№ 501
гр. Сливен, 29.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети декември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Симеон Ил. Светославов
като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно частно
гражданско дело № 20212200500560 по описа за 2021 година
Поизводството е образувано по частна жалба против определение за
прекратяване на производство като недопустимо и се движи по реда на 274
и сл. от ГПК.
Жалбоподателят твърди, че определението е незаконосъобразно и
неправилно, тъй като счита, че необосновано първостепенният съд е приел
иска за недопустим, поради наличие на висащ процес на същото основание и
между същите страни. Счита, че макар да има известно съвпадение между
тях за периода 20.10.19г.-22.07.20г., не е уточнен размерът на надбавката
във възнаградителната лихва, поради което не са налице условията на чл.
126 ал. 1 от ГПК за прекратяване на делото, а е по-подходящо спиране на
настоящото производство до приключване на гр.д. № 50/21г. на СлОС, за да
се прецени, дали за тази част има СПН.
Поради това моли да бъде отменено обжалваното определение и
ответникът да бъде осъден да му заплати разноските за държавна такса за
честната жалба.
Няма доказателствени искания.
В срока за отговор ответната по частната жалба страна е подала
такъв, с който оспорва частната жалба като неоснователна и иска тя да
бъде оставена без уважение. Развива подробни съображения. Моли да се
потвърди атакуваното определение поради наличие на условията на чл. 126
1
ал. 1 от ГПК.
Въззивният съд намира, че частната жалба е подадена в срок от
процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, поради
което е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, с оглед което следва
да бъде оставена без уважение.
Спорното право, заявено с отрицателния установителен иск - за
признаване за установено между страните, че ищецът не дължи на
ответната банка сумата 22 864 лв. поради недопустимо завишаване на
надбавката в определената по кредит № 296/2008г. възнаградителна лихва –
е част от предмета на образувано и висящо дело между същите страни –
гр.д. № 50/50/21г. на СлОС, по което също е поставен за разглеждане
въпросът за дължимостта на това вземане със същия облигационен
източник. По това дело ищецът /ответник в настоящото производство/ е
предявил положителни установителни искаве, с които иска да бъде
установена дължимостта на всички вземания, произтичащи от договор за
банков кредит № 296 от 27.10.2008г., а настоящият ищец е един от
ответниците, като с писмения си отговор е релевирал аналогични доводи
касателно възнаградителната лихва, на които основава настоящата си,
отрицателна установителна претенция.
В правната теория е прието схващането, че според това дали УИ цели
да установи съществуването или несъществуването на спорното право той
бива положителен установителен или отрицателен установителен иск.
Един и същи правен спор може да даде повод за предявяване на положителен
или отрицателен иск, в зависимост от това коя страна ще поеме
инициативата. Тъй като обаче и двата иска са насочени към решаването на
един и същи спор, делата по двата иска се явяват тъждествени.
В настоящия случай предявените на 01.02.2021г. пред СлОС от
„Уникредит Булбанк“ АД, гр. София положителни установителни искове и
предявенията на 05.07.2021г. пред НЗРС отрицателен установителен иск, се
явяват тъждествени, тъй като вторият касае спора относно
дължимостта на едно от вземанията, за които е предявен положителен
установителен иск – това за възнаградителната лихва по договора за
банков кредит № 296 от 27.10.2008г., като правните основания са
2
идентични.
Така, съгласно чл. 126 ал. 1 от ГПК, по-късно заведеното дело – тове
пред НзРС, следва да се прекрати служебно.
Неоснователни са доводите на частния жалбоподател-ищец, че имало
само частично съвпадение в периода, а размерът на надбавката не бил
уточнен по гр.д. №50/21г. на СлОС. След като правното основание е едно и
също – облигационно вземане по един и същ договор за кредит и предметът е
същият – възнаградителна лихва, определена по този договор, е без значение
точният размер, тъй като претендираното/оспорено право е индивидуално
определено, а конкретният размер – определяем и подлежи на коригиране в
хода на производството.
В по-рано образуваното производство настоящият ищец, в качеството
си на ответник, е оспорил иска и е изложил възражения, като в съответния
процесуален срок той е бил длъжен да релевира всички свои
правоизключващи, правопогасяващи или правопрепятстващи доводи. Освен
това, доколкото положителният установителен иск по чл. 124 от ГПК е
във връзка с чл. 422 от ГПК – поради подаване на възражение по чл. 414 ал. 2
от ГПК против заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК, то предявяването на отрицателния установителен иск по отношение
на част от оспореното с възражението вземане, е недопустимо.
Така, след като спорното право вече е заявено като предмет на
положителен установителен иск между тези страни, като производството
по него още е висящо, е изпълнена хипотезата на чл. 126 ал. 1 от ГПК,
забраняваща разглеждането на по-късно образуваното дело между същите
страни за същия предмет по отрицателен установителен иск.
Ето защо предявеният иск е недопустим, образуваното по него
производство също е недопустимо и като такова следва да бъде
прекратено, а исковата молба – върната.
Поради това атакуваното определение е правилно и законосъобразно,
частната жалба срещу него е неоснователна и не следва да се уважава, а
обжалваният акт следва да се потвърди.
Направените от частния жалбоподател остават за негова сметка,
насрещната страна не е претендирала и доказала такива.
Ръководен от гореизложеното, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№ 4817/26.11.2021г. от ЕН.
К. ИГН. ЕГН ********** от гр. Нова Загора, ******* против определение №
497 от 01.11.2021 г. по гр. д. № 20212220100745 по описа за 2021г. на НзРС,
като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 497 от 01.11.2021 г. по гр. д. №
20212220100745 по описа за 2021г. на НзРС, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ с
частна касационна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4