Т. и обв. М.. На смяна в заложната къща бил самият собственик. Тъй като в
телефона имало снимки, св. Д. се усъмнил и попитал обв. М. от къде има този
апарат. Той му обяснил, че го бил закупил от някаква жена. Тогава, св. Д.
поставил в мобилния телефон ползваната като служебна СИМ-карта, за да провери
дали е изправен. СИМ-картата му била с тел. № ********** и била регистрирана на
името на И.П.И.. След като установил, че телефона е изправен и бил уверен от
обвиняемия, че е закупен, а не краден, св. Д. го оценил на 120 лева и ги дал на
св. Л., тъй като заложният билет /л. 61/ бил съставен на негово име, заради
личната карта. От своя страна, св. Л. дал сумата на подсъдимия. Когато се
прибрали, М. дал от тази сума 10 лева на дядо си и 20 лева на майка си, а
останалата сума прибрал за себе си. Според неговите обяснения, парите му бил
необходими за да плати на негов познат, за да го регистрира на адреса си, за да
можел той да си подаде документи за издаване на лична карта. Сумата обаче била
недостатъчна, тъй като този човек му искал 180лв.
На 21.02.201
Or., св. Д.М.-
началник на ПУ- Владиславово, Трето РУ-ОД-МВР-Варна, заедно с полицейския
служител и.И. посетили заложната къща, където М. и близките му заложили отнетия
от св. Г. мобилен телефон. При извършената проверка, те установили, че 12.01.2020г.,
процесният телефон е бил предмет на грабеж и е бил заложен от св. М. Л..
Намиращият се в заложната къща служител предал доброволно заложените два броя
вещи и един документ-телефон и зарядно, ведно със заложния билет на полицейския
служител, а той от своя страна ги е предал на водещия разследването. При
проведените оперативни беседи, те установили, че извършител на грабежа е И.М.,
който в хода на ОИМ завел полицейските служители до мястото, посочено от него,
където бил изхвърлил чантата на св. Г., но същата не била намерена.
От заключението на извършената по
делото съдебно- оценителна експертиза /л. 55/ е било установено, че стойността
на движимите вещи-предмет на грабежа, извършен от обв. М., към момента на
извършване на деянието е както следва: дамска чанта- 40.50лв.; диоптрични очила
с калъф „Юниглас"-342.00лв.; пакетче сухи кърпички- 0лв.; визитки,
бележки- 0лв; портфейл естествена кожа- 10.80лв; лична карта, два броя дебитни
карти, карта „ Хербалайф" - по 0лв.; пари в монети- 10лв.; гривна от бял
метал с логото на „Хербалайф"- 25.20лв.; гривна от сив метал, с
инкрустация на малко златно раче, златно сърце и златна правоъгълна плочка-
22.50лв.; мобилен телефон, марка „ Samsung", марка „Galaxy А20е" със зарядно устройство-
289.75лв.; СИМ-карта за него- Олв.; зарядно за таблет „Престижо"- 22.50лв.
; четири секретни ключа- 17.28лв. и тефтер- 1.30лв., всичко на обща стойност
781.83лв.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка,
се установява и потвърждава от събраните и приложени по делото писмени
доказателства, разпита на свидетелите и
обясненията на подсъдимия.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При
така установената фактическа обстановка подсъдимия И.М.М.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.
199, ал.1, т.4, вр. чл. 198, ал.1 от НК.
Деянието е извършено
от подсъдимия умишлено, при форма па вината пряк умисъл.
ПРИЧИНИ И МОТИВИ за извършване на престъплението са
незачитане на установения правов ред в страната, липса на морални задръжки,
желанието за облагодетелствуване по незаконен начин.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО.
За да определи наказанието на
подсъдимия, съдът прецени степента на обществена опасност на конкретното деяние
и данните за личността на извършителя, подбудите за извършване на
престъплението и като взе предвид смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимия, констатира следното:
Отегчаващи
отговорността обстоятелства – многобройните предишни осъждания които не влияят
на квалификацията опасен рецидив но са характеристика за проявяваната от
подсъдимия престъпната упоритост и
неговата склонност когато не е в затвора да си набавя средства за препитание
чрез извършване на престъпления.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете
факта че след извършване на престъплението подсъдимия е съдействал при разследването и изразява съжаление за
случилото се.
Съдът прие, че с
оглед справедливостта, наказанието което следва да се наложи на подсъдимия
трябва да се определи при условието на чл.54 ал.1 от НК, при превес на
смекчаващите обстоятелства,
Съдът призна
подсъдимия И.М.М. за виновен в
това че: На 10.01.2020г., в гр. Варна, при
условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи - дамска чанта, на
стойност 40.50 лева, ведно със съдържащите се в нея : 1 брой диоптрични очила,
марка „Юниглас" с калъф, на стойност 342.00 лева, 1 брой портфейл от естествена
кожа на стойност 10.80 лева; 1 брой лична карта; 2 броя дебитни карти- дебитна
карта към „Райфайзен банк" и дебитна карта към банка „ДСК"; 1 брой
карта на „Хербалайф; пари – 10.00 лева на монети; 1 брой гривна от бял метал с
логото на компания „Herbalife" на стойност 25.20 лева; 1 брой
гривна от сив метал, с инкрустация на малко златно раче, златно сърчице и
златна правоъгълна плочка на компания „Herbalife" на стойност 22.50 лева; 1 брой
мобилен телефон, марка „ Samsung", марка „Galaxy А20е" със зарядно устройство към
него - 289.75 лева; 1 брой СИМ-карта; 1 брой зарядно с кабел за таблет
„Престижо" на стойност 22.50 лева; 4 броя секретни ключа на стойност общо
17.28 лева и 1брой тефтер на стойност 1.30 лева, всички вещи на обща стойност
781.83 лева/ седемстотин осемдесет и един лев и осемдесет и три стотинки/ от
владението на И.Д.Г., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил
за това сила, поради което и на основание чл.199 ал.1 т.4, вр. чл. 198 ал.1 от НК и чл.54 ал.1 от НК му определи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ДЕВЕТ ГОДИНИ, което на основание чл.58 а от НК редуцира с
1/3 и му наложи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
за срок от ШЕСТ ГОДИНИ, изпълнението на което на основание чл.57, ал.1 т.2 от
ЗИНЗС да започне при първоначален СТРОГ
режим.
На осн.чл.59, ал.1 НК ЗАЧЕТЕ времето, през което подс. И.М.М.
е бил с мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА”, считано от 24.02.2020
год.
ПО ПРЕДЯВЕНИЯТ
ГРАЖДАНСКИ ИСК:
В Резултат от неправомерното поведение на подсъдимия за
гражданския ищец са настъпили имуществени вреди.Съдът осъди подс. И.М.М. да заплати на И.Д.Г., обезщетение за
претърпените имуществени вреди в резултат на деянието – сума в размер на 466.88
лева. Сумата е определена по стойността на вещите които не са били
възстановени.Останалите вещи по обвинението до пълният му размер на сумата от
781.83лв след деянието са върнати на собственика.Поради това предявения гр.
иска до пълния размер на сумата от 1200лв
бе отхвърлен., като недоказан и необоснован.
Съобразно разпоредбата на чл.189, ал.3
от НПК подс. И.М.М. бе осъден да заплати
направените по делото разноски в размер
на 150.38 лева в полза на Държавния бюджет по сметка на ОД на МВР-Варна и държавна такса върху уважения
граждански иск в размер на 50.00 лева.
По тези съображения съдът постанови
присъдата.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: